Lifetime

Дали Петър Дънов е подходил с лека доза недоверие казвайки, че любовта винаги е обвързана с искане и никога безрезервна, или нещо друго си е мислел, това си остава една своеобразна мистерия

Мен ми изниква нещо друго като асоциация. Така и така е станало дума за любов (някой ни е заговорил за нея), да го питаме за каква любов говори, Кожуха ли ни иска (материалното, тялото, плътта, удоволствието, което ще го "сгрее" в някоя нощ), или Душата - Вечната, безплътната, съвършената, тази, която не бихме разкрили пред всеки и не бихме дали за всеки.

Тук прави впечатление момента, в който Кожухът символично покрива Душата - от една страна, човек ако обича искрено (не винаги любовта ни е истинска и времето го доказва, но много пъти е съвсем искрена), ще даде без уговорки и Кожуси, и Души, и веднага, и изцяло. Нормално. От друга, човекът, който твърди, че ни обича, би поискал нещо, което да скъси дистанцията, в най-добрия случай да се намъкне под Кожуха и да бъде заедно с... Душата Не е казано, че ако ни вземат Кожуха, то не е, за да ни наметнат после пак и този път даже да сме с компания. Това е колкото шега, толкова и истина.

Ако двата компонента и обекта на общуване са символни, най-вероятно е, ако има наистина любов, да се поискат/предложат и двете, да се дадат накуп и да бъдат споделени. Това за мен е най-близкото ниво до едно по-висше общуване, независимо доколко е обвързано с материални блага. Постепенно стигам до извода, че няма значение какво споделяме, важното е да е без уговорки, и това е смисълът, в който отношенията ни са нещо повече и в който отношенията ни са любов. Със сигурност сме на Земята и със сигурност боравим с материя, не е в нея проблема, проблемът е как го правим. Защото едно е да изискваш и да делиш по сметка, друго е да споделяш и да има кой да ти откликне без страх, без съмнения, тогава и Кожухът си е една битова подробност и Душата е един кротък пристан и огледало за двама.

Дали Петър Дънов е подходил с лека доза недоверие казвайки, че любовта винаги е обвързана с искане и никога безрезервна, или нещо друго си е мислел, това си остава една своеобразна мистерия

Мен ми изниква нещо друго като асоциация. Така и така е станало дума за любов (някой ни е заговорил за нея), да го питаме за каква любов говори, Кожуха ли ни иска (материалното, тялото, плътта, удоволствието, което ще го "сгрее" в някоя нощ), или Душата - Вечната, безплътната, съвършената, тази, която не бихме разкрили пред всеки и не бихме дали за всеки.

Тук прави впечатление момента, в който Кожухът символично покрива Душата - от една страна, човек ако обича искрено (не винаги любовта ни е истинска и времето го доказва, но много пъти е съвсем искрена), ще даде без уговорки и Кожуси, и Души, и веднага, и изцяло. Нормално. От друга, човекът, който твърди, че ни обича, би поискал нещо, което да скъси дистанцията, в най-добрия случай да се намъкне под Кожуха и да бъде заедно с... Душата Не е казано, че ако ни вземат Кожуха, то не е, за да ни наметнат после пак и този път даже да сме с компания. Това е колкото шега, толкова и истина.

Ако двата компонента и обекта на общуване са символни, най-вероятно е, ако има наистина любов, да се поискат/предложат и двете, да се дадат накуп и да бъдат споделени. Това за мен е най-близкото ниво до едно по-висше общуване, независимо доколко е обвързано с материални блага. Постепенно стигам до извода, че няма значение какво споделяме, важното е да е без уговорки, и това е смисълът, в който отношенията ни са нещо повече и в който отношенията ни са любов. Със сигурност сме на Земята и със сигурност боравим с материя, не е в нея проблема, проблемът е как го правим. Защото едно е да изискваш и да делиш по сметка, друго е да споделяш и да има кой да ти откликне без страх, без съмнения, тогава и Кожухът си е една битова подробност и Душата е един кротък пристан и огледало за двама.

