България. Ще я бъде ли?

[АлександърТ.А.]

Все държавата ни виновна , политиците още повече и мнозинството не търси какво той да направи за всички , за общото благо .Апатията обзела населениято е фактор и за намаляване конфорта на живот и за  ниската изборателна активност . И все тези които грам не принасят за другите .Все те са най мрънкащите , че нямало кой да ни оправи и пречим на новия Брат да го прави както иска .Само че новия брат гледа себе си ,и го е грижа само да ни успокоява и слушкаме .

Очакваме от всеки да вземе съдбата в свои ръце и започне работа не само по собственото усъвършенстване а и това на обществото чиито жители сме 

 

Редактирано Март 19, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

една част от обществото не се ориентира  къде сме като държава и какво трябва да правим . Не се познава нашата история , световната история .     

  

Редактирано Април 5, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

 

Веселин Стоянов

1 дни  · 

 

" Вие искате да знаете истината върху политическия живот. Този живот е израз на вътрешния духовен живот на хората. Политическите партии идат в света по силата на специален закон. Искате или не искате, те ще дойдат, както расте троскотът по нивите. Партиите са израз на човешкия дух. Те са канал, чрез който се изявява човешката дейност. Има светски и религиозни партии.

И едните, и другите са естествено последствие на човешкия живот. Преди години, религиозните партии се деляха: всяка партия, всяка секта държеше за своята черква. Днес те си подават ръка и казват: Важно е Христос да се прослави. Същото става и между светските партии. Днес и те си подават ръка, обединяват се. Всяка партия носи известни идеи, които могат да се обединят. – Коя партия е най-добра? – Според мене, добра партия е тази, която носи високо човешки идеи и която включва в себе си добри, умни, справедливи и честни хора. Всяка партия, всеки човек трябва да бъде носител на новото.

Една партия съществува в света – партията на Бога. Запишете се членове на тази партия. В тази партия няма болни и страдащи – всички хора са радостни и бодри; в тази партия няма невежи – всички си помагат взаимно, всички се просвещават; в тази партия няма бедни и богати, прости и учени, генерали и редници по чин.

Там всеки заема мястото си, според интелигентността си и според работата, която върши. Който работи най-много, той е генерал; който работи малко, той е редник. Тези хора живеят на земята, между вас. Като минават по-между ви, те се усмихват, погледнат ви и си казват: Няма нищо, всичко ще се оправи. Те са спокойни, от нищо не се смущават, защото в техни ръце е бъдещият план на човешкото развитие. – Какви са те по народност?

– От всички нации: и българи, и руснаци, и французи, и германци, и англичани. Те знаят, как ще се оправят работите. "

"Правилно отношение" , Новата мисъл, ООК 1932-33 г.

19 октомври 1932 г.

Учителя Беинса Дуно

 

 

[АлександърТ.А.]

Да не би парламента да се освестява? Или е поредната полит-игричка?

Независимо от всичко е хубаво че има цяла партия извън ,,коалицията за война"

Редактирано Май 25, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Ние помним ! И сме простили невежеството , зверството . Това е миналото , както казват овещественото невежество . Подчертавам НЕВЕЖЕСТВО защото е спънка неразбраното зверство . И свобода разбраното . 

 

Цитат

 

Българи

1 дни  · 

НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА.

⬤ 146 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА.

НА ДНЕШНИЯ ДЕН НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500. САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ. ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ.

ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.

Войната би приключила още 1877 г. ако Британски кораби не пренасят армията на Сюлейман паша от Босна до Дедеагач, от където той бързо се насочва към Стара Загора. Башибозук и 45000-на армия на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000 млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция. (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в старозагорските села, Нова Загора, Казанлък, Карлово, Калофер, Сопот. Бащата на Вазов е заклан над Сопот в местността Леевица. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души).

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца. По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин, от където били препродавани из цяла Мала Азия и Северна Африка.

(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)

В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!

ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!

СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!

Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.

Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша обкръжен от руската армия в Плевен. Това ако е било осъществено войната свършва с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.

Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.

Обаче той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора и нарочно тръгва към Шипка за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.

Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече, със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.

 

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

Няма по лошо нещо за една нация от елит който се кланя на колонизаторите.

Еврозоната вече не е това което бе преди 20 г. Друго , участниците които я създадоха вече не отговарят на първоначалните условия и т.н. 

Поинтересувайте се какво стана с унгарците , когато приеха закони сред които забрани провеждането на джендър-пропаганда в училищата ( многополовите личности )и др. Друго, кризата в Гърция е поточе пред водопада които се очаква да тече в Италия . Ще гледаме как ще се спасяват евробанките .

Друго , евро чиновниците гласят  задължително заселване на бежанци .

[АлександърТ.А.]

Сменете датата на националния празник!

Съборете паметника на Шипка!

Направете шльокавицата официален език ( там Манол ще ви помогне, има опит)!

Изгорете на площада всички екземпляри на История славянобългарска !

Добавете към тях всички български знамена! Да не забравите и Самарското!

Извадете от учебните програми всички български класици!

Напишете нова история, каквато ви заповядат!

Изрежете шевицата от всички тъкани, в които е вплетена!

Надупчете Добруджа , за да могат американските ви господари да пият газ от земята ни!

Изсечете горите, за да може една партия да продължи да лапа!

Дайте пристанищата ни на онзи съюз, дето щял да ни пази!

Затворете всички, които не желаят земята ни да се напълни с мигранти!

Убийте медиите, освен тези, които ви обслужват !

И тогава , когато гушите ви са толкова пълни, че повече не можете да преглъщате…вървете на майната си на онези острови, за които си мечтаете!

А ние …ние ще останем!

Горите ще посадим,

книгата на Паисий ще препишем,

Добруджа ще засадим с жито,

Шипка ще съзидаме отново,

историята си от човек на човек ще разказваме,

децата си на истината ще продължим да учим,

знамето отново ще развеем!

А за вас ще остане само колът, забит точно там, където му е мястото!

Илияна Дамянова

[Ahmet]

В 6.11.2022 г. at 13:03, royalrife каза:

Oпростяването не може да реши проблемите, пред които са изправени съвременните демокрации. И защо е това? Е, защото опростяването винаги е свързано с идеи. Имаме представа, че светът функционира по този начин и следователно това ще реши проблема. Винаги става въпрос за идеи. Някой има идея, която смята, че трябва да бъде всеобщо приета и призната и със сигурност включена в законите на обществото, тогава ще решим проблемите си. Какво пренебрегва това мислене? То пренебрегва един много прост факт. Целта на демокрацията не е да решава проблеми. Целта на демокрацията е едно и само едно нещо, хората – не идеи, не проблеми. Защото какво правят идеите? Идеите определят проблемите и след това определят решенията. Но  хората не са проблем. Това е осъзнаването, до което трябва да стигнат демокрациите. Хората не са проблем за демокрацията. Хората са целта на демокрацията. Целта на демокрацията е да помага на хората да растат и да се повишава тяхната осведоменост. Не е да се решават проблеми чрез убиване на хора или като се забранява това или онова. Цялата цел на демокрацията са хората, всички хора. Целта на диктатурата е в известен смисъл и хората, а именно или диктаторът, или малък елит около него, където широкото население е просто роб за изпълнение на амбицията на диктатора. Но целта на демокрацията е всички хора, повдигането на всички хора, което в крайна сметка е повишаване на тяхното съзнание. Но въпреки това, това, което може да се разбере под демокрация, е, че целта на демокрацията е да се грижи за хората. Когато имате хора, които са в това черно-бяло мислене, както можем ясно да видим, въплътено от Путин, те не се интересуват от хората, поне не и от мнозинството от населението, те са просто инструменти. Няма значение колко руски войници са убити в Украйна, стига той да постигне целта си, за да може да запази лицето си и да каже: „Не беше грешка да вляза там, защото постигнах нещо важно за Русия. Завладях този регион на Украйна. Е, трябваше да го унищожа и да изравня всички сгради със земята, за да го направя, но все пак постигнах нещо важно за Русия. Не им пука за хората. Защото Путин и други като него  ги е грижа само за себе си. Това е антидемократично. Демокрацията се грижи за хората – всички хора. И следователно демокрацията не може да гледа на хората като на проблем, който трябва да бъде решен.

