ognenavoda Добавено Януари 27, 2009 Доклад Share Добавено Януари 27, 2009 Здравейте! Имам много скъп и ценен приятел, който, за съжаление , чезне и се погубва от ден на ден. Той страда от булимия(по-конкретно - системно гладуване, преяждане и натрапчиво желание за отслабване, без поставена долна граница..). Това е съпроводено с работохолизъм, апатия, безнадеждност и непрестанна самокритика. Не иска и да чуе за доктор, от какъвто безспорно има нужда, защото е в това състояние от около 5 години. Работата е там, че не мога да го хвана за ръката и да го принудя, защото, въпреки алогичните и неверни възприятия, които има към себе си, той е образован и интелигентен човек, не е глупак. Все по- често започва да ми намеква за самоубийство, защото "животът е несъстоятелен". Страшно е! Относително общителен е, поне привидно, но всъщност споделя само с мен. Намирам положението му за много сериозно, но не съм специалист и и не зная какво да му кажа, как да му въздействам. Опитвам се да бъда деликатна и да го приемам такъв, какъвто е, за да не губя доверието му, но нещата излизат от контрол. Говоря му много, приятелството ни го разведрява, но за много кратко. Моята "псевдо-терапия" е нетрайна. Надявам се наистина да получа съвет за схема на действие, защото съм отговорна за него(предвид доверието, което ми гласува).Как да накарам този прекрасен млад човек да заобича живота(и себе си). Бих се задоволила дори ако узная как да го заведа в клиника, поне да остане жив... Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Здравейте! Имам много скъп и ценен приятел, който, за съжаление , чезне и се погубва от ден на ден. Той страда от булимия(по-конкретно - системно гладуване, преяждане и натрапчиво желание за отслабване, без поставена долна граница..). Това е съпроводено с работохолизъм, апатия, безнадеждност и непрестанна самокритика. Не иска и да чуе за доктор, от какъвто безспорно има нужда, защото е в това състояние от около 5 години. Работата е там, че не мога да го хвана за ръката и да го принудя, защото, въпреки алогичните и неверни възприятия, които има към себе си, той е образован и интелигентен човек, не е глупак. Все по- често започва да ми намеква за самоубийство, защото "животът е несъстоятелен". Страшно е! Относително общителен е, поне привидно, но всъщност споделя само с мен. Намирам положението му за много сериозно, но не съм специалист и и не зная какво да му кажа, как да му въздействам. Опитвам се да бъда деликатна и да го приемам такъв, какъвто е, за да не губя доверието му, но нещата излизат от контрол. Говоря му много, приятелството ни го разведрява, но за много кратко. Моята "псевдо-терапия" е нетрайна. Надявам се наистина да получа съвет за схема на действие, защото съм отговорна за него(предвид доверието, което ми гласува).Как да накарам този прекрасен млад човек да заобича живота(и себе си). Бих се задоволила дори ако узная как да го заведа в клиника, поне да остане жив... Благодаря! Огнена вода, здравей! Това, че го обичаш и се притесняваш за него е прекрасно! Той определено има нужда от приятелство и подкрепа, защото в основата на анорексия/ булимията стои именно прекъсната връзка с любовта! Любовта идваща от дълбочината ни, тази която не зависи от външните обстоятелства, като състояние на съзнанието и като принцип на живота ни! За да получи досег до някаква радост и удоволствие, булимикът ТРЯБВА да си наложи глад, който да спази, задоволявайки свръхвисоките му критерии/ емоционален перфекционизъм по отношение на себе си, а може би и към другите (защото преживяваното в нас се проектира и вижда и в другите). Когато успее мазохистично да си наложи достатъчно дълъг и суров според него глад, той се чувства под КОНТРОЛ. Тогава за малко той се чувства сигурен и спокоен и по този изкривен садистично мазохистичен начин получава мъничко удоволствие и спокойствие. Един вид: "Ето, аз успях да си докажа, че струвам нещо и съм някой в собствените си очи - сега когато съм в пълен контрол чрез глада или чрез повръщането (отново недопускане на естественото удоволствие и контрол над стващото), мога да си пшозволя за малко да се отпусна и да преживея мъничко сигурност!". Той контролира ситуацията. А я контролира така компулсивно, защото несъзнавано го е СТРАХ. Много го е страх, че ако не успее да се справи с контрола, се ПРОВАЛЯ. А когато се провали, той се допира до тази нарушена връзка със СЕБЕ си, със спонтанната ВЯРА В СЕБЕ СИ, с "АЗ СЕ ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ КАКЪВТО СЪМ", които при него са липсващи. Именно тази нарушена връзка със самоприемането и чистата и безусловна любов към себе си са ядрото на несъзнавано ниската му самооценка, от която той "бясно" бяга чрез опитите за контрол над себе си, живота си и обстоятелствата. Неприятното е, че неговата битка със себе си само задълбочава пропастта между съзнанието му и цялостната му личност, Любовта и радостта в него. И уморява! И невротизира силно - в него вероятно живее едно постоянно напрежение, резултат от нестихващата битка в него. А това постоянно напрежение, когато е носено дълго време депресира... Суицидните нагласи и намеци биха могли да бъдат просто желание за бягство от тази тежка ирационална битка. Но биха могли да бъдат и част от желанието му за контрол над теб (несъзнавано, разбира се, през целия този болестен механизъм) и получаване на капчици изкривено удоволствие от съжалението, което получава от теб... Емоционално изразено, несъзнаваният СТРАХ от провал, от това, че аз съм никой и не съм важен и ценен, се компенсират чрез контрола на