Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За духовните изпитания


Рассвет

Recommended Posts

Ами май просто е необходимо да изменим гледната си точка. И трябва дълбоко изучаване на причините и следствията /С. Лазарев/ :feel happy::)

?

Как да си променя гледната точка, така че да приема жертвата на една невинна душа? При езичниците това се е изразявало в жертвоприношение на най-добрите от племето с цел спечелване благоразположението на боговете. Не съм чела Лазарев за съжаление.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 46
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Така че, наистина има доброволно слезли светли същества да платят или да предизвикат израстване на околните като събудят съчувствието им и израстването на съзнанието им.

Доста сложни са тези предпоставки и да се съди отстрани е глупаво. Всеки пред Бога е отговорен.

Ванга също е казвала, че страдат невинни, защото повече боли... Т. е. да се събуди съвестта и да се потърсят причините за страданията, т. е. пак стигаме до израстване на съзнанието......

:thumbsup:

И все пак с какво сме толкова специални хората, че някой друг трябва да се жертва за нас?

За висшите йерархии - ангели, архангели и т.н. не съм забелязала някой да ги измъква на буксир, жертвайки се. Спасителят се е пожертвал за нас, хората. А за останалите еволюционни нива (животни, растения,...) някой да се е пожертвал?

Всичко това ме кара да се съмнявам ,че съществува някаква субективност в религиозните догми. Мисля си, че са сътворени от хора за хора? :hmmmmm:

Е, това съмнение е само понякога. B)

xameleona добре го е казала.

Забелязала съм , че дори при така наречените нарковойни, понякога вместо набелязания конкурент, в избухналата кола примерно са се намирали не той, ами съпругата и детето му или брат му и т.н.

Не можах добре да разбера въпроса ти, Бина. За мен хората наистина са "по-специални" или по-точно е да кажа "по-различни" в смисъл, че имат съзнание, воля, творчески потенциал ... Тези "придобивки" обаче могат да се ползват както за хармонизиране с природните закони, така и обратно.

Не мога да кажа за другите йерархии как стои въпросът, но колкото до минералното и растителното царство - там никой не се и опитва да не спазва всемирните правила. При животните е малко по-различно, но определено ние, хората, имаме най-голям потенциал да завием здраво в страни, при това аргументирано и обосновано :D

Що се отнася до понятието "жертва", аз мисля, че не бива да се приема и тълкува в буквален смисъл, но тук вече ще изляза много в страни от тази тема ... ще потърся дали вече има отворена тема за жертвата, защото въпросът е интересен и важен!

Линк към коментар
Share on other sites

Не можах добре да разбера въпроса ти, Бина. За мен хората наистина са "по-специални" или по-точно е да кажа "по-различни" в смисъл, че имат съзнание, воля, творчески потенциал ... Тези "придобивки" обаче могат да се ползват както за хармонизиране с природните закони, така и обратно.

Не мога да кажа за другите йерархии как стои въпросът, но колкото до минералното и растителното царство - там никой не се и опитва да не спазва всемирните правила. При животните е малко по-различно, но определено ние, хората, имаме най-голям потенциал да завием здраво в страни, при това аргументирано и обосновано :D

Що се отнася до понятието "жертва", аз мисля, че не бива да се приема и тълкува в буквален смисъл, но тук вече ще изляза много в страни от тази тема ... ще потърся дали вече има отворена тема за жертвата, защото въпросът е интересен и важен!

Въпросът ми е, че след като ние смятаме себе си за "по-специални", то не сме ли си създали и по-специални религии. Такива в които всичко се върти само около нас.

Линк към коментар
Share on other sites

По-напредналите йерархии винаги помагат на по-малко напредналите. Помага се не само на хората, но и на животинското и растителното царство. По отношение на последните две, хората също имат своите задължения. Но за да ги изпълнят, първо трябва да се свържат съзнателно с надчовешките йерархиите и да предадат духовния импулс надолу.

Линк към коментар
Share on other sites

Скъпи Никола! Сърдечно благодаря за поста.

Чистият, праведен, просветлен човек приема всичко, което се случва с него като ставащо по волята на Твореца. Той излиза от тези изпитания още по-силен нравствено.

