Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Свободата – нашето разбиране и размисли за нея !


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Според вас човек може ли да бъде свободен? Свободата не е ли просто една абстракция, вид утопия.

Абсолютната свобода е утопия. Тя предполага да имаш абсолютен контрол над всичко съществуващо, власт над всички проявени сили в природата, вкл. над природните/Божетсвените закони. Ако допуснем, че някой има абсолютна свобода, то това задължително означава, че свободата на всички останали ще бъде ограничена.

Линк към коментар
Share on other sites

Според вас човек може ли да бъде свободен? Свободата не е ли просто една абстракция, вид утопия.

Абсолютната свобода е утопия. Тя предполага да имаш абсолютен контрол над всичко съществуващо, власт над всички проявени сили в природата, вкл. над природните/Божетсвените закони. Ако допуснем, че някой има абсолютна свобода, то това задължително означава, че свободата на всички останали ще бъде ограничена.

Това е основата на демокрацията, но...

Свободата не е контрол, нито власт. Те не са предмети, които просто се придобиват. Те не са обекти, а са определени взаимовръзки и отношения между тях. Как тогава можем да наречем свобода тази подчиненост?!

Това е една много изкривена от егото интерпретация на свободата, която се състои в отскубване от неговите именно окови.

Линк към коментар
Share on other sites

Нисшето его се заблуждава че управлява, докато в действителност е зависимо от обекта на управление. Да управляваш означава да си независим от това, което управляваш. Това не бива да се разбира, че трябва задължително да караш нещо или някой да ти се подчинява, но означава че това е във способностите си, които сам решаваш дали и как ще използваш. Свободата е власт. Примерно за каква свобода може да говорим, ако нямаш власт и контрол над мислите си или желанията си? Не знам защо трябва да се противопоставя духовното развитие и властта. С духовното развитие се увеличава сферата на влияние, разбира се това върви ръка за ръка с отговорността.

Линк към коментар
Share on other sites

Свободата е власт. Примерно за каква свобода може да говорим, ако нямаш власт и контрол над мислите си или желанията си? Не знам защо трябва да се противопоставя духовното развитие и властта. С духовното развитие се увеличава сферата на влияние, разбира се това върви ръка за ръка с отговорността.

Според Уикипедия- "Свобода (философия), способността да се действа съзнателно, по здравомислещ начин и при самоконтрол в дадена градивна посока" -нелошо, но изключително субективно определение.

Свободата, която е власт, е его- атрибут. неразривно свързана с несвобода. Свобода има извън света на егоцентричността. В света, в който господства и се възхвалява "аз"- цевнричността няма свобода. Желая свободата да съм свободна от нея.

Може някой преди мен да се е сетил, нямах време да гледам подробно, че е речено:

(Евангелие от Матей, глава 11 стихове 28- 30)

" 28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. "

Свободата е да изберем лекото иго. Или да не го изберем. После идвало, каквото следва ...

Линк към коментар
Share on other sites

Свободата, която е власт, е его- атрибут. неразривно свързана с несвобода. Свобода има извън света на егоцентричността. В света, в който господства и се възхвалява "аз"- цевнричността няма свобода.

Свободата, която е власт не е его-атрибут, но нисшето его я превръща в зависимост и ограничение. Човек може да има власт и без да е егоцентричен и да се обвързват двете неща е некоректно. Всъщност дори и при неегоистичното властване човек се ограничава, защото да управляваш означава да се пожертваш за това, което управляваш, но това е доброволно и контролирано самоограничение и няма нищо общо със зависимостта и оковите на егоистичното управление.

Линк към коментар
Share on other sites

Нисшето его се заблуждава че управлява, докато в действителност е зависимо от обекта на управление. Да управляваш означава да си независим от това, което управляваш. Това не бива да се разбира, че трябва задължително да караш нещо или някой да ти се подчинява, но означава че това е във способностите си, които сам решаваш дали и как ще използваш. Свободата е власт. Примерно за каква свобода може да говорим, ако нямаш власт и контрол над мислите си или желанията си? Не знам защо трябва да се противопоставя духовното развитие и властта. С духовното развитие се увеличава сферата на влияние, разбира се това върви ръка за ръка с отговорността.

Извинявай, Стан, говориш само за аспекти на егото и не разбра предния ми пост. Свободен си да го правиш. Но правейки го, свободен ли си...

