Източници

[vorfax]

Днес си зададох въпросът кои източници могат да бъдат ползвани като достоверни.

Признавам си, че често срещам позиции които не се основават на цитати от Библията (/Корана и т.н.) и такива които простосмъртен няма как да знае (примерно какво е след смъртта).

Смятам, че ще е полезно да се разграничат тези които служат за аргументи и онези които напротив, само подвеждат.

Докъде се простира човешката възможност за знание? Нима човекът може да е вещ по всичко и за него няма теми за които няма отговори?

[vorfax]

А може би и това "достоверни източници" не винаги можем да приемаме за чиста монета, особено пречупено през призмата на нечие тълкуване и тогава... можем да се съмняваме във всичко. И тъкмо тогава ни служи онова усещане което ни помага да разграничим истината от заблудата.

Господи, дай ми сили да променя нещата, които мога;

дай ми търпение да приема нещата, които не мога да променя

и ми дай мъдрост - винаги да виждам разликата между двете.

(би могло да се съотнесе с разграничаване на истината от неистината)

Заблудата е част от живота и този който се смята за непогрешим вече поне веднъж се е заблудил. И все пак, кои са нашите източници на знание? Някой?

[Станимир]

Днес си зададох въпросът кои източници могат да бъдат ползвани като достоверни.

Признавам си, че често срещам позиции които не се основават на цитати от Библията (/Корана и т.н.) и такива които простосмъртен няма как да знае (примерно какво е след смъртта).

Смятам, че ще е полезно да се разграничат тези които служат за аргументи и онези които напротив, само подвеждат.

Докъде се простира човешката възможност за знание? Нима човекът може да е вещ по всичко и за него няма теми за които няма отговори?

Много зависи според мен какви цели си е поставил човек. Ако целта е единствено знание, то наистина проблемът с достоверността на източниците е сериозен. Ако целта е духовно развитие, то от значение е най-вече знанието, което може да бъде практически приложено. Така това знание тъй или иначе ще бъде проверено. Има знание, което няма как да проверим. Например за космогенезиса и други подобни, а в различните източници може да се срещнат най-разнообразни съчинения по въпроса. Ако човек си е поставил като цел единствено знанието (и даже не точно знанието а информацията) шансът да получи достоверна информация е почти нула. Отделно стои проблемът, че той ще може да разберат много малка част от истината, дори и да „разполага“ с нея.

По въпросът за доверието в различните автори: когато човек прочете нещо от даден автор, което вече е приложил в живота си и знае, че е вярно, то доверието към въпросния автор нараства. Когато приложи и други неща, които е прочел от този автор и също види, че са верни, доверието нараства още повече. Тогава човек може да се довери и за нещата от съответния автор, които няма как да провери в живота си. И пак повтарям: ако целта, която си е поставил човек е духовно развитие, то тази непроверима информация тъй или иначе не е от първостепенно значение. Човек може да я приеме просто като възможност и това по никакъв начин няма да се отрази на индивидуалното му развитие. Тъкмо напротив: преследването на подобен род информация може да отклони човек от действително необходимото.

[Аделаида]

И аз споделям мнението на Стан, наистина не може 100% да сме сигурно в доставерността на всеки автор, но...някак инстиктивно разбирам кое да отсея, т.е. това което трябва да разбера и запомня, а другото просто заминава...

[vorfax]

По въпросът за доверието в различните автори: когато човек прочете нещо от даден автор, което вече е приложил в живота си и знае, че е вярно, то доверието към въпросния автор нараства.

А какво става, когато някой автор е изгубил моето доверие, но виждам, че насреща ми се изтъква като капацитет и се вярва в думите му?

Ако целта е духовно развитие, то от значение е най-вече знанието, което може да бъде практически приложено.

...

Ако човек си е поставил като цел единствено знанието (и даже не точно знанието а информацията) шансът да получи достоверна информация е почти нула.

Харесах си това, но какво ще рече "практически приложено?" Това което обяснява проблеми, навързва приети истини, прави живота ни по-хубав/пълноценен или?

[infinity1305]

Някои автори носят знание, други - познание...

А нас ни докосва онова, за което сме готови. Инстинктивно...

Редактирано Март 20, 2010 от infinity1305

[Станимир]

А какво става, когато някой автор е изгубил моето доверие, но виждам, че насреща ми се изтъква като капацитет и се вярва в думите му?

Какво трябва да стане? Твое право си е да не вярваш на въпросния автор.

Харесах си това, но какво ще рече "практически приложено?" Това което обяснява проблеми, навързва приети истини, прави живота ни по-хубав/пълноценен или?

Ами, по-скоро става въпрос за неща, които са свързани с промяна в нашето собствено поведение, мисли, чувства. Например можем да си пишем и говорим колкото искаме за търпеливост или равновесие, като необходими за духовното развитие, но реално да не ги проявяваме в живота си. Значи в този случай нямаме приложение. Ако само говорим без да прилагаме, това е позоваване единствено на нещо, което сме прочели или чули. Някой е написал, че търпението е добродетел и ние повтаряме, без да сме проверили реално какви резултати ще донесе търпението в живота ни.

Редактирано Март 20, 2010 от Станимир

[vorfax]

Твое право си е да не вярваш на въпросния автор.

Това е ясно. И да грешиш е човешко, дори бих казал, че е човешко право да се греши... всъщност не съм сигурен, май е обект на друга тема.

Но въпросът ми беше по-скоро как да разпознавам достоверните източници. Защото техниката на проба-грешка в изпитването на един или друг метод най-малкото няма да стигне за един живот.

Изправяме се пред дилеми дали да приемем нещо за правдиво прекалено често за да можем да го проверим. Тогава?

И пак да припомня това:

Нима човекът може да е вещ по всичко и за него няма теми за които няма отговори?

Не е ли понякога лесно да разкрием лъжепророка по това как всичко му е ясно и знае неща които само бог би могъл да му прошушне?

Редактирано Март 20, 2010 от vorfax