Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Фобиите - психотерапевтични методи


Recommended Posts

Диана каза -

Трудно ми е да възприема, че един човек например с агорафобия, дори и суперподготвения психотерапевт ей така ще му повлияе само върху една малка част от психиката и той успешно и завинаги ще се отърве от нея, въпреки че всичко останало в живота му ще продължи по старому (т.е ще се запазят всички други деформации на всички планове).
Ще цитирам малко една книга по НЛП от Бендлер - Използвай своя мозък за изменение :

Несколько лет назад работа над фобией занимала у меня час. Потом, когдамы больше узнали о том, как работает фобия, мы провозгласили десятиминутныйкурс ее лечения. Теперь я свел его к нескольким минутам. Большинству людейну очень трудно поверить, что мы можем вылечить фобию так быстро. Этодействительно смешно, но я не умею лечить ее медленно. Я могу вылечить фобиюза две минуты, но не могу за месяц, потому что так мозг не работает. Мозгобучается путем быстрого прокручивания паттернов. Представьте, что япредъявлял бы вам по одному кадру фильма в день в течение пяти лет. Вы быпоняли сюжет? Естественно, нет. Вы схватываете смысл фильма, только если всеэти картинки мелькают очень быстро. Пытаться медленно изменяться -- всеравно что разговаривать по слову в день.

Има гръмотевици и прекъсвам

Link to comment
Share on other sites

Здравейте,

Добре че бурята ме спря. Вероятно бих публикувал цялата техника за махане на страхове, а това не би имало никакъв смисъл. Знам че човек вижда само тава, в което предварително вярва и нищо не би го убедило в противното. Но все пак ако Диана си зададе някои въпроси, то отговорите им биха я насочили към нови убеждения относно фобиите и лечението им. Но първо молбата ми е да заменим термина "Фобия" с неговото българско съдържание "силен непреодолим страх".

Та въпросите звучат много елементарно, но предлагам ако иска някой да отговори на тях

1. Страхът емоция ли е?

2. "Силният непреодолим страх" също ли е емоция?

3. Здрав ли е човека изпитващ силна непреодолима емоция?

4 Възможно ли една силна емоция да бъде преодоляна и помощта на друга, още по-силна и човека да придобие ново поведение и опит?

5. Ако човек има "Силен непреодолим страх" от открити пространства и види, че убиват детето му на улицата пред прозореца му, ще излезе ли да го спаси?

6. Ако отговора е да , то под влияние на какво чувство той ще го направи?

7. За колко време ще възникне това чувство в него, за месец, ден ,час или секунди?

8. Ако едно чувство възниква за секунди в човека, не е ли възмонжно той да се научи също така бързо да предизвиква противоположното му чувство? но с по – голяма сила и така да го преодолява?

9. За колко време може да стане това обучение – месеци , седмици часаве, минути?

10. Помнят ли хората които имат агорафобия първият път кагато ги е обхванал страха?

Когато прочете въпросите, дъщеря ми ме попита: "А възможно ли е изобщо хората, които вярват в бога да имат фобии"

Не съм сигурен дали съм прав, но и казах следното:

"Тези които знаят, че има бог и са го приели, не могат да имат фобия.

Тези които го знаят, не не са го приели напълно, могат да имат фобия, но лесно ще се справят с нея - тук и духовният подход и психотерапията са ефективни.

Тези които само вярват в бог, но не знаят че той съществува, са податливи на страхове, но не толкова, колкото тези които вярвават, че няма бог - с тези две групи хора най–много и работя."

В този смисъл тези които имат страхове, но знаят, че има бог и са го приели, но не напълно, биха могли да използват снимката на Учителя и медитират пред нея, молейки го да изпъли тялото им със смелост и когато това стане слагайки я в джоба до сърцето си да излязат и направят това от което ги е страх.

Самият аз не съм Дъновист, но знам, че Петър Дънов е Учител и ако човек го приеме и помоли с вяра той би му помогнал винаги. Това, че не е в материалният свят няма никакво значение. Знам го от опита, който добих от регресивната хипноза. /Снимката се използва поради силните положителни вибрации, които излъчва - според академик Акимов, който се занимава с торсионните полета, снимките на такива учители имат окло 300 пъти по-силно положително излъчване в сравнение със снимките на обикновените хора./

Link to comment
Share on other sites

Според мен страхът е емоция. И тя наистина е в основата на всички невротични разстройства, не само на конкретните фобии.

