Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли човекът да прави добро?


Донка

Recommended Posts

Да, добър пример. Значи тука имаме един добър мотив на майката и от тази гледна точка желанието и по отношение на дъщеря и е добро. Но имаме налагане на воля, което коренно променя нещата. Тука вече не говорим за съветване, за помагане. Дъщерята има правото да вземе свое решение, дори и погрешно. В този случай доброто и злото са смесени. Има добра постъпка от страна на майката, но в същото време има и сериозно нарушаване на принципа на свободата.

Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли мисля си че някои думи наистина са изтъркани от употреба, но все пак. Когато Любовта е принцип в живота на човека т.е. когато човек е във връзка с висшата си душа или т. нар. 5-то тяло той винаги ще бъде с една крачка пред тъмната страна на силата в противен случай винаги ще закъснява. Принципът е такъв, дори и на милимунда да закъснееш, закъснял си. Любовта дарява човека със способнастта да предвижда. Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Щом знаеш за петото тяло, значи знаеш, че сегашният човек го няма. Че трябва да се изгради. Че не сам човек го съгражда. Нужна е структурна промяна.

Нека да си припомним:

В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г.

"Ние, съвременните хора, искаме да минем в другото царство. Като стопим леда. Ние искаме да влезем в Царството Божие. Ще се стопим като водата. Ние ще се разтопим под огъня. Може да влезем, но не такива, каквито сме. Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“ Ще възкръснем 4–5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим."

Не как да е. А съвършено.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Ще се разберем :feel happy: отвъд думите :) .

п.п. Стигнахме отново до седемте важни стъпки и темата щ.с.з.Гледам писала си за Новораждането и т.н...Въртим се в кръг ама наистина от там се започва :)

АБ. Йоан 3 глава

Спомням си че Учителя споменава в една от беседите си че е добре всеки да си има евангелието от Йоан и да го изучава :hmmmmm: но не си спомням точно в коя беседа беше.

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Щом знаеш за петото тяло, значи знаеш, че сегашният човек го няма. Че трябва да се изгради. Че не сам човек го съгражда. Нужна е структурна промяна.

Нека да си припомним:

В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г.

"Ние, съвременните хора, искаме да минем в другото царство. Като стопим леда. Ние искаме да влезем в Царството Божие. Ще се стопим като водата. Ние ще се разтопим под огъня. Може да влезем, но не такива, каквито сме. Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“ Ще възкръснем 4–5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим."

Не как да е. А съвършено.

Ето още един отговор:" 9 И ще прекарам третата част през огън;

И ще ги очистя както се чисти среброто;

И ще ги опитам както се опитва златото:

Те ще призоват името ми,

И аз ще ги послушам:

Ще река: Тези ми са люде;

И те ще рекат: Господ е Бог наш."

Захария 13 глава

~~~

"6 Думите на Господа са думи чисти,

Сребро претопено в горнило от пръст

Очистено седем пъти."

Псалми 12 глава

~~~

:hmmmmm: Т.е.

Неделя

ДУХЪТ НА БЛАГОДАТТА

Аметистовите лъчи

Завета на цветните лъчи на светлината

Петър Дънов

Линк към коментар
Share on other sites

  Имам спомени от много малък. Първите са ми от около едногодишен.

  Та когато бях 3-4 годишен, прекарвах лятото на село при баба и дядо. В двора имаше много животни, а това лято се бяха излюпили и патенца. Във един леген ги "учех" да плуват. Те си можеха ама аз започнах да уча едно от тях да плува под вода. И плуваше докато спря да мърда. За първи път се срещнах със смъртта, която сам причиних. Изпитах силна болка и много ревах, докато ми обясняваха какво е станало. Възможно е защото съм 'чувствителен" затова и в момента да напират в очите ми сълзи.

  Вдоста по-съзнателна възраст имахме много козлета. Едно от тях го обичах силно, сякаш повече от другите, беше доверчиво и обичаше да се гали и играе с мен. Когато вуйчовците ми започнаха да го колят, то успя да им избяга. Изхвърча през вратата на двора и никой не можа да го хване. След това се върна само и издъхна на входната врата. Нямаше къде да отиде... 