Дали Петър Дънов е подходил с лека доза недоверие казвайки, че любовта винаги е обвързана с искане и никога безрезервна, или нещо друго си е мислел, това си остава една своеобразна мистерия

Мен ми изниква нещо друго като асоциация. Така и така е станало дума за любов (някой ни е заговорил за нея), да го питаме за каква любов говори, Кожуха ли ни иска (материалното, тялото, плътта, удоволствието, което ще го "сгрее" в някоя нощ), или Душата - Вечната, безплътната, съвършената, тази, която не бихме разкрили пред всеки и не бихме дали за всеки.

Тук прави впечатление момента, в който Кожухът символично покрива Душата - от една страна, човек ако обича искрено (не винаги любовта ни е истинска и времето го доказва, но много пъти е съвсем искрена), ще даде без уговорки и Кожуси, и Души, и веднага, и изцяло. Нормално. От друга, човекът, който твърди, че ни обича, би поискал нещо, което да скъси дистанцията, в най-добрия случай да се намъкне под Кожуха и да бъде заедно с... Душата Не е казано, че ако ни вземат Кожуха, то не е, за да ни наметнат после пак и този път даже да сме с компания. Това е колкото шега, толкова и истина.

Ако двата компонента и обекта на общуване са символни, най-вероятно е, ако има наистина любов, да се поискат/предложат и двете, да се дадат накуп и да бъдат споделени. Това за мен е най-близкото ниво до едно по-висше общуване, независимо доколко е обвързано с материални блага. Постепенно стигам до извода, че няма значение какво споделяме, важното е да е без уговорки, и това е смисълът, в който отношенията ни са нещо повече и в който отношенията ни са любов. Със сигурност сме на Земята и със сигурност боравим с материя, не е в нея проблема, проблемът е как го правим. Защото едно е да изискваш и да делиш по сметка, друго е да споделяш и да има кой да ти откликне без страх, без съмнения, тогава и Кожухът си е една битова подробност и Душата е един кротък пристан и огледало за двама.

Сега се сещам нещо... Интересно да кажем.

Веднъж един човек ме попита кога обичаме истински. Аз казах, че обичаме истински, когато приемаме човека до себе си заедно с недостатъците му, въпреки тях и дори и заради самите тях, когато го възприемаме като едно неразделно цяло с неговите плюсове и минуси. Когато го обичаме заради това, което е, без да го делим.

Човекът ми се усмихна и ми каза: -"Тогава ти не го обичаш!", -"Защо?", -"Защото търсиш изгода, защото обичаш заради нещо, това не е любов. Любовта е истинска, когато не знаеш защо обичаш."

Реципрочно на тази логика, истинската любов е безусловна. Тогава не е невъзможна

Просто ние често не сме готови да интегрираме подобно усещане в себе си, защото то ни струва... доверие

Здравей!

Бих те посъветвала да започнеш с малки крачки. Намери си някакво занимание, вкопчи се в него. Ако трябва го прави на сила (ако ти е възможно). Можеш да опиташ, например, с йога - наложи си да ходиш на посещения в определени дни в седмицата, или ако те е страх да го направиш, или да излезеш, започни вкъщи, даже всеки ден, макар и по малко. Хубаво е за депресивните ти състояния да излизаш възможно най-много, да си сред природа, да се движиш, да се опитваш да съсредоточаваш вниманието си върху нещо - било четене, било нещо друго, колкото можеш - толкова. Важното е да го правиш.

Опитай с някой близък, на когото имаш доверие, да пътуваш на кратки разстояния и ги удължи с времето. Излизай, колкото по-често го правиш, толкова по-лесно ще става, гарантирам ти. Изобщо, ограничи лекарствата и подходи по-осмислено, по-осъзнато към ситуацията. Вероятно имаш проблеми със съня, опитай нещо билково, не се трови излишно с анти депресанти. Има едни таблетки Дормиплант, те са на билкова основа, безвредни, информирай се за тях, аз ги намирам за много добри, ако не ти помогнат, то със сигурност няма да ти навредят. Химията е излишна.

