Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нищо - философски смисъл


Веселяки

Recommended Posts

за да има бъдеще трябва да има минало , за да има настояще трябва да има нищо , за да има очи трябва да има нос за да можем да вдишаме трябва да можем да издишаме , за да се напълни сърцето с кръв трябва да може да се изпразни , за да прочетете това трябва да има черно и бяло , за да чуем това което говорим трябва да има тишина и звук .Кой съм аз кой е това пред мене , аз съм нищо това пред мене е нищо , аз съм всичко , от мене не зависи нищо , аз не зависа от нищо , аз незнам коя ще е следващата ми дума , аз не мисля самостоятелно , аз не мисля , аз не съм оттелен идивид , всички вие сте аз и всички аз сте вие , и без очи мога да виждам и без дробове мога да дишам , повторението се проявява на всички нива , електрони , планети , сезони , всякакви кръговрати , дори когато ходим .Абсолутно всичко се повтаря , това съм го писал 'преди' ще го пиша и 'след това ' но тъй като определяме преди и след това спрямо нас , то тогава става въпрос за абсолутно същото .За да умреш трябва да се родиш , за да се родиш трябва да умреш .Няма изход , защото няма вход , има изход и той е точно входа

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Сериозна тема за размисъл.....да .....НИЩОТО...мисля че беше така....

"За да опиташ всичко - не се стреми да опитваш НИЩО !

За да притежаваш всичко - не се стреми да притежаваш НИЩО !

За да станеш всичко - не се стреми да ставаш НИЩО!

За да постигнеш непознатото, тръгн по път който не познаваш!

За да имаш онова, което нямаш. тръгни по пътя , където нямаш НИЩО!

За да станеш онова, което не си, тръгни по пътя, по който си НИЩО!"

Много дълбоко са го казали древните мъдреци....

Любов+ Светлина + Мир + Радост !

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Преди време бях запален по Ошо и размисли за "Нищото" биха ми допаднали много... Сега ще кажа че няма такова нещо като "Нищо", че Природата не търпи празно пространство и заменя нещата с други, по-фини или по-груби! Източният будистки, даоистки и индуистки маниер на говорене за пустотата, шунята се отнася до реалността която е 'Нищо" за ограничените ни сетива и ум, но която всъщност е много по-нещо от видимото на нашето ниво на съществуване! А размисли като по-горните в началото на темата са добри що се отнася до философско чепкане на нищо нещото, наречено ум, но нямат практическа стойност! А дори самата тенденция да се отрича ума от някои т.н. духовни учители е неправилна. Той е инструмент - постигнал е много - просто не трябва дас е бърка на по-силните, по-фини вътрешни и по-директни органи на възприятие.

Линк към коментар
Share on other sites

Правилно ли съм разбрала или наистина говорите за кръговрата на живота..

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 years later...

.....1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. ...

Да разбирам ли, че ти знаеш много добре какво означава "от нищото"? Би ли споделил?

http://en.wikipedia.org/wiki/Ex_nihilo

Тук пише. Можеш сам да разгледаш аргументите, подкрепящи идеята за сътворение от нищото и сам да прецениш адекватността им. За мен приложените аргументи са смешни, но това е друга тема.

Не ставаше въпрос за аргументи.

Просто много е учудва това, че хем не знаеш какво представлява нищото, но правиш изводи за това какво може и какво не може нищото?!

Нищото не представлява каквото и да е. Нищото не може каквото и да е. Нищото е просто едно отрицание на съществуващото. Нищото е една несъществуваща измислица, породена за да задоволи някои празноти в разбиранията ни. Няма празно пространство, няма нищо, всичко и навсякъде е.

Да вземем за пример един стол. Имаме стол и го изгаряме. Вече нямаме грубо-материален стол. Това нищо ли е? – Не. Материята изграждаща стола продължава съществуването си под друга форма. Идеята за стола си остава в нашето и не само нашето съзнания, а извън съзнанията тя си съществува като архетип в света на идеите. Какво унищожаваме? – Просто предизвикваме промяна в нещо съществуващо. Къде е нищото? Какво е нищото? – Една дума без положителен смисъл, т.е. това, което тя изразява е нещо абсолютно недействително. Твърдението, че нищото може да съществува, противоречи само на себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

.....

Да вземем за пример един стол. Имаме стол и го изгаряме. Вече нямаме грубо-материален стол. Това нищо ли е? – Не. Материята изграждаща стола продължава съществуването си под друга форма. Идеята за стола си остава в нашето и не само нашето съзнания, а извън съзнанията тя си съществува като архетип в света на идеите. .....