ПЕРФЕКЦИОНИЗМА при глада и повръщането. Когато емоционалният перфекционизъм не бъде задоволен (защото естествената му природа в него просто крещи, чезнейки в нуждата от радост и щастие, удоволствие и естественост и се стреми да се изяви например чрез естествено хранене - и съответно често успява), в него се задейства МАЗОХИЗМЪТ на ВИНАТА (което директно депресира), самокритиката, която резултира в отхвърляне на храната - повръщане! А това отхвърляне всъщност представлява отхвърляне на естествената радост и удоволствие. Той не си разрешава да ги преживее, защото несъзнавано допуска, че ако го направи, се е провалил и не струва нищо - от което го е страх! Интересно ще ми е да чуя за ранните му години, за личностите на мама и татко... Как да му помогнеш? Ами няма магическа рецепта за това. Ако започна да ти давам насоки за директна помощ от твоя страна, не е сигурно нито как ще ги разбереш, нито колко качествено ще ги приложиш. Не поради друго, но защото психология и психотерапия се учат доста години, повече от телесна медицина да речем. Аз например няма да се наема да строя мост или пък ядрена централа. Не защото съм глупав и неспособен, но не ми е това квалификацията Нито пък ще пожелая да поправя зъба на жена си - ще я пратя на специалист, който може да го поправи! Според мен най-доброто, което можеш да направиш, е да го мотивираш за започване на психотерапия! Не директно и с настояване, което вероятно ще задейства отхвърлянето му, но отдалече, тънко и по женски. Важно е да осъзнае, че има проблем. При това съвсем реален и дори не само емоционален, но застрашаващ живота му. Може би знаеш, че 25% от болните от анорексия умират поради системното недохранване, което съсипва ендокринната и имунната им системи. А ти казваш, че той чезне... Колко е висок и колко тежи всъщност? При булимията принципно не е задължително да има намалено тегло... Освен ако приятелят ти няма анорексия с булимични епизоди на повръщане... Един психотерапевт би го анализирал и водил в осъзнаването му, би му помогнал да реструктурира/ препрограмира комплексите и ригидния морал (правила, норми). Терапевтът, с помощта на хипноза и др. методи, водещи до променено състояние на съзнанието може да му помогне да преоткрие и да се довери на СЕБЕ СИ ! Ето някои линкове за анорексията/ булимията (психичният механизъм при двете е един и същ): http://orlin.bravehost.com/anorexiabulimia.html http://www.tialoto.bg/article.php?id=1828 http://bulgarian-psychology.com/index.php?...81&Itemid=3 http://www.evropea.com/anorexia.html http://www.evropea.com/bulimia.html http://www.tialoto.bg/article.php?id=1829 Има много материали в интернет пространството - бих се радвал ако успееш да го накараш той самият да осъзнае реалността на проблема си и нуждата от промяна! Изберете специалист и не отлагайте! Всичко е възможно! Приятелят ти, както казваш, е интелигентен човек и има нужният капацитет за личностова промяна - стига да я пожелае! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Ето Орлин отделя от ценното си време, за да напътства, аз напълно го приветствам и подкрепям казаното. Все пак иска да допълня за едни детайли, не толкова често срещани в нета и литературата, но които наблюдавам все по-често като лекар... Хранителните разстройства булимия и анорексия наистина в огромния процуент се дължат на ниското самочувствие и неспокобността да се повярва в обичта на другите, както го обясни и Орли. Има обаче един малък, но нарастващ с еволюирането на социума процент, при който се касае не за сирачешки синдром, а за ензистенциална криза. подозирам, че случаят е точно такъв, приятелят ви не намира смисъл в живота и може би обичайно помагащите подходи тук няма да проработят. Ако се случи това, бих препоръчал изобщо да не се обсъжда проблемът, а да се запознае той с някои духовни школи - може би ще открие в някоя от тях себе си и ще проима вътрешен импулс да се оправи - тогава всичко ще е много по-лесно! И второ, доминиращата роля на психиката при тези нарушения не означава, че храненето, билките, добавките, дишането, разходките и т.н. са без значение. Напротив, те ефективно подпомагат възстановяването или поне забавят разрушителните последствия, ако проблемът продължи да не е достатъчно преодолян. Но и това разбира се е въпрос на много внимателна прененка, с оглед съставяне на комплексна природолечебна програма. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 (edited) Ами тази прекъсната връзка с вярата в СЕБЕ си и ЛЮБОВТА са в основата на загубата на смисъла при екзистенциалната криза, така че според мен говорим за едно и също! Ако определен родителски стил на възпитание влияе пряко като прдпоставя бъдещи проблеми, то социалната система също се явява един мощен авторитет за индивида. Разликата е само в това, че в най-ранните години, когато стават най-дълбоките психически залагания, за детето най-важни са авторитетите на родителите, които несъзнавано са приемани за омнипотентни и божествени, а социумът започва да влияе по-късно. Но да, в съвремието ни има загуба на смисъл, няма ясна ценностна система или по-точно има, но преобърната с главата надолу... Това е по принцип, разбира се, а не във връзка с конкретния човек и неговата ситуация. Как стоят нещата при него по-точно може да се разбере само при лична работа с него! Или поне при по-подробна информация за него. Редактирано Януари 28, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Да. Единственото му доуточнение е, че ако разширим термина екзистенциална криза и го разгледаме на различни нива, той може да се прояви или като сирачешки