Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 В крайна сметка има ли нещо положително в това его. Да, категорично; има много положителни неща в егото и твърде отрицателни неща - също!... Оценката на егото - както и на всяко нещо тук, на Земята, зависи от времето, и от случая; променя се и се изменя... Т. е., веднъж е положителна, а друг път - е отрицателна... Един път егото ни представя добре в обществото, а друг път - заради него - потъваме в земята от срам...Та тъй, с това его; не е еднозначна оценката му, а е "според зависи" , както казват някои ... Но никак не можем без него на Земята; то, егото, тук - в света на формите, е експертът, комуто се доверяваме, в пътуването си към реалността , респ. към Истината... Обаче, спукана му е работата на егото, когато дойде "часът на Истината"... Тогава то си захапва опашката окончателно и вече няма думата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Е, да де. Но щом ни върши работа трябва да го уважаваме, то е част от нас, не казвам че то трябва вечно да е със същата значимост, с каквото се ползва сега. Нормално е да има положителни и отрицателни неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Не разбирам ка хуманността, креативността, трудолюбието, веселостта, сърдечността и др. се експлоатират от егото. Може би като стават повод за гордост и самочувствие ли ? Може би егото е нещо нормално за този етап на развитието ни. Много си прав! Егото си е съвсем нормален, задължителен етап в развитието ни... Лошо няма... Просто, егото трябва само да бъде опитомено, да бъде подчинено, да бъде подготвено постепенно за живот в следващия етап от развитието ни - това е етапът на братската любов и алтруизма... На Живота за Цялото... Когато много се засрами, егото се смирява и това му идва като добър урок, независимо, че бърза да се оправдава и да се възмущава, че е направило всичко по силите си, а е останало неразбрано... И наистина - направило е всичко по силите си, съвсем всичко... Тогава чак му светва една лампичка в главата, че не то е факторът ,а Друг е Факторът...Замисля се все повече за Този Фактор в живота си и вече започва само полекичка да търси края на опашката си, за да я захапе...Няма накъде, ще отстъпва вече, тя се видя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) Съгласен съм с нещата, които казваш. Тоест егото като започне да разбира, че има има и Друг Фактор се смирява. В такъв случай сигурно егото съдейства за духовното развитие на човека. То започва по - малко да пречи за това развитие.Лека полека да отстъпва, отстъпва, да се дръпва от Пътя. Редактирано Май 9, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 " В момента като пишем в сайта, откъде идва заповедта за писане насочена към ръцете ни ? От еготата ни или от душите ни. Доколкото знам Егото това е съзнанието, което използваме в живота си, същото съзнание, което разсъждава, сравнява, анализира, критикува." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Писането е нещо земно, щом е нещо земно есперт по него е егото, следователно заповедта към ръцете идва от егото, защото самото действие писане е от неговата компетенция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Може ли да се използва това сравнение : Страхът от невидимото може да се сравни с детския страх от тъмното, но после детето пораства и дори да не вижда какво има в тъмното, то вече не се плаши, иска да узнае. Но ако детето цял живот си остане с детска психика, то ще продължи да се страхува от тъмното, но ще си намери занимания, които да го карат да се чувства щастливо и да не мисли за страха си от тъмното, да подтисне желанието си да разбере какво има в тъмното, да се задоволи с ходенето по добре осветени места.То няма да пожелае да разшири представите си за живота, за това що е реално, а ще предпочете да си отвлича вниманието и да се успокоява с най - привидните неща, пък макар на пръв поглед и много светли. Ще ти отговоря, при условие, че и двамата разбираме под "невидимо" - духовното... Т.