Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Неизбежността и съдбата


Guest Христо

Recommended Posts

Странното е, което и не мога да проумея е това, че Хитлер е бил вегетарианец, непушач,занимавал се е с окултизъм,може би и алкохол не е употребявал ( не съм сигурен) как може да е бил толкова зъл, да не яде месо, пък към хората да е толкова зъл. Може да не е бил такъв в началото на управлението си..., макар че се съмнявам. :hmmmmm:

Всеки окултен ученик е изправен пред голямата опасност да стане от него нещо такова. Който навлиза в духовния свят, без достатъчно да е подготвен, ще стане жертва на собствените си илюзии, проектирани от нерафинираното си съзнание. Тогава нека Бог да ни пази от самите нас!

Линк към коментар
Share on other sites

Имало е и възможност Хитлер да стане художник, както е искал впрочем. Ама не го допуснали във Виена. И той вместо творец станал... политик. Забелязала съм подобно развитие и при други хора, които навлизат в политиката след житейски разочарования.

Ако има любов в душата си няма да прави концлагери.

Това никой не го оспорва. Впрочем концлагерите ги е измислил Айхман.

Линк към коментар
Share on other sites

braman това е абсолютно вярно.

Изведнъж можем да се окажем не на тази страна, която сме търсели, защото липсата на Любов в сърцето и работа само на ума, /макар и в по-високите нива/ води до... :ph34r:

Това е и една от опасностите по Пътя. Ако не сме се очистили от желанието за власт и доминиране ;) ... но пък ако познаваме себе си, можем да разберем от къде и кой ни привнася разни мисли и да се предпазим... :angel:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

"Кармата не може да задължи никого да постъпи по точно определен начин. "

Аз вярвам че може кармата да накара човек да върши определени неща.

tomodashi, и в двете изречения са формулирани верни (според мен) твърдения.

Усещам, че ти някак ги противопоставяш едно на друго - защо?

Различни хора, различни обстоятелства/съдби ...

Неизбежността я има, особено за някои по-"генерални" неща ...

Но и човек може да отреагира по различен начин, в зависимост от неговата собствена хармония, енергетика, мъдрост ... Когато човек се чувства много дребен и слаб - нормално е да се усеща като играчка в ръцете на съдбата. Интересно е, че и обратното - ако се вземаме много на сериозно - води до подобни резултати, защото тогава човекът е заслепен от собствения си "контрол" над нещата и действа така (недалновидно), че често съдбата му натрива носа :)

Знам, че има много случаи, когато всеки от нас си е казвал - обстоятелствата ме притискат, нищо друго не бих могъл да направя ... Това донякъде е вярно, донякъде е в сферата на оправданията. Когато човекът е действал (включително и бездействал) продължително време в някое направление по определен начин, ясно е, че това е подготвило случването на точно определени неща и ще е много трудно и на практика май невъзможно да щракне с пръсти и да промени нещата кардинално :) Но и тогава има възможност, макар и много по-трудно, да наклони везните в друга посока. Т.е добре е да бъдем будни, да осъзнаваме какво ни предлагат обстоятелствата и да се стараем да действаме мъдро спрямо тях.

С една дума съдба наистина има и "измъкване" няма, но ако е предвидено да преминем през буря, по-добре е да сме я забелязали овреме, да сме успели да се придвижим по в периферята й и да сме се екипирали предварително с дъждобран и др.п., отколкото тази буря да ни се стовари изневиделица, в най-неподходящия момент, да попаднем точно в окото на бурята и то съвсем неподготвени. Е, ако след това попадане в окото на бурята отцелеем, то това преживяване може доста да отвори нашите очи, но далеч не е задължително да прогледнем след такива екстремни обстоятелства. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото повече се осъзнавам разбирам че нищо не се е променило в предпочитанията и нагласите на хората.

Човек може да се променя,но нима се променя?

Технологията се променя,а  хората си оставят с едни и същи характери.

За един човешки живот е невъзможно да усетиш промяна в нагласите.Колкото повече търсиш промяната толкова повече съзираш че сегашните хора съ същите като предишните поколения.

Има основни човешки чувства и типове който все не изчезват колкото и поколения да минават.

Нима промяна има,или всичко е съдба?

