Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сурогатна майка или каква част от психиката ми е изкривена?


Recommended Posts

Здравейте, 

 

Моята история е дълга, но ще се опитам да я синтезирам. Аз се занимавам с психология като любител и си имам психоложка, проблемът е, че тя е много строга и дори когато изпадна в кризи не ми обръща внимание. Така или иначе вече е запразнила и не може да ме види до след нова година. Аз обаче вчера изпаднах в една криза и не з нам как ще изчакам чак до тогава, да не говорим, че са и празници, а и ми предстои пътуване. Та...

Напсоледък работя с майчината фигура, да отработя травми с майка ми, но всъщност с вътрешната ми майка. Бях на семейни констелации и се получи много добре, изплаках много неща, свързах се с майка си, почувствах се като преродена, като онова малко чисто дете, което бях преди. НО проблемът ми в психиката е някъде другаде и аз не мисля, че той е напълно разкрит. Януари месец ще се подложа на хипноза и се надявам да го закачим, но искам да попитам тук за мнения. Усещам, че детето в мен е застинало някъде между 2 и 6г. Както и съм имала травми като бебе, защото много съм боледувала до дестия си месец, дори и с опастност за живота си и съм била отделена от майка си докато често сме били в болници. Да не говорим , че не съм спирала да плача, докато не са ми открили проблема. Над това започнах работа скоро. Проблемът обаче е друг. Преди 20 години попаднах в една религиозна секта. Това преживяване ми остави такава травма, че целият ми живот се преобърна и още не може да си дойде не мястото. През работата си с психложката открих, че детето ми, което е било жадно за любов, (която не е получавана в къщи), лесно се е поддало на началните манипулации на сектата, и след това започна вменяването на страх , срам и вина. И точно това детенце, което още не е било развило критичното си мислене е станало жертва на тези техни лъжи. Защото години наред си мислех, как съм допуснала да ми промият мозъка до такава степен, и защо техните думи, които аз рационално осъзнавам като пълни глупости , всщност са достигнали до такава дълбочина в мен. Но сега разбрах. Това дете, което отиде да търсе там любов и приемане, (каквото те показват на повърхността), всъщност беше смачкано и унищожено от вина и срам, хиляди пъти в повече отколкото някога семейството ми го е причинявало. И аз съм приемала всичко БУКВАЛНО. Дали те са успели да ми стана някакъв тип майка или баща или съм интернализирала по такъв начин, не знам, но факт е, че това, което ми вкараха е много силен авторитет за мен. Минаха години, аз общо взето бързо се изнесох от сектата, но тя не се изнесе от мен :( И аз спрях да следвам каквито и да е религии, норми и догми, разбиаемо ,след това, което ми причиниха. Инересувах се от личностно израстване, просветление, но някак си не можех да осъществя тази връзка с вселената. Преди да отида в сектата си бях православна християнка, вярвах си в добрия татко бог, дори съвсем по детски и си ходех чат пат на църква. Това вътрешно усещане на спокойстви и сигурност,от някой или нещо по-голямо от теб ми даваше вътрешен мир, вяра, надежда и любов. Съответно това всичко се срина, тази опора изчезна. Изчетох много за вселената, но вече като нещо, което ни заобикала, но не и нещо, което ни обича и тази любов, на моя мил татко - приятел бог остана да ми липсва. Вече не вярвам в бог, изчетох доста книги по темата, за да се убедя. Говорят за вселенски разум, а някои дори говорят, че вселената просто случва нещата, тя не е разумно мислещо същество да ни прави планове, които ние да следваме. Всички тези неща ме накараха както да поема повече отговорност върху себе си, но така и да се чувствам някак си откъсната и сама. Тази любов и закрила на нещо висше, нещо голямо остана да ми липсва неимоверно много. Когато робаотихме с майката миналия петък, доста неща ми се изясниха и тръгнах напред, но вчера отново ме заля онази вълна, тя е дна опустошителна вълна, която аз оприличавам на изригващ вулкан и гореща лава  залива вътрешното ми поле, след което както в едно опустошено от пожар поле, са останали тук таме по някое опожарено клонче. ТАка и аз чувствам своята вътрешна вселена. Всички чувства, емоции, всичко е опустошено и изпепелено. Не мога да мисля, да чувствам нито радост, нито болка нито нищо, в абсолютен ступор съм. Това се отключи след един от семинарите на сектата. Буквално се преобразих за еидн уикенд и от тогава животът ми вече не е същия. Това е нещо, което до такава степен ме мрази, до такава степен ме ненавижда, до такава степен е против мен, че то просто иска да ме унищожи. Помня как се появи това чувство, аз си втъплих едно нелепо обяснение, понеже нямах друго. Но всичко стана, когато една вечер присъствахме на така наречения екзорсизъм и някакво момиче го държаха на земята докато тя се гърчеше в нечовешки викове. За нас гледката беше смразяваща. А те ни казваха, че сега демонът излизал от нея и щял да си ходи в преизподнята, но ако някой от присъстващите видите ли, си бил отворил вратата на греха, той щял да влезе в него. И аз веднага си помислих това, защото... по-рано през деня, реших да споделя на пасторшата, че живея с приятеля си , а тя като викна , толкова беше възмутена, как съм можела да живея с момче и да правя секс преди брака. Знаела ли съм аз как съм