Inatari Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Страхът придобива форма в най- различни аспекти на нашия живот , както и любовта намира материалното си изражение . Преди да ги материализираме и да им дадем форма , те наистина са само светлина и тъмнина. Но резултатът от това , как живеем дали в светлина , дали в тъмнина , дава живот на любовта и светлината или на страхът и мракът . Няма хора , които да са изцяло в любовта и светлината или такива , които да са подвластни изцяло на тъмнината и страха. Ние сме светлинни същества , но мракът и сянката дебне всеки един светъл лъч от нашата любов. Трудно е опазването тъкмо на любовта в сърцето и желанието за живот и обичта към другите . Лесно е да се даде форма на страха, да се внуши страх ,да се отдадем на омразата си . Трудна е другата материализация на любовта , на любовта да се намерят формите . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Няма основни форми на страх. Както няма основни форми на любов. Жената е или бременна или не е. Това е. Страх - тъмнина. Любов - светлина. Друго няма. Останалото е разновидности и нюанси, съответно на тъмнината и светлината. Един съвет за тези, които се страхуват от каквото и да е. Когато бях дете, ми свърши добра работа. Излизайте нощно време в най-голямата тъмнина, когато уличното осветление е вече изгасено, разхождайте се сами с часове в тъмното, първоначално из познати улици, а после в непознати. Правете това като първите няколко пъти си представяте, че е ден и грее ярко слънце и виждате всичко. На третия път вече повечето от страховете ви, независимо какви, ще са достатъчно стопени. И така, когато сте правили това многократно, ще се научите да виждате и в най-голямата тъмнина, поне искричката светлина. И когато тя ви води, всеки път тази светлинка ще става все по-голяма, докато се превърне в ден. Това ми прозвуча красиво замислих се и си признавам не бих го направила. Явно доста страхове има в мен. Но е интересно като вид себеопознаване. Познавам човек който се "лекува" така ,но ходи нощем по планините с двете си кучета. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 А какво мислите за съмнението? Доколко то е форма на страх и доколко проява на разумна предпазливост? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Съмнението е разумна предпазливост, когато ни стимулира да проверим внимателно постъпващата информация и вариантите за нашето поведение и решение, както и да сменим различните гледни точки, за да разберем по-добре ситуацията. Съмнението се превръща в страх, когато стимулира въображението да създаде неблагоприятни за нас ситуации, които интерпретират по изопачен начин постъпващата информация или заместват липсващите в нея елементи. Получава се "сива информация". Умът може да се справи с това, ако е приучен да проверява и пресява фактите от въображаемите "данни". Ако умът, обаче, е поставен в служба на силно его, то дава приоритет на своите фантазни "данни", а не на фактите и дори отказва да провери дали измислените от него самия ситуации отговарят на действителността.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dian2n Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 (edited) Страхът е проява на подсъзнанието. Ясно е че страхът от смъртта ръководи доста от действията ни.Но има и редица други страхове които не водят до смърт.Някои от тях дори са безмислени страхове. Ще говоря само за обикновения страх.Няма да засягам страха от неуспех, от злепоставяне и други по специфични страхове. Говоря за обикновеният страх който не се повлиява от разума-за подсъзнателния страх (ако щете за примитивния страх). Ето сега е 3 часа през нощта ,вратата до мен е отворена за да става течение ,че в жегите трябва да се проветряваме през нощта (поне тия които нямат щастието да имат климатик).Докато лампата свети всичко е наред.Но след като свърша с тази тема ще си лягам, а тогава лампата ще я угася.Какво ще стане с вратата? Дали ще я затворя? Най-вероятно да.Защото ме е страх.От какво ме е страх? Ами например ,че когато се обърна ще видя през нея да влиза някакво същество.Или докато стоя и чакам да заспя , нещо ще се промъкне безшумно в стаята и ще стои зад гърба ми . Не че вярвам наистина ,че това ще стане.Не че ако вратата е затворена то не може пак да влезе (какво като го чуя ).Самата възможност това да стане поражда страха. В този случай вратата се явява нещо като сигнална бариера която би ме предупредила.Нещо като бариера между фантазията и реалността.И по-скоро като обратен датчик-докато всичко е тихо проблем няма-фантазиите са в света на фантазиите а реалността си е реалност.Но когато бариерата липсва? Остава разумът.А дали силата на разума е предпоставка за разграничаване на фантазия от реалност? Не е ли всъщност силният разум този който многократно се е убеждавал в това че и най-малко вероятните неща също могат да се случат.Дали разумните доводи могат да бъдат сигурна бариера срещу нашето въображение?♦ Ето как се получава ,че независимо от това че не вярвам в него всъщност се страхувам от него. Като малък и ме пращаха в мазата много ме беше страх и казвах така "предпочитам да се сблъскам със най-гадното същество ,но предварително да ме предупредят отколкото да се натъкна на каквото и да е но внезапно.Страхът от неизвестното. Как се преодолява страх който е извън контрола на разума? Как може човек да спре да се страхува от нещо което знае че не е възможно да се случи? В интерес на истината вече втора поредна вечер спя на отворена врата.Вярно че се старая да не поглеждам към нея.Вярно ,че несъзнателно се заслушвам в шумовете доста повече от колкото бих го правил при затворена врата.Вярно ,че се старая да не мисля за това (което значи че все пак страха е налице). ВЯРНО Е СЪЩО ТАКА ЧЕ ПРЕЗ ДЕНЯ ХИЧ НЕ МИ ПУКА КОЛКО Е ОТВОРЕНА ВРАТАТА КОГАТО СПЯ Също така не ме е страх от тъмното ,а от това което има в това тъмно. Също така утре ще се смея на това че ме е било страх , а довечера страхът пак ще го има. Въобще...защо нощта поражда страхове? Ако това е някакъв вид фобия то фобия към какво е? Редактирано Юли 30, 2007 от dian2n Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 505. Самовнушението във всеки отделен случай не прогонва, а само потиска страха. При първия повод той отново напомня за себе си, а ужасът - опасен затворник, нараства според натиска на изкуственото внушение. Всички Учения отхвърлят страха. От него можем да се избавим чрез метода на съпоставянето. Разкажете на попадналия сред пламъци за страшни зверове и той ще отговори:"От зверовете ще избягам, но как да се измъкна от пожара?" Градирайте възможните страшни неща и те ще отпаднат като сухи листа. Агни Йога - Огнен свят І Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Индианците казват: смел е този, който въпреки страха тръгва по пътя си, а не този който без разум и безстрашие се хвърля в битка.... * * * ВСЕКИ СИ ИМА ПЕТА АХИЛЕСОВА. В нея го точно релефът боде. Май че наистина трябват ни стресове, за да си кажем: "Сега, накъде?" Нямат покой завистливи професори. Нежната длан виртуозът щади. Само в турне са смешниците весели и наркоманите – шоу-звезди. Лош компаньон компенсира с каратето. Не е пророкът на себе си вожд. Храбър моряк няма страх от пиратите, ала се стряска в кошмар посред нощ. Йоги, крале на изкуствата бойни, славни експерти за всякаква вещ! В саморазвоя ви има пробойни... Бог да ви пази от световъртеж! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Една древна мъдрост гласи: Който се страхува ще бъде уплашен дваж по силно. Който престане да се страхува, пред него ще се отворят Огнените Врати. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Ценна мисъл за деня: Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува. (Дон Мигел Руис) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katysto Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Здравейте форумци, Много интерсна тема сте заформили тук. И аз съм от тези дето изпитват страхове. Но искам да разкажа за най-големия. Преди 4 години открих баща си починал в съня си. На пръв поглед не е чак толкова страшно, но от тогава видя ли заспал човек/даже и да знам, че той наистина спи/, винаги го проверявам дали диша. Това е по силно от мен, само при вида на заспалия нещо ме свива в стомаха и бързам да се уверя, че той само спи. Искам да ви помоля да ми подскажете как бих могла да се оттърва от този страх, защото тук прочетох доста поучителни и компетентни мнения. Благодаря на всички ви предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Здравейте Форумци (може би е по-точно да кажа Порталци хехе), В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните. Някой може ли да помогне? Според вас кои са основините форми на страх? Как страха променя живота ви/ни? От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО? Как се лекува страхът? Вие мислили ли сте по тези въпроси? Поздрави, Иво. Здравей,Иво първият страх е страхът от неизвесното от там тръгва всичко останало и накрая се стига до синдром на емоционален срив.