Силата на съдбата

[ris_78]

Често имаме усещането, че точно тази случайност не е най-обикновенна такава.В пвечето случаи при мен се оказва точно така.Понякога сякаш знам точно за какво става дума.Понякога се съмнявам ,че това е игра на подсъзнанието ми.А в други ситуации се измъчвам,че ми убягва смисъла,а тръгвайки да расзмишлявам се оказва ,че намирам повече от един отговор.

Дайте да разнищим темата,за да ни е от помощ при светването на очакващите ни червени лампички за внимание.

[maggee]

Знаци има и те са точно толкова осезаеми, че да не ги пропуснем, и толкова неуловими, че почти никога не можем да кажем със сигурност, че са знаци. Аз не бих казала, че са знаци на съдбата, за мен по-скоро са пътеводители по пътя, който сме избрали. Обикновено са свързани с позитивни за мен неща и ясно ми казват, че следвам правилната посока. Ако объркам посоката, и знаците изчезват - усещането е като на голямо кръстовище с неработещи светофари :-).

Специално при мен поредица от знаци, достатъчно ясни, се появява непосредствено след вземането на решение - тогава всичко някак се канализира. Когато решението е било трудно и е свързано с големи промени, в критичните моменти знак винаги се появява. Когато имам нужда да получа знак и се помоля за това - също.

[Inatari]

Знаците на съдбата трябва да ги тълкуваме с внимание и сериозно , защото колкото повече не им обръщаме внимание , толкова повече се появяват и накрая това , което следва не е много приятно.

Може би има неща , които дори и безброй много знаци да получим , които да предупреждават , ние все бихме постъпили по един и същи начин . И това никак не е приятно , но в крайна сметка е част от човешката ни същност , природата на грешките и несъвършенствата .

Големите удивителни и съдбовни указания ,поличби обаче понякога успяват да си свършат работата и това е чудесно .

Съзнанието ,че човек в крайна сметка твори сам съдбата си и ,че всъщност животът му може да се развие по един или друг начин , в зависимост от постъпките , които прави е малко стряскащо .

И протовоположното , че има неща , които каквото и да правим , както и да постъпим не могат да бъдат избегнати , неща , които вече сме предопределили и връщане назад няма .

Знаците винаги са съществували ,разчитането им изисква отвореност и ясност на съзнанието .

Непридирчиво и проникновено разбиране .

[mvm]

Въобще не забелязвам никакви знаци на съдбата. Сигурно ги има, но нямам очи да ги видя. Аз съм като биче, с рогата напред и тва е,. Каквото става, да става. Само понякога си казвам :"Бог пред мене, аз след него, пък каквото сабя покаже"

Единствено сънищата ми показват някои неща, ако могат да се броят за знаци на съдбата

[Силвия СД]

Аз правя съдбата си. Знаците аз й ги слагам.

[Латина]

На Съдбата Ръцете са по-големи от моите.

[Диана Илиева]

Аз правя съдбата си. Знаците аз й ги слагам.

Верно ли?

Това много малко хора го могат, а който го може, избягва да го прави.

[Силвия СД]

Що, на теб кой ти прави съдбата? Някой друг ли? Кой?

[Ян]

А бе, то е вярно, че всеки сам си прави съдбата, но в определени граници. Чисто теоретично от 0% до 99% потенциално да е господар на съдбата си според мене. Винаги има най-малко 1% изненада. Христос в навечерието на предателството е казал на Бог Отец - " Ако може да ме отмине тази чаша, но да бъде Волята Ти". Явно и Той се е съобразил точно с този 1%. Факт.

Сиреч и на Него не му се е искало, но е трябвало по някакви съображения/сега тук по темата не са важни/. Имало е по-силни аргументи от Неговото желание. Значи, Съдбата е обективни предпоставки/окръжаващата среда/, с които субекта/отделния човек/ е дъжен да се съобразява.

Ако не се съобрази - физическото му тяло и Душата имат гранични стойности за да остане живо/а като инструмент на Духа. Просто се разрушават при прекрачване на граничните стойности. Като студ, храна , вода и т.н. Достигането на феномена физическо безсмъртие или душевно, явно ще да е 100% ръководене на личната Съдба!? Вие как мислите?

А знаците на Съдбата според мене всеки сам си ги чете кой както иска в доза, проценти, качество, количество и т.н според акъла/разума/ му излъчван от мозъчните му структури, те структурите пък са моделирани от Духа според опита и познанието му/на индивидуалния Дух/.

