Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Хипноза и хипнотерапия


Recommended Posts

Първа национална конференция по хипноза и хипнотерапия

На 7-ми и 8-ми март 2009-та година в София се проведе първата българска конференция по хипноза и хипнотерапия. Представени бяха десет доклада. Участниците в конференцията бяха психолози - психотерапевти, лекари -психотерапевти и стоматолози - хипнотерапевти. Ето накратко главните разисквани теми.

Калин Цанов, председател на БАХ

Хипермнезията в хипнозата

При хипноза пациентът навлиза в променено състояние на съзнанието, което му позволява припомнянето на стари капсулирани в дългосрочната памет епизодични, семантични и емоционални спомени. Разбира се, терапевтът не си прави илюзиите за пълната достоверност на преживяния паметов материал и е добре запознат с конструктивните свойства на паметта, влиянието на контекста и праймирането при припомнянето. По отношение на терапевтичния процес обаче точността на припомненото няма решаващо значение – важен е когнитивният и афективен ефект на реструктуриране при хипермнезията при възрастова регресия, водещ до мощни терапевтични резултати. Калин неколкократно подчерта изключителното значение на убедеността на терапевта в собствените способности и положителен резултат от терапията.

Д-р Валя Асенова

Внушение, убеждение, хипноза – връзки и взаимодействие.

Оказва се, че между тези три понятия има твърде много общо и в сърцевината си са аналогични. Убеждаването зависи от рационалното, но и от емоционалното въздействие върху личността, от харизмата, самоувереността на убеждаващия, от броя повторения на убеждаваното. Внушението зависи от добрата ‘опаковка”, чрез която е поднасяно – отново харизма и личностови черти на внушаващия, рапорт с внушаемия, оптимален контекст на внушаване. Хипнозата отново се свързва с качествата на хипнотизатора, индивидуални и социално обусловени – авторитет и популярност, харизма, чар, доверие което излъчва, самоувереност и сила, подходящ контекст за хипноза, хипнотичен глас, хипнотични техники. Вижда се, че трите понятия са практически аналогични! Имаме не въздействие, но взаимодействие! Валя Асенова заяви, че според нея хипнозата е имплицитно включена във всяка една терапевтична модалност. Например в юнгианската анализа се работи с водено въображение – а това е просто друг изказ за същият хипнотичен процес. Във всяка една терапия се изисква установяването на добър рапорт между пациент и терапевт – а такъв рапорт е в същината на една ериксонова хипноза. Хипнозата е като шперц, който може да бъде използван в консултирането от всякакъв вид, но и в ежедневието. Валя Асенова спомена за различни хипнотерапевтични направления: арт хипнотерапия, хипнодрама, хипноанализ и др. Хипнотерапията е една колкото древна, толкова и съвременна терапевтична методика с огромен потенциал.

Д-р Неда ...

Работа с алкохолизъм в клиниката в Суходол

При продължителен рецидивиращ алкохолизъм имаме трайни промени в личностовата структура на алкохолика, който развива болен инфантилен манипулативен нарцисизъм. Последният при дългогодишен тежък алкохолизъм прераства в нарцистично/ дисоциално личностово разстройство. Д-р Неда ... сподели успешния си опит при използването на хипноза в терапевтичната си работа с алкохолици при които имаме все още запазена нормална личностова структура и мотивация за промяна. Използва негативно обуславяне, разширяване на целите и ясен поглед върху собствения живот при детоксикацията, положително преформулиране, анализ на ранните години и работа с вътрешното дете.

Д-р Георги Милошев

Хипнозата в денталната медицина

Д-р Милошев е може би единственият зъболекар в България, използващ хипноза в частната си дентална практика. По един много непринуден и естествен начин той ни разказа за опита си като млад стоматолог със силен интерес в използването на хипнозата. За трудностите си, за пробите и уроците си в това направление, за важността на хипнотичния глас, рапорта с възрастен или дете. Разказа ни за техниките, които е използвал отначало и които е редуцирал впоследствие и е намерил своя оптимален подход, за тежките случаи на пациенти с фобия от зъболечение, обиколили по 30 кабинета, чудесно повлиявани от хипнозата, за децата и работата с тях, за световните конгреси по използване на хипнозата в денталната медицина и харизматичните фигури, с които се е запознал на тях... Самият той харизматична фигура, той прикова вниманието на публиката неусетно. Аз лично се надявам ,че повече стоматолози ще проявят интерес към хипнозата като ценен инструмент в практиката си – и ще работят на адекватни за тази малка държава цени!

Д-р Христо Михайлов

Хипноза при горна фиброгастроскопия

Д-р Михайлов ни разказа как с помощта на някои специфични техники за индуциране на хипнотичен транс успешно въвежда пациентите си в хипноза, което води до пълно преодоляване на връщателния рефлекс, както и на страничните ефекти след използването на гастроскопията.

