B__ Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Колкото повече приемаме другите, толкова по-малко вина изпитваме. И толко по-щастливи и здрави сме и по близо до Създателя. Например, осъждаме хората, които не се трудят съвестно. Но рано или късно идва момент, в който се оказва, че не сме свършили добре дадена работа. Подсъзнателно започваме да осъждаме себе си за това. Появява се чувство на вина. Съществременно и страх от бъдещо представяне, защото е "лошо да не се трудиш съвестно" и ако веднъж не си си свършил работата дали няма да стигнеш дотам да станеш съвсем да не се трудиш съвестно. А какво става като приемаме хората, които не се трудят съвестно. И да се случи момент да изпортим задачка, то ще си кажем има и такова нещо, случва се, ще се отворим за поуките и ще вървим напред. Това е от психологическа гледна точка. От езотерична гледна точка всяко осъждане/отхвърляне на човек поради някаква причина или принцип води до атака към него на несъзнателно нива. Енергийно атакуване. Закона за причина и следствие се включва и това ни връща енергийната атака и то обикновено информационно от същия вид. И колкото повече осъждаш, толко повече в теб се натрупва енергия например от вида "ти не си съвестен работник". Тази енергия като стане достатъчно количество прераства в програмата "аз не съм съвестен работник". И човек се превръща в това, което осъжда. А продължава да не се усеща и да осъжда, то програмата започва да го унищожава като чувството за вина е един от най-честите методите. Особено опасно е да се осъждат групи хора. Например футболните запалянковци. Всяка група хора, обединени от дадени идеи, си има собствен егрегор. Когато осъждаш запалянковците, или атеистите, или мюсюлманите или даден етнос, ти реално не атакуваш енергийно отделните хора, а основния носител на обединяващото ги: егрегора. А колкото по-силно е това, което атакуваш, толко по-силен е отговора. И такива обобщени осъждания като хората са лоши, света е развратен и т.н. са доста опасни за здравето. Сетих се за свързан цитат от Библията: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5). Не осъждай брат си, а го приеми. Така ще може да приемеш себе си. А като приемеш себе си, тогва ще си позволиш да видиш гредата в своето око и да си кажеш, хе, ами защо не взема да я махна тази греда. Приемането на другите ни помага да се отървем от недостатъците и вътрешните спънки, които ни пречат да вървим по пътя. П.С. Всъщност дали осъждаме другите или себе си няма значение. Ако го има едното, то го има и другото. Редактирано Април 16, 2010 от БожидарЗим Аля, Ирина - Horus - Чебурашка, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Лесно е да се каже, но какво става на практика? Например влизам в едно общество да речем, работа...отивам там настроена дружелюбно е доброжелателно, но срещам неприемане. И това веднага ми се предава и на мене, без да го искам. Започвам да се чудя:"Аз нямам нищо против тях, те какво имат против мене?"Чудя се - от мене ли е излязло и те са го усетили? И установявам, че не е излязло от мене, а от тях. Понякога излиза и от двете посоки - едновременно от мене и от тях, и нищо не може да се направи. Аз поне до сега не съм успяла да го променя, освен в някои единични случаи. maicheto 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 shining_star,споделям мнението ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Чувство за вина съм изпитвала, когато знам, че не съм направила достатъчно, не съм дала от себе си... Или ако не съм дала чистосърдечно, а с някакво друго намерение. Но, когато съм чиста пред съвестта си и се получи някакво разминаване, значи причината не е само в мен. Когато съм наясно със себе си, дори и да има външни опити за внушение на вина, то те не ме засягат... Нося отговорност само за своите чувства, мисли, думи, действия... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 shining_star,споделям мнението ти. Гранат1, ще ти кажа за един случай, в който, ако не го приемеш в себе си (отхвърлянето), то се връща на тях. Отидох да се кандидатирам за една работа, за много малко пари - производство и експедиция на консумативи за хотели - шампоани и др. И шефката ми каза, една седмица пробно да се опознаеме, и после ако взаимно се харесаме, ще останеш. В петък ще ти кажа. И като дойде този петък, тя съобщи на всички, че трябвало спешно да се направи една поръчка и който иска, по желание, да дойде да работи в събота. И изрично подчерта: "Не е задължително". След това мина с един лист да запише имената на тези, които ще дойдат. Аз казах, че не мога да дойда. Изкарах и следващата седмица до петъка, когато тя дойде при мене и ме попита какво съм решила, дали ще оставам. Аз я питам, а вие какво решихте? Тя каза, можеш да останеш. И накрая на работния ден когато си тръгвах, видях, че пише нещо на компютъра . Исках да и се обадя, че