ПП:Това беше само опит за безпристрастна логика.

[mvm]

А знаците на Съдбата според мене всеки сам си ги чете кой както иска в доза, проценти, качество, количество и т.н според акъла/разума/ му излъчван от мозъчните му структури, те структурите пък са моделирани от Духа според опита и познанието му/на индивидуалния Дух/.

хехе, знаех си аз, че моите мозъчни структури никакъв акъл не излъчват

Да ви кажа аз какво си мисля. Верно, че човек сам си кове съдбата. НО, има едно НО

Преди да вземем някакво решение за каквото и да било, пред нас има няколко варианта обикновено. Ако виждаме знаците на съдбата, ще вземем най-вярното за нас решение.

Иначе, пак решаваме нещо, пак животът ни продължава, но дали е в най=правилната му посока.............ние така си мислим, но дали е така......кой ще ни каже, никой

[Диана Илиева]

Що, на теб кой ти прави съдбата? Някой друг ли? Кой?

Ами не бих казала "кой ти прави съдбата", защото тя съдбата е така да се каже "направена", просто я има. Самият факт, че съм дошла тук на Земята, означава, че аз съм приела една определена съдба, която е едно незначително влакънце от общата съдба на човечеството, преплетена като нишки на суперсложен килим. Тази обща съдба съществува; трудно е да се каже, че сега се прави от някой, защото не може да се говори за бъдеще, минало или настояще; още по-трудно е да се каже, че ти именно си я правиш.

Ако приемем, че ти си правиш съдбата, защо тогава още от раждането си ти имаш точно такива линийки на ръцете, а не други? Вярно, когато човек съзнателно или не, но проявява силно желание и воля за промяна в определена насока, някои от линийките могат да се променят, но не прекалено кардинално и далеч не всички...

По принцип, колкото един човек е на по-високо еволюционно ниво, толкова повече той притежава т.нар. реализационна власт - т.е на него са му подвластни една част от събитията, той е способен да предизвика или отмени едно или друго събитие (да наблегна, че далеч не всички събития). Такъв човек би трябвало да е развил и напълно овладял своето каузално тяло (няма да се впускам в обяснения, някъде точно във форум Езотерика коментирахме за телата) и именно от своята висота на съзнание няма да е склонен да си играе игрички и да експериментира с нещо толкова отговорно, като нашата обща съдба - щото съдбата, колкото и да не им се иска на много хора, си е обща, а не индивидуална.

[Силвия СД]

Диана Илиева

... и именно от своята висота на съзнание няма да е склонен да си играе игрички и да експериментира с нещо толкова отговорно, като нашата обща съдба - щото съдбата, колкото и да не им се иска на много хора, си е обща, а не индивидуална.

Колкото и да не се иска на много хора, Диана, съдбата не е обща, а всеки си я кове сам. Именно там се намира съзнателността - да съумееш да понесеш последствията от своите мисли и действия самичък, а не да ги прехвърляш на някой друг - наречен бог, съдба или с каквито щете имена.

Ако се съглася с твоята теза за карма и наличието на съдба, която си приела, нещо като дреха, която си надянала, ти как смяташ, тя на нечии чужди действия в минали превъплъщения ли се дължи или на теб самата, изтъкана от чужди ръце ли е или от твоите.

За обща съдба говори този, комуто кръста тежи.

Такъв човек се страхува от индивидуална отговорност и се крие зад групата.

Да ви попитам - защо непременно според вас играта със съдбата трябва да е нещо, което е в разрив с морала и да я наричаме игрички, казах ли такова нещо... На мен ми е много гот в тази игра, умирам си от кеф, танцувам с нея, което означава само едно - че я обичам, щото аз така - танцувам само с някой, когото обичам.

Диана, според мен, от висотата на съзнанието зависи степента на изпитваното удоволствие от играта.

А ти как мислиш - нещо лошо ли е това да изпитваш удоволствие?

[Guest Fut]

Често имаме усещането, че точно тази случайност не е най-обикновенна такава.В пвечето случаи при мен се оказва точно така.Понякога сякаш знам точно за какво става дума.Понякога се съмнявам ,че това е игра на подсъзнанието ми.А в други ситуации се измъчвам,че ми убягва смисъла,а тръгвайки да расзмишлявам се оказва ,че намирам повече от един отговор.

Дайте да разнищим темата,за да ни е от помощ при светването на очакващите ни червени лампички за внимание.

