Перманентна замаяност

[Безнадеждна]

Здравейте! 

От 11 години страдам от перманентна замаяност. Все едно съм пияна или с много тежка форма на махмурлук. 

Ходила съм на какви ли не доктори и изследвания през годините. Никой не може да разбере от къде идва проблемът ми, защото нямам абсолютно никакви органични увреди. Според изследванията съм "здрава като бик".

 

За протокола, правени са ми снимки на шийни прешлени, доплерова сонография, ЕЕГ, евокирани слухови и зрителни потенциали, нистагмография, ЕКГ, ПКК, изследване на всички видове хормони, ехография на щитовидна жлеза. Всички лекарства, които съм приемала - за оросяване на мозъка и вътрешното ухо, не дадоха никакви резултати.

 

Спортът също не ми помага, но въпреки това продължавам да си спортувам. Освен това уча и ходя на работа.

 

Не мога да определя животът си като стресов, не се чувствам депресирана, освен това и не си мисля, че съм болна от нещо неизлечимо. Просто искам да разбера от къде идва това перманентно замайване и как мога да го премахна. Омръзна ми да ходя по улиците като пияна и да залитам. Не пия алкохол и не пуша цигари. Храня се здравословно, нямам проблеми в семейството и  с околните. 

 

До сега не съм срещала хора със същия проблем. В интернет хората се оплакват предимно от пристъпи на световъртеж, които продължават кратко, а при мен е просто постоянно замайване, сякаш не мога да изтрезнея. Приятелите се шегуват с мен, че това била мечтата на всеки алкохолик Но за мен е бреме, този проблем малко или много оказва влияние върху социалния ми живот, например ако се чувствам много замаена, предпочитам да си остана вкъщи, вместо да изляза на нощно заведение да речем. Освен това не съм толкова продуктивна в работата, колкото трябва да бъда, защото се "щадя". С ученето е същата работа - през 30-40 мин. четене, спирам за почивки, излизам на терасата, плискам си лицето с вода, правя гимнастики, с надеждата да ми мине, но уви, не ми минава.

 

Ще съм много благодарна, ако ми дадете насоки какво трябва да направя, за да подобря състоянието си. Към какъв лекар трябва да се обърна? Освен това бих се радвала, ако в темата се включат хора, със същия проблем, за да споделят има ли някакви методи, с които това състояние може да се подобри значително. И като цяло - какво мислите, че може да ми има? 

[rona]

Този симптом се среща при непоносимост към глутен;http://celiacdisease.about.com/od/symptomsofceliacdisease/a/celiacsymptoms.htm

 Виж по точно .Neurological Celiac Disease Symptoms от линка по горе.

[mvm]

Пиеш ли много кафе? Аз така се замайвах за 2-3 часа след всяко кафе, дори след като преминах на 3 в 1 също се замайвах,

докато от месец някъде вече реших да не пия кафе (по-точно от време на време безкофеиново) и замаяността ми изчезна,

Също пробвай ставната гимнастика на Норбеков, много е ефикасна за почти всичко.

[Безнадеждна]

Здравейте!
Благодаря ви за включването в темата, това означава много за мен! 
rona, това, което предлагаш е изключително интересно като вариант. Прочетох го внимателно и мисля да пробвам да се храня с безглутенови храни. Нищо не ми пречи да опитам, а и няма как да ми навреди, най-много да ми помогне, което в случая е търсения ефект
mvm, не пия кафе и кофеинови напитки, защото ме разтреперват и се чувствам напрегната след това. Ако искам да се освежа и събудя, обикновено пия или чиста, студена вода или фреш портокал. 
За гимнастиката на Норбеков прочетох днес на няколко места и мисля от утре да започна да я прилагам. 
Това е за сега от мен. Чувствайте се свободни да се включите, ако имате други идеи, а аз ще пиша скоро как се повлиявам

[д-р Тодор Първанов]

,,Прочетох го внимателно и мисля да пробвам да се храня с безглутенови храни. ,,

 

И аз съм за това.

[rona]

Ако следваш този вариант трябва да знаеш, че симптомите изчезват постепенно за 1-6 месеца ако имаш celiac, пълно изчистване на организма   до 4 години.Изследвания на кръвта за celic в много случаи дават неверен резултат,100% доказва болестта биопсия при гастроскопия.

