Guest Ла Горда Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 (edited) От известно време по местния кабел се явява и говори лице от нашата община на духовни теми. Представя се, че го ръководи Ангела Гавраил. Изглежда и говори като напълно нормален човек. Всичко, което казва е в съответствие с езотеричните учения. Отрича църквите, различните религии, иконите, сектите и т.н.т. Много е завладяваш и печели слушатели, за привърженици не съм осведомена. Интересно ми е кой е и как можем да разпознаем Учителите от лъжиучителите. За себе си аз съм спокойна. Атдавна познавам своя Учител, но ме вълнува въпроса по принцип. 15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. 16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. 18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете. 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.Матей 7 Редактирано Февруари 2, 2008 от Ла Горда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Този дето призовава и обещава едва ли е истински. Истинските се познават по смирението и покоя, който излъчват.... И те оставят свободен, сам да решиш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Зависи какво е привлякло интереса на дадена група хора към даден учител или огранизация. Дали защото техниките не изискват усилия, дали защото знанието е твръде лесно за възприемане, дали защото учителят има харизма, дали защото учението провежда твърде агресивна рекламна политика и още много други причини могат да лежа в основата на популярността на даден учител или организация. Без това да е равнозначно с истинност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 "Ще Ме попитате сега как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото братство от тези на Черното?" Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: "Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината." Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците Си казва: "Не очаквайте много от мен!" За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото братство не ограничава учениците Си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото братство, учителят на Истината носи със Себе Си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос." Из "Учител", съставител Георги Радев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Съгласна съм с това, което е написал Станимир като признаци за различаване: По какво да разпознаем лъжеучителите и лъжепророците? Ще изброя някои възможни признака. 1. Вниманието, което се обръща на собствената личност. Акцентът трябва да е върху учението, а не върху учителя (или неговия посредник). Всякакво самоизтъкване, сравняване с други учители е несъвместимо с духовността. 2. Никой учител не би изисквал сляпо подчинение, нито пък ще тръгне да агитира някого да тръгне да го следва. Ученикът сам трябва да е развил желанието за духовно развитие в себе си и да се стреми да прилага определени духовните принципи в живота и в отношенията си с околните. 3. Никой учител няма да претендила, че само неговото учение е истинското. Възможно е да не позволи на учениците си да следват някои други учения, но това не е защото тези учения са погрешни, а защото методите използвани от различните учения понякога са несъвместими. Съществуват някои разлики във външната форма на ученията поради различната гледна точка, поставянето на акцента върху различни аспекти от истината, различия в използваната терминология, които лесно могат да объркат начинаещите и само по напредналите ученици (добре запознатите с въпросните учения) могат да открият общите принципи съществуващи зад тази външна форма. Но пак повтарям, учителят няма да отрече вярността на въпросните учения и факта на единния източник стоящ зад тях. Също така учителят няма да скрие, че над него съществява безкрайна йерархия от много по-напреднали духовни същности, спрямо които самия той е в ролята на ученик. 4. Принципите, които учението се опитва да предаде са универсални. Тяхната цел е духовното развитие на учениците, като за целта е необходимо прилагането на тези принципи в живота. Любовта, милосърдието, състраданието, справедливостта и всички останали положителни качества са целта на учението и в това отношение компромиси са недопустими. Никой учител няма да направи и най-малък намек за нарушаването на тези принципи от страна на ученика. 