Димитрина Митрева, магистър психолог, хипнотерапевт

Личностови черти и податливост на хипноза.

Димитрина представи изследването си, в което чрез използването на психологически инструменти – тестове, е достигнала до интересни резултати. Жените като цяло са малко по-хипнабилни. По-добро въображение, по-голяма хипнабилност. Интересни резултати имаме по скалите за екстраверия/ интроверсия и социална потентност/ импотентност. Противно на очакванията, по-социално потентните екстраверти са по-хипнабилни, а по-малко социално потентните интраверти са значително по-малко хипнабилни. По скалата за самоконтрол Димитрина получава амбивалентни резултати – 50/50% хипнабилност – тоест при висок самоконтрол, който винаги е показател за несъзнавани тревожни когнитивни схеми, хипнабилността зависи по-скоро не толкова от самия самоконтрол, но от други психически движения, например наличието или не на съпротиви към терапевта. Изследването на Димитрина Митрева беше проведено, систематизирано статистически и представено изключително високо научно и според всички международни изисквания за психологичен рисърч.

Кирил Миланов

Хипнотична регресия в минал живот

Кирил сподели личния си опит в хипнозата, както и размисли относно нейните граници, простиращи се далеч извън психотерапевтичния кабинет. Според него интерперсоналното психоендокринно взаимодействие протича ежеминутно в ежедневието ни. Ние постоянно играем роля и отговаряме на очакване – а това е и когнитивното определение на хипнозата. Според Кирил „вкарването” в хипноза в кабинета на терапевта представлява „изкарването” от ежедневната хипноза! Кирил сподели размислите си относно сугестивната идеодинамика в съвременното общество и по-специално в маркетинга и рекламата.

Кирил разказа за опита си с хипнотичната регресия в минали животи и бардо (състоянието между два живота). Разказа за нуждата от поддържане на постоянна дълбочина на транса и нуждата от обратна връзка. Според него дълбочината на транса и достоверността на спомените се индикира от емоционално наситени, кратки и фрагментирани прости думи и изречения. Кирил сподели вижданията си за актуалната достоверност на ‘’връщането в минали животи”. Без да отрича феномена, той вложи доза здрав научен скептицизъм и изрази вижданията си относно конструктивните способности на паметта – блендинг, прайминг, флаш балбс и др. при досега с капсулираната дългосрочна памет/ несъзнаваното. Според Кирил стойността на хипнотичната регресия се състои в терапевтичния и ефект!

Д-р Димитър Тенчев

Трамсперсоналната психология в хипнозата. Трансперсонална хипноза и хипнотерапия

Д-р Тенчев говори за опита си при практикуване и преподаване на холотропно/ ребъртинг дишане и хипноза: преживяваните трансперсонални състояния на променено съзнание – дуално единство, отъждествяване с други индивиди, с колективното несъзнаваното на групи хора/ нации, преживяването на фетални и ембрионални състояния, идентификацията с растения и животни, надхвърляне на линейното време и ординарното пространство, енергетични феномени на финото тяло/ тела, преживяване на архетипни животински духове, супракосмическа и метакосмическа пустота (пустотата/ вакуумът са разглеждани не само от съвременната квантова физика, но и от древните системи за себеразвитие). Димитър Тенчев разказа за вижданията на Станислав Гроф относно психотерапевтичните нива: 1) биографично, 2) перинатално и 3) трансперсонално. Сподели личните си виждания относно съвременната психология и мястото на трансперсоналната психология като един авангарден неин клон.

Иво Величков, психолог – психотерапевт

Иво разказа за опита си с балийската школа по вътрешни бойни изкуства Санди Мурти. Т.н. посветени в тази школа имат способността да въздействат директно върху човешкия (или животински) мозък от разстояние, невербално, а единствено с помощта на волята си. В бойната школа това въздействие се проявява във волево отклоняване на атакуващите движения на противника – просто със силата на ума. Според Иво Величков въздействието има връзка с т.н. огледални невронни системи в мозъка. Въпросната школа има представители в България и мнозина вече са задоволили скептицизма си чрез лично участие във въпросните атаки. Иво сподели опита си от такова участие – загуба или отклонение на съзнанието/ волята за миг – в момента на атаката. Колкото и странно да звучи, става дума за преживян личен опит, за недвусмислена емпирия, която би могла да стане обект на честно научно изследване. Иво разказа накратко и за филипинските лечители хирурзи, които без помощта на разрез или инструмент, с голи ръце проникват зад стомашната стена и буквално оперират пациента – без раняване, разрез, отвор и психофизическа травма от какъвто и да е вид, тези лечители извършват хирургически интервенции.

