Психотроник Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Както казва една моя позната: "...да си скъсаш дипломата от...смях!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 добре да работи за себе си, за израстването си. Т. е. първо да развием лявото си полукълбо, логичен ум, разумност, та после и за разумното сърце да поработим. Това не бих го нарекла с думите смаляване и жертване - по-скоро е съзнателно и напълно свободно приемане на Божественото начало в нас като основополагащо, насочващо, възпитаващо, решаващо. Индивидуалността не е отделена от божественото начало - тя е негово проявление, проекция в един конкретен материален свят. Ако ние смаляваме и жертваме проекцията, то как ще можем пълноценно да проявим Божествената и същност? Може би е по-добра идея да усъвършенстваме проекцията непрекъснато така, че тя колкото е възможно в нейния материален свят да проявява изначалната си същност Това е според мен съзряването на личността(което няма нищо общо с някакви размери) а плодът на това съзряване е ученикът на Любовта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Този, дето иска само и всичко в него се влива (като начин на възприемане), викаш, е проекция на Онзи, който излива всичко от себе си???!!! Не можеш да приемеш Божественото начало в себе си, като въобще не знаеш къде се намира. Приемаш само една твърда увереност, коята е поредната дебела дреха върху и без това задушеното Божествено начало. То и Йоан, ако беше решил така да съзрява, нямаше ни Иисус да порастне, ни Христос да слезе... и разбира се, никакви възкресения, а само един безкраен низ от мъртви, погребващи своите мъртви... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Естествено, че Божественото се влива в личността, но не за да се пълни в нея, а за да протича през нея... Учителя почти във всички свои беседи говори за "добър проводник". Вече е избор на самата личност дали да бъде "щерна" или извор на река... Като се замислих сега Божествената Вода се влива доброволно в теснината на извора, за да може да се излее в света и да го напои с Любов. Ако ли изворът реши да задържи водата за себе си и бавно да превзема с нея територии, превръща се в блато... Та значи трудността на духовния Път е как личността да стане извор на река... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Като се замислих сега Божествената Вода се влива доброволно в теснината на извора, за да може да се излее в света и да го напои с Любов. Ако ли изворът реши да задържи водата за себе си и бавно да превзема с нея територии, превръща се в блато... Не знам къде са ти очичките, но именно това се е случило преди доста време. А сегашното ни състояние е много по-тресавищно и от първоначалното ни заблатяване. Именно затова е било нужно, за да можем все пак да оцелеем, да спрат да се вливат водите в нас. Но е било и естествено да се случи, тъй като сме слезли на наши си вибрационни вълни, нямащи нищо общо с божественото. И сме си създали наши си води, които някак да текат и да задвижват природата. Ето я и разликата ни - ти обожествяваш тези наши води, а аз ги тъпча (само теоретично, за съжаление). "Хармоничното" им използване ще те отведе до някое "светло" кътче от холеричната им тиня, което спокойно ще можеш да наречеш Девахан и да го приемеш за някакъв Рай. На мен са ми безсмислени и най-красивите красоти и най-светлите светлини на света (предимно на теория), та търся освобождение от него. Пътят за това е един и Онзи, който положи тялото си на кръста, ни го показа (както и всички негови съслужители, чиито дела и слова не умеем да разбираме). И се сещам, че Буда беше споменал как ако тук всички мечти се сбъдват, душата пак ще се отегчи до смърт от света и ще пожелае да се освободи от него. Проблемите ни винаги са много прости и се дължат единствено на твърдостта ни. Не знам взорищата ни докъде попиват, но самата човешка система, самата личност, е именно това - една строго индивидуална и специфична конфигурация от разнообразни закостенелости. Тя не би могла по друг начин да функционира и съществува в този свят, който е нейна съпроекция. И казвам - най-добрият, най-смел, отворен, ведър, щедър, миролюбив, обичлив и т.н. човек в този свят е най-твърд и непластичен. Та тогава, как въобще можем да си помислим, че може да приеме нещо от Божията светлина, след като си е достатъчно натъпкан с качества... Бе, мани... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Донка, честно - ти наистина ли се чувстваш Извор на Жива вода, проекция на Великия Архитект, отрок на Създателя и Движителя на Универсума?. След като искрено и интимно проследиш мислите, чувствата и действията си? И след като поне малко непредубедено се огледаш наоколо? Не се ли натрапва точно обратната хипотеза - че си/сме/са безкрайно далече от съвършенството, чистотата и Любовта? Примери ли? Почти всичко наоколо. Почти /слава Богу!