е. - иде реч за духовните неща... Също така - под "тъмно", разбираме света на илюзията Майя, който ние обитаваме, а под "светло" - разбираме реалния свят, към който се стремим... Там, в реалния свят - всеки от нас ще е Син Божий, а сега ние сме само малките Божии чада, които се плашат, защото са изгубили връзката с Душите си, както казва Учителят... Страхът - това е антипод на Любовта, в която Любов живее Душата и този страх се явява само и единствено в илюзорния свят... Това се случва затова, защото е прекъсната връзката с Душата... Сега - целта ни е - да възстановим отново тази връзка; стане ли това - страхът автоматично изчезва... Ти биваш привлечен в един свят на Любов (а това е реалният свят) и всичките ти терзания изчезват; всичките ти въпроси намират правилно разрешение; всичко, за което си мечтал, се сбъдва... Ти - вече си Син Божий; ходиш в светлината... Виждаш ясно, няма сенки (противоречия), мракът, респ.страхът - е отстъпил завинаги ... Това е Учението за възстановяване на връзката с Душата, което Учение ще те доведе до Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Съгласен съм с нещата, които казваш. Тоест егото като започне да разбира, че има има и Друг Фактор се смирява. В такъв случай сигурно егото съдейства за духовното развитие на човека. То започва по - малко да пречи за това развитие.Лека полека да отстъпва, отстъпва, да се дръпва от Пътя. Много правилно си ме разбрал, благодаря ти! Егото ( т. е. интелектът) и неговото развитие, е от изключително значение по Пътя... Само гениалният ум може да те доведе при нозете на Бога... Затова, братя - четете... Но - развивайки се - егото стига до своето самоотрицание и си захапва само опашката... Смирява се, предава се и какъвто е бил преди обичаят му - да хапе, вече не си го и помисля даже, защото вече то, егото, е подчинено; кротува... Затова и Писанието казва :" Кротките ще видят Бога"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Писането е нещо земно, щом е нещо земно есперт по него е егото, следователно заповедта към ръцете идва от егото, защото самото действие писане е от неговата компетенция. Ами да, така - то физическото тяло - какво е - само скафандър... Удивителен скафандър, с удивителни приспособления, които ще помогнат на егото да се развие максимално, т.е. "да достигне мярката на нечестието си", както казва Словото, след което "циреят ще се пукне" , в точното време и случай, и така ще дойде облекчението...Сори, за еклектиката... (Боли, когато циреят се пука, затова само го включих в обяснението...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Чета ви и много се чудя. Ето тук например Добре. Всъщност защо ти е да искаш да знаеш, дали има нещо положително? Нещо като извинителна бележка ли би било това положително? ... забелязвам една пристрастност - защо да не науча има ли нещо положително в егото и какво е то? И въобще защо в тази тема размахвате егото като плашило? Велина, ти пък много пъти спомена за тази змия, захапала опашка - би ли пояснила каква е връзката й с егото и смиряването му, че аз нещо не я виждам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) От какво се страхува най-много егото? От това- да не се разкрие истинската му същност. Затова то навлича най-разнообразни маски. ... С тези две изречения съм съгласен. Наистина егото се страхува от това да бъде разкрито, както от самия човек, така и от околните. То обича да показва маските си, но не и самото себе си. Самото то предпочита да остане в сянка. Всъщност това е характерно не само за егото. Тук говоря за нисшето его. Висшето его, т.е. човешката душа също се стреми към това да остане незабелязано, но при това нямаме страх, нямаме и маски. Доколко познаваме маските на егото и прийомите му за прикритие? Според мене далеч недостатъчно. Да, познаваме, някои негови трикове, но далеч не всички, а и тези които познаваме пак успяват да ни подлъжат било поради моментно невнимание или пък слаба воля. Нека кажа няколко думи и за противоположностите. Формата съставена от дадена двойка противоположности може да бъде разрушена, т.е. преодоляна когато единият от двата полюса достигне достатъчна интензивност. Концентрирането върху отрицателния полюс разбира се не е за препоръчване, тъй като в резултат ще се натрупа изключителен обем от отрицателни последствия, а от друга страна концентрирането върху отрицателния полюс не води до натрупвания, (т.