Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пишете ми - Паническо разстройство


Recommended Posts

Мили приятели!От няколко дни съм регистрирана тук,в момента съм много зле ...на ривотрил и ципралекс съм.Имам нужда от помощ ,защото изживяванията ми са адски, а имам две прекрасни дечица и искам да се оправя най много заради тях...да мога да им бъда полезна.Простете ми , че редовете ми са нахвърлени объркано,но такова е и състоянието ми в момента.Моля пишете ми , за да мога полека полека да се приобща към Вас и тогава ,ако желаете мога да бъда по обстоятелствена.Благодаря ВИ предварително !

Edited by Натали
Link to comment
Share on other sites

Здравей Натали, добре дошла в този форум! :3d_043:

Предполагам ,че ще откриеш това което ти е нужно.

Какъвто и да е проблема ти , запомни от мен ,той е предимно и изцяло в твоята глава.

Тук има много мили и отзивчиви хора и аз съм сигурна , че ако споделиш ,ще бъдеш разбрана и може би ще откриеш новата посока ,към която най-вероятно обстоятелствата те "принуждават" да поемеш.

Ако желаеш можеш да споделиш тук, това е най -добрия вариант да видиш различни гледни точки напълно анонимно :) .

Ако ли не , заповядай на лични!

Живота е по- красив отколкото успяваме да го видим,но е много трудно да махнем "очилата".

Edited by didi_ts
Link to comment
Share on other sites

Добре дошла и от мен, Натали! Много от нас са попаднали в този форум в състояние подобно на твоето, така че това не бива да те притеснява. Объркаността, която изпитваш, често е признак на развитие или поне дава тласък за него, а това, че си решила да потърсиш контакт с нас, може само да ни радва! Надявам се тук да намериш топлината и любовта, от които се нуждаеш и които ще те заредят с енергия, необходима ти за разрешаване на житейските ти проблеми! Просто се отпусни и пиши! :3d_050:

Link to comment
Share on other sites

Здравей и от мен, Натали и добре дошла :)

Ще се присъединя към Моника - и аз се включих в този сайт и форум преди 5 години в почти същото състояние като теб, но в други житейски обстоятелства. Сега забелязвам, че тогава съм била точно на твоите години. И мен ме тласнаха към промяна моите две прекрасни деца.

Изплувах, сега съм щастлив човек без никакви лекарства, децата ми са щастливи и вървят всяко по пътя си. Родителите ми също са спокойни и щастливи....

Четох и мислих много тогава (и продължавам да го правя) - и Учителя, и мненията на приятелите от форума, разговорите, споделеното в различните теми. Препоръчвам ти Извора на доброто като добра за начало :) - тя ми помогна много на времето, помага ми и сега. Можеш да разгледаш и всичко написано по темите във форумите Себепознание, Човешките взаимоотношения, Здраве, Психология и психотерапия. Ще намериш и много интересни неща във форума За Учителя и учението - подфорум Мисли от Учителя по теми. Ще ги намериш всички тук и нека душата и Духът ти те водят към Светлината и Топлината. Сигурно ще излееш и много сълзи на облекчение, като всички нас, но нека те да ти помогнат да почистиш всички черупки и черни страници в съзнанието, които ти пречат да четеш Книгата на Живота и да бъдеш щастлива. Легенда за произхода на човешките сълзи

:3d_064:

Link to comment
Share on other sites

Добре дошла и от мен, Натали! Много от нас са попаднали в този форум в състояние подобно на твоето, така че това не бива да те притеснява. Объркаността, която изпитваш, често е признак на развитие или поне дава тласък за него, а това, че си решила да потърсиш контакт с нас, може само да ни радва! Надявам се тук да намериш топлината и любовта, от които се нуждаеш и които ще те заредят с енергия, необходима ти за разрешаване на житейските ти проблеми! Просто се отпусни и пиши!

Привет! Колко съм благодарна , че веднага ми писахте...Ами всичко започна така...преди няколко месеца загубих моя баща, който беше покосен от страшната болест..рака.Покрай грижите около него се бях стегнала и иДзобщо бях забравила , че съществувам.Но като ни напусна....страшна мъка.Започнах да плача непрекъснато, почти през целия ден, получавах сърцебиения...ама жестоки, не можех да се концентрирам върху нищо т.е чувствах се объркана , уплашена не намирах смисъл в нищо.стигнах до там , че на моменти се плашех да не полудея, и през цялото това време мисълта за дечицата ми не ме напусна, и това още повече усилваше симптомите.Оприличавам се буквално на инвалид...не мога да си седя сама в къщи, не мога да пресека улицата, не мога да вървя по безлюдни улици, страхувам се вече и в колата ни да се возя....Абе не съм аз..само като си помисля, че винаги аз съм зареждала приятелите ми, колегите ми с позитивизъм и настроение..а сега съм една развалина.От пет дни пия по схема ципралекс, ривотрил и за сърцебиенето конкор.Дали някога ще си върна жизнерадостната усмивка и без усилия да се грижа за семейството ми.Сега всичко ми е трудно...Мили хора ще Ви бъда адски благодарна , ако ме подкрепите със съвети и начини да се измъкна от този тунел без светлина.Прегръщам ВИ !