синдром (без особено потенциал за духовен растеж), или като духовно-екзистенциална криза. Те си приличат, но и се различават, именно по потенциала. В първия слручай няма да е много перспективно насочването към духовни практики, докато във втория случай - но само ако и той го поиска - евентуално ще бъде перспективно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ognenavoda Добавено Януари 28, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Здравейте! Имам много скъп и ценен приятел, който, за съжаление , чезне и се погубва от ден на ден. Той страда от булимия(по-конкретно - системно гладуване, преяждане и натрапчиво желание за отслабване, без поставена долна граница..). Това е съпроводено с работохолизъм, апатия, безнадеждност и непрестанна самокритика. Не иска и да чуе за доктор, от какъвто безспорно има нужда, защото е в това състояние от около 5 години. Работата е там, че не мога да го хвана за ръката и да го принудя, защото, въпреки алогичните и неверни възприятия, които има към себе си, той е образован и интелигентен човек, не е глупак. Все по- често започва да ми намеква за самоубийство, защото "животът е несъстоятелен". Страшно е! Относително общителен е, поне привидно, но всъщност споделя само с мен. Намирам положението му за много сериозно, но не съм специалист и и не зная какво да му кажа, как да му въздействам. Опитвам се да бъда деликатна и да го приемам такъв, какъвто е, за да не губя доверието му, но нещата излизат от контрол. Говоря му много, приятелството ни го разведрява, но за много кратко. Моята "псевдо-терапия" е нетрайна. Надявам се наистина да получа съвет за схема на действие, защото съм отговорна за него(предвид доверието, което ми гласува).Как да накарам този прекрасен млад човек да заобича живота(и себе си). Бих се задоволила дори ако узная как да го заведа в клиника, поне да остане жив... Благодаря! Огнена вода, здравей! Това, че го обичаш и се притесняваш за него е прекрасно! Той определено има нужда от приятелство и подкрепа, защото в основата на анорексия/ булимията стои именно прекъсната връзка с любовта! Любовта идваща от дълбочината ни, тази която не зависи от външните обстоятелства, като състояние на съзнанието и като принцип на живота ни! За да получи досег до някаква радост и удоволствие, булимикът ТРЯБВА да си наложи глад, който да спази, задоволявайки свръхвисоките му критерии/ емоционален перфекционизъм по отношение на себе си, а може би и към другите (защото преживяваното в нас се проектира и вижда и в другите). Когато успее мазохистично да си наложи достатъчно дълъг и суров според него глад, той се чувства под КОНТРОЛ. Тогава за малко той се чувства сигурен и спокоен и по този изкривен садистично мазохистичен начин получава мъничко удоволствие и спокойствие. Един вид: "Ето, аз успях да си докажа, че струвам нещо и съм някой в собствените си очи - сега когато съм в пълен контрол чрез глада или чрез повръщането (отново недопускане на естественото удоволствие и контрол над стващото), мога да си пшозволя за малко да се отпусна и да преживея мъничко сигурност!". Той контролира ситуацията. А я контролира така компулсивно, защото несъзнавано го е СТРАХ. Много го е страх, че ако не успее да се справи с контрола, се ПРОВАЛЯ. А когато се провали, той се допира до тази нарушена връзка със СЕБЕ си, със спонтанната ВЯРА В СЕБЕ СИ, с "АЗ СЕ ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ КАКЪВТО СЪМ", които при него са липсващи. Именно тази нарушена връзка със самоприемането и чистата и безусловна любов към себе си са ядрото на несъзнавано ниската му самооценка, от която той "бясно" бяга чрез опитите за контрол над себе си, живота си и обстоятелствата. Неприятното е, че неговата битка със себе си само задълбочава пропастта между съзнанието му и цялостната му личност, Любовта и радостта в него. И уморява! И невротизира силно - в него вероятно живее едно постоянно напрежение, резултат от нестихващата битка в него. А това постоянно напрежение, когато е носено дълго време депресира... Суицидните нагласи и намеци биха могли да бъдат просто желание за бягство от тази тежка ирационална битка. Но биха могли да бъдат и част от желанието му за контрол над теб (несъзнавано, разбира се, през целия този болестен механизъм) и получаване на капчици изкривено удоволствие от съжалението, което получава от теб... Емоционално изразено, несъзнаваният СТРАХ от провал, от това, че аз съм никой и не съм важен и ценен, се компенсират чрез контрола на ПЕРФЕКЦИОНИЗМА при глада и повръщането. Когато емоционалният перфекционизъм не бъде задоволен (защото естествената му природа в него просто крещи, чезнейки в нуждата от радост и щастие, удоволствие и естественост и се стреми да се изяви например чрез естествено хранене - и съответно често успява), в него се задейства МАЗОХИЗМЪТ на ВИНАТА (което директно депресира), самокритиката, която резултира в отхвърляне на храната - повръщане! А това отхвърляне всъщност представлява отхвърляне на естествената радост и удоволствие. Той не си разрешава да ги преживее, защото несъзнавано допуска, че ако го направи, се е провалил и не струва нищо - от което го е страх! Интересно ще ми е да чуя за ранните му години, за личностите на мама и татко... Как да му помогнеш? Ами няма магическа рецепта за това. Ако започна да ти давам насоки за директна помощ от твоя страна, не е сигурно нито как ще ги разбереш, нито колко качествено ще ги приложиш. Не поради друго, но защото психология и психотерапия се учат доста години, повече от телесна медицина да речем. Аз например няма да се наема