Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Космическата игра на Всевишния


Guest Христо
 Share

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Преди време един приятел във вибокса ми изпрати този текст, не знаех на кой е. Вчера реших да проверя. Авторът му е Шри Чинмой.

http://www.srichinmoy.org/bulgarian/spirit...ame/cosmic_game

Ето откъса, който ми беше пратен, а на посочения линк е целия текст. Това виждане за Бог и за смисъла на живота отговаря ли на вашето виждане ? Ако не - с какво се различава ?

Бог е бил Един, но е пожелал да стане Много. Не можеш да се наслаждаваш на игра само с един човек. Ако искаш да играеш някаква игра, ще ти трябват повече играчи. Бог е произлязъл Сам от Своята собствена Тишина, за да се наслаждава божествено на Космическата Игра.

Ако се потопим дълбоко навътре, ще видим, че ние само вземаме съзнателно участие в Божията Космическа Игра. Ние виждаме, че не сме извършителите, Бог е Извършителят. Ние сме само Негови инструменти. Бог е Един, но Той е почувствал, че иска да се наслаждава, да осъществи Себе си в милиони образи и форми. Той е почувствал, че щом е Един, не е напълно удовлетворен. Защо трябва Той да е удовлетворен от това, че е Безкрайният Единствен? Той може да бъде и безкрайно множество. Бог е всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ. Ако Той е всемогъщ, тогава защо да не стане като мравката, безкрайно малко същество? Поради Неговата всемогъща Сила, ние мислим за Бог като за нещо много велико или огромно. Но тъй като Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той може да бъде и в крайното. По този начин Бог играе своята вечна Игра във вас и чрез вас, чрез мен, чрез всички човешки същества.

Бог е безкраен, но Той обитава във всяко мъничко дете. Тук, в крайното, Той желае да се наслаждава и да свири мелодията на Безкрайното. Единствено тогава Той изпитва най-голяма радост. Именно в крайното ние се стремим да постигнем Безкрайното. Същевременно Безкрайното получава най-голяма радост, като се превръща във възможно най-малкото.

Крайно и безкрайно: за нашите външни очи те изглеждат противоположни, но в Божието Око те са едно. Крайното и Безкрайното винаги вървят заедно, едното допълва другото. Крайното иска да стигне до абсолютното Висше, което е Безкрайното. Безкрайното иска да се прояви във и чрез крайното. Тогава играта е цялостна. В противен случай това ще бъде само едностранна игра. Няма да има никаква радост, никакво постижение, никакво осъществяване. Безкрайното е това, в което и чрез което крайното пее своята песен на реализация. А в крайното и чрез крайното Безкрайното пее своята песен на проявата.

Предназначението на живота е да проявим вътрешната божественост. Предназначението на живота е да станем съзнателен инструмент, избран инструмент на Бог. Предназначението на живота е да проявим най-висшата Истина, която ние въплъщаваме. Първо трябва да видим Истината и да почувстваме Истината. След това трябва да разкрием и проявим Истината.

Целта на живота е да станем съзнателни за Върховната Реалност. Целта на живота е да бъдем съзнателен израз на Вечното Съществуване.

Животът е еволюция. Еволюцията е разгръщане отвътре. Всеки живот сам по себе си е един свят. Наистина, всеки живот е един микрокосмос. Това, което диша в необятната вселена, диша и във всеки отделен живот.

Целта на живота е да осъзнаем Бог. Осъзнаването не може никога да дойде при човек, който бездейства. Ние трябва да платим цената за него. Алтернатива няма.

Ако наистина обичаме живота, ние трябва първо да обичаме Бог, защото Бог е не само Източникът, но и самият Дъх на живота. Любовта към Бог не ни струва нищо, но има висока стойност. Нашият ум знае тази истина. Нашата душа въплъщава тази истина.

Всеки човек има душа, и всяка душа има собствена природа. Душата, която е пряк представител на Бог, слиза на земята, за да изпълни обещанието, което е дала пред Абсолюта на най-високия план на съзнанието, в Небесата. Всяка душа трябва да прояви по особен начин своята вътрешна божественост тук на земята. Душата проявява своята вътрешна божественост чрез разкриване на собствената си светлина. Когато душата, чрез своя стремеж, осъзнаване, разкриване и проява навлезе в Космическия Аз, тогава тя завършва своето земно пътуване.