Обществото е тъкан, едно цяло и не можем просто да изолираме един проблем и да мислим, че можем да го решим. Трябва да погледнем контекста, да разгледаме връзките и да видим: Какво трябва да направим, за да променим наистина обществото? Какво трябва да направим, за да помогнем на всички хора?

 

Предполагам грижата, която виждаме демонстрирана в България през последните 35 г., която виждаме и в Щатите, където има крещящи социални неравенства и не знам колко народ клошари. Страната с над трилион долара военен бюджет годишно (безапелационен №1 в света). Щатите които са пръснали трилиони долари за военни действия, водени от тях или техни марионетки. Голяма грижа за американския народ и за всички други замесени народи. Подозирам че, когато през 2003 г. Америка и нейните съюзници започнаха да освобождават Ирак (на база на скалъпено обвинение за притежаване на химически оръжия и без одобрение от ООН), то тогава бая противници и жертви на Садам Хюсеин са съжалили, че ги освобождават...

А колкото до Путин - мисля че не е добре дето заставаме на пътя му. Ванга е предсказала, че нищо няма да може да спре славата на Владимир. Едно момче писа веднъж, че предсказанието може и да се отнася за един руски светец. Аз обаче, ако управлявах България нямаше да рискувам...!

Какви нови територии, какво "жизнено пространство" (както са се изразявали разни диктатори от миналото) присъединиха Щатите към себе си в последните стотина години, като водиха толкова много войни, струващи трилиони долари, като причиниха смъртта на това много свои и чужди хора? Не казвам, че трябва да се водят войни, обаче техните действия изглеждат и още по-егоистични, още по-обслужващи тесни кръгове хора.

Редактирано Март 19, 2024 от Ahmet

[АлександърТ.А.]

Демокрацията не е нещо конкретно . Тя е неуточнена идея , обяснявана по различни начини .Но общо взето , е идея за управление на обществото , изповядвана от управляващите .Характерното е , че говоренето по темата не съответства на практиката , на същите управляващи .

Сега за убиване на хора  и техните права се говори повече а много малко се прави .Но идва един друг проблем , които забравиха . Относително малка група забогатява , до като милиони други мизерстват . А единственото видимо което се прави е да се концентрира все повече капитала и управлението , като за голямата маса хора , най благосклонно се грижат да са нахранени и заети с работа за оцеляването си .

Разбирам че това са благоприятните условия за развитие . Щом ти е осигурен хляба , водата , въздуха , другото всеки да разбере как се постига . Но не веднага а като следствие собственото усъвършенстване ...Днешното противопоставяне на хората във всички социални нива  е липса на търпение и незачитане душата на другия . Масово се желаят благата а отхвърлят трудностите по създаването им .Отглеждането на една ябълка е по ценно от доста депутатски безумия . 

 

Редактирано Март 19, 2024 от АлександърТ.А.