Link to comment
Share on other sites

Здравей, Натали,

Сигурен съм, че в този форум ще получиш много разбиране и подкрепа, които ще ти помогнат! ще получиш една по-висша гледна точка за себе си и живота, за която да закрепиш съзнанието си и да преодолееш проблема си! Хората, които пишат тук, са стойностни и честни със себе си и затова ще бъдат честни и с теб!

Аз съм психолог обаче и четейки писмото ти, го виждам през погледа на науката психология и практиката си на терапевт. Искам да знаеш, че това което преживяваш е по-скоро стандарт, а не изключение. Не си сама! Има буквално милиони хора по света, които след подобна травма - смърт на близък обичан човек и досега с абсурда на липсата и неизвестното, на загубата и безсилието пред природните закони - развиват подобна симптоматика като теб. Вероятно си мъничко по-тревожна и чувствителна по принцип, нали? Тази завишена тревожност е била базата за преживяването на смъртта на татко като болезнена травма, силно раняваща и кошмарна. Естественият защитен механизъм на съзнанието ти изтласква, избутва това раняване дълбоко в несъзнаваното ти, в дългосрочната ти памет. А оттам тази травма насложена върху базисната ти тревожност те невротизира - сформира невротичните разстройства, които сега се проявяват в теб. По думите ти съдя, че това, което преживяваш е панически атаки. Те те карат да отбягваш ситуациите, в които би могла да ги преживееш - улицата, колата и т.н. Ако сега не вземеш мерки, паническите атаки ще изкристализират в паническо разстройство (ако вече не е станало), а то пък е възможно да те доведе до агорафобия. Паниката ти, съчетана със страха ти за децата, както и за собственото ти здраве, ако са носени по-продължително време и не са психотерапевтирани, могат да разклонят горните две разстройства или до хипохондрия или до натрапчиви мисли и ритуали. А целият този "букет", носен дълго време води до задълбочаваща се депресия. Последните психични разстройства засега ги нямаш проявени (все още), доколкото съдя по писмото ти, но са логическата развръзка при положение, че не вземеш мерки за терапевтирането на паническите си атаки и сега сформиращата се агорафобия в период по-голям от няколко месеца/ година! Така че потърси помощ от терапевт! Тук в сайта или от приятели/ познати можеш да намериш много емоционална подкрепа - тя е нужна и важна за справянето ти с това, което преживяваш! Но конкретните директни и доказано действащи методи по справянето с паниката ти, а зад нея с емоционалната ти криза, можеш да намериш в психотерапията, водена от специалист!

Накратко, смъртта на татко вероятно е заложила в теб мощни психотравмени убеждения от вида на:

"Аз съм наранявана несправедливо! Обичаните от мен хора са ранявани несправедливо! Животът е несправедлив и ужасен! Страх ме е, че аз и моите деца ще бъдем наранени и унищожени, както това стана с татко! Аз умирам! Аз не вярвам на живота си! Не вярвам на себе си! Аз съм предадена от живота и любовта! Това, което става е ужасно и няма смисъл! Моето разбиране е тясно, за да побере всичко ужасно, което стана и става с мен (което поражда клаустофобията ти на съзнавано ниво)..." - разбира се, за тях съдя само по писмото ти, но точно какви са се установява в личен анализ. Емоционалният израз на горните убеждения е СТРАХ !!!

Естествената реакция на горните сега капсулирани в несъзнаваната ти дългосрочна памет убеждения е борба или бягство. Борбата обаче само засилва тревожността ти и нейният пик е в паническите атаки. Бягството от "рисковите" места/ ситуации пък временно спасява от преживяването на паническия страх, но в дългосрочен план го засилва, защото подхранва горните базисни убеждения!

На съзнателно ниво това, което преживяваш вероятно са мисли от рода на "Полудявам! Умирам! Случва се нещо ужасно! Всичко е абсурдно и адски гадно! Животът е ужасен и ме ранява!..." Емоционалният израз на тези мисли е една силна тревожност, както и тъга, скръб, мъка и неприемане, отричане на станалото с татко и ставащото с теб - борба и противопоставяне! Така ли е?