Мисля си, че точно за конкретните фобийни разстройства краткосрочните терапии са перфектни: НЛП, когнитивно-поведенческа, хипноза и т.н. Но за някои разстройства (неврози) като биполярното, генерализираната тревожност, депресивните разстройства, хипохондрията, неврастенията и психастенията - стоят много дълбоки личностови характеристики и обща невротичност, които с кратка терапия ще се повлияят слабо.

Мисля си, че разделянето на терапиите на краткосрочни и дългосрочни е условно. А и самото им разделяне въобще. Дори да прилагаш основно хипноза, не може да не включиш и анализ, не може да не стигнеш до ранните години и семейния кръг - особено ако терапията продължи повече от няколко сеанса... Както и ако си аналитик, в хода на терапията се създава хипнотично взаимодействие - писали сме за това в темата за хипнозата. Всъщнос терапевтът прави и прилага това, което знае и може, без значение коя школа е зад гърба му и какъв документ има. Това са формалности, що се отнася до практиката. Не съм психотерапевт ве още, но така ми се струва...

Хип, горе в самите ти въпроси е и отговорът им :).

Link to comment
Share on other sites

Знам че човек вижда само тава, в което предварително вярва и нищо не би го убедило в противното. Но все пак ако Диана си зададе някои въпроси, то отговорите им биха я насочили към нови убеждения относно фобиите и лечението им. Но първо молбата ми е да заменим термина "Фобия" с неговото българско съдържание "силен непреодолим страх".

Та въпросите звучат много елементарно, но предлагам ако иска някой да отговори на тях

1. Страхът емоция ли е?

2. "Силният непреодолим страх" също ли е емоция?

3. Здрав ли е човека изпитващ силна непреодолима емоция?

4 Възможно ли една силна емоция да бъде преодоляна и помощта на друга, още по-силна и човека да придобие ново поведение и опит?

5. Ако човек има "Силен непреодолим страх" от открити пространства и види, че убиват детето му на улицата пред прозореца му, ще излезе ли да го спаси?

6. Ако отговора е да , то под влияние на какво чувство той ще го направи?

7. За колко време ще възникне това чувство в него, за месец, ден ,час или секунди?

8. Ако едно чувство възниква за секунди в човека, не е ли възмонжно той да се научи също така бързо да предизвиква противоположното му чувство? но с по – голяма сила и така да го преодолява?

9. За колко време може да стане това обучение – месеци , седмици часаве, минути?

10. Помнят ли хората които имат агорафобия първият път кагато ги е обхванал страха?

Когато прочете въпросите, дъщеря ми ме попита: "А възможно ли е изобщо хората, които вярват в бога да имат фобии"

Не съм сигурен дали съм прав, но и казах следното:

"Тези които знаят, че има бог и са го приели, не могат да имат фобия.

Тези които го знаят, не не са го приели напълно, могат да имат фобия, но лесно ще се справят с нея - тук и духовният подход и психотерапията са ефективни.

Тези които само вярват в бог, но не знаят че той съществува, са податливи на страхове, но не толкова, колкото тези които вярвават, че няма бог - с тези две групи хора най–много и работя."

В този смисъл тези които имат страхове, но знаят, че има бог и са го приели, но не напълно, биха могли да използват снимката на Учителя и медитират пред нея, молейки го да изпъли тялото им със смелост и когато това стане слагайки я в джоба до сърцето си да излязат и направят това от което ги е страх.

Самият аз не съм Дъновист, но знам, че Петър Дънов е Учител и ако човек го приеме и помоли с вяра той би му помогнал винаги. Това, че не е в материалният свят няма никакво значение. Знам го от опита, който добих от регресивната хипноза. /Снимката се използва поради силните положителни вибрации, които излъчва - според академик Акимов, който се занимава с торсионните полета, снимките на такива учители имат окло 300 пъти по-силно положително излъчване в сравнение със снимките на обикновените хора./

Благодаря за отделеното внимание от страна на hip и не случайно посочих агорафобията, защото имам приятелка, която страда от нещо, което аз като неспециалист оприличавам на това. Тя не се страхува толкова много да излезе на улицата, но й е невъзможно да се разходи дори в парка, да не говорим за местности извън града - полета, планини. А на времето с нея обичахме да скитаме из Пирин и Рила. Някак наличието на сгради, автомобили и хора я успокоява, а липсата им я ужасява. На посочените въпроси аз наистина имам малко по-различни отговори:

На въпрос №3 - щом емоцията е непреодолима, значи този човек има нужда от външна помощ и/или специални условия и т.н. следователно той не е здрав.

