Пламъче Posted March 29, 2010 Report Share Posted March 29, 2010 Винаги си спомням с огромна благодарност моя учител от началното училище.Колкото повече време минава,толкова повече разбирам какво богатство ми е дал този човек. Той беше спокоен ,никога не повишаваше глас,никого не обиждаше.Ако се случеше някой да закъснее за час,просто го помолваше да изчака от другата страна на вратата.Закъснелите винаги съжаляваха за пропуснатия урок и не повтаряха закъснението. Имахме в класа едно момче,което живееше само с майка си,която страдаше от психично заболяване.Подиграваха му се.Нашия учител намери време(в отсъствието на момчето) да ни обясни какво преживява това дете и че ние трябва да му помагаме,а не да му се подиграваме.Беше много убедителен и успя да промени отношението на всички в класа. Той работеше с Любов,която успя да предаде на мнозина от нас. Благодаря на този Човек и на късмета си да попадна на такъв учител! Надеждна and nina7705 2 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Пламъче Posted March 30, 2010 Author Report Share Posted March 30, 2010 Никой ли няма да каже добра дума за свой учител?Нима всички учители са лоши?! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Posted March 30, 2010 Report Share Posted March 30, 2010 Аз също бих споделила моята благодарност към учителка от началното училище.Все още ми е близка като я видя.Тя водеше випуските деца през три години.От всеки неин клас излизаха много отличници, което говори за изключителен професионализъм.Беше с полувисш педагогически институт.С толкова топлота ни възпитаваше.Беше цялата -Светлина.Не зная дали има понятие от учението на Бялото братство.Но страданието в нейния живот бе шлифовало характера и душата и.Когато я видя ме е разбрала от дума, така ни хармонират душите.Желая и още дълги години такъв силен дух, благост на душата и уважение от бившите и ученици. Бих искала да споделя и за друга моя учителка по математика.Никога не се забравя такъв педагог.Тя усещаше някои негативи, съпротиви в мен относно науката и.Търпеливо ме предизвикваше като ме изпитваше, пишеше по ниската оценка и казваше може и високата , но не си за нея.Събуждаше в мен желанието да се катеря към високото, да събудя желанието си за повече и повече...Това бе неоценим житейски урок по преодоляване на характера.Резултатите бяха с лаг във времето.Много и благодаря! Пламъче 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Posted March 30, 2010 Report Share Posted March 30, 2010 Един от най-важните хора в моя живот, за които вярвам, че ми е било предопределено да се срещна, е моя учителка от гимназията. Тя работеше с много любов и преданост, осъзнаваше професията си като призвание и това, че точно в тази наша възраст е много важно оформянето на ценностната ни система и да излезем от училището, както тя обичаше да казва, Човеци Винаги по време на уроците успяваше да влее някоя светла мисъл, да поговори за любовта и добротата. Приемах я за духовен учител. Така се и получи (разбира се, едва ли случайно - нали учителят идва с учениците си , че по-голямата част от класа имаше интерес към езотеричното и с нея обсъждахме теми за духовното развитие на човека, медитацията, кармата и други, които не бяха чак толкова актуални, както сега. Правеше го по такъв начин, че да не ни втълпява определени идеи, само ни загатваше, а ако искахме да знаем повече, казваше - има си книги, четете. Тя изигра важна роля в живота ми не само в духовен план, но на нея дължа и приема ми в университет (без да ходя допълнително на уроци, както е необходимо в нашата образователна система). Голям професионалист е в своята област и държеше да ни подготви както трябва. Отгоре на това си имаше много добър подход и въпреки, че беше човек на духа, знаеше, как да е строга, така че всички и имахме уважение. Не сме се виждали отдавна, но в разни периоди от живота ми, я сънувам. И вярвам, че се свързваме една с друга. Пламъче 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Posted March 31, 2010 Report Share Posted March 31, 2010 До живот ще съм благодарна на учителката си в начално училище "Ангеларий" гр. Варна, бул. "Ген Колев". ( Вече не съществува като самостоятелно училище). Г-жа ( тогава - другарка) Стоянова изведе нашия випуск от 1. до 4. клас в годините 1972 - 76, като ние бяхме последните й ученици преди пенсиониране. Тя наистина вложи в мен много от своите положителни качества, благодарение на които постигнах някои неща в живота. Нейната стриктна и тиха работа, нейната деликатност и твърдост, нейните непоклатими морални устои, нейната любов към книгата ... В следващите класове отивахме от време на време да я видим на 24. май. Искаше ми се да го бяхме правили по-често и по-масово. Днес, от позицията на учителка, мога да кажа само - поклон! Пламъче 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Пламъче Posted May 27, 2010 Author Report Share Posted May 27, 2010 Темата за психиатричните болници ме върна към спомена за прекрасната ми учителка по Български език и литература в гимназията. Веднъж тя ни зададе за домашно темата:"Безумец ли е Дон Кихот?"