Разбира се, възможно е да бъркам за всичко - пиши ми доколо съм прав! Искам само да зснаеш, че спасение и изход има! Той е реален и радостта и щастието отново могат да станат част от теб и живота ти - и то много скоро! Но просто имаш нужда от малко помощ! Част от нея можеш да получиш в този сайт - от разбирането и съветите на хората! Отговори на горните ми хипотези за ставащото в теб и ще се радвам да поговорим още - макар и онлайн!

С теб сме!

Edited by Орлин Баев
Link to comment
Share on other sites

Чети беседите на Дънов, няма значение от коя ще започнеш, Ще те успокоят и заредят с енергия.

Опитвай се да мислиш за делнични, обикновени неща, не се самосъжалявай и не мисли за миналото, то е минало, а ти живееш в настоящето и твоите близки имат нужда от теб.

Един съвет, малко произаичен, но домакинската работа много успокява също и разсейва, върши я по-често, дори, ако няма голяма нужда. Аз лично така се оправям, ако ми е тежко, хващам препаратите за почистване или прахосмукчаката и почвам.....

Помагй и на децата си в домашните им, ако са ученици, това също действа.....

Ходи по-често на пазар, дори за всекидневните неща, това си е шопинг-терапия, доказана, че действа стимулиращо на самочувствието

Link to comment
Share on other sites

Здравей, Натали,

Сигурен съм, че в този форум ще получиш много разбиране и подкрепа, които ще ти помогнат! ще получиш една по-висша гледна точка за себе си и живота, за която да закрепиш съзнанието си и да преодолееш проблема си! Хората, които пишат тук, са стойностни и честни със себе си и затова ще бъдат честни и с теб!

Аз съм психолог обаче и четейки писмото ти, го виждам през погледа на науката психология и практиката си на терапевт. Искам да знаеш, че това което преживяваш е по-скоро стандарт, а не изключение. Не си сама! Има буквално милиони хора по света, които след подобна травма - смърт на близък обичан човек и досега с абсурда на липсата и неизвестното, на загубата и безсилието пред природните закони - развиват подобна симптоматика като теб. Вероятно си мъничко по-тревожна и чувствителна по принцип, нали? Тази завишена тревожност е била базата за преживяването на смъртта на татко като болезнена травма, силно раняваща и кошмарна. Естественият защитен механизъм на съзнанието ти изтласква, избутва това раняване дълбоко в несъзнаваното ти, в дългосрочната ти памет. А оттам тази травма насложена върху базисната ти тревожност те невротизира - сформира невротичните разстройства, които сега се проявяват в теб. По думите ти съдя, че това, което преживяваш е панически атаки. Те те карат да отбягваш ситуациите, в които би могла да ги преживееш - улицата, колата и т.н. Ако сега не вземеш мерки, паническите атаки ще изкристализират в паническо разстройство (ако вече не е станало), а то пък е възможно да те доведе до агорафобия. Паниката ти, съчетана със страха ти за децата, както и за собственото ти здраве, ако са носени по-продължително време и не са психотерапевтирани, могат да разклонят горните две разстройства или до хипохондрия или до натрапчиви мисли и ритуали. А целият този "букет", носен дълго време води до задълбочаваща се депресия. Последните психични разстройства засега ги нямаш проявени (все още), доколкото съдя по писмото ти, но са логическата развръзка при положение, че не вземеш мерки за терапевтирането на паническите си атаки и сега сформиращата се агорафобия в период по-голям от няколко месеца/ година! Така че потърси помощ от терапевт! Тук в сайта или от приятели/ познати можеш да намериш много емоционална подкрепа - тя е нужна и важна за справянето ти с това, което преживяваш! Но конкретните директни и доказано действащи методи по справянето с паниката ти, а зад нея с емоционалната ти криза, можеш да намериш в психотерапията, водена от специалист!

Накратко, смъртта на татко вероятно е заложила в теб мощни психотравмени убеждения от вида на:

"Аз съм наранявана несправедливо! Обичаните от мен хора са ранявани несправедливо! Животът е несправедлив и ужасен! Страх ме е, че аз и моите деца ще бъдем наранени и унищожени, както това стана с татко! Аз умирам! Аз не вярвам на живота си! Не вярвам на себе си! Аз съм предадена от живота и любовта! Това, което става е ужасно и няма смисъл! Моето разбиране е тясно, за да побере всичко ужасно, което стана и става с мен (което поражда клаустофобията ти на съзнавано ниво)..." - разбира се, за тях съдя само по писмото ти, но точно какви са се установява в личен анализ. Емоционалният израз на горните убеждения е СТРАХ !!!

Естествената реакция на горните сега капсулирани в несъзнаваната ти дългосрочна памет убеждения е борба или бягство. Борбата обаче само засилва тревожността ти и нейният пик е в паническите атаки. Бягството от "рисковите" места/ ситуации пък временно спасява от преживяването на паническия страх, но в дългосрочен план го засилва, защото подхранва горните базисни убеждения!