За диетата -не е толкова сложно и трудно.

http://www.celiac.com/

http://celiac.org/celiac-disease/what-is-celiac-disease/

[Безнадеждна]

Много благодаря за подробно предоставената информация и насоки. Прекрасни сте!

[mvm]

Странно, как никой от десетките доктори, които са те преглеждали и изследвали през годините,

не се е сетил за глутена, ако в него е причината наистина

[Безнадеждна]

Моето мнение е, че всеки вижда това, което знае и за което е учил. Специализирайки в една област, лекарите стават страхотни професионалисти в нея, но за сметка на това знанията им в другите области изостават. Това е нормално, не можем да ги съдим, че са станали професионалисти само в едно направление. Аз до сега съм ходила на невролози, отоневролози,  психиатри и ендокринолози. Не съм ходила на гастроентеролог. Казвайки, че проблемът ми е замаяност и  световъртеж, всеки започва да се фокусира в главата и вътрешното ухо. То не бяха "мениероподобни синдроми", "вестибулопатии", "сърдечни неврози", "невро-вегетативни дистонии", слабо оросяване на мозъка, други предположения, лечението на които не даде никакъв резултат. "На нервна почва е" ми е любимият отговор

 

За съжаление в света не съществува д-р Хаус, който да разбира от всичко, да е едновременно диагностик и хирург, плюс образен диагностик, интернист, лаборант и какво ли още не

Аз може изобщо да нямам глутенова непоносимост, но съм длъжна да пробвам с безглутенов режим поне за известно време (да кажем 6 месеца), за да видя как ще се почувствам. Когато човек като мен е в безисходица, се хваща за най-малкото като удавник за сламка, с надеждата да му донесе спасение. 

 

Днес пробвах и гимнастиката на Норбеков. Приятна е и съм решила да я правя всяка сутрин. 

 

Съветът ми към всички, които дълго време страдат от нещо (каквото и да е то), е да се вземат в ръце и сами да намерят решение на проблема си, колкото и абсурдно да е това решение. Пробвайте, експериментирайте, никога не знаете от какво ще се почувствате по-добре. Тези дни например, намерих в интернет хора с подобен на моя проблем, които са се оправили по най-различни начини. Единия правел много разходки и вървял нон стоп, другият се оправил от гимнастиката на Норбеков, третия се излекувал с билки, четвъртия прилагал ТЕС (техника за емоционална свобода), петия ходел на психотерапия и т.н. Аз за сега ще пробвам с безглутенов хранителен режим и гимнастика, пък "каквото сабя покаже" ... 

[Безнадеждна]

Здравейте! 
Бях обещала, че ще пиша за резултатите от опитите ми, а както видях и на лични съобщения са ме питали за тях, затова ще ви "ъпдейтна" направо тук. 
От 11 юли бях преминала изцяло на безглутенова храна, не направих прехода плавно. Нещо повече, стигнах до крайност - суровоядство и джусинг, веган режим. Спазвах го до края на октомври. Резултатът беше пречистване на организма, изчистване на кожата и чувство на свежест и лекота. За съжаление обаче, перманентната ми замаяност не се повлия по никакъв начин от това. 
Относно ставната гимнастика на Норбеков - отличен начин за започване на деня, развих повече гъвкавост и сковаността на гърба и врата ми изчезна - това е. 
В момента се храня на принципа "от всичко по малко", не се ограничавам от нищо, но развих култура на хранене да не преяждам всеки път (както преди), както и подбирам по-качествена храна. Гимнастиката ми стана навик, както сутрешното миене на зъбите. 

 

През тези месеци анализирах доста себе си и осъзнах, че просто съм по-чувствителен човек, да не кажа направо хиперсенсибилна. С риск да бъда сметната за луда, ще ви споделя, че усещам всяка земна вибрация. Винаги, когато в Европа става земетресение, аз го усещам като вибрации, колкото и слабо да е то. Сверявам "усещанията си" с националния сеизмологичен институт. Усещала съм земетресения с магнутут около 2, които са на повече от 20 км. дълбочина и на 800 км от града, в който живея. Звучи абсурдно, нали? И нищо от интериора вкъщи не ми подсказва за това - нищо не се клати, нищо дори не помръдва. Просто все едно минават вълни през мен. Освен това винаги, когато има слънчеви изригвания, се чувствам като парцал. Когато духа вятър, усещам все едно съм на кораб в открито море по време на буря. Просто все едно съм като някакъв радар за атмосферни влияния Приех, че съм по-чувствителна от нормалните хора и продължих да си живея живота. Сега, когато имам дни, в които ми е по-зле от обичайното, се усмихвам и си казвам "Явно пак става аномалия някъде", след което разбирам за нея от вечерните новини. Така живея значително по-леко и спрях да задълбавам толкова много в неприятните усещания. 