да строя мост или пък ядрена централа. Не защото съм глупав и неспособен, но не ми е това квалификацията Нито пък ще пожелая да поправя зъба на жена си - ще я пратя на специалист, който може да го поправи! Според мен най-доброто, което можеш да направиш, е да го мотивираш за започване на психотерапия! Не директно и с настояване, което вероятно ще задейства отхвърлянето му, но отдалече, тънко и по женски. Важно е да осъзнае, че има проблем. При това съвсем реален и дори не само емоционален, но застрашаващ живота му. Може би знаеш, че 25% от болните от анорексия умират поради системното недохранване, което съсипва ендокринната и имунната им системи. А ти казваш, че той чезне... Колко е висок и колко тежи всъщност? При булимията принципно не е задължително да има намалено тегло... Освен ако приятелят ти няма анорексия с булимични епизоди на повръщане... Един психотерапевт би го анализирал и водил в осъзнаването му, би му помогнал да реструктурира/ препрограмира комплексите и ригидния морал (правила, норми). Терапевтът, с помощта на хипноза и др. методи, водещи до променено състояние на съзнанието може да му помогне да преоткрие и да се довери на СЕБЕ СИ ! Ето някои линкове за анорексията/ булимията (психичният механизъм при двете е един и същ): http://orlin.bravehost.com/anorexiabulimia.html http://www.tialoto.bg/article.php?id=1828 http://bulgarian-psychology.com/index.php?...81&Itemid=3 http://www.evropea.com/anorexia.html http://www.evropea.com/bulimia.html http://www.tialoto.bg/article.php?id=1829 Има много материали в интернет пространството - бих се радвал ако успееш да го накараш той самият да осъзнае реалността на проблема си и нуждата от промяна! Изберете специалист и не отлагайте! Всичко е възможно! Приятелят ти, както казваш, е интелигентен човек и има нужният капацитет за личностова промяна - стига да я пожелае! Много благодаря за отзива, Орлин Баев! Относно килогламите, те варират между 50 и 60 кг. на 175см, при това в рамките на седмица. От това, което казваш, си давам сметка, че е възможно откъсването от семейната и приятелската му среда(преди години) и най-вероятно, излъганите очаквания за по-добър живот след това да са в основата на заболяването. Нямам подробна информация за родителите, но(съдейки и по неговата личност) едва ли са му оказали негативно влияние, но кой знае...тези взаимоотношения са много сложни за мен .Факт е, че говори рядко за тях. Мога ли да получа препоръка за психотерапевт, някой , който в по- голямата част от случаите докарва до успешен край терапията, или да се насоча към групова терапия, която дава възможност за социализация и взаиморазбиране? Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 (edited) По килограмите и поведението на приятеля ти мога да определя състоянието му по-скоро като анорексия, която преминава в булимия. Като двете позиции на едно и също махало - психичният механизъм и зад двете поведения. Като добър терапевт бих ти препоръчал Мадлен Алгафари. Някои казват, че таксата и е висока... Не е, просто е по-близо до нормалната за квалификацията и безценната тежка работа, която върши! Други терапевти може да потърсиш тук . Редактирано Април 16, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ognenavoda Добавено Януари 28, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Ето Орлин отделя от ценното си време, за да напътства, аз напълно го приветствам и подкрепям казаното. Все пак иска да допълня за едни детайли, не толкова често срещани в нета и литературата, но които наблюдавам все по-често като лекар... Хранителните разстройства булимия и анорексия наистина в огромния процуент се дължат на ниското самочувствие и неспокобността да се повярва в обичта на другите, както го обясни и Орли. Има обаче един малък, но нарастващ с еволюирането на социума процент, при който се касае не за сирачешки синдром, а за ензистенциална криза. подозирам, че случаят е точно такъв, приятелят ви не намира смисъл в живота и може би обичайно помагащите подходи тук няма да проработят. Ако се случи това, бих препоръчал изобщо да не се обсъжда проблемът, а да се запознае той с някои духовни школи - може би ще открие в някоя от тях себе си и ще проима вътрешен импулс да се оправи - тогава всичко ще е много по-лесно! И второ, доминиращата роля на психиката при тези нарушения не означава, че храненето, билките, добавките, дишането, разходките и т.н. са без значение. Напротив, те ефективно подпомагат възстановяването или поне забавят разрушителните последствия, ако проблемът продължи да не е достатъчно преодолян. Но и това разбира се е въпрос на много внимателна прененка, с оглед съставяне на комплексна природолечебна програма. Звучи правдоподобно - човек с разнородни познания и идеализирани житейски възгледи в това,до някъде болно общество, да почувства света неуютен и враждебен, а живота в него- безсмислен. Но все пак мисля, че проблемът е друг, или ,по-скоро, нещата са комплексни. Относно храната, тя се приема рядко, в големи количества, без оглед на качество, и дума не може да става за нормално отношение към нея, какво остава за здраве и билки. Аз самата съм привърженик на здравословното хранене, поддържам идеално тегло, но така и не можах да му послужа за пример. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ognenavoda Добавено Януари 28, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 По килограмите и поведението на приятеля ти мога да определя състоянието му по-скоро като анорексия, която преминава в булимия. Като двете позиции на едно и също махало - психичният механизъм и зад двете поведения. Като добър терапевт бих ти препоръчал Мадлен Алгафари. Някои казват, че таксата и е висока... Не е, просто е по-близо до нормалната за квалификацията и безценната тежка работа, която върши! Други терапевти може да потърсиш тук и тук. Моята скромна персона е в София... Струва ми се много странно това заболяване да се проявява при мъж. Във литературата, свързана със хранителните проблеми, се говори само за момичета, което оставя впечатление, че мъжете по презумция не проявяват такава склонност. Възможно ли е всичко това да е свързано със сексуална неориентираност. Чувала съм, че мозъчната структура на хомосексуалистите се доближава до тази на жените, което е причина за проява на "типично женско мислене", а анорексията, до колкото ми е известно, е типично женска болест. Той не проявява интерес към мъже, но, като се замисля, всъщност не проявява никакъв сексуален интерес. Влечението му към жените е платонично.Харесва ги и е ценител на женската красота, но само до там... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2009 Доклад Share Добавено Януари 29, 2009 (edited) В последните години в цял свят се наблюдава увеличване на процента мъже, страдащи от анорексия/ булимия. Преди да речем дори 15-на години тези хранителни разстройства (а всъщност невротични) са били типично женска "територия". Но напоследък все повече мъже развиват такава симптоматика - това говорят данните. Дали има връзка между мъжкия хомосексуализъм и анорексията? Не съм срещал изследвания в тази насока и не мога да знам категорично. Моите лични наблюдения и когниция ме водят до извода, че ако има такава връзка, то тя е недиректна. Относно липсата на полово желание при приятеля ви: той е висок 175 см., а тежи понякога толкова малко, колкото са 50кг. ... Когато човек практикува лечебен глад понякога, с мярка, или житен режим или на плодове и т.н., но с мярка - хормоналната система дори се активира, един вид се рестартира (грубо казано). Резултатът е освежаване и подмладяване на организма, а либидото се активизира и покачва! Когато обаче някой чрез един системен глад и недохранване продължително време задоволява невротичната си нужда от контрол, чрез която получва сигурност - либидото намалява. Добре е известно, че при мъжа сексуалните функции имат връзка с едно добро здраво хранене! Нежеланието за интимност при един мъж с анорексия освен на чисто хормонални причини, причинени от недохранването, се дължи и на самия психичен механизъм на анорексията. Мъжът къде несъзнавано, къде не, бяга от сексуалното удоволствие и естествена радост, защото той просто не може да си позволи да бъде спонтанен, радостен и естествен. Защото тогава той губи КОНТРОЛА. А когато го загуби, се чувства унижен, смачкан, провален и наранен. А него много го е страх от тези живеещи в него базисни несъзнавани убеждения, от които бяга. А бяга от тях контролирайки храната, секса, емоциите и поведението си (поне се стреми да го прави). Когато неизбежно се провали в този контрол (при преяждането или позволяването си на секс), защото тялото му ("ТО", нагонът) го помита след време, в него се задейства ВИНАТА (която го кара да повръща), която е емоционалният израз на горните ирационални, но реално присъстващи в него маладаптивни убеждения. Това го води до депресия, до загуба на смисъла, до отчаяние и безнадеждност. Той познава само един начин да се справи с тези състояния, а именно борбата. Осъществява я чрез контрола върху храната и секса и т.н., чрез мощна самокритика, тоест чрез един мазохистично ригиден морал (суперего, самоцензура, правила и норми). И кръгът се затваря! И той се върти в него като хамстерче във въртележка! Това е болезнено и изтощаващо - понякога до смърт! Психиката ни е по-мощна и важна, отколкото да речем докторите или специалистите в техническите точни науки предполагат! Самата тя си има точна детерминираност, но е много богато поле с огромни вариации на индивидуално ниво и съчетание на възможностите! Но те са проследими, макар и това проследяване да изисква доста опит и обучение! И всичко е поправимо и подлежи на препрограмиране - стига човекът да е осъзнал достатъчно нуждата си от такова препрограмиране/ реструктуриране и да е готов да работи върху себе си! Това е най-трудната, но и най-ценната работа в живота ни! Тази работа е смисълът на живота ни !!! Психотерапията и психотерапевтът асистира тази работа, ускорява я, провокира осъзнаването, задълбочава го, мотивира волята, отключва досега с Любовта и радостта, с цялостната личност (душата ако щете). Всичко ненужно се анализира, осъзнава, неутрализира с логиката, заменя се с позитивното мислене и човекът се отваря за естествената си връзка със СЕБЕ си. А невротичното му разстройство се е превърнало от болезнената песъчинка в душата му в бисера на едно естествено свързване с духа! Е, това изисква време - поне година две-три сесии седмично работа! Но и за три месеца дори може да се мине поне през по-грубите етапи на промяната! Обърнете се към терапевт! Мотивирайте го нежно и индиректно, по женски - тънко и постепенно, че има таква нужда! А той я има не по-малко отколкото да речем ако имаше бъбречни или сърдечни проблеми и нуждата от лечение. Просто тук има един паразитен несъзнаван психичен механизъм, бъг в психичното функциониране, който е нужно да бъде отстранен. Има и клиники за лечение на анорексия/ булимия. Но дали има в България, не знам. Знам, че има в Лугано, Швейцария - клиниката на Валдо Бернаскони, основател на "неорайхианска психотерапия". там успехите са наистина много добри, защото страдащите са