Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е Истина?


Иво

Recommended Posts

Има един дзен коан: "Когато в гората падне дърво, то издава ли шум, ако няма кой да го чуе?" 

Зен коаните съвсем не висят във въздуха, а са основават на учението на Буда. В това учение умът (или съзнанието) се приема за шесто сетиво в добавка на петте сетива на физическото тяло. Като всяко друго сетиво и той има ниво на развитие, възприемчивост, подлежи на обучение и т.н. Трудният момент идва от факта че умът трябва да може да оцени собствената си способност на сетиво в един ментален свят който е в добавка на физическия свят, и същевременно да обработи получената информация от тези сетива. За да стане това е нужно да се излезе от обичайната нагласа на ума, това не може да стане с мислене, а с медитиране. "Зен" буквално значи медитация, в Япония всъщност се използва термина "зазен", което значи сядам да медитирам. Това обаче са големи теми с хилядолетна практика, техния калибър не е за интернет форуми.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво според вас е Истината?

В Библията се казва (цитирам по памет): "Само Истината ще ви направи свободни."

Как го разбирате това? Как Истината ще ни направи свободни?

 

 

Мили приятели, понеже вече писах какво според мен е истината и как я разбирам сега  е ред да отдам дължимото на Библията, в която пише много за истината, свързана с въпросите на Иво.

 

Псалми 25:5 

Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.

 

Псалми 31:5 

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

 

Псалми 43:3 

Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

 

Псалми 86:11 

Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,

 

Псалми 119:142 

Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.

 

Псалми 119:151 

Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.

 

Псалми 119:160 

Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.

 

Исая 65:16 

Така щото, който облажава себе си на земята Ще облажава себе си в Бога на истината, И който се кълне на земята Ще се кълне в Бога на истината;

 

Захария 8:16 

Ето какво трябва да правите: Говорете истина всеки на ближния си; и отсъдете в портите си съдбата на истина и на мир.

 

Йоан 1:14 

И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

 

Йоан 1:17 

понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

 

Йоан 3:21 

но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

 

Йоан 4:24 

Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

 

Йоан 8:40 

А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога.

 

Йоан 8:45 

А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

 

Йоан 14:6 

Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Йоан 17:17 

Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

 

1 Йоаново 1:6 

Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.

 

1 Йоаново 1:8 

Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.

 

1 Йоаново 2:4 

Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

 

1 Йоаново 2:21 

Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.

 

1 Йоаново 3:19 

От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

 

1 Йоаново 4:6 

Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.

 

1 Йоаново 5:7 

и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.

 

3 Йоаново 1:4 

По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.

 

Римляни 6:22 

Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

 

Римляни 9:1 

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

 

Галатяни 2:5 

на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

 

Галатяни 5:7 

Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?

 

Ефесяни 1:13 

в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

 

Ефесяни 4:21 

понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),

 

Ефесяни 4:24 

и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.

 

Ефесяни 4:25 

Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

 

Ефесяни 6:14 

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

 

2 Солунци 2:10 

и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.

 

2 Солунци 2:13 

А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

 

1 Тимотей 2:4 

Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.

 

2 Тимотей 2:15 

Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.

 

2 Тимотей 2:18 

които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

 

2 Тимотей 2:25 

с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината

 

2 Тимотей 3:7 

които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината.

 

2 Тимотей 3:8 

И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес прочетох в лекцията "Оглашен, вярваш, ученик", нещо интересно за Истината. Ето го:

 

Щом дойде Божественото, всички хора се противопоставят, като казват, че са на особено мнение по този въпрос; дойде ли човешкото, всички се съгласяват с него. Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е споменато едно място в Евангелието на Йоан, 18 глава, където задават същия въпрос на Христос:

37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

Това е единственият въпрос към Христос записан в евангелията, на който не е даден отговор. Защо Христос не е отговорил не е ясно, има най-различни обяснения за това от теоретици през последвалите епохи до сега, те поне никога не са липствали. Най-просто е да се приеме че истината може да бъде посочена или доказана в различни обстоятелства, но сама по себе си, без никаква манифестация в нещо, тя не може да бъде обяснена, следователно познанието какво е тя трябва да е предварително включена в ума който я използва, т.нар. "чист ум" на Кант. Редактирано от Диан Георгиев
Линк към коментар
Share on other sites

Аз си мисля, че истината е нещо по-различно от справедливостта или нечия позиция. Даже не съм сигурен дали е възможно някой да посочи истина, при положение, че аз се съмнявам и че думите са достатъчни за целта. Чувството за справедливост и достойнство е нещо, което се учи, докато истината би трябвало да се чувства, усеща. Някак интуитивно съзнаваме, че има нещо по-голямо от нас и целия свят и се позоваваме на него за да въведем ред в живота си. Така казваме "истина е, че еди какво си", както се кълнем "Господ ми е свидетел". Не знам какво е истината, затова мога да изпиша за нея още 16 страници XD                      Истината е представата която сме си създали за света.Тя е резултат на целия ни житейски път.На това което осъзнаваме и това което тялото ни осъзнава.За това всеки изтъква различни неща  и ни  се губи голяма нейна част.Защото не сме едно с тялото си...То също е като при изкачване на хълм.Колкото по се издигаш,толкова повече се разширява хоризонта.

 

 

Какво според вас е Истината?

В Библията се казва (цитирам по памет): "Само Истината ще ви направи свободни."

Как го разбирате това? Как Истината ще ни направи свободни?