[Орлин Баев]

В София, доколкото знам, има курсове по дервиш йога. Казвам ви го, поради въртенето, което там се практикува. То, на психотерапевтичния принцип на систематична десензитизация, би могло да повлияе това замайване (при отношение обаче не на битка и отхвърляне, а на любящо приемане). Самият симптом е като пътепоказателна табела, която сочи към решението. Ето ви и вас - свръхчувствителна, но и компенсаторно много дисциплинирана и изпълнителна. За мен примерно е абсурд да спазвам безглутенова диета, още повече суровоядна, да вместя деня и живота си в твърде строга дисциплина... А вие - спортувате, работите, учите, спазвате диети... Уау! Даже прекалено голямо уау! Мисълта ми, водена от посоката на симптома ви, е че може би имате нужда от известно разхлабване хватката на контрола над живота, учене на немислене (някои го наричат медитация) и релаксация. Тези практики преместват телесната ви енергия от главата, в която сега защитно е покачена, в сърцето и корема, буквално. Защото това замайване, според познанията ми по когнитивна невронаука, се дължи на леко разместване на връзките между възприятието за собственото тяло/ аз и положението в пространството в соматосензорната кора, през следващата моторна кора, като и двете се повлияват по този начин от преактивирането на префронталната кора, центърът на задръжните, волеви реакции, на съзнателната дейност. Тоест, отпускането на контрола, идващ от префронталната кора, повлиява и това леко разминаване на възприятието за собствено присъствие в пространството/ живота. 

Редактирано Януари 5, 2015 от Орлин Баев

[Безнадеждна]

Благодаря за включването в темата, г-н Баев!
"Систематична десензитизация – контролирано изправяне срещу страховете с цел да се възстанови вярата в самия себе." Ако правилно разбирам, мога да посещавам курсове по дервиш йога, в които да приема любящо въртенето, да се отпусна изцяло и да се "потопя" в ритъма на танца? Все пак си мисля, че без предварителна подготовка, няма да се справя. Достатъчни са ми 2 оборота въртене, след което да падна на земята в безпомощно състояние. 
Към какъв специалист е необходимо да се обърна за справяне с проблема "контрол"? Психолог, психиатър, психотерапевт? Ако е към психотерапевт, има ли значение какъв вид психотерапевт точно?
Може ли да ме насочите и към правилната литература? Някоя конкретна книга например, която е свързана точно със страх от загубата на контрол над живота?

[Орлин Баев]

Умът иска да контролира и загубата на контрола... Препоръчвам книгата на живота, която е неправилна от гледна точка на ума. Пълен хаос е за ума. Само за любящото сърце е пълна с ред! 

Какъв правилен терапевт ли? Такъв, който е пълен провал, абсолютен слабак, тотален смотаняк от позицията на клишираните представи - само така може и вас да научи да приемате слабостта, липсата на его контрол и сърдечната радост. Защото няма как да я има човек, ако не може да загърби условностите и живее от душа!

Редактирано Януари 8, 2015 от Орлин Баев

[Безнадеждна]

Мисълта ми, водена от посоката на симптома ви, е че може би имате нужда от известно разхлабване хватката на контрола над живота, учене на немислене (някои го наричат медитация) и релаксация. Тези практики преместват телесната ви енергия от главата, в която сега защитно е покачена, в сърцето и корема, буквално. Защото това замайване, според познанията ми по когнитивна невронаука, се дължи на леко разместване на връзките между възприятието за собственото тяло/ аз и положението в пространството в соматосензорната кора, през следващата моторна кора, като и двете се повлияват по този начин от преактивирането на префронталната кора, центърът на задръжните, волеви реакции, на съзнателната дейност. Тоест, отпускането на контрола, идващ от префронталната кора, повлиява и това леко разминаване на възприятието за собствено присъствие в пространството/ живота. 

