Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Насилието в училищата. Липса на Любов?


Слънчева
 Share

Recommended Posts

Вчера е намерено убито 8г. дете. Днес се разкрива убиеца. На 9г.

Липсата на Любов, безхаберието на държавата или нещо друго кара деца да убиват деца?

Незнам, но е ужасно. Има ли изход?

Link to comment
Share on other sites

Вчера е намерено убито 8г. дете. Днес се разкрива убиеца. На 9г.

Липсата на Любов, безхаберието на държавата или нещо друго кара деца да убиват деца?

Незнам, но е ужасно. Има ли изход?

Явно засега е още рано за идването на новата култура. :( Според мен в съвременното общество най-големият недостатък е наличието на тероризъм и насилие, както и парите. Това са трите неща сега, които препятстват възцаряването на новите отношения на братство и любов, живота за общото. Всеки сега се дели и конфронтира с другите. Но за сметка на това вече се преодоляха някои други недъзи на човечеството като например големите кръвопролитни войни, каквито до неотдавна тегнеха. Затова смятам, че и тази болест на съвремието, която е сега, ще се преодолее постепенно, за да се възцарят новите отношения, които още преди 100 години Учителят Дънов възвести. :)

Link to comment
Share on other sites

Вчера е намерено убито 8г. дете. Днес се разкрива убиеца. На 9г.

Липсата на Любов, безхаберието на държавата или нещо друго кара деца да убиват деца?

Незнам, но е ужасно. Има ли изход?

Ужасно е! Но какво е държавата? Ние не сме извън нея, нали? Уви, всеки от нас има принос за този кошмар! Прав е бил Маркс- битието определя съзнанието, но е верно и обратното, и то- по- дълбоко е верно- качеството на съзнанието определя качеството на живота. Наистина, имаме само един проблем, но за сметка на това- фундаментален- едно от лицата му може да изглежда като липса на Любов. Не на любов, а на Любов...

Link to comment
Share on other sites

Когато Сократ бил осъден и му предстояла екзекуция чрез отравяне, няколко негови ученици го придружавали, плачейки: "Учителю, най-страшното и възмутителното е това, че умираш невинен!" "Но нима" - усмихнал се мъдрецът - "щеше да ви е по-леко, ако умирах виновен?"

Считайки детето за "невинна душица", ние естествено усещаме силен порив на състрадание, това си е наред... Но не би ли следвало също така, вместо да си "отдъхваме", когато ни напуска някой кошмар в земен човешки облик, да му съчувстваме ,че не е успял да даде най-доброто от себе си в това забележително земно школо? Би следвало според мен, но (пак според мен) това си е едно от най-трудните нещица... Ох, Господи!

Link to comment
Share on other sites

Съгласна съм Добромир, но значи ли, че трябва безчувствено да отминаваме случващото се?

Старите догми и безлюбието са нещо, което ни заобикаля. Липсата на национална идея за помощ в социалната сфера е факт. Водят се партийни борби и кой е по-велик. Но никой не си дава сметка, че хората са залети от страх и несигурност. А от там и липса на любов и разбиране. "Човек за човека е вълк" , май важи с пълна сила. :ph34r:

Хубавото е, че след всичко лошо идва и хубаво, т. е. Любов!

Link to comment
Share on other sites

Но има и нещо друго, че човек има глава на раменете си и трябва да знае какво върши и какви последствия ще има то....

И по точно имам предвид, че майката на едно от убитите деца и била в болница покрай раждането на петото си дете, а братът на вторият и мъж казва, че в основата е недоимъка...е добре де ами като не можеш да гледаш 5 дечица, не се ли чувал за предпазване :dancing yes::thumb down::o:angry:

Link to comment
Share on other sites

И по точно имам предвид, че майката на едно от убитите деца и била в болница покрай раждането на петото си дете, а братът на вторият и мъж казва, че в основата е недоимъка...е добре де ами като не можеш да гледаш 5 дечица, не се ли чувал за предпазване

:thumb down::thumb down::thumb down::thumb down:

Всяко дете е пратена душа :angel: във физическият свят с някаква задача и не сме ние тези които ще отсъждат кой трябва да се роди и кой не. :unsure::thumb down:

Link to comment
Share on other sites

Всяко дете е пратена душа :angel:  във физическият свят с някаква задача и не сме ние тези които ще отсъждат кой трябва да се роди и кой не.

