АлександърТ.А. Posted November 3 Report Share Posted November 3 Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 13. Послушни и непослушни 13-та неделна беседа, държана на 21 декември 1941 г., неделя, 10 часа. Изгрев, София. Добрата молитва. „Ще се развеселя“. Ще взема само няколко стиха от 21 глава от Евангелието на Матея – от 28 стих до 33 стих. Двамата послушни и непослушни синове. Единият казва: “Няма да ида”, другият казва: „Ще ида.“ И двамата послушни и двамата непослушни. Цитат Какво е нашето минало, ние не го знаем. Какво ще бъде бъдещето и него не знаем. Знаем сегашното, настоящето, сегашното положение. Страдаме някой път, защо сме в това положение. Когато един цигулар вземе цигулката и свири, пита, защо свири цигуларят. Той свири от любов, понеже обича музиката. Може да свири от принуждение, че е гладен, трябва да свири, да си изкара прехраната, да му дадат нещо. Някой оре земята, земеделец е, защо? Заставен е да си изкара прехраната, оре земята. Казвам: Всички ние сме заставени да работим, каквото и да е. Философствуваме външно, но има нещо вън от нашата философия, което ни заставя насила, една необходимост има. Казва: Аз не искам да работя. Ще работиш целия ден като някой железар. Нали сте виждали онези железари, които целия ден надуват меха, нагорещяват желязото, разгорещяват огъня, турят желязото, удрят чука. Всеки от вас надувате онзи мех, който постоянно разпалва огъня. Вас ви се вижда смешно, но целия ден изпълнявате тази служба. Казваш: Аз ще му кажа. Ще разпалиш огъня, човекът ще изчука гвоздеите, ще направи ралото. Вечерта ще загаси огъня, мехът ще спре. Преставането на този мех, това е смъртта. Смъртта е една почивка за меха. Завърти се земята, изгрее слънцето, дойде железарят, запали огъня, пак започва да надува меха. Нали сте виждали онези локомотиви излиза пара, като живи. Загасят огъня, турят машината на почивка, като че умира. На другия ден пак турят огън, пак е жива. Питате: Какво ще стане с нас? Ще си почивате, после пак ще турят огън, пак ще работите, после пак ще почивате, пак ще работите. Къде ще му иде краят? Да ви кажа къде му е краят. Понеже всички хора искат да знаят, какъв ще бъде краят. В древността имало един цар, който искал да знае, какъв е краят на живота, какъв е смисълът на живота. Разните философи му разправят, никой не може да го убеди. Няма е едно разрешение. Най-после се явява един мъдрец, който му казва: Аз ще ти кажа какъв е краят на живота. – ако ми кажеш какъв е краят на живота, ще ти дам едно от най-големите възнаграждения. Той казва: В древността имаше един цар, много умен и богат. Направи си три големи житници, всека житница по един километър, напълнил ги с жито. В първия хамбар зидарите оставили една малка дупчица. Ето иде един щурец и влиза вътре, извадил едно зърно навън и го занесъл. Не се задоволил, пак се върнал, пак взел едно и го изнесъл. Целия ден така. Казва: Какъв е краят. – Чакай да извади всичките зърна. Колко милиарда години ти трябват, до като се изтеглят всичките зърна, до като видиш какъв ще бъде резултатът. Доброто край няма, злото има край. Туй да се знае. Който иска край, край има злото. Безкрайни неща са добрите. Безлюбието е с край, любовта е безкрай. Глупостта е с край, мъдростта е без край. Жестокосърдечието е с край, милосърдието е без край. Всичките добродетели в света са без край. Казва: Какъв е краят. Ти злото ще търсиш в света. Всеки човек, който страда, това е краят вече на неговия живот. Който умира, това е краят. Който се ражда, какъв ще бъде краят. Неговият живот няма край. Доброто има начало, край няма. Злото няма начало, има край. Като ги събереш двете: Доброто има начало, злото няма начало; доброто има начало, край няма, злото няма начало, край има. Послушни и непослушни Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.