/ И Христос бил възкликнал "Защо ме нарече добър човек? Няма добър, ни един!" Защото сме изградени от енергиите и субстанциите на този свят, в който а приори няма нищо вечно и съвършено. Но в нас има линк към другата ни, истинска същност, от царството на Христос което "не е от този свяят" На този линк в сърцата ни, на него да се посветим - това е целта и смисълът на живота ни. А не да се помпим колко сме възвишени Редактирано Август 4, 2009 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 "Но в нас има линк към другата ни, истинска същност, от царството на Христос което "не е от този свяят" На този линк в сърцата ни, на него да се посветим - това е целта и смисълът на живота ни." Да, има една хипервръзка, на която е написана думата Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Една от най-големите трудности по духовния Път е, че не изпълняваме точно това, което ни е казано от авторитета, когото наричаме Учител. Струват ни се несвойствени, демоде и тогава прибягваме до компилации. А заръките на Учителя трябва да се изпълняват точно и системно, както болния трябва да си взема предписаните лекарства. Това се нарича послушание и преданост. Това е началото на всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Духовният път не е най-трудният,а най-лекият.Светските пътища са безброй и отклоняват ,и отдалечават човека от крайната му цел.И въпреки тежката карма и стадания ,които носят ;светските пътища,щом са допуснати от Бога ,те ще научат хората да опознаят себе си,и сами да изправят ценностната си система. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Имам чувството, че много хора говорят наизуст. Какво е индивидуалността? Не е ли редно да познаваме това, което отричаме? Индивидуалността винаги е Божествена. Индивидуалността е това, което не може да бъде разделено, което не е съставено от части, което не се променя, което няма нито начало, нито някога ще бъде унищожено. Тя е най-малката единица и в същото време съдържа всичко в себе си. Илюзията за отделност, за която се говори на изток, не означава, че угасва усещането за себе си, самосъзнанието. Не, просто към това усещане бива добавено нещо ново, непознато за човека до този момент, по подобие на момента когато животинското съзнание прераства в човешко самоосъзнаване. В една беседа Б. Дуно казва, че духовните неща са неопределени. Според мене това е едно от най-съществените неща, които е казал. Нека да не стигаме до крайности в конкретизирането на духовните неща, защото така те губят подвижността и универсалността си и в крайна сметка стават материални, а духовните идеи биват свеждани до посредственост. „Имаме нужда от индивидуалност“, „Нямаме нужда от индивидуалност“... щом някой смята нещо за излишно, да се освободи от него. От своето човек не може да се освободи, а то е и Божественото. Можем да се освободим от временното и преходното – то е илюзия, която си изграждаме в резултат неправилното възприемане на Божественото и няма реално съществуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 (edited) Мисля, че голяма спънка при духовното израстване е обидчивостта. Може би за да я преодолея ми е дадена една особена чувствителност. Физически ясно и недвусмислено усещам кога се говори добро или лошо за мене. В повечето случаи вече не се засягам, но не съм изчистила напълно този проблем. Тази нощ намерих ключ за себе си. Казах си: Те обиждат човешкото в мене, не Божественото. Аз държа на Божественото. От човешките си заблуди и грешки съм готова да се освободя. Благодарна съм на тези, които ми помагат в това. Искам Христос да се изобрази в мене. Дори това да ми струва много изпитания. Изпитанията не е нужно да се понасят със страдание, а с радост, заради плодовете, които носят. Редактирано Август 5, 2009 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 (edited) Едно от най-големите изпитания и трудности по духовния път е да се справи човек с лошите си мисли и чувства, защото изкушението "да си каже човек своето", е голямо. Чистотата е труднопостижима добродетел, но тя е Ключът. Искам да се извиня на Донка, на Станимир и на Мона, че в горния си пост преди няколко дена бях остра. Може да бъда на различна позиция в даден момент, но това не значи, да бъда"хаплива". Простете ми. А и толкова прекрасни-полезни са извадките по теми от Учителя, които Донка и Станимир правят. Благодаря ви за тази работа - много помага. Латина, много ми харесват мненията ти, тази сутрин прочетох от Учителя беседата "Развълнуваното море" от Утринните слова. Има я в книгата "Трите родословия", 1935 г.: Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди. Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали? – Че носът му е крив. Ако носът ви, наистина, е крив, един ден ще го изправите. Защо трябва да се обиждате? Ако това е факт, ще работите върху себе си, да поставите носа си на място. Ако носът ви не е крив, колкото и да ви внушават тази мисъл, не трябва да се поддавате на нейното влияние. Един милионер, американец, извикал един знаменит художник да го рисува. Той искал да се пошегува с него, затова си сложил изкуствен нос. Художникът го рисувал няколко деня, но се измъчил с носа на своя клиент. Всеки ден милионерът помръдвал малко носа си. Художникът се чудел защо този нос не му се поддава. Най-после той казал на клиента си: „Господине, отказвам се вече да рисувам вашия нос. Аз не се занимавам с рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувам, махнете този нос“. Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Недъзите пък представляват неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, от която страна и да ги бутате, те остават неразрешени. В тях действат неорганизирани сили. Който се занимава със своите или с чуждите недъзи, той не може да успява. Ако Бог търпи всички, колко повече хората трябва да бъдат снизходителни към себе си и към ближните си. Ще кажете, че противоречията ви са големи, те ви правят кисели и недоволни. Противоречията са задачи, които трябва да се решават правилно. Ще се справяте с тях и ще вървите напред. Че вън е бурно, че вятър вее, това да не те смущава. Че си беден, болен, неразположен, и това да не те спъва. Ти трябва да извървиш онзи път, който ти е определен. Ти трябва да изпълниш онзи план, който ти е предначертан. Каквото и да се случи в живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другите хора какво мислиш; вярвай в себе си, че всичко, което Бог е допуснал да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви са големи. Без страдания не може. Чрез тях се изпитва силата на човешкия характер. Редактирано Август 5, 2009 от цветна дъга Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 (edited) Станимир, мисля, че нещо не си разбрал-никой не отрича индивидуалността, а его-то. Нисшия аз. А ако има самосъзнание, то е прекрасно, веднага идва и свръхсъзнанието. Но дали наистина го има? Толкова добре ли познаваш себе си, та можеш да разбереш коя мисъл е твоя и коя-не? Знаеш ли кой, кога ти нашепва?... Подсъзнание-съзнание. Самосъзнание-свръхсъзнание. Опозноването на себе си е опознаване на света. Но заблудите са много-аз не съм нито професията си, нито дрехите, които нося, не съм колата, която карам... Изобщо, има нещо вътре, дето Съм. Онзи 'линк', за който спомена Валентинус. А ако той се и отвори, та прочетем, какво пише вътре... Останалото е илюзия. Латинче и аз много пъти съм усещала кой какво не само говори, но и мисли за мен. Но ако започнем да се влияем от разбиранията на хората, става лошо. Вярвам на себе си, на своя опит, на малкото добро вътре в мен. Него мога да противопоставя на злото вън. Редактирано Август 5, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Хамелеона Напоследък се замислям, че ако гледаме на себе си просто като на души, които са дошли да се учат, няма да е толкова трудно. Особено ме докоснаха следните слова от Учителя: Щом нямаш сол, ще кажеш: „Трябва да ме потъпчат“. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм и, като такива, безразлично е, кой ви тъпче; не забравяйте, че това е от Бога и във всички случаи Божествени ръце или крака ви тъпчат. Дълбочината на тази Истина, ако проникне в човешката Душа, ще я преобрази в Божествена Душа в процеса на еволюцията. И всеки ден по малко като правим опити, ще се получи. По пътя ни е нужно постоянство и приложение. Това го казвам от личен опит, иначе няма да приличаме на друго освен на "кимвал, що дрънка", та ако ще да знаем цялото интелектуално знание на света, да се аргументираме особено забележително в очите на индивидуализараното си самовлюбено его, ако ще и да говорим всички езици. Всички противоречия и изпитания чрез хора и ситуации са точно тези Божествени ръце и крака, от чийто масаж се нуждаят умът и сърцето ни, за да се пречистят. И не е важно другите как постъпват, говорят...Важно е аз, Душата, да не нарушавам Светлината, дадена ми от Бог. Ето нещо, което Таня беше публикувала в темата Учителя за Христос и Христовото учение - много ме докосна. Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя си и господаря си в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие. Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ. Учител и Господ от томчето Солта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zlatnia56 Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Мисля, че голяма спънка при духовното израстване е обидчивостта. Може би за да я преодолея ми е дадена една особена чувствителност. Физически ясно и недвусмислено усещам кога се говори добро или лошо за мене. В повечето случаи вече не се засягам, но не съм изчистила напълно този проблем. Тази нощ намерих ключ за себе си. Казах си: Те обиждат човешкото в мене, не Божественото. Аз държа на Божественото. От човешките си заблуди и грешки съм готова да се освободя. Благодарна съм на тези, които ми помагат в това. Искам Христос да се изобрази в мене. Дори това да ми струва много изпитания. Изпитанията не е нужно да се понасят със страдание, а с радост, заради плодовете, които носят. От месец както в този саит духовно аз израствам с четене и осмисляне точно тези думи по горе ми бяха нужни що да се кося и обиждам когато приятели и познати не ме разбират с това ново мое мислене и насмешка в очите им аз чета ми че те обиждат човешкото а не божественото ми азъ Благодаря Администраторска бележка: Моля придържайте се към правилата на българския правопис... най-вече за пунктуация! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Чудесен ключ наистина . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Имам чувството, че много хора говорят наизуст. Да. По-лесно и удобно е. От това да преразгледаш и осмислиш основите си. А инак, всички положени цели, стремежи, желания и т.н. са продукти на индивидуалността и следването им е нейно изостряне. Мен от тази врява ме боли главата. Присъщото им задвижване на всякакви махалца и цикли чертае нашата пълна зависимост... И ражда път. Път, който човек върви ослепен, окован... А в тихото се срещат свободи, които раждат светлина. Нея наричат условно духовен път. Тя е нежна и ефирна и привлича всичко, което е лекичко като нея. Но аз си имам индивидуалност, чрез която съм велик, чрезмерно тежък. Зовящите лъчи - нека почакат. Имам си задачки, трябва да наедрея още... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Ценна мисъл за деня: Вие сте живи благодарение на силата на Бог, която е силата на Живота. Вие сте силата, която е Живота, но тъй като вие имате способността да мислите на нивото на ума, вие забравяте какво сте наистина. Тогава е лесно да видите някой и да кажете: “О, ето го Бог. Бог ще бъде отговорен за всичко. Бог ще ме спаси.” Не! Бог просто идва да ви каже, да каже на Бога във вас – да бъдете осъзнати, да правите избори, да имате куража да преминете през всички ваши страхове и да ги промените, така че да не се страхувате повече от любовта. (Дон Мигел Руис) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 О! Илиянче - в синхрон сме писали! Трудност на духовния път още виждам (след 24 часа размисъл върху разговора) да се различи какво да се смали и жертва и какво да се осъзнава и укрепва и облагородява. Личността, индивидуалността ни (Станимир!) е от Бога дадена да се грижим за нея да е чиста и да е добър извор и проводник на Божествената река и изпълнител на Божията воля. Ние отговаряме пред Божествената си същност за това с ума, сърцето и волята си. Да се откажем от тях значи да захвърлим това, което ни е дадено да работим с него и да се учим. А какво ще смалим и ще пожертваме? Според мен това са стандартите на мислене и поведение, които приемаме от групата и времето си. В тях е удобно, защото мислим и правим "като хората" и така не носим отговорност лично. Още, срува ми се, това са личните представи, очаквания, норми, желания... Това са и сравненията, отсъждането "добро - зло", раздаването на правосъдие и поучаването и куп още... (Само сега да не излезе, че това са характеристиките на личността като понятие, защото ще се наложи учебници по психология да преговаряме... ) Олеее какъв страхотен линк намерих ! Не мога да не го споделя с вас! Много си е по темата - как се продоляват трудностите, свързани с облагородяването и съзряването на личността (или как да направим от лимона лимонада) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Мислиш ли, че бихме могли да убием нещо в себе си, ако е наистина от Бога? Не знам до каква полза водят насилствените нагласи, че видиш ли, това ми е от Бога, онова... Светлината пръска благодат поради своята природа - това евентуално се осезава на едно определено ниво, непосредствено. Но аз да си решавам, че нещо ми е божествено - това е не само нелепо, ами и грозно богохулство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 "Личността, индивидуалността ни (Станимир!) е от Бога дадена да се грижим за нея да е чиста и да е добър извор и проводник на Божествената река и изпълнител на Божията воля. Ние отговаряме пред Божествената си същност за това с ума, сърцето и волята си. Да се откажем от тях значи да захвърлим това, което ни е дадено да работим с него и да се учим." Да Донке, ние трябва да се грижим за личността си и да я облагородяваме. Но идва момент, когато човек трябва да забрави себе си. Както когато караш автомобил - ако трябва да превключиш на по- горна предавка, трябва да се откажеш от по-долната. Не може да караш едновременно на трета и на четвърта. Като това не означава, че третата ще я заличиш за винаги от скоросната си кутия. Пак ще ти трябва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Като се замислих сега Божествената Вода се влива доброволно в теснината на извора, за да може да се излее в света и да го напои с Любов. Ако ли изворът реши да задържи водата за себе си и бавно да превзема с нея територии, превръща се в блато... Не знам къде са ти очичките, но именно това се е случило преди доста време. А сегашното ни състояние е много по-тресавищно и от първоначалното ни заблатяване. Именно затова е било нужно, за да можем все пак да оцелеем, да спрат да се вливат водите в нас. Но е било и естествено да се случи, тъй като сме слезли на наши си вибрационни вълни, нямащи нищо общо с божественото. И сме си създали наши си води, които някак да текат и да задвижват природата. Ето я и разликата ни - ти обожествяваш тези наши води, а аз ги тъпча (само теоретично, за съжаление). "Хармоничното" им използване ще те отведе до някое "светло" кътче от холеричната им тиня, което спокойно ще можеш да наречеш Девахан и да го приемеш за някакъв Рай. На мен са ми безсмислени и най-красивите красоти и най-светлите светлини на света (предимно на теория), та търся освобождение от него. Пътят за това е един и Онзи, който положи тялото си на кръста, ни го показа (както и всички негови съслужители, чиито дела и слова не умеем да разбираме). И се сещам, че Буда беше споменал как ако тук всички мечти се сбъдват, душата пак ще се отегчи до смърт от света и ще пожелае да се освободи от него. Проблемите ни винаги са много прости и се дължат единствено на твърдостта ни. Не знам взорищата ни докъде попиват, но самата човешка система, самата личност, е именно това - една строго индивидуална и специфична конфигурация от разнообразни закостенелости. Тя не би могла по друг начин да функционира и съществува в този свят, който е нейна съпроекция. И казвам - най-добрият, най-смел, отворен, ведър, щедър, миролюбив, обичлив и т.н. човек в този свят е най-твърд и непластичен. Та тогава, как въобще можем да си помислим, че може да приеме нещо от Божията светлина, след като си е достатъчно натъпкан с качества... Бе, мани... Привет Венци, Вземам постинга ти като "предговор" на това, което ми идва да напиша...а то е за трудностите, отнесени към т.нар. духовен път. Най-трудното за мен по отношение на всичко, което съм считал за духовно, е това, да успея да приема, че всъщност, от мен като човек, не зависи нищо- пътят в диалектическата природа е утъпкан, и по него природата принудително води всички- независимо дали са съгласни или не, дали приемат това или дорине допускат подобна възможност... Едва ли на теб би ти прозвучало като нещо ново или непознато това, че всеки един човек е частица от един общ магнетичен процес, част от едно макро-тяло, в което развитията са строго програмирани и следват едно след друго...Асоциацията с часовник не е направена от мен, но този огромен организъм- диалектичното битие, работи като часовник- стрелките обикалят в кръг, препускат нагоре и надолу, всяка със зададените й параметри...и в препускането и гоненето, привидно ни се стурва, че тънката стрелчица се върти и бързо настига и подминава другите две...а късата и дебелата като че ли е най-бавна и мудна...Но, ако се продължи сравнението с часовника, то извода е, че в нашето битие, целия план, цялото развитие и т.н. движение на по-големи или по-малки стрелки, на по-големи или по-малки зъбни колела, е програмирано и могат да бъдат предварително узнати, и да бъдат констатирани от гледна точка на времето и пространството (които всъщност не съществуват- те са юлизия, с която човек се е сдобил покрай навъртането си около дървото за познаване на доброто и злото..Просто е- времето и пространството се дефинират от движението, а движението не е нищо повече от превръщането на причината в следствие...) с помощта на различни факти...