5. Учителят често повтаря неща за които вече е говорил, но винаги с прибавянето на нещо ново, нещо което ще приближи ученика при разбиране от негова страна с една стъпка по-близо към Истината. Т.е. старите учения не се отричат, но се прибавя нещо ново, в унисон с епохата, съзнанието и характерните особености на хората към които е насочено учението. .... Бих добавила: 6. Учителят не почива на "стари лаври", а също се развива, забележимо, дори за учениците си. Но освен Учителите и Ученията, за които става въпрос в тази тема, има и едни други процеси, съвсем не маловажни, които текат непрекъснато в ежедневието ни и бих искала да обърна внимание и на тях - всеки от нас, във всеки един момент се явява едновременно учител и ученик за обкръжаващите, по простата логика, че всички сме част от мировата йерархия. Имайки това съзнание, струва ми се, че бихме постъпвали (имам предвид говорили, действали, и т.н.) доста по-отговорно и далновидно, защото всяка наша постъпка се явява урок за някого около нас. Много хора живеят с мисълта, че те са "прекалено дребни риби" и от тях нищо не зависи, но не е така. Всяка наша постъпка добавя или отнема на индивидуалното и респективно общото хармонизиране и израстване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Иво, благодаря! Дианче Но освен Учителите и Ученията, за които става въпрос в тази тема, има и едни други процеси, съвсем не маловажни, които текат непрекъснато в ежедневието ни и бих искала да обърна внимание и на тях - всеки от нас, във всеки един момент се явява едновременно учител и ученик за обкръжаващите, по простата логика, че всички сме част от мировата йерархия. Имайки това съзнание, струва ми се, че бихме постъпвали (имам предвид говорили, действали, и т.н.) доста по-отговорно и далновидно, защото всяка наша постъпка се явява урок за някого около нас. Много хора живеят с мисълта, че те са "прекалено дребни риби" и от тях нищо не зависи, но не е така. Всяка наша постъпка добавя или отнема на индивидуалното и респективно общото хармонизиране и израстване. Има една мисъл от Пътя на мирния воин-Водим се, слепци, от слепци... докато се събудим...-по памет Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Явно всеки е компетентен за това какъв трябва да е истинския Учител...за учениците или хулаво...или нищо... Всъщност, защо е нужно да се прави разлика- всеки човек намира точно това, което търси... Всеки Учител- призван или самозван, носи отговорност за проциса на обучение и за всеки един от учениците му, по отношение на усвояване на някакъв учебен материал, и в крайна сметка точно както сегашните учители в училище, носи пряка отговорност за живота и здравето на учениците по време на учебния процес... Оставете Учителите и учителите да сие носят отговорностите...а в търсенето не е нужно да фокусираме въпроса за това, кой кой е и какъв е в преподаването, а по отношение на това, какво желаем да научим...каквото желание има в нас, това ще дойде и насреща...Предлагането е винаги според търсенето (понякога и според нуждите...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 (edited) Всъщност, защо е нужно да се прави разлика- всеки човек намира точно това, което търси... И все пак не е лошо всеки да сподели своя опит. Редактирано Февруари 3, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mdrya1953 Добавено Февруари 4, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 (edited) всеки от нас, във всеки един момент се явява едновременно учител и ученик за обкръжаващите, по простата логика, че всички сме част от мировата йерархия. Имайки това съзнание, струва ми се, че бихме постъпвали (имам предвид говорили, действали, и т.н.) доста по-отговорно и далновидно, защото всяка наша постъпка се явява урок за някого около нас. Много хора живеят с мисълта, че те са "прекалено дребни риби" и от тях нищо не зависи, но не е така. Как се обучават студентите за да станат учители - като се поставят при условията на учителя. Този метод е известен от създаването на света. Редактирано Февруари 4, 2008 от Mdrya1953 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 "Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос." Из "Учител", съставител Георги Радев Именно, а сега често се среща понижаване на критериите за един Учител. Чувства се някой нещастен, даде му някой утеха, или чуе, че приятелят му е утешен от някого, или прочете нещо от някого, което пасне на интелектуалното му устройство - и ето