Що е Истина? Каква е разликата между Истина и истина?             Истината , при  отговор на въпроса,,Какво съм аз" е пътят към свободата.Осъзнаването че си повече от ,,това тяло",че всичко случващо се, е свързано единствено с тебе и за това зависи от теб,те поставя на прага на свободата,над задълженията,принудата .Истината че всеки е цялостно-завършено същество,оставащо му да  се приеме такова каквото е,със всички свой отхвърлени аспекти.                                                                                       Общо взето, всички думи, с които боравим са етикети за обекти, т.е. не ги съдържат, не са способни да ги опишат, просто имена. „Истина” е име на нещо. Това е интересното, на какво е име? Към какво ни сочи етикета „истина”? За да можем да разграничим истината от лъжата трябва да имаме отправна точка, трябва да имаме някакъв критерий, трябва с нещо като образец да различаваме истина от лъжа и ние мислим, че умеем да го правим. В Библията Исус, освен всичко друго, е образец за християните. Християните водят праведен живот – истинен. Защото християните вярват в Господ Исус Христос, „Бог истинен от Бог истинен”. Определение за вярата дава самата Библия ("словото") в "Евреи гл.11.1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда." Значи с вяра в нещо, което не се вижда, понеже се надяваме, ние, лично, за себе си, следваме Исус за да бъдем спасени, ние - лично.  Това ми звучи доста егоистично и недуховно.       

Чия истина е по истинна?На католиците,православните,протестантите,евангелистите,богомилите,и т.н.Ако можем да осъзнаем частичните истини на всички религий,на всички учени,мъдреци.На всички бели черни,жълти.Ще сме разбрали само човешката истина.Но вселената не сме само ние.Така че за абсолютната Истина ни е малко рано        За вярата в Бог е също рано,щом няма отговор на въпроса:Кое е по реално ,дневните или сънуваните преживявания?        

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Как моят учител ме изобличи...

 

-Вярваш ли, че истината не съществува?

-Усещам капан.

-Ако кажем, че истината не съществува, тогава ние казваме: истина е, че истината не съществува;(a self-nullifying statement) самоунищожаващо се изявление, то е като да кажем, че няма абсолютни величини. Съгласен ли с това?

-Предполагам.

-Това не е вярване или чувство, то е проста логика, не бихме могли да намерим вина в логиката.

-Не, съгласявам се, че твърдението, че истината не съществува е логическо протииворечие.

-Следователно?

-Базирано на факта, че истината не може да не съществува, защото би било абсурдно да кажем, че твърдението не-истината е истинска е вярно, аз се съгласявам, че истината задължително трябва да съществува. Не знам каква е истината, а само, че нещо трябва да е истина.

- Значи си съгласен, че нещо би трябвало да е истина?

-Убеден съм в това. Не-истината не може да бъде истина, така че нещо трябва да е истина.

-Добре, след като определихме, че нещо би трябвало да е истина, независимо от това какво е то, нека да видим какво друго можем да кажем. Например, мислиш ли, че е възможно за истината да се промени? Възможно ли е тя да бъде едно нещо сега, а друго нещо по-късно?

-Ако то се променя, вероятно не би могло да бъде истина. Истината би трябвало да е непроменяема. Дори и времето да спре, истината трябва все още да е истина или тя никога не е била.

-Добре тогава, дори ако истината е константа отвъд времето, тя може ли да бъде едно нещо, а не друго?

-Моля те, дай пример.

-Мислиш ли, че истината може да е нещо като светлина или любов или красота?

-Не изглежда така, защото тези изглеждат да са части от нещо по-голямо и не могат реално да съществуват сами по себе си. Те се нуждаят от техните противоположности. Какво е светлината без тъмнината? Какво е доброто без злото или любовта без омразата? Очевидно истината не може да бъде нещо отдел(е)но.

-Значи, ти би се съгласил, че каквато и да е истината, тя би трябвало да е и двете – и  непроменяема, и  цяла?

-Разбира се, би трябвало да е постоянна и непроменима, да. И аз бих се съгласил, че тя би трябвало да е цяла, а не част, защото каква би била другата част? Различна истина? Очевидно не. Неистина. Очевдино не.

-Добре тогава, мислиш ли, че истината може да бъде предмет на перспектива? Мислиш ли, че моята истина може да бъде различна от твоята истина? Може ли истината да бъде относителна?

-Разбира се, че не. Ние установихме, че истината би трябвало да е универсално вярна или тя не е истина изобщо.

-Можеш ли да предположиш дали истината е крайна или безкрайна?

- Ние установихме, че истината не може да бъде крайна (ограничена). Ако там имаше нещо друго освен истината, тогава това нещо също трябва да е истина, нещо, което може да е вярно и действителната истина би трябвало да бъде по-голямо, всеобхватно нещо.

-Ако трябва да обобщя до тук, ние определихме, че истината съществува, нали така?

-Това е сигурно.

-И ние определихме, че истината не може да се промени, не може да бъде едно нещо сега и друго нещо по-късно. Би трябвало да е непроменима. Нали така?

-Да, съгласен съм, че истината би трябвало да е непроменима.

-И все пак, не е ли възможно, каквато и да открием, че е истината, да трябва тя доказуемо да бива намерена във всички неща? Че нищо, което съществува не може да бъде свободно от истина или да съществува отвъд истината?

-Твърде възможно. Всъщност аз трябва да настоявам върху това. Истината би трябвало да бъде открита в съществената природа на всичко, което съществува и нищо е може да съществува независимо от истината. Абсурдно е да предположиш, че нещо може да съществува в неистината.

-И ние определихме, че истината не може да бъде част от нещо по-голямо или половина от цялото. Съгласихме ли се с това?

-Съгласен съм, че истината не може да бъде ограничена или крайна. Аз свободно установявам, че би трябвало да е универсална, неограничена  и без граници.

-Значи истината би трябвало да е безкрайна?

-Така би трябвало да бъде.

-Тогава истината е абсолютна, пълна, не част или помножество или страна, аспект.

- Разбира се. Истината трябва да е абсолютна или тя не е истина изобщо.

-Само за да сме наясно. Могат ли да съществуват две истини?