Непросветеният човек оценя това, което става с Просветения, Светия човек като несправедливи, незаслужени страдания. Именно такива страдания, възникващи на Пътя на най-добрите представители на човечеството, заставят слабите души да се съмняват в справедливостта на Твореца и неговото съществуване.

За мен е важно да знам как да обясня съществуването на духовни изпитания на човек, който не се замисля над това кой е той, къде е той, защо е той, откъде е дошъл, какво е длъжен да прави тук и сега.

За човек, който вече е започнал да вдига своята глава към Небето, осъзнаването на житейските несгоди и нещастия като духовно изпитание ще даде сили да върви по избрания път.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Непросветеният човек оценя това, което става с Просветения, Светия човек като несправедливи, незаслужени страдания. Именно такива страдания, възникващи на Пътя на най-добрите представители на човечеството, заставят слабите души да се съмняват в справедливостта на Твореца и неговото съществуване.

...

Здравей AL414 !

Съжалявам,но не можах да разбера много добре подчертаното горе.

Кажи ми нещо повече за страданията на Светите и Посветени хора в контекста на темата ?

Най-лесно ще бъде,ако използваш примери за болест и заболяване,като причинители на страдание на някой светли,праведни и чисти хора?

Да оставим на страна осъзнаването на тези здравословни факти от светите хора и тяхното тълкуване,...че много сложно ще стане! :)

Поздрави!

Редактирано от НиколаДамянов
Линк към коментар
Share on other sites

Св. свещеномъченик Климент, епископ Анкирски

Чества се на 23 януари

Житие на свети свещеномъченик Климент, епископ Анкирски

Свети Климент се родил в гр. Анкира (днешната турска столица Анкара), в областта Галатия – една от люлките на малоазийското християнство, което оставило спомена за безбройни и славни изповедници на евангелската вяра. Своя бърз възход във вярата, благочестието и изповедническото мъжество той дължал на блажената си майка Ефросиния. Убедени в словата на апостола, че “не повярвал мъж бива осветен чрез вярваща жена” (1Кор. 7:14), нейните родители я омъжили за един закоравял езичник, но надеждите им не се оправдали. Този мъж не само не мислел да приеме вярата на жена си, но с всички средства полагал усилия да привлече нея към езичеството. По цели нощи вярващата християнка се молила на Бога да й дари или духовно единство, или пълна разлъка с този неповярвал мъж. Господ се отвърнал от този порочен човек, като непотребен Свой раб, и той скоро умрял, като оставил Ефросиния с пеленаче на ръце, на което дали името Климент.

Когато той бил на 12 години, умряла и майка му. За останалия сирак се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца. Тя била много състрадателна. По време на един глад в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на съдбата своите дечица, понеже нямали с какво да ги хранят. Климент, който и след майчината смърт се намирал под добро влияние, събирал тези дечица и ги водел в дома на София, а тя ги хранила и обличала. Благодарение на Климентовата помощ нейната къща се превърнала не само в дом за бедните, но и школа за възпитание. Защото нейният питомец учил тези изоставени деца и ги подготвял за кръщение.

Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото уважение към него и затова рано приел свещенство, и едва достигнал 20 години, той бил избран за Анкирски епископ. Сега върху плещите му легнала не само грижата за Софиините питомци. Той с успех разпространявал християнството и укрепвал всички в евангелските добродетели.

Скоро настъпило времето на тежки изпитания за Църквата. Тъкмо в Мала Азия пламнал и се пръснал по света пожарът на деветото гонение срещу християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и дори църковните четци. Органите на римската власт изпълнявали царския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавните престъпници. Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след друг в изтезанията. Пребит и стърган с железни зъбци, младият епископ не приличал на себе си. Цялото му тяло се превърнало на една рана; дори вътрешностите му се показали. Когато най-сетне го захвърлили в тъмницата, за общо изумление на другата сутрин го намерили напълно изцелен. Решили да го изпратят в Рим. Отново се заредили мъчения и тъмница, но на Бога било угодно да го прослави с такива изцеления, че поразеният народ масово изповядвал християнството и мнозина поради това приели мъченическа смърт.

