Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли човекът да прави добро?


Донка

Recommended Posts

Тази тема сякаш се появи като вариация на "Желанията, егоизма...", за която съжалявам че е затворена. Няколко дена бях заета и не успях да вляза и прочета мненията в нея, които са безкрайно интересни.

По "Може ли човкът да прави добро". Безпорно-може. Но скритият подтекст, който аз виждам е, какво се случва след това с това добро? Появата му и интерпретацията в Живия Живот. Да, направилият добро, доказва своята духовна извисеност, своята еманципираност по отношение на обграждащия го негативизъм. Но въпросът е къде отива, какво следва доброто. Трябва ли да го правим?

Пример: Миналата година купих нова кола. Тук има обичай при покупка, да се заколи агне и да се раздаде на бедните. Така, че аз реших да последвам примера. Нали като си в Рим се съобразяваш с обичаите в Рим. Отидох в мохаем- лагер за бежанци, където мизерията е потресаваща. Раздавах тук и там и стигнах до нещо като площадче, там имаше събрани на лаф моабет хора, мръсни, боси, гладни и попитах просто така "На кой да дам оставащите пакети с месо. Невероятното е, че никой от тези мизерстващи не каза - дай на мен, а започнаха да ме наставляват в коя къща има вдовица, болни, сакати.Започнах да ходя по въпросните къщи и в една от последните попаднах на група деца. Попитах кой е от тази къща, едно момиченце дойде. Хора, очите му бяха гладни...Беше страшно за гледане. То взе пакета от ръцете ми и побягна, от страх някое от другите деца да не го грабне от ръцете му. Потресох се...Помислих си за моите нахранени, презадоволени деца и взех оставащите пакети и влязох в къщата. Няма да обеснявам как изглеждаше, просто не мога да го предам. Болезнено е. Посрещна ме жена, която помислих е около 60-те, а се оказа мой набор. Покани ме на чай. Не мога да ви предам ужаса, който изпитах, защото знаех че ще ми направи чай от водата от крана, а това означава за мен три дена неотклонно в тоалетната. В богатите региони пием и готвим само вода Nestle, която ни носят в бидони. Но, моето възпитание ме застави да седна кротко и да изпия чая. Поговорихме си, жената има ЖИВИ 12 деца, от 21 раждания... Мъжът получава по-малко от 90 долара заплата.Няма да навлизам в подробности, но когато си тръгнах съм плакала по целия път, а аз често не плача, въпреки че живота ми е бил много труден. И реших за себе си, че всеки месец ще пращам пари на това семейство. Не съм го направила с мисъл, че Бог ще види и ще ме възнагради, нито съм казвала на някой че го правя. Сега го споделям за първи път. Единият от синовете не жената идваше на всяко първо число, взимаше парите и си отиваше. След точно 6 месеца, реших да отида и да ги видя, как са.Не защото исках да ми благодрят, подчертавам отново, а защото имах вътрешно чувство, че е редно да отида. И какво мислите заварих???Една пребита жена, посинена, едвам ходеща. Същата мизерия, но съчетана с депресия. И знаете ли какво ми каза жената? "Бъди проклета. Ти разби живота ми. Ние бяхме бедни, но щастливи преди ти да се появиш". Как се чувствах? Какво изпитах? Не желая да го коментирам, но тук сме се събрали хора с образование, възпитание, стремежи, така че всеки ще усети малко от това в което аз се завихрих. Оказа се, че мъжа е започнал да пие. Той е пропивал парите, връщал се е и е пребивал всички, карал ги е да идват и да искат още пари от мен, а те са отказвали. Е, отговорете ми моля. ЗАСЛУЖАВАЛА ЛИ СЕ Е ДОБРИНАТА? Какво е довела тя след себе си. Заради това, за мен, добрината води своите последствия.Такива, каквито Бог ги е определил и кармата зачатала в първоосновата им. Не сме богове, а хора. Да гадем за добро и зло не е наше право, а само да видим, преценим, размислим а после да ситуираме обстоятелствата. Защото това, което ние си представяме не винаги е онова,което Бог е искал да ни каже. Живеем по морални, естетически параметри, и заради тях, а не заради нещо по-висше постъпваме по определен начин. Нека имаме смелостта да си го кажем. Стремежа, надеждата ни не винаги са онова, с което природните и Божии закони кореспондират.