ти, "намерих си Учителя". Не само лъжеучителите паразитират върху този факт на бедност на критериите - и напълно искрени за себе си, но реално доста назад в развитието просветители се оказват в центъра на събитията, самите те вторично оплетени в претенции за учителство, от които нямат сили да се разграничат... Няма по-сладка храна за егото от признанието от страна на много хора, че си Учител или дори "само" Негов чист проводник. Но дори и да се усеща като такъв, няма никаква гаранция, че е, нека си помисли, колкото и голямо да е изкушението да абсолютизира, не е ли още по-голяма отговорността да заробва толкова хора с "единствено верни истини"... Затова предпочитам научната платформа, що се касае до масовото образование, включително при сега често коментираното религиозно такова. Там, където няма наука, там има или свръхнаука (в едно на един милиард от случаите), или лъженаука (която едновременно е и псевдорелигия). Поне според мен, следва да се дадат безпристрастно различните твърдения, факти и възможни тълкувания и да се оставят свободни хората да следват отчасти или по-пълно което и да е от тези течения, или нищо изобщо да не следват. Ако даже и духовната свобода на избора е нарушавана по един или друг начин (в миналото - често чрез насилие, после чрез информационни затъмнения, а сега - повече чрез тенденциозни тълкувания) - изобщо за каква духовност, дори и стартираща, би могло да става дума?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 (edited) Затова предпочитам научната платформа, що се касае до масовото образование, включително при сега често коментираното религиозно такова. Там, където няма наука, там има или свръхнаука (в едно на един милиард от случаите), или лъженаука (която едновременно е и псевдорелигия). Поне според мен, следва да се дадат безпристрастно различните твърдения, факти и възможни тълкувания и да се оставят свободни хората да следват отчасти или по-пълно което и да е от тези течения, или нищо изобщо да не следват. Ако даже и духовната свобода на избора е нарушавана по един или друг начин (в миналото - често чрез насилие, после чрез информационни затъмнения, а сега - повече чрез тенденциозни тълкувания) - изобщо за каква духовност, дори и стартираща, би могло да става дума?! whistling.gif Ами аз нямам нужда от доказателства и научни факти, но това невежа и нисша ли ме прави? Специално за Словото на Учителя мога да кажа, че всеки, който се е опитал да приложи целенасочено се е убедил в силата му. Факт е, че науката върви доста след Вярата, но гордостта на ума често спъва Любовта в сърцето и за това смятам, че наука и вяра трябва да си подадат ръка... Разбира се, че всичко, което е налагано или укривано има неправилно и неадекватно въздействие. Свободата да вярваме и в какво да вярваме никой не може да ни отнеме... Всеки има право да избира, както и да понесе последствията от избора си... Днес съм малко по-емоционална, моля за извинение Редактирано Февруари 5, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 (edited) Но Хама, именно в практиката е доказателството, а практиката не е само лабораторна. Имах предвид, че именно това превъзходство на вярата (което в друг смисъл е недостатък) става причина за най-ужасни фанатизми - казали са му, че е така и той (за разлика може би от теб, мен и някои други) не го съгласува с вътрешния си усет, нито допуска, че този усет може да е различен и все пак индивидуалон валиден при различните хора - и какво прави тогава? Мисля, че не си на мнение, че фундаменталистите са такива поради строгото си научно отношение, да не говорим за Инквизицията... Масовото преподаване в днешно време няма как да не бъде научно, почти всички деца, а и техните родители ще се отстранят, ако започне да се апелира към вътрешния усет на учениците. Но затова пък ако те разполагат с минимум достоверна информация, вкл. за практически методи за вътрешно развитие, ще имат поне избор. Сега този избор се замъглява поради споменатите причини, най-вече липса на балансирана и непредубедено поднесена информация, както и на преподаватели със съответните качества. Редактирано Февруари 5, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 Масовото преподаване в днешно време няма как да не бъде научно, почти всички деца, а и техните родители ще се отстранят, ако започне да се апелира към вътрешния усет на учениците. Но затова пък ако те разполагат с минимум