Всичко от което ти и твоят организъм чуствате заплаха се нарича страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Страхът от неизвестното няма да ни безпокои, ако направим неизвестното известно. Това обаче, май не е свързано с емоциите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Когато ти писне от тази илюзия, рожба на болен мозък, която ти се прожектира в главата не е ясно защо и в чий интерес, когато се отдръпвеш от нея, но не волево, а заради породилото се отвращение, тогава и страхът изчезва. Че от какво да се страхуваш? Че ще се прекрати кошмарът? Ми нека, може пък да се събудиш в по-истинска реалност. Ако пък и целенасочено работиш за събуждането си в по-привлекателна реалност...тогава пък от к`во ще ти пука?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Хубава тема.Според мен само от Бог трябва да имаме страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Хубава тема.Според мен само от Бог трябва да имаме страх. Не, няма защо да се страхуваме всички живеем в Бог и Бог живее в нас.От нас се иска само да го обичаме и да си спомняме за него.Както нашите клетки в организма ни служа така и ние на Бог служим,ние сме клетки на Бог в неговия организъм.Всичко добро на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 сички ние като човешки същества сме несъвършени, и като такива бихме били клетки, от които би се получил един бог с високо кръвно, атеросклероза, който си позволява "тайно да гледа жените катосе събличат"(цитирам Хомър Симпсън- това е неговата представа за божествени възмзожности...), и понеже някои клетки са ракови, със сигурност този бог би свършил като пътник по някоя клинична пътека за палиативни грижи на онкоболни... Човек е клетка и съставна част на Цялото, само когато се е включил в това Цяло като осъзната Душа. Иначе, да се заблуждаваме с това че всички ние сме част от божественото тяло е като приспивна песен- хубаво звучи, но сънят не винаги е нещо от което имаме нужда в определено време... Според мен, няма нито един страх, който да съществува в настоящето- всички страхове са или в минало време или в бъдеще време- т.е. те нямат никаква основа в реалността, но действат по команда на човека, притискайки го отзад, диктувайки настоящето му чрез сенките от миналото и притискайки го отпред, чрез мрачните футуристични трилъри от бъдещето. Но никъде не съм открил, че като хора сме задължени да носим връв с тенекетата от миналото които дрънчат и ни проглушават ушите, нито пък да гледаме филми които по правило са само движещисе образи от отразена и пречупена светлина... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 (edited) няма защо да се страхуваме всички живеем в Бог и Бог живее в нас. От нас се иска само да го обичаме и да си спомняме за Него :feel happy: Всички ние като човешки същества сме несъвършени, и като такива бихме били клетки, от които би се получил един бог с високо кръвно, атеросклероза, който си позволява "тайно да гледа жените катосе събличат"(цитирам Хомър Симпсън- това е неговата представа за божествени възмзожности...), и понеже някои клетки са ракови, със сигурност този бог би свършил като пътник по някоя клинична пътека за палиативни грижи на онкоболни... Човек е клетка и съставна част на Цялото, само когато се е включил в това Цяло като осъзната Душа . Иначе, да се заблуждаваме с това че всички ние сме част от божественото тяло е като приспивна песен- хубаво звучи, но сънят не винаги е нещо от което имаме нужда в определено време... Според мен, няма нито един страх, който да съществува в настоящето- всички страхове са или в минало време или в бъдеще време- т.е. те нямат никаква основа в реалността, но действат по команда на човека, притискайки го отзад, диктувайки настоящето му чрез сенките от миналото и притискайки го отпред, чрез мрачните футуристични трилъри от бъдещето. Но никъде не съм открил, че като хора сме задължени да носим връв с тенекетата от миналото които дрънчат и ни проглушават ушите, нито пък да гледаме филми които по правило са само движещисе образи от отразена и пречупена светлина... :feel happy: Редактирано Септември 22, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Привет на всички! Кристияне, то и човекът не съществува в настоящето и това е основният му проблем. Ако човечето се връща в миналото, няма как да не изплуват наред с приятните спомени и страховете му от повторяемост на минали грешки. Ако ли пък се е отплеснало напред с мисли за бъдещето, от където отново дебнат миналите му страхове, то човечето, смело може да се каже, че бълнува. Както и филмите, така и ние - хората, сме пречупена светлина. Пречупена светлина не може друго да роди, освен още някоя и друга чупка на светлината... За страховете са изписани томове от психолозите, поне нещо от тях може да се прочете. Но не със синдрома на третокурсника медик, навлизащ в клиничните дисциплини и откриващ симптоми на всяка нокса върху себе си, а с непредубедеността на малкото дете, опознаващо света с широко отворени