Нима това не е най-голямата неизбежност?Всяко поколение да носи същите типове хора и характери.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Редактирано.

Тези твърдения биха могли да звучат успокоително и утешително, но не са ли крайни като идея ? Виновни да сме за всички страдания, които стават наше достояние ? Или това се отнася само за видените, а не чутите ...? Щото в тия времена на скоростна комуникация и разпространение на информацията...за бая неща излиза, че сме виновни. В този ред на мисли, подобно отношение към света, би спомогнало за това да чувстваме повече вина, или пък да не можем да се освободим от вина, която носим в себе си.

erendil

Публикувано: 18 ноември 2011 - 09:25

В началото на миналия век Айнщайн и Квантовата теория доказва, че живеем в нелокален свят. Т.е. няма директно влияние на един обект върху друг, а причината на събитията е някъде другаде извън времето и пространството. Това означава, че няма такова нещо, като: забравих да натисна "Изход" и той ми прочете фейсбук. Може да ти изглежда така, при това доста убедително, но реално това е илюзия на съзнанието, което ти е изиграло това представление. И след като вече си изгледала този филм ти се дава възможност да си отговориш на въпросите: - Коя съм аз наистина? Какво искам от живота си? Какво крия от себе си, което ме кара да не спя нощем и да напускам работа? Защо съм сама? Защо нямам доверие на мъжете? Почни да си отговаряш на тези въпроси ... последователно и когато им отговориш поне по 10 пъти си отговори на въпроса: Защо изобщо си мисля, че ми е прочел съобщенията, може ли да греша?

http://www.beinsadou...ndpost&p=157405

erendil

Новодошъл

Публикувано: 19 ноември 2011 - 23:52

Всички имаме споделени споени, никой не живее изолирано, егото е това което ни кара да се чувстваме разделени. Отвъд него се вижда, че с всяко събитие което се случва в реалността ни, сме свързан с него, носи ни нещо, отнема ни нещо, имаме обмен с него. Отговорни сме за нещата които се случват в живота ни. Ако видим хора да страдат, отговорни сме, по някакъв начин сме го предизвикали. Всяко събитие в живота ни, ни променя, то не е случайно, не е независимо съществуващо от нас, или извън нас. И след това, ако накажеш за това събитие, допълнително се утежняваш. Мислиш, че наказваш престъпник, всъщност наказваш себе си. Както правим с всяко нещо от което ни е страх, отново и отново.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12360&view=findpost&p=157547

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Защо понякога се, казва че каквото е писано ще стане, а друг път че човек сам си твори съдбата и може да си я променя ? Може би някои неща от бъдещето ни можем да променим, преди още да са се случили, а пък други не са в нашата власт и наистина са неизбежни ? Защо например загиването на милиони хора да е НЕизбежно, както е казано в една притча със специалното участие на Адолф Хитлер (" Неизбежността на съдбата "), а пък това да забогатееш да е доста ИЗбежно, както е разказано в друга притча ( " Градинарят и богатството " ).

Много интересен въпрос,който предполагам всеки търсещ човек си задава.

Някои казват,че имаме свободна воля,други-че всичко е предопределено...

Не знам,докъде е свободна нашата Воля,ако всичко е предопределено...

Да убиваш милиони ,не е ли израз на твоята свободна воля,или тази на такива които стоят зад тази режисура...?!

Ако Бог е Любов,то защо милиони хора биват избивани във войните ? Има ли такова понятие като Групова Карма ?

Не е ли всеки сам отговорен за своите действия ?

Ако всичко е предопределено,защо се казва :

Внимавай за мислите,защото ще се превърнат в думи.

Внимавай за думите,защото се превръщат в дела.

Внимавай за делата си,защото се превръщат в навици.

Внимавай за навиците си,защото се превръщат в твой характер.

Внимавай за характера си,защото се превръща в твоя Съдба.