-Определено не! Ако едно нещо е абсолютно вярно, друго нещо не може също да бъде абсолютно вярно. Ако другото нещо е абсолютно вярно, тогава първото нещо не е било такова. Много е просто.

-Благодаря ти. Тогава би ли казал, че истината съществува във времето и пространството?

-Е, би било абсурдно да мисля така. Това ще я направи ограничена и променяща се, но ако истината е крайна и променяща се, то тя не е абсолютна. Следователно, истината не съществува във времето и пространството, които и двете са променящи се и непостоянни.

-Значи кап. Ахаб е бил прав, казвайки, че истината няма граници?(* Моби Дик)

-Би трябвало да е така защото, ако истината има граници, какво е отвъд тези граници? Повече истина? Истината трябва да бъде безкрайна.

-А какво за неистината? Как пасва това на всичко?

-Не пасва. Там просто не може да има такова нещо като неистина. Не претендирам да го разбирам, не мога да го направя да пасне на реалността такава, каквато я виждам, но логиката звучи перфектно. Не иска питане, че истината е абсолютна, и че неистината не съществува. Неистината не може да бъде истинска, както не-бъденето не би могло да бъде или несъществуването да може да съществува.

-Тогава, да обобщим отново, ти се съгласяваш, че истината съществува и по-натам би казал, че неистината не съществува. Оставихме ли каквато и да е точка неразрешена в твоето мислене?

-Не, просто сега разбирам, че защото истината би трябвало да е абсолютна положението е ясно. Истината трябва да съществува и неистината не може да съществува.

-На практика ние приключихме. Опеределихме, че истината съществува и трябва да е абсолютна. Има ли нещо по-просто от това?

Уточнихме в първото умозаключение: Истината е всичко. Съгласен ли си?

-Въпроса е отвъд рационалния спор. Истината съществува и неистината не е възможна, така че истината е всичко. Не може да бъде по друг начин. Напълно съм съгласен.

-Сега за да определим какво е истината, ние трябва само да определим какво с абсолютна сигурност съществува. Какво можеш да кажеш със абсолютна сигурност, че е истина?

-Мога да кажа Аз съм. Аз знам, че съществувам.

-И каква е природата на твоето същестуване?

-Природата на моето съществуване? Съзнание, разбира се. Аз съм съзнателен.

-Запознат ли си със силогизмите?

-Да, логика: ако/ и / тогава. Ако всички хора са смъртни и Сократ е човек, тогава Сократ е смъртен.

-Да, това е най-известното. Две предпоставки: всички хора са смъртни и Сократ е човек, доказват твърдението: Сократ е смъртен. Ако предпоставките са верни и твърденията трябва да са верни.

-И ние създадохме силогизъм?

-Да, стабилно, херметично, префкетно, силогично доказателство. Ние определихме, че истината е всичко и че съзнанието съществува и двете са несъмнени, нали?

- Истината е всичко, да. И да кажа, че аз съществувам е същото като да кажа, че съзнанието съществува.

-Можеш ли да кажеш, че каквото и да е друго съществува?

-Не. Запознат съм с „мисля, значи следователно съм, съществувам” и солипсизма и твоите книги, всичко това напълно ме задоволява. Единственото нещо, което знам със сигурност е, че аз съществувам, което е същото като да кажа, че съзнанието съществува.

-И ако трябваше да поставим тези точки използвайки силогизма.

-Истината е всичко и съзнаниието съществува? Предполагам, че ние бихме казали, ако истината е всичко и съзнанието съществува, тогава, аххх, тогава аз ти дължа бира.

-Хубава бира.Това, което не може да бъде по-просто:

Ако

Истината е Всичко

и

Съзнанието Съществува,

тогава

Съзнанието е Всичко.

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

"Понеже истина е това, което не прехожда, което е неизменно, то значи тя обхваща единствено целостта на онова, което съдържа всичко в себе си. Когато вече става въпрос за множествена съвкупност, е необходимо да се вземе предвид факта, че всяка една отделност е отражение на цялото, но само частично отражение, определено от конкретни идентификационни характеристики. Всичко това е нормално и естествено, но проблемът започва от там, че всяка от споменатите отделности приема своята невзрачна частичка от реалността за установена истина, посредством което е създадена и напълно определящата ни понастоящем илюзия. На нейна база са потъмнели и отразяващите повърхности на отделностите, които по същество представляват възприятието им. Поради тази причина вече няма реално отражение и истината не съществува.

----------------------------------------------------------------
от старобългарски...
Исть-ина - "Това, което е"!
(само по себе си)"

 

http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/608980245789154

Линк към коментар
Share on other sites

Е да, не може да живееш в свят на илюзии, да си се потопил в тях и да казваш, че познаваш истината....

 

Дори няма как да достигнем до Истината поне във формите, в които сме. Можем все пак да открием личната си истина, което е и смисълът на това, че сме. 

Линк към коментар
Share on other sites

Дао, след като написа, че стремежът е алчност, а сега пък, че истината не съществува, не ти остава нищо друго, освен към предишните си глупости да добавиш и тази, че няма зло и добро. Къде тогава отиват всички наставления на Дънов и други учители да се застъпваме за доброто и истината?

 

Линк към коментар
Share on other sites

Нека да разгледаме някои откъси от Библията. Например:

 

Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. (Матей 17:20)

 

Или пък:

 

Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. (Матей 18:3)

 

Или:

 

И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. (Матей 26:21)

 

Има и много, ама много други. И сега какво излиза, ако само абсолютната истина отнасяща се до цялото е истина, то Христос, какво лъже ли? Или е заблуден отразявайки само част от действителността? И е добре да се замислим, че щом Христос употребява думата истина в този обикновен смисъл, кое ни дава право да определяме, че само това, което се отнася до цялото и абсолюта е истина - нещо, което не само не познаваме, но и няма да опознаем дори и в далечна перспектива, каквито и учения да следваме и медитации да използваме.

