Станимир Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Първо ще започна с теория: смисълът на живота е един единствен. Самия живот е един единствен. Това, което отдава индивидуален характер на живота е начина по който всеки човек го възприема, разбира, реагира на него, осъзнава. Според разбиранията си за живота, според дълбочината до която са вникнали в смисъла му хората определят своите възгледи, цели и приоритети в живота, но самия смисъл е един единствен и той не зависи от хората, нито пък от каквото и да е друго, а просто е. Горе подчертах думите „възгледи, цели и приоритети“, защото именно чрез тях мисля, че смисълът на живота ми получава външно проявление, строго специфично за мен самия. За мене най-важно е индивидуалното развитие, което в същото време е основа за хармоничните групови отношения. За мене е от значение да възпитам в себе си определени качества и добродетели (няма да ги изброявам) и да ги проявя в отношенията си с хората в ежедневния си живот. Също така, конкретно за настоящия период, да постигна една чистота и организираност на мисленето, чувствата и желанията си при което да не допускам случайни външни фактори да влияят на съзнанието ми; както и да засиля волята и търпението си, които считам за недостатъчно развити в себе си. Това на практика означава да зная източника на всяка една своя мисъл или свое желание и да не свързвам съзнанието си с нежеланите от тях. Също така се стремя и към по-широко знание и разбиране на света и на процесите протичащи в него (обективни и субективни). На пръв поглед всичко това, което изброявам изглежда твърде индивидуално насочено, някак си изолирано от външния свят, от другите хора, но това е само привидно. В действителност се чувствам дълбоко свързан с всички. balthazar 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 (edited) На мен обаче ще ми е много интересно всеки да каже и за себе си какъв е смисъла на собствения му живот, какво го осмисля... а не да се говори само принципно и образно, защото все пак за всеки смисъла е различен и то даже в различен етап от живота му... В различните етапи, наистина е различен, но май винаги съм се стремяла към хармоннията. Забелязала съм, че когато тя липсва, липсва всичко друго май? Все пак да се каже, че хармонията е смисъл на живота....не знам? Но ми харесва. Аделаида, а ти как ще отговориш на въпроса, който задаваш на другите? Редактирано Март 25, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Съгласна съм с мнението на Стан, че смисъла е един, но излизайки от дълбокия смисъл на нещата всеки живот си има своя индивидуален облик и всеки човек му прилага индивидуален смисъл в различния етап от него... Ани, разбира се че ще отговоря на въпроса зададен си от мен самата и то с радост: Много дълго време от живота си съм се бунтувала и не съм се примирявала, че трябва да давам много любов и то на моменти дори много повече от това, което съм получавала, но по скоро на моменти ми е било чудно защо е така или поне защо съм го усещала така, въпреки че не съм спирала да се раздавам и то от сърце и за най, най-близките си и зе не толкова близки. Смисъла на моя живот се върти все около Любовта, колкото и клиширано да звучи...Защото някой може би ще каже с насмешка от страни "просълзих се"...но аз мога да го преживея . Но все пак така е, аз трябва да усещам Любовта - във всичките и прояви -за да зная, че съм жива. Та общо взето за мен винаги е било важно човек да е добър, да дава и да не спира да пълни сърцето си от подобни прояви. Още много неща разбира се осмислят моя живот. П.П. Просто четейки мнинията бях много радостна и щастлива, защото има интересни неща, но въпреки това на мен ми е много интересен и личния опит и личното мнение, защото все пак освен вървеейки към духовното, все пак всички ние сме земни и живи същества и имаме и своите човешки качества и оптности...но разбира се нека ги сподели онзи който е готов и счита това за необходимо Радвам се, ча Ани и maggee, направиха това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Смисълът на живота е в развитието на вътрешния човек. Така, че той в един момент да стане по-важен от външния, да разберем, че той е истинския, не толкова това, което виждаме в огледалото. Това, което виждаме е само физическата форма на част от нашето съществуване. Защото ние сме безсмъртни като монада. Аз лично в момента съм на етап, в който прилагам на практика и съзнателно изводите си за човешките отношения. Опитвам се да се държа с другите така, както бих искала да се държат с мен. Тоест прилагам къде успешно, къде не дотам, един от съветите на Христос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Смисъла на моя живот сега-да уча и да зная,и да изградя в себе си търпение,за да може знанието да възрасне в познание.