хоспитлизирани и под постоянен медицински контрол,а психотерапията е целодневна, интензивна и многостранна - поведенческа, аналитична, музикотерапия и арт терапия, ролеви игри и пр. Но, разбира се, предполагам, че такова лечение (може би около три месеца) не е евтино. Но ако става дума за живота и щастието си струва - според мен! По-евтиният вариант е психотерапия в Б-я. Редактирано Януари 29, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Януари 29, 2009 Доклад Share Добавено Януари 29, 2009 Има няколко много ярки акцента в писмото ти. Някак прави впечатление заглавието "Как да го спася?" съчетано с "натрапчиво желание за отслабване". Мен лично много ме озадачи твоето категорично изявление, че той страда от булимия? Възможно е да страда от друго, но теб те тревожат неговите "по-конкретно - системно гладуване, преяждане и натрапчиво желание за отслабване, без поставена долна граница..). Това е съпроводено с работохолизъм, апатия, безнадеждност и непрестанна самокритика" "въпреки алогичните и неверни възприятия, които има към себе си " казваш ти. Кой друг освен теб е потвърдил алогичността и неверността ? Съобщаваш, че е в това състояние от 5 години. От колко години сте в отношения с този човек? Как мислиш, като каква те "има" този човек? Т.е. можеш ли да определиш неговото отношение към теб? " Опитвам се да бъда деликатна" В заедност "опитвам се" и "нещата излизат извън контрол" обрисуват наистина сериозна картина.Чий контрол?! Сигурна ли си, че намеква за самоубийство? Много хора говорят за несъстоятелност на живота, но не и за самоубийство. Т.е. съществува ли намек действително или твоята реакция е по - подчертана? "Говоря му много". Какво по-точно? "Съвет за схема на действие". Като че ли имаш идея за подобна. Да? Да накараш този прекрасен, млад човек да заобича живота и себе си. Би се задоволила дори ако узнаеш как да го заведеш в клиника, поне да остане жив... Твоят ник е огнена вода. Ако можеше да наречеш приятеля си, какво име би му дала? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ognenavoda Добавено Януари 29, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2009 Има няколко много ярки акцента в писмото ти. Някак прави впечатление заглавието "Как да го спася?" съчетано с "натрапчиво желание за отслабване". Мен лично много ме озадачи твоето категорично изявление, че той страда от булимия? Възможно е да страда от друго, но теб те тревожат неговите "по-конкретно - системно гладуване, преяждане и натрапчиво желание за отслабване, без поставена долна граница..). Това е съпроводено с работохолизъм, апатия, безнадеждност и непрестанна самокритика" "въпреки алогичните и неверни възприятия, които има към себе си " казваш ти. Кой друг освен теб е потвърдил алогичността и неверността ? Съобщаваш, че е в това състояние от 5 години. От колко години сте в отношения с този човек? Как мислиш, като каква те "има" този човек? Т.е. можеш ли да определиш неговото отношение към теб? " Опитвам се да бъда деликатна" В заедност "опитвам се" и "нещата излизат извън контрол" обрисуват наистина сериозна картина.Чий контрол?! Сигурна ли си, че намеква за самоубийство? Много хора говорят за несъстоятелност на живота, но не и за самоубийство. Т.е. съществува ли намек действително или твоята реакция е по - подчертана? "Говоря му много". Какво по-точно? "Съвет за схема на действие". Като че ли имаш идея за подобна. Да? Да накараш този прекрасен, млад човек да заобича живота и себе си. Би се задоволила дори ако узнаеш как да го заведеш в клиника, поне да остане жив... Твоят ник е огнена вода. Ако можеше да наречеш приятеля си, какво име би му дала? Да ти кажа честно, не разбирам писмото ти! Ако ти е прозвучало малко пресилено, може и да си прав(а), но това е ,защото наистина съм изплашена. Да, възможно е да страда и от друго, но тъй като аз не съм лекар, както предполагам ти е станало известно, мога за изтъкна единствено симптомите и поведението. А ти смяташ ли ,че е нормално 50 кг. човек да се смята за дебел?! Ако да, значи може да съм сгрешила и в преценката относно неверността на възприятията му. Чакам да ме поправиш в тази връзка, може и да науча нещо ново от теб, кой знае... Прекалено лично подходаш към написаното от мен, което ме обърква,и подозирам, че си се припознал(а), смело предположение от моя страна, но не разбирам острата ти реакция по друг начин. Той се казва Страхил и е на 23год.Казвам ти го, защото явно за теб е важно, иначе не би се поинтересувал(а),не бих и била толкова подробна. Достатъчно близки сме,щом съм "хукнала " да обсъждам този проблем в сайтовете... Да разбирам ли, че честите мисли за самоубийство също влизат в границите на нормалното отношение към живота?! "Като че ли имаш идея за подобна. Да?" Как ти хрумна, че имам?! Тоя човек се топи като свещ, а ти ме питаш дали "реакцията ми е подчертана" Имаш право, разбира се, не държа да гледаш сериозно на този проблем. Ако съм оставила впечатление на паникьосана лигла, която си нама друга работа в петък вечер, освен на привлича внимание в нет-а с трогателни истории...надявам се да не съм те подразнила много. От какво страда той, според теб, щом не е булимия. Ще се радвам да обогатиш крехките ми познания в хранителните разстройства. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 30, 2009 Доклад Share Добавено Януари 30, 2009 Огнена вода, сигурен съм, че писмото на Шелтър е изцяло добронамерено и не е лично (в смисъл, че едва ли се познавате). Тя е медицински работник и хипнотерапевт, с богати познания в психоанализата. Просто в интернет често стават разминавания и тези няколко нейни въпроса, които биха могли да са част от по-обширен диалог, ако се приемат извън контекста на целия диалог могат да причинят такова разминаване в разбирането, както сега. Аз затова предложих преди време тези отговори да се осъществяват в чат - тогава разминаване няма, защото диалогът тече и наистина процесът се доближава до психотерапия. А тези наши писма са само нещо като "обратна връзка от психотерапевт". Често и ние не налучкваме реалното положение, защото отговаряме на базата само на няколко реда. Така че не се сърди! Наистина положението при приятеля ти е сериозно! При 175кг. едно нормално тегло за мъж е 75кг. Дори 85 - при малко повечко мускули. А и 100 кг. да беше с коремче (като мен), пак щеше да е по-добре отколкото сега. Вижда се дебел, защото при хран. р-ва на съзнателно ниво протича "изкривяване на аз образа", в следствие от несъзнаваните когнитивни механизми, за които споменах в по-горните си постинги. Тук неприятното е, че контролирането на теглото и натрапчивото желание за отслабване без долна граница се активират не само от собственото отражение в огледалото (което е виждано изкривено), но от всяка приемана за трудна ситуация, която задейства несъзнаваните когнитивни схеми (комплекси) на "провал, не се справям, не съм достатъчно добър в това, което правя, наранен съм...". Контролът над теглото чрез глад и повръщане се явяват поведенческа проява на един защитен личностов стил (който компенсира несъзнаваните комплекси) на мастербация. мастербацията е термин, въведен от Албърт Елис, създател на една от когнитивните терапии. означава, че човекът се стреми да се контролира на всяка цена, да бъде господар на положението, което му дава едно емоционално удоволствие, приличащо на това от мастурбацията. Тоест, приятелят ти си разрешава да получава удоволствие не директно, с радост и спонтанност, но през защитния психичен механизъм на мастербацията, на битката със себе си. Когато успява понякога в тази битка - например при успешно според него гладуване, той се успокоява, за малко е щастлив и получава удоволствие - макар и по такъв индиректен и филтриран през порочния псих. механизъм болестен начин! Ако продължава така - с драконовите диети, преяждането и повръщането, организмът малко по малко ще се срине! За да не стане това, е нужно той да поне за малко да успее да се види отсрани, да излезе от тази впримчила го натрапчива психична верига. Честно казано, това излизане не се случв алесно, както установявам от опита си - дори да го иска човек. Защото се получава нещо като късо съединение в мозъка и съзнанието, което блокира ясното самовиждане и вкопчва човека. Аз лично преди анализа бих поработил няколко сесии холотропно дишане и хипноза - за да позволя това излизане извън впримчилата го гледна точка да се случи. Щом това стане веднъж, ще стане пак. Тогава вече може да се премине към анализ и осъзнаване - щом вече човекът е успял да се отдели в една безпрострастна позиция на наблюдател. Или поне да успява за известно време да го прави! А сега приятелят ти е вътре в болестния психичен механизъм и вижда себе си и ситуациите от живота си през него - изкривено. Затова е трудно да му се покаже очевидното - очевидно за теб, но не и за него! ... Успех ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Януари 30, 2009 Доклад Share Добавено Януари 30, 2009 (edited) Чудесно е, че казваш "честно". "Пре-силено"? Защо казваш "наистина" изплашена? Аз ти вярвам. Да. Подхождам лично към писмото ти. Ти си реална. Нали? Кое те накара да го възприемеш като "пре-калено" лично? Казваш, че твоят приятел "се смята". Като че ли става въпрос за измерване/преценка/? А, дали се чувства такъв? Защо очакваш да те поправям? Подробностите са важни. Можеш да говориш за тях или да не говориш. Не разбрах какво е достатъчно близки отношения? Понякога най-далечни са хората, които са най-близо да нас. Особено, когато "имат" тайна - напр. съзнателно поведение, което прикрива несъзнаван стремеж. Попитах:"Като каква те "има" този човек." Да отговориш е твой избор. Редактирано Януари 30, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ognenavoda Добавено Януари 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2009 Чудесно е, че казваш "честно". "Пре-силено"? Защо казваш "наистина" изплашена? Аз ти вярвам. Да. Подхождам лично към писмото ти. Ти си реална. Нали? Кое те накара да го възприемеш като "пре-калено" лично? Казваш, че твоят приятел "се смята". Като че ли става въпрос за измерване/преценка/? А, дали се чувства такъв? Защо очакваш да те поправям? Подробностите са важни. Можеш да говориш за тях или да не говориш. Не разбрах какво е достатъчно близки отношения? Понякога най-далечни са хората, които са най-близо да нас. Особено, когато "имат" тайна - напр. съзнателно поведение, което прикрива несъзнаван стремеж. Попитах:"Като каква те "има" този човек." Да отговориш е твой избор. наистина реагирах малко неадекватно на писмото ти, установих го почти веднага, след като го изпратих, за което се извинявам! Просто ми се стори доста враждебно, а то ,всъщност ,не беше. Объркана съм! Относно това като каква ме има, приема ,че съм на негова страна, споделя ми мислите си, вярва, че го разбирам и ,че ще запазя тайните му и, че мога да му кажа нещо по-различно от това да отиде на лекар(защото всички му го повтарят) . В общи линии, за него съм човекът, който няма да предаде доверието му.