Допринасящи

Най-добрият терапевт за душата, който познавам е Божественото Учение. Думите, опаковката са на Учителя, но съдържанието е от Господа. Дори човек да няма в сегашното си състояние на съзнанието разположение да чете беседите самото присъствие на Божието слово в библиотеката му, например на Неделните беседи от том 1 до том 7 ще пази дома от външни нечисти влияния. Не е тайна, че нечестивите духове се плашат от светлината.

Неделни беседи - 1943 г. 1943 Вечно подмладяване (1943) Ценни неща III-то Послание Иоаново. Ценни неща

Благодаря! Да оздравееш

Неделни беседи - 1943 г. 1943 Вечно подмладяване (1943) Да оздравееш Йоана 5:1-10 Обикновено, хората се спират пред дребните работи. Обаче, като видят нещо голямо, дребните, малките неща минават незабелязано. Когато отиват на планина, те се стремят към високите върхове, към големите езера. Видят ли някое малко изворче, не му обръщат внимание. Христос запита болния от 38 години: „Искаш ли да оздравееш?” – Искам, Господи! ,,Запитайте болния, какво иска, той ще отговори: Да оздравея. – След това? – Нищо друго не искам. – Не искаш ли да учиш, да станеш богат, силен, умен, добър? – Нищо не искам. Болният е на крив път. Прав е да иска здраве, но това е само за дадения момент, когато е болен. И в това състояние той трябва да има желание да учи, да работи, да стане силен и добър. Така казва и младият. До едно време учи, но като си въобрази, че всичко е научил, престава да работи. Когато престане да учи, водата в неговото езеро се отбива, не приема нови притоци и от езеро се превръща в локва. Нещастието на много хора се дължи на факта, че е престанало да се втича нещо ново в тях. Такъв човек казва: Нищо не ме интересува вече. Щом нищо не го интересува, той сам отбива водата на своето езеро. Няма да мине много време, и тая вода ще почне да мирише. Каквото попадне в нея, ще започне да се разлага и гние.Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие”. Всяка сутрин, като стане от сън, човек трябва да мисли, че е новороден, че не е вчерашният. Всеки ден да вижда нещо ново в себе си, както малкото дете, което се стреми да научи нещо ново. Детето е любознателно, иска всичко да види, да разбере, как е направено. Започне ли човек да живее само с миналото, с вчерашния ден, ще спре на едно място. И това не е лошо, но дядо ти е бил само един ден щастлив. –Кога? – Когато е срещнал баба ти. И баща ти е бил само един ден щастлив – когато е срещнал майка ти. Всъщност, истински щастлив ден е денят на раждането. Тоя ден е съставен от много дни и часове. Той е ден без начало и без край. Всякога можеш да се родиш. Ние наричаме тоя ден новораждане. Най-нещастен е денят на смъртта. Ние не искаме да мислим за тоя ден, защото той носи нещастието, лишава ни от благата на живота. Една опасност има за щастливия човек – да престане да се учи. Ето защо, някога човек трябва да стане нещастен, за да се пробуди в него желанието да учи." Да оздравееш

Хигиената е важна, но и не бива да се прекалява с нея. Особено при децата. В общия случай не е нужно да живеят в стерилна среда, в противен случай няма да си изградят имунитет. Разбира се за неща като устната хигиена, не трябва да се прави компромис. Особено при децата е по трудно да се потдържа и затова редовно трябва да се посещева детски зъболека

Да предположим, че се намери някой, който се въодушеви от красивите мисли и чувства на Учителя и си каже -" Де тоя късмет да срещна душата на Учителя." А пък според мен работата не е до късмета. Като срещнеш своята душа ти си срещнал вече и душата на Учителя. Обаче за да се състои тази незабравима среща е необходимо знание, но не обикновено знание, а Божествено знание. Тънкостта е да знае човек как да отсее зърното от плявата. И тука на помощ на човека идва интуицията, едно прекрасно Божествено качество.