 Подарявам ви това мое стихотворение:

Момък прашен, уморен,

седна до една топола.

Със ръка я той погали

и целуна я по ствола...

"Прости ми сестро,

имам аз голяма мъка,

дошъл съм да сека те тука..."

Задуха вятъра, последна песен

зашепнаха листата в миг..

А момъкът във себе си унесен

сълза отрони, стон, сподавен вик..

Кажи ми Господи,

защо за да живея,

смъртта по стъпките ми ходи,

сърцето ми в любов копнее...

ръцете ми, отнемат те животи?

Смъртта тогава го погали,

целуна го по морната глава...

"Ела със мене друже,

премного си добър ти за света..."

Линк към коментар
Share on other sites

Според моето виждане истинско добро може да прави само добрият човек, т.е. този, който е открил своята изначална Доброта, която произтича от Цялото; този, който по природа е добър... В противен случай всички "добринки", които се опитва да извърши човек, са проникнати от отровата на неговото самолюбие и недалновидността на собствената му фрагментарност.

Линк към коментар
Share on other sites

Според моето виждане истинско добро може да прави само добрият човек, т.е. този, който е открил своята изначална Доброта, която произтича от Цялото; този, който по природа е добър... В противен случай всички "добринки", които се опитва да извърши човек, са проникнати от отровата на неговото самолюбие и недалновидността на собствената му фрагментарност.

Здравей,

от началото на темата чакам твоето мнение :)

искам да те попитам - как човек открива своята изначална Доброта, или му се "дарява"?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Еси! :) Бих казал, че при мен това разкритие се спусна като Божия милост, към която обаче дълго се бях стремял преди това.

Линк към коментар
Share on other sites

Иска ми се да се съглася с Борислав, че добро правят, открилите в себе си изначалното Добро. Но дали сме добри, правейки добро? Аз правя добрини, не защото очаквам възнаграждение за делата, а защото изпитвам необходимост да го правя. Не е следствие на осъзнат стремеж, а повече-плод на състрадание. И не съм добра, изобщо дори. Не съм открила и изначалното Добро в себе си. Просто върша нещо, защото смятам че е правилно- ако видя човек в беда, да го подкрепя, да дам рамо. Имаше няколко мнения, които се базираха на очакването за възнаграденото добро. Аз не искам да бъда възнаградена, нито го очаквам. Живея по моите си норми и правила и смятам, че така е добре за мен. Съзирайки награда в тунела и дарявайки нещо от себе си, заради нея, не мисля е вече Добро.

Багира изказа много добре идеята за диалектиката във връзката-добро-зло. Никога не знаем кога злото ще се превърне в импулс за извиращо добро и кога извършеното добро ще има не-толкова добър съзидателен резултат. Дали знаем кое е доброто, къде започва и къде свършава и обратното? Учим, разсъждаваме, извеждаме изводи, а след време Живият Живот ги оборва и ние сменяме позицията. Трудно е да застанем прави и гордо да заявим, да , знам кое е доброто. За мен добро е това, което прави някой друг по-щастлив, без значение дали във прагматичният аспект на думата или духовния.

Никола, извини, аз не смятам, че съм училтел или който и да било от нас е такъв, за да прозрем кармата на човека страдащ в момента, и да бъде дотолкова мъдри в решението си, както в притчата, която даде за пример. Ние сме човеци, като такива мерим с човешкия ни аршин и е ДОБРО, да не разсъждаваме твърде много кое би било или не би било добро за някой, ако или не извършим деяние помагащо му, а да го направим на момента. Такова, каквото го разбираме за добро, а Друг ще съди.