Ехеее здравейтеее Първото което ми дойде на ума когато прочетох заглавието на темата беше за една невероятна книжка в 2-тома "Селестинското пророчество" - Джеймс Редфийлд +

Десетото откровение на Селестинското пророчество това мисля че е за изтегляне.

На първо време открих тези неща, ако някой ги намери в нета ще е прекрасно да даде линк А мисля, че вече ги има и на DVD. Поздрави!

[Inatari]

Ива ,хубави линкове си дала . Поздравления за това.

По повод индивидуалната и общата съдба . Всичко е свързано във Вселената ,нищо не е само за себе си . От всяко нещо зависят и безброй други неща ,и всяко нещо зависи от безброй други неща .

Интересен въпрос се повдигна тук за цялото и единичното . За Универсума и миниатюрата на Универсума .

Мисля,че да всеки човек е отговорен за съдбата си и така е вече повече от 2000 години .

От раждането и възкръсването на Исус Христос . Ние имаме законите ,които знаем ,че трябва да спазваме имаме и свободата да направим безсмъртна душата си ,да я освободим от кармата и преражданията ,ако ли не го направим ,просто продължаваме да се движим по дългия път на Еволюцията . В това се състои нашата уникална и индивидуална сила над собствената ни съдба. Само колкото да запазим една здрава нишка от големия килим .

Edited May 1, 2008 by Ина Трифонова

[Guest Fut]

Книжките са вълшебни.

Редфилд, Джеймс Селестинското пророчество

Редфилд, Джеймс Десетото откровение

Трябваше да се сетя по-рано

Edited May 1, 2008 by Станимир

[Guest Мона]

На Съдбата Ръцете са по-големи от моите.

Това много ми харесва, защото го припознавам за вярно.

Знаци много има и то всякакви, за всички случаи в човешкия живот.

Много неща ми правят впечатление и зная, че това са кодирани послания на бъдещи събития; някъде някой (Съдбата) знае за тях.

Преди няколко години на терасата ми кацна чисто бяла гълъбица и не пожела да си отиде - почудих се откъде се е взела, коя е тя. Първата мисъл, която ми хрумна беше абсурдна, но това почувсвтах - казах си: това е ....... Хранех няколко дена птицата, после я прибрах вътре, че стана студено; след време й намерих дом. Всички около мен ми казваха - това е чудесен знак, очакват те много щастливи дни... Само аз си знаех, че този гълъб ме подготвя за невъзвратима загуба; не мога да обясня защо и как; след няколко месеца събитията се случиха...

Оттогава, когато виждам гълъби по прозорците, настръхвам - особено бели гълъби.

Въпреки всичко, аз храня гълъбите много повече отпреди.

[Guest aorhama]

Преди време, случи се тъй, че се забърках в една мноооооооооого голяма лична война (и всичко, което се римува житейски и буквално с нея - по избор на уважаемия читател, напр. преизподня).

Все се питах "защо, какво, ама наистина ли, кога и как - и докога така". Не щеш ли, съдбата реши да ми отговори на нейния си език - и то в рамките на доста кратък период:

Карах по магистралата с нормална скорост. Дистанция от колите пред мен - напълно разумна. Всички те преминаваха над някакъв боклук - найлонов чувал, който лежеше на асвалта. Всеки път, когато предните автомобили го прегазваха, чувалът литваше за кратко нагоре - на близо 1 м., като птица - и после пак си падаше долу. Когато дойде моят ред да го прегазя, в последния момент той взе, че литна и се залепи на преднато ми стъкло, лишавайки ме от всякаква видимост напред при скорост, подходяща за фатални катастрофи. В момент, когато в магистралата се вливаха "хора, пътища и автомобили" от странични транспортни артерии. Катастрофата би била неминуема, ако чувалът не беше си отишъл "по своя воля, долу", както беше и дошъл. Смъртта ми остави визитката си без драматични постановки. Ама, много е естествена и неглиже.

Няколко месеца по-късно, пак на път, се разминах с челен удар "на обща стойност 280 км/ч.". Този път визитката на Смъртта бе доста по-украсена. Не карах аз, а мой приятел - завиждам му за уменията в бойните изкуства. Той побесня - ако беше слязъл и догонил виновната страна, жалко за здравето на човека - в случая под "човек се разбира наш, роден, Бг идиот, возещ жена и деца и изпреварващ без видимост, рискуващ не само собствения си живот, а и този на околните - на завой, при грамадна колона, със 150 км/ч." Странно ми проговори този път Съдбата - беше ми все тая, вече бях ПРЕДИЗВИКАЛ Смъртта, а Тя просто анонсира. А Тя умно анонсира. Човек избира да живее или да умре дълго време преди да го е осъзнал, ако ще и да твърди обратното.