В заключение искам да благодаря на организаторите на конференцията: Калин Цанов, Трифон Павлов и Георги Милошев за чудесната възможност да се докосна до опита на дългогодишни практици в хипнозата и хипнотерапията! Ако трябва да бъда напълно честен, никога не съм бил на психологична/ психотерапевтична конференция, която толкова силно да ме заинтригува!

Орлин

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравейте!

Какво мислите за шоуто по БТВ с Иво Величков?

Гледах го преди малко за пръв път. Хареса ми. Иво има едно много спокойно сигурно излъчване, въпреки бързия си говор (аз обичам по-бавен говор). Това, което той прави се нарича сценична хипноза. Спомням си как преди много години съм гледал подобни изпълнения в циркове, идващи от чужбина, най-често от индийци. Според мен шоуто е добро за повдигане имиджа на хипнозата сред обикновените хора. Сред по-образованите и учените обаче със сигурност ще има обратния ефект. Но хипнотерапията е насочена предимно към народа, разбира се. Освен това сценичната хипноза е твърде различна от клиничната. Според скромния ми опит това, което Иво прави е реално възможно единствено при хора, с които той преди това е работил успешно, имат му пълно доверие и рапорт с личността, гласа и техниките му. А и да не забравяме когнитивното определение за хипнозата: влизане в роля чрез отговор на очакване! Тоест съзнателно приемане ролята на хипнотизиран, която ако е приемана достатъчен брой сесии от роля се превръща в актуално влизане в транс, индуциран от терапевта. Направи ми впечатление, че иво използва максимално директни сугестии, което работи единствено при много хипнабилни хора или при много дълбок рапорт, изграден в повече от няколко сесии. Но - шоуто е чудесно! Дано да мога да го гледам пак другия петък!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, нова съм във форума, макар че от години чета. Поздрави на всички :) .

Интерено ми е има ли сред вас някой който е опитвал да се подложи на хипноза и какви са впечатленията. Аз стигнах и до такав "опит" . Бях на посещение при терапевт, с желанието да се подложа на хипноза. Както предполагам е нормално - имахме първоначален опознавателен разговор и остатъка от посещението ми беше вид релаксация / караше ме да си представям картини, да се отпусна, т.н./ Предполагам това е вид хипнотизиране, но аз не изпаднах в такова състояние, макар че наистина се отпуснах. На следващото посещение терапевтът ще се опита да задълбочи това ми състояние. При вас как е било? При това въвеждащо отпускане, изпадате ли в някакво друго състояние, различно от моето??? Малко се притеснявам , че може да не съм податлива, а се надявах да си помогна.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Здравейте, нова съм във форума, макар че от години чета. Поздрави на всички :) .

Интерено ми е има ли сред вас някой който е опитвал да се подложи на хипноза и какви са впечатленията. Аз стигнах и до такав "опит" . Бях на посещение при терапевт, с желанието да се подложа на хипноза. Както предполагам е нормално - имахме първоначален опознавателен разговор и остатъка от посещението ми беше вид релаксация / караше ме да си представям картини, да се отпусна, т.н./ Предполагам това е вид хипнотизиране, но аз не изпаднах в такова състояние, макар че наистина се отпуснах. На следващото посещение терапевтът ще се опита да задълбочи това ми състояние. При вас как е било? При това въвеждащо отпускане, изпадате ли в някакво друго състояние, различно от моето??? Малко се притеснявам , че може да не съм податлива, а се надявах да си помогна.

Ами мен са се опитвали да ме хипнотизират преди години- по мое желание естествено- поне трима души..и така и не стана...Обяснението, което ми дадоха е, че колкото по-интелигентен бил човек- тобкова по-лесно се поддавал на хипноза...така че, подадоха ми топката...

Предиш няколко години решавах тестове- ама сериозни тестове, определящи коефициента на интелигентност- IQ..и въпреки че опитах цели три пъти, най-добрия ми резултат бе с две точки по-малко от 80...

А 80 точки са долната граница на "нормата" за интелигентност...С ай кю между 64 и 78 точки, попадам в категория "Форест Гъмп"- така че, по отношение на обяснението защо не бях хипнотизиран..топкаа така и си остана до ден днешен в мен...

Така че, не се безпокойте. Хипнозата е привилегия на интелектуалците...мен ме устройва простата трудотерапия, а пък ако трябва да върша неща, състоящие се от монотонни, еднообразни и повтарящи се действия- е тогава медитацията ми е в кърпа вързана...

А кое е най-честото еднообразно и монотонно нещшо което правим- да ходим...И така, разхождам се и медитирам в крачка...а след като съм устроен за това- защо ми е да се кося за някаква хипноза...

А и аз съм напълно убеден в това, че хипнозата не помага, но пък съвсем не съм убеден, че хипнозата не вреди..при това- много повече отколкото човек може да предположи... :)

Линк към коментар
Share on other sites

"Димитрина Митрева, магистър психолог, хипнотерапевт

Личностови черти и податливост на хипноза.

