Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Трансферна невроза?


Recommended Posts

...И какво правим, като се влюбим в терапевта? Дълго изтласквах това, но се предадох...изби в съзнанието ми и не мога да се правя, че не съществуват тези чувства. или както го наричат... било пренос и се случва..., но ако имаме проблем със самооценката, а това ни кара да се чувстваме отхвърлени? Едва ли ще ни е от помощ. Знам, че пак ще ме освиркате, ама нали за това са форумите...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 45
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Веднага още при възникването на чувството го споделяш с терапевта си! Според мен лекият позитивен пренос не само, че не пречи, но спомага положителният развой в психотерапията, поне в когнитивната, която е фокусирана в цел и решения! Спомага, защото пациентът с охота поглежда психиката си от друг ъгъл, а страховете, вината и тъгата лесно биват трансформирани с техниките на терапията на фона на лекото влюбване на преноса. Върху трансфера се говори, като терапевтът "оголва" психомеханизмите на ставащото, а пациентът разбира, че преносът му тече като проекция на чувство към въображаем негов образ, авторитет, най-често родител - и няма много общо с реалната личност на терапевта, която всъщност пациентът вижда идеализирано през преноса си!

Ако обаче нормалният позитивен трансфер прерасне в истинско дълбоко влюбване, това пречи на терапията също толкова, колкото и силен негативен пренос.

Всъщност, като се замисля, всяко влюбване всъщност представлява илюзията на позитивния трансфер, виждането на човека през идеализирания филтър/ образ на ендогенно психичен позитивен авторитет.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, като се замисля, всяко влюбване всъщност представлява илюзията на позитивния трансфер, виждането на човека през идеализирания филтър/ образ на ендогенно психичен позитивен авторитет.

Да...

Ние не се влюбваме в други личности,

а в проектираните възможности да смекчим самотата в нашата си личност.

Линк към коментар
Share on other sites

...И какво правим, като се влюбим в терапевта?

...щом сме се влюбили....разбираме, че терапевта не го бива...ама никак...

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

...И какво правим, като се влюбим в терапевта?

...щом сме се влюбили....разбираме, че терапевта не го бива...ама никак...

Защо пък да не го бива ? :hmmmmm: Терапевтът помага на пациентите си, по този начин вероятността да се влюбят в него нараства. По принцип ако един човек много допринася за друг човек, другият човек може да се влюби в него ( е, зависи от пола и сексуалната ориентация на хората де :D ). А пък и терапевтът може да е такъв човек, че пациентът му да би се влюбил в него и без да му е пациент. :)

Линк към коментар
Share on other sites

И как да разграничм полезния позитивен пренос от истинското влюбванею? Или това си е негова работа :), да се оправя :lol: ...

Полезният пренос чувстваш по-скоро като приятелско топло чувство към терапевта си, като към близък човек, добър приятел, с когото можеш да бъдеш разтворена докрай и да му се довериш с радост! Когато/ ако това се превърне във влюбване, започваш да проектираш нереални очаквания и надежди за сближаване, които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение!

Линк към коментар
Share on other sites

" които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение! " - Знае ли човек какво му е писано, може да се окажат любовта на живота си един за друг.

П.п. Това беше предишния начин на подредба на коментарите, който не ми допадаше особено,що го върнахтееее. :(

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Абе, каквото и да си говорим - това си е чисто сексуално привличане :D И зависи не толкова от професионализма и отношението на терапевта, колкото от външността му и харизмата му.

Имам колеги - с много по-голям опит от мен, ама явно нещо не го докарват откъм хубост (не ги обиждам, напротив, даже се шегуваме помежду си с тях по тези въпроси с преноса), защото никога не им се е случвало.. А на мен постоянно ми се случва. Обикновено, лесно се справям, обаче имах един психопат от Червен бряг, който ми изпотрошаваше кабинета и пощенските кутии и с който брах доста неприятности, та чак в София ни следеше.. :D

Линк към коментар
Share on other sites

" обаче имах един психопат от Червен бряг, който ми изпотрошаваше кабинета и пощенските кутии и с който брах доста неприятности, та чак в София ни следеше.. :D "

:3d_007::3d_067::3d_127::3d_069:

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

:D Смей се ти, Хрис, смей се .. той преносът го има навсякъде (ама по друг начин му викат). :3d_048:

Като станеш адвокат и те накацат клиентите - ще ти гледам сеира как ще се справиш като те подгащят с проекциите си :3d_031:

Линк към коментар
Share on other sites

Чебурашка, а психоаналитиците не трябваше ли да спазват определено поведение, за да не позволяват на пациентите си да се влюбват в тях, че и в кодекса им май го пише, че се и тренират за това нещо?!

Линк към коментар
Share on other sites

Чебурашка, а психоаналитиците не трябваше ли да спазват определено поведение, за да не позволяват на пациентите си да се влюбват в тях, че и в кодекса им май го пише, че се и тренират за това нещо?!

Божо, ти като се влюбваш в някого - това защото той "спазва определено поведение" ли е :D

Разбира се, че никой терапевт няма нито нужда, нито полза пациента му да се влюбва в него. Ти да не мислиш, че аз ходя на работа по бельо :D Я глей що народ е - мога ли да огрея навсякъде :D

Линк към коментар
Share on other sites

А пък и Чебурашка каза : " Абе, каквото и да си говорим - това си е чисто сексуално привличане :D "

Да не би да трябва да тръгне на работа зашалварена и зафереджетена. :lol: Дори с тъмни очила, та да не и се видят очите.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

И как да разграничм полезния позитивен пренос от истинското влюбванею? Или това си е негова работа :) , да се оправя :lol: ...

Полезният пренос чувстваш по-скоро като приятелско топло чувство към терапевта си, като към близък човек, добър приятел, с когото можеш да бъдеш разтворена докрай и да му се довериш с радост! Когато/ ако това се превърне във влюбване, започваш да проектираш нереални очаквания и надежди за сближаване, които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение!

Орлин, на практика в светският живот, често между близък човек, добър приятел (говорим за мъж-жена), с който можеш да се "разтвориш докрай" и да му се довериш, често възникват и спонтанни сексуални връзки. Подобни връзки не са подхранвани от нереални очаквания или надежда за сближаване, защото хората са ангажирани по друг начин и към други хора. Обясненията за подобни връзки и различно като всеки влага в тях различен брой мотиви и тълкуване, но не това искам да разискваме...

Мисълта ми е, ... при терапията интимната близост позволена ли е, ако както казваш няма опасност "от нереално очаквания и надежди за сближаване", ... и ако на всичко отгоре подобна близост е и от здравословна полза за пациента ? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Както писа и Чебурашка, нито терапевтът, нито пациентът, нито самият терапевтичен процес имат полза от въпросното влюбване, камо ли от интимни отношения. Нерядко в корена на дадена невроза освен чисто психологични механизми стои и липса на интимност. Тоест човекът действително има нужда от такава. Ролята на терапевта тук е да спомогне осъзнаването и промяната на психичните механизми,които пречат случването на интимността на човека в обществото. А не да задоволява тази интимност директно - освен ако не възникне някаква нова професия - сексуален хамалин задоволител психотерапевт или сексуална пеперудка психотерапевтка ... :) :) :)

Всеки терапевт преживява и позитивен и негативен пренос. При коя да е по-продължителна психотерапия преносът се случва - той е част от терапията, защото директно овъншнява психомеханизмите на пациента. Съответно спомага за преживелищното им осъзнване и промяна.

Негативният пренос представлява проектиране на негативното отношение към авторитет върху терапевта и е толкова субективен, колкото и позитивният. Привидно справянето с негативният пренос е по-натоварващо и тежко, но и по-директно - при него се работи с проекцията на гняв и стоящият зад него страх.

Позитивният пренос спомага за хода на терапията, докато е в хомеопатични дози, както писах в по-горен постинг. Той е също толкова субективен, колкото негативния. Човекът пренася върху личността на терапевта позитивното си отношение към авторитет, което няма много общо с реалната личност на терапевта. Тоест много е подобен, ако не и идентичен със състоянието на влюбване. Появават се очаквания, копнежи и какво ли още не и последното нещо, за което пациентът ходи на психотерапия, е да е фокусиран в целта си по промяна, да мисли и осъзнава и да работи по промяната си... В позитивния пренос чувството е страстта.

И двата преноса обаче се случват и ролята на терапевта е да ги впрегне в процеса на осъзнаване на пациента, така че ебергията на преносите да го тласне към по-решителна мисловна и поведенческа промяна. При негативния пренос осъзнаването на когницията зад него води до трансформиране на гнева в решителност по промяна. При позитивния пренос осъзнаването на когницията зад него води до превръщането на страстта в приятелско чувство, до извисяването и, което спомага собствената психична промяна и самообикване.

Аз също имам доста опит с преносите, както и всеки друг терапевт.

Пробвах да пиша по-разбираемо, дано съм разбиран.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

И двата преноса обаче се случват и ролята на терапевта е да ги впрегне в процеса на осъзнаване на пациента, така че ебергията на преносите да го тласне към по-решителна мисловна и поведенческа промяна.

Пробвах да пиша по-разбираемо, дано съм разбиран.

Чудесно го обясни!

Обаче, аз се хващам за правописната ти неволна грешка и ми хрумва, че има доста терапевти, при които водещият импулс е точно "ебергията", а не "енергията". Дано не звуча вулгарно, но такава е неприятната истина понякога.

На теория би следвало да се прави точно както ти каза, обаче много често се сблъскваме (поне аз) с нездравото его или личните комплекси на терапевта (и той е човек, какво да се прави), когато той се опива от преноса на пациента си. И не само - използва го за задоволяване на низките си инстинкти и чесане на това его. Че даже някои не ги е срам и се "хвалят" с това... Не знам дали ти си попадал на такива, но аз често.

Линк към коментар
Share on other sites

Нъ-то е до Б-то на клавиатурата. Простете ми за погрешката. Макар че ако е прав фройд за неволните грешки като пробив на несъзнаваното ...

Енергията в биологичните организми винаги има сексуална база. твърдение, което далеч не води началото си от г-н Фройд. Всеки даоски или какъвто и да е друг йог или алхимик го знае.

Чебурашка, аз не познавам такива терапевти. Познавам терапевт, който е имал връзка с пациент/ка, но след приключване на терапевтичните взаимоотношения. Това си е ясно и съвсем конкретно заявено правило, което се преподава по време на обучението в коя да е школа по психотерапия, а спазването му е заложено в моралния кодекс на терапевта и принципно се контролира от българската асоциация по психотерапия. Един терапевт, ако се задържи достатъчно дълго в професията си и остане в нея, преминава през много дълбоки личностови промени. Промени, които са индуцирани от нелеката специфика на работата - работа, изискваща една стабилна психична центрираност. Цитирам по памет литературния герой Дон Хуан от някоя от книгите на Кастанеда: "Ти си мислиш, че като станеш магьосник (воин, човек на знанието), ще погледнеш някоя красива госпожичка в очите и ще и се подкосят краката. Може би... Но безмилостното обучение в пътя на знанието гарантира, че когато вече имаш силата да го направиш, духът ти ще има далеч по-силни и важни цели!" - нещо подобно. Самото практикуване професията на психотерапевта поставя човек всекидневно пред изисквания за безпристрастност, себеконтрол, воля и равнище на енергия, без които просто си загубен. Ако не развиеш този контрол, нужен при сблъсъка с какви ли не адове и страсти, или сам ще избягаш от тази професия или тя самата ще те изплюе като ползвана дъвка!

Линк към коментар
Share on other sites

"Полезният пренос чувстваш по-скоро като приятелско топло чувство към терапевта си, като към близък човек, добър приятел, с когото можеш да бъдеш разтворена докрай и да му се довериш с радост! Когато/ ако това се превърне във влюбване, започваш да проектираш нереални очаквания и надежди за сближаване, които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение!"

Точно в това е проблемът! "Терапевтът" загубва влияние, защото започваш да дебнеш реакциите на "Човека", и разбираш какво чувства като те види още преди да си седнал срещу него...ако човекът (мъжът) не те харесва това е поредното отхвърляне, което ти се случва и което те е довело до терапия...от там нататък си потънал в това чувство и най- блестящте интерпретации и на най-гениалния професионалист нямат значение...тръгваш си още по-тъжен отколкото си дошъл :( ...Още по отчайващо е чувството че единственото на което си способен в личния си живот е да си "купиш" този ежеседмичен час внимание...и толкова. Още един съмнителен сурогат на цивилизацията в която сме потопени.

Линк към коментар
Share on other sites

Явно терапевтът ти има известни психоаналитични пристрастия - ти самата си станала половин психоаналитичка :) . Интерпретацията е нещо полезно - задълбочава осъзнаването, отговаря на въпроса "Защо". Оттам нататък се работи върху това какво точно има в тази психика тук и сега и КАК да се промени така, че да бъдеш адаптивна, радостна и успешна!

С това не намеквам нищо за конкретния терапевт - сигурен съм, че работи еклектично, което е по-добрият избор!

Един дългогодишен терапевт, Боян Страхилов определя клиентите като: зяпачи, оплаквачи и купувачи. Купувачите заплащат, за да получат решение, като активно се стремят към него. Оплаквачите несъзнавано целят единствено обект за споделяне, като терапевтът е в ролята на рециклиращо кошче за боклук, а когато/ ако по-настъпателно настоява и подтиква клиента към промяна, обикновено той спира терапията, обиден от "неразбирането". Зяпачите пък са туристи, които като пеперуди ходят от терапевт на терапевт...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

"Полезният пренос чувстваш по-скоро като приятелско топло чувство към терапевта си, като към близък човек, добър приятел, с когото можеш да бъдеш разтворена докрай и да му се довериш с радост! Когато/ ако това се превърне във влюбване, започваш да проектираш нереални очаквания и надежди за сближаване, които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение!"