Извод - предизвикателство е не Смъртта, а изкуството на Живота. Животът ни се случва ежедневно - и то в най-дребните неща. А един ден, те стават видимо големи.

Да кажеш сбогом на Смъртта значи да пожелаеш да спориш с Нея, а не със себеподобните си. Защото Тя не е "някъде, извън, при виновните други", а тече в кръвта ни.

П.П. Селсал, кажи, че ме разбираш, моля те.

Edited May 2, 2008 by aorhama

[Диана Илиева]

По повод индивидуалната и общата съдба . Всичко е свързано във Вселената ,нищо не е само за себе си . От всяко нещо зависят и безброй други неща ,и всяко нещо зависи от безброй други неща .

Интересен въпрос се повдигна тук за цялото и единичното . За Универсума и миниатюрата на Универсума .

Мисля,че да всеки човек е отговорен за съдбата си и така е вече повече от 2000 години .

....

В това се състои нашата уникална и индивидуална сила над собствената ни съдба. Само колкото да запазим една здрава нишка от големия килим .

Да, исках да наблегна именно на това, че ако сме склонни да "повредим" по някакъв начин своята нишка (т.е живот/съдба), с това можем да "повредим" целия голям килим. Т.е хубаво е да си даваме сметка, че искаме или не искаме, сме обвързани с много други хора и с техните съдби, както и със съдбата на планетата въобще; че всяко наше действие или бездействие се отразява и се усеща/дава резонанс на целия килим.

В това лично аз не виждам никакво криене зад групата, ами една още по-голяма отговорност, не само пред себе си, но и пред цялото.

Криене зад групата бих нарекла това:"Аз правя с моята индивидуална съдба каквото си поискам; хубаво или лошо, какво от това, нали това си е моята лична съдба, нали аз сам(а) си нося кръста; а килима си е достатъчно голям и здрав, независимо какво правя аз."

[Inatari]

Да ,така е Диана .Напълно съм съгласна с теб .

Отговорността към собствената съдба е отговорност и грижа за съдбите на всички хора .

Мисля ,че когато сме заложили добрите неща в собствения си живот ,те намират отглас и развитие в живота на всички хора около нас.

И обратното бъдейки нехаен или безотговорен към собствената си съдба и живот ,то нехайни сме и към цялото човечеството. Отношението на Универсално и проявление на универсалното е удивително за мен.

По отношение на знаците постоянно ,докато си мисля ,различни неща , изплуват моменти от бъдещето в ума ми .

Буквално виждам някаква сцена от бъдещето ,която ме вкарва в размисъл . Обикновено не мога да си обясня напълно по мисловен път ,това което съм видяла в ума си .

И когато се случи въпросното нещо , аз го преживявам като дежавю.

Например ,наскоро почина един колега художник ,само на 33 години , точно преди Великден .

След като се случи събитието, си припомних как един следобед ,стояхме и разговаряхме в галерията ,аз и този човек ,и как цвета на кожата му тогава предизвика в мен едни усещания за това бъдещо нещастие ,дори бях видяла някакви сцени от погребението . Но тогава не си дадох сметка за това .

Може да се каже ,че тези усещания за бъдещето са особено силни в мен през последните 4,5 години . а може би просто сега съм ги забелязала и съм започнала да ги изследвам и съзнавам .

Винаги съм имала сънища и много силна интуиция ,дори си правих един тест наскоро ,много подобен на първоначалните тестове на участниците в Ясновидци и се оказа ,че съм дала 93 % верни отговори .

Ако малко по - грамотно подходя по въпроса и се постарая да развивам тези неща ,не се знае ....

Но засега желанието ми е да се развивам в съвсем други посоки и просто нямам време за тези неща.

Edited May 3, 2008 by Ина Трифонова

[Атлантида]

Пълно единомислие с последния постинг на Диана!

Струва ми се, че в по-ключови моменти от житейския си път човек наистина получава знаци. По-скоро сетивата и възприятията му се усъвършенстват. Без да навлизам в много лични подробности, ето два примера: Бях на ски. Огромно тъмно куче се завъртя около мен и се изпика(специално от големи черни кучета имам страх). Особено след последното му действие аз се отдалечих и се спуснах по една от пистите.Паднах много лошо, контузих си коляното и бавно и мъчително се възстановявах месеци наред. Вчера видях голямо черно куче в градинката непосредствено пред блока. Тази сутрин точно от там се чу сериозна разправия. Мъже се караха и псуваха с много голяма ожесточеност, всички бяха скочили срещу един чужденец- той псуваше на английски и искаше да викне полиция.