Димитрина представи изследването си, в което чрез използването на психологически инструменти – тестове, е достигнала до интересни резултати. Жените като цяло са малко по-хипнабилни. По-добро въображение, по-голяма хипнабилност. Интересни резултати имаме по скалите за екстраверия/ интроверсия и социална потентност/ импотентност. Противно на очакванията, по-социално потентните екстраверти са по-хипнабилни, а по-малко социално потентните интраверти са значително по-малко хипнабилни. По скалата за самоконтрол Димитрина получава амбивалентни резултати – 50/50% хипнабилност – тоест при висок самоконтрол, който винаги е показател за несъзнавани тревожни когнитивни схеми, хипнабилността зависи по-скоро не толкова от самия самоконтрол, но от други психически движения, например наличието или не на съпротиви към терапевта. Изследването на Димитрина Митрева беше проведено, систематизирано статистически и представено изключително високо научно и според всички международни изисквания за психологичен рисърч."

Тоест колкото по-екстравертен е човек, толкова по-лесно бива поставен в съноподобно състояние. Защото няма опит с пребиваването в субективната си реалност.

Има много митове около хипнозата. Всъщност всяка една школа по психотерапия я използва в нейния по-широк вид. Когато се създаде връзка на доверие и рапорт, клиентът се разтваря и това е нормално.

Ето линк за митовете при хипнозата. И мнението на Д. Тенчев за митовете.

Накратко: тъкмо нагласените шоу програми и ефектни филми създават една много крива представа за реалността на хипнозата каквато е и взаимодействието между клиента и терапевта. Първо, човекът трябва да иска да бъде в хипноза и да сътрудничи, да влезе в роля, да бъде добър актьор дори. Ако не се получава от първия път, ако има желание и влиза в ролята на хипнотизиран, тя се превръща в действителност. Няма начин терапевтът да "забие: някакво нежелано нареждане, постхипнотично внушение - тогава клиентът или се стряска и излиза, или потъва в дълбок сън и не чува гласа на терапевта - защото има морален буфер (суперего), който го предпазва автоматично. Няма такова нещо, че може да остане в хипноза и да не се събуди - дори да бъде оставен, след малко като няма връзка с гласа на терапевта или заспива (и след минути се събужда нормално) или се събужда. За навреждането - Буууу ;): това е много серизна заблуда, основаваща се на лични паранои, но твърде далеч от реалноста. Всъщност хипнотизирането и транса е твърде по-малко вероятно да навредят дори от шофирането по улиците или контакта с шефа. Напротив, цели се подобрение и терапевтът затова е седнал там да се занимава с пациента, защото е добронамерен. ХИП беш еписал, че не познава човек, на когото с хипноза да е навредено - от личния му опит и принципно. За такова вярване допринасят мистичните схващания, че пациентът е изцяло в ръцете, под волята на терапевта - което е абсурд!

Въобще масово разпространените мистики около хипнозата по-скоро пречат, отколкото помагат за развитието и реалната и роля в психотерапията!

Линк към коментар
Share on other sites

При това въвеждащо отпускане, изпадате ли в някакво друго състояние, различно от моето???

Повтарям, някъде писах, че човек е от двама - един мислещ и втори, който го доказва.

Мисълта създава конструкции, които за жалост при повечето от нас не са всеобхватни и далеч не съвсем верни.

Частичното е рамкиране, ограждане и слугува на самата мисловна конструкция.

Хипнотерапията не е панацея, но възможността да се преживее във времето на променено съзнание, различното в "удобната" постройка на мислещия, е като премахване на илюзорна стена.

Няма как да се мине без "вреди", когато има наново "препострояване".

След отпускане, човек усеща, колко и къде е бил "стегнат".

Линк към коментар
Share on other sites

През юни ще се проведе обучение по хипнотерапия (долу в страницата), организирано от "Българска асоциация по хипноза".

Разбира се, че не е панацея! По-скоро е част от терапията. Именно филмите, свързването и с окултните феномени и шоу програмите създават едно силно преувеличено и изкривено очакване за хипнозата, което както писах по-скоро пречи на реалната работа!

Линк към коментар
Share on other sites

Не ми трябва никаква хипно-за (т.е. сън-оза). Трябва ми буд-оза. И си карам на буд-оза и ми стига.

Подозирам, че не ставам за хипнотизиране и така трябва. Никой не може да ми бърка в телевизора. А тези дето не са развили още усещане за вътрешната си реалност, дали не се поддават на хипноза точно защото "спят" и не усещат коя ръчка точно им дърпат и защо тва не ги кефи (и не им и трябва, щото могат и сами)?