Субективно някой може да осезава изминаващи 24 часа като много бързо протичащ процес, а друг осезава тези 24 часа така, сякаш е изминал цял месец...Но, 24-те часа си остават винаги същите. Относителността на осезанието (сетивността) не може да повлияе на време-пространствения порядък... Опитвалр съм си да си внуша, че щом така или иначе духовното е дошло на дневен ред до съзнанието ми, то значи в една или друга степен нещичко съм започнал да научавам и да уча, и следователно- независимо дали се считам за ученик, или не се считам за такъв- процесът на възпиремане на информация и работата по реализирането на тази информация в опит, се таксува като процес на учение...Та, опитвал съм се като ученик, изучаващ духовното, което е преди всичко състояние на съзнанието- по силата на това съзнание, да си въобразя, че Аз решавам или мога да реша сега или след малко, че моето жизнено поведение мще бъде различно в оммента в който съзнанието ми се разпореди... И тук, ще си позволя да перифразирам героя на Гьоте- колегата Фауст, като подобно на него, след няколко тона пропиляно време, направих същия извод, който и доктор Фауст- но в моя случай звучеше така: "И медицина изучих, и хирургия специализирах, и духовни неща ми се разкриха, и с лечителството се забърках...но си останах същия глупак..."- ето това е, което беше трудно за мен да приема, че в това диалектическо битие, аз като човек нямам нито свободна воля, нито от мен зависи някакво си мое развитие- пък ако ще и духовно да е, и че в този път, природата е тази, която разпорежда кое, кога, как и по колко...Но, оказа се, че въпреки всичките търсения от моя страна, въпреки събирането на много знания и опит, усещах в себе си нещо, което не може да се опише по друг начин, освен като "нищо", като някаква "празнина"- нещо, което не знам нито какво е, нито е възможно сетивата ми да го възприемат, но въпреки това то съществува, и по някакъв начим ме тормози и обезпокоява денем и нощем...и като описвам "тормоз" и "обезпокояване", ги приписвам на Бог- като техен източник...Най-трудното за мен беше това, да приема, че като физически човек с полярно диалектично съзнание, което е настроено на честотата на собственото си его, Бог не може да се въприеме по някакъв блажен, оргазмен, наслаждаващ и прочие начин...защото естеството на диалектичната природа, и естеството на Божествената Природа нямат нищо общо...Блажеенството в Божествената Природа спрямо диалектичната пирода се проявява като отсичане на главата с меч- а от тази страна на "завесата", природното ми състояние съвсем не би класифицирало за блаженство едно обезглавяване...без всякаква упойка дори (стори ми се, че е по-хуманно да е с упойка...но- Бог няма нищо общо с хуманизма, т.е. с човещината...) И преди да се стигне до точката на пречупване, което дори и тук, на това място из темите, мога да проследя откакто съм се регистрирал и прописал в този сайт, четейки мненията си, писани преди момета на пречупване, виждам, че всъщност точно те са били възпиремани както от мен, така и от другите участници, като "духовни", като неща, пълни с умност и прочие...но, всъщност- това са мненията, които са като хлябове, които съм напарвил от камъни в момент, когато гладът е достигнал до връхната си точка при мен- използвам съвсем умишлено сравнението, защото това е "класика", и никой не мо`ж се промъкне без да бъде спипан и опитан що за стока е...В евангелието Исус постил 40 дни и после огладнял, и в този момент, сатана Го навестява и му подхвърля: "Ако Си Син Божий- т.е. ако си открил Божественото в теб- щом си гладен, заповядай на тези камъни да се превърнат в хлябове...и тук съзнанието ми се подчинява на пиродата, а гладът е инстинкт природен...И така, заповядвам аз на камъните, и те стават на хлябове- ето, казвам си...Аз имам способности, по-различен съм от другите хора...но нали това е духовния път- всеки има си има свой път, по който трябва да върви- което нямаше да е така, ако не бяхме различни...и след като ми се отвориха очите и вече знам, че съм различен- юруш..да помагам да "изостаналите" да напредват...СТОП КАДЪР- "..да помагам на "изостаналите" да напредват"- е те това е 25 кадър, който не съществува в диалектичното битие- той е монтиран допълнително....25-тия кадър е хляб, направен от камък- една илюзия, която приемаш без да имаш възможност да осъзнаеш... как се стига до момента "СТОП КАДЪР"- или, до точката на пречупване...?! Ами- това е работа на от нас обикновените хора план... След този момент, проследявайки постингите си тук, в темите из форумите, забелязах, че на първо място желанието ми да пиша намаля и всъщност, практически може да се каже, че изчезна. На второ място нещата които пишех така, както възприемах без да съм се напъвал, без да съм си мръднал и пръста за това, да стигнат до мен и да приемат някаква форма, която мога да предам с дучи така, както я приемам, и които неща считах, че са съдържателни...