Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да преодолея изневярата?


Recommended Posts

Здравейте!

Много съм объркана и имам нужда от вашата помощ.

Със сигурност няма да успея да съм кратка, защото кашата в която съм е голяма....

 

Всичко е много объркано, но ще се опитам да го обясня. Заедно сме от 12 години имаме две прекрасни деца по-малкото е бебенце на 7 месеца. Преди 3 години изневерих на съпруга си, бях мотивирана от лошото отношение на моменти към мен, за разлика от другите жени, с тях винаги е бил галантен и рядкото правене на секс. Направих го и много набързо си дадох сметка, че семейството ми е по-важно и реших, че това в което се бях пуснала не е за мен и много бързо сложих край и нещата. Всичко свърши окончателно само след няколко срещи с другия човек.
След половин година откакто бях приключила всичко и точно в периода на втората ми бременност съпругът ми се осъмни в мен и аз с цялата си наивност не исках да има лъжи между нас му признах всичко...Беше съсипан, искаше да знае цялата история....бях откровена и му разказах всичко. Исках да съм честна и да продължа начисто, защото държа на него и го обичам. Първите месеци му беше адски трудно да го преодолее, но се справяше, може би отчасти и на моята помощ, отчасти на това, че в него момент съм  постоянно вкъщи бременна и гледам по-голямото ни детенце. Но явно накърненото му самочувствие не му е давало и миг мира. Сънуваше кошмари, връщаше се към нещата които му бях разказала, измисляше си негови истории....само той си знае какво му е било....
До преди един месец, когато ми призна че има връзка с друга също омъжена жена (която аз за жалост познавам и без да съм знаела някога, че тая жена ще любовница на мъжа ми никога не съм я харесвала, точно заради тая превзетост и флиртуване с всички около нея мъже) с две деца и иска да се разделим...Шока беше неописуем за мен, все едно не се случваше това с мен...След разговор в един от следващите дни той поиска да му дам време, за да прецени, как иска да продължи живота си, с нас - с нея, сам...
След 4 дни ми заяви, че семейството му е по-важно и иска да остане с нас. Каза, че между тях е нямало истерии и тя и той са знаели, че това е нормалния ход на нещата да сложат край...просто са нямали бъдеще заедно. Обеща ми, че всичко вече е приключило и повече нямало да ме лъже. И само след по малко от две седмици разбрах случайно, че главната комуникацията между тях е била имейл, който аз не знам. Веднага след като разбрах за съществуващият имей, се чухме и го помолих да ми каже как са комуникирали, той започна да ме лъже и да не споменава нищо за въпросния имейл. Накрая му казах моите доказателства и той си призна. Помолих го вечерта да си даде паролата, за да се убедя сама, че всичко е приключило между тях. Оригиналната парола си я смени и ми я даде новата с която влязох и видях по историята на влизанията.... видях, че до него момент на по-малко от час е влизал всеки божи ден във въпросната поща и са си писали...
Всичко ми рухна. Лъжата и обещанието, че е приключило ме забиха и отново изгубих и малкото доверие, което имах от мъжката му дума, че е сложил край... Питах го какво е това, какво е това, бях смазана, а той ми каза - ти сама си прецени...Накрая ми каза влюбен съм, какво очакваш....
(Забравих да спомена, че мотива за неговата изневяра е била моята, но е търсил подходящата жена, за да ми го върне тъпкано)
Обидих се, карах ме се, казахме си много истини и накрая го изгоних...не бях на себе си. Нея нощ след като си тръгна вече съжалявах...Обичах си го и го исках при мен...На секващият ден имах рожден ден...пусна ми един смс с "честит рожден ден", който ми вдъхна надежда. Малко по късно след обяд ми се обади, че иска да се видим и да говорим за нашето бъдеще... Срещнахме се, говорихме, беше хубаво, усещах го истински, спокоен...обеща че повече няма да се занимава с въпросната жена и ще е само с мен...
Но аз съм като болна...когато е при мен се чувствам добре, все едно имам "конрол" над нещата. А сутринта или през ноща, ако бебето го буди и се измести в другата стая за мен започват кошмарите, ами сега дали влиза през телефона си и отново комуникира с нея. През деня докато е на работа изгарям от напрежение, дали тя ходи при него и продължават да се срещат...много ми е трудно да го преодолея, но много ме е страх да не ме лъже и този път....
Моля ви, помогнете ми как да преодолея болката и да продължа напред, защото наистина държа на него и си го обичам.

Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

"Но аз съм като болна..."

 

Да, така е. Боледува емоционалното ти тяло. И няма как, на него има много рани, нанесени от теб самата.

 

Дон Мигел Руис казва:

"да се върнем в детството: когато детето има проблем с някого, то се ядосва. Независимо по каква причина, гневът премахва проблема; детето постига каквото желае. Случва се втори път - реагираме с гняв - и вече знаем, че ако се разгневим, проблемът ще изчезне. После се упражняваме отново и отново, докато не станем майстори на гнева. 

По същия начин ставаме майстори на ревността, майстори на тъгата, майстори на самоотричането. Всичките ни нещастия и страдания са продукт на упражняването. Сключваме споразумение със себе си и го упражняваме, докато не го доведем до съвършенство. Мисленето, чувствата и поведението ни стават толкова рутинни, че вече не ни се налага да се съсредоточаваме върху онова, което вършим. Поведението ни се превръща в рефлекс.

За да станем майстори на любовта, трябва да упражняваме да обичаме. Изкуството на връзката също изисква вещина, а вещината се постига само с практика. Следователно, за да овладеем изкуството на връзката, са необходими действия, а не концепции или натрупване на знания. То Е действие. Разбира се, действието изисква известни познания или поне малко повече разбиране на човешката природа."

 

 

 

 

Как мислиш, ти обичаш ли? Кого? Как? Заради какво?

Link to comment
Share on other sites

Да, думите са много хубави, но в това състояние ми е много рудно да го асимилирам и приложа....

На въпросите дали обичам, да обичам... Обичам децата си, обичам мъжът си, обичам когато усещам, че съм обичана и желана. Обичам го, заради това което ми дава - сигурността и обичта особено в кризисните моменти в нашия живот, отговорността му, разговорите които водим когато сме спокойни и няма напрежение между нас...

Edited by Вечерница
Link to comment
Share on other sites

Изневярата е нещо банално, ревността също, симптомите са почти еднакви при всички

Само тук, в този форум има десетки сигурно теми, подобни на твоята

Хората пищят - помоооощ, изневериха ми, как да го преодолея

Извинявай, че така грубо, но всеки, който е в такава ситуация си мисли, че се случва само с него, че е някакво уникално болезнено състояние

Да, ама не, и всеки се справя по негов си начин рано или късно

След като мъжът ти иска да запази семейството си, и ти също го искаш, не виждам проблем

Просто престани да се измъчваш какво прави, когато не е при тебе и на кого звъни

Каквото и да прави, нали се връща при тебе?

Не му прави скандали, не  разследвай всяка негова минута, не го гони от дома си театрално

защото така само задълбаваш, и рискуваш наистина да си тръгне за постоянно

А ти защо му изневери? Ето, той ти е простил, прости и ти

Edited by mvm
Link to comment
Share on other sites

Благодаря, много за мнението!

Действа ми по отрезвяващо нещо подобно като прочета...
Явно наистина трябва да се оставя на течението и да се моля времето да лекува...И да спазвам мисълта на Шекспир...


"Съмненията ни са предатели, които ни карат да изгубим доброто, което често можем да спечелим, като ни карат да се страхуваме да опитаме."

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...