...... една безкрайна верига от причини и следствия....

...................................

..................Коя е причината за Първопричината?

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Няма абсолютна първопричина. Няма и не може да има. Всяко начало е такова само в относителен смисъл. Космосът в който живеем е такъв, какъвто е. Той не може да бъде друг. Няма причина поради която той е какъвто е, а просто е израз на своята същност.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма абсолютна първопричина. Няма и не може да има.

...

Това са само твърдения, обслужващи определен светоглед. Некоректно е да бъдат изказвани толкова категорично.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма абсолютна първопричина. Няма и не може да има.

...

Това са само твърдения, обслужващи определен светоглед. Некоректно е да бъдат изказвани толкова категорично.

Тук ми идва пак цитатът от Междузвездни Войни III: "Само един Сит може да е толкова категоричен." :)

Линк към коментар
Share on other sites

Няма абсолютна първопричина. Няма и не може да има.

...

Това са само твърдения, обслужващи определен светоглед. Некоректно е да бъдат изказвани толкова категорично.

Това е отговор на зададен въпрос. И понеже въпросът е зададен към мен, т.е. търси се моето мнение, а не нечие друго, аз съм напълно в правото си да изразя своята категоричност.

Линк към коментар
Share on other sites

Във философията нищото е всичко, нищото е смисълът зад всичко и всичкото в смисълът на нищо,хахахха.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма абсолютна първопричина. Няма и не може да има.

...

Това са само твърдения, обслужващи определен светоглед. Некоректно е да бъдат изказвани толкова категорично.

Това е отговор на зададен въпрос. И понеже въпросът е зададен към мен, т.е. търси се моето мнение, а не нечие друго, аз съм напълно в правото си да изразя своята категоричност.

Амиииии, как да кажа, тази категоричност е нещо като промивка понякога. А пък преди си мислех, че някои неща не са ти съвсем по усещанията ми за Учителя, но напоследък усещам, че почти всичките ти разбирания са противоположни на тези на Учителя.

Е, малко е шок, но се смирих. Все пак ти си правото си да следваш каквото и да е учение :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Да поиграем с думата нищо. Философски.

Каквото и да кажем за нищото, то ще бъде нещо. Следователно, нищото е липса на нещо.

Ами ако решим да заместим думата нищо с думата празнота. Изникват ли нови представи у вас? Празнотата може да има обем. Може да е безкрайна и неограничена. Противоположното на нищото е всичко. Не смятам, че всичко и нищо са едно и също, те не са равностойни. Напротив, те са абсолютно противоположни. Но не както денят и нощта, както черното и бялото. Защото те са неща, а нищото го няма никъде :3d_146:

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

Нещо за нищо

Космически взрив.

От нищо нещо.

Еволюция.

Всичко от нищо.

И какъв е смисъла от поредната безмислица? Нито еволюцията, нито Големият взрив са създали нещо количествено.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, да поиграем.

Ти, уважаеми vorfax, не представляваш ли нещо организирано от разни количества разни качествено различаващи се помежду си съставни части, които не винаги са били такива, а са резултат на някакво развитие? Предполагам, че ако си достатъчно смирен, ще се счетеш за нищо, но аз най-малкото мога да те претегля и да поспорим.

Нищото е нещо дори и заради това, че е обект на изследване.

Няма да намерим отговорите в тази тема, но и поставянето на въпроси е нещо ценно. Философските разсъждения не винаги са строго научни, а и няма да намериш учен, който да знае отговорите със сигурност. Една антилогика може да надрасне логиката.

0 = - х + х Това нищо е съставено от минимум две неща. Частици - античастици. Материя - антиматерия. Нещо в нищо. От нищо - нещо. От нищо - всичко.

Очевидно с времето сложността на заобикалящия ни свят нараства. Въпросът е, откъде се е започнало? Как и защо са се образували от нищото първите частица и античастица?

е = m.c^2 Връзката енергия - материя. От "енергийната супа" са се образували много и различни по сложност и твърдост структури. От невидимо - видимо. Енергията обаче не е първото нещо. Първото нещо е нищото.

Дори една формула, в която хората вярват с векове, след време се доказва, че е приблизителна и непълна. Дойде време да докажат, че скоростта на светлината не е константа и горната формула на Айнщайн е приблизително вярна, при някакви ограничени условия.

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Очевидно с времето сложността на заобикалящия ни свят нараства. Въпросът е, откъде се е започнало? Как и защо са се образували от нищото първите частица и античастица?