Накрая май излезе, че г-н Баев е абсолютно прав и това е коренът на проблема в моя случай. Нека ви споделя как точно стигнах до този извод...

Прибрах се в родния си град за кратка почивка от сесията и работата. Отидох на гости при баба ми. Тя има дворно куче - непородисто, обикновено, предназначено да лае, ако чужд човек влезе в двора на къщата. Всеки път, когато й отивах на гости преди, то се спукваше да ме лае, този път обаче само махаше с опашка и ме гледаше с интерес. Подминах го като малка гара и влязох в къщата. Никога не съм се радвала на животни, никога не съм си играла с кучета, никога не съм галила котки, като цяло не съм имала интеракция с домашни любимци. Ако се чудите защо - заради майка ми (следва лирическо отклонение  )...  

Възпитана съм изключително строго, все едно съм расла в Северна Корея. Според майка ми, "ние" (сиреч аз и тя) не обичаме домашни животни, "ние" не обичаме лигавщини, "ние" обичаме ред и чистота, "ние" не изразяваме никаква емоция на публични места, "ние" сме сериозни хора, "ние" не обичаме панайрджийски дрехи, носим само бяло, бежово и сиво, възможно най-неутрално и развлечено и т.н... В годините на пубертета имахме доста конфронтации по всички теми, но все още не съм успяла да се отърся изцяло от влиянието й (връщам се отново в основната идея на това, което споделям).

Отделих нужното време да се видя с баба си, след което, незнайно защо, изпитах нужда да изляза на двора и да отида при кучето. Навън беше зверски студ, а аз мразя да ми е студено, обаче ей ме на, зъзна и вървя към кучето. То милото, толкова се зарадва, че някой му обръща внимание, че така се заиграхме - забравих и студ, и предразсъдъци, проблеми, всичко. Сякаш времето беше спряло. Нямам представа колко време сме си играли. Бях цялата кална и щастлива. Направо усещах как съм отворила сърцето си и от него блика любов и щастие. Никога, ама никога през живота си не съм била толкова отпусната, с толкова отворена душа, толкова жизнерадостна, толкова открита към света и към себе си! Сякаш се запознах с едно ново Аз, което никога не бях срещала. На тръгване, сладурчето се разплака и ми стана жално, че го оставям, но баба ми е прекалено привъзрана към него и няма как да взема да й го гледам. Прибрах се в града, преоблякох се и отидох на разходка до мостика. Бях в края на мостика, около мен само море с леки вълнички. Обикновено от движението на вълните се създава илюзия за движение на самия мостик, все едно си на плавателен съд. Аз обаче се огледах и по едно време усетих, как за пръв път от 11 години, се чувствам абсолютно трезва, "заземена", бетонирана направо! Не мога да ви опиша радостта от самото чувство! Като моряк, който от дълго време не е стъпвал на земя, като пияница, на който му е минал най-тежкия махмурлук в живота, като ... Абе разбрахте ме! Беше уникално преживяване! Задържа се така, докато се прибрах в къщи. Е, ще кажете, та то е било за кратко. Да, но за мен беше най-хубавият момент от десетилетие насам...   

Върнах се в забързания град и сивото ежедневие с изключително приятно чувство, беше ми значително по-малко замаено отколкото по принцип. Моя приятелка, която роди преди 2 месеца, ме покани на гости (следва още едно лирическо отклонение ).

Никога не съм се радвала на бебета и деца, никога не съм си играла с тях, не знам дори как да комуникирам с тях. Въпреки, че скоро ще навърша 26 години, нямам и майчинско чувство, не усещам биологичния ми часовник да "тиктака" за тези неща (край на отклонението).