Да давам най-доброто от себе си и да виждам повече усмихнати лица. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Гледай сега, то си има хора които се занимават с наука, и такива които се занимават с вяра. Да казваш, че разбираш и от двете е равносилно по-скоро да кажеш, че не разбираш нито от едното, нито от другото. Поне за мен е така... Самият факт, че се заяде спрямо теорията на Наш, не за наистина най-голямото й несъотвествие в живота - с това, че всеки играч трябва да е наясно със стратегиите на другите играчи, а с глупости като крайността на играчите и стратегиите им, само говори колко си мислила над нея. Във всеки точно определен момент е пределно ясно, че и двете условия са изпълнени. Напротив, безкрайността е чисто теоретично математическо понятие. А това, че животът е динамична система, е съвсем друг въпрос. Правенето на КАКЪВТО И ДА Е математичски модел е свързано с неговото опростяване, защото е невъзможно да се работи с цялата комплексност на живота. Така например когато изчисляваш за колоко време кола движеща се с определена скорост ще стигне от точка А до точка Б, ти вземаш няколко основни БАЗОВИ фактора и игнорираш другите в зависимост от това как си си задал задачата и какво точно търсиш като отговор. Това не прави задачата глобално вярна. Защото тая кола дето се вика, може и да се блъсне на половината път . Но това ти дава поглед върху основната логика която свързва скоростта, пътя и времето. Ако към това имаш критика, я се опитай на вяра да дадеш отговор на задачата? За повечето неща сравнението между знание на законите които задвижват живота и вярата, е именно такова. А така наречените "мъдрости" на форума, по-ще им пасва да се нарекат "бисери" на форума... Най-интересният за мен момент беше именно свръхрационализмът и това, че той се оказва смазван от рационализмът. Т.е. на земята могат да съществуват 99% хора които да мислят по тоя начин. Но намерили се 1% които да са обикновени рационали, те ще докарат всичко на своето ниво. И свръхрационалистът всъщност ще трябва да действа на тяхното ниво само и само, за да оцелее и да не го прецакват. Това е нещо което е толкова лесно да се наблюдава и чисто психологически. Хората си правят илюзиите, че развитието води до по-лесен и балансиран живот. Но е точно обратното. Един прост вирус издържа на толкова крайни условия за живот и не му пука от нищо, но всеки по-висш организъм изисква точно определена среда и е много чувствителен и раним относно промените в нея. Който си мисли едновременно, че не е средностатистическа програмирана биологична единица и се чувства щастлив тук, значи относно едното се заблуждава наистина дълбоко... Все пак, осъзнавам грешката си, че това не е научен форум, и тук науката няма стойност, и се извинявам за офтопика... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Гледай сега, то си има хора които се занимават с наука, и такива които се занимават с вяра. Да казваш, че разбираш и от двете е равносилно по-скоро да кажеш, че не разбираш нито от едното, нито от другото. Поне за мен е така... Самият факт, че се заяде спрямо теорията на Наш, не за наистина най-голямото й несъотвествие в живота - с това, че всеки играч трябва да е наясно със стратегиите на другите играчи, а с глупости като крайността на играчите и стратегиите им, само говори колко си мислила над нея. Във всеки точно определен момент е пределно ясно, че и двете условия са изпълнени. Напротив, безкрайността е чисто теоретично математическо понятие. А това, че животът е динамична система, е съвсем друг въпрос. ... Все пак, осъзнавам грешката си, че това не е научен форум, и тук науката няма стойност, и се извинявам за офтопика... Мога да дам примери за много хора, които са се занимавали едновременно и с наука, и с "вяра" (в същност задавал ли си си въпроса, какво именно влагаш в понятието вяра и защо употребяваш именно него, а не някое друго?). Някои от тях са толкова известни, че едва ли някой ще си позволи да ги нарече неразбиращи нито от едното, нито от другото - например Нютон, Айнщайн ... За тях е интересно и друго - и двамата са засилили духовните си възгледи и търсения едва когато са навлезли по-дълбоко във физиката! Безкрайността е реална, но нищо не пречи като начало да я считаме просто за математическа абстракция, стига винаги да я отчитаме като фактор . Науката си има реална стойност, защото на нея се пада главната роля в развитието на менталното тяло на хората, но няма такава относно постигане на истинно, дълбоко познание за същността на нещата. ... Правенето