На съзнателно ниво това, което преживяваш вероятно са мисли от рода на "Полудявам! Умирам! Случва се нещо ужасно! Всичко е абсурдно и адски гадно! Животът е ужасен и ме ранява!..." Емоционалният израз на тези мисли е една силна тревожност, както и тъга, скръб, мъка и неприемане, отричане на станалото с татко и ставащото с теб - борба и противопоставяне! Така ли е?

Разбира се, възможно е да бъркам за всичко - пиши ми доколо съм прав! Искам само да зснаеш, че спасение и изход има! Той е реален и радостта и щастието отново могат да станат част от теб и живота ти - и то много скоро! Но просто имаш нужда от малко помощ! Част от нея можеш да получиш в този сайт - от разбирането и съветите на хората! Отговори на горните ми хипотези за ставащото в теб и ще се радвам да поговорим още - макар и онлайн!

С теб сме!

Благодаря за подкрепата и милите думи !Отговарям на част от въпросите.Най силна е тревожността ми да не би да се случи нещо с мен пред очите на децата ми.Това не ми излиза от съзнанието нито за миг, та дори и когато примерно домакинствам.Мисля си ,че ако не ми достигне въздух или пък получа сърцебиенето, дори няма да мога да се кача до комшийката да я повикам да ми помогне.Мисълта,че в близост до мене няма жива душа също много ме тормози.Аз живея на първи етаж в блок и по стълбите мога да се изкача сама най много до 3 етаж, иначе ми става страшно че няма никой и че вратите са затворени и докъто ми отвори приятелката в която съм тръгнала аз няма да мога да изчакам..т.е нещо ще ми стане.Не зная дали ме разбрахте, даже се и срамувам, но такива са нещата ...Страхувам се да си полегна примерно следобяд, тъй като имам лошо спомен когато за пръв път получих страхотна криза след събуждане...силно сърцебиене ,което ме държа около 10 минути, и тогава си помислих ,че идва края..аз се гърчих в банята под студен душ,К а дъщеричката ми стоеше на вратата и ме гледаше обезумяла и много плачеше, а тя е само на 9 год.Като пиша това и аз плача, толкова ми се иска да съм силна и стабилна...В моя град няма психотерапевти, така ми каза психиатърката ,която ми назначи ципралекса и ривотрила...

Link to comment
Share on other sites

Натали, колкото повече мислиш за сърцебиенето си и за страховете си, толкова по-често те ще те навестяват. Аз също по неизвестни за мене причини доскоро се събуждах с ужасно сърцебиене, известно време си мислех, че нещо не съм добре със сърцето или с нервите или съм болна от нещо друго. Колкото повече мислех за това, толкова по-често го получавах, дори и през деня. Бях започнала само за това да мисля, и много ме беше страх. Докато един ден не попаднах на информация за паническите атаки. Не мисля, че имах такива, нито че ти ги имаш. Но принципа на лечение, по-точно на освобождаване от тях може да се приложи. Единственото нещо е , да не се тревожиш, да не обръщаш внимание на състоянието си, ако можеш. Ти не си физически болна, можеш да си сигурна, всичко е на подсъзнателно ниво. Трябва да се пребориш със страховете си, като си казваш, че нищо ти няма, всичко е добре, нищо лошо няма да ти се случи, да си отвличаш вниманието с други неща.......да не мислиш и да не си следиш сърцето бие ли силно или не.

Тези хапове, които пиеш, са временно решение, дори доколкото знам може да доведат до пристрастяване, и да се наложи да увеличаваш количествата. Добре е да се опиташ да ги спреш, и да се справиш сама със собствени сили.

Ако ме питаш сега получавам ли сърцебиене, ще ти отговоря, че не знам. Просто не му обръщам внимание вече. И съм по-добре и по-спокойна.

Потърси информация за упражненията на Норбеков, много помагат за възстановяване на жизнения тонус и настроението.

Link to comment
Share on other sites

Здравей отново, Натали!

Това, което преживяваш със сигурност е "паническо разстройство". Прочети за него колкото се може повече! В интернет на български, руски и английски (а сигурно и на други езици) е писано много, а "гугъл знае всичко" :). По-конкретно виж тук, . Виж и тази тема за по-конкретни препоръки за директна работа с паниката.

Моля те прочети по-внимателно психичните механизми от горния ми постинг, които е възможно да стоят зад "върха на айсберга" - паническите ти пристъпи и помисли сериозно върху тях! Тъй като са несъзнавани, може и да не ги познаеш веднага, може в момента да си твърде емоционално мислеща и да имаш т.н. тунелна визия за нещата, тоест да филтрираш всичко през страха и това да не ти позволява да се анализираш и видиш нещата в теб ясно. отвъд директната работа с паническите атаки с хипноза, десензитизация (виж линка за темата за паническо разстройство), дишане и релаксация, е нужен един добър анализ/ самоанализ, който да ти помогне да се видиш ясно от една отстранена позиция и да доведе до себеразбиране! Разбира се, анализът и по-дълбокото осъзнаване се правят след като е овладяна паниката.