За да видиш светлината на своята душа, ти трябва да почувстваш, че не си тялото, не си виталът, не си умът, не си сърцето, а си самата душа. За да получиш това преживяване, ти трябва да почувстваш, че се нуждаеш от Бог и Бог се нуждае от теб. Ти се нуждаете от Бог, за да издигнеш съзнанието си колкото е възможно повече – високо, по-високо, най-високо. Бог се нуждае от теб, за да прояви себе си във теб и чрез теб, тук на земята.

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

Преди време си мислех за това, че Бог създал човека по свой образ и подобие. Това очевидно не касае (само) физическия аспект.

И тогава си представих какво бих правила аз, ако имам неограничени възможности. Бих си измислила интересно занимание - нещо, което да търпи развитие. Импулс за развитие, за промяна, дава предимно скуката. Ако измисля нещо интересно, след време ще го овладея и то ще спре да бъде интересно за мен. Ще измисля ново, по-сложно и така нататък. Ако всичко е прекалено лесно, би било скучно. Трудностите от друга страна ме мобилизират - аз забелязвам как сама си ги създавам и нямам нищо против това, трудностите не ме плашат, плаши ме скуката. Свършат ли труднистите, свършва и интересът. Когато гледам филм, в който нищо не се случва, на мен ми е скучно и спирам да го гледам. Когато в нетърпението си погледна последните страници на книгата, която чета, губя интерес и почти никога не я дочитам. Когато творя, забравям всичко около себе си. Когато създам нещо хубаво, съм щастлива. Когато му открия недостатък, се връщам да го поправя. Когато резултатът ме удовлетвори, губя интерес и си намирам ново занимание, започвам от нулата, отново правя първи стъпки, допускам грешки, поправям ги и така нататък.

Струва ми се, че Бог си играе на същата играе - чрез нас :)

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Но ако на Бог може да му е скучно, значи не е съвършен - и върху този въпрос съм мислил, би трябвало да си е самодостатъчен. :) Питах човекът, който ми прати текста какво мисли по въпроса, но май нямаше отговор...Показах го на един протестантин - той каза какъв е този Бог дето изпитва скука, забравяйси че според неговите си разбирания бог мразел греха.

Link to comment
Share on other sites

Смяташ ли, че има човек, който да има ясна представа за Бог? Не мисля. Всеки разбира нещата по свой си начин, вмества представата си за Бог в своя свят и си живее някак. Аз вече никой не питам, защото зная, че никой не може да ми отговори.

А що се отнася до съвършенството - вероятно нашата човешка представа е доста изопачена. Спрях да мисля за несъвършенството на света и човека, когато за първи път видях човешкото тяло отвътре - оттогава светът ме удивлява все повече.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

И аз знам, че никой не може да ми даде категоричен отговор. Интересни са ми субективните ви мнения или пък убежденията вследствие на нещо прочетено например. :)

Link to comment
Share on other sites

Под "свой образ и подобие" аз разбирам сбособноста на човека да мисли възвишено, да чувства и вярва истински, да обича живота, независимо какво му се поднася, да обича и да бъде обичан, да дава и да получава, да допусне Бог в себе си и да Му служи, да размишлява върху философски въпроси и т.н. Именно това ни прави различни от животинския вид. С няколко думи: да се доближи до Божествения разум и да разбере тайните.

Link to comment
Share on other sites

Понякога си мисля, че не само възвишените мисли са ни дадени от Бога, но и другите. Бог е сътворил всичко - и доброто, и не-доброто. Поставил е началото, определил е правилата, оттам нататък сме се проявили като творци ние :)

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Защо пък Бог да ни дава каквито и да е мисли - ние сами си ги избираме. :) Може би и създаваме.

"да обича живота, независимо какво му се поднася" - това е най - сложно, дано го науча в следващите няколко ...живота. :D

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

"да обича живота, независимо какво му се поднася" - това е най - сложно, дано го науча в следващите няколко ...живота. :D

Знаеш го, но не знаеш, че го знаеш. Ако сега попаднеш в болница, дори по най-незначителен проблем, веднага ще го усетиш с пълна сила :)

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Ако попадна в болница имаш предвид, че ще обичам живота независимо какво ми поднася ? По - скоро може да ме хване шубе от смъртта.Но си мисля, че не бих казал : " ооо, супер , попаднах в болница , но не ми пука, щастлив съм че животът ми поднесе това преживяване" :D Иначе не е лошо като идея. Може би сте чували, че всеки иска да отиде в рая, но никой не иска ...да умре ...

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

Избор?...на интерпретации и илюзии.

Мисля си, че човешкият мозък не е в състояние(не се е развил) да даде отговор все още.