От Рим той бил прехвърлен в Никомидия, където отново го предали на изтезания заедно с неговия новопокръстен ученик Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия страдалец. Като виждал с очите си, колко много люде преминават в християнството поради неговото страдание, свещеномъченикът просто се сродил с болката и сам желал все повече да страда.

Тъмничните надзорници припомнили на градското началство за отдавнашните затворници Климент и Агатангел: "Много години те са мъчени от разни властници, но са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни?" По заповед на Максимин св. Климент бил отведен в Анкира и тогавашният управител наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го измъчват най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и главата на удивителния мъченик 150 удара с чепата тояга. Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо търпение. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си смърт - цели 28 години.

По случай пристигането на нов анкирски управител на Климент било позволено да излезе от тъмницата в нощта срещу Богоявление (6 януари) и да остане сред своето паство до 23 януари. Той извършвал божествената служба и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна смърт и близкото прекратяване на гоненията. По време на самото богослужение, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. Климент Анкирски бил обезглавен заедно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 г. и техните останки били погребани от блажената София.

Св. мъченик Агатангел бил измъчван до смърт и починал малко по-рано, но неговата памет се празнува на 23 януари заедно с паметта на неговия учител св. Климент Анкирски.

източник: http://www.pravoslavieto.com

Линк към коментар
Share on other sites

Много погрешна идея, която се е утвърдила между окултните ученици е, че Посветените или Учителите са неподвластни на страданията. Дотогава, докато някой Учител е избрал да остане на долните планове на същесвуване, той е под влиянието на законите управляващи тези планове; той може да е постигнал изключителен контрол над силите работещи на тези планове, но въпреки всичко той е зависим от закона на всички закони - Кармата... Той е в състояние да запази тялото си от нараняване, да държи болестите на разстояние, но съществуват други форми на страдание, пропорционални по размер, които ще изпита, без значение дали ще наруши закона самият той или тези които обича; защото не забравяйте, че няма човек, ангел или Бог, над Закона на Любовта.

Друга грешка която учениците допускат, е че забравят за различините степени на Учителите. Учител от висока степен не може да страда от болестите известни на човека; но болестите като цяло имат своите съответствия на духовните планове, и на това съответствие той е подвластен...

Учение на Храма - Ф. ла Дю

Някой може да мисли, че следствията от причините задействани от един Дхиан Чохан в началото на цикъла ще засегнат единствено самия него; но нито хората, нито висшите духовни същности понасят следствията които пораждат сами. Всички индивидуалности (например аз и вие), като еманация от даден Дхиан Чохан, трябва и ще бъдат засегнати [от неговите намерения]. Дхиан Чохана трябва да изстрада следствията от причините които е породил, но неговото страдание няма да бъде от същия характер, както това на по-малките същности, които го съставят, защото То, като същност принадлежи към различно ниво на материята от своите еманации.
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир :thumbsup2:

Много време ми трябваше, много въпроси си задавах докато разбера защо и какъв е смисълът на страданията. Но сега мога да кажа само, че съм им Благодарна, защото чрез тях научих много неща, очистих някои отрицателни натрупвания и въпреки тях продължих да обичам.

Мисля, че в една от книгите за Слава Севрюкова тя казваше, че ако въпреки страданията си, човек не се озлоби и не завижда се изстрелва нагоре...

Може би его-то ни е пречката да разберем защо страдаме, може би нежеланието да погледнем в себе си или желанието да контролираме всичко....

Все пак болестите са физически изпитания, пък било и за духовни хора...

Виж духовните изпитания за мен са по-важни, а и страшни-това е да погледнеш Истината в очите, да отговориш пред собствената си съвест за всяка дума, мисъл, действие.... и да можеш да си простиш....

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Да погледнем нещата от друга гледна точка.

Ние сме деца на Бог. От друга страна ние също имаме деца - нашите деца, животните и растенията, за които се грижим. Носейки Любовта в сърцата си, как бихме направлявали нашите деца по пътя им - чрез любов или наказания? Не вярвам някой от пишещите тук да причинява съзнателно страдания на децата си, за да им помогне да израснат духовно. Любовта учи, не страданията.

