"Всеки един недостатък, който имате в себе си, с ножа си ще се освободите от него."

[Донка]

Цитат

И като дойде някой недостатък, изведнъж отрежете главата му, без да ви мръдне окото! Всеки един недостатък, който имате в себе си, като дойде при тебе, с ножа си ще се освободите от него. 

Слугиня_на_Божествената_Любов

Това противоречи ли на съветите да приемаме недостатъците си като част от себе си или, напротив, ни съветва как да постъпим СЛЕД  като ги разпознаем като част от своята личност. 

Възможно ли е качество, което отнасяме към своите недостатъци, всъщност да е в някакъв друг смисъл наше предимство? 

Отрязвал ли е някой от вас главата на някой свой недостатък? 

[АлександърТ.А.]

Качеството  което имаме винаги е предимство .То предопределя някакъв резултат .И тук е важното как ще определим този резултат .От това вече зависи бъдещето . Кави качества ще култивираме ,В каква посока ще гледаме . А , в момента качеството дали е недостатък или нещо много полезно е само информация .За да можем да се възползваме от нея и извлечем най доброто което можем , трябва да се съгласим  с това качество .Да го признаем като наше .Поели тази отговорност вече можем да правим с него каквото решим .Само тогава можем да го отрежем и изхвърлим . Когато гледам и недоволствам от недостатъците на околните , не виждам същите у себе си . Виждайки нещо  нелицеприятно в човека настреща , е повод , да го търся в себе си .Тогава намирайки го , имам шанс да се поправя .

[Донка]

Да, съгласна съм. И мисля става дума за отлагането на промяната... Случва се осъзнаваме недостатъка, както всички ни съветват, приемаме го като част от себе си и.... го оставяме да си го имаме и проявяваме. Като че ли ако му отрежем главата, все едно своята глава ще отрежем. А може би и осъзнаваме, че ако отрежем главата на този недостатък, вече няма да можем да се оправдаваме с него.... 

[АлександърТ.А.]

Май споменаваш за дребни проблеми . Или може би чуждите недостатъци са сини рози пред своите .Недостатъците които с години ,,изрязвам" , са навързани с характера . И е трудно да потдържам постоянно противобаланса . Но като цяло си мисля , че истината и честността пред себе си е важното .Те дават ясен поглед върху недостатъците . И е достатъчно да се потдържа стремежа неугастващ , за премахването им . Получава се , лека полека . Думата отлагане в случая е неправилна , несериозна . Правилна постановка е ,,кое  пречи в момента и дава ход на  недостатъка ми" .

Преди когато имаше много работа .Наричат го различно : печелене на пари ; правене на кариера ; осигуряване .Може би тогава на човек му се виждат маловажни някои недостатъци .Просто дребни , малки песъчинки в добре смазаната машина на ежедневието .Почти не пречат . Гледам нова тема от Карло за баща му . Мисля това е резултата от отлагане  разчистването на недостатъците .

Мисля ,че личния недостатък трябва да се разглежда като болест . За това и Дънов го е казал , отрежете го .

[Донка]

Именно. Не става постепенно. И аз съм опитвала - със сериозни неща. 

Има го и прехвърлянето на отговорността върху друг. Включително по форумите. Щом пиша за моя недостатък и търся съвет как да се отърва от него, значи вече съм свършил работата. Отрязал съм му главата. Да, ама не... Май по-скоро обратното... Ламята става триглава.... Поне това се вижда в някои от темите.