Просто намери мотивация. Дали ще е в грижата за някого или нещо, дали ще е в някакъв план за развитие, това ще си решиш ти, но си постави цел, към която да се стремиш. И най-добре да поддържаш подходящ интензитет на терапия, тя винаги е от полза, стига да е при добър специалист!

Анти депресантите често са повече във вреда, отколкото от полза. Можеш и без тях! Ако си достатъчно мотивирана да се излекуваш и си достатъчно отговорна към сесиите при някой добър терапевт, вероятно проблемите ти ще се разрешат много по-бързо, отколкото си очаквала.

Желая ти успех!

Baby, аз нямам нито опита, нито компетенцията да отговоря на въпростите ти, но мисля, че не трябва да забравяме, че картите все пак показват тенденция и възможност, не коват бъдеще. Недей да се тормозиш за нещо, на което е даден такъв дълъг срок от време. От моя много много малък опит мога само да кажа, че в един период ми се падаха много песимистични карти за отношенията ми с човека до мен, но в крайна сметка не се получи така - всичко е в наши ръце и ние сами правим избора си и сами ковем съдбата си. Въпросът ти е много сериозен и разбирам, че се нуждаеш от компетентен отговор, аз само споделям виждането си. От сърце ти пожелавам всичко да е наред!

Тона ти е доста неприятен и просташки. Жалко.

Не съм шовинист. Мнението ми е структурирано ПРОТИВ Щатите, а не радикално ЗА България, освен това мнението си е МОЕ, не репликирам към никого и не знам защо така самоотвержено го нападаш. Сигурно си се засегнал. Аз съм човек, който уважава корените си. Би трябвало всички да са така.

А колкото до самочувствието, то не се изгражда върху това кой откъде е, а кой какво е постигнал и какво сам по себе си представлява. Един интелигентен човек ще има самочувствие навсякъде и пред всички, стига да може да си го позволи. Покривността идва отвътре, не отвън.

Тона ти е доста неприятен и просташки. Жалко.

Не съм шовинист. Мнението ми е структурирано ПРОТИВ Щатите, а не радикално ЗА България, освен това мнението си е МОЕ, не репликирам към никого и не знам защо така самоотвержено го нападаш. Сигурно си се засегнал. Аз съм човек, който уважава корените си. Би трябвало всички да са така.

А колкото до самочувствието, то не се изгражда върху това кой откъде е, а кой какво е постигнал и какво сам по себе си представлява. Един интелигентен човек ще има самочувствие навсякъде и пред всички, стига да може да си го позволи. Покривността идва отвътре, не отвън.

ОСОБЕНО В УМСТВЕН, да.

Хванал си се за най-маловажното ми изречение, а си пропуснал да се идентифицираш няколко реда по-надолу, където споменавям една епидемична комплексирана скованост. Интересно.

За Дънов знаят ДОСТА чужденци. Включително Айнщайн, има един популярен цитат по повода. Или и той според теб е от тия на "белите коне"?

Все едно. Аз повече няма да се включвам, темата започва да отива много далеч от първоначалната идея. Пък, в крайна сметка, който е толкова смутен от българската "ганьовщина", би трябвало отдавна да си е стегнал куфарите.

Това са единствено обичайните клиширани изрази. Изобщо се учудвам, че някой им обръща внимание. Америка никога не е била будна и няма и да бъде. Икономически разликата между нас е огромната, заради площта, ресурсите, работната ръка и т.н., в този смисъл място за сравнение няма. И въпреки всичките им приоритети, които не са нищо повече от даденост, те са далеч, далеч назад в умствено и духовно развитие. Американската култура проповядва единствено блудкави ценности, които няма кой да реализира, разпространява влиянието на телевизията, заличава всичко, което ни дават книгите. И все в този смисъл.

Къде в тия 310 милиона души се е скрил американския еквивалент на Дънов, на Ванга, на куп други българи, които някак не зачитаме и които пропускаме в тоя закърнял комплекс, че ние сме нещо низше, а, виж ги американците, те са голяма работа. Чак ми става неловко, докато пиша, давайки си сметка, че подобно схващане изобщо битува.

Привет!