Още един цитат от Учителя ще си позволя:

"Бог е създал хубаво природата и ако на някого не му върви живота, то причината е в него."

Линк към коментар
Share on other sites

Не вярвам някой от пишещите тук да причинява съзнателно страдания на децата си, за да им помогне да израснат духовно. Любовта учи, не страданията.

Още един цитат от Учителя ще си позволя:

Бог е създал хубаво природата и ако на някого не му върви живота, то причината е в него.

:3d_053::3d_137:

Прекрасно! Но все пак страданието ни обръща към въпросите, търсенията, заедно с Любовта.

Какво може да се каже на човек, който страда, но не е тръгнал още по духовния път.... Може би това, да потърси отговорите в себе си.... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Но все пак страданието ни обръща към въпросите, търсенията, заедно с Любовта.

Какво може да се каже на човек, който страда, но не е тръгнал още по духовния път.... Може би това, да потърси отговорите в себе си.... :)

Да, точно така мисля и аз - отговорите са в нас. Когато се отклоним много, идват страданията, карат ни да се замислим, да намерим грешките си и да се върнем там, където се чувстваме добре. Но не вярвам, че Бог ни праща страданията - по-скоро от мои наблюдения върху близки и не толкова близки хора стигам до извода, че хората, които по някакви причини не желаят да поемат отговорност за живота си, предпочитат да я прехвърлят на Бог, на кармата и на други неща, които не зависят от тях. Страдат, въртят се в омагъосан кръг и не помръдват на крачка с години. И спирачките, които сами си поставят, обезмислят живота им - той се превръща в съществуване. Някои се оплакват, че Бог им бил обърнал гръб, други предпочитат да вярват, че тези стадания са пратени от Бог, за да им помогне в духовното развитие, и чакат следващ живот, за да живеят добре. За съжаление много мои близки хора живеят по този начин и е много тъжно това отстрани, защото път винаги има, стига да повярваме в себе си - тогава получаваме и Божията помощ.

Линк към коментар
Share on other sites

наистина има доброволно слезли светли същества да платят или да предизвикат израстване на околните като събудят съчувствието им и израстването на съзнанието им.

... Всеки пред Бога е отговорен.

Ванга също е казвала, че страдат невинни, защото повече боли...

:thumbsup:

И все пак с какво сме толкова специални хората, че някой друг трябва да се жертва за нас?

За висшите йерархии - ангели, архангели и т.н. не съм забелязала някой да ги измъква на буксир, жертвайки се. Спасителят се е пожертвал за нас, хората. А за останалите еволюционни нива (животни, растения,...) някой да се е пожертвал?

Всичко това ме кара да се съмнявам ,че съществува някаква субективност в религиозните догми.

Mисля си , че съществата, които страдат "без вина" , са невинни само от гледна точка на този си живот. Каква карма носят, не е ясно, както не е ясно и ние каква си заработваме. Но ни се дава възможност за добра карма чрез любовта към тях, както и на тях чрез любовта, която могат да изпитат към другите , чрез желанието да са полезни. За тях желанието е ключово, не осъществяването му.

Дали някой се жертва за животните и растенията? Позволете ми да го обясня с усмивка.

Какво прави някой, който се е бъхтил седмици с нелюбима работа, изкарвал е от нерви и е изгубил свои приятели и близки, и още ред неприятни неща, само за да отиде в неделя на кръчма и да си поръча парче месо и куп зеленчуци? Той жертва много повече месо и растения от необходимото, а преди това и после жертва още повече себе си - алкохолно натравяне, язва, колит, проблеми с черния дроб, загуба на време... :(

Жертвата не е съзнателна ...сега(а и това е под въпрос)... ще бъде осъзната.

Да не говорим как се жертват хората за минерали и метали - като почнете от златото, всичко луксозно в бита...не ми се изброява. :lol:

Границата между истинската красота, свързана с духовно израстване и нейните заместители е много тънка. Който не я вижда, жертва себе си .

Линк към коментар
Share on other sites

Скъпи Никола! Сърдечно благодаря за поста.

Чистият, праведен, просветлен човек приема всичко, което се случва с него като ставащо по волята на Твореца. Той излиза от тези изпитания още по-силен нравствено.