е. развитие) за човешката душа. Остава положителният полюс. Т. нар. „среден път“ върши работа едва когато споменатите духовни натрупвания в чашата на духа съществуват в достатъчно количество, защото те позволяват на човек да пренесе съзнанието си от материалния план на плана на душата. Само с отказ от материалното не става. Нужно е да се надживее доброто, за да може да се открие Доброто зад доброто и злото; нужно е да се надживее любовта, за да може да се открие Любовта, зад любовта и омразата; нужно е да се надживее радостта за да се открие Радостта зад радостта и тъгата. Нека не наричаме доброто „зло“, нито пък любовта „омраза“ или пък радостта „мъка“, само защото съществува по-голямо Добро, по-голяма Любов и по-голяма Радост. Злото ще стане добро, а доброто ще стане Добро – това е естественият ход на нещата. Редактирано Май 9, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) Чета ви и много се чудя. Ето тук например Добре. Всъщност защо ти е да искаш да знаеш, дали има нещо положително? Нещо като извинителна бележка ли би било това положително? ... забелязвам една пристрастност - защо да не науча има ли нещо положително в егото и какво е то? И въобще защо в тази тема размахвате егото като плашило? Велина, ти пък много пъти спомена за тази змия, захапала опашка - би ли пояснила каква е връзката й с егото и смиряването му, че аз нещо не я виждам? Ако се интересуваш - ще четеш наистина всичко - наред; много неща вече отминаха, включително и това, за което ме питаш... Това, че не си ме разбрала, само показва, че още ти е рано, не се сърди... Лошо няма... А пък относно Змията - това е един от символите, които Учителят използва, за да идентифицира егото... (Потърси повече в библиотека "Триъгълник", ако искаш, с тази ключова дума)... Егото не е плашило, в никакъв случай; напротив - писах чудесно похвално слово за него тук, във форума...То е строго необходим етап в духовното израстване и вече няколко пъти го обясних това , вкл. и каква е връзката му със смирението... Основополагаща е тази връзка; т.е. няма кой друг да се смири, освен егото, когато то самото хипертрофира... Моля те - избери ме в опция "Всички мнения на потребител" и ще се увериш сама - колко похвални неща съм казала за егото (освен, разбира се, необходимите съображения в обратен аспект), в мненията си... За егото тук не говорим еднозначно, напротив, отдаваме му справедливо това, което му принадлежи... Много подробен отговор съм дала там на въпроса, който ми задаваш... Изобщо не е така това, което си написала; ще се убедиш, ако потърсиш мненията ми сега, в случай, че те интересуват... Редактирано Май 9, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Четеш всичко наред до едно време, когато разбереш, че от много четене полза няма. Стан, това с полюсите, аз ли не разбрах... или ти нарече "среден път" единия полюс? Равновесието - на ръба... Оф, абе, не ми си приказва... макар, Велина да казва, че ако знаеш ще приказваш всичко наред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Съгласен съм с нещата, които казваш. Тоест егото като започне да разбира, че има има и Друг Фактор се смирява. В такъв случай сигурно егото съдейства за духовното развитие на човека. То започва по - малко да пречи за това развитие.Лека полека да отстъпва, отстъпва, да се дръпва от Пътя. Егото (нисшето его) не може да се смири. Не то разбира че „има Друг Фактор“, а самите ние го осъзнаваме. Егото е форма, инструмент. Да се каже, че то съдейства за духовното ни развитие не е точно, защото ние определяме начина по който ще го използваме: за добро или за зло. После идва момент когато нисшето его повече не ни е необходимо и бива унищожено, като причинното тяло става най-нисше в човешкото същество, но всяко нещо с времето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) В момента като пишем в сайта, откъде идва заповедта за писане насочена към ръцете ни ? От еготата ни или от душите ни. Доколкото знам Егото това е съзнанието, което използваме в живота си, същото съзнание, което разсъждава, сравнява, анализира, критикува. Защо толкова държиш да разделяш себе си на части? Заповедта идва от тебе самия, но импулсът да напишеш нещо определено може да дойде от някое твое егоистично желание, т.е. свързано с нисшето его или пък импулса да идва от Висшето его (т.е. твоята душа). Необходимо е много честно и откровено да си отговориш на въпроса защо пишеш, какви са мотивите ти - явни или скрити, каква е целта ти, какво искаш да постигнеш. Съзнанието, което използваш в живота си ти самият. Това е тази част от Божествената ти същност, която си в състояние да проявяваш в своя живота (в случая на физически план). Редактирано Май 9, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) Висшето Его-Аз съм, може да се превърне в егоцентрично, когато започнем да мислим така: Не ме интересува, какво говорят хората за мен, важно е да се чувствам добре, когато правя добро. Да, хората винаги ще са недоволни, /защото и те имат Его/, но важно е да възприема себе си, да разбера, какво искам и да го направя. Важно е да вървя по Пътя и да се доближавам до Бог. Как?