Неделни беседи - 1943 г. 1943 Вечно подмладяване (1943) Трите пътя Матея 4:1–12 Трите пътя 2

Принципно съм съгласна и с двете тези. 1/ Спомням си преживяването си преди 10на години, когато моя позната ми остави книга на Бо Ин Ра с възторжени отзиви за написаното в нея и за този духовен учител. Аз бях срещала името някъде в Изгревите, но не бях обръщала внимание къде и по какъв повод. Разгърнах книгата и усещането от текста на първите 2 страници беше заинтригуващо. На третата нещо започна да ме смущава в стила и посланията, четвъртата започнах да усещам вътрешно желание да затворя книгата и да я сложа някъде по-далеч от себе си. Не можех да си обясня защо. Потърсих в нашите електронни бази името и открих случая, описан в Изгревите. Обясних си веднага реакцията... Все пак, реших да се върна към текста с цел да открия разликата между "черното" и "бялото" в ученията. Открих я. Беше много важен урок за мен... 2/ Следващите ми срещи с подобни автори и "учения" за мен се превърнаха в изпитание и прилагане на усвоеното от контакта с Бо Ин Ра. Лампичките на "черното" ми светваха още на първите страници и усещах съпротива. Обратно - има автори, които са съзвучни на "бялото" и на учението на Беинса Дуно. Интересно е как са го прилагали през призмата на своя личен опит, дарби и знания. В голяма част от тях не е споменато наследството на Учителя и името му. Не съм сигурна и дали изобщо са чели беседи... но "бялото" от Учителя се разпознава, усеща се. На мен лично ми се отразява вдъхновяващо... Може би е добре да се прави разлика между автори и духовен учител. "Белите" автори като правило никога не се представят като духовни учители...

Молитва за плодовете на Духа 348. Граници на живота - Съборна Беседа, 8 август 1934 г. Пътят на Живота Граници на живота

Благодаря! Вечно подмладяване

Неделни беседи - 1943 г. 1943 Вечно подмладяване (1943) Вечно подмладяване (Лука 12:4-8) Какво е предназначението на човека, който живее на земята? Човек има глава да мисли, сърце — да чувства и да поддържа топлината на организма, стомах — да приема храна, да я обработва и да поддържа тялото. Човек трябва да яде по три пъти на ден, да образува кръв; по 10—15 пъти на минута да поема и да издиша въздух. И умът му трябва да бъде постоянно зает с работа. Какво е предназначението на човешкия ум? Някой казва: Цял живот мислих, но нищо не придобих. Това е неразбиране на нещата. Все едно да кажеш, че нищо не си придобил от храната. Ял си най-хубави яденета и казваш, че нищо не си придобил. Чрез мисълта си човек събира три вида енергия, от която съгражда своето умствено тяло, което занася със себе си в другия свят. Безсмъртно е умственото тяло на човека. Някой пита: Защо трябва да мисля? — За да не бъдеш роб на условията. — Защо трябва да бъда добър? — За да не бъдеш роб на условията. — Защо трябва да работя за душата си? — За да не бъдеш роб на условията. Вечно подмладяване

Благодаря! Великото в живота

Молитва на Братството 347. Великото в живота , Съборна беседа, 5 август 1934 г. Молитва на Духа Свят Великото в живота

Молитва на Духа 346. Едно звено, Съборна Беседа, 3 септември 1933 г. Молитва на благодарността Едно звено

Хигиента на всяко едно ниво...дали физическо, дали духовно според мен е много важна...наистина важна и то предимно за нас самите. Но и това в рамките на нормалното разбира се, защото покрай операцията на един зъб...от прекаленото жабурене и миене на зъбите...от тази прекалена хигиена, вместо да се получи по - бързото заздравяване...напротив всичко стана прекалено чувствително и оздравяването не дойде толкова бързо, колкото предполагах...Дава го разбира се само като един пример....

Ами на децата няма смисъл да се забранява, но пък има смисъл как да се научат, още от бебета обаче! На моите деца не съм давала подсладена вода или подсладени пюрета, или мляко, или каквото и да било като бебета, нито като по-големички, свикнаха си с натуралния вкус на плодовите сокове и пюрета, както и на зеленчуковите (в някои от тях само по съвсем малко сол съм добавяла), млякото, чая ... У дома правя сладкиши от време на време, но слагам по-малко отколкото в рецептата тръстикова нерафинирана захар или мед. Купуваме и шоколади от време на време, но са научени да хапват по малко - буквално не повече от 2-3 квадратчета. Резултатът - и в момента твърдят, че чаят със захар не става за пиене , рядко посягат към сладкиши, в сладкарница едно парче торта им се опъва - мръщят се, прекалено сладко и прекалено мазно било, но вече са в гимназия, а на зъболекар само 1 в годината профилактичен правим.