Седнах на дивана и моята приятелка ми сложи бебчето в скута, без дори да ме попита дали искам да го взема. Няма да мога да ви опиша колко комична ситуация се получи, може би ако го беше заснела, щях да изглеждам като мистър Бийн в женски вариант. Седях и го гледах като полезно изкопаемо, дръпната, все едно са ми връчили бомба и я умолявах да си го вземе. Как аз, видите ли, ще го хвана и ще си играя с него, пред нея? Та нали ще покажа чувства? Не мога да се разкрия така. Аз дори не знаех как точно трябва да го хвана, а и ме беше страх да не му направя нещо. След около половин час разбрах, че няма да си го вземе обратно, а то милото е като шило в торба, все шава, мъчи се да прави нещо, иска движение. Пратих я да ми направи чай и се заех със задачата да разбера как точно да го държа и с какво да го занимавам, за да не се криви. Докато се усетя, вече му правех "маймунджолъци", разсмивах го, показвах му "интересните неща" през прозореца (сиреч улица с коли), танцувахме, пеехме, че даже почнах и английската азбука  ... Това беше вторият момент на сваляне на гарда ми. Отново се усещах с отворено сърце, бликащо с любов и положителни емоции   . Аз се въртях с бебчето в ръце и правех пируети, без да ми се вие свят, без страх, без притеснения, без замайвания. Не бях танцувала от дете именно заради прилошаването при въртене... 2 часа го носих наляво-надясно, все едно това не съм аз. Отново се запознах с някакво друго Аз, което никога до сега не съм срещала! Задържах се в това "трезво" състояние, докато се прибрах вкъщи. Е, ще кажете, пак е било за кратко. Да, но за мен е напредък. Започнах с час, после преминах на 2 часа, дай Боже скоро 3 часа и така докато си остана в трезвото състнияние 24/7

Изключително съм благодарна, че попаднах на този сайт и този форум, благодарна съм на хората, които се включиха в темата, благодарна съм, че в крайна сметка намерих моето разковниче на проблема. Надявам се и другите хора, търсещи решение на проблемите си тук, да намерят своето. Доверете се на специалистите, четете внимателно това, което ви отговарят, вслушвайте се в съветите им, защото тяхната единствена безкористна цел, е да ви помогнат!

 

[Орлин Баев]

Просълзих се. Карате сърцето ми да пее!  

 

В същата насока е и Ошо-вата динамична медитация и йога на смеха. Но, това са само външни патерички. Напипала сте ядрото на посоката много добре! Благодаря за това, че ставате човек, живеещ от сърце! 

[Безнадеждна]

Здравейте, приятели!

Отдавна не съм се разписвала тук, но сега имам нещо важно за казване, което много държа да споделя с вас. Открих от какво се причинява въпросната перманентна замаяност. Отговорът на въпроса не се различава много от това, което г-н Баев е обяснил, но аз намерих научна статия по въпроса и сега ще се опитам да преведа за вас главните моменти в нея. 

Болестта се нарича "chronic subjective dizziness" или преведено буквално - хроничнo субективнo замайване. Малцина в България са чували за това. Началото на статията започва с обяснения относно типа на заболяването, статистически данни и т.н. Оказва се, че съотношението на страдащите жени:мъже е 3:1. Следват обяснения, че пациентите са минали през хиляди специалисти, които не са открили никакви увреди и нищо специфично, което да ги насочи към конкретен функционален проблем. Всъщност органична патология изобщо липсва. Минавам по същество:

Симптоми:

1. Перманентно (>3 месеца) усещане за замайване, което може да включва едно или повече от следващите описания:

а. Замаяност

б. Тежък световъртеж

в. Усещане за дисбаланс

г. Усещане, че "вътрешната част на главата" се върти, без да има външно възприятие за движение

д. Усещане, че подът под краката се движи

2. Хронична свръхчувствителност към собствените движения или към движението на обектите от обкръжаващия свят

3. Изостряне на симптомите в среда със смесени визуални стимули, като например магазини или молове, а дори и извършвайки определени визуални задачи (например при работа с компютър)

Патогенеза:

Повечето от пациентите с хронично перманентно замайване (93%) имат психиатрично разстройство, което допринася значително за техните симптоми. Според съвременните класификации на четвъртото издание на Diagnostic and Statical Manual of Mental Disorders, тревожните разстройства са най-честo идентифицираната психиатрична патология, включително генерализираното тревожно разстройство, паническите разстройства и фобии, както и незначителното безпокойство. При по-малката част от пациентите са били открити допълнително депресия, пост-травматично разстройство, хипохондрия и психосоматично разстройство. 
N.B. За хората, които прочитайки това, ще се филмират, че са "психично болни", "луди за връзване" и тем подобни, държа дебело да подчертая, че в психиатрията, най-общо болестите се делят на неврози и психози. Гореизброените са неврози. Демек, винаги, когато са ви казвали, че проблемите ви са на "нервна почва", че сте "невротик", че имате "проблеми с нервите", че трябва "да се успокоите" и т.н., са имали предвид точно това. 

Ключовото изречение в научната статия, което ми направи много силно впечатление, е че замаяността може да отключи тревожност, както и тревожността може да отключи замаяност. Ако все още следите мисълта ми, то вече сте осъзнали защо се получава този порочен кръг на перманентност. В статията се дават примери за пациенти, които по някаква причина, някога, в миналото, са изпитвали световъртеж (например при сътресения на мозъка, мигрена, възпаление на вътрешното ухо, продължително пътуване със завои), които отшумяват сравнително бързо, но тъй като световъртежът е едно от най-гадните преживявания, които човек може да изпита, в него се загнездва страх това да не се повтори. Този страх се превръща в страхова невроза, а тя от своя страна отключва тази перманентна замаяност. 

За по-любопитните, които се чудят как аджеба нервите довеждат до това отвратително състояние, какво точно се случва, ще се опитам да го обясня метафорично. Представете си, че мозъкът ви е едно кълбо от много тънки жички, които провеждат електричен ток. Това са милиардите неврони. Жичките са свързани с определени платки - това са зоните в мозъка, които отговарят на нещо - център на дишане, кръвообращение, равновесие, зрителен, обонятелен, център на речта и т.н. Жичките, свързани към определените платки, могат да споделят и общ път понякога, а могат и пътищата им да се преплитат. Сега си представете при един нервен човек, който нон стоп е тревожен, мисли за нещо, постоянно пресмята, не може да спи, притеснява се, трепери за всяко малко нещо, не си дава миг спокойствие, как изглежда мозъкът му? Ми той изглежда като едно домакинство по Коледа, когато в жилището са включени всякакви възможни уреди -бойлери, печки, климатици, духалки, лампи, коледни лампички, телевизори, абе де-що има контакт е включено нещо! По някое време обаче някой от бушоните не издържа и гръмва (или пада шалтера)/дава на късо. Същото се случва и във вашето вътрешно домакинство, онова горе, което краси раменете ви. Невъзможността да "изключите уредите си" поне за малко, ви кара да "прегорите". В съвременния свят, в който живеем, има много "прегорели" хора, да не кажа изпепелени...  
Та част от нервите ви споделят общ път с равновесния нерв и в равновесната зона на мозъка ви се получава конфликт на информация. Смесените сигнали, които мозъкът получава, го объркват ужасно много. Равновесният нерв му казва "Движим се", обаче зрителният нерв, който вижда, че сте статични, му казва "Глупости, не се движим, статични сме!". При по-лабилните хора, мозъкът е толкова объркан, че включва копчето за опасност и подава сигнал към тялото: "Бий се или бягай!", изливат се кофи с адреналин от надбъбречните жлези, повишава се кръвното, свиват се кръвоносните съдове и кръвният поток се насочва към критичните точки - мозък, сърце, бели дробове, бъбреци. Хората пребледняват, треперят, усещат чувство за опасност, сякаш нещо лошо предстои да се случи, но не знаят какво става точно. И ето това дами и господа, е наречено със страховитото име "паническа атака". При не толкова лабилните, конфликтът между спорещите неврони си остава и се получава това субективно чувство за замайване, когато всъщност зрението ви вижда, че вие не се движите, както и предметите около вас не се движат, но остава вътрешно неприятно чувство, че това все пак се случва. 

Мисля, че бях прекалено обстоятелствена, затова нека продължим към начините за лечение.

1. Психообучение - това, което малко по-горе ви обясних: да знаете какво се случва, да разберете, че няма нищо страшно или тревожно, вие не сте физически болни, вие просто сте по-нервни и чувствителни от останалите хора.

2. Лекарствена терапия - използват се антидепресанти (SSRI) в съчетание с бензодиазепини (обикновено клоназепам), като целта на бензодиазепина е поне за 3 седмици да ви успокои изопнатите нерви, да ви изключи ненужните уреди от електропреносната мрежа, казано по-метафорично. Тук държа да подчертая, че това е кратковременно решение, все едно сте си счупили крака и са го гипсирали - ще бъде в гипс 1-2 месеца (зависи от счупването), а не 20-30 години, не дай Боже цял живот. 