достоверна информация, вкл. за практически методи за вътрешно развитие, ще имат поне избор. Сега този избор се замъглява поради споменатите причини, най-вече липса на балансирана и непредубедено поднесена информация, както и на преподаватели със съответните качества. Прав си, така е. Но има деца, хора, които са доста унищожени, точно от масовата наука и сами тръгват да търсят другия път. Защо да е по трудния начин?..... Явно трябва всеки сам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 (edited) Масовата наука... то и масовата религия е дала не по-малко жертви! Нима е истински научен подходът на големите търговски корпорации, политиците, медиите? От една страна е, защото използват научните и технически достижения. От друга не е, защото всяка наука, която не служи на човека и на Природата, всъщност е антинаука. Бих казал дори, че наука, която приема духовността по определение като антинаучна, или защитава определено верую поради разни странични причини, също няма нищо общо с истинската наука. Истинската наука може да не даде отговор по определени въпроси при липса на достатъчно данни, а даже и когато си мисли, че те са достатъчно, ще настоява, че отговорите най-вероятно са непълни и неокончателни. Искреният учен би трябвало да е само ЗА търсенето - както навън, така и навътре - на истините за живота и човека. И най-добрите представители на науката наистина са; отнякъде чух, не знам да ли е точно цитирано, че Учителят Беинса е казвал, че Айнщайн си е изпълнил задачата на Земята и няма да се преражда повече... Не бива да се бърка научния подход - в който при автентичите духовни школи е именно отликата им от екзотеричните догми - с масовата сегашна псевдонаука. Наука е да научиш нещо и после да го провериш, независимо във външния или вътрешен свят - използвайки съответно ясна логика и интуиция. Не е наука да се ръководиш от "логиката" на преобладаващите медийни внушения, нито от "интуицията" на самозваните духовни пастири. Истинската наука отвън намира потвърждение във видими резултати - трайни положителни промени в светския живот; науката отвътре дава съпоставими резултати във вътрешния свят - именно по тях се отличава истинският Учител от псевдогуруто. Истинският преподавател отвън в света е този, който може да ти помогне да реализираш физическия си и умствен потенциал най-оптимално; истински Духовен Учител е този, който може да те научи сам да се държиш на крака в неизбродния вътрешен свят. Редактирано Февруари 6, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 Казах наука, но наистина и всичко изброено от теб, когато е само с комерсиална цел е анти! Изобщо трябва разумност и преоценка на постиженията на човечеството като цяло. Което върши работа и има положителни резултати, не е и редно да се отрича. Става въпрос, че е трудно сам човек да търси пътя, сам да избира това, което е нужно... Да се бори с закостенели разбирания... Но пък, може би готовите ще намерят пътя си Да, свобода да има, но и повече да се чува гласа на Новото и в наука, и в изкуство, и по пътя на духа... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 20, 2008 Доклад Share Добавено Март 20, 2008 (edited) По какво да разпознаем лъжеучителите и лъжепророците? Ще изброя някои възможни признака....... Станимир "Неприятели на Учителя имаше не само отвън, но и отвътре. Мнозина измежду нас искаха да играят някаква централна роля, да бъдат фактори, да имат ученици около себе си. Тшестлавието и самочувствието им беше неимоверно, а всъщност бяха жалки. Те черпеха от беседите на Учителя и после събираха около себе си слепци, за да им проповядват. Разправяше сестра Мария Милева как и тя попаднала на такъв учител. Школата била в града ......... . Такива обособили се школи, имало пет само на Изгрева, пред очите на Учителя. И всяка школа поотделно не признава другите. А всички говорят от името на Учителя, уж че той им диктува, но винаги се представяли по-големи от Учителя. По едно време престанаха да идват на беседи, не поздравяваха Учителя, изцяло бяха обзети от новите „учители”, които желаят тяхното „спасение”. Един ден Учителя каза на сестра Милева: „Сестра, малко ли изпитания ти причини живота, та и аз сега да те изпитвам? Ученикът не трябва да поставя никого между себе си и Бога.” ........... Големият спор на времето си: той ли е или не е. Мнозина се съмняваха и като този човек от Хасково щяха да изпадат в