Това, което този форум може да ти помогне, е неговата по-широка визия за нещата! Например разбирането, че смърт няма! Ще се радвам ако други съфорумци се включат с размисли - подкрепа в тази насока!

Много може да се пише, но моля те, прочети линковете от по-горе, както и помисли върху психичните механизми от предното ми мнение и дай конкретна обратна връзка какво е станало ясно и какво не като насоки за самопомощ! Фокусирай се засега предимно върху конкретните методи за справяне с паниката!

Ще се радвам, ако Хип и Шехина, Шелтър и въобще всеки друг сподели мнение или състрадание! Натали има нужда от това!

Орлин

Link to comment
Share on other sites

Най силна е тревожността ми да не би да се случи нещо с мен пред очите на децата ми.

Това не ми излиза от съзнанието нито за миг,

Мисля си,че ако

даже се и срамувам, но такива са нещата ...

Страхувам се да си полегна примерно следобяд, тъй като имам лошо спомен

и тогава си помислих ,че идва края..аз се гърчих в банята под студен душ,К

а дъщеричката ми стоеше на вратата и ме гледаше обезумяла и много плачеше, а тя е само на 9 год.

Като пиша това и аз плача, толкова ми се иска да съм силна и стабилна...

Натали,

Животът не приема смъртта.Тя е, която го прибира.

Някъде по света имало място където хората казвали за мъртвите, че имали преднина във времето, в сравнение с живите по Пътя.

Преди дни мислих, че ние си пре-даваме един на друг живота.

Чувах старите хора да казват: "Нека да е по реда си."

Когато моят баща си тръгна, се върнах от погребението му сама вкъщи, малко преди близките си. Телефонът извъня. През ума ми мина:"Сигурно е татко. Да пита как сме се справили." Не беше той. Беше негов колега, който не знаеше за смъртта му.

Сега понякога, когато ми е трудно се опитвам "да си поговоря" с него. Помага ми.

Пиша ти, може би за да си/ти дам кураж. Как ли се дава, което и на мен не стига!?

Много ми хареса "силна и стабилна".

Майките са силни и стабилни. А ти си. Майка.

Сама си изпитала болката на загубата. Вероятно стремежът ти да я скриеш поражда и несъзнавано желание да я покажеш. Не я причинявай чрез страх и на децата си. Нима искаш И тях да ги боли!?

Нарочно пренаписах предния ти пост.

Кажи ми, забелязваш ли как, което те плаши го няма В сега? При теб е само В "да не би".

Но при други/нас/ - сега Е без "да не би".

Нека полека дойде това сега и при теб.

Ти си, която ще го посрещне.

ПП Забравих да те питам, какво обичат да правят най-много децата ти?

Edited by shelter
Link to comment
Share on other sites

МВМ, необръщането на внимание би помогнало само при много лек страх. При паника такъв подход само ще усили бягането от ставащото и съответно самия страх, ще се яви част от психичния механизъм на дисоциация и още по-дълбоко капсулиране на травмата и породените от нея ирационални и зловрдени убеждения! Според мен е нужно именно обръщане на внимание върху ставащото, осъзнаване - но без битка или отхвърляне, а с ПРИЕМАНЕ!!!

Всичко, което става с нас е част от жизнените ни уроци и представлява стъпало в житейския път на мъдростта ни! Урок, който е нужно да бъде смело и отворено посрещнат и усвоен! Само така изпитът на живота ни позволява да го "вземем" и така разбрали го, да го складираме в житницата на мъдростта си!

Шелтър: :thumbsup2:

...

Натали, за да не става монолог, когато решиш, дай ни обратна връзка!

Link to comment
Share on other sites

Добър ден и от мен, Натали,

Не се притеснявайте, все пак ми се струва, че ако нещата са били сравнително добре преди всичко това да се случи, значи рано или късно всичко би трябвало да се нормализира. Мисля, че е рано да се притеснявате за това какви последствия може да има самото състояние, тъй като стига то да се подобри малко, от там нататък може и естествено да продължи да се подобрява. Това е само личното ми мнение, разбира се, не съм специалист, но все пак го казвам и имайки предвид, че познавам хора, които са почувствали много силно загубата на близък човек и по-точно именно на родител. В конкретния случай също е било много тежко в началото, но в последствие нещата са се нормализирали. Но времето, необходимо е различно, в този случай май е било половин-една година.