Донка, ще дам скорошен пример за това, как ми благодари моя бивша студентка. Не помня да съм правила добро за нея, но тя го е приела така. Дойде преди време, беше много разтроена, защото се бе сгодила и след месец развали годежа, защото момчето се оказало не онова, което следва да е. Беше в ужасно сътояние, аз й говорих, успокоявах я, не помня какво толкова съм и говорила, но и казах, че и аз съм преживяла тежки моменти и съм разбрала че, когато ти се стува, че не можеш повече да понесеш болката, идва ден, когато съзнаваш, че това се е случило за да дойде нещо много по-добро, защото е трябвало да го заслужиш. Та сега тя ми го повтори сто пъти, каза ми, че е мислила за самоубийство, защото тук обществото е много нетърпимо към разводи или разтрогнати годежи, каза, че съм я спасила. Беше с настоящият си съпруг, за който се е омъжила преди месец (прекрасно момче) и бяха много щастливи. Тогава се замислих, че понякога даже не отчитаме какво и защо сме направили, а то е донесло добро на друг. Такива примери имам много, но ще се огранича до тук.

В заключение- смятам да правя онова, което АЗ мисля е добро, без да се двоумя дали в перспектива би било целесъобразно. Колкото повече правя добро си мисля, че света ще бъде само с една мъничка идейка по-добър.

Благодаря ти Късметче, ще се възползвам от милото ти предложение.

Линк към коментар
Share on other sites

 "Може ли човекът да прави добро?"

Аз пък мисля че въпросът е неправилно зададен.Ние българите сме краини песимисти.

Ако азиатци биха задали въпрос биха попитали:

-Как да се научим да правим добро?

Прекалено много негативни наслагвания има в нашата история и все още не можем да осъзнаем че МОЖЕМ да бъдем полезни и да правим добро.

Линк към коментар
Share on other sites

Соня, според мен, всичко идва от осъзнатостта на човека, от дълбочината на неговото прозрение за собствената природа... Ако тя е добра, от тази вътрешна Доброта произтичат и добрите дела, защото Доброто дава добър плод, както и когато засадиш сладка ябълка, тя няма да роди кисели сливи. Осъзнатостта и дълбочината на прозрение, които има даден човек, определят и качеството на неговите постъпки, думи, мисли, чувства и т.н. Затова и един неосъзнат човек, непробуден за своята дълбока Същност, може да извършва привидно добри дела, но те да не променят неговата същност, да не пробуждат истинското му Естество, а и да са "добри" само на повърхността, красиви само като фасада, а вътрешната мотивация да е гнила. И обратно - този, който е пробуден за истинското Естество на човека, който живее в хармония с него, не е необходимо да се стреми да бъде добър, да прави добро - ТОЙ Е! И това е достатъчно, защото всичко, което прави, мисли, чувства и изрича произтича от това Естество.

Линк към коментар
Share on other sites

Има само един начин човекът-личност да стане проводник на доброто, заложено в него (във всеки човек без изключение) - да вижда в света около себе си само Доброто. И това не се нарича слепота, а любов, истина, мъдрост....

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Добрият човек не се пита защо тои е добър,

а защо светът е толкова лош.

;)

Светът е "лош", защото все още не успяваме да го направим по-добър.

Линк към коментар
Share on other sites

Направи добро и го хвърли в морето.

На това са ме учили от детството ми.Запомних го,но все се чудех,а защо да го хвърлям в морето?Не се сетих да попитам баба си,защо трябва да го хвърлям,а старателно следвах съвета и в първата му част през годините.Не ми беше трудно да виждам в света около себе си винаги Доброто,да го търся дори когато човекът или събитието беше на първо четене лошо,по-лошо и най-лошо.

Права е Донка това е верният път.

Понякога се замислях отново над въпроса си,но после забравях.Наскоро,съвсем скоро,след цели 40 години от времето,когато за пръв път чух и запомних съвета на моята баба изведнъж отговора дойде.

Като чета написаното от вас,разбирам,че вие пишещите тук го знаете.

А с днешна дата смея да твърдя пред вас,че доброто дело,правененто на добро е съзнателен избор ,който всеки трябва да прави за себе си във всеки един момент от живота и при всяка една постъпка.Не е нещо абстрактно.Не е оценка на нещата от позиция на времето,а именно Избор.