И отново, съжалявам че бе затворена темата за егоизма. Много научих за себе си, за което благодаря на Кристиян, Валенинус, Багира, Венцислав и други участници във форума.

Линк към коментар
Share on other sites

Доброто не е нещо материално. То може да намери материален израз, но не е зависимо от него. Доброто е духовна величина, която може да сътворява форми, ако човек даде път на неговия поток.

Ако давам пари на някой, това е неутрално. То може и да помогне и да навреди. Защото доброто не е в даването на пари. Топлината и любовта, които излъчвам към човека, това, което влагам в жеста си, са много по-важни. А може и да няма жест. Може само да го почувствам и да му го предам. И тогава какво човекът ще направи с даденото е винаги негов свободен избор. Ако видя, че някаква моя конкретна материална помощ не помага на човека, ще спра да му я предлагам. И това е добро. Добро е всичко, което помага на човек да открие доброто в себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Живеем по морални, естетически параметри, и заради тях, а не заради нещо по-висше постъпваме по определен начин. Нека имаме смелостта да си го кажем. Стремежа, надеждата ни не винаги са онова, с което природните и Божии закони кореспондират.

:rolleyes: Някои считат злото за вродено у човека, а доброто за култивирано и повърхностно; други считат обратното. Според мен няма човек, който би се чувствал уютно със себе си, ако наистина знае, че е лош - той просто има възглед, чрез който се самооправдава. Но тъй като трасформацията по едни или други причини се забавя, какво друго и му остава? Да се гърми ли?! Самоилюзията е предпазна клапа, докато човек си порправя път в гъстата и непредразполагаща към съвършена етика материя на земния ни живот. А че трябва да си помагаме е просто сигурно, без това светът съвсем ще заприлича на ад. Друг е въпросът, че няксои помагат условно, с мисли за благодарност и отплата или поне за видим скорошен резултат в битието на другите. И затова те лесно се разочароват и се чудят, има ли смисъл да продължават да го правят. Духовната помощ - трудна за нас на този етап - започва да помага безусловно и не се разочарова, независимо от резултатите. Последните все пак могат да се имат предвид, когато се определя адресанта и точния вид на оказаната помощ. Например...

http://www.capital.bg/show.php?storyid=406908

Линк към коментар
Share on other sites

:) sonja,хубав урок си научила ,за съжаление тези уроци ни съпътстват през целия ни живот.

Не случайно преди време тук някъде из форумите защитавах тезата ,че "помагането" никак не е наша привилегия и изобщо не е в нашата компетенция.

Не че не се улавям в подобни действия,но мисля че все по- бързо започвам да ги анализирам и прекратявам.

Съвсем близък мой случай,който ме накара да се отрека от помагането и вършенето на "добро" за пореден път.

Моя колежка има семейни проблеми съпруга и е безотговорен,пие,хазарт и много лъжи.Но от известно време има силното желание да поеме отговорност ,да бъде добър баща,естествено съпругата му отдавна вече не му вярва ,научила се е да се справя сама,т.е. той няма никакъв шанс пред нея ,затова и се проваля често.

Та в съботите в които тя работи няма кой да гледа детето ,предложих "помоща си"с твърдото убеждение че правя "добро", така няколко месеца ,до като в един момент ,разбрах ,че съпруга и иска да поеме отговорност за това и да си идва от Пловдив(където работи) ,естествено той няма шанс за това ,защото тя е решила проблема.

Как се почувствах аз.Отвратително.

С моето "помагане"и "добро" спирам шанса на един баща да поеме отговорност за детето си.

Ако не съм аз тя ще не ще ,трябва да му се обади и той ще дойде,съответно чувствайки се полезен и нужен най-вероятно ще започне промяна в много други неща в себе си.

Прекратих това и се чувствам много добре.Сега бащата е тук грижи се за детето си ,а аз за моите,така трябва.

Житейските ситуации са поемане на отговорност,поемането на част от отговорността на другите не е правене на добро.