[Ahmet]

Русия със сигурност не е рай, но изглежда там има повече ред и по-здравословна среда.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

@Georgi-Petrov

преди 5 дни

В България е така, за това моята съпруга с която сме заедно от 14-15 годишни, когато беше дошла тук се преместихме. Сега сме на 24 и миналата година сключихме брак и тя пожела да се върне и да заживеем в нейната родина, защото средата тук е абсрудна за отглеждане на деца. И така сега сме в Санкт-Петербург. Тук не може да видиш непълнолетни по дискотеки и улицата, защото полицията арестува, бие и глобява. Така и трябва. Свободията и демокрацията са за глупаци, некадърници и умствено изостанали примитивни форми на живот. Велика държава се гради с твърда ръка и желязна дисциплина. Тук емигранти няма , защото на границите има войници с Калашници. Целуваш ли се на обществено място с някой от твоя пол или да пропагандираш LGBT следва арест, защото всичко това е забранено от закона. Има 2 пола мъж и жена и има баща и майка, а не родител 1 и родител 2. Тук хората масово се женят млади и държат на брак и традиции. България е кочина, Русия е рай!

[АлександърТ.А.]

тези неща трябва да се преживеят . Особено ние българите дето се чувстваме все подтиснати от 6 века вече . Но мисля че периода на слободия скоро ще приключи . Поне на мен ми изглежда че хората стават все по адекватни и макар да има стремеж към небето по малко летят в облаците  . А Русия сега я пазят от разложение , но и Тя ще мине по пътя на личната свобода като и дойде времето .Сега трябва да спаси славянската култура (ако може така да се каже )  

Редактирано Април 15, 2024 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

 

Редактирано Юни 11, 2024 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Интересен и добър старт на една нова партия ,,Воля" . Воя по техен адрес подсказва страх и  то невероятно голям . Надявам се да удържат на помията и се придържат към християнските добродетели ,каквито заявки имат .

 

[mecholari]

Александър, партията е "Величие".

Сега, преди години съм слушал Елеазар Хараш, как не трябва да се гласува за политици от "духовни" хора,  защото те трябва да гласуват само за Бог. НО, според мен не е така, защото всеки, който развива тънко ухо за Истината, трябва да се ориентира правилно в морето от дезинформация и лъжи. И когато намери истински хора, които милеят за България, жертвоготовни са за своята родина, имат идеи и най-вече са реализирали на практика такива, най-малкото трябва да им се даде шанс. Подкрепям ги с пълната си от радост душа и сърце, Господ ни изгради родолюбиви политици.

 

Редактирано Юни 13, 2024 от mecholari

[Донка]

Подкрепям ви - и аз дадох шанс, но внимателно наблюдавам   Разликата между тях и останалите ми се струва достатъчно съществена, за да го направя. Разпознавам доста от ценностите, които ние споделяме. 

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Личната отговорност ! Всеки сам трябва да потърси у себе си онази искрица която да го поведе към някакво духовно развитие . Ако човек иска да се доближи до непреходния смисъл на живота .  

Редактирано Август 30, 2024 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 ,,Каквото горе , такова и долу" . Това е валидно и само в нашия материален свят . Значи за да променим средата е нужно да променим ,,горното" , управлението на страната .Всеки да поеме отговорноста за живота си . ,,Тези в парламента не ме интересуват " е незайнтересуваност от собственото си бъдеще .

 

Редактирано Октомври 25, 2024 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Легитимната власт ? Как да се въздържиш от подиграфки ?

Но когато хората вземат съдбата си в свои ръце наистина се получава демокрация .

 