Линк към коментар
Share on other sites

Не бях бях медитирала много, многа отдавна. Гарантирано е, че когато и да се върнеш навътре отиваш точно до там, до където си стигнал предишният път и продължаваш напред. Гарантирано е, че със сърцето си разбираш истната, не с ума.

Една медитация ми е достатъчна за да се почувствам в мир със себе си и да разбирам (дори да не ги приемам) всички несъвместимости в този свят, който възприемам чрез сетивата си.

Нямам силна вяра... казват, че ако изучаваш Библията вярата ти ще расте. Аз я изучавам от години, постепенно и вярата ми не расте.

Когато седна да медитирам Библията и Христос остават на повърхността на съзнанието ми.

В медитацията няма Христос и Писание, по-скоро има общение със сянката ми, с най-големите ми страхове, с всичко, което не искам да призная, всичко за което съжалявам и аз се кая (в християнството покаянието е основно и много важно за да се пречистиш от греха, за да ти се опрости). Така- чрез медитация, общувам с истината, защото, ако приемем че тя (истината) е светлина, тя огрява всичките ми несъвършенства, посочва всичките ми недостатъци и грешки, но заедно с това излива от огромната безусловна любов, в която къпейки се в сълзи пречистена се връщам пак в обвивката на този свят. Някои наричат това Бог, аз не вярвам в Бог, знам, че има нещо, което никога няма да можем да обясним на другите и всеки сам ще трябва да го открие вътре надълбоко в психиката (душата) си.

Линк към коментар
Share on other sites

Дао, след като написа, че стремежът е алчност, а сега пък, че истината не съществува, не ти остава нищо друго, освен към предишните си глупости да добавиш и тази, че няма зло и добро. Къде тогава отиват всички наставления на Дънов и други учители да се застъпваме за доброто и истината?

 

Ами няма добро и зло. Аз бих казал и че никой не познава истинските ученици на Учителя........

 

Учителя в една лекция казваше, че всеки, който се опитва да коригира работата Му, ще бъде изключен от окултния клас. Май нещо всички се опитваме да Го коригираме (с оправданието за добро и зло).....всички сме изключени май.....

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

 

От Единица мярка

От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. Вие сте председателят на тази компания. Ако не сложите ред и порядък в тази компания, от вас нищо няма да остане. Не се опитвайте да извинявате вашите членове. Не се позволява никаква лъжа. Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. – Тъй каза Учителят. – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа.

...

Като ви наблюдавам, виждам, че сте се отпуснали, не работите както по-рано. Искате да бъдете свободни. Бездействието не е свобода. Живейте и работете така, та всеки да види, че у вас има нещо особено. Всеки да види Божественото във вас. – Слабости имаме, нали сме хора? – Всеки може да си има някаква слабост, обаче лъжата се изключва. Не е позволено на човека да лъже! Аз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Другите ви грехове могат да се простят, но лъжата никога не се прощава.

...

Работете върху себе си, за да се освободите от лъжата. Само така ще дойде мирът. Където има лъжа, там не може да има мир. С лъжата си служат, а за мир говорят! Мирът ще дойде, когато лъжата престане. Мирът трябва да застане между Бог и нас. Христос казва: Моят мир ви давам. Сега, като излезете от класа, ще кажете, че Учителят ни нахока. Това не е хокане. Кажете: Учителят иска от нас да се освободим абсолютно от лъжата. Това е истината. Не кажете ли истината, вие си служите с друга лъжа. Защо ще говорите това, което не е казано?

...

 

Ще кажете, че не може без лъжа. – Може и без лъжа. Без лъжа ще бъде вече. Аз съм доста снизходителен към вас. Всички грехове могат да ви се простят, но лъжата – никога! За предпочитане е всеки грях, но не и лъжата! Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно, че той е извършил всички грехове. В това отношение той е най-големият грешник, той е непоправим. Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. – Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл? – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: Никаква лъжа! Това са думи на Учителя. – Какво да правя след това? – Ще говориш истината. И като те питат какво говори Учителят, кажи: Учителят ни говори да изхвърлим лъжата навън. Ще кажете, че съм бил разгневен. – Това е лъжа. Гневът нищо не помага. Какво ще направя с гнева си? Значи ще се намръщя, ще си повдигна гласа, ще викам. – Не, с това нищо не се постига.

Повтарям: Никаква лъжа! Помнете: Ако искате да имате Божието благословение през тази година, откажете се от лъжата. Иначе всичко ще изгубите. Аз не искам нито един от вас да бъде ощетен. Аз поддържам вашия интерес. Ако ви оставя с лъжата, вие съвсем ще се объркате. Лъжата не е присъщо качество на човека; тя е присадена от друга култура. Вие не можете да я обичате. Лъжата има животински произход.

 

От Абсолютната Истина

Като ученици, правете опити, да видите доколко доброто живее във вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили се вратата на сърцето си за доброто. Търсете доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена.

Доброто е основа на живота.

От Единица мярка

Линк към коментар
Share on other sites











Aurora2012, on 16 Jan 2013 - 20:31, said:

Зная, че и Ганди, и Дънов, не са приемали нещо, което е постигнато с лъжа. Имаше един разказ, който неотдавна четох, за Дънов. През лятото на последната си година решава да излезе за последно на Мусала, за което трябва кола. Но комунистите са въвели нов ред - да се иска разрешително. Един от учениците му излъгва, за да вземе разрешителното. Дънов отказва да тръгва при това положение. Налага се ученикът да се върне и да каже истината. Оказва се, че чиновникът няма против истината и не отказва разрешителното. Учителят тръгва за планината едва тогава.