Редактирано от Mel
Линк към коментар
Share on other sites

Това, което ни се струва неизбежно, всъщност вече се е случило в причинния свят. Т.е. то не е бъдеще, а минало. Да, още не се е реализирало на видимия физически план, но в причинния е минало. Представата ни за време е твърде далеч от истинската, защото отчитаме времето не в причинния, а във физическия свят. Действителността обаче не е тук, а там. От тази гледна точка, бъдещето винаги подлежи на промяна, а миналото е неизменно. Просто следва да се научим да различаваме бъдещето от миналото, защото истината е, че не можем. За това трябва да възприемаме като действителност причинния свят, а не физическия.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, приблизително колко земно време минава между случването на едно събитие в причинния свят и осъществяването му във физическия? За години, дни, или часове става въпрос?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами тук навлизаме в много сложна материя. Може да са дни, може да са години, хилядолетия, а може да са и много по-дълги периоди. Създадената причина непременно ще предизвика своите следствия, но това ще стане, когато са налице необходимите за проявяването й условия. А условията рано или късно ще бъдат налице, защото самата причина ще ги привлече.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо понякога се, казва че каквото е писано ще стане, а друг път че човек сам си твори съдбата и може да си я променя ? Може би някои неща от бъдещето ни можем да променим, преди още да са се случили, а пък други не са в нашата власт и наистина са неизбежни ? Защо например загиването на милиони хора да е НЕизбежно, както е казано в една притча със специалното участие на Адолф Хитлер (" Неизбежността на съдбата "), а пък това да забогатееш да е доста ИЗбежно, както е разказано в друга притча ( " Градинарят и богатството " ).

Мисля, че е като в шахмата, съществува някаква моментна даденост от обекти и процеси във Вселената и когато поглеждаме към бъдещето нашето подсъзнание се залавя да изчисли какво ще бъде разположението на фигурите след 5, 10 или 20 хода. Причината някой неща да са предовратими а други неизбежни е в това, че ние нямаме достатъчно съзнателен контрол върху работа на нашето подсъзнание, точно обратното или поне при повечето хора. Придобиването на контроил върху работата на нашето подсъзнание променя съотношението между предотвратимите и неизбежните неща в полза на първите. Възможностите ни за контрол върху работата на нашето подсъзнание са теоретично неограничени, ето защо казваме че всичко което се предсказва по отношение на бъдещето е само една голяма вероятност, а дали ще се случи - ,,твърде относително''

Редактирано от Галио
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Това са въпроси, които съм си задавал и преди. Страхувал съм се от евентуални несправедливости срещу мен или други хора, дразнел съм се/съжалявал съм за лоши неща, които са се случили на различни хора, искало ми се е да не са им се били случвали, негодувал съл срещу разни неправди. Питал съм се, случайно ли са станали тези неща, възможно ли е невинен човек да пострада много, а Бог да не го защити, доколко има справедливост на този свят (имам предвид не справедливост от типа след дъжд, а такава че да не се позволи да се случи еди какво си). Чел/чувал съм реални/измислени истории и в мен са се породили определени въпроси. Например :

- ако се появи възможност да попаднеш в някаква ситуация, в която много да страдаш, но не попаднеш и адът ти се разминава на косъм

- ако си попаднал в неприятна ситуация и страдаш, правиш опит да се измъкнеш от ситуацията, но малко не ти достига да успееш и заради това оставаш в неприятното положение, докато умреш ( тоест, на косъм си бил да излезеш от ада, но не се получава)

- или пък си в лошо положение и успяваш да се измъкнеш (без значение дали измъкването ти е било на косъм или не - просто става така, че се спасяваш от страданията)

- или пък ако си бил на косъм от това въобще да не попадаш в неприятна ситуация и да ти се размине, но така се е получило, че си бил вкаран в тази ситуация

- или пасивността на хора около теб, да стане пречка да избегнеш еди какво си или поне да имаш по - голям шанс да избегнеш еди какво си

- или веднъж някой успява волно или неволно да се спаси от нещо, но после попада в него

Тези неща възможно ли е да са напълно случайни ? Напълно да липсва някаква съдбовна предопределеност, напълно да липсва стара карма във връзка с това дали ще се измъкнеш или не от нещо си, дали ще попаднеш или не в нещо си. Възможно ли е светли сили да ти попречат да избягаш от лошо място или напротив - да ти помогнат да избягаш от някъде ? Или да направят така, че въобще да не попаднеш в еди какво си положение. Може би смекчаването на разни житейски неприятности е плод на това, че сме станали по - добри, но е имало някакви последствия, които са били неизбежни и е трябвало да ги изтърпим в смекчен вариант. Това, че споменах "на косъм" ме подсети за темата за драматизма в живота. На косъм - малко е трябвало за да може едни или други събития да потеглят в една или друга посока и да доведат до едно или друго бъдеще за едни или други хора.