А можеби нещата са много прости и са пред носа ни, просто не ги ''виждаме''(нямаме очи).

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89
:D Но може би Шри Чинмой е достигнал до някакви отговори и ни ги споделя, ее няма начин да сме сигурни че са истина, но какво да се прави.
Link to comment
Share on other sites

Ако попадна в болница имаш предвид, че ще обичам живота независимо какво ми поднася ? По - скоро може да ме хване шубе от смъртта.Но си мисля, че не бих казал : " ооо, супер , попаднах в болница , но не ми пука, щастлив съм че животът ми поднесе това преживяване" :D Иначе не е лошо като идея. Може би сте чували, че всеки иска да отиде в рая, но никой не иска ...да умре ...

Няма от какво да те е страх. Смъртта е само началото. Едно зърно ако не падне на земята и не умре - то остава само, но ако умре то дава плод и е много по-полезно. Надявам се да сте ме разбрали какво искам да кажа. Не трябва да се страхувате от смъртта, тя е едва началото на нещо велико.

Link to comment
Share on other sites

Лесно е да се каже да не те е страх.

Съвсем друго е когато се изправиш срещу смърта.

Едва ли са много хората, които искат да умрат с желание.

Link to comment
Share on other sites

Понякога имам чувството, че хората играят ролята на домашни любимци :)

Който е имал кученце, знае: много му се радва и много го обича, но като направи пакост, го пошляпва. Води го на разходка, но на каишка - е, в парка с другите кученца може и да го пусне за малко да потича свободно. Грижи се за него, храни го, пои го, допуска го в леглото си. Прави му ваксинации, за да го предпази от болести - те не са много приятни, но са за добро. Но ако случайно кученцето се разболее от бяс, човекът не би се замислил дали да отнеме живота му.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Ако попадна в болница имаш предвид, че ще обичам живота независимо какво ми поднася ? По - скоро може да ме хване шубе от смъртта.Но си мисля, че не бих казал : " ооо, супер , попаднах в болница , но не ми пука, щастлив съм че животът ми поднесе това преживяване" :D Иначе не е лошо като идея. Може би сте чували, че всеки иска да отиде в рая, но никой не иска ...да умре ...

Няма от какво да те е страх. Смъртта е само началото. Едно зърно ако не падне на земята и не умре - то остава само, но ако умре то дава плод и е много по-полезно. Надявам се да сте ме разбрали какво искам да кажа. Не трябва да се страхувате от смъртта, тя е едва началото на нещо велико.

Съгласен съм, само че и без да искам ще изпитам някакъв страх, най - малкото от инстинкт за самосъхраниние, нямам идея как се живее в отвъдното ( макар да знам че е добре) - това също е причина за поне малък страх, чувал съм че всеки иска да отиде в рая, но никой не иска да умре. :) Пък и май не съм си изпълнил мисията, рано е. :D

Link to comment
Share on other sites

Ако попадна в болница имаш предвид, че ще обичам живота независимо какво ми поднася ? По - скоро може да ме хване шубе от смъртта.Но си мисля, че не бих казал : " ооо, супер , попаднах в болница , но не ми пука, щастлив съм че животът ми поднесе това преживяване" :D Иначе не е лошо като идея. Може би сте чували, че всеки иска да отиде в рая, но никой не иска ...да умре ...

Няма от какво да те е страх. Смъртта е само началото. Едно зърно ако не падне на земята и не умре - то остава само, но ако умре то дава плод и е много по-полезно. Надявам се да сте ме разбрали какво искам да кажа. Не трябва да се страхувате от смъртта, тя е едва началото на нещо велико.

Съгласен съм, само че и без да искам ще изпитам някакъв страх, най - малкото от инстинкт за самосъхраниние, нямам идея как се живее в отвъдното ( макар да знам че е добре) - това също е причина за поне малък страх, чувал съм че всеки иска да отиде в рая, но никой не иска да умре. :) Пък и май не съм си изпълнил мисията, рано е. :D

Съгласен съм, всеки има инстинкт за самосъхранение. Ще цитирам една мисъл на Учителя (по спомен) "Казвате: "Страх ме е от смърта." И това не е ваша мисъл. Като знаете, че сте живели при Бога от какво има да ви е страх?"  :)

Днес гледах по National Geographic едно предаване на тематика каво плануват за бъдещето. И ми стана неприятно, че са започнали да работят върху вечния живот на хората, които щели да живеят средно по 800 год. Чудя се закакво им е всичко това. Всеки си има време, когато трябва да се освободи от физическата си обвивка и да се развива в други светове и т.н. Не избираме ние колко ще живеем. Как ще се обогати като живее на Земята 800 год., пълна безмислица, но едва ли Разумните същества ще го допуснат (това ме успокоява :) ) Лично на мен, ако ми кажат "Избирай: Умираш след 1 секунда или живееш вечно." Избирам да умра веднага.