очи - всички религии прокарват тази червена нишка в ученията си - чистотата на непредубедеността. За да се избавите от страховете си, задавайте си повече въпроси. Този, който мисли, не се страхува. Този, който непрекъснато си задава въпроси, този, който не се фиксира в отговорите им, а търси нови и нови, и идея си няма какво е страх. Попитайте се какво е страхът и защо той ви владее. Попитайте се от къде извират страховете и ще си отговорите и как да се излекувате, ако сте от страхуващите се. Човек може да изпитва страх към какво ли не, може да се страхува и да диша дори или че ще спре да диша. Основният страх е този от себе си, защото човешкото същество не е изучило и не е наясно дори с минимална част от своите възможности, приема се за свършеност, приема определящи стереотипи за аксиоматична даденост и се идентифицира с тях. Всеизвестно е, че коренът на страха е в невежеството. Знанието, като източник на светлина, осветява неизвестността. Когато не се блокирате от "прозрения" колко човекът е несъвършен, колко човекът е нищожен, а отделяте повече време за изучаване и осветляване на някой въпрос, сами ще се убедите как страховете ви, каквито и да са те, преминават като безплътни сенки покрай вас незабележимо и вие оставате недосегаеми за тях. Защото любознателния човек не знае що е страх, той няма страхове, има жажда за знания, носи духа на откривателството и същевременно колкото повече открива нещата, отбулва и провижда, толкова повече просветва и се пречиства. Такъв човек носи винаги чистота на детското любопитство в себе си и застоят - страхът няма място в неговото съзнание. Прочетох една нова тема в Портала - за СЕС. Без да се обижда този, който я е открил, моля за извинение, дори не видях кой е той, това е без значение. Но, как може интелигентни хора като тук четящите и пишещите, да отварят подобни теми?!!!!!!!!!!! Американците отдавна са открили и причинителя на синдрома на хроничната астения, т.е. на хроничната умора - емоционална, физическа, всякаква. Моля, четете повече научна литература, дори и в пресата за публикации, подходящи за масови аудитории се пише за тези неща. И не ставайте жертва, отново на страховете си, търсейки избавлението си от друг. А този друг, в конкретния случай със СЕС, е нищо повече от голяма жертва на своите страхове, мислейки си, че се бори успешно с тях, като им е сложил етикетче с цена. Със страховете си може да се преборите само вие и никой друг самозванец отвън не би могъл да ви помогне. Бъдете по-силно вярващи в себе си, нали сте част от Бог, защо не вярвате на себе си?!!! И се усмихвайте повече! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Страхът от неизвестното няма да ни безпокои, ако направим неизвестното известно. Това обаче, май не е свързано с емоциите. Да, Станимире съгласен съм със мнението ти.Но не и със последна та ти фраза.Да точно това е свързано с емоциите 500 на брой са емоциите не спори защото аз няма да споря и знам защо,знам последствията от спора,знам също и причината.А сега всичко добро на теб и на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Интересна тема. Мисля, че всички нормални хора изпитват понякога страх и смелостта се състои да имаме куража да действаме въпреки страха си. Да действаш,когато не изпитваш никакъв страх не е абсолютно никакъв проблем "и баба знае" "...Въображението е може би най-мощния инструмент за подхранване на страха. То засилва многократно идентифицирането ни с дадени нежелани от нас събития/разултати/очаквания (болка, провал, несигурност и др.) и предизвиква у нас чувството за страх, без реално да сме ги преживяли. Единственото лекарство, което може окончателно да победи страха е светлината на душата. Това е свързано с битката между пазача на прага и ангела на присъствието. "-Много добре го е казал Станимир. Хубава тема.Според мен само от Бог трябва да имаме страх. Не, няма защо да се страхуваме всички живеем в Бог и Бог живее в нас.От нас се иска само да го обичаме и да си спомняме за него.Както нашите клетки в организма ни служа така и ние на Бог служим,ние сме клетки на Бог в неговия организъм.Всичко добро на всички. Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате. Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх." Все пак е огромно предизвикателство да се изправиш сам 'очи в очи' със страха. Когато е страх, разбира се, а не просто притеснение... Обаче това е изглежда най-сигурният път, ако не и единствен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Интересна тема. Мисля, че всички нормални хора изпитват понякога страх и смелостта се състои да имаме куража да действаме въпреки страха си. Да действаш,когато не изпитваш никакъв страх не е абсолютно никакъв проблем "и баба знае" "...