си тръгвам, но не исках да я прекъсвам и си тръгнах. В понеделник ме посреща на вратата и ми казва: "Ти защо в петък си си излязла без да ми кажеш довиждане?" Аз и обяснявам, а тя: "Айде сега си вземи нещата и си отивай". Така и направих, но не усетих нищо. Нито даже ми стана неприятно. Дори, докато вървях към спирката, се учудих на себе си, че никак не се чувствам засегната..... След около 1-2 месеца случайно в тролея срещам една колежка от там и я питам какво става. Тя ми каза, че след мене повече от половината хора са напуснали, въпросната шефка е уволнена, а фирмата изцяло се преустроила, имало ново ръководство и са им увеличили заплатите. Това е единичен случай. И аз не знам как стана така, че нищо не почувствах тогава. Стана някак от само себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Всяко приемане на другите опира в крайна сметка до едно: Приемане на себе си. Иво и maicheto 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 shining_star,споделям мнението ти. Гранат1, ще ти кажа за един случай, в който, ако не го приемеш в себе си (отхвърлянето), то се връща на тях. Отидох да се кандидатирам за една работа, за много малко пари - производство и експедиция на консумативи за хотели - шампоани и др. И шефката ми каза, една седмица пробно да се опознаеме, и после ако взаимно се харесаме, ще останеш. В петък ще ти кажа. И като дойде този петък, тя съобщи на всички, че трябвало спешно да се направи една поръчка и който иска, по желание, да дойде да работи в събота. И изрично подчерта: "Не е задължително". След това мина с един лист да запише имената на тези, които ще дойдат. Аз казах, че не мога да дойда. Изкарах и следващата седмица до петъка, когато тя дойде при мене и ме попита какво съм решила, дали ще оставам. Аз я питам, а вие какво решихте? Тя каза, можеш да останеш. И накрая на работния ден когато си тръгвах, видях, че пише нещо на компютъра . Исках да и се обадя, че си тръгвам, но не исках да я прекъсвам и си тръгнах. В понеделник ме посреща на вратата и ми казва: "Ти защо в петък си си излязла без да ми кажеш довиждане?" Аз и обяснявам, а тя: "Айде сега си вземи нещата и си отивай". Така и направих, но не усетих нищо. Нито даже ми стана неприятно. Дори, докато вървях към спирката, се учудих на себе си, че никак не се чувствам засегната..... След около 1-2 месеца случайно в тролея срещам една колежка от там и я питам какво става. Тя ми каза, че след мене повече от половината хора са напуснали, въпросната шефка е уволнена, а фирмата изцяло се преустроила, имало ново ръководство и са им увеличили заплатите. Това е единичен случай. И аз не знам как стана така, че нищо не почувствах тогава. Стана някак от само себе си. И аз съм изживяла нещо подобно.Отказах да лъжа за да печели фирмата в която бях и оставих нещата да ги решава господ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Чувството за вина съм изпитвала,когато с последствията от действията си и решенията си съм навредил на хора,които нямат вина за случващото се и то е зависело изцяло от мен.Другите приемам лесно,но себе си не успявам.Прощавам и разбирам другите ,но себе си не защото аргументите винаги ми се струват неоснователни и зная,че е имало и друг начин просто не съм го домислила,избрала съм по-лесния път,прибързала съм или просто съм се страхувала.При мен нещата стоят така.Не осъждам слабостите на хората,но не мога да приема своите.За другите казвам толкова, може толкова прави.Това може това прави.Но за себе си не мога да приема,че това че толкова мога е примливо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Дали осъждаш/критикуваш/недоволстваш себе или другите няма значение. Ако го има едното, има го и другото макар и неосъзнаваемо. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Едно малко разяснение,понеже виждам,че повечето мнения са в противоположна посока.Всички наши действия имат определени последствия.Във всеки човек има нещо добро и нещо недобро.И така някой прави нещо и носи последствията от действията си,това не е ли достатъчно,че и аз допускала толкова грешки да го съдя.Какво ме касае мен,че някой е бил слаб,както и аз в много моменти.Ако последствията са добри мога да го похваля.И най-много ме е изумявало разминаването между това какво говорят и правят хората.Какви са желанията и какви са фактите.В това число включвам и себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Станимир Добавено Април 16, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения. maicheto, Донка, Milena и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Да,Станимир е изразил много точно това ,което се опитвах да кажа.Не мога да приема миналото да определя бъдещето повече от колкото му се полага.