Редактирано Април 27 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

Диана Фотева е в компанията на Diana Foteva.
1 д
 ·
Моля ви, отделете 5 мин. и прочете една истинска история за човещина и героизъм. 
На 12 май 2008 г., на 98 годинишна възраст, е починала една дама на име Ирена Сендлерова. Впечатляващото е това, как тя е живяла. 
По време на Втората световна война, в окупирана Полша, Ирена работела в едно Варшавско гето като санитарен работник. Успоредно с тази си дейност, тя подпомагала полската съпротива. Една от дейностите и била да спасява деца от гетото, в което била подмомагана от 30ина други доброволци, основно жени. По-малките дечица изнасяла тайно в чантата си за инструменти или големи пакети, а в задната част на камиона тя имала чанта за по-големите от тях. Там тя возела и куче, което карала да лае, когато преминавали през охранявания от фашистите вход. Войниците естествено не искали да се доближават до него, а лаят му прикривал звуците, които евентуално децата можели да издадат. 
По време на тази нейна дейност, Ирена и нейните съратници успяват да изнесат от гетото, и по този начин да спасят, повече от 2500 деца, основно от еврейски произход. 400 от тези деца лично Ирена е изнесла. Веднъж обаче фашистите я хванали, нанесли и жесток побой, счупили и ръцете и краката и я осъдили на смърт. Въпреки това тя успява да оцелее.
Ирена си водела списък с имената на всички изнесени от нея деца, с цел след войната да може да ги върне на семействата им, а списъка пазела в стъклен буркан заровен в корените на дърво в задния си двор. След войната тя се опитала да открие оцелелите родители и да събере семействата, но повечето били загинали. Децата спасени от нея били настанени в детски домове или осиновени от приемни семейства. 
След войната Ирена Сендлерова е удостоена с високо отличие от Израелската държава и с "Ордена на Белия Орел" - най-високия военен орден в Полша, за хуманитарни заслуги.
През 2007 г., на 97 годишна възраст,  Ирена Сендлерова е номинирана за Нобеловата награда за мир, но не е избрана. Наградата получава Ал Гор за, лично според мен, скандалното му слайдшоу за глобалното затопляне. През 2008 г. наградата за мир отива при Барак Обама (Президент на най-агресивната държава в света). 
Ирена Сендлерова е един от знайните герои от войните. А колко ли незнайни такива има? Преди всичко тя е била човек, който, във времена на жестокост и насилие, успява да съхрани човешкото в себе си и да го използва за да спасява човешки животи. Да спасява невинни деца от принудителен труд и сигурна смърт. А това заслужава дълбок поклон. 
Не желая да гледам снимки и статии за убийци, крадци, изнасилвачи и друга човешка измет. Желая да гледам снимки и да чета статии за човеци, които са правили и правят по-добър света. За вчерашните и днешните герои, които вдъхновяват утрешните такива. Хора като Ирена Сендлерова.
Аз давам своя малък принос, като Ви споделям тази информация. Надявам се и Вие да постъпите така. 