Човека от случая на sonja,няма пари ,защото не може да носи отговорност за тях ,нужен му е много труд и мизерия ,за да се научи да ги цени и управлява,жената от същия случай има тези грижи ,защото е родила повече деца от колкото може да поеме отговорност ,затова ще си учи урока ,звучи мнооого грубо знам ,но това е положението.

Правенето на добро в много от случаите е поемане на чужда отговорност ,което на свой ред е неуважение на способностите и силите на другия (още повече когато не ни я искат).

Разбира се с всяка наша такава проява тренираме редица наши качества ,но трябва да се замисляме къде да спрем.

Поне на мен ми се налага.

Линк към коментар
Share on other sites

Нима не знаете, че доброто се върши незабелязано и дори по-добре несъзнателно (=незабелязано и за външното ни съзнание)? Започна ли да си разсъждавам, че върша "добро", вече съм на грешните релси, както казват братята немци. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Така е azbuki,но живота ни поставя всяка минута пред избори и нашето решение почива точно на този избор "добро" или "лошо".Несъзнателното е друго явление.

Линк към коментар
Share on other sites

Така е azbuki,но живота ни поставя всяка минута пред избори и нашето решение почива точно на този избор "добро" или "лошо".Несъзнателното е друго явление.

Защо? Сърцето ми избира. Ако видя, че човекът не използва шанса по най-добрия начин, просто спирам. Не го приемам лично, не се чувствам "ужасно" и т.н. просто приемам, че тази помощ тук не е на място.

И от духовния свят така: Дават ни някаква помощ. Не я ли употребим по предназначение, спират ни я. Но не спират да са с нас и да ни подкрепят - винаги. Защо Господ не се обижда като разхищаваме даровете му?

Къде е тук доброто и злото? Просто нецелесъобразно приложено добро. Нецелесъобразното приложение не унищожава доброто, нито намалява неговата сила.

П.П. Между другото момичето, което ни измами за тока (разказвах това в темата за доверието). Ако мислех по описания от много хора тук начин, сигурно сега трябваше да се ядосвам на себе си. Защото аз се запознах с това момиче, когато тя имаше проблем. Дойдох да й помогна, защото не можеше да ходи, а аз имах опит с обездвижени хора и знаех какво да направя. Бях една непозната, срещната случайно. И други добрини съм й правила. Впрочем, и тя на мен. Не е лош човек изобщо. И един ден тя ме изоставя в безизходица с дълговете си, непосилни за мен. Да се чувствам ли ужасно?

Молих се на Господ да й даде да види истината и да не тръгне по тоя път. Знаех, че проблемът не е мой и че ще се оправи. Някой е чул молитвите ми, поне засега, нещата се развиват положително и тя според мен има желание да поправи постъпката си. Безсмислена ли беше помощта ми към нея, щом така се е отнесла към мен, т.е. не е оценила даденото? Не. Защото това, което съм направила за нея и контрастът на фона на това, което тя направи накрая, й дава възможност да се осъзнае, дава й едно важно преудпреждение за живота. Със или без мое съзнателно участие - но аз помагам, ако съдействам на този процес.

Това, някой да бъде толкова добър към теб, че да ти даде шанс да се отвратиш от себе си, за да поискаш завинаги да се промениш, да напуснеш някоя своя слабост и да не й се поддаваш вече - това е голямо добро. Възможността тя да види съсипания си баща и останалата без думи приятелка, ето това е голямо добро - в този конкретен момент, за тази душа. Това е шанс, който тя може да използва или не. Оставям я да претърпи последствията от действията си в материално и морлано отношение. Тя ще трябва да се изнесе и ще живее вероятно при някакви не толкова благоприятни условия някъде за известно време. Оставям я да си износи този товар, да се научи да борави с парите отговорно - и на баща си ще трябва да ги върне. Но се държа искрено и много добре с нея.

Животът е преди всичко една лаборатория, в която протичат реакции.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

За това спор няма , но както казах и по- горе "с всяка наша такава проява тренираме редица наши качества ,но трябва да се замисляме къде да спрем."

Един лек анализ в такива моменти върши хубава работа :).

Само да уточним ,че силата на "доброто" което правим не е за човека на когото го правим ,а за нас,ние няма как да преценим ,дали му правим добро или не.Но можем да преценим,дали се чувстваме по-добре или не.