Във връзка в б(уд)-озата препоръчвам пиенето на б..-оза.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Имаш чудесното умение да си директна! Радвам се, че ти нямаш такава нужда. Това, че ти може би нямаш обаче (дано), не променя реалната картина. Темата е за хипнозата и хипнотерапията принципно, а не за индивидуалните нужди на някой потребител на форума. Преди да "изсипеш" това "нежно" мнение, прочете ли заблудите около хипнозата - защото ми се струва, че споделяш повечето. Нищо лично, просто се вижда отдалече.

Благодаря ти за искреността още веднъж. Права си за хипнозата - тя трудно работи при личностови разстройства (характеропатии). Там сила има когнитивната терапия - проследява кривото филтриране на информацията и виждането на света през кривите вътрешни огледала. Затова пък хипнозата има добра сила при неврозите - при паник атаките например. При натрапчивостите е основен метод, при хипохондрията (разбирай тежка такава, а не разговорния термин за "меренето на кръвното" на бай Иван...), при депресията също. При зависимости като цигари например. Или при хиперфагия. При генерализирана тревожност, неврастения и психастения работи чудесно. За обектните фобии дори няма нужда да споменавам - там хипнотерапията е решаваща.

Колкото и странно да звучи, чрез хипноза нарастват гърдите с 2-4 см (когато има нужда от това, разбира се :) ). За около 3 месеца или 12 сесии - проверено е и се прави дори в Б-я :) .

Та - здравият няма нужда от хипноза! А психопатичният ще я отрече грубо през призмата на характеропатията си. Но невротичните разстройства определено се повлияват добре от хипноза, поне като част от цялата терапия!

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки има право на мнение. А за четенето, чета, но това няма връзка с мнението ми.

П.П. Едно "излекуване", което не идва от вътрешната сила на индивида, а е някакво бъркане в телевизора отвън, не е истинско и не е трайно. Никоя теория не може да ме убеди в обратното. А хипнотизиращият също си навлича неща, които не ми се обсъждат тук. Всеки си прави каквото прецени за правилно. И си носи последствията.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки има право на мнение - обосновано и логично, а не "скачащо към заключения" на базата на предубеждения!

Има школа в хипнотерапията - когнитивна хипнотерапия, при която чистата хипноза се предшества от анализ и реструктуриране на рационално съзнателно ниво. Самата хипноза при този стил работи с причините за разстройството вместо да замазва проблема.

Психотерапията по принцип служи именно за активиране вътрешните сила, познание, осъзнаване и промяна на човека - просто асистира в случването на тези феномени. А при психичните разстройства е по-скоро изключение възможността за самостоятелна промяна.

Но, разбирам те - имах подобни разбирания само преди няколко години. Психосоциалната реалност обаче е друга!

Линк към коментар
Share on other sites

Моето мнение не се основава на предубеждения, а НЕ се поддава на логически схеми. Освен това не съм професионално заинтересована и това ми придава известна обективност, поне дистанцираност. Както казах, това, което човекът сам чрез вътрешната си сила е постигнал, то единствено е реално. Всички други методи на "лечение" са външни и "козметични". Те могат да бъдат временно средство, но не са "чудеса", макар и да претендират понякога да са такива. Лечителят, който знае това и не го обяснява на пациентите си, носи доста сериозна отговорност и съответно последствия. Независимо от това какво писал някой по книгите, това е положението.

Не държа Орлин да е съгласен и не мисля, че хипнозата ще изчезне, защото мисля така. Cool down, baby. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

А ако не може да стигне до тази вътрешна сила и нито духовността, нито усилията му помагат, както е при психичните разстройства? Никой не предлага чудеса, макар че често са очаквани - защото е по-лесно ;) . Ако мнението ти не се основава нито на логиката, нито на опита ти в хипнозата, нито на обективни изследвания, то едва ли е резултат на обективни познавателни стъпки в достигането му. Кул съм, споко ;) - просто моят опит говори за друго!

Линк към коментар
Share on other sites

Нямам нужда от познавателни стъпки в областта на пушенето на цигари, ако не ме кефи цигарения дим. Нямам нужда от патерица и от това да опознавам ходенето с нея, ако си имам крака и вярвам, че те вършат същата работа. Нямам нужда от нищо излишно, колкото и изкилифинчено някой да ми го е формулирал.

Това с подлагането на съмнение на личните, вътрешни, както ги наричам, опитности на човека, на неговата самодостатъчност с други думи, с цел той да бъде убеден в ефективността на някаква външна терапия, е обичаен прийом на терапевтите. Все пак иначе ще останат без работа. Но това е разбираемо. Докато има хора, които вярват, че не могат да си помогнат, ще има и хора, които да им помагат отвън. Работата на това ниво не ме вълнува и Орлин явно не може да живее с тази мисъл.

