К. Йонкова Добавено Ноември 22, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2011 Започвам със Стайнбек и "Зимата на нашето недоволство",Съмрсет Моъм-"Души в окови" и Острието на бръснача",симпатизирам на главния персонаж Лари и искам да приличам на него. Айзък Азимов Реймънд Чандлър и фаворита ми"Дългото сбогуване". Продължавам Стивън Кинг Кольо Николов А за поезията,ах за поезията....Павел Матев,Ивайло Диманов и Богомил Райнов,да,той също има стихове. Да споделя един тук: А ето и рози В онези дни ти имаше навика да ми звъниш по телефона в най невероятни часове. А когато идваше при мене, често носеше рози,тъй често, че старите, още неувяхнали във вазата, биваха сменяни с нови. Но един ден розите увяхнаха и вече никой не ги смени. Оставих ги да си седят във вазата, обезцветени и покрити с прах. Сигурно и до днес щяха да са там, ако чистачката веднъж в мое отсъствие не бе ги изхвърлила. Но понякога, когато телефонът ненадейно извъни в някой невероятен час, изведнъж усещам от празната ваза да долита един лек дъх на рози. Един дъх,тъй крехък и краткотраен, че мигом се стапя, щом само вдигна слушалката и чуя,че някакъв непознат мъж търси друг непознат мъж по погрешка на моя номер. Historiker 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Ноември 22, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2011 И аз в момента си припомням - "На изток от рая"от Джон Стайнбек, невероятен автор, силно ми въздействат "Статии, есета, размисли" на Николай Хайтов,поезията на Станка Пенчева. К. Йонкова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Май 31, 2014 Доклад Share Добавено Май 31, 2014 (edited) Хващам последния вятър. Последния вятър на Марио Варгас Льоса. Защо? Защото е жив. И защото тази литература е велика. А в Зелената къща се завръщам винаги, когато опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество – безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления. В миналото културата е била един вид осъзнатост, която е пречела да се загърби действителността. Днес тя е механизъм за развлечение и забавление. Лошо. Редактирано Май 31, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sirma Добавено Декември 10, 2014 Доклад Share Добавено Декември 10, 2014 фицджералд , Ремарк , Хемингуей , ...и много други ми бяха любими , всеки по различно време докато не прочетох "Железният светилник" на Димитър Талев . Талев е моя любим автор . От поетите Яворов и Буковски . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Thomas Eliot, The Love song Read by Anthony Hopkins Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Август 8, 2017 Доклад Share Добавено Август 8, 2017 "Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!" Нощем с белите коне /Павел Вежинов/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 13, 2019 Доклад Share Добавено Януари 13, 2019 Възможно ли е един главен герой да е крайно различен от своя създател? Все едно човек в същността си да е крайно различен от Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 19, 2021 Доклад Share Добавено Април 19, 2021 МИЛА РОДИНО!от НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВНаписах го след петъчното заседания наПарламента... Потресен съм... Такова чак не е било.Дали някой от тях ще го прочете...МИЛА РОДИНО!Колко ненавист... Дива омраза... Бълва отвред... Не се крие...Гледа народецът... Беден... Объркан... Спрете се! Чуйте ме вие!Вие, които уж в името свято на нашата тъжна Родина...Ето ви вече... Доволни... Цинични... Изборът вече отмина...Вече съдбата на всичките българи само от вас ще зависи.Ето ви... Тези, които избрахме...Ти си!.. И ти си!!.. И ти си!!!..Смъквай предишния... Вземай му мястото... Лично, за своя изгода.Вечният лозунг, изтъркан от ползване “В името на народа!“И до кога, моя малка Българио!.. Ето те... Вчерашна... Днешна...Пак ли излъгана.. Пак ли такава... Утрешна... Жалка... И смешна...Няма ли някога... А пък е просто... Без ругатни и насмешки...Тези там горе... От тебе избрани... Да проговорят човешки.Все пак си нашата... Тук си завинаги... Няма как да те преместят.Мила Родино... Хайде извикай! Може би ще се освестят!17 април 2021 г.7 ч. 10 м. сутринта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 12, 2021 Доклад Share Добавено Юли 12, 2021 НЕСПАСЯЕМИ Орлин Крумов web Човекът с въдицата беше напълно смаян... Помисли си, че сънува и дълго разтрива очите си. Това не попречи на онези да домъкнат товара си и със сетни сили да го хвърлят в реката. Заприщена, реката с глухо бълбукане изчезна от погледите. - Хей, върнете реката! - извика човекът с въдицата. - Има нареждане - сви рамене един от бутащите. - Какво нареждане? - Според медиите, на това място се издига планина. Разбираш ли? - Не разбирам. Върнете ми реката! - Ех, човече... В кой век живееш? Хора като тебе спъват прогреса... - Не ме интересува прогреса, искам си реката! - Наистина не разбираш... Щом по-умни хора казват, че на това място има планина, значи, наистина има, а ако няма - трябва да се домъкне отнякъде! - Отдалече ли я мъкнете? - запита рибарят и взе да прибира въдиците си. - Не питай... влачиме я цели три дни. Сега остава да преместим реката някъде. Ще потопим някое село. Изобщо, приспособяването на околния свят към новите идеи изисква огромни усилия. - И какви са тези идеи? - промърмори рибарят, леко уплашен. - Грандиозни! Трудно е да обясниш на обикновените хора. Изравняваме планини, пресушаваме морета, залесяваме пустини, а от горите правим пустини. Местим фабрики, градове, даже прекрояваме границите на цели държави - всичко това според новите изисквания. Както е тръгнало, скоро ще трябва да завъртим и Слънцето около Земята. - Трудна работа - поклати глава човекът с въдицата. - Е, справяме се... Трудно се работи само с хората. Недоверчиви са! Но, полека-лека, ще ги моделираме и тях. - И как точно? - запита рибарят и без да дочака отговор, побягна. - Важното е да им обещаваш! - викна онзи след него. - Днес обещаваш това, утре - друго, докато накрая забравят какво точно искат... И започнат да се радват на каквото им дадеш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Юли 13, 2021 Доклад Share Добавено Юли 13, 2021 В 13.01.2019 г. at 11:23, Кон Круз каза: Възможно ли е един главен герой да е крайно различен от своя създател? Все едно човек в същността си да е крайно различен от Бог. Едни създатели вярват в себе си, други - в обществото, трети - в Бога. Героите на тези,които вярват в себе си, обикновено са доста гласовити : " Напразно викане ...., Незнаейки кому крещим ..., В играчките на моите деца крещят деца, невиждали играчки..., днес голямата буйна вода е заляла миража измамлив. Телефони, адреси, слънца. Безвъзвратно и без надежда. Тя бучи между нас.Две лица, ала други оттам ме поглеждат." Всъщност надежда има, но човешкото ще трябва да се жертва за Божественото. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.