Линк към коментар
Share on other sites

...

Като се замисля практически абсолютната свобода е смъртта.

...

Как правиш този извод? Май правиш някакви допускания за смъртта ...

Иначе по никакъв начин не би решил, че точно смъртта е абсолютната свобода. Ако тя въобще може да се нарече някаква свобода, то това ще е една свобода от ... (и изброяваме :) )

Човек винаги е зависим от нещо или някой. В почти всички случаи сме слуги на вещите, които си мислим, че притежаваме. Да изкараш пари, за да платиш телефона, тока, нета. Или да внесеш вноската за компютъра, колата, телевизора и т.н. Нали се сещаш? От друга страна дори и да ги няма тези неща, постоянно трябва да вършиш нещо, за да съществуваш и пак му робуваш един вид. А това са само малко примери... Сам ще откриеш други като се замислиш.

Според вас човек може ли да бъде свободен? Свободата не е ли просто една абстракция, вид утопия.

Абсолютната свобода е утопия. Тя предполага да имаш абсолютен контрол над всичко съществуващо, власт над всички проявени сили в природата, вкл. над природните/Божетсвените закони. Ако допуснем, че някой има абсолютна свобода, то това задължително означава, че свободата на всички останали ще бъде ограничена.

Сега като се замислих май само Бог има такава.

Нисшето его се заблуждава че управлява, докато в действителност е зависимо от обекта на управление. Да управляваш означава да си независим от това, което управляваш. Това не бива да се разбира, че трябва задължително да караш нещо или някой да ти се подчинява, но означава че това е във способностите си, които сам решаваш дали и как ще използваш. Свободата е власт. Примерно за каква свобода може да говорим, ако нямаш власт и контрол над мислите си или желанията си? Не знам защо трябва да се противопоставя духовното развитие и властта. С духовното развитие се увеличава сферата на влияние, разбира се това върви ръка за ръка с отговорността.

Много ми допадна разсъждението ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Темата е много интересна, но е и много сложна, тъй като изисква много точна преценка и разбиране за нещата. Самият Рудолф Щайнер, например, споменава, че тази тема е много сложна, тъй като свободата и необходимостта са напълно преплетени в настоящето. Също така, по отношение на абсолютната свобода, мисля, че това дали има или няма абсолютна свобода не можем задължително да оценим от гледната точка на една ограничена опитност. Освен това, така и не разбирам какво се има предвид под абсолютна свобода - това човек да прави каквото си иска, без да го е грижа за последствията ли? Ами ако може да направи каквото си иска, но после има последствия - това също е свобода, но може би не разбирате това под абсолютна свобода.

Добре, но какво ще кажете, например, за това човек да направи само едно нещо, но да може да го направи наистина свободно - например, да е винаги свободен какво отношение да заеме по въпросите, проблемите и задачите, които има? Тогава абсолютно свободен ли е, макар и само спрямо едно нещо? Така и не съм сигурен дали разбирате под такава свобода възможността да правим постоянно каквото поискаме. В такъв случай, много трудно мога да си представя някаква законност във всичко това. Повече не искам да кажа по този въпрос, защото рискувам да оценя проблема от една доста частична гледна точка - гледната точка на човек, който в момента се намира под властта на известни закономерности, но и който, бих могъл да кажа, извършва известни действия със съзнанието, че донякъде те са и свободни. Всъщност, какво точно разбирате под свободни действия?

По темата най-много бих препоръчал една книга на Рудолф Щайнер - Свобода и необходимост. Както се разбира от заглавието, там темата е доста задълбочено разгледана. Няма да цитирам много от твърденията, но например едно от тях съвпада донякъде с мнението на iti, че двете са части от едно цяло или по-скоро две взаимносвързани понятия. По-точно, свободните действия произвеждат след себе си необходимости, а ако се изпълнява духовната необходимост, тя дава след себе си възможността правилно да се употреби закономерността в свободни действия. Също така ограниченията и необходимостта произлизат от миналото, докато свободните действия в настоящето имат отношение към бъдещето.