Непросветеният човек оценя това, което става с Просветения, Светия човек като несправедливи, незаслужени страдания. Именно такива страдания, възникващи на Пътя на най-добрите представители на човечеството, заставят слабите души да се съмняват в справедливостта на Твореца и неговото съществуване.

За мен е важно да знам как да обясня съществуването на духовни изпитания на човек, който не се замисля над това кой е той, къде е той, защо е той, откъде е дошъл, какво е длъжен да прави тук и сега.

За човек, който вече е започнал да вдига своята глава към Небето, осъзнаването на житейските несгоди и нещастия като духовно изпитание ще даде сили да върви по избрания път.

:thumbsup2: Александра!

Не смятам никак себе си за просветлен човек, но в думите ти познах моята житейска история...Много хора ме гледаха със съжаление и казваха - "как може на човек като теб да се случи всичкия този ужас! Няма справедливост! Ти се раздаваш на всички, а за теб..." Дълго време и аз живях с това самосъжаление, а четох наскоро, че то било по-голяма агресия и от недоволството и обидата и борбата срещу съдбата...

Когато започнах да чета Лазарев, после Учителя, бавно и сигурно започнах да осъзнавам колко са били важни тези изпитания за мен. Да - аз си ги бях повикала сама. Но те не бяха наказание, по-скоро бяха проверка и урок за старото ми аз - проверка на безусловността на любовта ми, на вярата ми в Божията воля, на смирението, което смятах за свое качество, но после се оказа,че е било гордост под маска на страдалчество...

Пример? Много ме нараняваше, когато ми казваше близък човек - нямам нужда от теб, дразни ме присъствието ти... а аз толкова исках да му помогна, да му дам любов, уважение, от топлината си... И стоях и "търпях смирено" агресията, защото смятах,че това е безусловната любов. Сега разбирам,ч е съм го правила, за да изглеждам добра в очите на себе си и на другите и жертва...

Докато в един момент прозрях,че истинската любов и уважение - безусловните - бяха да си отида, за да освободя човека от присъствието си, но да продължа да го обичам отдалеч и да му давам от топлината си с мислите и чувствата си, не по начина, по който исках аз, а както беше писано. Да го правя без да очаквам ласка или добра дума, дори и да остана сама (преди изпитвах ужас само при тази мисъл...)

Как да обясня на хората, които мислеха и мислят,че съм страдала - ами учудено гледат щастливото ми лице и слушат смеха ми... но свикнаха... постепенно. Някои още си мислят, че съм превъртяла от страданието - но това е техният Път и техния урок. Моят беше да ги оставя свободни да си го извървят сами... аз да съм до тях такава каквато съм... без обяснения и жертви... само с вяра и любов и свобода.

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, ти си се отървала от една от най-страшните зависимости, ако не и от най-страшната. За такова нещо изобщо не може да бъде съжаляван човек. Напротив - каква свобода!

Линк към коментар
Share on other sites

[ ... Докато в един момент прозрях,че истинската любов и уважение - безусловните - бяха да си отида, за да освободя човека от присъствието си, но да продължа да го обичам отдалеч и да му давам от топлината си с мислите и чувствата си, не по начина, по който исках аз, а както беше писано. Да го правя без да очаквам ласка или добра дума, дори и да остана сама (преди изпитвах ужас само при тази мисъл...)

Как да обясня на хората, които мислеха и мислят,че съм страдала - ами учудено гледат щастливото ми лице и слушат смеха ми... но свикнаха... постепенно. Някои още си мислят, че съм превъртяла от страданието - но това е техният Път и техния урок. Моят беше да ги оставя свободни да си го извървят сами... аз да съм до тях такава каквато съм... без обяснения и жертви... само с вяра и любов и свобода.

Мила Донка!

Пост Ви - доверие, той много искренен.

Много съм Ви благодарна.

Александра.