На въпрос №4 - да, възможно е, но това ще е временно, докато човекът е под натиска на другата по-силна емоция, после пак ще се върне в по-стабилната за него (макар и болестна) равновесна точка.

На въпрос №5 - чувала съм за хора, претърпели бедствие, че не са могли да преодолеят собствения си ужас от напр. някаква стихия и не са се хвърлили да спасяват близки свои хора, а това са направили без проблем други, външни хора.

На въпрос №6 - ами именно, както и при 4 - дори и да го направи, това ще е само под натиска на събитието; при по-нормални условия, пак ще му е трудно да предприеме нещо такова, а какво остава да изпита удоволстие от това.

На останалите въпроси 1,2,7,8 и 9 - да, отговорът ми е такъв, какъвто е загатнат.

На №10 - не зная.

Излишно е да казвам, че тя (доколкото знам) е опитала почти всичко - от психотерапия, през лекарства, билки, та до екстрасенси.А колкото до вярата, на същата тази моя приятелка покрай разни драматични събития в нейния живот й се наложи да превключи от атеизъм към вяра в Бог още преди това. И когато за първи път преди няколко години се оплака от това си състояние, аз също мислех, че решението може да дойде бързо и лесно, посъветвах я да се отпусне и да си повтаря: "Да бъде Твоята Воля, а не моята, за моето най-висше благо!" и др. подобни формули и молитви - до сега нищо не е дало резултат.

Link to comment
Share on other sites

Здравейте,

С въпросите исках да подчетая, че страхът не е нещо необикновено, а е просто една от многото емоции, каквито например са гнева, любовта, омразата, яростта и т.н...

За всички емоции има общи принципи, които ако се знаят се добива контрол върху тях .Искам да обърна внимание на тази дума тя е възлова за овладяване на страха.

Но да продължа с емоциите, всяка силна непреодолима емоция ограничава човека, независимо коя е тя, дали е любов, омраза, мъка и др. Но да я наречем болест е много пресилено, е вярно когато синът се е влюбил в "неподходящото" според родителите момиче и за нищо на света не иска да се върне при тях , те наистина си мислят че е болен, но .........

Всяка емоция независимо от името си може да възникне за секунди всички знаят за любовта от пръв поглед или непреодолимата омраза между най-близки хора възникнала внезапно и често дори без съществен повод. В сила е и обратното, емоциите макар и по бавно сравнително бързо да отщумят "...и изведнъж той разбра че вече не я обича". Това не е празна фраза, а понякога неприятна действителност.

Емоциите не са възникнали от нищото, те се образуват по някакъв начин и когато разберем, какъв е той, ние наистина ги овладяваме и имаме контрол върху тях.

За да разбете какво разбираме под контрол искам да си представите едно радио. Какво означава да имате контрол в-у неговият звук. Значи ли това, че само можете да го намалявате или означава, че както можете да го намалявате така можете и да го увеличавате? Сами разбирате, че истинският контрол означава, както да можете да пускате и усилвате едно чувство, така и да го спирате. Повечето терапевти учат клиентите си да спират страха, но те дават ли му контрол по този начин? Не, а огромният проблем на хората, които имат паническо растройствио не е страха, а това, че нямат никакъв контрол в-у него. Те в по-голяма част от времето се страхуват от самият страх, от това, че той внезапно, изневиделица ще ги връхлети и те не знаят какво да правят , за да до овладеят.

Научавайки ги да контролират страха, ние им даваме един вечен алгоритъм, който както карането на колело не се забравя. Това обучение реално става за максимум няколко часа. Просто мозъка се учи много бързо, така е устроен.

За това и тези психотерапевти, които искат да правят това бавно, обикновено не успяват. А истината е, че искат да го правят бавно, защото в психотерапията се плаща на час и те имат сметка да удължат периода на лечение максимално. Да, но мозъка не работи така и лечението се проваля, за което обаче не е виновен терапевта, а "болестта", тя се била лекувала трудно или искала една-две години лечение. И всичките повтарят това в един глас и от девет кладенци вода ще ви донесат, за да ви убедят колко трудно и дълго е лечението. Резултата е, че просто няма как да не им повярваш.