Определено е добре да се внимава с преценките, тъй като всъщност това, което Щайнер споделя за свободата и необходимостта, не е нещо, което много лесно може да се разбере, а още по-трудно може да се докаже, т.е. изисква се известен, и то никак не малък, духовен капацитет, за да може въобще въпросът за свободата и необходимостта да бъде разгледан с един задълбочен подход. Той споменава, например, следното: че много често хората разглеждат събитията като една поредица от причинно-следствени връзки, но това се касае за физическите събития. Също така, хората се опитват да правят изводи и за някои решения, предимно в психологичен аспект - това мотивира едно решение, нещо друго мотивира второ решение, от това следва друго и т.н., но според Щайнер, тук вече се натъкват на проблем, и то именно на това, че се опитват да разглеждат проблем от духовно естество по същия начин (с причинно-следствени връзки), по който правят това с проблеми на физически план, но всъщност така пренебрегват напълно участието, което взима във всичко това свободното решение. Той допълва, че в духовния свят съвсем не могат да се правят изводи по подобен начин, тъй като там има свобода на действията, т.е. едно същество може да действа по един начин, може и да се подготви така, сякаш иска да направи нещо, но след това може да вземе друго решение, и последното не може просто да се прецени като следствие от нещо друго, а трябва да се разгледа като едно свободно взето решение. Естествено, тук малко съм опростил нещата, за да ги предам в по-съкратен вид, но най-общо казано положението е описано така.

За повече информация, можете да прочетете самата книга, която я има и в интернет.

Петър Дънов също споменава, че ние сме 50% свободни и 50% зависими, което като съотношение съвпада с това дадено от Щайнер, като се смята, че едното води към другото. Но това, разбира се, е валидно за нашия свят, съвсем не мога и не искам да правя изводи за Божествения свят, например.

Повече засега няма да разяснявам, ако има въпроси, пишете.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

„Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.“ — Волтер

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“ — Мигел Сервантес, (Дон Кихот)

„Преди всички други свободи ми дайте свободата да знам, да говоря и да споря свободно според съвестта си.“ — Джон Милтън

http://bg.wikiquote...._—_Освобождение

Линк към коментар
Share on other sites

Свобода разбирам да мога да дам на хората около мен свободата да правят това, което аз не мога да направя и при това да продължавам да ги обичам.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е за мен свободата,

може би възможност да избирам пътят си сам , право на свободен избор.

Възможност да се уча от грешките си , да падам и да ставам понякога, за да осъзнавам същността на понятия като добро и зло , красиво и грозно , справедливо и несправедливо.

Трайно и нетрайно ,материално и нематериално.

Стремеж към светлината, удоволствие от всяка една стъпка ,трасираща моята пътечка и оставяща почти невидим отпечатък върху земната шир .

Възможност да се боря , да воювам ако пожелая, да се старая да пазя моето равновесие и да постигна моят баланс и хармония.

Да нося отговорност за мислите ,думите и постъпките си , възможност да помагам на тези които си обичам. но не по задължение или по някакви си измислени, от някого критерии ,а защото това те прави щастлив ,и защото понякога имаш потребност да споделиш красотите на този, и на само на този свят, с хора които имат потенциал да разберат за какво иде реч

…Дисциплина, самоконтрол и самонаблюдение, защото те са тези, които биха те предпазили от играта или филма ,които други се опитват да ти натрапят, понякога просто за да ти вземат част от енергията,

а и защото тези понятия откриват път към самоусъвършенстване.

Стремеж към развързване , стремеж към другата форма на свобода- истинската ,според строго индивидуалният критерий на всеки .

Умение да оставаш безпристрастен, и липсата на „чувство за собствена значимост „ такова каквото го е формулирал и Кастанеда.

Правото да отдадеш на всекиго възможност да избира сам пътят си и да съзнаваш, че не е задължително твоята истина да бъде и негова, просто защото всички ние сме различни /и като етапи на развитие/ и съвсем не е задължително, това което е добро за едни да е добро и за други

Да допускаш възможността, че много често пътищата към една и съща цел може да са много повече от един.

Да умееш да казваш „не” когато е необходимо, или когато наистина смяташ че е така ,да не се изживяваш като крайна инстанция.

Защото такава в човешки форми, едва ли има.

Да не си създаваш ,изкуствени табута или да поставяш изкуствени прегради пред развитието на мирогледа си.

А дори и това според някои, да е правилният път на развитие да отдадеш дължимото на техните убеждения и техният идеал.

Свободата най – вероятно е относително понятие, но всяка една стъпка в правилната посока ни приближава все повече ,към идеалната такава,

към това което се е стремял да ни покаже и насочи и Авалокитешвара и много други преди и след него.

