Креми (късметче) Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 Повечето от нас изпадат в умиление пред малките деца - колко са сладки, колко им е лесно, че всички се грижат за тях... Представата ни за детството въобще май е изпълнена с доста клишета. Същевременно всеки, запитан за собственото си детство, ще намери в него трудни и мрачни моменти. Защо бебетата и малките деца имат такъв привлекателен вид? Защо не помнят нищо от първите 3 години? Защо се смята детството за блажено време? Защо всеки смята за висша радост да отгледа дете, а после се оказва не съвсем така? Щампа ли е дългът да се отчетем като родители? Защо е неоходима тя? Какво дава и какво отнема детството? Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 Детството е време в което събираме положителни преживявания за да можем като вече големи да се връщаме там и да черпим от енергията. Хубаво е когато си бил чакан и обичан това ти оставя печат за цял живот, че си нужен някому и съответно тъжно ако не си бил чакан или си бил "грешка". Не за всеки детството е блажено време но бокновено към хора щастливи като деца се приккрепват много нещастни /големи/ "деца". Не всеки не помни, аз имам много спомени от самото раждане и много хора са като мен. Не всички деца са привлекателни аз си го признавам. Има магнитчета и отблъскващи. Според мен магнитчетата са били желани и обичани а другите не чак толкова. За да отгледаш дете е нужна висока осъзнатост а не просто да задоволиш прищевките на родители, близки и общество, защото решиш ли да задоволяваш прищевки става страшно. Нито ти си щастлива нито детето, а то милото не знае и трупа чувство на вина, защото усеща че мама не е щастлива, а тя обикновено не е щастлива защото не може да пуши и трябва да кърми, не и остава време за приятелки, за фитнес за личен живот и малкото става основен проблем за това. Много жени раждат за да изманипулират цялата рода и да си задоволят нуждите. Обикновено това е нова кола, апартаменти и т.н. и когато раждаш за да манипулираш околните за лични цели и облаги няма как детето да е щастливо. Все паке еясно , че има пренатолно възпитание. Тези конкретни примери ги давам от съседки и познати не са моя опит. Аз още не съм се отчела като родител. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 (edited) Eshavt , благодаря за отговора. За мен темата е много обширна, затова ще си позволя да ползвам 2 твои изречения, без да го приемаш като противопостаяне. Просто насоки. Детството е време в което събираме положителни преживявания за да можем като вече големи да се връщаме там и да черпим от енергията. Обаче събираме и отрицателни преживявания - помислете за всички малтретирани и живеещи в мизерия деца. Пресен пример от новините - жестоко нахапаното от ротвайлер дете. Може би този опит идва да стесни задачата ни в житейския път? Хубаво е когато си бил чакан и обичан това ти оставя печат за цял живот, че си нужен някому и съответно тъжно ако не си бил чакан или си бил "грешка". Като че ли наистина хората, получили достатъчно Любов в детството, стават силни личности. Но пък има и много силни личности в историята, които не са олицетворение на Любовта. После - има деца, които идват непланирани, но биват отгледани с много обич. От моя опит - майчинството може донякъде и да е инстинкт, но в много по-голяма степен се учи (както и бащинството) чрез грижите , труда и мъките, които ни струва. Редактирано Октомври 14, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 (edited) Това е най-важно за децата-да знаят че са желани и обичани.И колкото и да е трудно на родителите те са длъжни да намират време за малките си създания.Те няма да са дълго под нашето крило,в един момент ще започнат да виждат със свои очи света,защото докато е малко детето за всяко нещо първо поглежда майката или бащата,как реагират на някоя житейска ситуация ,а след това на свой ред имитират тяхната реакция. Детето е създадено в един миг от една божествена искра и то трябва да остане такова-божествена искра дошла на света да даде от своята любов,за да направи света по-красив и смислен.Не знам дали такъв е смисъла на тази тема,но така почувствах нещата. Редактирано Октомври 14, 2008 от mary6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 15, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2008 Детството на едно дете не бива да се отнема никога и заради нищо. В детството на едно дете трябва да има много Любов, много игри и много веселие. Детството понякога много ми липсва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 15, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2008 Детството понякога много ми липсва. И на мен. Макар, че винаги съм се старал да го запазя и като порастнал. Не се е получило на 100%. Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания. Трудно е всичко да ти изглежда ново, приказно...след като вече си го виждал много пъти. Това е все едно да гледаш един и същи филм и той да оказва еднакво въздействие върху теб всеки път.. Но въпреки всичко не ни пречи да гледаме света с широко отворени очи и да откриваме непрестанно неща, които да ни развълнуват. На мен например красотатта във всичките й форми /природа, хора../ винаги ми оказва въздействие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Детството понякога много ми липсва. И на мен. Макар, че винаги съм се старал да го запазя и като порастнал. Не се е получило на 100%. Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания. А защо си толкова сигурен, че си пораснал? Може би вместо да запазваш детството, добра идея е просто да го отключиш със същия ключ, с който си успял (или поискал) да го заключиш? Защо смяташ, че нещата са изглеждали свежи, приказни и нови? Те СА били и продължават да БЪДАТ такива. Проблемът е, че когато си въобразим "пораснах - знам", ние замразяваме една картина, която "знаем" и така затваряме вратата на новото и свежото и приказното. Ако надскочим това в себе си, което ни убеждава, че "да знам=да се самоуважавам", и го сменим например с "да откривам новото непрекъснато=да Живея.".. то умът ще позволи на сърцето да си изживява това, което го свързва със Вселената.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Децата, които сме били не са просто призраци на миналото, за които си спомняме с букет от емоции - умиление, болка, радост, вдъхновение... Те са може би най-яркия образ във всеки човек, най-характерния отпечатък на личността му. Детето в човека се вижда независимо от това дали той самият е сляп за него. Да се върнеш в определени моменти на детството, особено тези, свързани с болка и страдание, да се свържеш със себе си тогава, дори да "прегърнеш", утешиш себе си в този миг е изпитан метод за лечение. И такъв, който не можем да подминем. Все някой ден идва мига, в който, ако искаме да продлъжим, се изправяме пред страховете си и някои изкривени модели на поведение и възприятие, които сме запечатали още в ранните години и е дошло време да се освободим от тях - нещата, които не ни принадлежат, тежестта, която самите ни родители са носили и несъзнателно, макар и често с добри намерения, предали и на нас. Няма човек, в който детето да не живее, просто има хора, които не отварят вратата на времето, поради страх от бушуващи спомени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Може би вместо да запазваш детството, добра идея е просто да го отключиш със същия ключ, с който си успял (или поискал) да го заключиш? Защо смяташ, че нещата са изглеждали свежи, приказни и нови? Те СА били и продължават да БЪДАТ такива. Проблемът е, че когато си въобразим "пораснах - знам", ние замразяваме една картина, която "знаем" и така затваряме вратата на новото и свежото и приказното. Ако надскочим това в себе си, което ни убеждава, че "да знам=да се самоуважавам", и го сменим например с "да откривам новото непрекъснато=да Живея.".. то умът ще позволи на сърцето да си изживява това, което го свързва със Вселената.... Напълно съм съгласен И въпреки това продължавам да смятам, че съм все същия и не пораствам, само дето очарованието се е изгубило. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 (edited) ... само дето очарованието се е изгубило. За всички , които мислят така, а те са много повече извън този форум: Потърсете го не за себе си, а като подарък за дете. Ще се учудите как веднага ще се появи. Истината е в движението - сега е време очарованието да отиде при друг, а ние да сме само приносителите, това е нов вид радост, със свое очарование. ................. Не всеки не помни, аз имам много спомени от самото раждане и много хора са като мен. Eshavt, напоследък има доста инфо за деца, които помнят предни прераждания и предишни връзки с настоящите си роднини, но това се случва все в по-източните от нас страни. Би ли споделила нещо повече, без да настоявам, разбира се. Редактирано Октомври 16, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) Детството е блажено време не само защото родителите се грижат за теб, но и защото имаш много време за игра, богато и необременено от логика въображение, което прави на пръв поглед скучни игри в нещо много интересно. Бебетата и малките деца са сладки, защото са беззащитни и това събужда у нас може би умиление. Да, детството е радост. Ако то не е , не знам кое друго е. Редактирано Декември 31, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) Детството е един прекрасен етап от живота не само на детето, но и на света в цялост. Чисто, свято, пълно с Любов, вяра, надежда, мечти, приказки, ласка, нежност, топлина, добрина - кълбо от обич и усмивки... Има само едно лошо нещо и то е, че детството на днешните деца не е същото като нашето, което беше пълно със игри на вън, смях, приятелство и пр. Сегашното детство на децата ни е свързано с компютъра и телевизора...