Link to comment
Share on other sites

Pavelchy :), под вечен живот се разбира живот, на друго ниво на съзнание, невръщане в кармичните зависимости. Излизане от самсара...

А това, че има хора, които си мислят, че могат да контролират живота, смисъла вместо Бог е нормално. Те живеят в заблуда, мислят си, че от тях зависи всичко, че контролират.... Ако хората живеем по правилата на Природата и Бога естествено е да имаме и по-дълъг и лишен от болести живот, но за сега е само стремеж. Нужна е разумна работа над себе си... :thumbsup:

Edited by xameleona
Link to comment
Share on other sites

Лично на мен, ако ми кажат "Избирай: Умираш след 1 секунда или живееш вечно." Избирам да умра веднага.

Един мъдър човек е казал, че който не уважава живота, не го заслужава. Ти специално за какво живееш, при такова отношение към живота? Очаквайки да умреш и да идеш в рая? Ако не си намерил рая в живота, няма да го намериш и в смъртта.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

"Съгласен съм, всеки има инстинкт за самосъхранение. Ще цитирам една мисъл на Учителя (по спомен) "Казвате: "Страх ме е от смърта." И това не е ваша мисъл. Като знаете, че сте живели при Бога от какво има да ви е страх?" :)

Днес гледах по National Geographic едно предаване на тематика каво плануват за бъдещето. И ми стана неприятно, че са започнали да работят върху вечния живот на хората, които щели да живеят средно по 800 год. Чудя се закакво им е всичко това. Всеки си има време, когато трябва да се освободи от физическата си обвивка и да се развива в други светове и т.н. Не избираме ние колко ще живеем. Как ще се обогати като живее на Земята 800 год., пълна безмислица, но едва ли Разумните същества ще го допуснат (това ме успокоява :) ) Лично на мен, ако ми кажат "Избирай: Умираш след 1 секунда или живееш вечно." Избирам да умра веднага.

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

Лично на мен, ако ми кажат "Избирай: Умираш след 1 секунда или живееш вечно." Избирам да умра веднага.

Един мъдър човек е казал, че който не уважава живота, не го заслужава. Ти специално за какво живееш, при такова отношение към живота? Очаквайки да умреш и да идеш в рая? Ако не си намерил рая в живота, няма да го намериш и в смъртта.

Не си ме разбрал. Аз уважавам живота. Както беше казал Дънов "Живота на Земята е най-голямото благо" Имах предвид, че не искам да живея вечно на Земята, чрез изкуствени методи, изобретени от човечеството с цел безсмъртие на Земята, оставяйки в едно и също тяло завинаги - без да се развиват. Затова предпочитам да не се противопоставям на природните закони и да живея 800 год. в човешкото си тяло... какво лошо виждаш в това? Аз обичам живота, но предпочитам да умра, от колкото да се противопоставя на Божествените закони. Още един път да поясна, че под "вечен живот" имах предвид да живееш вечно само на Земята, в едно и също тяло, без развитие на душата и духа. Иначе по принцип под "вечен живот" разбирам "вечния живот на душата" в различните измерения и светове. Човек умира, душата живее вечно. А в онзи цитат, който използвах подразбирах вечен живот на Земята.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

И преди съм се чудил по този въпрос - доколко трябва да обичаме земния живот, колко на сериозно трябва да го вземаме - някои казват, че той е игра, пиеса,сън, вид илюзия; други че е напълно реален и значим, Не по - малко значим от отвъдния. Къде е истината - реално погледнато ако беше чисто и просто сън нямаше да е от толкова голямо значение за еволюцията ни, може би е някакъв много важен сън. :hmmmmm: За това, че е илюзия важи същото. Но от друга страна наистина е като филм, в който ние сме актьори и играем роли, но пък филм филм ама страдаме и се радваме, кои повече, кои по - малко, кои осъзнават че е филм, кои не ...Но ако е напълно вярно, че е филм значи почти не трябва да влагаме емоции в него, надали актьорите чак толкова се вживяват, но дали можем и ние да не се вживяваме, и трябва ли, може пък да е напълно нормално да изпитваме едни или други емоции свързани с едно или друго събитие в живота ни ...? :hmmmmm:

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...