За да излезем някога извън колелото на преражданията и просто да се заемем с други по -интересни задачи може би..

Понякога си мисля,

дали Създателят не е могъл да ни направи съвършени и свободни ,

И защо наистина е трябвало да слизаме в дуалният свят за да познаем добро и зло , тъмнина и болка, Любов и щастие .

…Може би просто за да оценим СВЕТЛИНАТА, любовта , красотата, щастието , хармонията.

За да придобием сила, мъдрост и устойчивост.

А дали свободата може да бъде подарена….

Най- вероятно не,

Защото точно паданията и ставанията и усвоените от тях уроци ,ни доближават все повече до нашият идеал за свобода.

Който блести там нейде на върха на нашата планина, която сме си поставили за цел да изкатерим ,

блести с блясъкът на любовта , хармонията, щастието , и състраданието…

„Сине мой, дай ми сърцето си … И очите ти нека внимават в моите пътища…”

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Ако трябва да определя разбирането си за свободата възможжно най-кратко, бих казал: Знанието е свобода.

Мисля, че знанието е най-ярко свързано с понятието свобода. Свободата е следствие от знанието. Само знаещият може да бъде свободен. Само знаещият може действително да избира, осъзнавайки последствията от избора си. От самите последствия никой не може да избяга. И за какво трябва да правим каквото и да е, ако не заради последствията? Знанието е светлина и лекота, докато невежеството е мрак и тежест. За съжаление хората често бъркат незнанието и знанието. Илюзиите и самозаблудите, които често приемаме за знание всъщност са плод на незнанието, а всички знаем, че няма нищо по-заробващо от тях.

Друга съпоставка, която мога да направя за свободата е: въздух.

Човек не може без въздуха, но го осъзнава едва когато той недостига. Когато задушаващ се човек поеме глътка въздух, той най-добре може да усети свободата. Уж сме зависими от въздуха, пък...

Всъщност, може ли да се каже, че сме зависими от свободата?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Свободата често се изобразява като летяща птица. Защо? Според мен, защото това ни напомня за възможностите, които още не сме развили и дори за възможностите, което не можем да се представим. Свободата е израз на нашите възможности. И ако бъдещето е изпълнено с неограничени възможности, не е ли то изпълнено и със свобода?

Линк към коментар
Share on other sites

Намирайки хармонията и Бог в себе си,веригите ,приковаващи ме към материята падат една по една.

Стремеж за промяна,въпроси,въпроси и отговори,истина,проверка,четене ,осмисляне...

Количествените натрупвания на знания водят до качествени изменения...

"Човекът осъзнава не само своето действие,а може да опознае и причините,от които бива воден...

Наблюдението и мисленето са двете изходни точки за всеки духовен стремеж на човека...

Нашият живот е съставен от свободни и несвободни действия.Но ние не можем да обмислим докрай понятието човек,

без да стигнем до свободния Дух като най-чист израз на на човешката природа.Наистина хора ние сме все пак само

дотолкова,доколкото сме свободни...

Природата прави от човека само едно природно творение,а обществото го превръща в законосъобразно действащо същество,

свободно същество само той самия може да направи от себе си.На определен етап от неговото развитие

природата освобождава човека от своите окови,обществото довеждатова развитие до една по-нататъшна точка,

окончателната шлифовка човекът може само лично да си придаде..."

Рудолф Щайнер, Философия на свободата,ново издание 1918г.

Линк към коментар
Share on other sites

сила без контрол не значи нищо, сила без мекота също не значи нищо.

само сухо знание без любов ,едва ли ще ни направи свободни.

някои пълзят, други ходят ,трети тичат.... четвърти летят , да свободата е птица.а птиците са родени да летят.

но дори и птиците използват и прилагат законите на гравитацията.

най- вероятно свободата има различни нива .

и пътят към свободата /поне според мен/ минава през Любовта.

...има ли ЛЮБОВТА различни форми ,измерения и нива ,най - вероятно да.

 има и една тънка разделителна линия, която според мен започва  от тази фраза на ХРИСТА:

"Когато те ударят по едната буза, дай и другата"

ние сме дуални същества и живеем в дуален свят, и като такива системи ,те трябва да бъдат в равновесие, някои твърдят динамично...

оттук нататък всеки трябва да намери  сам своите -баланс , равновесие , хармония,воден от своите убеждения и принципи.