Аз се втурнах да доказвам,че един човек,който се бори със злото и обича хората не може да е безумец.Когато прочетох темата си пред класа,настана гробовно мълчание.После бурно започнаха да се вдигат ръце и да се чуват възмутени гласове че Дон Кихот е луд,а аз не съм написала съчинението си добре.Учителката дълго мълча и се изсмя.Каза че по-добра тема не е написал никой от класа и че човек трябва да умее да изразява мнението си без да се старае да се хареса на околните.Запомних го за цял живот. А вие как приемате Дон Кихот - като безумец или като добър човек,който просто е болен? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Posted May 27, 2010 Report Share Posted May 27, 2010 Аз май нямам любим учител, но винаги по - интересни са ми били тези по история. Особено учителят ми от 9 и 10 клас. Той е млад учител, сега сигурно е на 30 и нещо години. По - добър учител по история не съм имал, той сигурно е по - добър от доста даскали по история и не само : много се вживяваше като разказваше ( в началото ми беше смешен), дори когато разказваше чужда история, имаше богат речник и поднасяше различни любопитни факти. Все още прави тези неща де, да е жив и здрав. Казваше " хайде да се качваме на кораба на историята", заради това когато бях в 12 клас го наричах понякога капитане и му козирувах ( други момчета също). Беше забавно. За последно му козирувах в балната нощ. Бих казал за него : млад добър и вдъхновен професионалист вършещ работата си с любов ! В девети клас, докато разказваше как европейците пренесли много болести с които заразили индианците, две момичета започнаха да се смеят !Той се възмути и взе да им се кара. След време разбрах, че аз или по - точно мой кичур коса е бил виновен ! Вятърът го е вял и момичетата са се смели на кичура ми. Пламъче 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Posted May 28, 2010 Report Share Posted May 28, 2010 Я, каква хубава тема! Благодаря на учителките от детската градина във "Виница", Варна. Ееех, забравих им имената, но имам много ясни спомени. И на майка си благодаря - и тя беше една от тези детски учителки в гагаузката детска градина "Иглика", Виница. Благодаря на другарката Стойкова - еми тогава си беше друарка . Тя ни беше учителка от първи до трети клас. Много добра, сърдечна жена, с прекрасен педагогически подход! И досега си спомням тези първи ти години като най-хубавите ми години в училище. Учех в пета Гимназия в кв. Чайка във Варна. Мнооого специални години - чистота, цялостност лъха само от спомена за тях! Тогава и не осъзнавах проблема си с пелтеченето. После от четвърти клас ме хвана за гушата всичко около него - за което благодаря на съдбата си за мегасилното гориво за развитие! Благодаря на г-жа Михова - тя ни беше класна от 4-ти до 6-ти клас. Благодаря и на г-жа Ламбова, благодарени ена която и до сега имам неимоверно силно гравирано отвращение от математиката и точните науки въобще ... :) ! Пламъче 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Posted November 15, 2010 Report Share Posted November 15, 2010 Времето е безсилно да заличи хубавите ми спомени за една любима учителка.Срещнахме се след 20 годишна раздяла.Тайничко сме си мислили една за друга.В един малък град обстоятелствата не ни събираха.Но, в един прекрасен ден се намерихме, чухме и си уговорихме среща.Беше много вълнуващо.Тя, учителката не се беше променила нито визуално, да не говорим като начин на мислене.Крехка, умна, вечно търсеща предизвикателствата на науката си.Извади стар албум и спомените нахлуха в душите ни.Тя се почувства толкова щастлива, после бликнаха сълзи на смесени чувства в очите и.Уверявах я, че тя е много значим човек човек от позицията на това, какво е направила за мен, за съучениците ми.Много е ценна за мен, и като човек, и като професионалист.Изказа разочарованието си за сегашните ученици, за липсата на мотивация.За трудностите на учителите, изхабените им нерви за проблемите в образованието ни.Обещахме си да не губим връзка, знае ли човек какви уроци още има да усвоява с даден учител!? Пламъче and Слънчева 2 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.