-като отварям сърцето си за хората, като не им се сърдя, защото аз съм, това, което съм и имам право да бъда, колкото всеки друг, осъществявам мечтите си и се уча, вървейки по Пътя.... Опит за разсъждение Редактирано Май 9, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Висшето Его-Аз съм, може да се превърне в егоцентрично, когато започнем да мислим така: Не ме интересува, какво говорят хората за мен, важно е да се чувствам добре, когато правя добро. Да, хората винаги ще са недоволни, /защото и те имат Его/, но важно е да възприема себе си, да разбера, какво искам и да го направя. Важно е да вървя по Пътя и да се доближавам до Бог. Как?-като отварям сърцето си за хората, като не им се сърдя, защото аз съм, това, което съм и имам право да бъда, колкото всеки друг, осъществявам мечтите си и се уча, вървейки по Пътя.... Опит за разсъждение Кое е нисшето его, впрочем? Би ли го дефинирал/а , моля, за да разсъждаваме заедно... Каква е разликата между висше его и нисше его, конкретно в твоя пост? Дай или дефиниции, или обясни по някякъв друг начин, за да се ориентираме - за какво да мислим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) Ще се опитам Значи 'Аз съм' е его, което вече се е осъзнало. Например-аз съм майка. Старая се да съм 'добра', т. е. да възпитам добре децата си. Вече виждам, че съм се справила добре /е, може би не отлично/, но се старая и правя най-доброто, което е по силите ми-чета, прилагам, поправям се и т.н. Ако не съм доволна от себе си и не съм осъзнала, че това е една от задачите ми за този живот, значи още не съм висше его. Ако търся одобрение, прехвърлям отговорности на други, значи още съм в по-ниските нива. Егоистът мисли предимно за себе си, без да се интересува от другите. Готов е да мачка, но да си е добре. Когато започна да мисля и за доброто на другите, старая се да им помагам, пак съм егоист докато искам и те да ми помагат. НО, когато започна да помагам, без да се интересувам от мнението на другите, вече съм към Висшето Не знам дали се получава ама опитах Редактирано Май 9, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Ако съществува разделение, "усещам" като проява на "низше его", моментите, когато правя отговорни хората за вътрешното ми емоционално състояние. Това е момент на "безсилие". Нямам намерение, да изпълвам думите в кавичките със съдържание. Моето. "Смирение" . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Грешно се изразих, не да не се интересувам от мнението на другите, а да не се влияя от мнението на другите.... Значи, човек, който казва 'аз съм' има съзнание. Когато подчини това съзнание на цели, които не са само за него и то за добро, когато започне да се стреми към доброто /започва да опознава себе си-самосъзнание/. Смирението идва след това. Смирява се, смалява се старият човек, смалява се егото. Аз-ът умира, за да се роди Той.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) "Диана Илиева каза : Чета ви и много се чудя. Ето тук например : "Багира : Добре. Всъщност защо ти е да искаш да знаеш, дали има нещо положително? Нещо като извинителна бележка ли би било това положително? " ... Диана Илиева :забелязвам една пристрастност - защо да не науча има ли нещо положително в егото и какво е то? И въобще защо в тази тема размахвате егото като плашило?" ................................................................. аз :И аз това казвам, струва ми се че тук егото играе ролята на Сатаната. Иначе да, понякога се говори и в положителна насока за егото, но от повечето прочетени постове в сайта съм останал с впечатление, че понятието его се натоварва с отрицателен смисъл. Чак днес видях да се пише нещо положително и то след като зададох въпрос. Редактирано Май 9, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (edited) Ще се опитам Значи 'Аз съм' е его, което вече се е осъзнало. Например-аз съм майка. Старая се да съм 'добра', т. е. да възпитам добре децата си. Вече виждам, че съм се справила добре /е, може би не отлично/, но се старая и правя най-доброто, което е по силите ми-чета, прилагам, поправям се и т.