Съжалявам, може би това което казвам да е малко грозно, но ме е яд, как някой страда с години убеден, че така трябва, а нещата са много прости – колкото повече сесии толкова повече пари за психотерапевта.

Link to comment
Share on other sites

Здравей, Хип!

Аз съм фен на интегралността в психологията, а и в науката въобще. Затова не се наемам да отричам каквото и да е и смятам, че и в аналитичните психотерапии (от различни направления) има невероятна дълбочина. Подходите на когнитивната психология от друга страна също подхождат към човека като към биоробот и разглеждат психиката на базата на модела на компютърния софтуер. НЛП е добра систематизация и е добър метод в бизнес средите, в организацията, реториката, дипломацията. В психотерапията обаче, както ти казваш -приложението му е само частен случай. Някъде по-горе писах, че действа, като краткосрочен метод за конкретните фобии. Но за разстройства с по-дълбока основа - съмнявам се. Разбира се, личността на терапевта е най-важната, а не метода..

...

Емоциите са междинно звено в човешкия софтуер. те са по средата на взаимодействието между когницията(мислите) и либидото. Емоциите по този начин са в зависимост от двата психични компонента - мисли и психична сила. Ако проблемът е в програмите на мислите и когнитивните схеми (когнитивната архитектура), мисловните модели и навици, тогава наистина промяната може да стане светкавично чрез осъзнаването на тези модели и промяната им съзнателно. То е като да спреш пушенето - можеш да осъзнаеш това напрежение, което те тласка към цигарата и така да го обезсилиш до голяма степен - защото осъзнаването е мощта на човека. Напрежението пак ще те мъчи известно време, докато мисловният модел се изтрие напълно (и биохимичните реакции на биологично ниво), но вече ще можеш да контролираш страстта си. Страстта разбира се е противополюса на страха, другата страна на монетата! А страхът често се прикрива зад гнева...

АКо обаче проблемът не е единствено в софтуера на мислите (когницията), а е в дисбаланс на либидото, нещата са по-трудни. Дори при промяна на мисловните схеми на възприятие, рефрейминг - ако либидото е в дисбаланс - промяната ще е поставена зад тънките ципи на сапунен мехур и ще се спука при първото напрежение. Либидото е като електрическото захранване - ако е неравномерно, слабо или пък прекалено силно и неканализирано в осъзнаване и сублимация, създава проблеми (неврози).

Според мен както класическите аналитични психотерапии, така и новите методи като НЛП - не работят качествено с либидото. Психоанализата (в различните и направления) осъзнава важността му, но едностранчиво - в смисъл, че невлагането му в употреба води до невротизиране. Тя обаче не се спира на преразхода му и последиците от това. НЛП, което споделя много от елементите на когнитивната школа в психологията, разглежда човека като биокомпютър - на когнитивно ниво, а емоциите правилно поставя като подвластни на когницията - съгласен. Но къде остава тук психиеската сила, сексуалният драйв - той е от решаващо значение за качеството на емоциите толкова, колкото и когницията ... ?

Искам само да кажа, че всяка една школа, както и да разглежда човека е ценна като елемент от мозайката на човекознанието. В края на краищата човекът е един и често зад различната терминология на школите в психологията се разглеждат еднакви процеси. Или пък има взаимно допълване!

Специално за фобиите - десензитизацията на когнитивно-поведенческата терапия или НЛП рефрейминга и закотвянето (което е същото, но изразено другояче), са прекрасни!

Само мнение на непрофесионалист! ;)

Link to comment
Share on other sites

Честно казано не знам какво е точно либидо и каква е ролята му във формирането на страха, но как се обазуват емоциите знам много добре. То е най-добре описано в книгата "Емоционалната интелигентност". Днес или утре ще преразкажа написаното, а и ще потърся дали я няма някъде из интернет. Чао

Link to comment
Share on other sites

Либидото е сексуалната енергия = психическата енергия. В основата си психическата енергия винаги е сексуална! Та - от компютрите се отличаваме не само по емоциите, но и по сексуалната си природа, която е двуполюсна: (страст) и (омраза). Тези двете преживявани на по-човешко сублимирано ниво се проявяват като (чувства, емпатия) - (логика), а на още по-високо като (любов, интуиция) - (воля)! Сексуалността е нагон, но преминава в чувство и обич ако се сублимира!

Сложих ги в скобички, за да стане ясно че са по двойки.

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Понеже темата е за фобиите, предлагам едно по-различно обследване на сюжета.

