Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Злото ще стане слуга на Доброто


Иво

Recommended Posts

  • 1 month later...

Как бихме разбрали какво е добро, ако ги нямаше понятията за зло? Старата добра диалектика. Според мен злото и доброто са състояния на нашата душа. Израстването ни е стремежът да овладеем тези подсъзнателни процеси, като укротим по-низшите си негативни реакции и желания и ги сменим с по-висшите. Например, да "погалим" и "успокоим" неминуемото си раздразнение, когато нещо не ни харесва и съзнателно да потърсим разумно, добро обяснение и решение на проблема. Всеки знае, че това не е лесно.

Мисля, че това е един от механизмите, по които злото всъщност служи за развитие и усъвършенстване на доброто. Когато осъзнах това, престанах да се самообвинявам за "грозните" емоции и инстиктивни желания, които от време на време улавям в душата си. Приемам ги като предизвикателство, проверка и пореден урок за по-добрата си половина.

Линк към коментар
Share on other sites

Злото е необработена, неизползвана енергия. Чрез доброто тя се проявява хармонично, според законите на Природата. Доброто организира този Хаос, и силата му става животворна и светла.

Черният цвят, символ на злото, и той е един резервоар който трябва да се обработи и използва правилно.

В този смисъл Злото е слуга на Доброто, то се проявава според законите му, служи на повелите на Господаря си.

Когато ние не прояваваме тази енергия хармонично и светло се явяват лошите последствия.

В Доброто седи силата, защото в него се влива цялата енергия на Природата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Злото е необработена, неизползвана енергия. Чрез доброто тя се проявява хармонично, според законите на Природата. Доброто организира този Хаос, и силата му става животворна и светла.

Черният цвят, символ на злото, и той е един резервоар който трябва да се обработи и използва правилно.

В този смисъл Злото е слуга на Доброто, то се проявава според законите му, служи на повелите на Господаря си.

Когато ние не прояваваме тази енергия хармонично и светло се явяват лошите последствия.

В Доброто седи силата, защото в него се влива цялата енергия на Природата.

Привет

Ради това ме навежда на мисълта за Ин и Ян.

Черния цвят символизира жената. Сигурна сам че не си имал впредвид това когато казваш че, "Черният цвят, символ на злото" , но аз определено се замислям. :yinyang::hmmmmm::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Диалектиката така или иначе си е налице. Въпросът обаче не опира до заличаване на злото въобще, а по-скоро до отношението ни към него. Това е и насоката в която предполагам възпитавате себе си - оттам нататък - каквото сабя покаже :). Все пак енергията си е енергия и е такава каквато ние я възприемаме. Равновесието може и да е такова, не защото са еднакви тежестите, а защото просто ги няма - догадка. И така какво ще стане - може не светът да е диалектичен, а само нашето усещане за него... Помислете си...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Това е най-голята Глупост,която някога съм чувала.

Злото не може да е в услуга на Доброто.

Доброто не може да бъде в услуга на Злото.

Злото е Невежество.

Как невежеството ще ви помогне да бъдете добри ?

Как доброто ще ви помогне,ако сте невежи и не можете да го разпознаете.

Ако Бог е Добро,а Злото е творение на невежеството на човека,тогава твърдите,че човекът е по-силен от Бога.

Чрез постъпките си не можете да повлияете на Бог.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Злото и Доброто са относителни.

Защо пък Злото да не може да стане слуга на Доброто? Злото и сега не е голям господар. :whistling:

Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина, предизвикателно формулирана тема. Без никакви претенции за правдивост или изчерпателност, бих могла да кажа примерно, че ако съм постъпила зле, а после съм си научила урока и съм взела разумно решение по-нататък да постъпвам добре, оказва се, че злото е направило услуга на доброто. Човек може да подчини всичките си грешки и лоши постъпки, да ги преодолее, за да властва доброто в душата му и така да еволюира. Ако злото е невежество, доброто е мъдрост, която го превъзхожда и винаги побеждава накрая, понеже я подкрепят Всемирните закони, Единството и Любовта. Съмнява ли се някой?

Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy::angel::D

Линк към коментар
Share on other sites

Това което ни задържа в ниското, го прави благодарение на нашето отношение към него. Като променим отношението, ще можем да го използваме, без да пропадаме. Пак за привързност се разправяме... :sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте, всички!Добре, да приемаме че променим отношението си , разбирам че злото е рано или късно но винаги за добро - само това обаче не стига, пак сме си в ниското и страдаме.:blink:

Как преживявате това пропадане. :sleeping: Не се ли заблуждавате че пропадате. Привързаност като че ли не значи винаги лошо.Това е само дума.