(а май правя точно това, пишейки в този сайт). Вече не знам как е по-правилно да постъпя... Още веднъж се извинявам за писмото от вчера, беше глупаво да приемам така нещата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ognenavoda Добавено Януари 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2009 Огнена вода, сигурен съм, че писмото на Шелтър е изцяло добронамерено и не е лично (в смисъл, че едва ли се познавате). Тя е медицински работник и хипнотерапевт, с богати познания в психоанализата. Просто в интернет често стават разминавания и тези няколко нейни въпроса, които биха могли да са част от по-обширен диалог, ако се приемат извън контекста на целия диалог могат да причинят такова разминаване в разбирането, както сега. Аз затова предложих преди време тези отговори да се осъществяват в чат - тогава разминаване няма, защото диалогът тече и наистина процесът се доближава до психотерапия. А тези наши писма са само нещо като "обратна връзка от психотерапевт". Често и ние не налучкваме реалното положение, защото отговаряме на базата само на няколко реда. Така че не се сърди! Наистина положението при приятеля ти е сериозно! При 175кг. едно нормално тегло за мъж е 75кг. Дори 85 - при малко повечко мускули. А и 100 кг. да беше с коремче (като мен), пак щеше да е по-добре отколкото сега. Вижда се дебел, защото при хран. р-ва на съзнателно ниво протича "изкривяване на аз образа", в следствие от несъзнаваните когнитивни механизми, за които споменах в по-горните си постинги. Тук неприятното е, че контролирането на теглото и натрапчивото желание за отслабване без долна граница се активират не само от собственото отражение в огледалото (което е виждано изкривено), но от всяка приемана за трудна ситуация, която задейства несъзнаваните когнитивни схеми (комплекси) на "провал, не се справям, не съм достатъчно добър в това, което правя, наранен съм...". Контролът над теглото чрез глад и повръщане се явяват поведенческа проява на един защитен личностов стил (който компенсира несъзнаваните комплекси) на мастербация. мастербацията е термин, въведен от Албърт Елис, създател на една от когнитивните терапии. означава, че човекът се стреми да се контролира на всяка цена, да бъде господар на положението, което му дава едно емоционално удоволствие, приличащо на това от мастурбацията. Тоест, приятелят ти си разрешава да получава удоволствие не директно, с радост и спонтанност, но през защитния психичен механизъм на мастербацията, на битката със себе си. Когато успява понякога в тази битка - например при успешно според него гладуване, той се успокоява, за малко е щастлив и получава удоволствие - макар и по такъв индиректен и филтриран през порочния псих. механизъм болестен начин! Ако продължава така - с драконовите диети, преяждането и повръщането, организмът малко по малко ще се срине! За да не стане това, е нужно той да поне за малко да успее да се види отсрани, да излезе от тази впримчила го натрапчива психична верига. Честно казано, това излизане не се случв алесно, както установявам от опита си - дори да го иска човек. Защото се получава нещо като късо съединение в мозъка и съзнанието, което блокира ясното самовиждане и вкопчва човека. Аз лично преди анализа бих поработил няколко сесии холотропно дишане и хипноза - за да позволя това излизане извън впримчилата го гледна точка да се случи. Щом това стане веднъж, ще стане пак. Тогава вече може да се премине към анализ и осъзнаване - щом вече човекът е успял да се отдели в една безпрострастна позиция на наблюдател. Или поне да успява за известно време да го прави! А сега приятелят ти е вътре в болестния психичен механизъм и вижда себе си и ситуациите от живота си през него - изкривено. Затова е трудно да му се покаже очевидното - очевидно за теб, но не и за него! ... Успех ! Здравей! И аз съм сигурна, че писмото на Шелтър е добронамерено, но ми трябваше повече време, за да си дам сметка за това, възприех го изцяло емоционално, което е глупаво. Благодаря за всички съвети,става ясно, че единственото разумно решение е терапия, трябва само да успея да го убедя,че се нуждае от такава, без да създавам впечатление, че го възприемам за болен. Останалото е работа на специалистите Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Януари 31, 2009 Доклад Share Добавено Януари 31, 2009 Обичайно е човек да реагира по-бурно, когато "мястото" т.е. проблема е наболял. Когато четем, въздействието на думите е по-различно, от тогава когато слушаме в директен контакт. Възможно е да съм ти се сторила по-рязка. Нали не чуваш гласа ми, а е важен начинът, по който се казва каквото и да е. Понякога, когато човек няма достатъчно сила, се обърква под натиска на проблема. Затова са и по-опитните и по-знаещи хора. Да дадат най-малко по-различен поглед върху му. Невинаги имаме правилна преценка. Смути ме това, че някак ти е притеснително, дали не предаваш приятеля си пишейки, т.е. показвайки , което те тревожи. Има едно особено съ-участие в подобни на твоите случаи. Когато неволно не се прекратява ситуацията от страх, че бивайки променена предишните отношения също се променят. Онова, което също ми направи впечатление е, че някак налагаш. Казваш "да накарам". В повечето случаи натискът поражда съпротива, толкова силна колкото е и самият той. Прилича на опит да вземеш с голи ръце капка живак. Все се изплъзва. Ти вече направи първата крачка да поискаш консултация, макар и задочно. Вероятно ще имаш и възможността да се изправиш очи в очи с терапевт на първо време. И след нея , може би вече ще имаш по-широк и по-спокоен обхват и ще се появят намерения за действие. А когато човек иска и действа за получаване на резултат, той се появява. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts