Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да общуваме с песимисти


Recommended Posts

Здравейте,

споделете моля Ви какви трябва да бъдат взаимоотношенията ни с хора настроени негативно към другите, към живота, към всичко. За мен това са хора, които са вечно незадоволени независимо колко много имат и получават и хора, събрали в себе си мъка и негодувание, с което не могат да се справят.

Предполагам, че има причина в обкръжението ми постоянно да има такива хора, но колкото и да се опитвам да се държа с тях приятелски, да вдъхна оптимизъм или с нещо да помогна, толкова нещата стават по-зле.

Предварително Ви благодаря и усмихнат ден на всички!

Link to comment
Share on other sites

Трудно е да вдъхнеш оптимизъм на хора, които не го искат. Песимистите си виждат бутилката наполовина празна и интересното е, че те силно искат точно така да я виждат. Такива хора виждат отрицателен изход в ситуациите - а всъщност изходът е просто някакъв, зависещ от много фактори и с нищо не зависещ от собственото им виждане. Дори ако ситуацията е много съвършена и е трудно да и се намери негативна страна, за коят да се хванат, песимистите ще си кажат: "е ,да но всичко просто изглежда така добре, но всъщност е една голяма катастрофа и тя ще се случи всеки момент ...". Същото отношение имат и при отношенията си с хората. Филтрират ги през негативизма си. Трудно се доверяват, винаги очакват, че другия има задни мисли (каквито те самите имат), постоянно готови са за защита, защото очакват, че другите си нямат друга работа, но само мислят как да наранят "важната" им персоналност. Песимистът е или явен или прикрит критикар. Последното е по-тежкият вариант. Песимизмът е отклонение от здравото емоционално съществуване - той е една изкривена визия за света, фокусирана върху негативното. Песимизмът често присъства осъзнато или не при тревожните разстройства и винаги - при депресията. Всъщност крайният песимизъм е синоним на депресията или по-скоро неин видим продукт от депресивните по-дълбоки несъзнавани когнитивни схеми и процеси.

Ако песимистът не желае да му вдъхваш радост, трудно е да го направиш. Ще изхабиш сума ти време и енергия, но усилята ти ще се "разплискват" в защитната броня, която негативистът си слага и през която нито може да дава, но и да получава помощ и любов! Всеки от нас живее повече или по-малко в собствения си свят и вижда света като "собствения си филм". Но при песимизма, който е винаги присъстващ при депресията, хипохондрията, обсесиите, паник атаките, при параноидното личностово разстройство и др., изкривяването на обективната реалност е силно. Дори да нямаме явно развито психиатрично разстройство, когато песимизмът е устойчива характерова черта, реалността се филтрира пез него и се вижда катастрофизирано, емоционално преувеличено негативна, имаме нереални заключения - изходни данни от един "мрачен" процес по вземане на решения и мислене въобще.

Негативизмът е основна характеристика на българина! Българинът като цяло, като национални диспозиции, е силно комплексиран и тревожен и нерядко депресивен. Генетичната му памет още носи 750-тте години потискане и малтретиране.

...

Как да се държим в присъствието на песимисти?

Не е лесно да поддържаме радостта си в тяхно присъствие, ако в самите нас има елементи от когнитивните схеми и изкривявания, присъщи на песимистите. Тогава песимистичното поведение, емоции и мислене се "закачат" за собствените ни негативни модели - от които може би бягаме. Част от това бягане се явява търсенето, прекомерното предпочитане на компанията на оптимистични и светли хора. Защото такава компания наистина ни помага да препрограмираме собствените си негативни когнитивни схеми, мислене и оттам емоционално възприятие!

Ако обаче сме се анализирали/ самоанализирали и себеразбрали, ако сме се освободили от собствения ни песимизъм и сме го заменили с оптимизъм и слънце в нас си, тогава чуждият песимизъм смао ще ни забавлява! Защото първо, няма за какво да "се хване" в нас и да задейства несъзнавани механизми и второ ,защото когато сме се саморазбрали, добре виждаме и разбираме психичните процеси в негативистите. Разбираме ги, но е се впускаме да ги променяме. Защото това не е толкова лесно -първо трябва да бъде поискано - а дори и тогава има куп съпротиви и автоматични защитни механизми при промяната. Затова просто гледаме поведението на песимистите отстрани катоедин интересен филм, от който се учим -като една драма. Но вече не ни дразни или депресира това поведение, чувстване и мислене на другите - защото ние самите сме свободни от него.

освен това, когато проанализираме собствените си когнитивни схеми и процеси и ги поразчистим, тогава се освобождава достъпът до една изворна тиха, но силна радост, която извира извътре и в която самосъзнанието се центрира. И малко по малко ставаме огънче, свещ, която свети в тъмнината на чуждия песимизъм. Понякога гаснем, разбира се. Но се разпалваме отново!

Орлин :)

Link to comment
Share on other sites

Благодаря Ви за отговора!

Ще ми отнеме време да го осмисля и още повече да приложа съветите на практика, но се надявам да успея.

Благодаря!

Ваня

Link to comment
Share on other sites

Орлин! :thumbsup:

Поради естеството на ежедневните ми занимания непрекъснато ми се случва да контактувам с хора по един или друг начин песимистично настроени към себе си и живота...

Ако човек се съсредоточи вниманието върху техния песимизъм, стараейки се да го промени в оптимизъм, само засилва защитната стена на песимизма и подсъзнателно убеждава песимиста в правотата му. Подходите ми:

1. Пълно безразличие и приемане на песимизма като свободата и правото на другия да бъде песимист, но и моята свобода и право да бъда оптимист. Така успокоявам песимистя, че нямам намерение да го променям, но и му показвам ясно, че няма смисъл да се опитва да променя мен и моя оптимизъм - дори и да го нарича засега слепота, самозаблуда, розови очила.... Нека всеки си носи очилата, които си харесва...(по)казвам с усмивка и спокойствие.

2. Организирам общуването ни така, че да има максимално малко време за оплаквания, осъждания и въобще коментари - винаги има с какво и накъде да се отвлече вниманието и разговора. Най-добре действа смехът или нещо, което го предизвиква. Отначало те се цупят и отказват, но накрая или се отпускат или напускат възмутени от несериозността ми. Тези, които останат - те са дошли за помощ. Тези, които си отидат, те са дошли за енергия...

3. Редувам смехотерапията с фокусиране върху положителните страни на песимистите - те винаги ги имат, но или не ги познават, или не желаят да се съсредоточат върху тях, защото това би означавало да нарушат своя имидж на песимист - т.е. на трезво разсъждаващ човек, виждащ "грозната и жестока Истина". Това последното го използвам винаги като най-силен коз. Изчаквам да ми разкрие някаква мрачна истина за себе си или за живота и се възхищавам от прозорливостта и искреността - негови прекрасни качества. Няколко секунди след това казвам,че това не е единственото му добро качество.... Но и сериозността и усета му.... и знанията... и толкова прозорлив човек като него със сигурност вижда и още нещо.... но трябва да сте готови с нещо наистина неоспоримо положително в лошото, в което току що ви е убедил песимиста...

Винаги съм си мислила, че песимистите попадат при мен, за да се уча да виждам проявеното добро в проявеното зло. И да го изваждам на светло ... и така да го "взема на работа". :D

Link to comment
Share on other sites

Има и по-лошо нещо от това да си песимист.

Ако всички говорят песимистично за тебе,всички те смятат за нищо,смятат те за ненужна вещ.

Това да говоря с песимист си е малко предизвикателство. ;) .

Но да говоря с хора които виждат в мен само злото,и говорят само лоши и песимистични неща за мен не мога да го издържа.И от желязо да съм толкова негативна енергия не мога да погълна,пропадам вдън земя и ми иде да избягам. :(

Link to comment
Share on other sites

и аз се опитвам да обърна нещата на смях, да изтъкна положителни черти в човека, но в много

от случаите започват нападки и обвинения по мой адрес, лошото е когато това са ти колеги и няма как да се

правиш, че не ги забелязваш или да не общуваш с тях...

а при последния случай имах чувството, че човека се опитваше да ме обсеби, да ми наложи мнението си дори от позицията на силата и беше уверен, че го прави от любов... а дори не се познавахме!

в много от случаите съм имала усещането, че ми "изсмукват" силите....

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Никой не е отговорен за никое чуждо поведение.

И няма нито песимисти, нито оптимисти - всеки човек минава през различни периоди от живота си - от пълен негативизъм до тотален оптимизъм. И това е нормално.

И всеки има място под Слънцето, и всеки има нужда еднакво от любов - и песимиста и оптимиста.

Но това са крайно условни понятия.

Всички сме просто хора :)

Link to comment
Share on other sites

Мона! :thumbsup:

А може би твърде много държите на това какво мислят другите... Откак освободих себе си и тях от всякакви представи какво е хубаво да мисли и говори човек и от всякакви представи как е добре хората да се отнасят към мен и какво да мислят и говорят за мен - това си е тяхна работа и тяхно право и свобода.

Когато искат да ми наложат нещо, просто спирам да слушам внимателно и клатя глава, но през това време разглеждам човека и се опитвам да помисля и почувствам нещо хубаво за него. Накрая се съгласявам, че има право да мисли по този начин и го разбирам. Ако ме попита защо съм постъпила или казала нещо по-различно от него, със усмивка 32 карата заявявам "безотговорно",че така ми е хубаво и спокойно на мен и това си харесвам. Спокойно заявявам, че нямам мнение по това, което той осъжда, защото не го познавам и разбирам добре. Избягвам споровете и отказвам да изслушвам и вземам отношение по оплаквания - ако от първите 3-4 изречения схвана,че целта е да ми прехвърлят негативна срещу позитивна енергия, прекъсвам с думите - да, разбирам, че си в тежко положение - с какво точно бих могла да ти помогна. Или просто предлагам някаква помощ - "това мога да направя за теб - ако смяташ, че ще ти помогне..."

Имала съм такива колеги. Когато бях в училището, просто намирах начини да попадам по-рядко в компанията им. В школата ми се наложи два пъти да кажа откровено, че няма да можем да работим заедно.... Оттогава внимавам кого допускам в близкото си обкръжение...

За томодаши - 20 години съм живяла със съпруг като баща ти докато накрая осъзная една истина, която неговата невроложка ми каза още първите години - той има нужда да живее сам, за да няма дразнители. Да стоя до него под предлог, че се грижа за него си беше мое оправдание - истината беше, че не можех да приема поражението - бях си въобразила,че моята любов и грижи ще го излекуват....Каква гордост и суета! Всъщност те провокираха проявите на неврозата му. И прикривах опасенията си, че ще се наложи да живея сама и няма да се справя...

Е, справих се. И не живея сама - щастлива съм с човека до себе си, защото много си приличаме и обичаме спокойствието. Имам много повече приятели.... Той също се оправя сам и е по-спокоен...

Томодаши - има едно златно правило в психологията - на огледалото. Другите мислят и казват за теб точно това, което ти си мислиш за себе си. Другите искат от теб точно това, което ти искаш от тях. Само че човек трябва да се научи да разбира езика на това огледало и да променя мисленето си така, че да види в огледалото това, което ще щастлив да види... Изпробвано!

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Да, всички сме хора, във всеки има нещо добро, затова е жалко, когато човека срещу теб е мрачен

и не можеш да промениш това...

просто да избягваш такива хора не е ли малко егоистично?!

Честит празник!

Link to comment
Share on other sites

Най-важното нещо като общуваш с песимисти според мене е да не допуснеш да ти повлияят на настроението, да те разстроят и депресират. Иначе самото общуване си е като всяко друго. Самите песимисти определят светогледа си на базата на своята собствена психика и специфичен личен опит, но този опит винаги, колкото и да е богат е ограничен и частичен, както и човешката психика междувпрочем. Изходът от песимизма може да се търси в преживяването на опит, който да покаже на песимиста и другата страна на живота, както и осъзнаване от негова страна на преходността на състоянията на щастие, страдание, сигурност и човешките представи за тях, преходността на човешките желания и др. под. Но последното е въпрос на индивидуално развитие и човек сам трябва да достигне до него.

Link to comment
Share on other sites

Че, какво му е толкова лошото на песимиста? :D

Големият оптимизъм е също доста вреден.

Един оптимист напълно се балансира с един песимист. :3d_137:

Link to comment
Share on other sites

Има оптимисти, които виждат това, което искат и поне отчасти пътя до него, знаят как и кога могат да го постигнат и полагат подходящи усилия за това; има и такива, които единствено мечтаят и се надяват. И двата неща (мечтите и надеждите) са хубави, но сами по себе си не са достатъчни за да бъдат реализирани. Общо взето и песимистите и оптимистите са привързани към резултата (реализирането или нереализирането му). По принцип песимизма привлича неуспехите, а оптимизма – успехите. Винаги е по-добре да си оптимист, пък било то и съвсем безоснователно (т.е. единствено да „хвърчиш из въздуха“). Самото състояние на оптимизъм поддържа едни по-високи вибрации в човека, дава му увереност и чувство за щастие и свобода.

Link to comment
Share on other sites

Лично аз,през целия си живот съм била отявлен песимист,уверявам ви-резултатите са катастрофални.Песимистичното самосъзнание абсолютно винаги избира най-лошото.Песимизмът е една програма,която автоматично отхвърля всичко хубаво,градивно и полезно.

Link to comment
Share on other sites

" Лично аз,през целия си живот съм била отявлен песимист,уверявам ви-резултатите са катастрофални."

Мъка голяма.Само за умиране мислим. :3d_168::3d_168::3d_168::3d_168::3d_168:

После ще живеем,когато отидем в ада. :3d_158:

Edited by tomodashi
Link to comment
Share on other sites

:3d_139: О да - любовта и радостта са огън всепояждащ за живота - мрак. Светлината и топлината на оптимиста огряват истината за Живота и топят мрачните и студени стени около него.

А песимизмът си е плод на гордостта на човека, който иска светът да бъде построен така, както той смята за добре! И понеже светът не му се подчинява на мерките човешки, той го смята за лош.

Link to comment
Share on other sites

"А песимизмът си е плод на гордостта на човека, който иска светът да бъде построен така, както той смята за добре!"

По твоята логика всички хора около мен са песимисти? :3d_168:

Каква любов,каква радост наи-много да те напсуват и да викат по теб.Те оптимисти ли са?

Edited by tomodashi
Link to comment
Share on other sites

защо толкова много хора предпочитат сивото, навъсеното и мрачното?!

като се вгледаме дори на улицата всички са в черни дрехи, а за нас като народ

черното е синвол на мъка и нещастие... тогава защо го предпочитаме?!

Link to comment
Share on other sites

Има нещо по-лошо от песимиста - изкуственният оптимист. Ако оптимизмът извира от сърцето на човек, ако това е неговото естественно състояние, то е прекрасно. На такъв човек песимистите не му пречат, той ги развеселява. Но когата оптимизмът е маска за пред другите, когато е напомпан с фалшиво самочувствие - това не е много приятно.

Аз не смятам, че хората харесват сивото, навъсеното и мрачното. Просто това е моментно състояние, Ива. :)

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...