П.П. С което не казвам, че терапевтите нямат право да съществуват, но просто не вдявам, ако нямат личен интерес и всичко е с цел само да се помогне (тоест няма участие на егото), защо не оставят наистина здравите да си мислят като "здрави" и не убеждават "болните". Ето това ме смущава в целия "терапевтизъм". Абсурдно нали? Искаме да помагаме на хората да оздравеят, но не можем да живеем, ако някой заяви, че няма нужда от нас... И пишем ли, пишем...

Ако това, което казваш, е вярно, Орлине, не съм аз човекът, който се нуждае от убеждаване. А и изобщо някой има ли нужда да бъде убеждаван?

По друг начин казано: Ай стига вече!

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Добре, не можеш ли да се опиташ да излезеш за малко от "обувките" си и да влезеш в тези на хората, за които споменавам по-горе? Хипнозата далеч не е панацея и никой не я представя за такава - поне ако е заслужаващ внимание човек. Определено обаче е много научно проследима и с доказани в много експерименти резултати. Естествено, че нужда от нея имат хората с някакъв проблем. Такива има и то далеч повече отколкото може човек да си помисли. Ако при теб могат да бъдат проследени известна свръхгенерализация, преувеличаване и тунелна визия, прозиращи в мненията ти и което е нормално, защото всеки си има неговите си кривотийки, идващи от предразсъдъците му, то при други проблемите са далеч по-тежки и човек трудно може да ги реши сам. Както и да е, ако имаш да кажеш нещо смислено и разумно, кажи го. Наистина имам и друга работа освен писането по форуми. А пиша тук именно, защото срещам интересни и разумни мнения. Не пиша като професионалист тук - не съм на работа и не ми се плаща. Би ми се искало обаче във форум за съзнателен живот да срещам съзнателни и културни мнения вместо повърхностни себепроекции/ излияния.

Може би наистина е добре да спра писането тук, както предлагаш. Не държа да пиша, не и ако срещам подобни абсурдни мнения. Както казах, за писане тук пари не получавам, така че поне бих искал да ми е гот. Аз като не разбирам нещо, просто мълча или поне питам и се интересувам, а не приравнявам океана с чашата вода. Психотерапията е наистина океан - аз едва едва съм се топнал в него и съвсем нямам претенции дори за добро плуване в него. Когато обаче булгаристанците започнат да изразяват ориенталско - атавистичните си визии по отношение на тази дълбока и много тежка професия, ме заболява. Нерядко дори в този форум срещам мнения за психотерапията и терапевтите, граничещи с абсурда, пълни с неразбиране и дори обвинения. Това ме натъжава. Ако измежду хилядите професии се направи извадка на десетте най-тежки и изискващи, то психотерапията ще бъде в първите три. При това в държава като Б-я където няма почти никакво познание за актуалната ситуация около терапията, материалните облаги от тази професия са съвсем неголеми, а отговорността за сметка на това огромна. И чуваш някакви изсмукани от пръстите пълни с пораяващо невежество и динозавърска грубост мнения ... Е, плюнка явно има много! Няма проблем, балканите са полуостров на "неограничения абсурд"...

Линк към коментар
Share on other sites

Ако при теб могат да бъдат проследени известна свръхгенерализация, преувеличаване и тунелна визия, прозиращи в мненията ти и което е нормално, защото всеки си има неговите си кривотийки, идващи от предразсъдъците му, то при други проблемите са далеч по-тежки и човек трудно може да ги реши сам.

Орлине, мисля че първият принцип на терапевта е да анализира този, който е искал да бъде анализиран. Нито съм дошла при теб за съвети, нито съм ти ги искала. Помагай на този, който ти иска помощ, иначе току виж си създал проблем където не трябва. Разбирам професионалната деформация, но много те моля да си насочиш вниманието към друг. Това, че изказвам мнение, е окей дотолкова, доколкото в темата е добре да са представени различни гледни точки, включително и непредубедени (от научна литература) мнения на непрофесионалисти. Нямам намерение обаче да слизам на твоето ниво и да се занимавам с анализи на твойта личност. Включително и поради факта, че предпочитам да се концентрирам върху правините на хората, а не да търся кривини, където и както ми се привиждат (според отсенките на светлината, давани от егото ми). Най-малкото осъзнавам субективността си и факта, че егото на човека прави ей такива неща.

П.П. Днес на майтап мислех за твое успокоение да ти предложа сега като се прибера в София да се пробваш да ме хипнотизираш. Току-виж за твоя изненада се получило - знам ли, може да открия нещо ново за себе си. Но после се отказах. Най-напред, защото не ми е нужно, но и второ, защото Еси беше разправяла на Борислав след срещата с мен някакви легенди за хипнотичния ми поглед, по повод което той реши, че трябва да се срещаме... дълга и широка ;) Та се притесних като е така да не взема да те хипнотизирам аз и да не си глътнеш езика. Имам малко такава способност да въздействам на хората, с тази разлика, че тя по-скоро ме смущава, отколкото възгордява. Някак си е недискретно да бъркаш на хората толкова надълбоко без да са те канили, а при мен това просто става от само себе си, неволево. Няма да се впускам в подробности.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Не ми трябва никаква хипно-за (т.е. сън-оза). Трябва ми буд-оза. И си карам на буд-оза и ми стига.