Моята мечта е психологията и всичко свързано с нея и така е от момента, в който я открих като наука. Оттогава аз се занимавам с нея така, както ти се занимаваш с твоето инженерство - чертаейки планове и т.н. Имах и сега имам и други интригуващи занимания, но това ми остана най. В момента следвам психолгия, макар че завърших училище с руски. Изобщо, в България няма основно учебно заведение, което да те подготви за психолог.

Аз бих те посъветвала да дадеш малко време на мечтите си да узреят и след няколко години да решиш окончателно към какво да се насочиш. Засега направи това, което ти е възможно - учи математика и не оставяй стремежа ти да си инженер, това си е твоят път, ти ще разбереш след време сам.

Аз съм човек, силно фиксиран в темата за храненето, диетите, отслабването и добрата фигура като цяло. От гледна точка на опита всяка подобна "сигурна" и "изпитана" рецепта за бързо отслабване всъщност е абсолютно безполезна. Както и всякакви "магически" хапчета, сиропчета, кафенца и тем подобни.

Ако човек е мотивиран да поддържа добра форма, начинът е само един - спортувайки и следейки за своето хранене. Никой оцет не може да изгори мазнините от тлъстите манджи и сладкиши, погълнати пред телевизора. Това е безумно. Науката е напреднала и е създала уникални фетбърнъри, които въпреки силните си формули пак могат да помогнат само при активно спортуващите.

Генната предразположеност към симетрично оформено тяло също е до време и също изисква грижи. Който желае може да положи усилия за себе си, но не със оцет.

Сънувам как карам колата си по асфалтов път в планината, адски стръмен, изкачвам се нагоре, давам газ колкото мога и едвам се задържам, но продължавам. Пътят отстрани е свлечен, отгоре се спускат други коли, камиони и трудно се кара по него. Аз съм се разбрала с други хора да отидем някъде и те са с други коли пред и зад мен. По едно време отбиваме всички, за да постоим, денят е хубав и слънчев. Подпирам се на мантинелата, прескачам я и тръгвам към гората, моят приятел също тръгва след мен.

Гората е в контраст с всичко досегашно - тиха, глуха, спокойна, слънцето едва се прокрадва и е сумрачно. Има някаква тиха вода/река, неподвижна и спокойна, брега на едно място е прикрит, като терасиран, от там се разнасят звуци на музикален инструмент. Приближавам се и виждам върха на арфа, черна, по нея са полепнали малки раковинки, сякаш е седяла на морско дъно с векове. На нея свири жена, знам но не я виждам. Тя придърпва струните на арфата и се поклаща в ритъма на мелодията, и говори, нарежда бъдещето. Отдръпвам се на една крачка и казвам "леле страшно ми е да я видя и да чуя всичко". Но се приближавам и я поглеждам. Отправям поглед напред и виждам в гората лъв, прелестен, блестящ, величествен, разхожда се и от него някак се лее мека светлина. Всичко е като в приказка.

Жената идва при нас и започва да говори, да разказва какво ще се случи, не помня почти нищо. Лъвът също идва и аз си играя с него като с малко коте, смея се. Драска ме и ме хапе, но съвсем леко, внимава да не ме нарани. Просто игра.

Оттам нататък се наредиха незначителни подробности и там сънят се замаза.

И още как!

Зависимост или нужда, какво значение има? Хората често забравяме кои сме, опитваме се да се правим на НЕдостижими, на НЕнуждаещи се от алкохол/храна/вода, не знам какво, но ние сме хора преди всичко и имаме нужди, разбира се! Не знам защо всеки смята за толкова страшно да се покаже уязвим, да се покаже човек. Дали ще компенсираш липсите и нуждите си по един или друг начин, значение няма, и Мона е уцелила право в десетката с твърдението, че една илюзорна вяра е първенец при наркотиците, много повече от каквито и да било опиати.

Заклеймяването и отричането не са решение на проблема, а неговото сигурно задълбочаване в крайна сметка.

И не знам докъде може да стигне човек по пътя си нагоре, ако не се е срещнал с нещата долу. Съвсем образно. По-скоро до никъде.

