Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ключът на живота


Recommended Posts

Темата Смисъл на живота, ме накара да се чувствам празна и без думи.

 

Преди години често се питах какъв е смисълът да живея - постоянни върхове и падания... Една безкрайна синусоида, която ме обезверяваше и потискаше. Живях години наред в атеистично обкръжение и чувството за безизходица тежеше и плашеше. Вътре в мен нещо се мяташе и неистово отказваше да приеме налаганото мислене и рационалните обяснения. Просто си потъвах в кладенеца на самосъжалението, нагълтвах се с тинята му и бях решила, че ще си тръгна от тази безсмислица...

 

И когато бе най-невъзможно да се продължава така, когато всичко в мен се чупеше... думите на Едно Велико Същество ме вдигнаха. Вдигнаха ме чрез мен самата. Простичко е - повярвах!

 

Там някъде, в онези години, престанах да се питам защо живея. Този въпрос загуби смисъл за мен. Живеех, защото трябваше да живея. Да, няма никаква рационалност в този отговор, но цялата ми същност го знаеше и осъзнаваше. 

От тогава са минали нови върхове и падове :). Синусоидата си продължава. Но се оказа, че нейната ос върви нагоре. Полекичка, но сочи нагоре. Открих, че да се радвам на малкото е по-пълно, отколкото да се радвам на голямото. Открих, че не съм по-добра, но осъзнавам, какво мога да направя, за да съм по-добра. И няма никаква нужда да обяснявам на другите защо правя нещо така, а не по друг начин. 

 

Учителят казва да направим една мравешка крачка. И това, което ще ни се даде е с кошове. 

 

Тук някъде е и смисълът на живота. Да преодолеем нещо в себе си, да продължим да се движим и да не приемаме, че нещата са същите или ще останат същите. ... И да не търсим смисълът на живота. Да го живеем...

 

Това е само мое разсъждение. 

 

Благодаря на Диана за темата. Потърсих беседи от Учителя, в които се засяга този въпрос. Попаднах на няколко, но извадките от беседата  по-долу, са ми най-близки и разбираеми. Друго е, колко можем да приложим.

 

Светлина и Благост!

 

Ще прочета 20-та глава от Откровението. Няма да дам никакви тълкувания по нея. Нека всеки я разбира тъй, както може. Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на своето развитие.

 

~

Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на живота, който Бог им е дал. Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цел в живота; домът не е цел в живота; синовете и дъщерите не са цел в живота; богатството не е цел в живота. Тогава какъв е вътрешният смисъл на живота? Ако при сегашните условия искате да разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва да знаете какъв е смисълът на целокупния живот. Някои казват, че не може да се живее без ядене и пиене. – Не разисквайте по този въпрос. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво да говорим. Всяко нещо, което е извън нас, нищо не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.

 

~

Мнозина искат да станат учени, свети хора без да работят. – Това са празни работи. Това е човек, който има хиляда килограма жито в хамбара си и пости. Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви.

 

~

Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности, човек се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата 10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода. Ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето си, той трябва да търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса.

 

Хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат?“ – Въжето ти е тънко. Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете. Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода. Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца.

 

~

Само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. – Защо? – Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право да съди и да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. От това заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. – Ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законът е същият.

 

~

Силният човек не може да стане слаб. И слабият човек не може да стане силен. Сам по себе си, слабият човек е слаб. Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно; силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.

 

Оттук можем да извадим заключението: Ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената Любов и на младини, и на старини е една и съща. Човешката любов на младини е гореща, на старини – студена. Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките му възрасти – като започнете от времето, когато детето е било още в утробата на майка си, и свършите до неговата крайна възраст.

 

Един 90-годишен свещеник често се обръщал към своя 60-годишен син с думите: „Моето момченце!“ – и го потупвал по гърба. Той не виждал пред себе си възрастен човек, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената Любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите: „Синко, моето момченце!“

 

Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл. Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път.