П.п.: Искало ми се е понякога, ако ще има лоши работи в света, те винаги да са си напълно заслужени, или ако не напълно заслужени, то поне заслужени в голяма степен. Но не и да са много несправедливи, случайни. Като че ли предпочитам, животът да е напълно предопределен и абсолютно всичко да е с дълбок смисъл, отколкото да имаме свободна воля, да има случайности и да се случват много неприятности дето са незаслужени. Е, идеята, че си вечен и че ще бъдеш компенсиран ако ти е навредено незаслужено, е вид утеха. И все пак ми изглежда по - приятно, да няма случайни неща и всеки винаги да получава толкова, колкото заслужава или ако не е заслужил еди какво си, то поне да си го е избрал преди новото прераждане, за да се опита да осъществи по - голям духовен напредък да речем.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Природните закони имат електромагнитен принцип.
Това означава, че те предизвикват движението на всичко, което носи заряд, а това е всяко едно нещо в диалектичния ни порядък. И разбира се, подчинението на закона води до безпрепятствено движение в руслото му, което по отношение на електромагнитните полета е нещо като канал. Всяко волево отклонение би могло да бъде само кратковременно и, естествено, внася локално напрежение в системата, която отговаря със закономерното - равно по големина и обратно по сила противодействие.
Хората смятат, че подчинението на закона проправя пътищата им към онази сила, която го изявява, но това е абсурдно и показва пълна липса на познаване на този закон, което също е абсурдно, имайки предвид стремежа им да го изучават. Подчинеността на закона е единствено подчиненост на закона, а електромагнитната му мантия не може да бъде пробита от каквато и да е поляризация, защото именно електромагнитното поле управлява всеки заряд и му придава посока.
Единственият начин за освбождаване от това е липсата на каквато и да е зареденост. А всичко, което възниква в природата е зареденост и самата му изява, поява, форма, съдържание, са комплекси от заряди. Точно заредеността е самото битие на нещата в този свят. Както физичният вакуум е нищо, но при внасяне на необходимото напрежение той излъчва частица и античастица, които съществуват само за краткото време, в коeто са разделени. Това е материята.
И ако съществува нещо отвъд, то е само там, където няма заряд - във вакуума.
По отношение на човек това означава липса на мисли, чувства, воля... Е, натурално, всеки би си помислил, че това е несъществуване, поради невъзможността да познава каквото и да е извън изолираността на закона. Но именно преодолявайки тези заряди, които са ограничения, пробива стената на света, за да усети истинския смисъл на съществуването, което така се превръща в Живот. Явно това е врата за най-смелите и решителни. Интересно, че тя не може да се премине чрез решителност обаче, която е отново една от формите на електромагнитния закон, понеже е заряд.
Само Тишина...

Линк към коментар
Share on other sites

Aaaa, не мисля, че има нещо лошо в заредеността, така се движим. Иначе умираме. А се движим и без зареденост....ако останем живи. 

 

Когато полето на съзнанието се пречупва през кристала на съзнанието на човека естествено се появява "цвят" в зависимост от ъгъла на пречупване. Този цвят определя мотивацията на човека за действие. Обикновено тази мотивация благодарение на илщзиите е изместена и човек се "зарежда" с неправилния заряд, потенциал и се движи в грешната посока. Няма лошо в движението. Просто мотивацията да е правилна, за да е вярна посоката. 

Линк към коментар
Share on other sites

Природните закони имат електромагнитен принцип.

Това означава, че те предизвикват движението на всичко, което носи заряд, а това е всяко едно нещо в диалектичния ни порядък. И разбира се, подчинението на закона води до безпрепятствено движение в руслото му, което по отношение на електромагнитните полета е нещо като канал. Всяко волево отклонение би могло да бъде само кратковременно и, естествено, внася локално напрежение в системата, която отговаря със закономерното - равно по големина и обратно по сила противодействие.

