Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Презрени ли са силните страни на българина?


B__

Recommended Posts

Нерядко, когато българин излезе в чужбина, там го оценяват по-високо, отколкото са го оценявали в родината му. И го уважават повече, отколкото са го уважавали в родината му.

Нерядко е обратното. На българина се гледа като отчаян скот, който с готовност ще приеме най-долната работа, за да я свърши с наполовина заплащане. Малкън Палин просто предизвика скандал по медиите, но и преди него за българите има изградено силно негативно мнение и мога да кажа съвсем основателно. Един пример: моя позната, умно и красиво момиче кандидатства за една обикновена работа в чужбина. Приеха я, но като разбраха, че е българка и веднага и отказаха работата. В Гърция конкретно на българите се гледа като на говеда без човешки права, изцеждат се до капка и се гледа на тях като някаква нисша каста от роби. Примери знам безброй от живели в Гърция.

И изобщо, че има българи развили бизнес в чужбина не би трябвало да се превъзнася чак толкова. Мои роднини са спали по отулите, занимавали са се с избиване на плъхове и хлебарки, защото само такава работа никой не се е наемал да върши и след няколко години са натрупали капитал да развият собствен бизнес. Не са богати, но жизнения стандарт е много различен и по българските стандарти са богаташи. Естествено, че когато индивид бъде притиснат до стената да се бори за насъщния и осъзнае, че за да оцелее може да разчита само на себе си, ще се мобилизира да работи за да постигне нещо. Разликата е, че в богатите държави често усещането за ситост просто убива мотивацията. А аз за пари съм бил готов на какво ли не и на работа по цял ден. Много жалки ми изглеждат хора върнали се от чужбина хвалещи се колко работа са свършили там за пари. Това е слугуване, никой не бива да се хвали, че е бил ползван като магаре и е слугувал за пари. Но това е част от манталитета на българина - всичко да приравнява в пари.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз нямам предвид бачкаторите, слугуващите или проституиращите, а - онези, които се движат в научните, в интелектуалните и в образователните среди, в ИТ средите...

Линк към коментар
Share on other sites

Нерядко, когато българин излезе в чужбина, там го оценяват по-високо, отколкото са го оценявали в родината му. И го уважават повече, отколкото са го уважавали в родината му.

Нерядко е обратното. На българина се гледа като отчаян скот, който с готовност ще приеме най-долната работа, за да я свърши с наполовина заплащане. Малкън Палин просто предизвика скандал по медиите, но и преди него за българите има изградено силно негативно мнение и мога да кажа съвсем основателно. Един пример: моя позната, умно и красиво момиче кандидатства за една обикновена работа в чужбина. Приеха я, но като разбраха, че е българка и веднага и отказаха работата. В Гърция конкретно на българите се гледа като на говеда без човешки права, изцеждат се до капка и се гледа на тях като някаква нисша каста от роби. Примери знам безброй от живели в Гърция.

И изобщо, че има българи развили бизнес в чужбина не би трябвало да се превъзнася чак толкова. Мои роднини са спали по отулите, занимавали са се с избиване на плъхове и хлебарки, защото само такава работа никой не се е наемал да върши и след няколко години са натрупали капитал да развият собствен бизнес. Не са богати, но жизнения стандарт е много различен и по българските стандарти са богаташи. Естествено, че когато индивид бъде притиснат до стената да се бори за насъщния и осъзнае, че за да оцелее може да разчита само на себе си, ще се мобилизира да работи за да постигне нещо. Разликата е, че в богатите държави често усещането за ситост просто убива мотивацията. А аз за пари съм бил готов на какво ли не и на работа по цял ден. Много жалки ми изглеждат хора върнали се от чужбина хвалещи се колко работа са свършили там за пари. Това е слугуване, никой не бива да се хвали, че е бил ползван като магаре и е слугувал за пари. Но това е част от манталитета на българина - всичко да приравнява в пари.

Хмм пък аз си мислех, че няма срамен труд. Пък то кво било...

Във всяка област се вписват добре българите. Да, най-лицеприятно е в тези, за които говори Историк. Въпросът е в това, че за разлика от арабските лентяи и други подобни, българинът се труди. Издрапва с труд и пот на челото.

А думата "жалки" за хора, дето са се трудили не знам как да я възприема, честно казано. Направо се чудя в кой сайт съм....

Линк към коментар
Share on other sites

Срамен е не труда, нито жалки са задето са работили. Срамно е биенето в гърдите заради доброволното робуване. Чужденците ни третират като втора класа хора, защото нямаме задръжки в себеунижението. Знам за случаи в които дузина хора, българи, албанци и сърби живеят в една малка стаичка коптор, за да пестят пари. Пикаят и серат в нея. После като се върнат в родината с малко пари се правят на нещо повече от местните, възгордяват се, купят си някаква кола-трошка трета употреба, държат се презрително и се смятат за голяма работа. Ето това е срамна работа - тази която ти ковства идентичността.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз нямам предвид бачкаторите, слугуващите или проституиращите, а - онези, които се движат в научните, в интелектуалните и в образователните среди, в ИТ средите...