Хубаво е да се поучим от нрава на Дънов. При беседите съществува реална опасност всеки да ги претегли според своя разум, да заяви: ама той е искал да каже...(?), но когато попиваш от нрава му, тогава грешка няма как да се случи. Тогава понечиш ли да се оправдаш, стигнал си дъното. Истината не съществувала! Това и клоун в цирка няма да го каже, независимо какъв хонорар биха му дали. А какво да кажем, какъв е човекът, който и без заплащане е готов да лъже, че истината не съществува!?

Линк към коментар
Share on other sites

"Понеже истина е това, което не прехожда, което е неизменно, то значи тя обхваща единствено целостта на онова, което съдържа всичко в себе си. Когато вече става въпрос за множествена съвкупност, е необходимо да се вземе предвид факта, че всяка една отделност е отражение на цялото, но само частично отражение, определено от конкретни идентификационни характеристики. Всичко това е нормално и естествено, но проблемът започва от там, че всяка от споменатите отделности приема своята невзрачна частичка от реалността за установена истина, посредством което е създадена и напълно определящата ни понастоящем илюзия. На нейна база са потъмнели и отразяващите повърхности на отделностите, които по същество представляват възприятието им. Поради тази причина вече няма реално отражение и истината не съществува.

----------------------------------------------------------------

от старобългарски...

Исть-ина - "Това, което е"!

(само по себе си)"

 

http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/6089802457

 

Единствената Истина наистина съществува , това е логично,разбираемо.Но за болшинството от нас е подкрепено  само от разкази и легенди.Няма го личния опит ,да я потвърди .До като се лутам напред ,назад и сглобявам пъзела на преживяванията Истината е мой блян.Христос е разчупил хляба и нахранил множеството .Вярвам го,почти го разбирам ,то е вътре в мен.Но за сега това са думи на надежда,посока за търсене а не жива Истина .

За мен горния цитат подчертава илюзията на ума ,че може да разбере и обясни всичко.( Истината)

Какво друго ни казват учителите?Най вече да опознаем себе си .Всеки косъм е антена за връзка с невидимия свят .Значи трябва да включим всички клетки ,всички свои части за да можем да познаем единствената Истина .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Последен напън и повече няма да ви преча да сте истина. :)

 

"Малко или много всеки търси целостта си. Иначе нямаше да го има дори и самото съществуване, което е нищо друго освен движение по този път. Това означава, че по един или друг начин, във всичко присъства празнотата на незавършеността.

В психологичен план, обаче, не би могло да съществува каквото и да е понятие за празнота, ако на някакво определено ниво го нямаше допира до нейното стремление. Тоест – бихме могли да се стремим към някакво осъществяване единствено ако то принципно съществува на някакво ниво в нас. Не би имало никакъв друг начин да бъдем предизвикани, ако не съществува обекта на провокацията.

Тогава се оказва, че ние търсим нещо, само защото вече го имаме. Самата завършеност търси себе си чрез своите части. Проблемът е единствено в частността им.

Така пътят се оказва път само за възприятията ни. Те са онова, което може да претърпява трансформации. Но точно те са екзистенцията на нашата частност.

Колко е хубаво, че отвъд личните ни ограничения, съществува и една пребиваваща в себе си Истина, която не можем да засегнем.

И колко лошо е, че постоянно убиваме нейните пратеници в себе си."

 

От това кладенче:

http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/614491385238040

Линк към коментар
Share on other sites

Как моят учител ме изобличи...

 

-Вярваш ли, че истината не съществува?

-Усещам капан.

-Ако кажем, че истината не съществува, тогава ние казваме: истина е, че истината не съществува;(a self-nullifying statement) самоунищожаващо се изявление, то е като да кажем, че няма абсолютни величини. Съгласен ли с това?

-Предполагам.

-Това не е вярване или чувство, то е проста логика, не бихме могли да намерим вина в логиката.

-Не, съгласявам се, че твърдението, че истината не съществува е логическо протииворечие.

-Следователно?

-Базирано на факта, че истината не може да не съществува, защото би било абсурдно да кажем, че твърдението не-истината е истинска е вярно, аз се съгласявам, че истината задължително трябва да съществува. Не знам каква е истината, а само, че нещо трябва да е истина.

- Значи си съгласен, че нещо би трябвало да е истина?

-Убеден съм в това. Не-истината не може да бъде истина, така че нещо трябва да е истина.

-Добре, след като определихме, че нещо би трябвало да е истина, независимо от това какво е то, нека да видим какво друго можем да кажем. Например, мислиш ли, че е възможно за истината да се промени? Възможно ли е тя да бъде едно нещо сега, а друго нещо по-късно?

-Ако то се променя, вероятно не би могло да бъде истина. Истината би трябвало да е непроменяема. Дори и времето да спре, истината трябва все още да е истина или тя никога не е била.

-Добре тогава, дори ако истината е константа отвъд времето, тя може ли да бъде едно нещо, а не друго?

-Моля те, дай пример.

-Мислиш ли, че истината може да е нещо като светлина или любов или красота?

-Не изглежда така, защото тези изглеждат да са части от нещо по-голямо и не могат реално да съществуват сами по себе си. Те се нуждаят от техните противоположности. Какво е светлината без тъмнината? Какво е доброто без злото или любовта без омразата? Очевидно истината не може да бъде нещо отдел(е)но.

-Значи, ти би се съгласил, че каквато и да е истината, тя би трябвало да е и двете – и  непроменяема, и  цяла?

-Разбира се, би трябвало да е постоянна и непроменима, да. И аз бих се съгласил, че тя би трябвало да е цяла, а не част, защото каква би била другата част? Различна истина? Очевидно не. Неистина. Очевдино не.

-Добре тогава, мислиш ли, че истината може да бъде предмет на перспектива? Мислиш ли, че моята истина може да бъде различна от твоята истина? Може ли истината да бъде относителна?

-Разбира се, че не. Ние установихме, че истината би трябвало да е универсално вярна или тя не е истина изобщо.