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:hypocrite:

Зло - Добро - това е все линейно виждане. Полюси, дуализъм.

Очите ни виждат триизмерен свят, така че дайте по него да живеем. Аз мисля че има един Център, в кКойто няма дуализъм и полюси. Той е в Сърцето. Там е едно вечно Блаженство, Мир и Творчество. Всичко друго е илюзия, мираж, Мая. Няма дуализъм. Това е промяна на перцепцията, възприемането на реалността. Понеже от Центъра - Сърцето - Духът на Любовта се движи всичко, там и следва да е вниманието ни (=възпроиемането на реалността), за да сме в Живота. Да нямаме привързаност. :sorcerer::yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Понеже от Центъра - Сърцето - Духът на Любовта се движи всичко, там и следва да е вниманието ни (=възпроиемането на реалността), за да сме в Живота

Имайки предвид, че се опитваме да се освобождаваме от егоцентризма, горното може да прозвучи мегаегоцентрично... Няма его, ще кажете, но аз ще кажа - дето е центризмът, там е и егото. :D

Привързаността задържа винаги. Може да е ниско, може по-високо, но ние се мъчим да се издигаме и задържането си е задържане... И привързаността към издигането е също задържане.

Линк към коментар
Share on other sites

Така е Венци. Опитвам да формулирам Божественото, но ... уви, трудничко е. Пътят е безпътие, Центърът - нецентрираност (защото дава и не спира да дава - разлива се към частите си). Поне мисля че давам насока на Телемах, според моя опит, след като той пита. Иначе ти хубаво ме поправяш с усмивка :), а дали би могъл да го кажеш по-добре ? Относно божественото възприемане на реалността, където е само светлина без сянка, и Злото го няма и (виж подписа ми) ? Ти вече го формулира донякъде... А може и друг път. :):whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Добро е човек да си дава сметка за злото у себе си, понеже това помага в израстването. Получава се една потенциална разлика между това, което желае и това, което представлява в момента, която го подтиква към положителни промени.

Подобна равносметка спомага смирението, понеже знаете до какво води гордостта. Така човек е по-близо до Бога, въпреки погрешките си.

Напоследък допуснах някои грешки, а днес пък направо се олях /макар и несъзнателно/, причинявайки неприятности на други хора, които всъщност ми направиха услуга. За пореден път си дадох сметка, че съвсем не съм идеална и имам основание да се срамувам от някои свои постъпки. Това разбиране ме доведе до ясното и дълбоко усещане, че нямам право да съдя никого за нищо, понеже аз съм просто един несъвършен човек, който има още много да се развива. Стана ми лесно да приемам хора, които са твърде различни от мене. Един вид им дадох в душата си свободата и правото да грешат, без да се отвръщам от тях. Всъщност, почувствах ги по-близки. А всичко това спомага човек да приема света и хората такива, каквито са и да се чувства част от цялото. Подобно усещане е като дълбока медитация, понеже дава чувството за неосъждане, за свобода, за смирение, за принадлежност към Цялото, за безусловна, простителна, неосъждаща Любов, която зависи само от себе си.

Тези мисли не са нови сами по себе си за мене, но едно е да са в ума, друго е да проникнат дълбоко в душата.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

:angry: - такова нещо няма! Зло у хората няма, има изкривеност, има все още низост, но зло... :feel happy: Това си е субективно понятие - възприятие, грешно вероятно доста... Зло?!? То не се и отнася само за хората, грозна дума е да не се грозим така. Сякаш се впрегнах...

Искам и едно направление да дам, може и да е дадено вече, но: Бог е Любов, но Любовта не е Бог...

Линк към коментар
Share on other sites

Ще кажа при мен какво става, там където ходя при "кришнарите".

Хората с най-малко реализации, които са на най-ниско равнище на съзнание виждат в мен начинаещ и се грижат за мен за да идвам по често там белким нещо малко от малко науча. :lol: И по този начин, те без да го знаят правят каквото трябва :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

Не е красива тази дума - "зло", но коя по-уместна да използвам, може би "погрешно"? Не ми е приятно, когато моите погрешки водят след себе си лоши последици за други хора /или пък за мене/. Тогава чувствам, че съм сторила зло някому, макар да е било несъзнателно и непреднамерено. В такава ситуация вече съм се омърсила с постъпката си. Думата "зло" сама по себе си не цапа, цапа това, което се крие зад нея. И да използвам друга дума, същината си е все същата. "Зло" е грозна дума, ама така ме е яд на мене си като оплескам нещата, че всяка друга ми звучи нещо като оправдание.