В "Океанът от любов - Анураг Сагар" на Кабир е обяснено. Накратко принципа е следния - бог създава от нищото света, като за да съществува този свят трябва да има противоположности (+ -, добро-лошо, мъжка и женска енергия - отдаване и приемане и т.н.), както и време, и его (егото поддържа привидната отделеност от цялото). Бог е целият свят и същевременно всяко едно отделно "нещо" от света съдържа бог.

Drop falling in the ocean—

everyone knows.

Ocean absorbed in the drop—

a rare one knows.

"The Bijak of Kabir"

Всъщност и противоположностите, и времето, и отделеността са илюзия. Когато човек чрез навлизане в себе си (в духовния свят) "види" тази истина, той може да намери пътя към първоначалното единство с цялото, с бог. Това става като се постигне златната среда, балансиране на противоположните енергии. Например изцяло да си в сегашния момент - да изгубиш усещане за време (минало и бъдеще). И така нататък с останалите енергии. Например мъжкото и женското начало могат да бъдат балансирани или като си намериш партньор (и заедно ставате едно цяло, допълвате се), или вътре в себе си може да се постигне същото.

e93c5bbf663d55975a08e156bb7e5a4d.gif

"Buddha sitting under his Bodhi tree" is in a deep inner orgasm. The inner forces have met, they have melted into each other. Now there will be no need to seek a woman outside because the meeting has happened with the inner woman. And Buddha is non-attached to, or detached from, woman outside, not because he is against woman, but because the ultimate phenomenon has happened within. Now there is no need. An inner circle has become whole, now it is complete. That is why such grace comes to Buddha's face. It is the grace of being complete. Now nothing is lacking, a deep fulfillment has happened, now there is no further journey. He has achieved the ultimate destiny. The inner forces have come to a meeting and now there is no "conflict".

b63bf88a5af6ec3c215fe606fa39f075.jpg

"Анураг Сагар" на Кабир е единственият писмен паметник, с който човечеството разполага, чийто обсег се простира далеч, далеч назад и покрива периоди от време, напълно непознати на "Ведите", "Упанишадите" или което и да е друго от свещените писания, известни на света. Нещо повече "Анураг Сагар" разкрива в последователност разгръщането на Творението от самото му Начало - постепенната изява на различните негови нива на съзнателност много преди да започне "да тече" и съществува Времето. Боравейки с периоди на продължителност, които човешкият интелект трудно може да си представи, тази грандиозна поема разглежда нещата от онзи космически момент, в който Първоизточникът решава да изяви Себе Си. като вследствие на това възникват неизброимите вселени на видимия и невидимия космос. Разказвайки как Първоизточникът е изявил Своето Творение, "Анураг Сагар" на Кабир посочва също и метода, посредством който изпратените от Първоизточника в по-ниските нива на съзнателност Негови части, наричани от нас "души", могат да се завърнат отново при Него.

Интересното е, че виждането за света, което Кабир разкрива в поемата си е същото, което виждаме в учението на българските богомили, както и в обединената религия на зороастризма (в древна Персия, сега Иран) с култа към Бог Зурван (Зурванизма - другата Иранска вяра...). Между другото най-тачения светия в България, покровителя на българския народ Свети Иван Рилски, е богомил.

f7c03e61e51864ec36cd5d7a3843d5bf.jpg

Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия, всички други богомили са били жестоко гонени и убивани.

За св. Иван Рилски, Боян Мага и богомилството. Ето връзка и към Книгата за качествата (първа книга на Богомилите).

Редактирано от sawme
Линк към коментар
Share on other sites

Няма да намерим отговорите в тази тема, но и поставянето на въпроси е нещо ценно. Философските разсъждения не винаги са строго научни, а и няма да намериш учен, който да знае отговорите със сигурност. Една антилогика може да надрасне логиката.

0 = - х + х Това нищо е съставено от минимум две неща. Частици - античастици. Материя - антиматерия. Нещо в нищо. От нищо - нещо. От нищо - всичко.