Страхът и депресията са тясно свързани помежди си емоции, които често се проявяват съвместно, но трябва да бъдат лекувани и разбирани поотделно. Двете емоции имат много феноменологични, но и каузални връзки. Много често, в хода на паниковото разстройство или агорафобията се появяват и фазови депресии, а при някой депресии на преден план стоят фобийни симптоми или страхова възбуда. Не са редки и смесените картини, при които депресия и страх трудно могат да бъдат различени едно от друго, тка че се говори и за фобийни депресии.

Страховите разстройства и депресивните заболявания често имат еднаква соматична симптоматика. Тя включва целия кръг от вегетативни оплаквания до наушенията на съня (особено характерни за фобийните състояния).

От гледна точка на когнитивната психология страхът и депресията предтсавляват двете страни на негативното "подкрепление": страхът се счита за израз на безпомощност в напрегнати и конфликтни ситуации, а депресията као известно потвърждение на безизходността на всички усилия. При фобии, бъдещето изглежда мрачно и безперспективно, при депресиите - такак изглеждат и миналото, и бъдещето.

В този смисъл, депресията е по-тежкото разстрийство, доколкото депресивните пациенти често са по-сериозно засегнати в конкретните си занимания в социалния си живот, отколкото "фобийните" пациенти.

Link to comment
Share on other sites

При фобии, бъдещето изглежда мрачно и безперспективно, при депресиите - такак изглеждат и миналото, и бъдещето.

:thumbsup: Да, много точно наблюдение!

Link to comment
Share on other sites

Според МКБ май не е така ,но нищо . Когато се занимаваш с фобии , разбираш ,че те не са нещо особено и милиони хора си ги имат, без това да се отразява по някакъв начин на живота и поведението им .

Ето например, вчера идва една девойка .Когато е била 3, 4 годишна я нахапва куче и от тогава тя има фобия от кучета .Реално, това не и е пречило и ограничавало поведението , нито е станала депресивна .Просто е избягвала кучетат .Преди около месец сестра и ,която е по голяма и женена си купила куче по настояване на съпруга си и сега клиенткака ми не може да и отиде на гости и играе с детето и. Да това и е неприятно ,но да я прави депресивна ....Та направихме техниката Визуално –кинестетична дисоциация и после отидохме заедно в апартамента на сестраи и тя си игра с кучето .

Същото беше и с предната фобия с която имах среща .Това беше младеж който не можеше да се качва на височина повече от вторият етаж –Имапе фобия от височина .Тя в интерес на истината е по- неприятна, защото училището му било на три етажа и в последният курс те трябвало да учат на третия етаж.Тогава директора ,който знаел проблема направил изключение и целият клас останал да учи в същата класна стая на 2 етаж Ограниавало го и това ,че не можел да ходи на гости на някои от приятелите си , но да е изпаднал в депресия от това просто е неистина Та той дойде защото от няколко месеца ходи с момиче което живее на 11 етаж и му изгледа много глупаво да не може да и отиде на гости .Разбира се след час бяхме на дости на гаджето и то половината време гледахме града от терасата.

Като си чета записките виждам и една лекарка, която като малка е била гонена от петел .Който е бил гонен от петел змае какво е това , само гъсока е по – страшен.

Т а тази 45 годишна жена си е живяла спокойно със своята фобия до момента когато станала лекар в едно село и хората започнали да я викат по къщите си И докато по улиците не и било толкова страшно ,защото ходила с кола то влизането в дома за преглед било кошмарно ,но както и допълва тя сама - смешно Случайно беше разбрала за мен и на другият ден вече си коктактуваше с пернатите спокойно .

След како написах тава, дълго размишлявах за ролята на либидото в тези случаи и не можах да го отктия.моето мнение че итините са нещо простичко и когто те са облечени в много думи и сложни термини нещата ми изглеждат подозрителни . Сега можете да ме контрирате че аз също използвам името Визуално кинестетична дисуциация – да но това си е дна петстъпкова простичка техника замахане на фобиинея я има във всяка книга по НЛП , за това и не намирам за нужно да я описвам.

Следното взех от темата за натрапливи мисли , но същият метод се прилага и при фобии След час два те изчезват ..

,,,,Аз лично съм ползвала метода EFT или ТЕС- на български Техника за емоционална свобода и мога да ви уверя, че действа. Ползвала съм го за натрапчиви мисли, за минали случки , които са оставили лоши спомени у мен, за всичко за което се притеснявам. Информация за самият метод може да намерите в сайта www.emozdrave.info организират се и семинари, на които се обяснява как точно да се изполва метода.'