отворила широко врата на граха? Каза ми още в понеделник да се изнасям от него и да отивам да живея при някой от църквата. Аз само си помислих, тая пък шматка, кви ги говори. И естествено реших, че няма да го направя. Проявих неподчинение както в къщи. Но след страшното изживяване с екзорсизма, това беше първото нещо, което ми мина през главата. И сега като се замисля, вината от това неподчинение още ме държи. И така, след този семинар аз станах неадекватна. Нямах обяснение какво се случва с мен. Не можех да мисля като себе си, всяка емоция, всяка мисъл бяха опустошавани от това чувство, че аз не съм в нормата им, че нямам право да изпитвам моите си радости и чувства, и съм наказана. Демонът влезе в мен. Наказана съм за неподчинението си. Тогава нямах друго обячнение освен демон, бях толкова изплашена, бях сама, бях в чужда държава, помощ от никъде. Не можех да си представя , че моята психика или част от мен може да ми причини нещо подобно. Чувствах го като чуждо тяло, борех се с него, но колкото повече се б орех, толкова по-силно ставаше то и ми изпиваше цялата енергия и аз ставах като парцал. Това е най-страшното чувство, к оето ме е заливало и аз от 20г живея с него. С годините се научих, че няма да умра от него, някак си го акомодирах в себе си, къде го подтисках, къде просто го влачех със себе си навсякъде. НО сякаш всичко, което правя е на въпреки, всичко е с мъка. Когато тръгна да се радвам то ме облива веднага и ме спъва, нещо като самосъботиране, но за абсолютно всичко. И аз се научих да бъда равна в емоциите си, да не се радвам, не мога да илзпитвам благодарност, това ми е голям проблем. КОлкото повече рационализирах нещата, толкова повече стъпвах на земята и не се страхувах толкова от това чувство, но   то си пръстваше там, убивайки всяка радост в мен. И сега за първи път онзи ден направих пробив са тази констелация и вчера бях супер, мислех толкова трезво, бях себе си, бях онова детенце отпреди, свързана с мама. Естествено  не се радвах много, защото  тайничко се оглеждах да не изскочи пак някоя мисъл, която да ме погне. И така и стана. Замислих се, ами да, ето виж колко е целебна връзката с майката, колко цялостен те прави, колко любов. НО къде стоя аз във вселената. Нещо не мога да си намеря мястото в тази пуста вселелна. А аз я чувствам като другата ми майка, но тази по-висшата, която ми трябва да е до мен винаги, защото тя е непреходна и всемогъща и ми е много важно да е до мен. Моята майка е смъртна и аз мога да я загубя един ден. Между другото като дете имах доста голям такъв страх. И така, тази голямата майка исполинка, казвам къде е мо ята връзка с нея? Направих връзката с мама, но тази другата майка е много по-голям авторитет от моята. И си казвам, абе гледай си сега щастието с мама, но този въпрос ме гризе, не мога да се успокоя. Казвам си ама само така ли е щастието през връзката с мама? И после се замислих, ами тези деца, които нямат майки? Тази мисъл много ме разстрои и почти се разплака малкото ми дете вътре. Те кого или какво имат? И се почувствах толкова самотна и изоставена. И изведнъж видях тази вселена, тази майка (която може би отъждествявам като авторитет с този бог от църквата, защото и той беше много строгл, изискващ и жесток, наказващ) като еди исполин, енда далечна висока майка, която беше зстинала изправена с очи впреени в бъдещето, впререни напред, там където тя случва нещата, които са й толкова важни, и как тя не се наведе да чуе ,че имам нужда от нея, тя беше студена, безизразна, безчувствена, безкомпромисна. ТАзи майка аз не можех да съблзная, или да мнипулирам през любовта, тази майка не може да те утеши, и да ти гарантира, че всичко ще е наред, защото никой няма гаранции в живота, тази майка не дава гаранции и не играе по твоята свирка. И каквото и да правиш, и да си добър и лош, могат да те застигнат различни неща, там алгоритъм няма. И това ме прваи толкова нищожна и безпомощна, с енда майка ледена кралица, леко враждебна, защото очаквам от нея да оставаи важните си здължения да твори и да ми обръща внимание на мен, малката. Или аз са нагаждам по нейната свирка или духам супата. Чувствам, че връзката ми с нея е скъсана в слънчевия сплит, чувствам се прекъсната, фрагментирана, нецяла. Толкова ми трябва нейната любов, как да я накарам да слуша? И тук, моята майка, с която аз се сдобрих, тя е толкова малка, като мен, защото и тя има травмирано дете и аз й го виждам, и понякога май и аз съм й майка и на нея, а понякога не. И ние двете сма като едни малки прашинки пред могъщата вселена, така че моята майка не може да ме утеши. И това чувство на страх и изоставеност се превърна в това чувство на неприемане, на търсене на тази вселена(бог), авторитет, който ще ме направи щастлива и спокойна. Имам нужда да осъществя тази връзка с по-голямата майка. И да спра да чувствам тази враждебнос, че нещо не правя както трябва, че нещата не трябва да са така. Да чувствам подкрепата на вселената. Всъщност не знам какво трябва да направя. Тук търся вашето мнение на специалисти. На какво се дължи всичко това, какво трябва да  отработя? Коя част от психиката ми дава накъсо? Искам да го отработя този проблем. Със сигурност той е свързан с майката, със сигурността и опората, която тя дава, говорим чисто за вътрешното усещане, защото след констелацията го усетих и то добре. 