Защото често ,когато си мисля ,че правя на някого "добро " обикновенно се оказва ,че е за сметка на някой друг.

Линк към коментар
Share on other sites

Само да уточним ,че силата на "доброто" което правим не е за човека на когото го правим ,а за нас,ние няма как да преценим ,дали му правим добро или не.Но можем да преценим,дали се чувстваме по-добре или не.

Това е и вярно и не. На едно ниво сме свързани с другия. И ако виждаме нещата на това ниво, ще знаем и дали помагаме или не. Тоест за това дали виждаш зависи как гледаш. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Облагодетелствувана съм от Съдбата да имам много приятели. И на всички до един съм помагала "духовно" и "морално" и в човешки ситуации. Но, винаги когато съм го правила то е било продиктувано от факта, че има харизматични личности, които сбират другите, те раздават от себе си, доколкото и колкото могат.Този вид помощ е изцляло и само "виртуална", доколко всъщност си помогнал едва ли би могъл да знаеш. Освен това е много лесно да се раздадеш духовно. Не изисква нищо от теб, освен желанието да го извършиш. Следствието за мен, е че в повечето случаи се изживяваш донякъде справедливо за един духовно извисен, осветил останалите с отразената си светлина Човек. ТОВА ЗА МЕН НЕ Е ДОБРИНА. Това е споделяне.Доброволно при това, не изискващо кой знае какви усилия, в нашата ситуация. Онези, Иса, Моше, Абраам, Мохаммед, Будда, всички тези ЛИЧНОСТИ са го извършили, съзнавайки и не-парадирайки че осветляват тъмата в душите на другите. Дарявали са нетленно.Страдали са, борили са се със себе си, за да го извършат, а не са го споделяли. Това е било факел, призвание, съдба. Едни са го приели, посяли в себе си и са се извисили, други са отхвърлили дареното от тези изключителни фигури в човешката ни история. Но те, не са ние. Те за друга съяност, пример, абстракция, чудо.

Дали тяхното дело е било добрина? За мен -не. Това е било път, избор, не добрина.Нещо което бихме мечтали да разберем, да претворим, да последваме. Но непознат параметър, поне за мен.

Доброто за мен е друго, както някой каза тук -да подадеш ръка на падналия в този материален свят. Да я подадеш, без значение дали си го направил от егоистични подбуди, дали защото това е възпитанието ти, дали защото си етичен, или защото си осветлен. Просто си го направил. Това е добро. Аз дадох финансов пример, не случайно, защото за работя понякога по 15 часа, за да дам по-добър старт на децата ми от този, който аз съм имала. За да отделя за друг, това за мен е означавало да работя още повече, да ЛИША МОИТЕ ДЕЦА. Защо? Спонтанен изблик на състрадание и вина. Това е добро. Без значение от първоимпулса му. Давам факт, пример, не повод за възвеличаване на моята собствена доброта и благородство.В друг пост казах че се приемам с егоизма, който е жив в мен и кълни. И когато отгледам с любов и нежност, с търпение и вяра онова ДРУГОТО, отново някъде в красивата ми градинка се пръква егоизма. И започвам отново, без съжаление.

Но, тук е мястото да кажа, че не съм съгласна с това да се профанират житейски ситуации без да се познават. Лесно е да се каже, че една жена е родила 12 деца, да мре от глад, защо ги е наплодила, нали???Ние културните, възпитаните, не бихме го допуснали. Ами да, обаче ако именно ние сме се родили там, в мохаем, и сме се оженили на 13 години, за да се отърват родителите ни от нас, за да не хранят едно гърло повече, когато нямаме пари, само долар,скъпи съфорумци, за да отидем на лекар и да си сложим спирала, защото с този долар, ще купим ориз за 12-те ми деца, и когато единственото удоволствие на мъжа ни, след 14 часов работен ден като товарач е да дойде и да си легне с нас и знаем че образованието а и хигиената(защото няма там тоалетни и течаща вода) не стига, за да не ми направи дете, тогава какво да правя??? Да говоря за възвишените неща, за езотеризма и рапръсканата от моя ум светлине.Не!!! Да оцелея. Сега в момента и само.