на КАКЪВТО И ДА Е математичски модел е свързано с неговото опростяване, защото е невъзможно да се работи с цялата комплексност на живота. Така например когато изчисляваш за колоко време кола движеща се с определена скорост ще стигне от точка А до точка Б, ти вземаш няколко основни БАЗОВИ фактора и игнорираш другите в зависимост от това как си си задал задачата и какво точно търсиш като отговор. Това не прави задачата глобално вярна. Защото тая кола дето се вика, може и да се блъсне на половината път . Но това ти дава поглед върху основната логика която свързва скоростта, пътя и времето. ... С първото изречение съм 100% съгласна, още повече, че 5 години съм се учела да правя математически модели и съм наясно с всичките им предимства и недостатъци. Особено с думите, които си написал с едър шрифт. Именно тези думи потвърждават по-горе заклеймената от теб като несъществуваща безкрайност. Колкото до логиката - тя наистина може да ни даде поглед само в основни линии; полезна е само за елементарни неща в материалната сфера; а за съжаление понякога и при елементарните неща логиката се прецаква, защото се оказва, че се е намесил още някакъв фактор (щото май нищо не е съвсем елементарно). Науката обаче не се предава лесно и затова има специална крилатка: "Изключението потвърждава правилото." ... Ако към това имаш критика, я се опитай на вяра да дадеш отговор на задачата? За повечето неща сравнението между знание на законите които задвижват живота и вярата, е именно такова. А така наречените "мъдрости" на форума, по-ще им пасва да се нарекат "бисери" на форума... ... Тук пак се зачудих какво влагаш ти в понятието "вяра" и защо именно него употребяваш? Ако един човек вярва примерно в Бог, това не означава, че той не може да мисли, не притежава знания и т.н. Аз по-скоро имам съмнения, че съвременната наука, в този си вид, може да даде "знание за законите, които задвижват живота". Тук се изкушавам да преразкажа един много интересен казус, даден от Р.Щайнер: нека да разгледаме и изследваме обект - конски впряг и каляска. Ако наблюдваме, измерваме и т.н. обекта и си задаваме въпроси, примерно: Кой придвижва обекта в определена посока? Логичният, научен отговор е - конския впряг! Но, ако решим да вникнем в дълбочина, бихме забелязали, че в каляската седи кочияш, който кара конския впряг да върви напред, или наляво, или да спре ... Именно вникването в дълбочината на нещата е довело Нютон и Айнщайн до "вярата" (каквото и да означава това ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2009 Доклад Share Добавено Март 26, 2009 Истинската наука (макар че това е спорно понятие) не може без вярата. Превръща се в сухо ограничено събиране на факти, още по-сухо и ограничено интерпретиране от субективна позиция и накрая по този път се стига до изводи и стратегии, които са като прокрустово ложе за живота. И аз като Диана съм се занимавала с такава наука и съм се опитала да излезна от рамките, защото при всеки опит да я приложа и хармонизирам с живота, трябваше да избирам: - да натикам живота в моделите, които аз или някой друг е начертал или - да чета книгата на живота без да се опитвам да го натиквам в модели. Избрах второто. За някой това е отказ от науката - за други - това е истинската наука. Няма да спорим в тази тема... Има други за това... За смисъла на живота ми както аз лично го усещам... Опитвайки се да си дам този отговор, все "зачертавах", докато снощи отговорът ми дойде сам в един кратък сън - спомен: Аз съм малко момиченце и съм се скрила в стаята с книгите на баща ми и майка ми. Седнала съм на пода и съм разгърнала някаква голяма (за момиченцето) книга с картинки и някакви тайнствени знаци, които те наричаха букви.... Е, уча се да чета все още - голямата книга на Живота - това е моят смисъл... Легенда за произхода на човешките сълзи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 26, 2009 Доклад Share Добавено Март 26, 2009 Смисълът на живота е в развитието на вътрешния човек. Така, че той в един момент да стане по-важен от външния, да разберем, че той е истинския, не толкова това, което виждаме в огледалото. Това, което виждаме е само физическата форма на част от нашето съществуване. Роси Б. Смисъла на живота е да решаваме задачите си, индивидуалните, които са ни заложени от Бога. И да израстваме вътрешно. Просто да се радваме на живота. Не добър или лош, а такъв, какъвто е - да чета книгата на живота без да се опитвам да го натиквам в модели. Избрах второто. За някой това е отказ от науката - за други - това е истинската наука. Няма да спорим в тази тема... Има други за това... Чистата логика вече не ни е достатъчна. Хората имат нужда да надникнат отвъд нея... Там има нещо различно, което чака да бъде опознато... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Март 27, 2009 Доклад Share Добавено Март 27, 2009 Това което си привела не са никакви примери. Познаваш ли ги тия хора? Чела си нещо за тях, имаш някаква представа, но какво те са имали предвид под вяра, нямаш ни най-малка идея. Вяра и наука си противоречат по простата причина, че ти не можеш да анализираш нещо и да търсиш неговият отговор, при условие, че вярваш в това какъв е той. И това нещо се доказва на практика от хората които примерно пишат в тоя форум. С които можеш да говориш и видиш наистина какво имат в предвид под вяра и какво под религия. Това което наричам толкова презряно вяра, е това което хората разбират под вяра. Думичка непосредствено последвана с "във". Ако няма във, това е нещо душвено, има ли след това "във", значи е човешко. И е по-правилно да се нарича "вярване". Но тъй като повечето хора не използват правилната дума, аз също не я ползвам, още повече, че реално другата остава незаета. Айнщайн аз не го виждам изобщо като вярващ. Той има дълбоки философски убеждения за живота. Това не ги прави вяра, не ги прави и верни отнесени към живота. Обикновено развитият човек има висока ценностна система донесена тук от другаде. Това не значи, че тя тук може да се реализира и просъществува... Тя не е спасила Айнщай от това, да стане нечий инструмент за задоволяване на егоистичните цели, както описва именно тая проста концепция на играта създадена по време на Студената война. Айнщайн си е работил за обществото, точно по модела на свръхрационалистта. И е бил използван от рационално мислещите хора по това време. По думите му след този развой на събитията, можеш да си дадеш явна сметка, дали не си е преосмислил ценностната система, или това което примитивно може да се нарече - това в което е "вярвал". Но тази "вяра" няма нищо общо с вярванията на повечето хора. Защото както споменах той е бил развит човек който е живял в среда където тази ценностна система е работела, и той просто е взел за даденост, че тя ще работи и тук. Нютон пък е още по-далеч от нашето време, за да го познаваме. От това което съм чел, баща му умира рано, майка му се жени за друг, който я принуждава да го зареже при баба му. До края на животът си той не може да се примири с тази част от животът си, и ненавижда баба си, а доведения си баща мечтае да го убие. Като всеки интелигентен човек и той се чувства неразбран от времето си и се съмнявам да е тачил "топли чувства" към когото и да е или пък обратното. Хората не харесват различните... Ако майка му беше надделяла, нямаше и да чуеш за Нютон, защото за нея мястото му е било във фермата. Нютон се съмнявам да не е критикувал и хрстиянството. А така наречата му вяра по-скоро е била някакво смътно знание, омесено разбира се с човешки представи и илюзии. За мен повечето хора са псевдовярващи. Като всеки посредсвен човек, те минават и повличат текущите представи за живота - къде от религия, къде от философия, къде от улицата... Но не им отдават особено значение... Познавам само едно момиче, които наистина е силно вярващо. И наистина на нея нищо не може да й се каже, защото тя вече си има отговор за всичко... Безкрайността ще стане реална, когато някой я докаже в реалността. Аз не знам някой да я е доказал... Както не е доказал и случайността. Това са две човешки и математически понятия които обслужват специфични цели. И аз съм учил граници на безкрайни числови редици, ирационални числа и т.н. Но знаеш ли как Аристотел я е "доказал" (или поне съм чувал). Отишъл на плажа и се загледал колко са много... неизброимо много... И решил, че са безкрайно много . Така и за нас, вселената ни се струва "безкрайно" голяма. В обективният свят, безкрайност обаче не виждам как може да съществува. А ако става дума за друг "свят", то там няма да има крайност, за да същестува понятие като безкрайност. Ти защо толкова се интересуваш от безкрайността? Явно не в научният контекст... Напоследък е модерно философиите да се подкрепят с някакви научни теории, за да изглеждат по-достоверно... Не че им е необходимо, ама хората се радват... "Науката си има реална стойност, защото на нея се пада главната роля в развитието на менталното тяло на хората, но няма такава относно постигане на истинно, дълбоко познание за същността на нещата." Ето това изречение е "вярване". То няма връзка с логиката. Ако малко се замислиш над него, ще се сетиш, че то е напълно противоречиво. Именно интелектът съществува на едно място с нещата и може да има познание за тях. Нещата не съществуват без интелект, защото те са негова функция. Фрагментираната