Линк към коментар
Share on other sites

Александър Руденко,
из книга "Столетни вълни"

В простора, скриван от мъглите,

внезапно прочетеш ли:

“Знай!”,

и Козирогът със копито

удари в Дунава; докрай

димът на огъня когато

се сдипли натежало:

“Смей!”,

и се източи над водата

от пепелта излитнал змей;

“Желай!” –

тревата ли простене

под вятъра край твоя път

и силфи над роса студена

като светулки затрептят;

когато стихващия тътен

на бурята те спре:

“Мълчи!”,

и бреговете речни смътно

се слеят в сетните лъчи –

ще станеш дим,

река, ранима

звезда в небето,

звук и знак

и пустота привидна, мнима

на разпрострелия се мрак…

Такъв душата,

устремена

към обич,

ще те срещне…

Ти

светулковото си трептене

не крий…

До твоите плещи

притиснала се нежно,

нека

и път да види в утринта.

И върху устните ти лека

усмивка да остави тя.

2003

Линк към коментар
Share on other sites

Много хора ме гледаха със съжаление и казваха - "как може на човек като теб да се случи всичкия този ужас! Няма справедливост! Ти се раздаваш на всички, а за теб..." Дълго време и аз живях с това самосъжаление, а четох наскоро, че то било по-голяма агресия и от недоволството и обидата и борбата срещу съдбата...
:):D

Пример? Много ме нараняваше, когато ми казваше близък човек - нямам нужда от теб, дразни ме присъствието ти... а аз толкова исках да му помогна, да му дам любов, уважение, от топлината си... И стоях и "търпях смирено" агресията, защото смятах,че това е безусловната любов. Сега разбирам,ч е съм го правила, за да изглеждам добра в очите на себе си и на другите и жертва...

Докато в един момент прозрях,че истинската любов и уважение - безусловните - бяха да си отида, за да освободя човека от присъствието си, но да продължа да го обичам отдалеч и да му давам от топлината си с мислите и чувствата си, не по начина, по който исках аз, а както беше писано. Да го правя без да очаквам ласка или добра дума,

Не мисля че е само "за да изглеждаш...". Едно от големите препятствия по духовния път е "привързаността". Тя е много по-силна в сестрите поради майчинския инстинкт и хилядолетните традиции в запазване на семейството и децата.

Помощта и nurturing е незаменима като добродетелност и постоянство във всички семейни, приятелски отношения ... много е важно приложението да е на време.

дори и да остана сама (преди изпитвах ужас само при тази мисъл...)

Тук отново това чувство е съвсем намясто при отглеждането и възпитанието на децата. Нуждата от емоционална физическа близост, нежност е също свързана с това. Сестрите имат вътрешна нужда да дават любов. Затова те са много повече в час от братята в това, където главният проблем не е привързаността, а гордостта.

Духовната трансформация прави даването на любов безусловно и независимо от разстоянието.

да ги оставя свободни да си го извървят сами... аз да съм до тях такава каквато съм... без обяснения и жертви... само с вяра и любов и свобода.

:thumbsup:

Никой е сам :):D

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

За да се справи със страданието си, човек трябва да мисли право. Красиво нещо е правата мисъл. Когато мисли право, човек разбира, че страданията, които му са дадени, съдържат в себе си някакво благо. Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли. Той казва: „Бях богат, но осиромашах. Коя е причината за това? Бях силен, здрав, от всички почитан. Днес съм слаб, никой не ме почита. Коя е причината за това?“ Щом търси причината на нещата, човек мисли вече. Страданието учи човека. Мнозина пренебрегват страданието като учител на живота и започват едни други да се учат. И това не е лошо, но трябва да имате предвид, че учител може да бъде само онзи, който има положителни, опитани знания. Който има такива знания, той не говори много. Каже ли нещо, той веднага го прави.

Из Права мисъл, Лекция от Учителя, държана на 1 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Ето го и смисълът на страданитето. Да ни накара да променим мисленето си. Като започнем да осмисляме страданието, променяме и чувствата си, а накрая и действията си.

Като запалим свещичката в себе си, светлинката и започва да осветява Пътя, а и да помага на другите около нас да го видят. :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Духовните изпитания, всеки човек дошъл на земята трябва да премине през тях. Исус Христос, същто премина през духовни изпитания, а ние сякаш изкаме да минем и без тях. Те са ни нужни за нашето духовно развитие, така както се нуждаем от храна за тялото, така и от изпитания за нашите души, за да се развиват.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...