Не съди, за да не бъдеш съден.

Но в по-голяма сила, не съди, за да не съжалиш, че си бил съдя.

Щастие ви желая.

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе. Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. (Беинса Дуно)

Струва ми се подходящо като пример.

И още нещо цитирам - "Ние, не можем да правим големи неща в живота си, но можем да направим малките неща, с голяма любов"; "Някои от нас са прочути, други анонимни. Но всички ние играем ролята си. Не защото си по-специален или по-способен от другите, а защото имаш у себе си онзи вечен импулс, да раздаваш себе си на другите..." Из "Пътят на мирния воин"

Защо да не се радваме едни на други, ей така, без оценка... Защо да не сме щастливи от малките неща, които днес сме направили? Да видиш някого усмихнат, доволен, да си изпълнен с радост, ей така, без причина... Да простиш и разбереш на този, дето иска да нарани и да доминира...

Човекът може и прави добро, когато го прави с чисто сърце, ей така, просто, защото се чувства щастлив от това...

Линк към коментар
Share on other sites

Учител се разхождал с ученик край реката и видели човек, който се давел и викал за помощ.

Учителят не обърнал внимание на случката и продължил спокойно да разговаря с ученика си, а ученикът след кратко колебание също се направил, че нищо не е видял и чул.

Продължили разходката си и след време ученикът запитал учителя:

- Учителю, защо не се притече на помощ на този давещ се нещастник?

Учителят отвърнал:

- Аз прочетох в кармата му, че не бива да се намесвам. Но ти, който не можеш да четеш кармата на хората, ти защо не му се притече на помощ?

----------------------------------------

Тази притча ни бе разказана в отговор на наш въпрос от един германски приятел.

Линк към коментар
Share on other sites

Еси, не ми отговори на един въпрос, така, че ще те „накажа“ с цитати. ;):D

Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Щом мислите дали трябва да се прави добро или не, вие сте от ниска култура. В Небето няма двусмислие за доброто. В духовния свят никак не става въпрос, дали трябва да се прави добро или не. Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим. Добрите желания и добрите мисли произтичат от доброто, те са процес на растене у нас. Когато посеем една семка, ние имаме първия процес – поникването на растението, втория – на прорастване, третия – на цъфтене, а четвъртия процес – връзване на плодове. Следователно, доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това причинно тяло у човека. Всяка семка е една причина.

и още един :)

Ние, съвременните хора, сме скъсали всички документи, които Бог ни е дал, и казваме: „Всичко е наше, и умът е наш, и сърцето е наше.“ Това не е вярно. Умът е даден да правиш добро, сърцето е дадено да правиш добро, душата ти е дадена да правиш добро, тялото ти е дадено да правиш добро. Така седи въпросът. Ти си скъсал тия документи и казваш: „На мен всичко ми е дадено да живея и да се наслаждавам.“ Не е вярно това, така не се говори.

Хармония и дисхармония

:feel happy:

Но всъщност отговорът май се крие в поста на valentinus. :)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Еси, не ми отговори на един въпрос, така, че ще те „накажа“ с цитати. ;):D

:) Това е "заплаха" която ще "уважа", само ще вметна, че НЕ МОГА да чета цитат по-дълго от 3-4 реда невъзможно ми е. мога да прочета няколко стараници лична история, написана в 1 лице, но цитат - не :)

Въпроса беше за тези които "не могат" да искат помощ - така е защото са безловесни? А това са животните. Духовното ни въздигане, ако го има изобщо, се определя от това какво е отношението ни към животните. А личните ни човешки проблеми в последните 2000 години не са се променили колкото и книги да четем.

Аз неправя добро, а това което трябва, старая се да съм с чиста съвест ... е имам и пропуски :huh:

пп Най-голямите ми проблеми са били когато съм се взимала насериозно. Тогава става страшно щот влагам много страст :D

Цитатите са отправна точка губеща се в далечината, но по важно е какво правя днес ... сега. ;)

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

Знаем, че трябва да творим добро, да се радваме на него.Съгласна съм на сто процента с това.

Притчата я знам Валентинус, повярвай ми много съм мислила над нея.

