maggee Добавено Юли 1, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 1, 2008 Не можеш да не уважаваш някого, който може да ти напише вторник, па макар и да не е правилно; но това не е всичко. Има дни, в които правописът на вторник просто няма значение. - Междувпрочем, Пух, ти как пишеш вторник? - Пиша какво? - попита Пух. - Вторник. Нали се сещаш - Понеделник, Вторник... - Драги ми Пух - каза Бухала, - Всеки знае, че се пише Фторник. - Така ли? - попита Пух. - Разбира се - каза Бухала. - в последна сметка това е вторият ден на седмицата! - Аха, така ли било? - запита Пух. - Добре, Бухале - казах аз. - Тогава какво следва след Фторник? - Третник. - отговори Бухала. - Бухале, само оплиташ нещата - казах аз. - Става дума за деня след Вторник и той не е Третник, нито пък Четвъртък. - А какъв е тогава? - попита Бухала. - Ами че Днес! - изквича Прасчо. - Любимият ми ден! - каза Пух. ДАО-то на Пух, Бенджамин Хоф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 25, 2008 Доклад Share Добавено Юли 25, 2008 ,Хахахха,страхотна тема ! Това ,което сме сега ,това сме ние . Всички отминали същности имат друг ,собствен живот . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
neoscanner Добавено Декември 2, 2008 Доклад Share Добавено Декември 2, 2008 @maggee Благодаря ти толкова много за тази прекрасна тема, която Обичам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 4, 2008 Автор Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 @maggee Благодаря ти толкова много за тази прекрасна тема, която Обичам... И на мен ми е любима Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 ВИДЕО: Дзен цитати, коани и мъдри мисли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 (edited) Предлагам в тази тема да си обменяме дзен коани и да обменяме опита от използването им. Дзен коанът е кратко словесно изражение на несъвместимостта на човешкия разум с истинския разум . Горното определение току-що го измислих и се сещате, че целта на дзен коаните е да ни слеят с истинския разум Предлагам първия дзен коан да е "Кой съм аз" Задаваме си въпроса, отговаряме си, задаваме, отговаряме и т.н. няколко часа.....споко, шегувам се, просто докато издържите Редактирано Март 17, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Ще разкажа един: ученик закъснял за срещата си с учителя по дзен. "Защо закъсня?" - попитал го учителя. Ученика казал, че е ходил на конни надбягвания. "Тогава сигурно си уморен" - казал учителя. "Да, учителю, изморих се." "А конете, и те ли са изморени?" "Да, учителю, конете също се измориха". "А стълба пред вратата ми също ли е изморен"? - попитал учителя. Ученикът не се сетил какво да отговори. Когато си легнал, цяла нощ не могъл да заспи, все мислел за въпроса на учителя. На сутринта знаел отговора. Отишъл при учителя и казал: "Учителю, вчера вие ме попитахте дали стълбът пред вратата ви е уморен? Да, учителю, стълбът пред вратата ви също е уморен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Един любопитен монах запитал учителя си: - Кой е пътят? - Той е пред очите ви - отговорил учителят. - А защо не го виждам? - Защото мислиш за себе си. - А вие? Виждате ли го? - Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят. - Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'? - Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види? Това си е направо неопределеността на Хайзенберг. (виж тук) Преди години, когато следвах, го проумявах на ръба на възможностите си. С времето, обаче, нещата малко повече се изясниха - когато определиш еднозначно едната част от две взаимнодопълващи се неща, то другата става неопределима, за да се запази динамичното равновесие, т.е. запазва се пораждащото движение. Познаваемостта на дуалния свят ще се случи, ако има движение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Един любопитен монах запитал учителя си: - Кой е пътят? - Той е пред очите ви - отговорил учителят. - А защо не го виждам? - Защото мислиш за себе си. - А вие? Виждате ли го? - Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят. - Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'? - Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види? Това си е направо неопределеността на Хайзенберг. (виж тук) Преди години, когато следвах, го проумявах на ръба на възможностите си. С времето, обаче, нещата малко повече се изясниха - когато определиш еднозначно едната част от две взаимнодопълващи се неща, то другата става неопределима, за да се запази динамичното равновесие, т.е. запазва се пораждащото движение. Познаваемостта на дуалния свят ще се случи, ако има движение. , Мда, това май не го разбирам... хем да има индивидуалност, хем да няма "аз" и "ти"... Сещам се за две неща, не помня кой точно ги беше казал: "ако кажа нещо и не го отрека, значи не съм аз". И: "няма наблюдател, няма наблюдавано, и няма никой, който да каже това. А този, който казва, че няма кой да каже това, и него го няма". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Аз съм звук -от паднала талпа, в гората ... в която уж нямаше никой, но понеже слуховете се разпространяват със скоростта на светлината ...аз съм си най-доброто алиби... И единствената причина поради която някой не ме е чул, е в това, че не си е отварял очите ...на време... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Има вече подобна тема тук. По-късно сигурно ще ги обединя. – Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз? – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал: – Ако будисткото послание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма? Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е така, защо аз я нямам? – Котките и кучетата, планините и реките – всички имат природата на Буда, но ти – не. – Но защо? – Защото ти питаш! Веднъж петдесетгодишен търсач на просветление казал на Шинкан: – От детските си години изучавам мислите на школата Тендай, но още не мога да разбера някои неща. Тендай учи, че в края на краищата просветлени ще станат даже тревата и дърветата. Това ми се струва странно. – Какъв е смисълът да се обсъжда ще станат ли просветлени тревата и дърветата, или няма да станат? – попитал Шинкан. – Въпросът е в това, как ти самият да станеш просветлен. За това мислил ли си? – Това не ми беше хрумвало досега – останал поразен възрастният ученик. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 Ето и един мой опит за Дзен коан: "Иван се прибра от работа, взе децата от детската градина, почисти, сготви, направи салата за ракията и след това облече новия си халат, за да го покаже на жена си, когато тя се върне от кръчмата". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 Да опитам и аз! Седя - в самотната си стая. Седя и слушам. Седя и слушам, как тихичко говориш. Говориш необятно. Говориш ми безмълвно... ...и тръхнах да те диря - гласът ти, да го видя... И ходейки, съзрях - в самотната си стая, как тихичко седя. Седя и виждам - гласа на твойта необятност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 А защо да пляскаш с една ръка, след като имаш две? (само моето мнение) И една дзенска приказка: две деца учели в два съседни манастира, и всеки ден се срещали на пътя,когато едното от тях отивало на пазара да купи зеленчуци. Една сутрин се срещнали и едното дете попитало: "Къде отиваш"? "Отивам накъдето ме носят краката" - отговорило първото. Второто дете не се сетило какво да каже, отишло при учителя си и му разказало случката. Учителя му казал: "Питай го ако нямаше крака, къде щеше да отива". На другата сутрин децата пак се срещнали и нашето дете пак попитало: "Къде отиваш?" "Отивам накъдето ме носи вятъра" . Другото дете отишло да пита учителя, и той казал: "следващия път го питай ако нямаше вятър, къде щеше да отива". На следващия ден когато се срещнали, второто дете си мислело:"сега ще го подредя..." И попитало: "Къде отиваш?" Отговора бил: "Отивам на пазара да купя зеленчуци". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 (edited) А защо да пляскаш с една ръка, след като имаш две? (само моето мнение) За да чуеш само - "Пл" или "Яс" според зависи от това какво ти се иска да чуеш На шефа (майката, свекървата, тъщата за краткост - шефа) му се привиждат паяжини. Привиждат ли му се на шефа паяжини!? Да, на шефа му се привиждат паяжини. Шефът се оглежда, чиракът бързо уловил погледът му реагира на секундата - Шефе, видя ли паяжина!? Не, тук е тъмно не мога да ги видя. Е, жалко шефе, а аз в тебе се кълнех че една да има ще я мернеш, тъкмо вчера ги пометох. Шефът се усмихва доволно и казва, да ама Биг Брадър всичко вижда, тъкмо онзи ден гледах, една се мотаеше тамън пред най- скритата камера (третото око) сега я няма. Чиракът се усмихнал самодоволно и на тръгване си помислил- аааа каква сочна паяжина в най-горния лъв край на най дясната предпоследна чупка на тавана. Редактирано Март 18, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 А защо да пляскаш с една ръка, след като имаш две? (само моето мнение) За да чуеш само - "Пл" или "Яс" според зависи от това какво ти се иска да чуеш На шефа (майката, свекървата, тъщата за краткост - шефа) му се привиждат паяжини. Привиждат ли му се на шефа паяжини!? Да, на шефа му се привиждат паяжини. Шефът се оглежда, чиракът бързо уловил погледът му реагира на секундата - Шефе, видя ли паяжина!? Не, тук е тъмно не мога да ги видя. Е, жалко шефе, а аз в тебе се кълнех че една да има ще я мернеш, тъкмо вчера ги пометох. Шефът се усмихва доволно и казва, да ама Биг Брадър всичко вижда, тъкмо онзи ден гледах, една се мотаеше тамън пред най- скритата камера (третото око) сега я няма. Чиракът се усмихнал самодоволно и на тръгване си помислил- аааа каква сочна паяжина в най-горния лъв край на най дясната предпоследна чупка на тавана. Е, следващия път може шефа да я види. Но тогава кой знае, може чиракът да отиде на пазара за зеленчуци...