реалност и разумът са едно и също нещо. Това значи, че опитвайки се да обясниш нещо което се случва в реалността, ти го правиш чрез разумът. Този разум, в примитивният си вид е инстинкт. После следва "вярване". И накрая чак идва "знание". Истинската вяра както посочих, не е нещо свързано с реалността и нещата. Тя е просто някакъв вид упование и усещане. Науката е форма на интелекта. Каквато форма е и философията, и религията, и всяко вярване, всяко нещо което можеш да си помислиш и кажеш. Тя разбира се също си страда от проблемите, но поне е избегнала най-очевадните... Като това да вярваш на това което другите разправят само щото ти се струва яко, или пък да си вярваш на собствените фантазии. Тя изхожда от това че всичко е обективно и доказуемо. За простолюдието обаче, нещата никога не са били и няма да бъдат такива. Както навремето са си обснявали природните бетствия с богове и са ги смятали за необясними, така и сега хората продължават да изграждат представите си за живота на базата на подобен тип вярвания и всяко друго нещо за тях е ерес... Дори ще ти кажа нещо много просто за хората, защото не си правя заблуждение, че от това което съм писал има някакъв смисъл. Повечето хора практически не могат да не бъдат егоисти и да не мислят само за себе си. И съответно, такива са хората и в този форум. Затова и те пишат и отговарят само на неща които на тях им допадат и не им пука за нищо друго. Така че те не вярват наистина в повечето неща които говорят. Те си ги представят само. И макар да са игнорирали гении като Нютон, Наш и т.н., просто защото тогава не са видели изгода в техния труд за себе си, сега вече, те могат лицемерно да ги ползват за авторитети и примери... Ако наистина вярваха в повечето неща които приказваха, те щяха да ги прилагат в животът си. Ако ако ги прилагаха, щяха да имат шанс да видят колко са абсурдни отнесени към реалността. Но след като всичко е просто някаква странична представа в разумът им, тя не може да се счупи. Тя създава само лицемерие и оправдание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Apocatastasis Добавено Март 28, 2009 Доклад Share Добавено Март 28, 2009 (edited) Дори ще ти кажа нещо много просто за хората, защото не си правя заблуждение, че от това което съм писал има някакъв смисъл. Повечето хора практически не могат да не бъдат егоисти и да не мислят само за себе си. И съответно, такива са хората и в този форум. Затова и те пишат и отговарят само на неща които на тях им допадат и не им пука за нищо друго. Така че те не вярват наистина в повечето неща които говорят. Те си ги представят само. И макар да са игнорирали гении като Нютон, Наш и т.н., просто защото тогава не са видели изгода в техния труд за себе си, сега вече, те могат лицемерно да ги ползват за авторитети и примери... Ако наистина вярваха в повечето неща които приказваха, те щяха да ги прилагат в животът си. Ако ако ги прилагаха, щяха да имат шанс да видят колко са абсурдни отнесени към реалността. Но след като всичко е просто някаква странична представа в разумът им, тя не може да се счупи. Тя създава само лицемерие и оправдание... Всъщност, ти наистина обезсмисли всичко, което изписа, с това си изказване. Ако според теб лицемерието е фундамента, властващ тук, или може да го кажем по-меко - заблуждението на пишещите по редица въпроси, защо си се наел да го "разобличаваш"? Защо си се наел да пишеш кой крив, кой прав, само спрямо фундамента на собствената си разумност - разумност, която ти поставяш над другите и поставяш необходимостта те да я достигнат. Ако субординираш разумностите, или кажи го - интелектуалните способности на хората, или още повече - възможността им за илюзорност, то трябва и да признаеш, че има такива над теб, т.е. мислещи по-правилно и истинно от теб, иначе би трябвало да се считаш за Най-интелектът. Защото ако разобличаваме - и нас има кой да разобличи; ако заповядваме - и на нас има кой да заповядва; ако поставяме изходните точки винаги в нас, а векторите в другите - и нас има кой да ни сметне за вектор. Точно обективното доказателство, което използваш - живота, поставя всичко и всеки на мястото му. Блудността на Субективното все някога ще намери благото лоно на Обективното. Прочети статията за трите мирогледа. Мисля, че когато стане дума за субективното, ти го мислиш и критикуваш с вторият мироглед, а когато стане дума за обективното, ти го мислиш и критикуваш с първия мироглед. Когато някой даде собствена гледна точка за субекта (т.