3. Психотерапия - най-важното, най-необходимото лечение! Трябва ви терапевт, който да ви покаже как да живеете без тревоги, без притеснения, да се чувствате пълноценен човек, да осъществите мечтите си, да намерите вътрешната сила в себе си, да видите, че нещата, които обикновено ви тревожат, са незначителни и не си струва "да си хабите нервите" за тях. Както токът постоянно поскъпва и гледате все по-често да го пестите, така трябва да се научите и да си пестите излишните нерви. Малцина успяват сами да се вкарат в правия път. Много по-бързо и лесно става просто да намерите ментор, учител, човек, който да ви вкара не в правия път, а във вашия собствен път, защото всички ние извървяваме свой собствен, уникален път. Животът е прекалено кратък и пълен с изненади, подготвени специално за нас. Нека не оставяме неврозата да контролира животът ни. 

4. Вестибуларна рехабилитация - малко неприятно в началото, но върши чудеса! 
 

Конкретно за мен и моето състояние: подобрих се значително, имам цели периоди от по няколко месеца, в които нямам абсолютно никакво замайване, както и такива от по няколко седмици, в които съм замаена. Тези "лоши" периоди се случват в моментите, в които съм с повишена тревожност. Хубавото е, че се научих да не се тревожа за нещата, които не зависят от мен. А за тези, които зависят от мен, се старая да ги направя така, че да нямам бъдещи проблеми с тях, за да спра да ги мисля (иначе казано старая се да решавам проблемите си на момента и да ми се махат от главата). 

Извинявам се за дългия си пост, но тъй като съм изпатила и повече от десетилетие съм търсила отговор на въпроса какво точно ми има, държах да обясня подробно всичко, като се надявам да внеса поне малко облекчение и яснота, както и план за действие в живота на хората, които са в моето (бивше) положение. 

[д-р Тодор Първанов]

Простичко казано,при стрес, в мозъка постъпва по-малко кислород и тази липса води до замайването.Ако си страхлив, се плашиш от него, изпадаш в по-голям стрес и виенето на свят се увеличава.Ако си смел, го отбелязваш, няма повече стрес и то отминава. 

[Jijikomiko]

Здравейте, имам абсолютно същите описани симтоми и съм преглеждана от невролог и кардиолог, всякакви доплери ехографии резонанси - нищо. Намериха само микро исхемия но много малко и във сегашния ми начин на живот няма индикация която може да бъде причина за такъв инцидент (не пия алкохол,не пуша цигари,нямам високо кръвно,нямам висока кръвна захар,нямам и тромбоза) което мен ме съмнява че е нещо което е станало преди време. Имам периоди на изостряне на световъртежа и имам периоди на успокояване на симптома. Моля за помощ във психологически аспект ако мислите че моето състояние се дълби на психически дисбаланс.

Състоянието ми е същото като махмурлук.Благодаря на авторката на темата! Виждам че не съм сама.

[svetoslav_m]

Здравейте. И аз открих себе си в думите на Безнадеждна и много се вдъхнових от развитите на историята и, макар и след цели 11 години.

Аз съм замаян от почти 3 години, като всичко започна 3-4 дни след една ваксина. Доказателства срещу ваксината естествено няма, но вече няма и значение защото началната (според мен) физиологична причина отдавна я няма, но в следствие от това че ме изтормози до дъното на душата ми и ме вкара в омагьосаният крък на стрес-замайване-стрес-замайване вече 3та година не мога да се оправя. 

Както Безнадеждна и аз съм минал през всички изследвания, лекари и кръгове на ада и изпил тонове лекарства без никакъв резултат.

Да открих неща за здравето си които ще са ми полезни (като дискови хернии в лумналната зона и възел в щитовидната жлеза), НО нито една находка няма особено отношение към състоянието ми (пак според лекари). 

Много се вдъхнових след като попаднах на историята на Безнадеждна и искам да я помоля да сподели как стоят нещата при нея към днешна дата. Също ще се радвам да чуя как и други хора с подобен проблем се справят във времето. На мен ми е адски труно и не съм имал по-голяма и фундаментална криза в живота си от това което преживявам през последните почти три години. От една година ходя на психотерапевт, от един месец НЕ пия антидепресант и от 3 дни съм твърдо решен да се преквалифирицам в друга професия.  Светлина в тунела явно има, колкото и да е слаба.