Линк към коментар
Share on other sites

,,Естествено  не се радвах много, защото  тайничко се оглеждах да не изскочи пак някоя мисъл, която да ме погне. И така и стана. ,,

Ако питаш мен, всичко това са си едни натрапливи мисли трябва да се работи психологически точно като с такива.

С две думи си мисля,че се касае за едно ,, екзистенциално .. ОКР.

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 2 часа, д-р Тодор Първанов каза:

,,Естествено  не се радвах много, защото  тайничко се оглеждах да не изскочи пак някоя мисъл, която да ме погне. И така и стана. ,,

Ако питаш мен, всичко това са си едни натрапливи мисли трябва да се работи психологически точно като с такива.

С две думи си мисля,че се касае за едно ,, екзистенциално .. ОКР.

 

Оххххх, не знам вече какво да лекувам. Проблемът е ,че много години в Англия никой не ми обърна внимание, никой не искаше да ме чуе и това стана толкова хронично, че сега дори и да направя напредък, стари усещания, буквално физически усещания, се завръщат, притесняват ме и започвам да  си самосаботирам напредъка и да не вярвам в него или пък в методиката... Като омагьосан кръг е. Как се лекува това, лекува ли се? Какви техники се прилагат?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, прав сте, прочетох за това разстройство, ето и тук пише:

Пациентите често крият компулсивното си поведение, чувстват се притеснени, объркани и се страхуват да не бъдат помислени за “луди”. Това често довежда до забавяне на поставяне на диагнозата и най-вече на лечението – между 10 до 17 години (E.Hollander et al.,1997). Макар някои болни да могат да вършат задълженията си по обичайния, общоприет начин въпреки дистреса, в по-големия брой от случаи ОКР оказва влияние върху всички сфери на живота – взаимоотношенията с околните, семейството, социалния живот, хобитата, работоспособността. Най-честите чувства, съпровождащи натраливостите, са тревожност, напрежение, дискомфорт, потиснатост, вина, срам. 

Отнема дълго дори да се диагонистицира. В моя случай никой не искаше да ме чуе. Изглеждах здрава, права жена, с аналитичен ум, и набързо ме отпращаха. Но... това вече 20г , сигурна съм , че имам неотработени травми, напоследък работя за връзката с любовта на мама, но тези натрапливости и страхове от това състоянието да не се завърне, винаги когато почувствам напредък, ми е*ават майката честно казано. Чувствам се много изморена от това. 

Линк към коментар
Share on other sites

В света има неколкостотин психотерапевтични направления и школи. Всяка си има свои методи и техники при различните психични разстройства. Не знам жената с която работиш в кое от тях е и със съветите си може  повече да те объркам. 

Но, общо взето, терапията не се състои в търсена на проблем и решаването му. Да, човека определено трябва да промени своите възгледи за себе си и света, за да намалеят натрапливите мисли. Но това, става много по-бързо, като се насочи към сегашното и бъдещето време, а не към миналото. Отделно се работи и със самите натрапливи мисли и ритуали / ако ги има/.

Някъде преди години,  в мой пост бях дал английски сайт, на клиника специализирана в лечението на ОКР.Там продаваха и литература по темата. За съжаление не съм го запомнил, но предполагам ако се разровиш в старите ми постове посветени на ОКР, лесно ще го намериш.

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

И каквото и да правиш, и да си добър и лош, могат да те застигнат различни неща, там алгоритъм няма. И това ме прваи толкова нищожна и безпомощна,

Каквото и да ни застигне, то винаги е и ще бъде за наше и на другите добро. Проблемът на повечето от нас е, че вместо да впрегнем ума си да обясним защо и какво е доброто в "злото", ние започваме да се вайкаме, самосъжаляваме и да търсим утешение и защита от някакви по-силни същества.... Нищо лично, просто вече преживяно и доказано.... 

Линк към коментар
Share on other sites

 holyvalentine,

Хората за които се отнася --- (екзистенциално .. ОКР.)  и   ( с аналитичен ум) . Те имат развита мисъл и навик да обмислят , както развито чувстване и могат да страдат . Но нямат съответната воля за да определят . Волята е качество даващо лекота в правенето на нещата .  Тези хора е добре да правят упражнения за усилване на волята . Има ги тук в портала , упражнения от Дънов . Има и във всички спортове различни начини .В тях няма логика :) Само правенето дава резултати .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...