е. човека - че има мисия, че се развива, че има цел и пр.) или когато ти мислиш за него, ти му предлагаш от другата страна визията за двата свята - неговият илюзорен и реалният, обявявайки го за лицемер, поради несъгласуваността им. А когато някой помисли за света (примерно, че е духовен, че има Бог и пр.) или когато ти го мислиш, ти му предлагаш от другата страна позицията, че реалността е друга (т.е. чрез субективното си схващане за обективното, ти критикуваш друго такова субективно схващане за обективното). Предпоставката ти и в двата случая е дадената конструираност и конституираност на битието, от което произтича и някаква даденост за човека, още повече и ако конструктора и конституента е самия човек. Затова и всеки фундамент на твой отговор ще бъде от тази предпоставка: Хората си правят илюзиите, че развитието води до по-лесен и балансиран живот. Но е точно обратното. Един прост вирус издържа на толкова крайни условия за живот и не му пука от нищо, но всеки по-висш организъм изисква точно определена среда и е много чувствителен и раним относно промените в нея. Който си мисли едновременно, че не е средностатистическа програмирана биологична единица и се чувства щастлив тук, значи относно едното се заблуждава наистина дълбоко... Самата ти система оборва системата ти, защото и ти си точно такава "средностатическа програмирана биологична единица", според собствените си думи и не би трябвало тогава да предявяваш претенции за мета-статичност, мулти-програмираност, хипер-биологичност и поли-номичност на взглядите. Поздрави iti. Пожелавам ти в мисленето ти да има повече "и ти", а не "само аз". : )) Разумността е велико притежание и следва да се използва за добри цели. Всеки анализ е благодат, но ако става синтез накрая. А синтеза никога не клони надолу. Той е всякога в Цялото, в средоточието и допирателната на всяко субективно и обективно (от вируса и амебата до човека и пр.). Животът си знае работата. Редактирано Март 28, 2009 от Apocatastasis Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Април 1, 2009 Доклад Share Добавено Април 1, 2009 (edited) Нямам време да чета глупости. Май се опитваш да кажеш нещо много умно, ама нещо не ти се отдава... Да си се замислял, че всъщност аз може да изучавам хората? И просто ме интересува реакцията на това което пиша? Пощади интелектуалното си ниво и не се мъчи да ме анализираш. Няма как да се получи, разбираш ли... Редактирано Април 1, 2009 от iti Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 2, 2009 Доклад Share Добавено Април 2, 2009 Нямам време да чета глупости. Май се опитваш да кажеш нещо много умно, ама нещо не ти се отдава... Да си се замислял, че всъщност аз може да изучавам хората? И просто ме интересува реакцията на това което пиша? Пощади интелектуалното си ниво и не се мъчи да ме анализираш. Няма как да се получи, разбираш ли... Щом изучаваш хората, сигурно има смисъл да намериш време да им четеш дори и глупостите . Защото иначе как ще разбереш реакцията им на това, което пишеш? Е, ако предварително си решил, че не си струва ... ама това си е чисто предубеждение, а има поне малка вероятност някой да те изненада с нещо, не мислиш ли? Имам един въпрос - кое ти е по-интересно като предмет на изучаване - хората или себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 2, 2009 Доклад Share Добавено Април 2, 2009 Мисля си днес, за разговора ми онзи ден с моята племенница която ми зададе може би един от най- древните въпроси на света, а именно - "Какъв е смисълът на живота?". Първата ми реакция беше да и отговоря така както е отговорил вселенския компютър - "Няма достатъчно данни за смислен отговор." Но днес отново се върнах в мислите си на този наш разговор и си се чудех подсмивайки се на себе си и задавайки и мислено въпроси от сорта на: "Ами като не виждаш смисъл в живота защо тогава си влюбена? Защо имаш амбиция да бъдеш една от най- добрите в училище? Защо се стремиш да изглеждаш мнооого красива? Защо обичаш толкова много близките си и особено малката си сестричка )?... и т.н... Значи окончателен отговор на този въпрос никога не може да бъде даден защото смисълът трябва да се преоткрива всеки миг. Смисълът се състои в това което те осмисля в настоящия момент и в това което ще те осмисля вечно. Смисълът не е нещо което може да бъде хванато и затворено в някакви рамки каквито и да са те, опита ли се някой изгубва го. Смисълът е да не търсиш смисъл, а да го пропуснеш през себе си и да се слееш с него. Ти си смисъла извън всичкото умуване и правила на света. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупоста Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Колко пъти прочете реално "Глупост", за да схванеш за какво става дума ? Задълбочаването в нещо е необходимо когато поне привидно, може да се окаже нещо по-различно. Практиката, напротив, показва, че нещата които изглеждат различно на пръв прочит, в повечето случаи представляват просто някаква форма на нещо добре познато. Животът изобщо не е сложно устроен и многото наглед негови форми представляват нещо в основата си едно и също... Иначе, въпросът ти, който пак ме навежда на мисълта да ти отговоря, да не се напъваш да си обясняваш нещо дето не можеш, има много прост отговор - животът ме интересува. Хората са някакво негово проявление, които чрез глупостта и театрото дето го играят тук, създават една много интересна хаотична среда, която позволява създаването на различни, често много редки форми, чрез които този който може, има предпоставка да разебере в дълбочина животът. Според мен дори затова е създадена тази раса - хората. Един вид експеримент... Когато се налага и самият ти да станеш част от него, няма как да не се принудиш да изучаваш и самият себе си, дори не такъв какъвто се познаваш, а поставен в него и абсурдността дори на самта тази ситуация... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 (edited) Отговарям - не съм и не бих броила колко пъти съм прочела думата "глупост", но определено се вгледах задълбочено в цялата колонка, забелязах, че някъде по средата има написано "глупоста", което на практика е различно от "глупост" . Задълбочаването е нужно, защото иначе си оставаме да плуваме на повърхността като ... шамандури Иначе за мен и двете неща са верни - т.е хем в основата си нещата са едни и същи, хем животът е сложно устроен - едното не изключва другото. Пишеш "този, който може, има предпоставка да разбере в дълбочина живота" - би ли пояснил кой може и кой не може и какво по-точно може. Редактирано Април 12, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Сега за метафората ли ще се хващаш... Колко различно е "глупостта" от глупост ? Не е като да си прочела "умността" или "петел" ... Още повече идеята ми беше просто да добавя още една буква, не значението на думата. Аз не съм твърдял, че няма разлика мисля, ставаше въпрос за това колко е голяма тя... В повечето случаи е точно това - още една буква... На земята постоянно е ималко и ще има ограничено количество духовни хора. Те се учат. Явно са някакви луузъри, щом трябва да се учат, и тия дето наистина разбират, не мисля, че идват тук... Просто няма какво да правят на подобно място. Така че това просто твърдение, слага всички така наречени "човешки учители" в една доста неблагоприятна позиция... А относно сложността... На мен ми е сложно да си направя палачинки, но това не значи, че за всички е сложно, нали ... Задълбочаването са ви казали, че е нужно. Тези опоменати луузъри, които са тук, за да се упражняват . Това, че вие сте толкова отчаяни, за да ги смятате за ваши помощници и едва ли не спасители, е много ваш проблем... Създали са ви една не по-малко илюзиорна представа за живота... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 (edited) Казваш „луузъри“. От позицията на какъв го казваш? Казваш „упражняват се“. Ти пък откъде знаеш? Или също си го прочел някъде? Говориш за хора, които нито познаваш, нито си запознат с работата им. Поставяш им квалификации, какви били, защо са на Земята и др. под. Или може би си някой от тия дето наистина разбират и не идват на Земята, понеже нямат какво да правят на подобно място? Иначе на какво основание може да ги определяш тези „луузърите“ все едно са едва ли не най-големите глупаци и грешници? Знам че си мислиш, че тука във форума участват главно догматици и фанатици, но и ти си такъв. Приел си някакви теории за верни, разобличаващи „другите“ и даващи ти „свобода на мисленето“ и „знание“, но истината е че нямаш абсолютно никакъв начин да провериш това, което казваш и всъщност то по нищо не се отличава от религиозните догми, които сигурен съм осъждаш. Редактирано Април 13, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 Мерси, че ме светна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 13, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2009 ... За смисъла на живота е писано много, включително и в този форум. Можеш да потърсиш своята истина между различните гледни точки. Ако правилно съм разбрал ти се страхуваш да не би животът да се окаже безсмислен (твоят живот и животът на другите). Гледаш някой да рисува нещо красиво и си мислиш: Какъв е смисълът от всичко това, след като художникът ще умре, както и всички които са свидетели на красивите му творби? Всъщност последствията от майсторски нарисуваната картина ще обхванат период далеч надвишаваш времето в което картината съществува, а дори и времето в което съществува спомена за нея. Ние сме в състояние да наблюдаваме близките и преки последствия, но колко