съмнение, и с книжка в ръка щяха да тръгнат да проверяват. На хората им липсва нещо много съществено - вътрешен усет и вътрешен контакт. Заинтересованите никога не вярват и не приемат нещата в техния кристален вид, защото излизат от личните си интереси. Кой е истинският Учител? Чистите по сърце винаги имат точен усет за живото слово. Те знаят, че Слънцето дава светлина, топлина и живот, а не месечината. Имат верен усет и не се лъжат." Из спомените за Учителя на Вуча Бехар Редактирано Март 20, 2008 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Март 20, 2008 Доклад Share Добавено Март 20, 2008 Явно всеки е компетентен за това какъв трябва да е истинския Учител...за учениците или хулаво...или нищо... Всъщност, защо е нужно да се прави разлика- всеки човек намира точно това, което търси... Всеки Учител- призван или самозван, носи отговорност за проциса на обучение и за всеки един от учениците му, по отношение на усвояване на някакъв учебен материал, и в крайна сметка точно както сегашните учители в училище, носи пряка отговорност за живота и здравето на учениците по време на учебния процес... Оставете Учителите и учителите да сие носят отговорностите...а в търсенето не е нужно да фокусираме въпроса за това, кой кой е и какъв е в преподаването, а по отношение на това, какво желаем да научим...каквото желание има в нас, това ще дойде и насреща...Предлагането е винаги според търсенето (понякога и според нуждите...) Абсолютно си прав! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 5, 2008 Доклад Share Добавено Април 5, 2008 Сега като се замисля, нито едно от Ученията, които считам за стойностни, не е дадено в лесна за разбиране форма. В някои случаи се използват обикновени фрази, но само като символи зад които е скрито истинското знание. В други случаи, когато не се използва символизъм, изразите обикновено са доста тежки, използват се специфични термини, които, както и самите изрази могат да се тълкуват многозначно. И при двата случая обаче човек е нужно да положи сериозни умствени усилия, концентрация и освободеност (от догми и клишета) и донякъде да прояви интуиция за да схване, и то частично това за което става въпрос. В този контекст духовното познание не може да бъде предадено чрез използването едновременно на лесни за разбиране думи и използването им в тяхното основно (конкретно) значение. В най-добрия случай, по посочения начин може да се опишат нещата единствено отнасящи се до физическия свят. Истината е безгранична. Духовните истини не могат да бъдат научени просто като бъдат прочетени или чути от някой друг. А разказвачи - дал Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дамян Добавено Април 5, 2008 Доклад Share Добавено Април 5, 2008 Това е един от въпросите,който наедрява все повече.Колкото повече слово по Земята се лее,толкова повече той расте и зрее.Докато един ден узрява за всеки един от нас,дава му плода си. Според мен, 1.Учителите ни се явяват първо в човешка форма,която говори за вътрешната й стойност,т.е. "по дрехите посрещат,по акъла изпращат". 2.По начина им на живот,т.е. по личния пример. 3.Учителя трябва да задържи аудитотията си на едно място и под един "покрив" повече от 2 часа,повече от един ден,повече от един сезон,повече от една година,повече от един живот.т.е. ако успее да изгради на физическия и духовния план един "ИЗГРЕВ"/ашрам/ за учениците си. 4.После,Учителя се познава по учениците си,щото те са неговите плодове.Той си дава Учението и си "отива" да ни/си гледа сеира що е/сме свършил/и. Ако по това не може да се познае или се съмняваме още то да почнем да Го четем.Нали всички Учители започват със словото,нали то било в началото.В много от словото има светлина,но в малко от тях има Виделина.По нея се познава. Ако пък се засъмняваме и в това,накрая иде безкомпромисния критерий-МУЗИКАТА,ако изобщо я има. Тук няма мърдане.