'Въпроса е че метода го позволява а дали терапевта ще е достатъчно добър за да го прилпжи успешно е малко по различно . Но техниките не са сложни така че ......

Link to comment
Share on other sites

Що се отнася до "Фобийните тревожни разстройства" и по-конкретно, до специфичните фобии - към даден обект или ситуация - либидото е свързано индиректно само. Темата е за фобиите, а не за генерализираната тревожност или депресивното разстройство или биполярното или посттравматичното или циклотимията или дисоциативните разстройства или конверзионните (хистерични) или неврастенията или сексуалните и хранителните разстройства...

Все пак - как би терапевтирал социалната или логофобията само с един сеанс, та дори с 5?

Link to comment
Share on other sites

Абсолютно по същият начин -само с една сесия и ти предполагам ,че си чел техниката за това .Караш го да си представи екрана и почваш да работиш с представите му които всъщност предизвикват страха ..Няма да спорим дали това е визуално кинестетична дисоциация или десенсилизация, важното е че става веднага - това веднага ми е стигало до максимум 4 часа .

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

По-горе споменах за либидото, но от гледна точка на психологията. По-ясно казано, зад него стоят хормони - хормонален баланс или дисбаланс, нагнетяване или липса.

При един или друг начин на използванена секса, се влияе директно на хормоналния процес, начиная от лимбичната система, тоест на мозъчно невротрансмитерно ниво. От там задействаните медиаторни процеси в септума (допамин, динорфин, ендорфини, енкефалини, пролактин, окситоцин...) пряко въздейства на амигдалата и хипоталамуса. А това са висшите регулаторни центрове на вегетативната система, която пък психологически се изразява в ЕМОЦИИТЕ. Тоест - сексът директно влияе на емоциите. Аз от опит знам, че различните степени на преживяване на секса задействат коренно различен емоционален фон след това. А този фон трае дни. Тъй като в нашата съвременна култура правим секс често - то начинът на преживяването му е от изключителна важност за емоционалния ни баланс или дисбаланс!

По-конкретно казано, ако го правим по обичайния начин, се задейства реална хормонална база, която предпоставя завишена базисна невротичност - агресивност, раздразнителност, тревожност, ниска себеувереност, което рефлектира и върху конкретните фобии. Обяснението на точния хормонален механизъм и емоционалните следствия е по-дълго и сега не ми се пише. Но най-общо за секса и фобичността (страха) - ето три нива на преживя3ане на секса:

1) Обикновен секс

2) Холотропен (насочен към целостта, медитативен) секс

3) Целомъдрие

...

При холотропния секс хормоналните процеси се променят и оттам емоционалното състояние се подобрява и балансира.

При целомъдрието, въпросните хормонални наличности се променят още по-силно. Начините за получаване на удоволствие стават по-фини, човек започва реално да може да се справя със зависимостите си, да владее живота си. ВОлята расте, а заедно с нея и радостта от живота и мъдростта. Целомъдрието е тежко само за малката персона, за личността, но е радост за истинския човек в нас, този вечен Селф. Всъщност, целомъдрието няма нищо общо с разпространената представа за лишение, отречение и прочие глупости. Напротив - то е именно сексуал;ност, но преживявана на едно по-високо ниво! Сексуалност, която става максимално наситена и силна, но проявявана по-фино. Социалната активност нараства естетвено, вътрешната радост и сила, спокойствие и увереност стават постоянен емоционален фон в ежедневието, а това, което в този сайт се нарича "Път". става жива реалност! Ако говорим за психотерапия, разбира се, не всеки е готов на целомъдрие, но поне второто ниво на преживяване на секса - това би трябвало да се обучава! Зад психичните промени стои физиология. Ако се завърже дискусия, ще пиша повече - иначе става прекалено монологично.

Чао - бъдете здрави! ;)

Edited by Орлин Баев
Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

Здравейте! Говорите, т.е. пишете за фобийте и реших да ви попитам следното. Лекува ли се дългогодишна агорафобия с гореспоменатите методи?