"Няма зло, има нееволюирало добро."

/от Ваклуш Толев, ако не се лъжа/

Тази мисъл ми харесва много, помогна ми по-лесно да приемам себе си и хората, да прощавам по-лесно.

Или може би не можах да те разбера добре, Венци?

Любов+Светлина+Мир+Радост

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Ами... :dancing yes: Първо - да, зло У хората няма! Второ - не, щото не би трябвало и усещане за зло да съществува! А ядът... От причинено " зло "... Той само може да попречи да поправиш грешката и да се извиниш искрено. Но така или иначе, ти зло не причиняваш!

Сатана и Луцифер са две различни същности, но доколкото съм запознат с произхода им те не са зли, а сбъркано-объркани и това е което причиняват. Предизвикват задържане по пътя, но не е зло, а по-скоро проверка... Той самият път е свързан с освобождаване от влиянието им и като не си готов - не си готов!

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Привет приятели!

Днес повечето хора се намират пред третото посвещение.

Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят ЗЛО.

Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. НЕ, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже:

„Заради Бога прощавам на всички”.

от томчето "Учителю Благи "

Как мислите това дали е пример/начин как чрез нас, чрез нашето поведение и отношение злото става слуга на ДОБРОТО.

Пробвайте – работи безупречно. Малко е "гърчаво" отначало за егото. :1eye:

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

вселената е създадена от две сили: добро-градивно и зло-деградивно. или минус-плюс, или черно-бяло и.т.н. трябва веднъж за винаги да разберем че едното не може без другото. двете сили заедно градят - равновесието. затова сега ние съществуваме...злото е добро, поне колкото самото добро.... ха кажете ми сега кое е доброто???

ако сте гледали последният от серията Staw Wars филм.... когато се разруши равновесието вyв природата какво става???

разбира се ние хората мислим винаги от наша гледна точка - така ни отyрва нали?

като че ли ние сме сyздали вселената!

да не забравчме че от Луната Земята се вижда като грахово зърно. А от другия край на Вселената?

Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Учителят Беинса Дуно казва:"Кое създаде злото? Доброто го създаде!" Интересно, нали! Според мен злото липса на хармония. В Природата има много насилие и много кръв - в животинското царство законът е хищнически - болка, разкъсване,болест... но при тях това не е зло - те нямат самосъзнание - действат според програмите които са им заложени. А програмите ги пише друг - не знам колко добър програмист е, но според този закон на джунглата, на по-силният, на болката който властва в Природата - мога да кажа че програмата може да бъде и друга. Със сигурност - но в нашата вселена, в нашият свят е такава - хищническа!!! А ето че ние като хора надарени със самосъзнание осъзнаваме болката и неудоволствието като зло, стремим се към радост и удоволствие - на всяко равнище. Към същото се стремят и животните... разликата е че ние все пак се опитваме да не е за сметка на други същества. Макар че закона за изяждането на по-низшият от по-висшият според Великите Учители властва и във висшите царства - разликата е че не сме ядени физически, но ментално - къде от ангели, ако им даваме подходяща храна, къде от дяволи - най-вече! Общо взето с повишаване на плана на съществуване хармонията, единствто се увеличава, болката намалява - но законът е същият!!!

А човешкото царство, към което имаме удоволствието да се числим, е най-противоречивото! Двойката противоположности е най-раздалечена. И сме сглобени противоречиво - имаме тяло на животински бозайнк, но искаме да сме ангели. !овешкото в нас е само надстройка - Първо сме влечуги - гръбначният мозък с мозъчният ствол - точно копие на змия- със същите функции и съзнание. После сме птици - имаме среден мозък, после сме бозайници - двете части на новият мозък - същият като на прасенцето, което си хапваме... ! И накрая една малка нова част от мозъка ни е човешка - разсъдителната способност на лявото полукълбо и самоосъзнаващата функция на дясното! Някои искат да подтиснат дейността на по-старите части на мозъка - да се отрекат от тях - смехотворно - ако някой успее, ще бъде или достоен за лудницата или сух като пън - защото те са двигателят на по-висшите функции на човека. Човекът, висшият мозък наистина е яхнал структурата на старите мозъци като кон и може само да го направлява умело, но не и да го спре, не да го подтисне - ако го направи, ще остане прикован неподвижно и ще остане безплоден и безжизнен! Само лично мнение...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...