Затова се опитвам да приемам хората такива каквито са. И изобщо не е лесно в началото,но е интересен процес открих много неща за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения. Супер! Много точно Стан Миналото, може да ни е поука, не можем да го променим. По-важно е да живеем днес и да видим, какво ни носи мига. Изпитвала съм чувство за вина, въпреки, че знам, че всичко съм направила според най-добрите си възможности. Но осъзнах, че това е его-то ми, то казваше-не мога да контролирам! Да, взискателна съм преди всичко към себе си. Да, приемам хората без предразсъдъци. Но имам право да не одобря някои неща и в себе си и в другия! Правим грешки и си ги поправяме. Учим се, израстваме. Старая се да нямам лични чувства и пристрастия. Например, имах сблъсък преди време с властимащ човек, но се опитах да обясня, че нямам нищо против човека Х. Не одобрявам методите му и това, че нарушава човешките ми права... Редактирано Април 16, 2010 от xameleona Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения. Този пост ми хареса, но сега нещо ме върти дали съм го разбрал добре. Чудя се две неща. Какво ще стане, ако съответния човек не оправдае "надеждите и очакванията", че ще поиска да се развива в положителна посока. Какво ще бъде моето отношение към него, ако съм имал такива надежди и очаквания. Защото надеждите и очакванията всъщност разкриват наши желания. А в случая проявяваме желания към друг човек. Сигурни ли сме, че няма да се разочароваме, ако не изпълни желанията ни. Разочарованията не граничат ли с осъждане. Сигурен ли си, че знаеш коя е положителната за него посока? Това е също тънък момент. Xameleona, дори по-директно изказва този начин на мислене, който ме кара да задавам тези въпроси: Но имам право да не одобря някои неща и в себе си и в другия! ... Не одобрявам методите му и това, че нарушава човешките ми права... Хем приемаме, хем неодобравяме или проектираме желания Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Моето виждане е малко различно от това на Стан Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Нямам очаквания и не вкарвам в рамки! Но ако имаме непреодолими различия, просто се отдръпвам от даден човек. Това значи-давам свобода, на себе си и на другия, да е такъв, какъвто е и аз съм, това, което съм. Ако добронамереното ми отношение и компромиси не са дали резултат, просто отминавам и прекъсвам връзките... Имам стремеж да се поправям, да си уча уроците и да израствам, но не мога да изисквам това от другите. То си е техен свободен избор. Само и единствано Бог учи, като ни дава условия сами да се осъзнаваме.... Пример-ако човек системно и целенасочено се опитва да ме манипулира, да ми внуши чувство за вина и да изисква да отговоря на неговите представи, то аз имам право да го приема или да го отхвърля, с последващите ми отговорности... И друг пример-майката обича детето си, знае, че като порастне ще е много разумен, добър човек. Но ако то сега направи беля, тя ще реагира, ще се скара, ще разговаря, ще изрази неодобрението си... Редактирано Април 16, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Май егрегорите също се бият помежду си, както хората ? Аз по принцип гледам да не умувам върху някои въпроси, защото така или иначе няма как да ги реша чисто физически ( поне за момента ). И по принцип не умувам върху тези въпроси, не се дразня, гледам в обратна посока да си насочвам вниманието или да не обръщам чак толкова внимание на тези неща ( даже никакво), да се концентрирам върху по - дребни и осъществими лични нещица. Но като почна да умувам, няма как да не се дразня. Въпреки че някои неща не заслужават моето раздразнение към тях. По принцип все по - малко се впрягам емоционално, най - вече защото няма никаква полза. Тия отгоре да се вземат в ръце и да почват да Действат по някои въпроси, а ако действат : да го правят по - бързо и по - правилно, за да намаляват поводите за дразнене. Стига да не е късно вече де ... Редактирано Април 16, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Според мен човек първо трябва да приеме че хората са различни,че всеки е дошъл на тази земя със своя мисия и всеки има право на избор.Чак тогава не би си позволил да осъжда другите и да се чувства виновен ако не отговори на нечии изисквания.Всеки е свободен да следва своя път,а какви ще са спътниците му(и дали въобще ще има такива) донякъде е въпрос не само на избор но и на съдба. Донка, Иво и Аля 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Историята е стара. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Всички така искат, поне на думи, ама на практика е друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Историята е стара. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Всички така искат, поне на думи, ама на практика е друго. Да,азбуки!Тъкмо четях поста си и видях какво съм пропуснала,но ти го каза.И аз мисля че засега(нека не бъдем песимисти!) това което съм написала е в зоната на мечтите.Но пък нищо не ни пречи да се постараем да ги реализираме,нали?