-Можеш ли да предположиш дали истината е крайна или безкрайна?

- Ние установихме, че истината не може да бъде крайна (ограничена). Ако там имаше нещо друго освен истината, тогава това нещо също трябва да е истина, нещо, което може да е вярно и действителната истина би трябвало да бъде по-голямо, всеобхватно нещо.

-Ако трябва да обобщя до тук, ние определихме, че истината съществува, нали така?

-Това е сигурно.

-И ние определихме, че истината не може да се промени, не може да бъде едно нещо сега и друго нещо по-късно. Би трябвало да е непроменима. Нали така?

-Да, съгласен съм, че истината би трябвало да е непроменима.

-И все пак, не е ли възможно, каквато и да открием, че е истината, да трябва тя доказуемо да бива намерена във всички неща? Че нищо, което съществува не може да бъде свободно от истина или да съществува отвъд истината?

-Твърде възможно. Всъщност аз трябва да настоявам върху това. Истината би трябвало да бъде открита в съществената природа на всичко, което съществува и нищо е може да съществува независимо от истината. Абсурдно е да предположиш, че нещо може да съществува в неистината.

-И ние определихме, че истината не може да бъде част от нещо по-голямо или половина от цялото. Съгласихме ли се с това?

-Съгласен съм, че истината не може да бъде ограничена или крайна. Аз свободно установявам, че би трябвало да е универсална, неограничена  и без граници.

-Значи истината би трябвало да е безкрайна?

-Така би трябвало да бъде.

-Тогава истината е абсолютна, пълна, не част или помножество или страна, аспект.

- Разбира се. Истината трябва да е абсолютна или тя не е истина изобщо.

-Само за да сме наясно. Могат ли да съществуват две истини?

-Определено не! Ако едно нещо е абсолютно вярно, друго нещо не може също да бъде абсолютно вярно. Ако другото нещо е абсолютно вярно, тогава първото нещо не е било такова. Много е просто.

-Благодаря ти. Тогава би ли казал, че истината съществува във времето и пространството?

-Е, би било абсурдно да мисля така. Това ще я направи ограничена и променяща се, но ако истината е крайна и променяща се, то тя не е абсолютна. Следователно, истината не съществува във времето и пространството, които и двете са променящи се и непостоянни.

-Значи кап. Ахаб е бил прав, казвайки, че истината няма граници?(* Моби Дик)

-Би трябвало да е така защото, ако истината има граници, какво е отвъд тези граници? Повече истина? Истината трябва да бъде безкрайна.

-А какво за неистината? Как пасва това на всичко?

-Не пасва. Там просто не може да има такова нещо като неистина. Не претендирам да го разбирам, не мога да го направя да пасне на реалността такава, каквато я виждам, но логиката звучи перфектно. Не иска питане, че истината е абсолютна, и че неистината не съществува. Неистината не може да бъде истинска, както не-бъденето не би могло да бъде или несъществуването да може да съществува.

-Тогава, да обобщим отново, ти се съгласяваш, че истината съществува и по-натам би казал, че неистината не съществува. Оставихме ли каквато и да е точка неразрешена в твоето мислене?

-Не, просто сега разбирам, че защото истината би трябвало да е абсолютна положението е ясно. Истината трябва да съществува и неистината не може да съществува.

-На практика ние приключихме. Опеределихме, че истината съществува и трябва да е абсолютна. Има ли нещо по-просто от това?

Уточнихме в първото умозаключение: Истината е всичко. Съгласен ли си?

-Въпроса е отвъд рационалния спор. Истината съществува и неистината не е възможна, така че истината е всичко. Не може да бъде по друг начин. Напълно съм съгласен.

-Сега за да определим какво е истината, ние трябва само да определим какво с абсолютна сигурност съществува. Какво можеш да кажеш със абсолютна сигурност, че е истина?

-Мога да кажа Аз съм. Аз знам, че съществувам.

-И каква е природата на твоето същестуване?

-Природата на моето съществуване? Съзнание, разбира се. Аз съм съзнателен.

-Запознат ли си със силогизмите?

-Да, логика: ако/ и / тогава. Ако всички хора са смъртни и Сократ е човек, тогава Сократ е смъртен.

-Да, това е най-известното. Две предпоставки: всички хора са смъртни и Сократ е човек, доказват твърдението: Сократ е смъртен. Ако предпоставките са верни и твърденията трябва да са верни.

-И ние създадохме силогизъм?

-Да, стабилно, херметично, префкетно, силогично доказателство. Ние определихме, че истината е всичко и че съзнанието съществува и двете са несъмнени, нали?

- Истината е всичко, да. И да кажа, че аз съществувам е същото като да кажа, че съзнанието съществува.

-Можеш ли да кажеш, че каквото и да е друго съществува?

-Не. Запознат съм с „мисля, значи следователно съм, съществувам” и солипсизма и твоите книги, всичко това напълно ме задоволява. Единственото нещо, което знам със сигурност е, че аз съществувам, което е същото като да кажа, че съзнанието съществува.

-И ако трябваше да поставим тези точки използвайки силогизма.

-Истината е всичко и съзнаниието съществува? Предполагам, че ние бихме казали, ако истината е всичко и съзнанието съществува, тогава, аххх, тогава аз ти дължа бира.

-Хубава бира.Това, което не може да бъде по-просто:

Ако

Истината е Всичко

и

Съзнанието Съществува,

тогава

Съзнанието е Всичко.

Хаха, това може да послужи за доказателство само на по-неосведомени хора.

Тук има допуснати много грешки в разсъжденията. Посочвам само първата и втората, защото по-нататък не се задълбочих, ама и това е достатъчно, за да няма смисъл всичко след тях.