 

Два пътя има в живота: човешки и Божествен. Някой се извинява и казва: „Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, имам слабости“. – Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: „Аз вървя в човешкия път“. Благородството на човека се изразява в постоянното му корегиране. Като направи една грешка, благородният човек казва: „Това е човешко“ – и го слага настрана. Като направи някое добро, той казва: „Това е Божествено!“ – и него слага настрана. И видни философи, и учени хора правят грешки. Няма човек в света, който да не греши. Един писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без грешки, но в заглавието на романа, в едрите букви, се допуснала една грешка. Какво от това, че имало една грешка? – Ще я поправиш! В човешкото погрешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото искате да внесете съвършенство, вие сте на крив път. Съвършенство съществува само в Божественото. Човешкото представлява метод за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нещата така, вие сте на крив път и в края на краищата нищо няма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора са вървели в Божия път.

 

В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път. Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други. Двата пътя трябва да се съединят. Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости. И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро. Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро. Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“

 

Някои от съвременните хора се запитват защо нещата стават по един, а не по друг начин. Всичко става според великите закони на разумната природа.

 

~

И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога. Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите. И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи“.

 

Коя е причината, че не намирате Господа? – Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. Всеки разбира нещата тъй, както са поставени в него. Правилно е да разбирате нещата така, както Бог ги е създал. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз. Благата на света, както и самият свят, се крият в човешката душа и в човешкия дух. Сега, не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух. Това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва.

 

Човешкият огън прилича на огън от пъздер. Момите от някои села кладят на седенките си огън от пъздер (останки от конопени стъбла, при обработване на влакното), който се издига високо, но след десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човешко. То не остава за дълго време. Ето защо, върху човешкото не трябва да полагате своята вяра.

 

Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си! Поставете вярата си на Него. В който момент се разколебаете в Него, вие убивате силата си. В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.

 

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. – Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.

 

Коя е най-важната мисъл от всичко, което чухте? Според мене най-важна мисъл за всеки един е тази, която той добре е разбрал и може да приложи в живота си.

 

~

Два начина има за служене на Бога: единият начин е служене с вярвания, а другият – служене с онази беззаветна вяра, в която няма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдат страдания и изпитания, човек се усмихва само и казва: „Такава е волята Божия. Всичко е за добро“. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Тогава аз ще ти кажа защо си сиромахкиня. Ти си сиромахкиня, защото не слушаш Господа.“ Като дойде невежеството при него, той го запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Ти си невежество, понеже не слушаш Господа, не искаш да учиш.“ След невежеството идва болестта. Той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Ти си болест, понеже не обичаш здравето, изключваш го от себе си. Ако искаш да те обичат, здраве носѝ. Хайде, върви си сега, на добър час, нямам свободно време да се занимавам с тебе.“ Най-после, и грехът дохожда при него. „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Иди да служиш на Господа, да изпълняваш Неговата воля. В скоро време криле ще ти израснат.“ – „Ама аз съм грешник.“ – „Иди и не съгрешавай повече. Направи това, което не си направил досега!“ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно, човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си.

 

Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята свобода. Всеки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начин. Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. – Не, колкото и да е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото. Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава целокупния живот на Битието. Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват.

 

~

В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея. Вечер, през големите горещини, всички животни – мечки, тигри, лъвове, зайци, змии – отивали да пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите. – Защо? – Всяко животно се навеждало да пие вода и след като се напивало, доволно си отивало на своето място. Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислило да пакости на другите. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии – всички заедно пиели вода. Казвам: Има едно място, където всички хора могат да се разбират. Кое е това място? – Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената Любов, при която човешките души трябва да отидат да се напият. – „Как ще намерим това езеро?“ – Идете при животните, те ще ви кажат как намират хубавите извори по планините. Жадната душа сама ще намери този извор. Душа, която не е жадна, не може да го намери.

 

Сега, помнете следното: Когато Бог започне да работи в съзнанието ви, това е начало на нещата. Началото е добро и краят е добър. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, плодът на работата. Бог казва: „Аз съм алфа и омега, начало и край“. Когато човек работи в Бога, той е началото, Бог е краят. В Божественото Бог е началото, а човек – краят. В човешкото човек е началото, Бог – краят. В Писанието е казано: „И Господ ще ти бъде задна стража!“. В Божественото е обратно: ние ще бъдем задна стража, а Бог ще бъде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете в стария живот.

