Багира Posted December 24, 2007 Report Share Posted December 24, 2007 В темата за щастието се размислихме за Единия път и за многото пътища. Един ли е? Или са много? Или в някакъв смисъл е един- за всички хора и за всички времена, а в друг- много, за всяко време и съвършено индивидуални за всеки човек? Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 Да, хубаво е да има отделна тема за това! Моето мнение е, че Целта е една (за всички хора и за всички времена). А ако погледнем маааалко по-краткосрочно, дори и целта не е била една и съща през всички времена; може би само тази цел с главното Ц е една. Пътищата са много; така както може да се изкачи един връх по северния склон или от към юг ... Да, общи елементи има (на практика си е все изкачване ), обаче ... всеки опит да се отличи един път нагоре като единствен, а другите пътища към върха като погрешни за мен кореспондира с някаква форма на фанатизъм. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 Природата е безкрайна в своето разнообразие, въпреки че принципите които обуславят това разнообразие са универсални, вечни и неотменими. Затова и резултатите от различните пътища са еднакви, защото принципите, които постепенно осъзнаваме са универсални. Уникалността на всичко проявено и свободната воля, която започва да се проявява на определен етап от еволюцията, ни дават свободата да изберем един или друг път, но всички пътища в действителност се състоят в опознаване на принципите ръководещи вселената (което включва и живот според тези принципи и е взаимообвързано с вътрешното ни развитие). Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 Един човек една вселена... Хубава тема Багира, ще я следя с интерес.. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална? А може би Универсалното учение се състои именно в това - да приемаме за естествен и есенциален факта - "различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална" и да не се опитваме да ги сведем до един универсален прозорец - нашия собствен? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Impulsa Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална? А може би Универсалното учение се състои именно в това - да приемаме за естествен и есенциален факта - "различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална" и да не се опитваме да ги сведем до един универсален прозорец - нашия собствен? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Багира Posted December 26, 2007 Author Report Share Posted December 26, 2007 Една хубава българска песен. По темата. Една гледна точка. http://www.data.bg/f.php?fid=7336064 МОЯТ СВЯТ Изпълнител - Кирил Маричков И отново стоя на брега на реката и загледал водата замислен мълча Тишина и мъгла бавно скапват душата младостта отминава както всяка мечта И макар, че от кал сме направени Господи аз не искам във кал да прекарам живота си. И не искам тъй ням да стоя на брега да очаквам промяна и все да мълча. Как искам да живея в един различен свят Не, не миказвай, че греша не ме дърпай назад. Моят път не е твоят нека сам да вървя нека с риск да пропадна поне за миг полетя! Моят свят не е твоят искам сам да вървя нека с риск да пропадна поне за миг полетя! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
bee_bg Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 Една ПОСОКА към една цел, но дали е избрана правилната цел ? Много хора, следователно много пътища. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 I`ll did it my way . . . /както всеки/ ! . . . . . . sorry Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Posted December 26, 2007 Report Share Posted December 26, 2007 (edited) Ако за всеки имаше самостоятелен път хората нямаше да се събират във вери, учения, секти и да жужат около новопросветени гуру. Дори в духовността се наблюдава стадно поведение. Edited December 26, 2007 by Вендор Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Максим Posted December 28, 2007 Report Share Posted December 28, 2007 Най-доброто от всички учения е Универсалното учение Няма по-голяма истина от тази. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 Най-доброто от всички учения е Универсалното учение Няма по-голяма истина от тази. Те такова животно няма! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 Просто не е пред очите ти. То е едно от имената на истината, а тя не може да бъде написана, или прошепната от някой. Така или иначе, то е доста далеч от възприятията ни, а ние живеем в тях. Затова, дори и сега, говорейки за него, ние се заблуждаваме един друг. Но го има. То е това, което е. Ние не сме... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Silviya Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 Ние не сме... ... на правилния път, или сме избрали погрешна посока... "Не вървете след никого, вървете само след себе си." Буда Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 А може би различни етапи от един и същи път, кой знае... някои се сражават с злото http://www.youtube.com/watch?v=yRwHK12laxA...feature=related хора помагат на хора срещу злото http://www.youtube.com/watch?v=ufAN5iII8Lw...feature=related други, от по-високи нива, идват им на помощ http://www.youtube.com/watch?v=U8GQpg1zfjQ...feature=related а някои, свършили си работата, отплуват към Белите брегове http://www.youtube.com/watch?v=ps7XM17-fJY...feature=related а други остават, за да противостоят на злото и да поддържат Баланса, за да има още освободени... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
selsal Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 За мен пътищата винаги (онтологически) са два. Един път и едно отклонение. Когато човек следва пътя, той винаги държи у себе си жив огъня на отклонението; а когато се спусне по отклонението, пътят не престава да го напуска. Това е диалектическо отношение на взаимно допълване, но и на взаимно снемане. Постоянното съзнание за другото, за мястото където не сме, превръща и двете места в ценност и в алтернативи. В същото време разбирането за "пътя и отклонението" не е универсално разбиране, не е вселенски (божествен) принцип; или ако е такова, то е само в частичен смисъл такова. Защото негов смисъл е и разпада на универсалността, превръщението му. Защото това разбиране за "пътя и отклонението" само в себе си се разломва, отчупва се, като се отнася към своето отчупване със същата радост, с която по-късно, а и преди това, се е единявало. Ние може да проведем аналогии между отделните религии, идеологии и философии, но можем и да провидим разликите. Извършването на всяко едно от двете действия, лишено от другото, проваля самото отделно действие. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 Просто не е пред очите ти. То е едно от имената на истината, а тя не може да бъде написана, или прошепната от някой. Така или иначе, то е доста далеч от възприятията ни, а ние живеем в тях. Затова, дори и сега, говорейки за него, ние се заблуждаваме един друг. Но го има. То е това, което е. Ние не сме... Има го, но се съмнявам, че въобще е пред нечии очи. От опитите да се определи подобно учение, досега, виждам че е на показ чиста копулсивност, от психологична гледна точка. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 Всички сме в "Оптимализма"... Който - Както - Тъй ... ... ако си "вътре", в Хармония - О'К си и "навън" ... ако дръзна да споделя "великите си достояния" - си обещавам да приема всякаква реакция - фасулска работа . ... ако "добия", "външни достояния" - благодаря и интерпретирам, сертифицирам, систематизирам и складирам в себе си. Да ме прощава "автора", като е споделил, той е получил своето - аз също. Чисто, честно, лесно в иначе прекрасният ни свят, изцапан най вече, с "великите ни достояния", далеч по-рядко обогатен тук-там с това-онова. Да се молим - да Е Милостив ! Че пред Него сме сами и голи. Не можем да се "пънем" в дрехи, религии, учения - оправданията свършват, блъснали се в Отговорността ни за самите себе си. Пред тези дето ни се доверяват - /Тяхна воля/. И пред всички, като нас. Май затваря се кръга. Чак да се чудиш - какъв ни е "проблема" всъщност? ... да не заразяваме "другарчето", със собствените си бацили, скрупули, съображения, велики достояния и пр. - ако му трябват, ще ги придобие, пречупени през неговите сетива и разум. ... Пътник съм, не Път! ... И Ти! Не ми се качвай на гърба ... и аз не искам да ме носят. "Прав Ви път" и да ми се връща . Обичам Ви, колкото ми позволите. После Ви обичам тайно . Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Posted December 29, 2007 Report Share Posted December 29, 2007 Дали съм пътник или път все тая, но пътя е един единствен - моя, този, който аз си начертая... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Багира Posted December 30, 2007 Author Report Share Posted December 30, 2007 Ражда се дете. Хората около него се радват. Вълнуват се с него и го подкрепят при първите му стъпки, боли ги с него при първите му падания, но знаят, ще му мине! започва да говори. Още по- вълнуващи мигове! И едно от първите неща, които чаровното детенце прави и научава, е "Аз сам!!!" . И на това се радваме- ще устои, значи! Подкрепят го любящите възрастни и в това, макар че обикновено след това идва собственото им отрицание. Но расте и след това, и научава, че "Аз сам!", когато дойде, е едва началото! После има още много... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Багира Posted February 5, 2008 Author Report Share Posted February 5, 2008 Eто какво става, ако човек се вторачи много в различията... "Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети, лютераните — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте? Игор, 4 клас" из великолепната "Деца пишат писма до Бог" , за която четох в електронно списание Маргарита Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Posted May 1, 2009 Report Share Posted May 1, 2009 Пътя е един-развитие,промяна,работа в съзнанието,мислите,чувствата.Но само знаенето не е достатъчно-идва ред на моженето и прилагането.И става трудно и стръмно-и пътя се разклонява на много пътища.Следват опит-грешка,тъпчене на едно място или падане,и...след време отново напред.А Учението е едно-учението за безусловната Любов към всичко,всичко на този и онзи ,и всички други светове,без да делим на добро и зло,грозно и красиво.Защото живота е единство и едининение,а не граници,стени и степени. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
braman Posted May 1, 2009 Report Share Posted May 1, 2009 (edited) Има ли Универсално учение? А има ли универсално лекарство? Сещам се в момента за "манджа с грозде"...Хората често вземат от различните учения не това, което им е полезно, а това, което им е удобно. По възможност без много корекции и мислене в своя начин на живот - компилация "орел, рак и щука." После - защо нищо не се получава? Ами нищо не се прави, за това! Кастанедовците пушат марихуана, йогите практикуват тантра. Всеки според своята си представа си създава бог и му се кланя. Дали има лошо? Няма лошо. Всичко е едно - скачайте в мармалада! Edited May 1, 2009 by braman Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Posted May 2, 2009 Report Share Posted May 2, 2009 В темата за щастието се размислихме за Единия път и за многото пътища. Един ли е? Или са много? Или в някакъв смисъл е един- за всички хора и за всички времена, а в друг- много, за всяко време и съвършено индивидуални за всеки човек? Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална? По СМИСЪЛ, на най-дълбоко ниво - Учението е ЕДНО, защото ЕДИН е УЧИТЕЛЯ, който го носи... Но на по-плитко - по съдържание и по форма - ученията са много, тъй както са много и учителите, които са ги донесли на Земята, през различните времена и епохи, в зависимост от конкретните нужди на човечеството... Плиткият ум, който не може да се домогне до дълбокия смисъл на нещата, се спъва в различните съдържания на ученията и даже в различните форми, с които те са поднесени - понятията (думите)... Оттук идват противоречията... (И понеже егото не знае как да се справи с противоречието, тъй като самото то е епифеномен на плиткия (помрачения) ум - идват несъгласията и споровете)... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Багира Posted May 2, 2009 Author Report Share Posted May 2, 2009 А има ли универсално лекарство? Сещам се в момента за "манджа с грозде"...Хората често вземат от различните учения не това, което им е полезно, а това, което им е удобно. По възможност без много корекции и мислене в своя начин на живот - компилация "орел, рак и щука." После - защо нищо не се получава? Ами нищо не се прави, за това! Кастанедовците пушат марихуана, йогите практикуват тантра. Всеки според своята си представа си създава бог и му се кланя. Дали има лошо? Няма лошо. Всичко е едно - скачайте в мармалада! Хей, браман! Сега е моментът да се запиташ защо хората правят така! Е? Сещаш ли се вече? Дали има универсално лекарство? Изглежда, че няма. Но колкото по- изглежда, толкова по- упорито някои го търсят. Ето, рицарите на крал Артур търсели Чашата Граал, всички болки край нея изчезвали ... И философски камък търсели някои- тайната на превръщането в злато, ключ към безсмъртието ... И за квинтесенция са говорили ... Да, за много хора това са синоними на "бегом до хоризонта и обратно! " Но за много са съвсем други неща ... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.