Частиците и античастиците се различават само по разположението на ел. полюси. При сблъсък те се разграждат на по-малки частици. Антиматерията е също толкова материална, колкото и материята. Названието подвежда. Просто ако приемем, че при материята ядрото на атома е с положителен заряд, а обвивката с отрицателен, то при антиматерията е обратното. Тук плюсове и минуси в смисъл на съществуващо и антисъществуващо не може да има. В действителност в природата няма отрицателни величини. Ние можем да представим в математиката едно отрицателно число, например: - 5, но зад него не стои нищо реално. Ние можем да извадим от 9 ябълки 5 и да получим четири, при което ябълките просто ще сменят местоположението си или ще претърпят някаква промяна, но съставящата ги материя по никакъв начин няма да намалее. Ако се опитаме от една ябълка да извадим три, то това е абсолютно невъзможно. Математиката го допуска като действие, но то е все едно да нарисуваш един летящ слон и да вярваш, че щом можеш да го нарисуваш и в действителността можеш да го срещнеш. Действителността обхваща диапазона от безкрайно малкото (т.е. число клонящо към нула, но все пак различно от нула и положително) до безкрайно голямото. Да се говори за нулата е все едно да се говори за това, което надхвърля безкрая. Ако допуснем, че едно математическо действие като 1-3 е възможно в действителност, то трябва да допуснем, че двете единици трябва да дойдат именно от някъде извън тази действителност. Това от своя страна означава, че всъщност действителността ни е просто част от една по-голяма действителност. Но ако държим да разглеждаме действителността в абсолютен смисъл, като цялото съдържащо абсолютно всичко, то отрицателни величини са невъзможни, 1-3 е невъзможно. Не може да се вземе нещо, което го няма.

Линк към коментар
Share on other sites

Sawme и Станимир, благодаря!

:)

Не намирам време да чета достатъчно, но съвременната физика е доказала, че частици, които някога са били свързани, остават такива дори и на големи разстояния, т.е времето и разстоянието нямат значение за тяхната свързаност.

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Добре, да поиграем.

Ти, уважаеми vorfax, не представляваш ли нещо организирано от разни количества разни качествено различаващи се помежду си съставни части, които не винаги са били такива, а са резултат на някакво развитие? Предполагам, че ако си достатъчно смирен, ще се счетеш за нищо, но аз най-малкото мога да те претегля и да поспорим.

Викаш да си поиграем, обаче нищо забавно не виждам в това. Спрягаш някакви неща които могат да объркат дете, но какво място имат на място където хората са събрани да израстват ментално и не само?

Нещата не само се променят, но и не могат да спрат да го правят. Нещо съм си отвсякъде, тук смирението не би трябвало да е фактор в констатацията.

Нищото е нещо дори и заради това, че е обект на изследване.

"Нищото" е понятие. Понятието съществува, не "нищото". Нищото е показател за отсъствие, не за наличие. Ей тука някой петокласник би се подвел, но аз го минах тоя клас, от първия път даже.

Философските разсъждения не винаги са строго научни, а и няма да намериш учен, който да знае отговорите със сигурност.

Философията е наука, даже в превод е любов към мъдростта, а това в темата е подигравка със знанието привеждаща такива простотии, каквито нарекох дървена философия, за аргументи. Преди някой да се засегне от "простотии", аз ще се аргументирам защо са такива, както и почнах.

Една антилогика може да надрасне логиката.

0 = - х + х Това нищо е съставено от минимум две неща. Частици - античастици. Материя - антиматерия. Нещо в нищо. От нищо - нещо. От нищо - всичко.

Дължиш два лева и ти дължат два лева. Оставаш с нула лева. Какви антиматерии, какво наричаш с "нищо" и "всичко", просто думи нямам. И какъв пример за "антилогика" е елементарната приложна училищна аритметика? Това е логика, не "антилогика". Бакалска и уж ежедневно практикувана.

е = m.c^2

Тази хипотеза за връзката енергия - материя, освен недоказуема, защото вдига на квадрат скоростта на светлината във вакуум (а по-висока не е известна), за мен е и невярна. Самият факт, че и в училище се учат по няколко определения за енергия, за да могат те да обслужат различни състояния или явления, показва, че за науката няма все още яснота по темата. Тази формула е популярна, заради своята абсурдност, лично мнение.

От "енергийната супа" са се образували много и различни по сложност и твърдост структури. От невидимо - видимо.

Това, че ти и сляпа за да видиш някой неща, не значи че те не съществуват. Особено пък, че от нищото нещо ставало.

imaging.jpg

Енергията обаче не е първото нещо. Първото нещо е нищото.

Трънки. Както четох наскоро и Дънов е съгласен с мен.

Дори една формула, в която хората вярват с векове, след време се доказва, че е приблизителна и непълна. Дойде време да докажат, че скоростта на светлината не е константа и горната формула на Айнщайн е приблизително вярна, при някакви ограничени условия.

Вярна при условия му се вика частен случай. Някой хора не си ползват главата, но от това не следва, че никой човек не си ползва главата.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...