Guest НиколаДамянов Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Накрая - интересно ми стана твърдението "защото не господ побеждава, а животът ..." А нима ЖИВОТА не е от Господ ? Има ли наивник който да смята обратното ? ... Тук гранично се разминаваме. Значи съм наивник, който смята обратното. За мен да родиш не е нито енигма, нито нищо подобно. Всички млекопитаещи раждат. Естествени неща, затова сме хора. ... Мисля, че е много погрешно да се сравнява раждането между млекопитаещи и хора ... Привидно методиката е една - заплождане, износване и раждане (естествени неща!), но едните са подчинени на колективна Душа, а при другите става въплащение на Душа. Нали човека е "венеца" - би трябвало най-малко от това да произхождат съществени различия ?!? Все пак да оставил тези теории, които могат да доведат отново до спорове - кой как ще обясни нещата по изразно, от гледна точка на прочетени метафори... Мисълта ми е друга... Мнението ти ме предизвика да се замисля повече през уикенда, и стигнах до един извод, който май ще излезе много важен за всички стерилни майки ... "Попрехвърлих" почти всички случаи, с които се познавам лично и установих една закономерност - При доста жени, стерилитета идва основно от разминаване между духовното им ниво на развитие и нивото на Вярата, която трябва да притежава дадена жената. При драстично разминаване на тези две нива, много трудно една жена може да стане майка. Духовното ниво, най вече може да се измерва с качествата и добродетелите, които са натрупвани вследствие на опит от различни прераждания, ...а нивото на Вярата е променлива, до която трябва да се достигне в настоящият живот. Нужно е нещата да се хармонизират. В крайна сметка, ако няма хармония между двете "компоненти", с голяма убеденост може да се твърди, че плод трудно може да се зачене, а още по-трудно може да се износи и роди. В този ред на мисли като се има предвид, че само в България има над 470 хил. стерилини двойки, мисля че хората много лесно могат да решат проблемите си с простички равносметки, малко разумност и осъзнаване в тази насока... И да не се смята, че излизаме от темата,...нека да приемем, че децата са също едно Богатство. Редактирано Декември 1, 2009 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 От няколко дни си размишлявам по темата.Съшевремено наблюдавам всичко около себе си внимателно и го обвързвам по някакъв начин с нея.Дори темата да е различна се получават много интересни неща.Накрая приравних богатството с бедността и стигнах за себе си до извода ,че богатството трябва да бъде обгрижвано,което предпоставя ние да влагаме в него доста от себе си.В карйна сметка въпроса е за сметка на какво.А другия да можем да си направим разумен отчет в края на деня какви ще са последствията от действията ни и това дали ще ни направи ли това щастливи,удоволетворени от себе си.Богат е този, който е мъдър. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 Да, и аз съм стигнала до такива изводи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 Мнението ти ме предизвика да се замисля повече през уикенда, и стигнах до един извод, който май ще излезе много важен за всички стерилни майки ... "Попрехвърлих" почти всички случаи, с които се познавам лично и установих една закономерност - При доста жени, стерилитета идва основно от разминаване между духовното им ниво на развитие и нивото на Вярата, която трябва да притежава дадена жената. При драстично разминаване на тези две нива, много трудно една жена може да стане майка. Духовното ниво, най вече може да се измерва с качествата и добродетелите, които са натрупвани вследствие на опит от различни прераждания, ...а нивото на Вярата е променлива, до която трябва да се достигне в настоящият живот. Нужно е нещата да се хармонизират. В крайна сметка, ако няма хармония между двете "компоненти", с голяма убеденост може да се твърди, че плод трудно може да се зачене, а още по-трудно може да се износи и роди. Може направеният извод да е много важен, въпросът е за кого? И по-големият въпрос е дали е верен? Защото ако желаем да установим закономерност - винаги ще намерим въз основа на какво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
georgiperov80 Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 В чисто материален план най-голямото богатство е здравето. Когато един човек е здрав той може да постигне всичко което иска. Ако човек обича, той има най-голямото богатство. Ако не мрази, е постигнал духовно съвършенство. Иво, Розалина и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 24, 2018 Доклад Share Добавено Юли 24, 2018 (edited) За мен в материално отношение най - важното нещо, най - същественото и най - вълнуващото ме е да разполагам с достатъчно пари, че да не се налага да гладувам и да мога да си купувам храна, която да ми е достатъчна като количество и разнообразие! Това ми е най - важното, когато става дума за печелене на пари. Това ми е най - важният стимул да полагам труд. Всичко над този минимум, който съм си набелязал като твърд минимум е добре дошло за мен! На второ място поставям това да съм достатъчно силен във финансово отношение, че да не ми се налага да ходя със стари и/или скъсани дрехи (като клошар). Храна и дрехи. Като тежестта на факторът храна е много по - голяма. Всичко онова над това да мога да си позволя, колкото и каквото ядене ми се ще (желание свързано с физическа и емоционална потребност) е добре дошло! Като колкото повече е това над твърдия ми минимум, толкова по - добре (не съм поставил таван в съзнанието ми): пък дори и размахът с който харча да не се увеличи пропорционално на нарастването на финансовите ми възможности... Усещането за материално благополучие е нещо субективно и то е толкова по - силно, колкото по - голяма е ножицата между потребности и финансови възможности в полза на възможностите. Редактирано Юли 24, 2018 от Кон Сивобелев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 25, 2018 Доклад Share Добавено Юли 25, 2018 (edited) Мисля, че ако човек се стреми да забогатее (без значение дали прави или не визуализации в тази посока), хубаво е да ползва формула от рода на: "Нека колкото се може повече от парите ми да бъдат ползвани за най - висшето благо на моята душа и за най - висшето благо на колкото се може повече души." Чувството, че си еди какъв си - привлича еди какво си. Ако се чувстваш богат, вероятността да се замогнеш е по - голяма, отколкото ако се чувстваш беден. Богатството за един може да е в парите, за друг - в здравето, за трети в знанията и т.