Та - ако приемем, че истината не съществува, това моментално означава, че и логиката не съществува, защото тя оперира именно с тези две понятия - истина и лъжа. А авторът на горния текст кой знае защо продължава да се опира на логиката, за да изведе своите разсъждения, в случая, че е невъзможно да не съществува истина :) Ами да, щом ползваме логиката, трябва да има истина. Но пък има реална възможност да няма истина и респективно няма да има и логика. Следващата грешка - значи красотата, доброто, светлината съществували само като алтернатива на тяхната противоположност, ами и за истината е така, какво е истината без лъжата, как можем да различим, че нещо е истина?

 

Сега, разбирам, че този начин на мислене е дълбоко пропит в нас, но ако искаме да стигнем до същността, хубаво е да мислим по-разкрепостено.

И още нещо - толкова мислители и философи от не знам колко хиляди години се мъчат с тези казуси, а тук хоп и на половин страничка чак има доказателство. Уж де. Нека всеки да си прецени.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, ако няма истина, то няма и логика, но въпреки това продължаваме да разчитаме на нея и се стремим да сме истинни и логични в разсъжденията си. Но не това е нещото на което искам да обърна основно внимание. Това на което искам да обърна внимание е твърдението, че истината трябва да се отнася до цялото. Не, не е така. Истината е просто вярно отражение на действителността и то не задължително в нейната цялост. Ако кажа, че кайсията на двора е узряла, това няма ли да е истина, ако е вярно? Каква е тази всеобхватност, която търсим и която практически не само сега, но и никога няма да ни бъде от полза. Истината е неизменна - добре, ама от това твърдение започват едни изводи... Като казвам, че кайсията на двора е узряла, аз имам предвид конкретния настоящ момент. Тя не е била узряла преди два месеца, нито ще е узряла след други два.. Но твърдението ми е вярно, т.е. истина и също така то се отнася до нещо неизменно. Фактът, че смокинята е узряла точно в този момент е неизменен и завинаги ще бъде запечатан в паметта на пространството като такъв. Догодина може да отсека дървото и то никога повече да не даде плодове, но това нищо не променя. Това няма да направи моето твърдение неистина. Нищо не може да направи твърдението ми неистина.

 

Тези ненужни затъвания в абстракции, не са от полза за никого. Ами, какви са тези средства, с които можем да опишем абсолюта в неговата цялост? Как се проявява една такава истина? Може ли изобщо да се прояви? Къде трябва да се намира това отражение на действителността в нейната цялост? Единствено може да се намира някъде извън тази действителност и ето вече имаме противоречие, защото ако отражението е извън действителността в нейната цялост, то за каква цялост изобщо говорим? Ако истината е част от действителността, то тя няма как да отразява цялата действителност, защото самата тя е част от действителността. Мъдреците от изток и запад отдавна са се отказали от идеята да дават определения за цялото, за всеобхватното, за абсолюта, а ние изискваме от истината като понятие да означава точно това. Ами, безсмислено е, непрактично е. За какво ни е едно неизползваемо понятие? Ето, аз дадох примери с Христос, с Дънов, мога да дам и други. Как използват те понятието истина? По най-обикновен начин, без да влагат някаква прекомерна абстрактност и философия.

Линк към коментар
Share on other sites

„Единствената истина е Аз съм, Аз съществувам*.

Това е единствената истина. Всичко друго е концепция.” Рамеш Балсекар

 

Истината е, че истината* е неприложима, няма практическо значение, нито има стойност в реалния свят. Тя не променя и не подобрява нищо. Истината е извън всички парадигми, но всички ние живеем вътре в тях.

Истината е абсолютна, непроменима, неопределима, защото няма характеристики, качества, признаци, принадлежност, тя е едно - без друго, отвъд времето и пространството. Обхващаща всичко и обхваната от нищо. Каквото посрещне този критерий би трябвало да е вярно. Ние може да не сме способни да покажем, че нещо е вярно, но можем да покажем, че не е. 

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

Ти просто отъждествяваш истината с действителността и даже с абсолюта, с абсолютността. Но смисълът на понятията истина и лъжа е в това, че те са отражения (в единия случай вярно, а в другия невярно) на тази действителност. Ако времето днес е топло, това не е истина. Това е действителността. Разбирането на нечие съзнание, че времето днес е топло може да е вярно или невярно, истинно или лъжливо, но самият факт си е просто факт. Той е самата действителност и не може да бъде нито истина, нито лъжа. За да имаме истина или лъжа, аз трябва да си помисля или да изкажа твърдението днес е топло, с което да се опитам да отразя действителността вярно или невярно. Без мен, без моето съзнание, което в случая се опитва да характеризира действителността по някакъв начин за истина не може да се говори, нито за лъжа. Истината сама по себе си не съществува. Сама по себе си съществува единствено действителността, чието вярно отражение в нечие съзнание е истината.

Линк към коментар
Share on other sites

„Единствената истина е Аз съм, Аз съществувам*.

Това е единствената истина. Всичко друго е концепция.” Рамеш Балсекар

 

Истината е, че истината* е неприложима, няма практическо значение, нито има стойност в реалния свят. Тя не променя и не подобрява нищо. Истината е извън всички парадигми, но всички ние живеем вътре в тях.

Истината е абсолютна, непроменима, неопределима, защото няма характеристики, качества, признаци, принадлежност, тя е едно - без друго, отвъд времето и пространството. Обхващаща всичко и обхваната от нищо. Каквото посрещне този критерий би трябвало да е вярно. Ние може да не сме способни да покажем, че нещо е вярно, но можем да покажем, че не е. 

Съгласна съм със Стан, смесваш понятията.

Идеята ти е да се постави под съмнение всичко останало, а на истината да се предадат атрибутите на това, което други хора са решили да назовават Бог или Абсолют или Всемир/Космос - всеки според разбиранията си. Нека е така, това са твоите разбирания.