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 ... Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. ... Този пост ми хареса, но сега нещо ме върти дали съм го разбрал добре. Чудя се две неща. Какво ще стане, ако съответния човек не оправдае "надеждите и очакванията", че ще поиска да се развива в положителна посока. Какво ще бъде моето отношение към него, ако съм имал такива надежди и очаквания. Защото надеждите и очакванията всъщност разкриват наши желания. А в случая проявяваме желания към друг човек. Сигурни ли сме, че няма да се разочароваме, ако не изпълни желанията ни. Разочарованията не граничат ли с осъждане. Сигурен ли си, че знаеш коя е положителната за него посока? Това е също тънък момент. ... Ако човекът не оправдае очакванията ми, то проблемът си е в мене, защото не съм успял да преценя правилно различните възможности. Той не е длъжен да изпълнява очакванията ми. Дали неизпълнявайки очакванията ми другият е постъпил правилно или неправилно е друг въпрос, чийто отговор в повечето случаи само времето може да покаже. Колкото до положителната посока, то разбира се предварителната преценката също е субективна. Аз имам право на мнение дали някой следва положителна или отрицателна посока в развитието си. Проблем би било ако се опитам да наложа това мнение срещу волята на съответния човек. Проблем би могъл да възникне и ако споделя мнението си с трети лица, като по този начин повлияя негативно на тяхното отношение към въпросния човек. Иво и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Ако човекът не оправдае очакванията ми, то проблемът си е в мене, защото не съм успял да преценя правилно различните възможности. Той не е длъжен да изпълнява очакванията ми. Дали неизпълнявайки очакванията ми другият е постъпил правилно или неправилно е друг въпрос, чийто отговор в повечето случаи само времето може да покаже. Колкото до положителната посока, то разбира се предварителната преценката също е субективна. Аз имам право на мнение дали някой следва положителна или отрицателна посока в развитието си. Проблем би било ако се опитам да наложа това мнение срещу волята на съответния човек. Проблем би могъл да възникне и ако споделя мнението си с трети лица, като по този начин повлияя негативно на тяхното отношение към въпросния човек. Така е Станимир. Няма как да не си създадеш мнение за това дали човек постъпва полезно за себе си или не. Още повече, че това знание може да ти дойде интуитивно, чрез усещания и т.н. Няма как да го спреш мисля Мерси за успокоението, което ми внесе. Но се чудя сега тука кога точно може да дойдат очакванията. Дали не е по-добре човекът да е поискал съвет или обствоятелствата да са такива, че се съгласил на съвет и вече след като има даден и приет съвъет (рапорт даден и рапорт приет ), то тогава да може да има някакви очаквания. Иначе да имаш очаквания е все едно да искаш от човек нещо, за което той не е още готов, а това е малко преки свободната воля Е, може да се каже, че имаме очаквания за бъдещето, но човекът живее тук и сега и нашето очакване е в сила тук и сега. P.S. Сега като гледам какво е писала Азбуки надолу и си мисля, че човек трябва да развива интуицията си, защото тя дава верните действия в съответните ситуации. Стигнахме до там, където нещата вече не могат да се обяснят напълно с думи Редактирано Април 16, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Добре-зле, правилно-неправилно... P.S. 010101010101010101.... Редактирано Април 16, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 (edited) Според мен човек първо трябва да приеме че хората са различни,че всеки е дошъл на тази земя със своя мисия и всеки има право на избор.Чак тогава не би си позволил да осъжда другите и да се чувства виновен ако не отговори на нечии изисквания.Всеки е свободен да следва своя път,а какви ще са спътниците му(и дали въобще ще има такива) донякъде е въпрос не само на избор но и на съдба. аз мисля че засега(нека не бъдем песимисти!) това което съм написала е в зоната на мечтите.Но пък нищо не ни пречи да се постараем да ги реализираме,нали?! И защо да е само в зоната на мечтите? Съвсем реално си е. И не е чак толкова трудно да се постигне - ключът е в свободата и любовта. И за да не звучи като розови слончета, ще дам пример със себе си в два различни периода от живота си и със случката, която ми помогна да мина границата от едното аз в другото. Дълбоко вътре в себе си откакто се помнех носех старателно вклиненото от родителите ми неприемане на всякакъв род хазарт. Беше болна тема в семейството - доста пари бяха се просмукали от бюджета в касите на тото-агентките. И всичко беше с най-красивите намерения да се увеличат парите ни и да може да се купи нещо по-голямо и важно. Всъщност ставаше обратното. И така аз живеех с абсолютното убеждение за Злото хазарт и приемах себе си като