Относно съветите от по-рано, бих могъл да кажа следното - упражненията на Норбеков са хубави, но само ако не се правят хаотично или прекалено много. Трябва да се правят само дотолкова, доколкото човек се чувства удобно. Лично аз ги правех известно време, но спрях, тъй като усетих известно пристрастяване, тъй като когато не ги правех, имах по-малко енергия от обикновено. Той е представител на една източна школа и ми се струва, че такива упражнения са доста индивидуални, тъй като са специфични. Общо взето, мисля, че положението е същото като при йога, която е подходяща за някои хора, но не и за други. Ако се правят, може и да доведат до някакво подобрение, но бих препоръчал да не се прекалява с тях, да не се правят прекалено дълго, прекалено бързо или в случай, че се получат добри резултати, да се повтарят непрекъснато или да се мисли много за енергийните процеси, които произтичат от тях и това да се прилага и в други сфери, тъй като това е само една страна на нещата. Не че обикновено така става, но го казвам в случай, че едно състояние на повишена чувствителност започне да оказва допълнително влияние.

Бих препоръчал да се опитат някои упражнения от паневритмията.

Относно смъртта, бих могъл да кажа това, което съм чел и това, което други са ми казвали. Един познат ми каза веднъж при такъв случай: "Тези хора са просто заминали. Те не са изчезнали, но са напуснали физическия свят, за да продължат своята работа и развитие в един друг свят. Ние можем да направим едно добро за тези хора, ако мислим добре за тях, но няма нужда да се тревожим, тъй като те не са изчезнали, а заминали". Бих желал да добавя и следното - в духовния свят смърт няма в този смисъл, който ние разбираме, там има трансформация. Много е сложно да се обясни защо смъртта се случва, може ли да се избегне и така нататък, но най-общо казано, смъртта е нещо, кото е трябвало да се яви в света за почивка. Най-общо казано, човек е изложен на най-различни влияние през живота си, някои полезни, някои вредни. Тук не включвам само влияние за физическото тяло или дори само за интелекта му, включвам и влияние като събития подобни на това, което сте изживяла, както и много други незабелязани неща. Човек може да се развие под някои влияние, да промени устоите си, волята си, да подобри чувствата си, да изправи мислите си и постъпките си, но има и влияния, които не са положителни, има влияния, които могат да променят човека негативно, да го направят по-мрачен, да отслабят волята му и т.н. Ако човек е издръжлив, той издържа на тези влияния и може дори да се развие и при по-лоши условия, но понякога е по-добре да му се даде известна почивка, за да може той след това със свежи сили да продължи работата си. Понякога, работата на човек е такава, че е най-подходящо той да си замине в някой момент, може би за да не натоварва близките си, може би за да избегне някое страдание. Понякога дори, смъртта на човек всъщност означава едно по-добро състояние в духовния свят, едно освобождаване или дори известна радост. Това съвсем не означава, че човек трябва да се стреми към такива неща, тъй като той има работа и трябва да свърши работата. Именно затова нещата са сложни и не е лесно да се обяснят, защото частично обяснени могат да объркат. И все пак ми се струва, че горното обяснение разяснява някои неща.

Бих желал да обърна внимание на следното - добре е за духовете човек да мисли добро за тях, така и те се чувстват добре, но ако човек само се разстройва, това не им помага. Също така, част от болката при разделянето идва от самата раздяла; от това, че хубавите моменти поне на този етап не могат да се повторят. Но това няма значение, човек трябва да мисли за това как да свърши работата си, иначе когато трябва, ще дойдат и хубавите моменти.

Петър Дънов е казал, че две души, които любовта е свързала, нищо не може да раздели. Също така трябва да се знае, че не бива да има притеснения относно това дали човек продължава да живее или не. Тези неща са определени и макар, че могат да зависят от нас, докато човек иска да изпълни работата си, той не бива да се притеснява за тях. Ако нещо не трябва да стане, то няма как да стане. В такъв смисъл, не се притеснявайте за това дали нещо ще Ви се случи, бих препоръчал да си помислите по-скоро за това да успокоите децата си, да не се притесняват те. Не смятам, че трябва първо да изкорените притеснението в себе си, не там е смисълът. Смятам, че е добре първо да помислите как бихте могла да ги успокоите, тъй като и те сигурно са притеснени от всичко това. Ако нещо става, то е за добро, при всички случаи, макар често ние хората да не можем да разберем неговия смисъл. Не се тревожете за това, че засега сте се разделила с един човек, по-скоро трябва да благодарите, че сте се срещнали първо. Дори и смъртта, според някои разбирания, е един временен подарък, тъй като тя предпазва от много по-лоши неща. Има неща, които са по-важни, например, това, че имате възможност да се грижите за децата, да им помагате, да сте заедно. Трябва да се гледа напред, човек трябва преди всичко да разчита на собствени сили, за да се справи с трудностите. Ако той в момента не се усеща силен, да се довери на вътрешния си усет и да се опита да поработи малко, скоро силите би трябвало да се върнат. При притеснение да се излиза и да се ходи далеч, бих препоръчал постепенно да се увеличава растоянието - например, да се отиде първо веднъж до трети етаж, да се погледне четвърти, без да се отиде до него, после да се отиде няколко стъпала нягоре, после до четвърти и т.н. Макар че ако няма нужда да се прави, не е необходимо. Говоря за неща, които биха помогнали в нещо, по-скоро.