Здрасти Иване, ти си напълно прав - трябва да сме много внимателни. Тук на помощ ни идват трезвата преценка, гласа на сърцето, жизнения опит...а може ми и нещо по-висше, нещо което се проявява чрез тях. "Когато намериш Бог в себе си, ще можеш да го видиш насякъде" Това са перефразирани думи на един Мъдрец. Що се отнася до Учителят и Христос ти пак си прав - могат да се приемат за Истинни, защото всъщност те са гласът на Истината. Но светлината влиза в къщата през много прозорци... Трябва да се пазим от "неистини" и дори и от истини, които в този момент не ни влияят добре, но не трябва да ограничаваме насилствено свободата на душата си и мощното нашепване на Духа. Всеки може да види Истината само дълбоко в душата си. И както е казал Учителят : "Само светлият път на Мъдорстта води към Истината. В Истината е скрит живота." Нека Истината озари нашите души! Поздрави, Ради

Бих искал да споделя нещо с вас във връзка темата за основните ни цели/задачи в живота ... Наскоро четох една книга "Път със Сърце" от Джек Корнфийлд (http://www.books.bg/book.php?ISBN=9548945428, http://iztok.net/article269.html), човек който около 20 години е обникалял из различни храмове на Изтока - Индия, Тайланд и т.н и който после защитава докторска степен по клинична психология в USA. Та той пише за една опасност, която съществува в духовния път, но която аз мисля че е валида и за всеки житейски път. Опасността се състои в т.нар. фрагментация на съзнанието т.е. едно постоянно отделяне в съзнанието ни на това кое е важно и кое е маловажно в живота ни, кое е духовно и кое светско... Получава се едно вътрешно противопоставяне, коет кара човек да хвърля повече труд и усилия въху "важните" и "духовните" неща.... което пък води до ефекта на сянката (първоначално обеснен от Карл Юнг). Ефекта на сянката се състои в това че докато човек прави усилия да хвърля, символично казано, светлина върху една част от живота си, друга част от живота остава във сянка. Съзнанието на човека е фрагментирано и той не се радва на живота в неговата пълнота и целокупност, а постоянно избягва ситуации (или пък се бори) от сенчестата страна и се стреми към ситуации от светлата страна... Т.е. няма разбиране и приемане, а постоянния омагьосан психологичен кръг - борба или бягство... който не води никога до нищо добро. Статия за ефекта на сянката писана от астропсихолог можете да намерите тук. Какво мислите по въпроса? Аз мисля че това вече са тънкости. Иво.

Здравей Мария , Точно тази е една от идеите за този форум... Както е написано в първата страница(от една от участничките): Въпреки че от друга гледна точка е трудно да се определи кои въпроси са най-важни (или пък най-задълбочени или най-неконвенционални), тъй като всеки човек си има собствени приоритети според своята единтичност и самоопределеност в живота. Наскоро беше публикувана тема/гласуване "Има ли ли сте преживяване на прага на смъртта" (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?act=ST&f=3&t=62&s=) Поне според мен темите обсъждани и изследвани от д-р Реймънд Мууди са достойни за уважение от всеки човек, който се интересува от т.нар. екзистенциални или вечни въпроси. По-голяма дискусия върху тази тема би ми била интересна. Например ако това което д-р Мууди е изследвал е вярно ... това би повлияло почти на всики сфери от нашия живот... Изследванията на института Монро в USA (http://www.monroeinstitute.org/) са довели също до подобни резултати. Аз съм съгласен и съм отворен за разговор върху темите които ти предлагаш.... Ако искаш публикувай нова тема и да видим как ще потръгне разговора... Важно е да се концентрираме върху това което ни обединява и прави силни, а не върху това което ни отдалечава един от друг. Все пак идеята на тази конкретна тема беше за Матрицата. Много хора смятат, че повечето въпроси предложени от теб за разговор са разгледани в Матрицата по един много фин начин... Но в крайна сметка това не е фен клуб на Матрицата и всеки има право на мнение да харесва филма или не. Въпросът за отношението към парите (както и към властта и противоположния пол) е предложен за обсъждане за Чата в четвъртък в 9 часа вечерта. Според мен това са наистина важни и трудни за разрешение въпроси и човек трябва да мисли върху тях... Как те влияят на жизнения ни път?... Как се отнасяме към тях? Как ги посрещаме? Със страх? Бягаме ли от тях? Борим ли се с тях? Търсим ли ги? Вкопчваме ли се в тях като ги намерим? и т.н. Като цял мисля че вътрешното ни отношение към тези въпроси определя до голяма степен нашия външен свят както и посоката на нашия живот.... Ти какво мислиш? Интересно е да се изследва също какви методи за работа в живота препоръчват различните езотерични школи. Някакъв опит в тази насока? Иво.