Единственото, което не бива да е така, е това, че се опитваш да боравиш и с останалите понятия по традиционния за повечето други хора начин, въпреки че понятието истина е със съвсем друг смисъл при теб. Коректно е да се обясни предварително това.

Но явно ти сама се объркваш от дуалното си разбиране за понятието истина - веднъж като истина, в смисъла, в който всички ние я разбираме (както казах и като предмет на логиката ни) и веднъж като това, което е абсолютно и т.н., с една дума Абсолюта. И на теб ти се струва, като че ли споделяш някаква кардинално нова концепция за света и някак оборваш чуждите съвсем подобни концепции. Ами не е така. Ако в твоята концепция заменим "Истина" с "Бог", или "Абсолют", или "Всемир", много хора ще припознаят своя собствен мироглед.

 

В поста, който съм цитирала виждам още грешки - какво според теб са определенията: "абсолютна, непроменима, неопределима",  ако не именно "характеристики, качества, признаци"? Защо да няма принадлежност, след като я определяш като "отвъд времето и пространството". Но всъщност ние не сме сигурни, че е отвъд времето и пространството, както и "Обхващаща всичко и обхваната от нищо." - ами не знаем, че е така, просто така сме го постулирали или ако така е по-разбираемо - такава концепция сме създали за това понятие. Би трябвало да допускаме, че може и да не е така.

Та кое е концепция и кое не? :)

Да не говорим, че щом сме решили да поставим под съмнение всичко, ако сме последователни, трябва да поставим под съмнение включително и "Аз същестувам." Откъде сме сигурни, ами ако е илюзия?

Линк към коментар
Share on other sites

Мили приятели,

Изключително много се радвам, че се опитвате да разсъждавате, но истината не може да бъде обхваната в рамките на интелектуалното интерпретиране. Именно за това е толкова трудно да се говори за нея. Истината се живее. Истината ни живее нас, тя живее чрез нас. Само тя е вярна. Можем да изберем дали да я открием вътре в себе си и да живеем според нея, или да вярваме в неистината за себе си, не знаейки кои наистина сме.

 

Не е ли истина, че ти си? Тук и сега не съществуваш ли? Можеш ли да оспориш твърдението, че ти си? Можеш ли да оспориш твърдението „Аз съм”? Това не е ли истина, че ти си, че ти съществуваш тук и сега в този момент? Абсолютно не можеш. Това е истината.

От там на сетне, всички интерпретации са лъжа. Знаете защо, защото всичко се променя у вас, а истината не. Не става въпрос за сравнение. Блансът, ин-ян - истината обхваща противоположностите, тя е над тях.

Измедитирайте го това. Но няма мотивация за търсене на истината, защото презумпцията е, че ние много добре знаем...

 

Единственото, което можеш да кажеш с абсолютна сигурност е „Аз съм”. Ти си. В този момент тук и сега. Ти съществуваш тук и сега. Нищо друго не може да се каже за истината. Нищо друго не може да се каже като истина. Нищо друго не може да се каже, че е истина с абсолютна сто процентова сигурност.

 

Можеш ли да оспориш факта, т.е. твърдението, че ти си, че ти съществуваш тук и сега, в този момент? Не, не можеш.

Бог е концепция. Абсолютът е концепция. Какво се има предвид под концепция? Под концепция се има предвид понятие или идея. Идеята за нещо не е истината за него. Самото нещо, такова каквото е – това е истината, за него няма думи, то е същността. Ти си същността и в същността си – „ти си това” както казва Нисаргадата. Тази същност е еднаква за абсолютно всички, защото всичко е едно именно на този дълбок вътрешен план, където всичко е едно. Истината е една. И това е Н Е О С П О Р И М О. Няма друга истина. Освен това, не съм склонна да сравнявам истина с лъжа, има само истина и истината е една. Както казва Джед Макена „Няма неистина, неистината не съществува, съществува само истината.” Другите неща са илюзия. Всичко друго е илюзия. Само истината съществува. И тук не говорим за понятията за истина, за това: какво е истина? Говорим за истината като такава, сама по себе си, използвайки думата истина за да се опитаме да открием вътре в себе си какво е това, което е истинското в нас, истината за нас. Нашата (човешка, екзистенциална) истина - най-вярното нещо, най-сигурното нещо. В какво сме сигурни сто процента? За кое можем да кажем с абсолютна сто процентова сигурност, което няма аргумент срещу себе си, против него? Да бъде необоримо. В такъв смисъл истината е абсолютна и всеобхватна и започва да притежва тези атрибути за да бъде описана с думи.

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

Мили приятели,

Изключително много се радвам, че се опитвате да разсъждавате, но истината не може да бъде обхваната в рамките на интелектуалното интерпретиране. Именно за това е толкова трудно да се говори за нея. Истината се живее. Истината ни живее нас, тя живее чрез нас. Само тя е вярна. Можем да изберем дали да я открием вътре в себе си и да живеем според нея, или да вярваме в неистината за себе си, не знаейки кои наистина сме.

 

Ами то си е твоя работа дали ще приемеш разсъжденията ни. Само че се замисли, дали това, което преводачите така леко превеждат като истина (satyam) в действителност няма някакво друго непреводимо значение. Дали наистина трябва да се лишим от общоприетото значение на една българска дума само заради невъзможността да се представи едно индийско философско понятие по адекватен начин и някой е решил, че за тази цел трябва да използва българската дума "истина". Аз съм склонен да правя разлика между  понятията "истина" и "действителност", като само второто отразява това, което съществува само по себе си. За мен истината притежава един основен атрибут и това е качеството "вярност". Действителността не може да бъде вярна или невярна. Вярна е истината, невярна е лъжата, илюзията, измамата. Но всеки си решава дали ще използва думата "истина" за неща отнасящи се до действителността. Няма да намесвам понятието "реалност", че тогава ще настане голяма каша.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...