Безспорно има повече възможности за реализация. Има и предразсъдъци с които трябва да се бори, а и много или малко всяка държава има национално мислене, което поставя чужденците в повече или по-малко неизгодна позиция.

Линк към коментар
Share on other sites

Нерядко, когато българин излезе в чужбина, там го оценяват по-високо, отколкото са го оценявали в родината му. И го уважават повече, отколкото са го уважавали в родината му.

Нерядко е обратното. На българина се гледа като отчаян скот, който с готовност ще приеме най-долната работа, за да я свърши с наполовина заплащане. Малкън Палин просто предизвика скандал по медиите, но и преди него за българите има изградено силно негативно мнение и мога да кажа съвсем основателно. Един пример: моя позната, умно и красиво момиче кандидатства за една обикновена работа в чужбина. Приеха я, но като разбраха, че е българка и веднага и отказаха работата. В Гърция конкретно на българите се гледа като на говеда без човешки права, изцеждат се до капка и се гледа на тях като някаква нисша каста от роби. Примери знам безброй от живели в Гърция.

И изобщо, че има българи развили бизнес в чужбина не би трябвало да се превъзнася чак толкова. Мои роднини са спали по отулите, занимавали са се с избиване на плъхове и хлебарки, защото само такава работа никой не се е наемал да върши и след няколко години са натрупали капитал да развият собствен бизнес. Не са богати, но жизнения стандарт е много различен и по българските стандарти са богаташи. Естествено, че когато индивид бъде притиснат до стената да се бори за насъщния и осъзнае, че за да оцелее може да разчита само на себе си, ще се мобилизира да работи за да постигне нещо. Разликата е, че в богатите държави често усещането за ситост просто убива мотивацията. А аз за пари съм бил готов на какво ли не и на работа по цял ден. Много жалки ми изглеждат хора върнали се от чужбина хвалещи се колко работа са свършили там за пари. Това е слугуване, никой не бива да се хвали, че е бил ползван като магаре и е слугувал за пари. Но това е част от манталитета на българина - всичко да приравнява в пари.

Хм, ами другите в чужбина за какво работят, не за пари ли? И защо ми се струва, че точно на запад всичко се приравнява на пари.

Странно изказване въобще. Чудя се кого и за какво укоряваш?! Всъщност не, усещам една горчивина по-скоро в теб. Разбирам това. Но няма как да бъде по друг начин. Замисли се - хората от хубаво ли отиват да се трудят навън?! Най-често нямат друг избор. Другият избор е да са голи и гладни, те и децата им, или да крадат, да правят нещо престъпно въобще. И това хвалене, за което говориш, е малкият им опит да се защитят пред себе си поне, защо са оставили родина, семейство и приятели, защо са работили нещо, което не отговаря на техния потенциал ... Не всички хора са способни на това, някои биха се плъзнали по по-лесни варианти, да отглеждат марихуана на тавана примерно.

Познавам семейство, бащата все не можеше да си намери работа - едната не била хубава, на другата му плащали малко, на третата от много рано започвали работа, но най-вече заплащането не го устройваше, казваше "Няма да им бачкам за мизерни пари!". Добре. Но този човек беше баща на две големи деца, които нямаха пари да си купят дрехи, учебници ... Нещата стигнаха дотам, че дъщерята в 9-10 клас започна да работи като сервитьорка, до полунощ, пак за мизерни пари. Продължи да бъде отличничка в МГ, с цената на какво, тя си знае само. А за пияните и нагли клиенти да не говорим. Аз не го разбирам това. има такива моменти, в които нямаме кой знае какъв избор. Какво като съм инженер, ако в момента нямам друга възможност, бих чистила входове, бих мила чинии, но не бих оставила така децата си. Разбира се, през цялото време бих се поддържала доколкото е възможно в проф. форма и бих търсила по-подходяща и по-платена работа.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен България е невероятно място и хората, които се смятат за българи за уникални хора. За мен има разлика дали някой живее в дадена страна или се чувства неин гражданин. Има много българи, които просто съществуват в България, но не се чувстват българи, защото не харесват факта, че живеят тук. Тези хора презират факта, че са българи. Силни страни... за тях няма такива, взели са се само в слабостите и то, предимно в слабостите на другите, защото кой ще си признае слабостите.