 

Започнете да работите и за стария живот не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живейте с настоящето и бъдещето, в което се заключава новият живот. Ако сте разумни и живеете съобразно законите на разумната природа, вие можете да измените вашата съдба. Щом Божественото вземе надмощие във вас, животът ви ще се подобри. Умният човек прави нещата красиви, а глупавият – хубавите работи разваля. Всичко зависи от човека. Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим. Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата си. Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално.

 

Какъв трябва да бъде ученикът на новото учение? – Ученикът на новото учение трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал – без никаква нечистотия“. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум светъл като слънцето – без никаква тъмнина“. Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата вселена – без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога!“ Следователно, като се намериш в затруднение, извади, според случая, съответното правило и го произнеси няколко пъти наред. Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш да грешиш“. Кажи му: „Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал!“ Прочети правилото и го сложи в джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: „Тази работа може да се направи и по друг начин“. – „Не, аз трябва да имам ум светъл като слънцето.“ След това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажеш: „Моята душа трябва да бъде необятна като Вселената“. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажеш: „Моят дух трябва да бъде мощен като Бога и едно с Бога“. След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този човек, не мога да го изкуся“.

 

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Аз искам вие да бъдете абсолютно свободни, т.е. свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живели във времето, когато Христос е бил на земята и хората около Него са ви убеждавали, че Той, именно, е Христос, очакваният Месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява смут, вие търсите Христос, смущавате се. Казвам: Уповавайте се на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христос тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трябва да имаме само едно мнение един за друг. – Защо? – Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този учител е отличен, защото Бог работи чрез него“. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това.

 

Казвате: „Тежък, мъчен е нашият живот“. – Престанете да се мъчите! – „Ама мъчно е да обичаме.“ – Защо се мъчите да обичате? Щом Бог живее във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Той ще ви покаже методите на Любовта и законите на Мъдростта. Тогава вие ще обичате и Любовта ви ще бъде свещена. Благословение ще бъде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича.

 

~

Казвате: „Невежа съм“. – Не говорете за невежество. – „Грешен съм.“ – Не говорете за греха. – „Слаб съм.“ – Не говорете за слабостта. Павел казва: „Ние, силните, трябва да носим слабите“. Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може да носи нашите слабости. Всеки, в когото Бог живее, може да носи слабите. На слабия казвам: Бог може да живее в тебе и да бъдеш силен. Бог може да живее във всинца ви и да бъдете силни. Следователно дайте свобода на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва. Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот! Той носи свобода за вашите души. Като станеш сутрин радостен, знай, че това е Божието лице в тебе. Няма по-голямо благословение от това да видиш лицето на Господа радостно и весело.

 

~

Казвам: Лесно е, когато ви свалят от кръста, но всичката мъчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после, вие трябва да умрете! Под думата „смърт“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христос умря на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просветление за великия порядък в света, за новото, което иде в живота. Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот – във възкресението. Само така Бог ще влезе да живее във вас и вие ще започнете да работите на земята. След възкресението Христос прекара между учениците си цели 40 дни, невидим за света, като продължаваше да проповядва. Казва се в Евангелието: „И отвори умовете им да разбират Писанията“. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот – животът на безсмъртието.

 

Сега вярвам, че разбрахте всичко, което говорих. Това са думи на освобождаване. Онези от вас, които са разбрали думите ми, трябва да образуват помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство в мисли, в чувства, в действия и стремежи във всички посоки. Ние сме за великия живот, който се проявява във всички посоки – във физическия, в духовния и в Божествения живот, като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това единство! В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва да прилагате в живота си. Щом го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другите хора как сте намерили този път.

 

~

Всички хора имат слабости. Човешките слабости са условия за проява на душата. Когато душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. Щом Божественото дойде във вас, то ще освободи душата ви от всички препяствия и ограничения. Всички хора се нуждаят от абсолютна, положителна вяра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: „Ние можем да разберем и приложим Божественото учение“. – „Ама слаба ми е вярата.“ – Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога? – Не, в света ще живеете. Който където е, там ще разреши задачата си. – „С какви методи?“ – С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли методите на миналото. Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи.

 

~

Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. Това е велик процес. В придобиване на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.