Подозирам, че не ставам за хипнотизиране и така трябва. Никой не може да ми бърка в телевизора. А тези дето не са развили още усещане за вътрешната си реалност, дали не се поддават на хипноза точно защото "спят" и не усещат коя ръчка точно им дърпат и защо тва не ги кефи (и не им и трябва, щото могат и сами)?

Във връзка в б(уд)-озата препоръчвам пиенето на б..-оза.

Ами...докато си държиш антенка на покрива- знаеш ли...дали някои не бърника....

Като бях бебе, един следобед толкова скучно ми беше в кошчето- играх си с биберон, играх си с дрънкалки, лигавех се спонтанно (и си налигавих възглавницата)- растяха ми зъби...и единственото което ставаше за чесане на зъби беше кабела, барабар с антенката....От тогава до сега, нямам проблеми с хипнозата- няма антена, няма кабел- никой не може да ми бръкне в телевизора...пък!

Линк към коментар
Share on other sites

Не ми трябва никаква хипно-за (т.е. сън-оза). Трябва ми буд-оза. И си карам на буд-оза и ми стига.

Подозирам, че не ставам за хипнотизиране и така трябва. Никой не може да ми бърка в телевизора. А тези дето не са развили още усещане за вътрешната си реалност, дали не се поддават на хипноза точно защото "спят" и не усещат коя ръчка точно им дърпат и защо тва не ги кефи (и не им и трябва, щото могат и сами)?

Във връзка в б(уд)-озата препоръчвам пиенето на б..-оза.

Ами...докато си държиш антенка на покрива- знаеш ли...дали някои не бърника....

Като бях бебе, един следобед толкова скучно ми беше в кошчето- играх си с биберон, играх си с дрънкалки, лигавех се спонтанно (и си налигавих възглавницата)- растяха ми зъби...и единственото което ставаше за чесане на зъби беше кабела, барабар с антенката....От тогава до сега, нямам проблеми с хипнозата- няма антена, няма кабел- никой не може да ми бръкне в телевизора...пък!

Много точно! Приключвам предаването!

П.П. И приемането...

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти !

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки има право да вярва в каквото си иска. Дори в снежанка и феята със зъбчетата. Относно хипнозата, аз самия не вярвам прекалено в нея - не повече, отколкото има нужда. Първо, не вярвам в мистичността, която някои и приписват. Вярвам, че ве нещо съвсем обикновено. Вярвам, че всеки от нас ежедневно изпада в хипноза многократно през деня докато пътува или се "отплесне" на работа или другаде. В хипноза сме докато сме се вглъбили в интересен филм и е грабнал вниманието ни. Защото хипнозата не е нищо повече от насочено внимание или по-скоро "грабнато" без усилие внимание. Силата и се преувеличава, а оттам идват и много неразбирания. Колкото гледането на филм или играенето на комп. игра въздействат дълбоко, толкова и хипнозата. По същия начин обаче съзнанието присъства и в двете. Доколкото играенето на дадена игра или четенет на книга, която е грабнала вниманието може да остави постхипнотично внушение, толкова може и хипнозата. Наистина може, но съзнанието най-често осъзнава залагането и може да реши дали да му се подчини или не. Разликата при хипнотерапията е, че задаваните внушения в образен, емоционален и вербален вид са умишлено лечебно насочени. Същото не може да се каже примерно за филмите или рекламите, които постоянно ни сугестират. Няма кой знае каква мистика в хипнозата - нещо съвсем обикновено е. Ореолът на тайната около нея според мен по-скоро и пречи, защото създава един воал от страх, една мъгла, от която няма нужда. Хипноза се получава и работи само ако човекът иска! Ако има съпротива и скептика може да бъде приспан, използвайки именно тази съпротива, но не и терапевтиран. Защото в съня никакви внушения не достигат до човека. Ако достигаха, щяхме да учим езици насън или половинките ни щяха да ни нашепват: "Утре ще влезеш в бижутерския магазин и ще ми купиш пръстен номер 16..." и прочие. Но не става точно така.

Някои свързват къде съзнавано къде не хипнозата с магията, вуду проникването в съня и т.н. Интересното е, че за тези феномени знаем също от филмите или книгите, но в действителност не се знае доколко такива преживявания идват от реално вмешение и доколко от собствени страхове и налудности.