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

Българки
2 д
 ·
Две месеца преди да си тръгна, едно 7-годишно дете ми каза, че съм безполезна
Така започна последният ми ден като учителка в държавно начално училище.
Той не го каза от злоба или гняв. Просто с онзи ясен и директен глас на децата, когато повтарят това, което са чули у дома:
— „Не умееш да правиш TikTok видеа. Мама казва, че старите учителки трябва да се пенсионират.“
Усмихнах се. Престорих се, че не ме боли. Но отвътре нещо се пречупи.
Всички просто ме наричаха „госпожата“.
36 години учих най-малките — първолаците.
И преди два месеца, докато училището още беше отворено, затворих вратата на моя клас за последен път.
Когато учителството беше призвание
Започнах още в края на 80-те. Заплатата не беше голяма, но имаше уважение.
Семействата гледаха на нас с доверие, често и с благодарност.
На училищни празници родителите носеха торти и домашни сладки.
Децата ни подаряваха рисунки със слънца и криви букви: „Госпожо, обичам ви.“
А когато след дълги усилия някое дете прочетеше първото си изречение на глас — това беше радост, която никоя заплата не можеше да замени.
Как всичко се промени
Но с годините училището вече не беше онова, което помнех.
Не ставаше дума само за новите технологии — интерактивни дъски, таблети, електронни дневници.
Ставаше дума за умората.
За липсата на уважение.
За самотата.
Някога следобедите прекарвах в изрязване на цветни картони, за да украся стените с букви и цифри.
В последните години ги прекарвах, попълвайки безкрайни отчети и платформи.
Творчеството беше изтласкано от бумащина.
Родители вече си позволяваха да крещят пред целия клас. Един ми каза:
— „Не умееш да преподаваш. Видях видео в телефона на сина ми — нямаш представа как се говори с деца.“
Това видео бе записано тайно, докато аз се опитвах да успокоя дете в криза.
Никой не попита как съм. Никой не се замисли колко е тежко да се справяш сама с всичко.
Децата също се бяха променили — не по тяхна вина.
Идваха изморени, изцедени от часове пред екран. Някои ядосани, други уплашени.
Мнозина вече не знаеха как да държат молив, как да изчакат реда си, как да кажат едно простичко „моля“.
А от нас учителите се очакваше да поправим всичко.
За шест часа. Без помощ. С почти тридесет ученици в клас.
Загубата на смисъла
Помня времето, когато класната стая беше убежище.
Имаше кът за четене с възглавници.
Пеехме всяка сутрин.
Учихме първо на доброта, после на смятане.
Сега искаха от нас само „измерими резултати“.
Стойността ми като учител се свеждаше до това колко добре едно 6-годишно дете попълва квадратчетата на стандартизиран тест.
Директор веднъж ми каза:
— „Ти си прекалено привързана. Интересуват ни резултати.“
Като че ли човешката връзка беше грешка.
Малките спасителни моменти
И все пак продължавах. Защото имаше онези малки искри, които ме крепяха.
Дете, което шепне: „Госпожо, чувствам се в безопасност с вас.“
Друго, което оставя бележка: „Вие сте като баба за мен.“
Или онова плахо дете, което след седмици мълчание най-накрая ме поглежда в очите и казва: „Прочетох го сама.“
Държах се за тези моменти като за спасителни лодки.
Последната година
Но последната година ме пречупи.
Напрежението растеше.
Дете хвърли стол в клас.
Друго ме заплаши: „Ще видиш какво ще донеса от вкъщи.“
Телефонът в класната стая звънеше постоянно — все спешни случаи, все оплаквания.
Училищният психолог напусна още през есента. Заместници вече нямаше до ноември.
Въздухът се напълни с умора и отчаяние.
Така, преди два месеца, прибрах класната си стая за последен път.
Свалих избледнелите рисунки от стените, пазени с десетилетия.
Открих кутия със стари бележки от ученици.
На една пишеше: „Благодаря, госпожо, че ме обичате дори когато се държа лошо.“
Прочетох я и се разплаках.
Защото някога учителството значеше нещо.
Сега изглеждаше почти като професия, за която трябва да се извиняваш.
Нямаше празнично изпращане.
Нямаше благодарствена реч.
Само една бърза ръкостискане от директора, който в същото време проверяваше телефона си.
Какво остана
Оставих стикерите, люлеещия се стол, енергията си.
Но взех със себе си погледите на всички онези деца, които поне веднъж са ме видели като пристан.
Тях никой никога няма да ми отнеме.
Не знам какво ще правя сега.
Може би ще стана доброволка в библиотеката.
Може би ще се науча да меся хляб.
Може би просто ще седя на верандата с чаша чай, спомняйки си един по-мек свят.
Защото, да, липсва ми.
Липсва ми, когато да си учител означаваше партньорство, а не битка.
Когато родителите и учителите бяха отбор.
Когато възпитанието означаваше да растем заедно, а не да постигаме точки.
Една молба
Ако някога сте били учител, знаете:
Не го правехме заради ваканциите.
Правехме го заради детето, което най-сетне се научи да връзва обувките си.
За онова, което се усмихна след седмици мълчание.
За онова, което имаше нужда от нас по начини, които нито една контролна работа не може да измери.
Правехме го от любов.
От надежда.
Защото вярвахме в по-добро бъдеще.
Затова, ако срещнете учител — минал или настоящ — благодарете му.
Не с ябълка или с чаша, а с уважение.
Защото в свят, който тича твърде бързо, те останаха до децата.
В система, която се разпадаше, те устояваха.
И в едно общество, което често ги забравяше… те никога не забравиха никого.