Е-е-е! Така може много далеч да отидем! И какво? Изправило се едно ангелче срещу друго, и...

Във форума и на много други места, и много хора го казват- във всеки момент човек прави избор и си носи последствията от това. Наличието на деца и броят им, също е (повече, или по- малко...) съзнателен избор, то ест въпрос на отговорност! И към себе си, и към детето, и към света, в който живеем!

Но за цялата тази бъркотия, за безлюбите безпътни човешки същества, за жестоките деца, за жертвите им, за покритите с полиетиленови пликове бивши плодородни полета и т.н. всеки от нас има отговорност!

Просто... "Природата усърдно ожида пробуждането" ни (някъде Апостол Павел го казва, но не помня къде...)

Умрялото човешко общество такива ги върши...

Link to comment
Share on other sites

Аdelaida, извинявай за острия тон,който използвах. :(

Прав е Венци,като казва:

Какво да ви кажа приятели, дори самото ни участване във форума показва, че сме още много в света. И въобще не го разбиам буквално, но разбирам, че пътя е дълъг, а ние и да сме стъпали на него, сме само в началото му.

Наистина съм много в началото, след като вървя след чувствата си. Но честно казано много ми е мъчно за тези дечица, особено за момиченцето и ... изобщо за това озверяване на хората, и... това, че нищо не мога да направя, че нищо не зависи от мен.

Изобщо - тежко положение. :(

Link to comment
Share on other sites

Не съм съгласна със заглавието на темата! :hmmmmm:

Насилието, за което говорим няма нищо общо с училищата, по-точно с има отсъствието от тях.

Насилието в ромските квартали е стара реалност, но това е техен избор - те са обществена група с по-различни от нашите ценности. Ние дали имаме право да им налагаме нашите? Между тях има прослойка, която е по-работлива и разумна от много българи. Те учат децата си на уважение и трудолюбие, домовете им не са богати, но децата им не са на улицата...

Колкото до училищата ни - в тях има и много радост и любов...

Защо не посветим и една тема на радостта на децата в училище?

Вашите деца идват ли си радостни оттам, разказват ли ви развълнувани какво се е случило днес? Казвали ли са ви:

"Много си обичам..., защото винаги ни се усмихва и разговаря и играе с нас"?

Защо не разкажем за деца и учители, които раздават и излъчват Любов?

Link to comment
Share on other sites

Донче, че има и радост, има. Но, да не си заравяме главата в пясъка. В техникума на сина ми дете размахваше газов пистолет само преди 2 седмици.

В гимназията, която е в същата сграда има деца с бодигардове, които са въоръжени.... Демонстрация на какво е това?...

Има толкова безсилие и обърканост... Т. е. липса на Любов.

Сина ми казва: как да имам уважение на госпожа Х, като тя злослови за госпожа У. <_<

Да, зная, на Божествено ниво всичко е Любов. Те извървяват своя път, но ми е трудно да го обясня на децата. А аз смятам, че някой трябва да им говори, не просто да бяга от проблемите..... :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

:) Разбирам - и съвсем не си крия главата в пясъка :)

Газовият пистолет и бодигардовете са демонстрация на безсилие и обърканост.

Липсата на Любов може да се преодолее само с.... повече Любов, нали?

Освен госпожа Х, която злослови, няма начин да няма и госпожа У, която винаги се усмихва...

Когато децата започнат да споделят как някой ги тормози, аз им задавам въпроса:

А има ли друг учител, който не постъпва с вас така? Който ви разбира, обича, с когото ви е спокойно?

Личицата им веднага светват :) Децата забелязват и оценят доброто и любовта.

След като ми разкажат за "добрите" си учители - предлагам им да видят доброто и в тези, от които досега са се оплаквали...

Божидар (5 клас):

Да, госпожо, разбирам, че тя е взискателна за да научим по-добре уроците си, но как да и кажем, че като се подиграва само ни отблъсква от тях?"