н. Ако не съм доволна от себе си и не съм осъзнала, че това е една от задачите ми за този живот, значи още не съм висше его. Ако търся одобрение, прехвърлям отговорности на други, значи още съм в по-ниските нива. Егоистът мисли предимно за себе си, без да се интересува от другите. Готов е да мачка, но да си е добре. Когато започна да мисля и за доброто на другите, старая се да им помагам, пак съм егоист докато искам и те да ми помагат. НО, когато започна да помагам, без да се интересувам от мнението на другите, вече съм към Висшето Не знам дали се получава ама опитах Благодаря, сега ще видим, дали съм те разбрала правилно. Но първо - ще изкажа някои общи съображения... Хората на Земята, условно се разделят на четири нива на съзнание, в зависимост - от нивото на осъзнаване, което са придобили в личната си еволюция... Учителят говори за нива на съзнание, така : ниво на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици... Така ги е нарекъл - условно казахме, защото то, на никого от нас, на челото му не пише - кой на какво ниво на съзнание е ... От нивото на съзнание на човека зависи обходата му (т. е. какво мисли и съответно - как се представя сред другите хора, на земен план - това е само най-общо казано). Колкото земното ниво на съзнание е по-високо, толкова човекът е по-зрял социално (отворен към общността) и с толкова по-развита емоционална интелигентност е той... (Не казвам интелектуална, а емоционална интелигентност, има много голяма разлика между двете - едната касае ума, а другата -сърцето )... На този адрес в нета, към края на публикувания там материал, друг автор също е дал информация за четирите нива на съзнание на земните хора http://bgastro.hit.bg/school/Telets.htm Подчертавам, това също е условно, само с учебна цел... (Всички понятия, които употребяваме са временни и относителни. Затова те помолих да обясниш какво имаш предвид, за да имаме началните условия за провеждане на разискването си... Прочети за нивата там и сама ще си отговориш на въпроса, който ме питаш... Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... Парадоксално е, но е факт, така е... Независимо, че на егото това му изглежда ужасно вероломно и крайно несправедливо и то е готово да упрекне даже и Бога, че не е прав и се е объркал даже, спрямо него... Такива работи... Така постъпва описаното твое "висше его"... Не, то си е земно, нисше; не е висше, защото никак не разбира небесните работи, щом хвали себе си (дори и това да става само тайно, наум) ... ( Тук има една малка уловка, но не му е мястото да говорим сега за нея... Идеята е, че Душата , Висшият Аз, разбира небесните работи и затова отдава Цялата Слава на Бога, без да задържи нищо за себе си... По това се познава Висшия Аз (Душата), от земния его-ум). За илюстрация на това, което ти написах - спомни си, или прочети Книгата Йов, от Стария Завет. Виж там как си изпати Йов, защото си мислеше, че той е върха, че е праведен пред Бога и че е изпълнил докрай, всичките Му Заповеди, до една!... И ние минаваме през същото нещо, докато преодолеем земната илюзия... Редактирано Май 9, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Нека кажа няколко думи и за противоположностите. Формата съставена от дадена двойка противоположности може да бъде разрушена, т.е. преодоляна когато единият от двата полюса достигне достатъчна интензивност. Концентрирането върху отрицателния полюс разбира се не е за препоръчване, тъй като в резултат ще се натрупа изключителен обем от отрицателни последствия, а от друга страна концентрирането върху отрицателния полюс не води до натрупвания, (т.е. развитие) за човешката душа. Остава положителният полюс. Т. нар. „среден път“ върши работа едва когато споменатите духовни натрупвания в чашата на духа съществуват в достатъчно количество, защото те позволяват на човек да пренесе съзнанието си от материалния план на плана на душата. Интересни изводи правиш. За какво ни е положителния полюс, след като не можем да го отделим от отрицателния? Мислим си, че избираме единия, но всъщност винаги избираме и двата! Защото са неотделими! За средния път считам, че нещата не стоят така, както ги виждаш. Натрупванията биха свършили работа едва тогава, ако успеят да ни убедят, че нямаме работа повече да подхранваме играта на двойките противоположности. Ако твърдението ти беше вярно, кръстът, като символ на Пътя, щеше да има само хоризонтална част. А той има и