Аз на първо място бих поставила търпението. Мисля, че сме търпеливи хора. Като народ сме живели трудно, често мизерно, това е развило качеството изобретателност. Това пък ни прави и гъвкави, приспособяваме се и не зависим много от ситуацията. Че сме умни, е ясно, където и да се погледне по света все българи направили или изобретили това или онова. Но сме и силни и артистични. Имаме чудесни творци и спортисти. За родолюбиви незнам дали е българско качество. Мисля, че родолюбци са хората, които оценяват на какво хубаво място живеят и каква история имаме. Не виждам кой и защо би презирал тези силни страни на българите.

На мен ми рахерсва Родината ни, чувствам се щастлива, че съм българка.

За слаби страни не ми се мисли, гледам своите слабости, защото с тях мога да се преборя. Ако всеки си гледа своите и се развива, самочувствието ни като народ ще се повиши.

Присъединявам се към това чудесно мнение! Толкова тежък опит и изстрадана история имаме българите - това е безценно гориво. Все още ни задушава това гориво, но се чувства и засилването на пламъка, идващ точно от усвояването му! Търпеливи сме! Волеви сме - много! Жертвоготовни сме! Имаме много дълбока душевност, с огромен заряд от мъдрост и сила! Дълбоко в колективното си несъзнавано, зад всички характерови наслоения, имаме достойнство и много стабилна основа! Стабилна и психологически и духовно! учителят казва, че сме най-твърдият елемент измежду земното човечество. И това е така. Когато си бил извън България, още щом самолетът навлезе в територията ни и кацне, се чувства една различна , много нагнетена, тежка атмосфера. Тя идва от душите ни - особен елемент сме ние - тежък, твърд, силен елемент!

Някой е писал за отношението на другите нации към нас. То е обобщаващо само докато опознаят теб, конкретния човек. Когато ти си качествен човек, вече градиш различен имидж и на българите като цяло. За гърците - имат известно право за отношението си. Отнели сме им от територията преди 1330 години. Работил съм за гърци и познавам надменното им отношение - но това си е тяхната характеропатия, която не идва от нас, а е проекция на тяхна изсмукана от пръстите болна гордост.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Проблема на българите е в завистта, в това, че не вярваме в себе си и в ближния. Липсва вяра, има много суеверия още. Простичък народец... :feel happy:

Имало е и има една приказка "ако си нямаш вуйчо владика... не си за никъде." Та това е и проблема, все сме си наши хора, малко са тези, дето си тежат на мястото и разчитат на себе си, правят най-доброто... заради себе си, да са чисти пред съвестта си и си вършат коректно работата... Има много комплекси... пак, защото са малко тези, дето с ум и работа са постигнали нещо... Все не сме наясно със себе си и от там... какафония или чакаме "браво" от вън или ни мачкат или някой ни виновен за нещо... Не търсим причина за грешките си в нас и не се поучаваме.

Факт е, че на запад, който се докаже е уважаван и там няма срамна работа. Пример-тук съм чистила и ми се подиграваха с мизерно заплащане и отношение, докато някъде из Европа, ако честно си изкарваш хляба имаш що-годе добър стандарт на живот... Тук оцеляваме...

Разбира се има и много свестни хора, пробудени и започнали промяна от себе си, но трудно виреят още...

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Днешната беседа дава прекрасни отговори, извадени момичетата:

Мястото на човека се определя от неговия дух, от неговата душа, от неговия ум и от неговото сърце. От тия неща се определя неговата служба и предназначение в света. Заемете ли по този начин мястото си, никой не може да ви го отнеме.

Тъй щото, когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум и по сърце, Бог ще му проговори. Да ви проговори Бог, това значи, да сте Го познали. Бог посещава само ония, на които сърцето, умът, душата и духът са на място. Посети ли ги Бог, те ще изпитат голяма радост...

Аз виждам вече тук-таме малки цветенца да поникват и малки изворчета да ги оросяват. Аз чувам вече птичките да пеят, и децата безгрижно да играят. Далеч някъде на хоризонта аз виждам Божественото слънце да изгрява. Първите два лъча са лъчите на Божията Любов и Мъдрост. Те се съединяват в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и Свобода. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде.

Желая ви сега, лъчите на Божията Любов и Мъдрост да излязат от вашето сърце и от вашия ум, да се съединят в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и да станете силни и свободни. Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знание и свобода, които да посветите в служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за себе си, нито за света. Нов, отличен свят ще се създаде. Яйцето е турено вече под квачката. След 20 деня черупката на яйцето ще се счупи и от него ще излезе нов живот – петелът на новия ден. Той ще пее и кукурига, ще възпява новия ден – денят на новата култура, на Божественото слънце. Бъдещият свят е свят на любов и разбирателство между хората, свят на братство и свобода...

Тук Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...