Преди известно време видях в рамките на 2-3 часа поне десетина сватби, булки.(в Рим)

Беше, както и си бях помислила, много хубав знак.

Тези знаци, точно както и съновиденията са персонални и си се тълкуват различно от всеки, но в индивидуалните ни кодове са залегнали много общи, архетипни символи, в които ние влагаме един и същ (или поне сходен) смисъл. Предполагам че големите черни (заплашителни) кучета и булките с блестящи бели рокли са универсални знаци.

Цветята също са чуден знак, поне за мен.Но не толкова откъснатите, по-скоро живите.

Обаче процесът с възприемане на знаците не е свързан с някакъв "наръчник" за разчитането им, а с отваряне на един вътрешен усет или "сетиво" за тях. Когато това стане, значи имаш и "речника".

Edited May 3, 2008 by Атлантида

[mvm]

Когато дойде моят ред да го прегазя, в последния момент той взе, че литна и се залепи на преднато ми стъкло, лишавайки ме от всякаква видимост напред при скорост, подходяща за фатални катастрофи.

Искам да те попитам докато гледаше как чувалът хвърчи от другите коли, не си ли помисли дори и за миг, че би могъл да ти се залепи на стъклото? Това аз не бих го изтълкувала като знак на съдбата, а като проявление на Закона за привличането . Нали го знаете, какво казва Вселената :"Твоето желание е заповед за мен"

Както например аз един път като си пътувах по един междуселски път , и в далечината видях от двете страни на пътя две крави. Помислих си, че биха могли да тръгнат да пресичат точно пред мене. И така стана, кравите излязоха на пътя и с най-голямото си нахалство спряха там. Трябваше да спирам да ги чакам да се махнат. Оттогава, като видя добитък или куче край пътя, което седи там и всеки момент може да тръгне да пресича, му говоря на глас:"Стой си там, стой си докато те подмина" . И то си стои

[Силвия СД]

Много неща ми правят впечатление и зная, че това са кодирани послания на бъдещи събития; някъде някой (Съдбата) знае за тях.

Това изречение на Мона обяснява напълно какво казвам с моето Аз правя съдбата си. Знаците аз й ги слагам. Защото само и единствано от способността на човека нещата да му правят впечатление и той да не остава безразличен към това, зависи дали съзира/слага знаците.

Да слагаш сам знаци на съдбата си означава да имаш не само сетивата за тяхното просто пасивно възприемане, а да ползваш активно тези сетива, за да осмислиш тяхното наличие, в противен случай рискуваш те да закърнеят.

Тоест да се вложиш сам в динамична позиция спрямо своята съдба, а не да се изолираш от нея в рамките на обикновеното странично съзерцание. Единствено по този начин, активно участвайки в съдбата си, ти и само ти (а не някой друг) ще знаеш отговора на нейните бъдещи послания. Защото знаеш добре какъв въпрос си й задал сега. Това се нарича забелязване.

[selsal]

Извод - предизвикателство е не Смъртта, а изкуството на Живота. Животът ни се случва ежедневно - и то в най-дребните неща. А един ден, те стават видимо големи. – Aorhama

Да, така е. А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква. В подобен екзистенциален момент, какъвто си изпитал, човек минава през катарзис и успява да види нещата без обичайното им ежедневно покривало.

И да, невинни няма. Съдбата тече във вените ни, цялата отговорност е наша.

[Hristina Koleva]

Хубава тема!

И аз съм имала много знаци в живота си, на които чак сега обръщам внимание, защото бях рожба на комунистическия режим...НО

замисляли ли сте защо Господ е си прави труда да ви прати птица да ви предупреди или да изкриви материята да реагира извън рамките на физиката (както найлона в примера)?

Старите от всички континенти много са вярвали в това. Науката за животните-тотеми е по-силна отвсякога сега в тези несигурни времена...Сънищата, махалото, сърбежа на ръцете, трептенето на клепачите...

[mvm]

Като ви чета започвам да си ви представям как вървите по улиците и се озъртате за всяко грачене на птица, за всяко преминаващо куче, как и защо ще премине и какво ще направи, за всеки полъх на вятъра, по какъв начин ще заклати листата. Извинете, но така ми изглежда.

Сигурно ви е страх и от черните котки, ако ви минат път

Живейте бе хора, ......................