но все трябва да седиш на нокти и да улавяш погледа на шефа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 Аха, чиракът отдавна ще се е понесъл с вятъра възседнал най- щръкналото перо от опашката на гугутка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 Аха, чиракът отдавна ще се е понесъл с вятъра възседнал най- щръкналото перо от опашката на гугутка. ха-ха. Също ми харесва и тази приказка: Един монах вървял през гората късно вечерта, и един тигър го подгонил. Монахът хукнал да бяга, тигъра го гони, накрая монахът видял едно дърво, надвиснало над пропаст, и се покатерил на него. Тигъра клекнал под дървото и зачакал. А на дъното на пропастта седял друг тигър. В това време дошли една черна и една бяла мишка и започнали да гризат клона, на който седял монаха. Той си казал: "Ето това е живота. Зад мене един тигър чака да ме изяде, пред мене друг тигър само чака да падна и да ме изяде, а черната и бялата мишка гризат клона, за който съм се хванал..." Тълкувание: тигъра отзад е миналото, този отпред е бъдещето, а черната и бялата мишка са деня и нощта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 Ето още малко хумор.Един войнствен самурай, се разказва в стара японска притча, предизвикал веднъж дзен-учител да му разясни понятието ад и рай.Но монахът отвърнал презрително:"Ти си пълен глупак!Не мога да си губя времето с такива като теб!"Почувствал честта си накърнена, самураят се разгневил, извадил меча от ножницата и изкрещял:"Мога да те убия заради наглостта ти!" "Това спокойно отвърнал монахът е адът."Изумен от истината за гнева, на който се поддал, самураят се успокоил, прибралмеча в ножницата и се поклонил, благодарен заради дареното му презрение."А това, казал монахът е раят!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 (edited) "Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал: -Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш. Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал. Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил. -Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв?" Недействайки ще дзъндзенна иС(з)ТоЧнИка Редактирано Март 18, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 (edited) Вървели двама монаси. Стигнали буйна река. На брега до тях имало красива жена, която ги помолила да я пренесат на отстрещния бряг. Единият монах я взел на гърба си и я пренесъл. Продължили двамата монаси по своя път. Вървели дълго. По едно време единият монах казал: "Братко, ти много съгреши, като пренесе жената. Знаеш, че е забранено да се докосваме до всичко, което може да ни отклони от правия път." Монахът, пренесъл жената, му отговорил: "Аз я пренесох и я оставих. Ти, който я недокосна, още я носиш." За да кажеш, че си независим, трябва да си надраснал зависимостта. Но... ...дали казването, че си назависим, доказва, че си независим?! (БожидарЗим, така приемаш ли ) Редактирано Март 18, 2010 от lokator Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 "Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал: -Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш. Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал. Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил. -Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв?" Недействайки ще дзъндзенна иС(з)ТоЧнИка ) Май всички тука сме чели "плътта и костите на дзен". Ето една дзенска история от живота на Ошо: родителите му смятали, че трябва да се ожени, а той не искал. Те имали един приятел, техен семеен адвокат, и се обърнали за помощ към него: "Моля те, виж там да поговориш с него, той нас не ни слуша, може би ти ще успееш да го убедиш"... Така адвоката отишъл в дома им, и казал на Ошо: "Би ли се оженил, ако успея да те убедя да го направиш?" Ошо отговорил: "Разбира се. Но ако не можеш, би ли оставил жена си?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 ама хайде не само да давама коани, но и да ги коментираме. То това е смисъла Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 Добре. Ще кажа един коментар на историята с двете деца: живота е тук и сега. Не можеш да знаеш това, което още не се е случило. Затова, бъди тук и сега, и твоето правилно настояще ще определи правилното ти бъдеще Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 (edited) Хм, коментари. Не смятам че идеята е добра в случая, освен ако коментара не извира от дълбочината на Духа т.е. от някой посветен, мъдрец или Учител не го направи ако е преценил че е необходимо, но такива в нета ...Но, това си е мое мниние, както и да е. Поздрави! Редактирано Март 18, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.