човек, който никога не е способен на това зло. Един ден 22-годишният ми син - все още колебаещ се да си търси ли постоянна работа или да разчита на скромните суми, които можех да отделя - ми обясни как си е спестил парите, спечелени от него самия по един проект, и вместо да ги "пропилее" за парцалки (каквито му бяха кът), решил да ги увеличи с някакви борсови игри. Нямало никаква опасност за началната сума, защото той знаел как точно се играе.... Сумата не беше голяма, макар и трицифрена, но новината ме заля като със студен душ, после ме хвърли в треска. Дори не успях да усетя някаква критка към него - направо ме заля вълна от чувство за вина, позорен провал! Аз, която възпитавах децата на другите и смятах себе си за добър учител, бях "изтървала" собственото си дете. Не мигнах цяла нощ, разпъвана от угризения и от размисли къде и кога го бях "изтървала" и от мрачни картини тип "нероден петко". Утрото беше малко по-мъдро - мислите ми поеха в посока "приемам вината си и как да поправя провала си поне малко и да спася рожбата от пропадане". Уроците през деня ми бяха на автопилот... Вечерта вече волята ми очевидно беше на ръба на силите си и усетих как вината стигна до отчаяние. То не беше толкова към сина ми, а към мен самата (азбуки!). Годината преди това бях чела Лазарев и Учителя и много ми бяха помогнали - животът ми вече стъпваше на крака и се усмихваше. Но защо ли се сетих за тях едва когато ме заля отчаянието вече? Посегнах първо към молитвите (Добрата молитва), после към една от моите посмачкани от четене в леглото книжки на Лазарев. И, разбира се, попаднах на това, което ми беше нужно. Точно се бях зачела и мобилният ми телефон изписука - имаше есемес за някаква игра с коли. Преди ги триех с особено задоволство и насмешка, но сега сякаш ме удари ток - Злото хазарт! И вероятно вече се досещате, че прежалих 2 лв и пуснах есемеса. Пет секунди след натискането на клавиша стоях засрамена от самата себе си, макар че отлично знаех защо го бях направила. След това изведнъж избухнах в смях - като че ли изхвърча тапа на шампанско! Смях се дълго до сълзи. После се чувствах като току що излязла от сауна - уморена, но лека и чиста... На другия ден написах меил на сина ми, че ще се радвам, ако той успее да спечели нещо, но ще продължа да си го обичам и ако загуби всичките пари. Писах му, че той е вече достатъчно голям за да не ми казва какво ще прави със собствените си пари и... е достатъчно голям и кадърен да си ги печели сам. От мен вече ще има само таксата за вуза и наема на общежитието + 50 лв джобни на месец ( Толкова можех.) и всяка седмица стабилен кашон със зеленчуци и плодове от градинката и от провинциалния пазар. .... Само минута след като го пратих, получих отговор - пишеше ми, че още сутринта се е събудил с ясното усещане, че няма никакво желание да участва в тази борсова игра - ей така, минало му някак само. Беше прикачил едно пробно CV да видя дали е добре. Бяхме писали почти едновременно..... Редактирано Април 16, 2010 от Донка Пламъче, B__ и Иво 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Интересна история. Аз впрочем не исках да кажа, че е нереално движението към приемане. Напротив, то е едно от най-реалните неща в живота, но движението е непрекъснато. И се изказах по-скоро за хората, които се заглеждат по агнето, което им се вижда цяло, цели трактати даже пишат за него и ме убеждават, че само с цели агнета се занимават, пък вълкът нали и той трябва да е сит... та не се връзва нещо идеалната гледка с реалностите. Не им хващам вяра аз на тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 17, 2010 Доклад Share Добавено Април 17, 2010 (edited) "защото така или иначе няма как да ги реша чисто физически " Имах предвид практически и реални максимално безболезнени (раз)решения/промени на ключово важни ситуации/състояния/противоречия/проблеми, а не нещо друго...Бях чел, че конфликтите между групите хора започват на ниво егрегори. Това не значи ли, че ако атакуваш някаква група хора и егрегорът на тази група те атакува теб, егрегорът на твоята група също ще се намеси, за да те защити? И също така Божидар каза, че колкото повече се възмущаваш от определен тип хора, толкова по - голяма е вероятността да станеш като тях. Дали ако се възмущаваш от нечия честност, ще станеш по - честен ? Понякога ми се струва скучно човек абсолютно винаги да е положителен и дори да не се шегува с някои неща. "Господари на ефира" - едно предаване, което би могло да е от полза в духовното развитие на хората. То им помага да се смеят ( поне малко) на различни ситуации/хора, от които по принцип човек е най - лесно да се (по)дразни. Колко щеше да бъде скучен живота ако нямаше такива ситуации/хора/състояния. Сигурно италианският вариант на предаването е по - скучен от нашенския. Редактирано Април 17, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.