 

Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят. Само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас. Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? – Когато Бог дойде да живее във вас. Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Аз ви предавам своята опитност. По същия начин и аз придобих свободата си.

 

Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света. Друг път няма. Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо. Ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва: „Аз и Отец едно сме. Отец ми живее в мене и аз живея в Отца си. Бог работи в мене и аз работя в Него“.

 

Ключът на живота

Link to comment
Share on other sites

Е сега не знам в коя от двете теми да пиша :)

 

Смисълът на живота се постига не съвсем лесно. И пак да повторя това, което може да ви е омръзнало: всеки го може, всеки може да постигне смисъла на живота. 

 

Макар и по различен начин. Има 10 начина за постигане смисъла на живота. 

 

Смисълът на живота след като е постигнат се изразява в това, че действаш и правиш всичко, така че да изразяваш Истинския си Аз, своята индивидуалност, своята задача в света. Трудно е, но постижимо. Униването тука не помага....освен ако води до действия :)

 

Само като изразиш любовта към себе си, ще пропуснеш през себе си любовта към другите, защото ти не си носител на любов, а проводник на Божията Любов.

Edited by Божидар Цендов-БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

Темата на Диана може да се развива достатъчно широко.

Споделих цитати от беседа на Учителя. Върху тях може да се разсъждава отделно. Това бе моята идея.

 

Вие имате да разрешавате един въпрос в живота си. Можете да следвате университет или гимназия, или дето и да сте, каквото и да учите, този въпрос трябва да го разрешите. Смисъла на истината никъде не можете да намерите. Смисъла на живота никъде не можете да намерите. В никое учение не можете да се доберете до тези въпроси. Това са само външни условия. Казвате: „Де може тогава да се намери смисълът на живота?“ Единственото място, дето може да се намери смисълът на живота, е вътре в себе си. Колко мъчно е човек да дойде до положение, до съзнание, че смисълът на живота може да намери само в себе си. Казвате: „Аз за себе си ли ще живея?“ Не, ще живеете за някого.

Ако имате Любов

 

Кой е този Някого?! Човек може сам да се досети, когато се насочи вътре към себе си. 

 

Сега ако сте хремав или трескав, направете следния опит. Идете в гората при някое старо дърво и турете гърба си на дървото, като кажете мислено: „Ти си много добра дърво.“ Наистина, старите дървета са много добри. И след това наблюдавайте, какво ще стане с вашето състояние. Ако състоянието ви изчезне, ако се подобри положението, това показва, че дървото е добро. Ако не се подобрите, дървото не е добро. Какво ще стане после? Дървото, което ви е помогнало, ще се обнови, ще се раззелени повече, а това, което не ви е помогнало, ще изсъхне. Ще кажете: „Вярно ли е това?“ Верни са моите думи. Така ще видите, че Бог се проявява в цялата природа и чрез всички живи същества. Тъй щото, не се съмнявайте в себе си. Като се съмнява в себе си, човек унижава себе си. А като се съмнява в Бога, той причинява смърт на себе си. Унижението произтича от безверието в самите нас. А смъртта произтича от обезверяването в Бога. Затова ви проповядвам любов, вяра в Бога и вяра в себе си. Сега за сега това е смисълът на човешкия живот.

 

Живот, любов и дух, това е мощното в Божествения свят.

Любов и вяра към Бога, вяра към себе си

 

Казваш, Божидаре, че има десет начина за постигане смисъла на живота. Ами той е само един. И докато хората сме достатъчно много, то и "опаковките", т.е. изявите му са много. Но начинът си е един. Вяра в Бога. Ние сме частичка от Него. Вярвайки в Него, вярваме и в себе си! Все до там ще стигнем... :)

 

Link to comment
Share on other sites

Лъчезарна, благодаря за темата! Ето какво пише Томас Мур за начина, по който реагираме на върховете и паданията и за това "вътре в нас, което се мята и неистово отказва да приеме налаганото мислене и рационалните обяснения" :
" Душата няма нищо общо с егото. Тя е тясно свързана със съдбата, а нейните обрати винаги противоречат на очакванията и често на желанията на егото. ........Душата е извор на онова, което сме и въпреки това е отвъд нашите способности да я създаваме и контролираме.......Можем да развиваме душата, да и се наслаждаваме, да се грижим за нея, да участваме в делата и, но не сме в състояние да я мамим, ръководим или оформяме според желанията на властното его.......Когато хората наблюдават начините, по които душата изразява себе си, те не обедняват, а по- скоро се обогатяват. Връщат си онова, което им се полага по право - същото, което са мислели за толкова ужасно, че са искали да го отстранят или захвърлят. Когато се обърнете към душата с открито съзнание, вие започвате да съзирате посланията, скрити в болестта, съветите, залегнали в разкаянието и в други неприятни чувства и необходимите промени, изисквани от депресията и тревогата. "

И за ефекта от усещането ни за празнота и подхода ни към това, познато на всеки състояние:

" В душата силата не действа по същия начин, както в егото и волята. Когато егото иска да постигне нещо, ние събираме сили, развиваме стратегия и полагаме всички усилия......Силата на душата е различна. Тя прилича повече на голям резервоар или ако използваме традиционната образност, на силата на течението в буйна река. Тя е естествена, неманипулирана и извира от незнаен източник. Нашата роля в работата с този вид сила е да сме внимателни наблюдатели и да забележим как душата копнее да се впусне в живота. Задачата ни се състои и в това да открием изкусни методи за открояване и структуриране на тази сила, като поемем пълната отговорност за нея и същевременно повярваме, че душата има намерения и потребности, които можем да разберем само отчасти. Нито егоцентричната воля, от една страна, нито абсолютната пасивност, от друга,служат на душата. Тя изисква както размисъл, така и непосилен труд......Освобождаването на силата на душата няма нищо общо с потребността от запълване на празнотите в егото или от неумело компенсиране на неговите слабости.
Какъв е източникът на тази душевна сила и как бихме могли да я отключим? Вярвам, че тя често идва от неочаквани места. На първо място тя се появява тогава, когато следваме сърцето си, вместо да сме в противоречие с него. Затова, макар да е парадоксално, душевната сила може да излезне от поражението, депресията и загубата. Общото правило е, че душата се появява в празнотите и кухините на битието. Обикновено сме изкушени да намерим някакъв деликатен начин за отричане на тези празноти или за дистанциране от тях. Но всички сме преживявали моменти, когато, загубвайки работата си или боледувайки, сме откривали, в крайна сметка, една неочаквана вътрешна сила. .... На писателите се препоръчва да " пишат за това, което познават." Същото важи и при търсенето на силата на душата: бъдете добри в това, в което наистина сте добри. Много от нас изразходват време и енергия, за да се преструват, че са нещо, което не са. Но това е крачка срещу душата, защото индивидуалността извира от душата така, както водата извира от дълбините на земята. Ние сме това, което сме, поради специалните съставки, от които е изградена душата ни.......Силата започва с опознаването на тази специална душа, която може да бъде напълно различна от фантазиите ни за онова, което сме или искаме да бъдем.........Отчитайки кои не сме, можем да стигнем до изненадващото откровение кои сме. И отново Дао Дъ Дзин /Гл.22/, това абсолютно верую на духовната празнота, изрича думи, които напомнят думите на Иисус: "Когато си изкривен, ще бъдеш изправен; когато си изпразнен, ще бъдеш изпълнен."
Духовната празнота не е изпълнена с безпокойство. Всъщност когато поддържаме чувството за празнота и устояваме на изкушението за преждевременно изпълване, ние се сдобиваме със сила. Трябва да задържим празнотата. Твърде често губим тази благодатна празнота в стремежа си да намерим заместители на силата. Може да се каже, че толерантността към слабостта е предпоставка за откриване  на силата, защото упражняването на сила, мотивирано от отбягване на слабостта, не е истинска сила. Това е едно практическо правило. Ако непрекъснато запълваме всички празноти с мними дейности, не оставяме на душата пространство за изява."
                                                                                                                                                                                                                                 Томас Мур "Грижа за душата"

Случва се понякога да попадна на автори, чийто мироглед е много близо до учението на Беинса Дуно и Т. Мур е един от тях.

Edited by Inseparabile
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...