Точно в това е проблемът! "Терапевтът" загубва влияние, защото започваш да дебнеш реакциите на "Човека", и разбираш какво чувства като те види още преди да си седнал срещу него...ако човекът (мъжът) не те харесва това е поредното отхвърляне, което ти се случва и което те е довело до терапия...от там нататък си потънал в това чувство и най- блестящте интерпретации и на най-гениалния професионалист нямат значение...тръгваш си още по-тъжен отколкото си дошъл :( ...Още по отчайващо е чувството че единственото на което си способен в личния си живот е да си "купиш" този ежеседмичен час внимание...и толкова. Още един съмнителен сурогат на цивилизацията в която сме потопени.

lounge ,ти би ли била склонна и на някаква по интимна близост между теб и терапевта, само за да не се почувстваш отново "отхвърлена"...както казваш?

Говорим за случай, когато ти си влюбена в терапевта, платила си си, и си "си купила този ежеседмичен час внимание". ОК!

Как трябва да протече според тебе един терапевтичен сеанс ?

Опитай се да ни го опишеш ?

Линк към коментар
Share on other sites

Явно терапевтът ти има известни психоаналитични пристрастия - ти самата си станала половин психоаналитичка :) . Интерпретацията е нещо полезно - задълбочава осъзнаването, отговаря на въпроса "Защо". Оттам нататък се работи върху това какво точно има в тази психика тук и сега и КАК да се промени така, че да бъдеш адаптивна, радостна и успешна!

С това не намеквам нищо за конкретния терапевт - сигурен съм, че работи еклектично, което е по-добрият избор!

Един дългогодишен терапевт, Боян Страхилов определя клиентите като: зяпачи, оплаквачи и купувачи. Купувачите заплащат, за да получат решение, като активно се стремят към него. Оплаквачите несъзнавано целят единствено обект за споделяне, като терапевтът е в ролята на рециклиращо кошче за боклук, а когато/ ако по-настъпателно настоява и подтиква клиента към промяна, обикновено той спира терапията, обиден от "неразбирането". Зяпачите пък са туристи, които като пеперуди ходят от терапевт на терапевт...

Започнах терапията като "купувач" по принцип съм активна и очакването ми беше именно да разбера себе си и да взема решение което да следвам..., но не разбирам как става...не мога да назова много конкретни "открития" за себе си, които да ме мотивират и вдъхновят да хукна със всички сили към добре оформена кауза...по скоро съм в нещо като перманентна криза...вече месеци, не тежка, но обездвижваща... :huh: по скоро се сблъсквам с ограничаващи представи...които ме натъжават, а не ме ентусиазират, в някакъв смисъл преди терапията си бях доста по ведра и целенасочена. Мислех че имам малък проблем, който ще разреша бързо и бодро ще се впусна отново по пътя...но не се получава така...

Линк към коментар
Share on other sites

lounge ,ти би ли била склонна и на някаква по интимна близост между теб и терапевта, само за да не се почувстваш отново "отхвърлена"...както казваш?

Говорим за случай, когато ти си влюбена в терапевта, платила си си, и си "си купила този ежеседмичен час внимание". ОК!

Как трябва да протече според тебе един терапевтичен сеанс ?

Опитай се да ни го опишеш ?

Не и в процеса на терапия :) Аз не знам как трябва да протича една сесия, аз не съм недоволен клиент и терапевта не е "кифладжия". Потърсих помощ, за да се справя с друга криза...преди година, една година се доверям и разкривам, влюбих се когато осъзнах, че мисля за него когато пазарувам, когато се събуждам, когато се любя, и най вече когато ми е най трудно...предствата, че се сгушвам в него е най-успокояваща за мен именно в моментите когато ми е най тежко...стана ми ясно, че постепенно се е превърнал в най силната и най закриляща ме фигура в живота ми. Правя и мисля разни неща с идеята че ще мога да му ги разкажа, мога да свърша нещо само заради него, иначе не виждам смисъл, разбирам че в основата лежи инфатилното чувство "Док (може би символичния татко) ще се гордее с мен"...Болката идва не от това че няма да "правим секс", а от това доколко се допуска, ако този мъж, който знае за мен повече от който и да е друг, не ме "харесва" не мисли за мен като желан обект, то най-вероятно наистина съм едно "нищо", ако самотата ми е оправдана поради липса на качества, тогава защо да я "лекувам" може би да се заема с нещо друго...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко това просто го сподели с терапевта си!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...