Аз лично имам твърде скромна практика с хипнозата и по-точно не с някаква самоцелна хипноза, но с хипнотерапията. Много по-лесно работи ако се представи например като: "хайде сега да направим една визуализация!" "... релаксация", "... медитация", "упражнение". Тогава се заобикалят предразсъдъците, заблудите около хипнотерапията, за които споменах по-горе. Имал съм случаи, в които човекът само като чуе думата хипноза и тя събужда в него силна доза съпротива, идваща от страха от предразсъдъците. А те пък идват от погрешните натрапвания на мистика и свръхвъзможности на този метод от филмите, книгите и магическото мислене. Същите хора обаче си потъват лесно и дълбоко, когато им се предложи визуализация или медитация. Просто самата дума хипноза се е превърнала не от сега, но от доста време в една котва за ума, която автоматично отключва какви ли не суеверни несъзнавани дълбоки страхове. Голата истина в терапевтичната практика е далеч от такива представи. Всичко е много по-простичко и естествено. А резултати има дотолкова, доколкото и двамата искат и могат да ги има. при терапевта се иска опит, знания, личностово присъствие. При клиента се иска желание за кооперация и доверие. Ако някой не се е сблъсквал с болезнеността на натрапчивите мисли да речем или посттравматичен страх и т.н. може да приказва каквото си иска и в мнението му да прозира просто незнание и липса на опит. Моята практика говори, че при немалък брой психични проблеми именно хипнотерапията е ключовия метод за промяна. Ни повече, ни по - малко. Без никакви мистики и преувеличения, но и без подценяване!

Линк към коментар
Share on other sites

Една моя приятелка има панически страх от всякакви хвъркати. Като парализирана е от тях. Бях си говорила с нея, заради крайността на това състояние, дали не е добре да се подложи на хипноза. Имам познат, който прави това, но го представя за това, което е - завъртане на някое и друго болтче тук и там, това не е духовна практика и не бих го смесвала със съвместната медитация. Мойта приятелка тогава се отказа, а аз като се замислих, дадох й право. Хипнозата все пак си е някаква игра с времето, опит за контрол на това равнище, тъй като на духовно равнище си има точно определено време, в което нещо се изчиства, има си определени уроци и опитности, през които човекът трябва да си мине, за да дойде изцелението. Хипнозата е опит да се прескочи тази отсечка, да се постигне излекуване преди пациентът да е готов за това, да е надрастнал причините за него. А той е "готов" тогава, когато времето настъпи на всички нива, а не когато умът определи. И впрочем изчистването е неизбежно. Като дете имах панически страх от кучета. Не съм правила нищо за него. Просто в резултат на духовното ми израстване страхът постепенно изчезна, дори не забелязах как. Един ден просто открих, че го няма. Това се случи заедно със задълбочаването на чувството ми за единство с природата като цяло. Роля изигра и посвещението ми в рейки. Хармонията естествено замести страха.

П.П. Съществува, разбира се, духовно изцеление на всички нива, при което времето се преодолява, просто се излиза извън него. Но това излекуване чрез Светия Дух няма общо с бърникането на чисто ментално равнище. Разликата е включително и в това, че докато едното действа по вертикала, другото принадлежи само на една плоскост. И точно заради "плоскостта" си не е истинско излекуване. То не е отвъд времето, а бъркане в механизмите на времето. И точно поради това може да бъде опасно. Има равнища, на които хората, освен ако не са изпълнени от Духа и не оставят той да действа чрез тях, а не те самите волево, не са компетентни да се месят с ума си.

С което не разубеждавам хората, а просто казвам какво е моето виждане. Всеки си решава за себе си.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Има трансперсонална (духовна/ езотерична) хипноза. Дали и докъде такава може да бъде практикувана от терапевта, зависи от личниите му опитности, разбирания, съзнание. Просто според мен дори при духовно насочената хипноза и терапия като цяло, е добре да има запазена здрава връзка с обективната реалност - не защото е най-истинската погледнато от по-висока визия, но защото сме в нея и учим уроците си в нея. Тук терапевтът избира кога да докосне по-висшите нива на човека пред него - ако пациентът е материалист, става само много индиректно и бавно. Ако обаче е отворен за духа (за Себе си), може спокойно да се работи трансперсонално. Така че, хипнозата има широк обсег.

Съвсем не съм сигурен, че "изчистването" е толкова неизбежно. Дали едно биполярно разстройство или генерализирана тревожност или паник атаки се "чистят" от само себе си толкова лесно, това е роторичен въпрос.

Хайде весел ден! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

А какво е "обективна реалност"? Защото "обективност" е понятие, непознато на оборудвания с пет сетива субект-индивид.

Просто много често се споменава "обективно" и "реално" в съчетание, но пък практически таквоз животно нема...Малко не е по темата, но понеже се споменава връзка с тази реалност- ако знам каква ли ще да е обективната реалност, бих направил нещо по въпроса с връзките :)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, няма такава, съгласен съм. Но това е наистина за друга тема! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...