а как ще го постигне - нека открие сам .

това което е добро за едни ,не е задължително да бъде такова и за други

Линк към коментар
Share on other sites

:sorcerer: Свободата...:rolleyes: Но само затвореният си мисли за свобода, и мечтае за нея.Това и Учителя някъде го казва: Какво иска затворника? - свобода. Какво иска гладния? - да оздравее. А усещането за свобода за мен е свързано с осъзнаването: колкото съм по-несъзнателна, толкова повече не се чувствам свободна. А с осъзнаването човек се чувства по-малко зависим...поне аз...явява се нещо, и си казвам: А, това ли? Ще се оправя...
Линк към коментар
Share on other sites

Повечето чайки не си дават труда да научат за летенето нещо друго, освен най-простото - как да се вдигнат от брега, за да си намерят храна и как да се върнат обратно. За тях важното е храната, а не летене­то. За тази чайка обаче по-важно беше летенето. Най-много от всичко на света Джонатан Ливингстън Чайката обичаше да лети.

Беше открил, че този начин на мислене не му създава добро име сред останалите птици. Дори родите­лите му се тревожеха, че Джонатан прекарва по цели дни сам и непрекьснато експериментира спускане ниско над вълните.

Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над водата на височина, по-малка от половин размах на крилото, успяваше да се задържи във въздуха по-дълго и с по-малко усилия. Спускането му завършваше не с обичайното приплясване на крачката във водата, а с дълга пенеста диря, понеже докосваше повърхността с цяло тяло, плътно прибрал крачка от двете страни. Когато започна да се приземява с плътно прибрани крачка и на брега - за да измери следата от плъзгането си в пясъка, - родителите му вече истински се разтревожиха.

— Защо, Джон, защо? - попита го майка му. - Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите пти­ци от ятото? Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!

— Нищо, че съм само пера и кости, мамо. Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.

-Виж какво, Джонатан - каза баща му доброжелателно, - наближава зимата. Лодките съвсем ще намале­ят, а рибата, която сега плува на повърхността, ще се спусне надълбоко. Ако толкова искаш да учиш, тогава научи нещо повече за храната и как да я намираш. Лете­нето е хубаво нещо, но не се яде. Не забравяй, че летиш, за да се храниш.

Джонатан покорно кимна. Следващите няколко дни той се мъчеше да се държи като останалите птици: наистина се стараеше, пищеше и се биеше с другите птици от ятото край вълноломите и рибарските лодки, гмуркаше се за късчета риба и хляб. Но нищо не се получаваше.

"Всичко това е толкова е безсмислено, рече си той и нарочно подхвърли трудно извоюваната рибка на една прегладняла стара чайка, която го гонеше. Можех да използвам цялото това време, за да се уча да летя. Имам да уча още толкова много неща!"

Съвсем скоро Джонатан Чайката отново беше сам, далеч навътре в морето, гладен, щастлив и отново се учеше да лети.

Джонатан Ливингстън Чайката-Ричард Бах

Прекрасна книга, имаше я в Спиралата, на сега не я намирам:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

...

само сухо знание без любов ,едва ли ще ни направи свободни.

...

Знанието никога не може да бъде сухо. Сухи са купчините заблуди трупани от невежеството, но те не са знание. Умишлено не споменах Любовта. За мене тя е следствие от свободата. Само свободният в духа си може да обича. Другото са зависимости примесени с Любовта. В такава любов липсва чистотата.

Колкото до гравитацията, именно знаещият може да я използва вместо сляпо да се съобразява с нея, но както посочих в примера с птицата като символ на свободата, главното е, че тя притежава възможности, които човекът в момента не притежава – да лети. Отделно като символ летящата птица има и други значения, пак свързани със свободата – тя изразява полета на духа над полето на живота. Също и всеобхватния духовен поглед, обхващащ цялото по начин, по който то не може да бъде обхванато погледнато отдолу...

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Сега се сещам, че може да има връзка между птицата като символ и летенето насън. По предната вечер ми се случи и то в осъзнат сън, т.е. осъзнавах, че сънувам и пожелах да полетя в съня си. Скочих от високо и в началото започнах да губя височина, като чувствах силно привличане към земята (явно навика в психическата ми нагласа, че „трябва“ да падна ми оказваше влияние), но някак си го преодолях. ... Дали този сън не показваше стремеж към свобода; стремеж да преодолея едно физическо и психическо ограничение в себе си? Да, знам, че сънят сигурно има и друго тълкуване, пак свързано със свободата – желанието да избягам поне временно от ограниченията в обществото и заобикалящата ме действителност, ... но целта на мнението ми не е търсене на тълкувание на моя сън, а връзката на съня ми и изобщо на подобните сънища с темата.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 а ако допуснем ,че отговорът е ето тук?