Хората смятат, че подчинението на закона проправя пътищата им към онази сила, която го изявява, но това е абсурдно и показва пълна липса на познаване на този закон, което също е абсурдно, имайки предвид стремежа им да го изучават. Подчинеността на закона е единствено подчиненост на закона, а електромагнитната му мантия не може да бъде пробита от каквато и да е поляризация, защото именно електромагнитното поле управлява всеки заряд и му придава посока.

...

Веднага ще направя една аналогия с пътищата и автомобилите. Принципите управляващи битието са като пътища, т.е. ако ги спазваме, те ни дават възможност да достигнем по-лесно до целите си. В природата има построени пътища до много точки. Ние просто трябва да знаем пътя и да го следваме. Но при това ние сами решаваме къде ще отидем. Разбира се има ограничения, но те са от друг характер, т.е. такива свързани с нас самите, с нашите възможности. А освен всичко друго пътища се строят. Да, това е по-трудно, изискващо повече усилия, но в някои случаи необходимо. Всъщност всеки лош навик, който сме си създали е именно един такъв, построен от нас път. Само че в случая посоката му е погрешна. С многократното повтаряне на някакво действие, ние сме създали един канал, по който  да осъществяваме въпросното действие без усилие. Запалили сме една цигара, два, пет, петнадесет и сме придобили един лош навик. В случая е необходимо да построим нов канал по който да се движим, а това първоначално ще бъде трудно, но не и невъзможно. Същият принцип действа и при паметта, и другаде. Повтаряйки едно стихотворение многократно, ние можем да го научим наизуст, а правейки това с много стихотворения, всеки следващ път ни е все по-лесно и по-лесно. Високото самочувствие е друг пример, както и ниското. Това са канали, които сме прокарали самите ние и  които следваме. Могат да се посочат много примери на действието на този принцип от реалния живот.

 

Има прокарани пътища, като потока на еволюцията, които не могат да бъдат нарушени. Човек не може да се върне в животинското царство, каквото и да прави, но пък може да прекрати еволюцията си за настоящия космически цикъл,  ако е твърде упорит в нечовешките си изяви. Принципите управляващи битието са единствените канали, които не можем да променим и с които е добре (но не е задължително) да се съобразяваме. Но пък за човека, който разбира тези принципи, спазването им е от първостепенно значение. Тези принципи са несътворени и вечни. Те предоставят на човека, едно широко поле от възможности за действие. Всъщност възможностите винаги са повече отколкото можем да си представим. Вътре в това поле от възможности човек си създава собствени пътища и ограничения, които го водят към една или друга цел или му пречат да я достигне. Микрокосмосът повтаря макрокосмосът - няма как да е по друг начин. Но сътворените пътища, било от човека или от други по-висши същества, могат да бъдат променяни, ако е необходимо (а в доста случаи и без да е необходимо).

Линк към коментар
Share on other sites

Aaaa, не мисля, че има нещо лошо в заредеността, така се движим. Иначе умираме.

 

 

 

Движението е кинетична енергия. Колкото по-голяма е скоростта ти, тоест кинетичната енергия, толкова по-малка е потенциалната енергия - обратнопропорционални са.

 

Аз да те питам сега, кое според теб ще е живо - частицата, която има много малка, почти незабележима честота на трептене, клоняща към нула, или тази, която има безкрайно голяма честота на трепетене, което означава, че във всеки миг е навсякъде и по този начин поглъща цялото време и пространство в себе си?

Щото тая последната, с безкрайно голямата потенциална енергия (собственото трептение) е възможна само в абсолютен кинетичен покой.

Реално такъв не е възможен физически, защото ние се движим, земята ни движи, слънчевата система, галактиката... Ама е точно същото и в психичен план.

Затова и много гностични течения, точно както ап. Павел, и както Лао Дзъ, казваха, че за да придобият истински живот трябва първо да умрат. Който разбира това, всъщност едва започва да провижда.

Линк към коментар
Share on other sites

Разсъжденията са верни ако допуснем че потенциалът е ограничен. Когато говорим за безграничен потенциал, какъвто се очаква да е потенциалът на цялото, на същността на всичко съществуващо, тази зависимост между кинетична и потенциална енергия не може да се ползва като пример.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...