се оказа, че не биваха приемани добре...дори в някои случаи отношението към тях е било враждебно...Но, човек се учи и разбира, че просто не трябва да си търси "боя", защото дори ида си го получи- от него нищо няма да научи...Все пак, не е писано- иди и подразни ближния си, та да те фрасне по едната буза, та да имаш възможност да обърнеш и подложиш и другата...и лека-полека намалих писането, и много рядко си позволявам да пиша и споделям разни неща на тема "духовност"- като този постинг например....Преди всичко, правя го до голяма степен с огромна вътрешна съпротива- което поне за мен е признак, че си струва- дали за човека- в случая Венци- предвид това, че томно неговия постинг ми "влезе в очите" и реших, че нещо в него може да ми послужи за пиронче и конец, на които да окача листа с това, което ще напиша...дали заради други хора, които може и да не са написали нито ред, може дори да не са регистрирани, но по някакъв начин биха попаднали на това мнение, или заради едното и другото- не знам...а и честно казано, отдавна това не ме вълнува... Знам, че тепърва трудното предстои... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 (edited) Трудност на духовния път още виждам ...да се различи какво да се смали и жертва и какво да се осъзнава и укрепва и облагородява. ... А какво ще смалим и ще пожертваме? Според мен това са стандартите на мислене и поведение, които приемаме от групата и времето си. В тях е удобно, защото мислим и правим "като хората" и така не носим отговорност лично. Още, срува ми се, това са личните представи, очаквания, норми, желания... Съгласна съм с Донка. А какво ще смалим и ще пожертваме? Според мене това е старите ни убеждения и стереотипи, желанието да действаш в съответствие с укоренените навици. Това е работа със стария начин на мислене. Редактирано Август 5, 2009 от AL414 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 (edited) съгласен съм, че трудното наистина предстои... но надявам се, че пробивът вече е направен и е станало тихо Редактирано Август 5, 2009 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 А какво ще смалим и ще пожертваме? Според мене това е старите ни убеждения и стереотипи, желанието да действаш в съответствие с укоренените навици. Това е работа със стария начин на мислене. Точно! Благодаря ти, Александра! А всички убеждения и стереотипи са обречени да остареят и то много бързо - това, което е било нов начин на мислене днес, утре вече е стар, не можем да стъпим два пъти в една река. Индивидуалността на всеки от нас осигурява тази промяна по същия начин както ДНК осигурява еволюцията. Представяте ли си еволюция, развитие, ако всички индивиди от екосистемата са с абсолютно еднакви качества, т.е. нямат индивидуални характеристики? Да Донке, ние трябва да се грижим за личността си и да я облагородяваме. Но идва момент, когато човек трябва да забрави себе си. Както когато караш автомобил - ако трябва да превключиш на по- горна предавка, трябва да се откажеш от по-долната. Не може да караш едновременно на трета и на четвърта. Като това не означава, че третата ще я заличиш за винаги от скоросната си кутия. Пак ще ти трябва. Много интересно сравнение! Позволяваш ли да продължа, че много ми хареса? Всъщност, когато превключваш на по-горна предавка... това не е ли пак предавка? Значи, за да върви един автомобил (а той се е появил на този свят, за да се движи), има нужда от предавките - т.е. от роли с конкретна характеристика и предназначение, които събрани заедно образуват механизма на движение на колата (т.е. живота и). Или скоростната кутия това е част от човешката индивидуалност и работи заедно с двигателя и всички останали елементи на колата. Има ли две абсолютно еднакви коли? Да смалим и пожертваме личността - не означава ли да ги зарежем без грижа за тях, без почистване, смазване и всички подобни грижи, но да искаме колата да се движи. И като не се движи както е редно, да я обвиняваме, че не е съвършена, че ни е пречка по Пътя и да я хвърлим в моргата? Трудността на духовния път може би е и в това да разпознаем кое е колата, кое шофьора в нас и как да поддържаме и ползваме колата, за да служи и на шофьора и на хората около него ( без да гази и спира насред пътя). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.