вертикална. Двете части имат само една пресечна точка. Движението по хоризонталната част носи ... усещане за разпъване. Само с отказ от материалното не става. Нужно е да се надживее доброто, за да може да се открие Доброто зад доброто и злото; нужно е да се надживее любовта, за да може да се открие Любовта, зад любовта и омразата; нужно е да се надживее радостта за да се открие Радостта зад радостта и тъгата. Нека не наричаме доброто „зло“, нито пък любовта „омраза“ или пък радостта „мъка“, само защото съществува по-голямо Добро, по-голяма Любов и по-голяма Радост. Злото ще стане добро, а доброто ще стане Добро – това е естественият ход на нещата. Не е достатъчен отказ от материалното, напълно съм съгласна. Отказът, както и пристрастеността към материалното, са две маски на едно и също нещо. Не ни трябва да избираме маски, трябва ни да се разделим с това, което ги използва за маскиране. Що се отнася до Любовта, Доброто, Радостта с големи букви, те не са просто големи, те са принципно различни. Те не са свързани с друг, противоположен полюс Такива неща не е лесно да се представят, да се изкажат точно пък си е направо невъзможно. Което не ги лишава от реалност. Ние живеем в нереалност, не те. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Както в мрака въжето ни се струва за змия, така и непробудения си мисли, че има някакво си малко аз. Илюзия и сън това е. Бог е, който в Неговата велика игра е заспал и сънува кошмар - кошмарът, че е човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Да velinavasileva, права си. От моите опити за обяснение, това излезе. И благодаря за линка, много ми хареса Ние тук някак откъснато разглеждаме Его-то. Има нива на съзнание-до сега четири. Но има и съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. И това са степени, които ние овладяваме и чистим. Трудно ми е да пиша и да обяснявам. То за това е по-добре да споделяме примери от живота си и да усещаме повече... Интуицията е от голяма помощ... за да разбираме... Ще пусна цитат, който може би ще помогне да разбираме и да си изясним. За какво тогава мога да се моля? Единственото, което мога да направя за своя ближен, на когото му е зле, е да се опитам да се съединя с него душевно, със своите келим, и заедно с неговото кли да се обърнем към Твореца, сякаш аз го спасявам, издърпвам го нагоре, също се обръщам към Твореца. По този начин чрез своето сливане с останалите души аз им въздействам, опитвам се и тях да издърпам към Твореца. Тогава те ще се почувстват в по-добро състояние. В това се състои молитвата за ближните. Няма смисъл да се моли Твореца да замени гнева с милост за тях; това е невъзможно - та Той е абсолютно добър. Но може да се опита, съединявайки се с тях, с любов към тях, да се издърпат те също по-близо към Твореца и да усетят промяната, защото вътре в себе си са се променили. Кабала ни призовава да престанем да се занимаваме с външни атрибути, да престанем с надеждите, че това ще ни донесе някаква полза. Достатъчно е да обърнем поглед към хилядолетната история, за да се убедим, че по-хубаво от това няма да стане. Това всичко е празна работа, някой добре забогатява от това и нищо повече. Започнете вътрешната работа, започнете да променяте себе си. Творецът иска от нас нашите сърца, а не външни действия. Та нали принципът ,,възлюби ближния като самия себе си” означава, че ние обичаме ближния, а не просто си правим един на друг външни, напразни услуги. Да не би Творецът да е създал всеки от нас нещастен, за да може чрез тези услуги да коригираме съдадения от Него жесток свят? Получава се така, че на всички им е лошо в този свят, всеки от нас усеща своето съществуване като лошо, ужасно, пълно със зло - и разбира се, това произлиза от Твореца, от кого още, ако няма друг, освен Него! Но вие, хората, сте добри, не сте такива като Твореца, вие се отнасяте един към друг по-добре, отколкото Той. Той на всеки от вас желае злото, нали така? Праща болести, неприятности, а ние всичко това обратно, коригираме, опитвайки се да си помогнем един на друг, обичаме се един друг. И излиза, че ние сме много по-добри от Твореца? Възлюби ближния като самия себе си - това означава не просто да извършваме външни действия, а да коригираме своето сърце. В съответствие с това и ще видиш как Творецът действително се отнася към теб и към останалите. Празника на Светлината Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.