н. Това дали си богат или не в дадена сфера донякъде е относително - зависия от това с какво и кого се сравняваш. Редактирано Юли 25, 2018 от Кон Сивобелев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Ноември 15, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2018 Ако сред вас има някой, на който да му притежава, ако има малко повечко пари, отколкото са му нужни, ако имането на повечко пари го напряга, ако го вкарва в размисли какво да ги прави, ако му вреди на хармонията на духа: да знаете, аз съм насреща. Готов съм да приема тревожещите ви излишъци. За недостиците - не съм вашия човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено преди 12 часа Доклад Share Добавено преди 12 часа Езикът е най важното богатство в съвременноста . Езикът е израз на мисловните нагласи , той е самото мислене . Цитат Романтика и мечти Цвета Гюрова "- Я ми кажи на Български как се вика „партньор“? - Райна се ококори. - Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори! - Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел. - Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... - Либе... - нещо ѝ трепна извътре. - Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали? - Хубави са! Питай ме пак! - Талант как е? - Дарба! - Креативен какво е? - Ами такъв, който измисля, умен... - Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече? - Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо. - Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае. - Харесва ми това с думите, искам още! - Комуникация какво е? - Да си говорят хората... - Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят? - Общуват... нали? - Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. - А хармония как е? - Баланс! - На български питам как е! - Равновесие... - Можело значи. - А характер как е? - Характер ли? Че това не е ли българска дума? - Не. - Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна. - И как е характер на български? - Нрав. - Всъщност я знам тази дума. Хубава е... - Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. - Традиция как е? - Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции. - От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. - Не знам вече... Криво ми е да те слушам... - Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... - Още да питам ли? - Питай. - Енергия как е? - Сила! - усмихна се Райна. - Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия. - Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е? - Шегуваш се! - Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове? - Гонят злите сили... - тихичко рече Райна. - И къде са тези зли сили? - Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им...в думите им... - Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български? - Зли сили... не е възможно... - Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят. Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..." "Стопанката на Господ" от Розмари Де Мео Снимка-Асен Великов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено преди 9 часа Доклад Share Добавено преди 9 часа Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, да влезе Той в него. Ще кажете как? По същия начин, както отваряме прозореца да влезе светлина в нашата стая. Казано е: „Стая, където влиза светлина, лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където светлината не влиза, оттам лекар не излиза“; също тъй в онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза. Господ е именно лекарят в този смисъл. Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва да ядеш повече, трябва да пиеш повече, трябва да направиш еди-какво и еди-какво“, и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи. Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято камила едва носила товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на камилата, но от това гръбнакът на камилата се пречупил и товарът останал тогава в пустинята. Гърбът на камилата може да носи само известно количество тежина. Камилата – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето развитие. Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно. Небето иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. И когато Христос казва: „Събирайте съкровищата“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за да може Бог от лихвите да храни бедните хора на земята. Не са ангелите, които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките условия да го извършим. И когато Христос казва: „Събирайте съкровищата“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за да може Бог от лихвите да храни бедните хора на земята. Не са ангелите, които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките условия да го извършим. Законът не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно. Някой казва: „Мозъкът ми е малък“; аз му отговарям: Ако не можеш да гледаш малък кон, как ще можеш да гледаш по-голям; ако имаш малко сърце и не можеш да го управляваш, как ще управляваш друго, по-голямо сърце, което има по-големи желания? https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=83&status=1&high=%D0%BA%D0%BE%D0%BD#result_1981533 Тук Учителят прави паралел между „мозък“ и „кон“. Кер на английски значи грижа, ат значи, на което можеш да яздиш. Да яздиш хубав кон, това е керата. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=3926&status=1&high=%D0%B0%D1%82#result_1807668 Т.е. „ат“ означава възможно най-хубав кон. Тук може да разгледаме етимологията на Богатство. „Бог“, проявен в „Ат“, който събира съкровища от Небето. Евангелие от Матея, 6 глава 19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Лука 18:25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. По-горе от Учителя: . Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно. Небето иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.