- простете и, че така вижда нещата и не се обиждайте, обичайте историята, не уроците и оценките... :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

:thumb down:  :thumb down:  :thumb down:  :thumb down:

Всяко дете е пратена душа :angel:  във физическият свят с някаква задача и не сме ние тези които ще отсъждат кой трябва да се роди и кой не. :unsure::thumb down:

Аз лично мога да кажа, че и двете страни са до някаде прави.Наистина при ромите и дори при някои български семейства трябва да правят преценка на възможностите си и да се съобразяват колко деца могат да отгледат и васпитат поне прилично. :feel happy: Но и все пак това ще трябва да означава, някое дете да няма шанса да излезе на бял свят :(

Link to comment
Share on other sites

:) Разбирам - и съвсем не си крия главата в пясъка :)

Газовият пистолет и бодигардовете са демонстрация на безсилие и обърканост.

Липсата на Любов може да се преодолее само с.... повече Любов, нали?

Освен госпожа Х, която злослови, няма начин да няма и госпожа У, която винаги се усмихва...

Когато децата започнат да споделят как някой ги тормози, аз им задавам въпроса:

А има ли друг учител, който не постъпва с вас така? Който ви разбира, обича, с когото ви е спокойно?

Личицата им веднага светват :) Децата забелязват и оценят доброто и любовта.

След като ми разкажат за "добрите" си учители - предлагам им да видят доброто и в тези, от които досега са се оплаквали...

Божидар (5 клас):

Да, госпожо, разбирам, че тя е взискателна за да научим по-добре уроците си, но как да и кажем, че като се подиграва само ни отблъсква от тях?"

- простете и, че така вижда нещата и не се обиждайте, обичайте историята, не уроците и оценките...  :feel happy:

Благодаря за съвета, който получих от написаното. Моята дъщеря има притеснения от един съученик, който всячески я тормози. И аз от дълго време се питам какъв съвет да й дам и какво сторя.

Edited by Севдалина
Link to comment
Share on other sites

Защо само един съвет?

Според мен трябва да седнете с таткото и нея и заедно да помислите

какво да е поведението в такива случаи на агресия.

Какви думи и мъдрост да използва тя?

Пример

Едно симпатично момиченце тръгна в училище с преподаване

на английски. Всичките там са много борбени и съревнователни.

Две от "старите" почнали да и казват "аз те мразя" и да я фиксират с поглед.

Класическата игра на плъхове.

Беше и дадена една история на Лорд Буда

Веднъж един материалист дошъл при Буда и започнал да го обижда.

Дълго викал, Буда нищо не отговарял.

Накрая той изкрещял, "защо не отговаряш? Да не си глух?"

Буда спокойно отвърнал, "Изчаквам да свършиш."

"Е свърших. Казвай сега!"

"Ако ти ми даваш една гнила ябълка, и аз не я взема, за кой остава ябълката?"

След още викане, посетителят казал "Толкова ли си тъп, ами разбира се за мен"

"Ако ме обиждаш, а аз не приема обидата, за кой ще остане?"

Тя се усмихнала на следващата случка и им обяснила за кого остава ябълката.

След което едното дете моментално спря атаките, а другото спря "да я мрази"

Необходимо е да се обмислят варианти и така с прилагането им

вашата дъщеря ще придобие така нужната за живота мъдрост.

Мислене - действие. Но важното е да има търпение. Резултатите ще дойдат.

Други добри методи могат да са:

Молитва и концентрация в междувеждието или теменната част,

спокойно и плавно дишане. Изпращане на положитилни вибрации преди тръгване за училище.

Изразът на очите и лицето е много важен.

Очите трябва да гледат смело и открито - винаги.

Понякога подаряване на една вафла с обич към душата,

може да свърши много добра работа.

Трябва да се мисли и оценява ситуацията и да се действа

в точния момент.

:)

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

Това е добре като въздържание и възпитаност, но нека не забравяме , че щом се появи мишле, колкото и да сме възпитавали котката, не можем я възпря. Така е и с инстинктите- поддържат ни, но подсъзнанието което крие тайната информация на страстите ни - може да ни изиграе лоша шега , ако не приложим търпение, кротост и въздържание. Учат се с дълга и болезнена практика.Та ние учителите трябва да бъдем много знаещи и гъвкави, а това изисква и много познания.Познание първо на себе си.Кой си ? И ако си толкова съвършен , защо си на Земята при другите...В обучението липсват психотерапевти- знаещи , можещи. Колеги учители, ако не разбирате защо в училищата е толкова трудно, замислете се.В училището не е българския Дух! Всякакви други, но българския Дух го няма.

Как се преподават знания без Дух .С насилие. Няма любов , защото няма Дух. А къде е Духа? Как се живее без Духа?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...