Радвам се че си имаме и диагноза "хронично субективно замайване", но това не е особено облекчение за никой.

 

 

[Guest Кермит]

До всички, които са замаяни и светоовъртяни: опитайте първа стъпка упражнения за заземяване - в нета има описани предостатъчно. Но само като първа стъпка и при положение, че няма здравословен проблем.

Втора и последващи стъпки към справянето е само процес на психотерапия - без качествена такава света ще се върти, за да подсеща, че има за работа по акордиране на душата с Бога.

[Орлин Баев]

Присъединявам се към мнението на Георги. Заземяване (граундинг), да. Но, замайването е пораждано от поддържана подсъзнателно тревожност. Когато е преобразувана, замайването също се стапя. Тази трансформация започва с отношение на смирено и благодарно учене, продължава през такова отношение и преминава в цялостна промяна на визията за живота, целите, ценностите. Акцентирам върху промяната на отношението към ставащото, защото е ключов елемент - докато човекът се приема за жертва и се отнася към невротичното състояние като към болест, всичко правено "изтича в канала"...

Конвенционалната психотерапия помага при около 50% от случаите. При останалите около 30%, опитът ми говори, че работи холистичната психотерапия. Тя включва ординарната, но я надхвърля в една цялостна картина на Живота. Та, да - психотерапевтично себепознание и оцялостяване, водещи до живот по Бога! 

Редактирано Септември 25, 2018 от Орлин Баев

[svetoslav_m]

Благодаря на господин Балджиев и Баев за идеята за заземяването и теорията. 

Господин Баев какво става с останалите 20% ? При 50% работи прихотерапията (на такава съм от 1 година, но в момента съм особено замаян и отчаян).

При 30% холистичната терапия - предстои да пробвам. А за останалите 20% предполагам остават антидепресантите и живота в опиянение и бягство от реалността? Според мен много повече от 20% попадат тук и аз съм на път да се върна в тази категория като не мога сам да се извадя от блатото за тирантите.

Благодаря за включването особено на специалистите.

Всяка идея е сламка за удавник в моето положение така че съм благодарен на всички.

С господин Баев се разминахме преди около 2 години когато бях в началото на пътя си в проблема. Нямахте свободни часове в обозримото бъдеще и тръгнах по "лесния" път на антидепресантите.

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Да, де , но ти ходиш една година на психотерапия.

[Орлин Баев]

преди 13 часа, svetoslav_m каза:

какво става с останалите 20% ?

Останалите 20% са тези с хистеричните вторични и първични печалби, кръшкачите, мрънкачите, психо-туристите, мързеливите, търсещите на хляба мекото и на живота лекото, квадратно мислещите груби материалисти... За тях наистина остават антидепресантите, не защото са тежки случаи, а защото с тях хронифицирано поддържат неврозата си, която всъщност им носи искани от тях несъзнавано изгоди, с които не желаят да се разделят. 

[svetoslav_m]

Много е възможно да попадам точно в тези 20% въпреки че ми е много трудно да го призная дори пред себе си. И все пак какво ли не опитах за 3 години. То не бяха спортове, йоги, упражнения (8 месеца по 1 час на ден упражнения за вестибуларна рехабилитация)...но да така и не посмях за сменя професията си (програмист) и може би тук ми е основната грешка която много искам да коригирам. И все пак не се сещам за изгодите които ми донесе това 3-годишно лутане из кръговете на ада. Да може би съм получил малко повече внимание и състрадание на моменти, но отдавна вече никой не се трогва от проблемите ми и аз напълно ги разбирам и не ги виня. Възможно е да съм усвоил модела на жертва-страдалка от вечно мрънкащата ми и ревяща баба която ме е отгледала, но как да промени човек толкова дълбоко насадени му модели още от детство. 

И така 5 седмици след спиране на антидепресанта съм на стъпка от започването на нов/друг такъв след неуспешни опити да си подобря замайването, променя професията и започна сериозен спорт поради реални проблеми с кръста (хернии).

Хващам се за опита на професионалистите и "заземяването" като удавник за последната си сламка и започвам плуване, чистене и търсене на по-земна работа от общуването с компютри.

Всякакви допълнителни съвети са много високо ценени. Благодаря!