Една пиянска нощ, буквално, често е най-адекватната терапия, освен ако не си мазохист, да се подлагаш на хорското лицемерие, на собствените си съмнения, нечиста съвест, или да се залъгваш как всичко се оправя с медитация и молитва. Реалността понякога изисква това от нас, нека да е грозно. Понеже всеки казва, ще кажа и аз - не пия, много рядко пуша, също като повечето от вас не ям месо, но си имам моя компенсаторен механизъм и всички радикални отричания на нещо толкова тривиално като алкохола ми се струват смешни като твърдения на гръцки историк.

Black cat, това отношение към Таро е, меко казано, обидно. Съмненията ти, дали Асо пентакли би могло да бъде "вредно" по някакъв начин за детето, е направо абсурдно. Изобщо няма да го коментирам.

Преди Таро да ни допусне до себе си, трябва ние да го допуснем до нас. Подобна неоправдана скованост е абсолютно непреодолима бариера.

Понеже и други се интересуват от въпроса за времето на гледане, дали е ден или е нощ, пълнолуние, новолуние, дъга, празник, годишнина, пиянство или каквото и да е - значение няма. Таро си е Таро, то не е свързано по никой начин с нашите празници, вярвания и предразсъдъци. Вратите са отключени за всеки, който има силата да ги отвори и да види какво има зад тях.

Сега се сещам нещо... Интересно да кажем.

Веднъж един човек ме попита кога обичаме истински. Аз казах, че обичаме истински, когато приемаме човека до себе си заедно с недостатъците му, въпреки тях и дори и заради самите тях, когато го възприемаме като едно неразделно цяло с неговите плюсове и минуси. Когато го обичаме заради това, което е, без да го делим.

Човекът ми се усмихна и ми каза: -"Тогава ти не го обичаш!", -"Защо?", -"Защото търсиш изгода, защото обичаш заради нещо, това не е любов. Любовта е истинска, когато не знаеш защо обичаш."

Реципрочно на тази логика, истинската любов е безусловна. Тогава не е невъзможна

Просто ние често не сме готови да интегрираме подобно усещане в себе си, защото то ни струва... доверие

Влюбените


http://vbox7.com/play:bbc8a280

Зверкиня, личните ти нападки ти ги пращам на... Сещаш се къде. Заедно с "много съм против тоя и оня", "ставате смешни" и "хайде ще помоля". Не си никоя да ми държиш такъв тон.

Иначе поста ти е абсурден, поне заеми позиция - учаща ли си или поучаваща, двете заедно не вървят.

И аз като ДЕяна няма какво да ти кажа, освен да ти пожелая успех.

Привет на всички!

Аз се включвам с голямо закъснение, но и с голямо желание.

Макар че не бях част от вашите занимания, искам да споделя колко съм трогната от срещата с вас. Видях едни добри души, едни прекрасни хора. И искам да ви благодаря - за топлото отношение, за отворените ви сърца. Радвам се, че се запознахме - макар и моя път да е по-различен, винаги е хубаво да срещнеш хора с добри сърца, търсещи истини, търсещи пътища.

Успех на всички!

Чак сега се включвам и аз, да кажа 2,3 думи.
Срещата мина много радушно. Имаше много импровизация в програмата, разходки и т.н., но пък именно заради това се получи чудесно. Само да кажа на тези които не успяха да доидат, че изпуснаха много. Една идея ни събра и същата идея отвори сърцата ни за да се опознаем и приемем едни други. Съжалявам че не се събрахме повече хора. Може би времето не беше достатъчно, за да бъде още по-пълна и разнообразна програмата, но ако се превърне в традиция, това може да се коригира.
Много благодарности за този които роди тази идея.
Нека си пожелаем на другата среща, кръга на Паневритмията да бъде 2х по голям ~ ~ ~ ~

Аз не виждам битка. Естествено, че винаги има кой да коментира, но това е въпрос на личен избор, както и факта, че не ям месо. Дори и някой да упорства прекалено, няма сила, която да ме накара да го проям, освен ако сама не реша. "Напор" се появява обикновено, когато самия вегетарианец изглежда податлив. Аз съм дала ясно да се разбере, че това е окончателно решение на този етап и отдавна никой не ме закача.