Тя е ореола на Хрисовия "лакмус"-"по делата ще ги познаете". По МУЗИКАТА ще ги познаете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 6, 2008 Доклад Share Добавено Април 6, 2008 Сега като се замисля, нито едно от Ученията, които считам за стойностни, не е дадено в лесна за разбиране форма. В някои случаи се използват обикновени фрази, но само като символи зад които е скрито истинското знание. В други случаи, когато не се използва символизъм, изразите обикновено са доста тежки, използват се специфични термини, които, както и самите изрази могат да се тълкуват многозначно. И при двата случая обаче човек е нужно да положи сериозни умствени усилия, концентрация и освободеност (от догми и клишета) и донякъде да прояви интуиция за да схване, и то частично това за което става въпрос. В този контекст духовното познание не може да бъде предадено чрез използването едновременно на лесни за разбиране думи и използването им в тяхното основно (конкретно) значение. В най-добрия случай, по посочения начин може да се опишат нещата единствено отнасящи се до физическия свят. Истината е безгранична. Духовните истини не могат да бъдат научени просто като бъдат прочетени или чути от някой друг. А разказвачи - дал Бог. Именно, и аз това казвам, че различните учения са толкова сложни и объркани, че човек трудно може да ги разбере. Използват твърде много метафори. А това е погрешно. Едно учение, за да бъде прието от повече хора, което в крайната му цел, то трябва да е ясно и лесно разбираемо. Защото е предназначено за всички хора, и умни и глупави. Когато едно учение може да се тълкува многозначно, това не е учение. Всеки може да си направи различни изводи от него. И къде остава същността на учението тогава? Кое от всичките тълкувания е най-истинското? Като се положат сериозни умствени усилия, откъде човек може да бъде сигурен, че ще достигне до правилната същност на учението. ? Според мене ученията са толкова завоалирани, защото самите им създатели не са наясно с това, какво всъщност искат да ни кажат. И оставят всеки да си го разбира както иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 6, 2008 Доклад Share Добавено Април 6, 2008 (edited) Целта на Ученията не е да представят истини, които да бъдат разбрани от повече хора. Истинските Учители не търсят масова публичност или популярност. Те търсят Ученици с точно определени качества. Масовите и публични Учения, често са следствие от действията на учениците, и доста често се отклоняват от първоначалния замисъл. Разбира се Ученията могат да бъдат насочени към широка аудитория, но това е само външната им форма. А за да се разбере вътрешното съдържание, учениците трябва да осъществят изключително тежка и продължителна работа над себе си. Истинските, красивите неща не се постигат никак лесно. Лесно е само въведението. В крайна сметка, намира само този, който търси. Човек може да получи всичко, но подаръци никой не дава. Учението не е трупане на знание, а целта му е промяна в самия човек, разкриването на онези характеристики, добродетели, качество които са присъщи на човешкия дух и на Бог. п.п. Учителите, разбирано като индивидуалности с над пето посвещение, т.е. постигнали съзнателност на атмичен план, могат да се въплътят само при предварително подготвени специални условия. И това не става никак често. В повечето случаи те се появяват като аватари, т.е. използват телата и низшите принципи на свои ученици или посветени от по-ниска степен. Редактирано Април 6, 2008 от Станимир Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Beoslav Добавено Април 6, 2008 Доклад Share Добавено Април 6, 2008 Наистина Станимир е доста изчерпателен. Аз само мога да предложа един много простичък начин за разпознаване на лъжепророците: "По плодовете им ще ги познаете." В момента има двама души, които сочат себе си за учители. Запознат съм отчасти с трудовете им. Няма да споменавам имена, за да не ангажирам никого с мнението си. Единят е обгърнат с булото на честност, скромност и стремеж да помогне на хората. Другият е обикновен възрастен човек непретендиращ с нищо, което да го издига в култ. Единят е мракът, а другият идващата зора, макар и ненастъпила. И двамата имат своето място в историята, която скоро ше заговори на своя език. Как да ги разпознем? Само вътрешната ни светлина може да освети и разкрие какви са плодовете им. Ако я нямаме, просто няма как. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 265. Знанието винаги е положително и утвърждаващо. То не си губи времето с отрицания и забрани. Неверието и заблудите говорят за невежество. Знанието търси, изследва, утвърждава, а срещне ли противоречие, първо проверява дали то не е привидно. Знанието не води двубои с призраци и доброжелателно изследва тъй наречените несъответствия. Знанието не допуска препирни пред лицето на Висшия Свят. Обмяната на мнения не е препирня. Агни Йога - Аум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.