още остава скрито? Красивата картина е възможно да вдъхнови стотици любители на изкуството, някои от които на свой ред да постигнат още по-големи висоти. Тя може да събуди най-духовните чувства в съвсем случаен човек, да промени светогледа и живота му и този променен светоглед да окаже влияние върху начина по който примерно възпитава децата си, и така картината да окаже влияние и върху техния живот. В крайна сметка дори и най-незначителното на пръв поглед човешко действие или мисъл могат да окажат и оказват влияние, което не можем да си представим. Това е една от причините поради която много духовни учители съветват да се цени и най-малката проява на доброто. Не е нужно да търсим грандиозни последствия. С времето последствията ще стават все по-трудно и по-трудно различими, дори и най-грандиозните. Различни нови причини и произтичащите от тях последствия ще се наслагват върху по-старите, но последните никога няма да престанат да съществуват. Да, това имах предвид - ясно ми е, че е така. Но само в това ли е идеята, смисъла на живота? Не че е малко, но това ми се струва нелогично - един цял дълъг живот заради това, че оставяш нещо след себе си и след това какво? Всичко приключва? Здравей Лиа - добре дошла в нашия форум! Радвам се, че ти харесва и още повече се радвам на написаното от теб - с толкова искреност и вълнение. Защо смяташ, че смисълът на живота ни е в това, което ще оставим след себе си? Какви са критериите за това, което оставяме - дали е ценно или не? Ако никой не ни запомни с нещо, което сме му оставили, каквото и да е - то това достатъчен повод ли ще бъде да се твърди, че напразно сме живяли? Ами ако смисълът на живота е не в това, което ще оставим в този, свят, а в това, което ще вземем със себе си, когато си заминаваме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2009 Всъщност и двете. Каквото посееш, това ще пожънеш. Това, което оставяме след себе си, нашите мисли, действия, стремежи, чувства са семената, които неизбежно ще дадат плод. И тука не говоря само за кармата, а за това, че чрез нашите действия ние оказваме влияние върху самите себе си, развиваме определени качества, способност и добродетели, които именно остава с нас след смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Смисълът на живота във физическо тяло? Днешната мисъл за деня дава поне част от отговора: Мисъл за деня: Устой се придобива на физическия свят. Следователно, като е дошъл на Земята, човек тук именно трябва да придобие устой. И най-великите Същества от Небето слизат на Земята, само за да придобият устой. На Земята има специфични неща, които спомагат за каляването на човека. Всяко същество се калява на Земята по особен начин и придобива устой. Устоят е нещо, което може да се придобие само на Земята - на тази грешна Земя, прочута в цялата Вселена. Следователно Земята е прочута само с едно нещо, а именно, че дава устой. източник: www.bratstvoto.net Да! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 "На Земята се изпитва съдържанието на душата... Когато тя придобие първичната си чистота ,тя започва да свети и висшият свят се отваря отново за нея." "Душата слиза от Божествения свят - става човек и учи уроци, за да се върне чиста, каквато е била първоначално." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 26, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2009 „Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. Гурджиев и Успенски класифицират хората в 4 групи - инстинктивен, двигателен, емоционален и умствен тип. Инстинктивният тип имат нещо от съвършенството на животните в оцеляване, преследване и т.н. Двигателният са хора които обичат да практикуват и наблюдават динамични спортове и работят съответно физическа работа. Житейските цели на четирите типа се отличават. Успенски с тъга отбелязва че по-малко от 7% от хората попадат в последните 2 по-висши групи. Подобна е древната кастова система на Индия - шудри, вайшии, кшатрии и брамини. Делът на последните две от тях е още по-малък (~4%). Същите касти по мое мнение съществуват и днес всред всички народи. Разделя ги смисълът на живота им. Едва от кшатрия нагоре , чиято цел е самоконтролът, се счита че започват да разбират за какво става въпрос в живота на земята. Има и ученици, но са нищожен процент. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 Всяка поредна инкарнация има за цел да ни доближи до Божественото.Житейската пътека е поредица от избори, които ние правим.Всеки индивид има различни цели идвайки в съответно обкръжение.Но както и да избираме, какво да отработим една е идеята на Бога- да ни доближи до себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.