Силвия СД Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Абе, старонови сме и новостари - зависи от позицията отново - отвътре навън и отвън навътре, хехехе...И очите си не помня да съм ги давала някому, пък кой каквото си вижда, със своите си го вижда по стар или по нов начин, все едно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 бащата много миткосва и все по ръзлични ъглища се намира. Но хора - какво да се правим, всички сме най и всички по. Ежко си има 3 хитрини, Лиса, нейните си. има хора които "с главите си ще счупят ледовете" това не става за крехки глави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Да има хора дето и с блага дума и ледове стопяват , без да си блъскат главите . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Аз съм и двата вида , от тези дето с глави .....и тези дето с думи ... Такива са времената , в които живеем , че едно нещо само да си не става , ако искаш да работиш за Светлината и да ти дават все повече и повече работа . Трябва да си и войник и учител и ученик . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 (edited) Като говорим за нива на съзнание... излизат ми едни мисли за Блаженство и трепет, които изпитва Душата, след като моментното и съзнание е достигнало нивото да премине в човек. Веднага се "сещам" за най-земните хора (тези "пресничките"), които в еуфория и щастие грабят с пълни шепи от новия живот и поглед върху нещата с позицията, която вече заемат и живеят ли живеят, преоткривайки живота в този му вид, докато не достигнат нивото на "наживяване", умора и разочарование от това, че и това, преживяното в различните опитности не им разкрива същността на самия Живот, не запълва в пълнота спомена за ....... Хмм... доста интересно за мен, като човек с богата фантазия, на който всяка мисъл може да му бъди като триизмерен филм, с преминаване понякога и в четириизмерен! Направо е разтърсващо! Редактирано Ноември 21, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Разтърсващо е, понеже сме го преживявали и когато погледнеш оттук натам чувстваш невъобразимото стягане, което тогава си приемал за свобода. Блъскане в собствените стени. Трудно се приема като видиш нещо подобно и около себе си, но пътя е вътрешен и личностен и относително е предмет на избор. Подчертавам - относително. А говорейки за хора и епохи защо ли не можем право да ги отнесем към меховете и виното - та те точно с това значение са ни дадени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 И в стар мех, ново вино не се слага! Да не би да го развали, може и мехът да не издържи и виното да излизе от него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Егото, за което част от приятелите тук споменават, е именно свързано с личността. Разбира се - егоизмът не е Белият път, към който ние всички се стремим. Но, и както каза Васил някъде по темите, обезличаването също не влиза в Божия промисъл. И именно индивдуалността е нашето истинско, висше Аз - тя е уникална, а не безлична и е лишена от оковите на бедния егоизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Според мен Индивидуалността е безличностна и действа спонтанно, т.е. при нея няма егоистичен избор, тъй като тя е в съгласие с Реката на Живота. Обаче егото или личността (не виждам съществена разлика между двете) може да бъде или да не бъде в хармония с Индивидуалността. Разбира се, в случая под Индивидуалност разбирам висшия Дух в човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Благодаря ви приятели. И аз си мислех, че сме новостари, защото хем се чувствам като дете, хем има моменти сякаш съм понесла целия свят на раменете си. Но това са си само усещания/настроения. Много е тънка преградата между Индивидуалност и Его. И на мен ми е трудно да го бясня, но ще опитам. Егото е нещото, което ни кара да се смятаме за по-, най-. То ни кара да потъпкваме ценностите и да се прилепваме към материалният свят. А пък Индивидуални сме, когато въпреки нашепванията на Егото сме готови да забравим себе си за да видим някого щастлив... Не е пълно обяснението, но става. Трябва да си и войник и учител и ученик . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 (edited) новостари, защото хем се чувствам като дете, хем има моменти сякаш съм понесла целия свят на раменете сиЗа съжаление това е новостаростта на егото, а това: нещото, което ни кара да се смятаме за по-, най е само една малка част от него, просто най-видима. Редактирано Ноември 22, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Голяма или малка част, сравняването си е доста голям проблем - не в познавателен смисъл, там си е необходимо, но като претенции... това си е его на ента степен. Ето ви едно стихотворенийце на тази тема, за да разнообразим изразните средства: ОПРОПАСТЕНИТЕ СТЕПЕНИ Живеели хората в Златния век. Едно любопитството нямало лек. Желаели с думите да различат страстта от покоя и зноя от хлад, жирафа от коня, деня от нощта… “Ти, Господи, дал си ни много неща, но и за сравняване думи ни дай!” И Бог ги научил на “по-“ и на “най-“. Той строго добавил: “Предвижда се ад за всеки, сравняващ предмет непознат!” Приели. И никой през зимния студ при “минус” не тръгвал навън необут. Избирали по-плодородни земи, за тях инструменти подбрали сами… Но ето че някой ревнив първобит потърсил си повод да бъде пребит съперникът негов и казал със бяс: “Обича я малко, а повече – аз!” Сред вси равноправни религии друг измислил, свестен от един махмурлук, че вярата негова само е “най-“… И златното време поело към край. Сред хора, доволни от хляб и от дом, отворил се страшен идеен разлом. В емоции, мисли, наука и бит, в изкуства, духовност (със мит и без мит), помислил си всеки, че тръгва към рай, доказвайки своето “по-” или “най-”. Но за рода ти неясни неща как тъй се доказват? На ада пещта протегнала хищно изгарящ език – избухнали свади, войни и “велик” те все пак наричали този горящ, побъркан водител, но “повече наш”, но “най-добре знаещ” върховния приз, за който не смогнал и Богът лъчист да се номинира. А нямало как на всичко отгоре – защото във мрак потънал тогава човешкият вид (еднакво невежи тълпи и елит). Не можел да чува той Божия тон и вярвал на всеки фалшив камертон... Човечество, ти си такова и днес! О, Боже, стори ни нечувана чест – ела, оттегли си върховния дар от всеки всезнайковец, жрец, господар – ще свърши без степени тоя вертеп. Тогаз ще погледнем директно към Теб! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Благодаря за стихотворението, много ми хареса Хубав и успешен ден на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Да, добра идея , съгласна съм за сравненията и оценките за добър - лош. Сравнението наистина е дар от Бог - когато сравняваме да виждаме с какво всяко нещо или някой са различно красиви (а не по- и най-) и добри. Красотата на теменужката не се конкурира с тази на розата нито на бора макар и да ги сравняваме. Бог ни го е показал - друг е въпросът дали искаме да го видим или презираме природата като "несъвършен свят" , а своите идеали издигаме като признак за "ангелски произход" и търсим "другия свят" на някакво "небе", а не тук - и сега съвсем до нас. Каквото Бог ни е подарил - то има смисъл и предназначение и не да се отказваме и да го презираме, не да се борим срещу него - а да благодарим за дара и да го обичаме и разбираме и да си служим с него с Любов. Нека сравняваме, но да не противопоставяме, защото Бог не противопоставя - той съчетава в хармония разнообразието. Нека обичаме думите - дар е езикът човешки - и ако като дар с благодарност го приемем - като дар на другите да го раздаваме - да топлим и лекуваме с думи (не да се защитаваме и съдим другите с тях). Старият човек = зависимият от ограниченията в съзнанието си. Новият човек = Свободният и Благодарният. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 Над бели облаци светлинни, под черна, кървава земя се простира от милион години на човека личността. И лъжа ще е да кажем, че едни сме в пълнота. Явно тънем във заблуди и за нас и за света. Единен само наш е Господ, единен в тяло и живот, а ние се с ръце пресягаме, стъпили с краката в гроб. А гроба си обичаме жестоко, че той ужасно е красив, а трябва Светлата Любов да търсим и Живота - истинно щастлив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 (edited) "Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето, заспят, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблече от вехтия чоловек и да се облече в Господа Исуса. Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изпроводи. Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да поправим своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов. Защото и след нашето обращение и покаяние към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето Ново раждане много неща трябва да се насадят и оплодотворят от Любовта Божия, защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва да расте от сила в сила." От "Писма до първите ученици" Петър Дънов стр. 42. Писмо до Пеню Киров Какво докосване до Гносиса в същността на Беинса Дуно! Редактирано Ноември 24, 2006 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Още преди векове човечеството бе започнало да се противопоставя на робството. Това можеше да стане само по пътя на борбата за освобождение. Но на човека ще му трябва още много време за да постигне истинско духовно освобождение- вътрешна свобода. Задължителните държавни религии овладяха човешкия дух и му внушиха, че всичко е продиктувано от Бога, който го наблюдава и следи всяко негово действие. В тях не се говореше за отговорността за всяка човешка мисъл. Христос поиска да разкрепости човешкия дух, като му показа пътя за освобождаване от кармата, която представлява една верига, привързваща го към определен човек и определено място. Кармата е силата, която фактически го заробва. Иисус показа кои са злините, пречещи на свободния дух. За свободата на духа се е говорело много преди физическото премахване на робството, но само в тайните школи- Орфическите школи по вашите земи. В тях се преподаваше, че духът проявява свободата си единствено в творчеството, а чрез творческото вдъхновение се докосва до Бога. Само свободния дух може да разбере творчеството. Робският по дух човек не твори, той само изпълнява. На него му е отнето правото чрез творчество да се докосне до Бога. Мариана Везнева- "Заключително откровение". Според мен, новият човек е свободния по дух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Молитва на новия човек към Космичния човек, по чийто образ и подобие е създаден! Учителю на Любовта - Христос, Учителю на Мъдростта - Христос, Учителю на Истината - Христос, искам да мисля, да чувствам и да постъпвам като Тебе. Нека с воля, сърце и ум, с тяло, душа и дух да бъда едно с Тебе така, както Ти си едно с Отца и всички да бъдем едно. Амин! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 Аз харесвам човешкото в себе си. Човешкото е това, което ни отличава от животните - нашата любов и разумност. Да извиняваме нашите слабости с това, че сме хора е изключително удобно оправдание. Точно защото сме хора не трябва да имаме слабости и затова носим отговорност за грешките си. Ако беше нормално за човешката природа да прави грешки, нямаше да носим отговорност за действията си. Не е човешкото това, което ни спъва в нашето развитие. При човека за пръв път душата има възможност пряко да повлия на живота на въплътената личност. Значи единствено при човека тази личност може да се свърже с и осъзнае божественото в себе си, и да започне да го проявява в живота си. Това означава да си човек - да се свържеш съзнателно с божественото. Да подчиниш ума си и въобще целия си живот на желанията не е човешко. Желания и животните имат и при тях е нормално астралните влияния да имат ръководна роля. И защо ние определяме състояниета при които човек се ръководи от астралната си природа човешки? Висшето Его е над тези нива. Ние сме хора дотолкова, доколкото проявяваме това Висше Аз в живота си. В това се заключава и нашата моментна задача, защото нашата човешка еволюция все още не е завършила. Ние сме хора, но все още развиващи се като такива и именно в изявяването на нашата висша природа се заключава нашата човечност. Много сполучливо, според мен, сравнение между Стария и Новия човек. Реален човек е само онзи, който изтича от любовта. Реален човек е само онзи, който изтича от мъдростта. Реален човек е само онзи, който изтича от истината. Новият човек Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек? Човек е това, което постоянно люби. Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Старият и новият човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.