всеки може да възприеме само толкова ,колкото е потенциалът му.

някой ще продължават да си живеят в обятията на майа ,и да смятат това за прекрасно, но може би това също е щастие за тях.

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Сега се сещам, че може да има връзка между птицата като символ и летенето насън. По предната вечер ми се случи и то в осъзнат сън, т.е. осъзнавах, че сънувам и пожелах да полетя в съня си. Скочих от високо и в началото започнах да губя височина, като чувствах силно привличане към земята (явно навика в психическата ми нагласа, че „трябва“ да падна ми оказваше влияние), но някак си го преодолях. ... Дали този сън не показваше стремеж към свобода; стремеж да преодолея едно физическо и психическо ограничение в себе си? Да, знам, че сънят сигурно има и друго тълкуване, пак свързано със свободата – желанието да избягам поне временно от ограниченията в обществото и заобикалящата ме действителност, ... но целта на мнението ми не е търсене на тълкувание на моя сън, а връзката на съня ми и изобщо на подобните сънища с темата.

:blink: Не мога да повярвам че чета това :o Днес разсъждавах точно по този въпрос, което за мен е може би още едно доказателство, че дори виртуалното общуване в сайт който носи името на Учителя никак не е случайно. Ще споделя това за което мислех, а именно, за полета на сън. Няколко пъти ми се е случвало и усещането е невероятно от една страна съзнателно се издигам и политам съзнателно се насочвам натам накъдето искам, дори си избирам и на каква височина от друга, усещането за свобода е невероятно, а и за сила. Просто незнам как да го обясня, дори си мислех, че това се случва на всички, това прекрасно изживявае.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Щом има кармична зависимост, правото на избор отпада като възможност.

правото на избор никога не отпада като възможност за човека ;

добавям един цитат oт Рудолф Щайнер "Легендата за Храма. Свободното масонство и сродните окултни движения":

Да, относно този въпрос наистина има няколко източника, които могат да се цитират от Щайнер - "Философия на Свободата" и "Свобода и Необходимост" също имат много информация. Ето няколко цитата от втората книга:

"Разглеждайки още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го насочиха да напише своя "Фауст" и другите си съчинения, както всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание... Но виждате ли, ние бихме могли да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18. век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв "Фауст", Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал. Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст - а има и много други поетични творби върху Фауст - когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост... Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата муне бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането - както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пка няма никакъв съмнение, че поетична творба, подобна н "Фауст", така или иначе щеше да възникне, макар и от друга втор. Или ако Гьоте би живял в 14.век, нали така, той положително не би написал никакъв "Фауст". Всички тези предположения са нереални. Но все пак рано или късно човек трябва да се замисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата. Следователно сега вече бихме могли да поставим въпроса: Действително ли Гьоте създава "Фауст" по своя собствена воля, т.е. в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо!"

За по-голямо обяснение по-добре прочетете книгата... Ето още един интересен цитат:

"Виждате ли,когато човекът е максимално ограничен и впрегнат в необходимостта по отношение на това, което той върши със своето физическо тяло, или вобще на физическото поле, тогава неговото етерно тяло е най-свободно: тогава то е оставено напълно на самото себе си. А по отношение на всички онези процеси, при които етерното тяло попада в една абсолютна необходимост, там онова,което човекът предприема на физическото поле, е белязано от свободата. Следователно когато физическото тяло е подчинено на някаква необходимост, етерното тяло притежава същия размер на свобода и, когато етерното тяло е подчинено на някаква необходимост, онова, което се отнася за физическото тяло, има определен размер на свобода."

Въобще Щайнер твърди, че съотношението между свобода и необходимост е нещо като 50 на 50, но по много различни начини в различните взаимоотношения. Също така и по отношение на времето - ако човек е бил свободен в избора си, после трябва да приеме известна необходимост, създадена от това свободно действие, например.

Модераторска бележка: мнението е преместено от тук.

Редактирано от Florestan
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...