Въображението е може би най-мощния инструмент за подхранване на страха. То засилва многократно идентифицирането ни с дадени нежелани от нас събития/разултати/очаквания (болка, провал, несигурност и др.) и предизвиква у нас чувството за страх, без реално да сме ги преживяли. Единственото лекарство, което може окончателно да победи страха е светлината на душата. Това е свързано с битката между пазача на прага и ангела на присъствието. "-Много добре го е казал Станимир. Хубава тема.Според мен само от Бог трябва да имаме страх. Не, няма защо да се страхуваме всички живеем в Бог и Бог живее в нас.От нас се иска само да го обичаме и да си спомняме за него.Както нашите клетки в организма ни служа така и ние на Бог служим,ние сме клетки на Бог в неговия организъм.Всичко добро на всички. Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате. Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх." Да,Криси съгласен съм със теб.Но знаешли кое този Лъв който черпи безстрашието си от нашия страх? Все пак е огромно предизвикателство да се изправиш сам 'очи в очи' със страха. Когато е страх, разбира се, а не просто притеснение... Обаче това е изглежда най-сигурният път, ако не и единствен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Здравей,Атлантида.Изкривеното възприятие ражда страха а страхът от своя страна нанася хиледи проблеми в организмът ни.Знаешли при страх какви хормони се отделят от надбъбречните жлези в организма на човека?И още нещо да те попита и защо се получава изкривено възприятие коя е причичината? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Здравей,Атлантида.Изкривеното възприятие ражда страха а страхът от своя страна нанася хиледи проблеми в организмът ни.Знаешли при страх какви хормони се отделят от надбъбречните жлези в организма на човека?И още нещо да те попита и защо се получава изкривено възприятие коя е причичината? Здравей chuchupei, надбъбреците отделят мощния хормон адренали предимно при стресови състояния - когато това е нужно при бягство или бой, при предстояща и очаквана тежка физическа работа (и никотинът повишава адреналина,но това е друга тема). Явно,когато решим че сме в опасност, организмът ни се опитва да помогне да се справим и защитим. Аз съм математик, но една от причините за изкривеното възприятие трябва да е неточна, непълна информация за нещата, или пълната липса на информация . Това пречи да преценим ясно какво може да се случи и за какво да се подготвим и поражда страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Leonid Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 А смятате ли,че е нормално човек да се страхува да се бие??Сетих се за един приятел който ми е споделял,че много се страхува когато около него се заформя конфликтна ситуация,чиито възможен изход е бой.Вие как смятате как човек може да се справи в подобна ситуация.Аз лично не мога да намеря решение.Ако се страхуваш от тъмното можеш да стоиш в тъмна стая,но ако те е страх да се биеш как би трябвало да постъпиш???Чакам вашите коментари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 А смятате ли,че е нормално човек да се страхува да се бие??Сетих се за един приятел който ми е споделял,че много се страхува когато около него се заформя конфликтна ситуация,чиито възможен изход е бой.Вие как смятате как човек може да се справи в подобна ситуация.Аз лично не мога да намеря решение.Ако се страхуваш от тъмното можеш да стоиш в тъмна стая,но ако те е страх да се биеш как би трябвало да постъпиш???Чакам вашите коментари Откакто започнах да се занимавам с бойни спортове на 18 годишна възраст, не съм се страхувал от физическо насилие. Изпитваш адреналин и тръпка, но в края на краищата какво може да ти се случи толкова? Нищо особено. Пък и в опасна ситуация, някак си не мислиш за страха си повече. По-скоро мислиш технически за позицията, какво трябва да се направи оптимално когато конфронтацията е неизбежна. Когато нещо такова ми се е случвало, и трябвало да се реагира, съм действал малко като на автопилот. В момента не бих ударил човек по никакъв повод. Мога да блокирам удар и евентуално да направя ключ или обездвижване. И това не бих направил без нечий друг живот да е заплашен. Също вероятно е просто да понеса удар и да дам възможност на човека да осъзнае грешката си. Обикновено няколко миролюбиви и съчувствени думи вършат много по-добра работа от физическото насилие. Но за това не трябва да изпитваме страх в сърцето си. Затова трябва да съзнаваме много добре мотивите си, да сме убедени защо се противопоставяме на нечие насилие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.