Съветът ми е не само за тая фобия но за всички ,опитай си да направиш мислено това от което те е страх ,примерно ако те е страх от змии ,представяш си как отиваш до някоя змия ,хващаш я и след това я пускаш .Опитай така известно време ,и ми кажи какви са резултатите ,надявам се да има бърз положителен ефект ,ще е много добре ако има напредък за 1-2-3 седмици .За този начин на въздействие бях попаднал в някоя от лекциите на Петър Дънов.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

Здравейте, чета с интерес този форум и се радвам, че много хора тук могат да срещнат помощ и подкрепа. Обръщам се към Вас за съвет и мисля, че точно в тази тема е мястото да го направя.

Имам племенник, който е на 3 год. и половина. Напълно здраво, много жизнено и интелигентно за възрастта си дете. Преди около 7-8 месеца го ухапа една обикновена муха. Не знам защо това толкова го уплаши и на момента започна да пищи. Обяснихме му, че това е само мушичка, че нищо не може да му направи и т.н., но от тогава започна много да се страхува от тях. Преди това не е имал никакъв проблем с каквито и да е насекоми – като по-малък не им обръщаше внимание, а по-късно ги разглеждаше с любопитство. Никой от обкръжаващите не му е всявал страх, не го е плашел по никакъв начин, нито е показвал, че той самият се страхува от насекоми. След тази случка с мухата сме се опитвали многократно да му обясняваме каква животинка е тя, но той продължаваше да пищи : „Муха, муха“ като види такава да лети в стаята. Навън не знам да се е случвало. Майка му му купи пистолет, за да стреля уж по мухите и те да бягат от него. За съжаление, започна да сънува кошмари и само да говори насън: „Калинката, калинката, махни я мамо!“ В детската градина нямат играчки мухи/калинки, нямали са такива уроци, които биха го травмирали в тази посока и въобще не е имало случай, в който той да се е уплашил. Няколко месеца след инцидента като че ли спря да сънува кошмари, но страхът си остана. Преди около 2-3 месеца в неговата стая влезе стършел. Отново много се уплаши и започна да сънува интензивно кошмари и да маха с ръце по време насън, като че ли гони мухи. Много хора не вярват и уважам това, но все пак ние му ляхме куршум. Появи се фигурка муха – с глава, крила, абсолютно точна! След леенето на куршума кошмарите спряха и се поуспокои. Но принципният страх си остана.

Вярвам, че много родители се сблъскват с подобни проблеми, затова Ви моля да ми дадете съвет за следното:

  • как да се справим с детската фобия по принцип,
  • кое в конкретния случай я отключи (възможно ли е едно невинно ухапване),
  • каква да бъде реакцията на околните в конкретния случай,
  • и има ли методи за преодоляване, приложими при малки деца?

Благодаря сърдечно на всички, които ще се отзоват!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Сега виждам въпроса.

Има много подходи.Принципа е, колкото повече се обръща внимание на страха, толкова по-зле.

Бих препоръчал омаловажаване-,,Та това е само една муха,, и нищо повече, родителя продължава да прави това което прави.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Не искам да оплювам занаята, но според мен човек трябва предимно сам да се анализира и да си помага. Честно казано, отказах се да ходя по лекари, защото видях, че ида ли на такъв, все съм най-интелигентният човек в стаята. А и ми звучи налудничево някой да дава акъл на някого, при условие, че човек сам си знае най-добре какво му е.

 

Относно фобиите: до скоро имах страх от клоуни. (Не се смейте!) Дълго време се чудих защо, при условие, че не ме е страх от неща, които реално биха могли да ми навредят: коли, нападения в тъмното, гамени и т. н. В даден момент открих причината за този свой ирационален страх. Имам свойството да знам кога ме лъжат. По чертите на лицето на човек познавам точно какво си мисли в дадена ситуация. Затова и не обичам телефонни разговори. Най-малкото трепване на лицев мускул, разширяване на зениците, местене на погледа с милиметри и т. н. издават всяко нещо. Гледам ли човек в лицето, няма как да ме измами. Клоуните са целите в бои и не мога да ги "разчета". Затова ме беше страх от тях -- защото не знаех какво мислят и това го възприемах като заплаха. Сега обаче, след като рационализирах този свой страх, вече не страдам от него.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...

Здравейте на всички. Започвам направо с апел. Имам крещяща нужда от помощ. Не мога да живея повече така. Страдам от агорафобия от около две години. Не се живее така вече. Имам мисли и за самоубийство. Не мога да отида и на лекар, защото ме е страх да изляза. Какво да правя??? Моля кажете ми от къде да започна?

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...