С бързото израстване, което незная от нас ли е наложено или пак от нас, вече леко възрастните... Е, иска ми се, много ми се иска даже да бъде така, че на децата да им харесва тяхното си детство и имат с какво "детско" да го помнят и свързват. А ние трябва да си зададем въпроса оставихме ли място за детсво на децата ни или ги оставихме бързо - бързо да израстнат с Поп фолк, кръчми, нет и още и още... Редактирано Декември 31, 2008 от Аделаида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 И аз от части свързвам детството си с " детски", на коиот казвах " децки" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Какво дава и какво отнема детството? Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си? Детството дава всичко понеже то е началото(как те възпитават родителите,как се държат с теб,какво ти казват и съветват,хората с които се срещаш,какво е тяхното влияние и тнт)и те ти дават началните уроци или определеният(но важен)материал за уроците ти в бъдеще. Ако имаш предвид осъзнатост в детството заради проблеми,а не в бъдеще когато сме отговорни...според мен е именно това,че когато сме по-малки не осъзнаваме ситуациите,а задаваме въпроси за да ги осъзнаем.Именно за това е по-трудно да се осъзнаеш понеже когато сме деца ние не сме отговорни за събитията ИМЕННО ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕМ И СЕ УЧИМ НА ОТГОВОРНОСТ и за това едно дете не може да поеме отговорност понеже още се учи на такава.И за това и не може да признаеш нещо,което тепърва разбираш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Какво дава и какво отнема детството? Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си? Ако имаш предвид осъзнатост в детството заради проблеми,а не в бъдеще когато сме отговорни...според мен е именно това,че когато сме Имам предвид погледа върху вече изминалото детство,от позицията на възрастен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Някои неща са от детството, други от минали животи. Двете не е толкова лесно да се различат, колкото изглежда на пръв поглед. Спомени от минал живот обикновено хората нямат и затова не могат да проследят причините за някои техни модели на реакция, на мислене, предразположения, навици и др. Тези психически механизми пък, които са създадени в детството, често не са създадени отведнъж, не са създадени целенасочено и съзнателно; други пък са резултат от единично събитие и наситени в изключителна степен с емоционалност. Това са събития, поведение на родителите и близките, влияние на средата и др. които са оставили своя отпечатък върху съзнанието на детето, множество фактори наслагвали се с течение на времето, които не е лесно да бъдат разграничени. Неприятните отпечатъци (спомени) биват дълбоко заривани, като следствие от неспособността на детето да ги посрещне и приеме. На повърхността остава по-скоро оценката на човека за тези спомени, извършена от човека в миналото, а за да бъдат преоценени, те трябва да бъдат изкарани на повърхността и „преживени“ отново. Проблем е да признаеш тези заровени спомени, да проникнеш през оценката, която вече си изградил за тях. Оценката касаеща спомените от детството е извършена подсъзнателно, в момент в който човек е все още с неразвита психика и поради това тя може да е изключително изкривена. Същото се получава и в ситуации предизвикващи емоционален шок, в които участниците не е задължително да са деца. Силната емоция пречи на правилното оценяване на ситуацията и спомена често бива заравян, като на повърхността остава оценката за страх и за това, че събитието не бива да бъде повтаряно, т.е. спомена припомнян. Събитията от по-късна възраст, когато човек е по-съзнателен и наред с това отговорен за постъпките си, обикновено получават по-вярна оценка и неудобните спомени не биват заравяни толкова надълбоко в съзнанието на човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.