Но не ни е дадено да знем пътищата. Но ни е дадено да мислим, разсъждаваме над постъпките си, добри или не-токова, правилни или не-толкова, целесъобразни или не-толкова. Но поуката каква ли е? Дали доброто, което трябва да съществува и колкото е повече, по - щаслив ще е този свят, толкова по-лесно ще е да живеем в него, е правилно разбрано от нас самите?

За животните да и пак да- иамам си лиетящ папагал в къщи и осиновен уличен котарак, който бе със счупено краче и скъсано ухо, сега е великолепен дебелан, обикалящ свободно навред, на улиците и у нас, свободна душа :)))

Линк към коментар
Share on other sites

Приятели, от няколко дни се терзая в размисли, за нещо което се случи в нашия град :( . Пуснах темата на друго място, но там никой не се реши да обсъдим този въпрос и направо ще копирам тук, защото смятам, че темата е подходяща:

Тази сутрин се самоуби най-добрият хирург в нашия град вследствие на - Лекарска грешка причинила смъртта на 11-годишно дете? . Което ми даде повод за много дълбок размисъл. От една страна самозабравата когато си най-добрият от друга страна си мисля, за лекарите които постоянно се срещат със смъртта и човешкото страдание. Какво ли се случва с тях самите? От трета страна и съвсем не на последно място трагедията с детенцето и мисълта за родителите...Повод, за много размисъл... В един миг виждаш човекът велик, на върха на своята слава и кариера, и в следващия момент всичко рухва тотално и понеже съм човек и всяка човешка смърт ме намалява както казва Джон Дън реших да сподеря всичко това с вас.

Изт.

След това целия град се събра, за да изпрати този човек. Аз не отидох. Но то бяха речи и слова, доказателства за неговата невинност и т.н...Все си мисля, че при нас обикновените човеци схемата е такава - Осанна - Разпни го и накрая Алилуя!

Това което чух е, че той не е могъл да понесе отношението на другите към себе си включително и на приятелите си. В онези мигове е бил ужасно, изключително самотен. Всички тези които в момента се тръшкат и изнасят речи ги е нямало. Сам е бил освен...Прибягнал е до единственото човешко същество което го е обичало неизменно, което е страдало и е било пренебрегвано от него. Това същество го подкрепя и го обича при всички условия дори и сега след смъртта. Няма да и споменавам името и каква му е въпреки, че я познавам, но не сме близки. Уважаваме се и се поздравяваме :) . Ето за тази Любов си мисля аз, която е неизменна при всички условия и която е над смъртта дори е по-дълбока от живота. Нея аз наричам Божествена или по точно това е моментът на Божесвената проява в човека. Как смятате вие? Аз смятам, че... :hmmmmm: Всъщност народа го е казал много по- добре - "След дъжд качулка." Така понякога т.е. доста често се проявява човещината човешка, не онази с главно "Ч". Поздрави!

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема сякаш се появи като вариация на "Желанията, егоизма...", за която съжалявам че е затворена. Няколко дена бях заета и не успях да вляза и прочета мненията в нея, които са безкрайно интересни.

Чудя се, чудя на достата затворени теми, но накрая предположих, че тъй като дискусията в тях е много хубава и жива, и за да не се случи така, че да стане обемиста и разводнена- да, наистина, много хубаво е да си пребивават тези теми като затворени! Мисля, че това е най- доброто обяснение! :)

А че засегнатите в тях теми са вълнуващи за много от нас- да, ето, появяват се все повече и в други теми ...

Когато се опитваме да обясним явленията около нас в рамките на измеренията, които са ни познати, винаги стигаме до задънена улица. Така понятията "добро" и "зло", толкова ясни, толкова елементарни за всички, привични; обаче се случва познаването им, с което повечето от нас се гордеят, ни в клин, ни в ръкав, току се изметне, доброто и злото се обърнат и се окаже, че нито доброто е добро, нито злото е зло, а като решим да правим едното, или другото, изобщо не става това, дето си го мислим. Опитваме отново и отново да ги заковем: " Как, бе, нима не е ясно кое е добро и кое е зло?!?" . В един момент ни се струва, че май е ясно. В друг разбираме, че никак не е така. Понякога на някои от най- добрите от нас им писва тази игра. Понечват да излязат. Както този хирург. Както много други. Но така не се излиза.