Бих препоръчал да се прочетат някои беседи от Петър Дънов. Също може да се слуша музика. Аз бих могъл да препоръчам класическа музика, например Бах, Шопен, Брамс. Дори да вземете Брамс - Реквием (заупокойна меса), ще видите, че там има по-скоро прошка, има сила и вяра в доброто. Той е написан с цитати от Библията, но това не са скръбни цитати, напротив. Една от частите, например, е "Благословени са мъртвите." Разбира се,музиката е сериозна. Мога да препоръчам и други неща, но е по-добре сама да изберете.

Поздрави и кураж,

Флорестан

Link to comment
Share on other sites

Натали, разбирам те до известна степен. След внезапната смърт на майка ми имах високо и ниско кръвно, виене на свят, изпотяване и разни такива неприятни неща. Трудно е да се разделиш с близък човек и всички чувства свързани с това няма как да не ти минат през главата. При мен началото на духовното ми съзряване беше положено точно в такъв момент . Започнах да чета беседи от Учителя, друга литература на духовна тематика и така след няколко години от смъртта на майка ми аз съм в перфекно здраве и дори помагам на близки и приятели с моите "отвлечени" за някои знания. Понякога най-лошите случки ни отварят най-добрите врати. При мен тази врата беше да се огледам в себе си и да намеря пътя към себе си. Бъди смела ! Поздрави :))

Link to comment
Share on other sites

всеки ли, който претендира, че може да помогне, осъзнава отговорността, която поема, когато се опита

проверявайте своите помощници

Претенцията не е опит, а незапочнат опит, lilid.

И помощта се оказва/ т.е. случва/, когато е получена. Инак, остава само опит да бъде дадена.

Link to comment
Share on other sites

Орлине, прав си за паническите атаки, все пак ти си специалист, исках само да кажа на момичето да не се плаши от състоянието си, да не се задълбочава в него и да си мисли най-лошите неща, че ще й се случи нещо и децата й ще осиротеят. Никой не е умрял в момент на паническа атака, просто защото човека си е физически здрав. , а тези симптоми на атаката се случват само в ума на човека, дори не в ума, ами на някакави си незнам какви дълбоки нива на подсъзнанието. Трябва да се научи да си дава сили и увереност сама на себе си. И не да се затваря все повече в себе си, и да се страхува дори да излезе сама навън примерно, а напротив... . Предполагам какво й е, аз също няколко години получавах световъртеж и сърцебиене в най-неочаквани моменти, и по доктори ходих, купувах си хаповете, но не ги пиех, то човек като им прочете упътванията и да няма паническо разстройство, ще го получи. Като разбрах, че от това няма да припадна или да умра на улицата, донякъде се успоких.

Натали, предполагам с времето, като се отдалечи момента на смъртта на баща ти, състоянието ти ще се подобри постепенно.

Натали, прочети за паническото растройство, както те съветва Орлин, поне ще разбереш, че макар това състояние да ти изглежда плашещо, всъщност то не те застрашава по никакъв начин физически.

И нещо важно, в такъв момент на слабост, дишай, дишай колкото можеш по-дълбоко.

Link to comment
Share on other sites

МВМ, необръщането на внимание би помогнало само при много лек страх. При паника такъв подход само ще усили бягането от ставащото и съответно самия страх, ще се яви част от психичния механизъм на дисоциация и още по-дълбоко капсулиране на травмата и породените от нея ирационални и зловрдени убеждения! Според мен е нужно именно обръщане на внимание върху ставащото, осъзнаване - но без битка или отхвърляне, а с ПРИЕМАНЕ!!!

Всичко, което става с нас е част от жизнените ни уроци и представлява стъпало в житейския път на мъдростта ни! Урок, който е нужно да бъде смело и отворено посрещнат и усвоен! Само така изпитът на живота ни позволява да го "вземем" и така разбрали го, да го складираме в житницата на мъдростта си!

Шелтър: :thumbsup2:

...

Натали, за да не става монолог, когато решиш, дай ни обратна връзка!

И днес имах пристъп на сърцебиене , но не много дълъг...в такъв момент първата ми мисъл е да бягам при някой да ми помогне, на никой не пожелавам такова изживяване.Много искам да знам как да се държа в такива моменти...