Линк към коментар
Share on other sites

tomodashi, светът е такъв, какъвто ние искаме да го видим. Според мен е прекрасен, защото искам да е такъв. И дори и в най-лошото се старая да видя Божествения смисъл, та да си обясня, защо днес ми се е сторило, че светът е лош. И когато намеря отговора, разбирам, че светът само за днес е поискал да е различен, но утре, дори от следващата минутка вече е по-добър... :sorcerer::yinyang:

Просто, защото се старая да го разбера... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Има само един начин човекът-личност да стане проводник на доброто, заложено в него (във всеки човек без изключение) - да вижда в света около себе си само Доброто. И това не се нарича слепота, а любов, истина, мъдрост....

Знаем, че върху Буда преди да стане Буда, е изпробван този метод. Знаем и какво се е случило. Не мисля, че Буда е изключение.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Добро и зло, горе и долу, топло и студено ... са "двойки" понятия с които описваме, отричаме или се вписваме в "линейния" свят.

Доброто, Любовта и Истината са "вертикални" понятия с дълбок замисъл, ние виждаме само "сянката" им и в стремежа си да сме подобни на ... се забъркваме в страхотни емоционални "коктейли", Венцислав в едно от мненията си го обясни много добре.

Малко хора могат да бъдат истински добри и то не е поради импулс или някакъв стремеж, те са чисти "проводници" на божията милост.

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

   Хората изначално са добри. "Истински" не са добри единствено за мен. Защото проектирам "сянката" си върху тях. Това са аспектите от съзнанието ми, с които не искам да се срещам. "Виждам ги" у тях, защото "у мен липсват". След това започвам да искам да се променят , защото не мога да го "понеса" че са "такива". Все едно, че нещо са ми длъжни. 

   :D "Контрол".

   "Дръж се с хората така, както искаш те да се държат с тебе". 

   

Линк към коментар
Share on other sites

Има добри хора, има и зли хора.

Материята е прекалено силна за да се приеме че някои хора може да са добри.

Материята така ги е изтъкала че няма начин да са добри,

на всяко добро нещо което изниква в съзнанието им му отговарят 5 зли помисли.

Браво,xameleona че им припомни източната мъдрост за Буда.

Не можем да не приемаме реалността и да живеем в измислен свят докато другите страдат.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази вечер стигнах до мисълта, че Добрата молитва ни дава ключ към начина, по който човек може да мисли Добро - и може би (Станимир е прав) това е естественият и най-сигурният начин да осъществи доброто, програмирано от Бог:

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраведа Ти се радваме,

молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

Човекът може да прави добро като се радва и служи на Бог, изпълнява Неговата воля, расте във всяко познание и мъдрост и пребъдва в Неговата истина.

От първия път, в който прочетох тази молитва, най силно впечатление ми прави;

"Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни" - много точно казано! Ако изпълним Божията воля, това ще бъде за доброто на нашите ближни - т.е. не ние ще направим доброто - ние само ще съдействаме то да се реализира... и както много преди мен споменаха - дори често няма да подозираме, че сме го направили...

Линк към коментар
Share on other sites

Тази вечер стигнах до мисълта, че Добрата молитва ни дава ключ към начина, по който човек може да мисли Добро - и може би (Станимир е прав) това е естественият и най-сигурният начин да осъществи доброто, програмирано от Бог:

Чудесна е тази молитва!

И "Отче наш" е чудесна!

Чувала съм, че в Рилския манастир парите на манастира били държани в един сандък. Със седем ключалки. Сандъкът можел да бъде отворен, само когато седемте ключаря се съберат заедно и всеки отключи ключалката, за която има ключ.

Така че ... Сандъкът с добрините има още един ключ, поне. Може да му бъде намерен образ в различните учения. "Петото тяло". Новораждането от Вода и Дух. Златната сватбена дреха. "И ние всинца ще се изменим". Това тленното трябва да се облече в нетленно"

Като казвам това не призовавам да седим до тогава със скръстени ръце, или опит за принизяване на усилията на много благородни хора. Просто можем да не си правим илюзии какво има на другия край на нашите добрини. Поне да не се чудим, като го срещнем и него. И да не страдаме ... по възможност. Това си е закономерност. Само трябва да се познава. И ... да знаем, че сандъкът няма само една ключалка.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...