Има и парадоксално обяснение на това. Същността на явленията не е затворена в рамките на познатата ни житейска плоскост, в рамките на познатите ни измерения. Виждаме проявите на тази същност в сечението на осъзнаваната от нас действителност. Но това, което виждаме, не е същност. Действията ни може да се пресекат понякога със същностните потоци. Тогава си мислим, че ние правим добро. Тогава можем и да кажем, че позволяваме доброто да действа чрез нас. Съзнаваме ли същността? В синхрон с нея ли сме? Казват, че колкото по- малко съм аз, толкова повече е Тя. Казват ...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Замислих се доброто, което правиме еднозначно ли е с доброто на Този когото не познаваме. Стигнах до извода, че същността Му е добро (разбира се не само то), но най-същественото, че Той не познава що е зло. С една дума Той не знае какво е зло, никога не го е правил и Му е чуждо, като знание и действие. Следователно нещата в Трансцеденталното са еднозначни, няма полюси – от едната страна добро от другата зло - както тук. От това следва извода, че действията етикирани като добро в двуполюсен свят не са такива, защото в такава структура е невъзможно да се породи онова добро присъщо на Непознаващия зло. И друго – възможно ли е човек в такъв вид (познаващ добро и зло) да оцелее в свят непознаващ дуалноста? Там никой никога не е правил зло, понеже е чуждо като явление и чувство. И най-същесвеното – възможно ли е Непознаващия зло да създаде свят в който злото да е понятиен феномен, или пък: в Трансцеденталното вероятно липсва страдание, как така Той ще създаде свят където съществата да страдат? Възможно ли е Този когото не познаваме да ни е създал в този дефектирал вид?

Линк към коментар
Share on other sites

Може ли човек да свири на пиано? Или пък, може ли да рисува? Ако не може, ще се научи. Ако пък може, винаги може да се научи още по-добре. Неумението е условие, база. С необходимото постоянство, труд и усилие, то се превръща в умение, допусканите грешки се намаляват и се получава нещо наистина красиво.

Линк към коментар
Share on other sites

В съзерцание на човешкото добро...thumb_sredna_31027.jpg

В синхрон сме. Не само с мен, но и с майка ми. Точно това си мислехме днес с нея съзерцавайки нашичкия любимец. Между другото доктора имаше същото кученце като нашето и често срещайки се си говорехме по този повод :). Думи... Багира изразила си го много точно. Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър.

Бог ни е създал точно такива, каквито имаме нужда да бъдем, за да можем да изпълним Волята Му, мисля - нито повече, нито по-малко.

Доброто, което правиш, е посяване на нивата.

Който посява нивата, го прави с добра воля и работа. Но дали ще поникне и как ще порасне и какъв плод ще даде посятото добро не зависи от сеещия...! Много точно сравнение... Но се грижи за посаденото смирено според нуждите на растящото добро и според законите, заложени в него от Бог. Ако реши сеячът той да определя какво е добро за растението, ще го убие...

И ако сме сели и сме се грижили за посятото според законите на Живата природа, то ще ни възнагради с плодове - не само за нас, но и за хората и съществата около нас...

След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път.

Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества.

Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. Ако не изпълните тази програма, в живота ви ще се явят празнини.

Спомних си за поразителния разказ на Соня в тази тема - тя отначало е изпълнила програмата за правене на добро, спусната и отгоре, като по силата на местните обичаи е раздала храната... После, обаче, съжалението в душата и я е тласнало сама да си определи допълнителна програма за правене на добро - изпращане на пари... Първото добро е било изпълнение на волята Божия, второто - на нейната човешка представа за правене на добро... Но страданието и след случилото се е било един от най-ценните уроци в живота и... И аз съм имала такива... Разбирам те, мила Соня.

Никак не е лесно да различим кое е Божията програма и кое е нашата... Изкуство е да усетим кога сме на границата между доброто, което изпълняваме и доброто, което измисляме ние... и кога да откажем "добро" - дори и поискано.

Всички цитати са от Доброто - Изворът на Доброто.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...