Link to comment
Share on other sites

Спомни си за всички моменти, когато е нямало кой да ти помогне и въпреки това те са отминавали. Концентрирай се върху това, че пристъпите винаги отминават.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря !Толкова ми се иска да Ви послушам, и да следвам съветите..за сега ми се струва абсурдно. Сърцето така галопира,че ужаса който ме обхваща е жесток,... същото е и при няколкократни опита да си поема въздух, ако не успея и за мене края идва.Чувствам се последните седмици, като ранено животно...

Edited by Натали
Link to comment
Share on other sites

Не съм медик и не знам физиологичното обяснение,но тъй като при теб Натали,всичко е само и единствено в главата ти,само мисълта ще ти помогне.

Когато имаш такъв пристъп се опитай(в началото няма да ти се получи)да се заслушаш в сърцето си.

Не се страхувай ,то няма къде да отиде,просто е тревожно ,така както си и ти.

Като се паникьосваш не му помагаш.

Вече знаеш , ти си станала неспокойна,затова и то е неспокойно.

Всички страхове изведнъж не можеш да излекуваш ,започни от някъде.

Кое те тревожи най много?Сърцето!? Запознай се със сърцето си.Научи се да го контролираш.Това става със знания.

Физически ,за да се чувстваш сигурна ,прочети за този проблем,убеди се ,че от него не се умира,когато повярваш в това ще започнеш да слушаш сърцето си , а не да се страхуваш от него,тогава и то ще се успокои.

:) Вярвай на тялото си ,гласувай му пълно доверие.

Избери си от къде да започнеш.

Смъртта ,тя също те тревожи,това го разбирам по -добре и аз бях тръгнала да умирам по едно време със страховете си.Но явно плана за мен е бил друг.Всеки може да се самоубие само с мисълта за това и всеки може да оздравее само с мисълта за това.

Така избери си това ,което най- много те тревожи и се запознай с него отблизо физически,психически и духовно.

И помни плана за теб , го изготвяш Ти.

Edited by didi_ts
Link to comment
Share on other sites

Неизбежно е да оздравееш!

Баща ти ще се радва.

Не усещаш ли понякога присъствието му?

Предполагам, че от стреса и пренапрежението преди заминаването му си се изтощила и може би щитовидната ти жлеза работи по-усилено. Това би могло да обясни пристъпите на сърцебиене и задушаване. Като се успокоиш, това ще се оправи. Моя колежка има подобни симптоми и взема обикновен валериан, помага й. Тук много хора няма да приемат това сериозно, но не пречи да опиташ наред с останалата терапия - безвредно е.

Спортът помага да се изчистят натрупания стрес и токсините от тялото. Просто чудодейно средство. Тичай, карай колело, играй гимнастика, танцувай - по възможност на чист въздух. Доказано е при това, че се отделят повече ендорфини, хормоните на щастието - а те са най-добрият естествен антидепресант.

Разходка сред дървета просто пречиства, отнема тежестта и зарежда с енергия.

Поиграй с децата и приятели.

Трудностите ти са временни и ще ги преодолееш.

Браво за голямата ти любов и саможертва. Изпълнила си дълга си към баща си. От всичко най-много той иска за тебе да си здрава и щастлива. Зарадвай го. Той в известен смисъл е жив, не може да не си го усетила. Дори е радостен, че се е отървал от болката. Направи го и ти.

Успехът ти е сигурен!

:feel happy: :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Натали, присъединявам се към съветите за дълбоко дишане и колкото ти е възможно да задържаш въздуха преди да го изпуснеш, няколко пъти на ден по 5-10 минути, като се стремиш да увеличаваш времето. Това ще успокои сърцето ти, а и постепенно ще почувстваш цялостно уравновесяване и успокояване. Също ти препоръчвам да започнеш всеки ден да четеш Псалом 23 и Псалом 91. Не на последно място - беседите на Учителя, а ако в момента ти се струва трудно да се концентрираш върху тях, започни да четеш Притчите , поместени в Портала - толкова мъдрост и жизненост струи от тях, че няма да усетиш как ще променят живота ти, който сега ти изглежда ад. Много успокояващи и релаксиращи са видео-клипчетата, които можеш да намериш тук.

И бъди УВЕРЕНА - ИМАШ НИ, С ТЕБ СМЕ! :3d_049:

Link to comment
Share on other sites

Претенцията не е опит, а незапочнат опит, lilid.

И помощта се оказва/ т.е. случва/, когато е получена. Инак, остава само опит да бъде дадена.

Шелтър, харесват ми разсъжденията ти! Мисля, че имаш много потенциал и просто е нужно да започнеш да го прилагаш на дело!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...