Мария-София

Бил съм 5-6 годишен когато заедно с баба ми посетих един месокомбинат. Вътре така миришеше, че не издържах и едвам успях да изляза,и да повърна до входната врата. Възможно е така да се получи, защото още нямах образование .
Сега си имам догма: не повръщай до бакалия или щанд с месо, нищо ,че смърди.
Иначе, гледах го този филм в началото на темата и от два дена си спрях сиренето. Не знам докога ще издържа, но истината е, че не бях се замислял така върху млекодобивната промишленост.

Ами лично аз предпочитам не преразказани истории, а беседите на Учителя. В преразказаното се усеща пипналата ръка

А защо е това воюване? Каква е полазата?!

Нещата идват естествено. Учителя казва, че човек трябва да е 100 процента убеден в нещо, за да го направи. Защо тогава ние упрекваме тези, които не са 100 процента убедени?!
След около 20 години ще почнат да се раждат деца, чийто вкус ще е чужд на месото. Това са естествени процеси. Защо трябва да сме показни вегетарианци на едно ниво, а месоядци на друго?!

Ето това е от същата лекция за убдежденията:

"...Не е въпрос до външната страна на храната. Всички съвременни хора, светски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаят. Светски хора, които ядат пищна храна, роптаят; религиозни хора, които ядат постна храна, също роптаят. Значи причината за роптанието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарят не му заплатил колкото трябва. Жената роптае срещу мъжа си, че не я обичал както трябва. Според нея щом мъж ѝ не я обича, тя не може да влезе в Царството Божие. Слугата представя светския човек, който яде пищна храна, но е недоволен от живота. Жената представя религиозния човек, който яде постна храна, сочива, и той е недоволен от живота. И двамата роптаят, търсят нещо, което не могат да намерят..."

В Бог вярвам, на Учителя се доверявам:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10134&st=140#entry177633

Доста сам си изпатил от "добрите" намерения на невежите с тесен мироглед около мен - това не значи че не ги обичам вече, напротив дори повече от преди, и то със сила която преди не съм и предполагал че мога - и виждам че и техните мисли и дела отидоха към доброто.

Има две прости Истини:
Едната Истина е,че материалните хора/с материално логическо мислене и превес на желанията на Тялото , не могат без месо и ако го спрат
ще получат всякакъв недостиг от онези вещества,дето ги пише по статиите,защитаващи месоядството.
Другата истина е,че духовните хора/с превес в живота на Душата и Духа в Божествените закони, не само че нямат нужда от месо,
а често храната им е в минимални количества,защото Словото ги храни.Сиреч,хранят се с Енергия,защото са направили в някаква
степен тялото от Светлина.
Отказът от месо е част от Личния Духовен Път.

Благодаря ви Приятели!
Бог е изпратил на всеки от нас светли разумни същества, за да му помагат, учат и обичат. Тези разумни светли същества са в душите на приятелите, които не търсим, а те ни намират сами, които не се опитваме да заслужим, но любовта им ни грее и свети когато и да имаме нужда от нея.
Благодаря ви мои светли разумни същества за помощта, уроците и любовта ви!
Да духнем заедно свещичките и да се веселим!

http://www.youtube.com/watch?v=ilk1ikaZ_RY&feature=youtu.be

Светлина по Пътя!

http://www.youtube.com/watch?v=ilk1ikaZ_RY&feature=youtu.be

Светлина по Пътя!

Светлина по Пътя!

Има две прости Истини:
Едната Истина е,че материалните хора/с материално логическо мислене и превес на желанията на Тялото , не могат без месо и ако го спрат
ще получат всякакъв недостиг от онези вещества,дето ги пише по статиите,защитаващи месоядството.
Другата истина е,че духовните хора/с превес в живота на Душата и Духа в Божествените закони, не само че нямат нужда от месо,
а често храната им е в минимални количества,защото Словото ги храни.Сиреч,хранят се с Енергия,защото са направили в някаква
степен тялото от Светлина.
Отказът от месо е част от Личния Духовен Път.

Светлина по Пътя!

Има две прости Истини:
Едната Истина е,че материалните хора/с материално логическо мислене и превес на желанията на Тялото , не могат без месо и ако го спрат
ще получат всякакъв недостиг от онези вещества,дето ги пише по статиите,защитаващи месоядството.
Другата истина е,че духовните хора/с превес в живота на Душата и Духа в Божествените закони, не само че нямат нужда от месо,
а често храната им е в минимални количества,защото Словото ги храни.Сиреч,хранят се с Енергия,защото са направили в някаква
степен тялото от Светлина.
Отказът от месо е част от Личния Духовен Път.

Донка и Алекс,
няма никакъв смисъл според мене да убеждаваме тото .Той си има непоклатима позиция по въпроса .

Що се отнася до въпроса с потока от хора си мисля и друго.Всички все някога сме били новаци в изкачването на планината.Планината не е на никого .Тя е била там,тя е там и ще бъде там , като един свидетел на нашето човешко порастване.
Помня че се качих за първи път на Мусала в 9 клас.По пътечката от Боровец.И до днес съм безкрайно благодарна на учителите ,които ме запалиха по туризма още от най-ранната ми възраст.И не само мене .

Неспирният човешки поток,прави наистина доста поразии ,но от друга страна е доказателство ,че нещо хубаво започва да се случва и все повече хора откриват този активен начин за свободното си време.В крайна сметка всички знаем,че в момента,в който прекалим в нещо,природата веднага включва механизми, чрез които ни показва къде ни е мястото -бури,дъждове и всички други стихии
В този арсенал ,има и някои по- весели начини да се покаже на всеки от нас(никой не прави изключение) ,че бъркаме и да ни се даде възможност за поправка .Миналата година седяхме с приятели (през месец септември), край Трилистника, в опит да се абстрахираме от шума и навалицата и да си почетем нещо от "Разговори край седемте рилски езера".Неспирно прииждаха хора и макар езерото да е доста голямо и да има място за всички, една шумна групичка застана точно пред нас и започна да се забавлява.Нагазиха във водата,подвикваха си ,и т.н.Какво да се прави.Спряхме с четенето и останахме тихо да си седим на местата.Най-шумна и приказлива беше една жена.Както викаше,изведнъж се озова във водата ,която беше нагазила.Неприятен инцидент,когато си се качил за един ден.Но така действуват равновесните сили,когато ги предизвикаме.

Имаш вечността на разположение за да разбереш. Ако не днес, то утре или някой друг живот, като стигнеш дъното както аз едно време, тогава истински ще почнеш да разбираш.
Едни се учат от собствените си страдания, други от страданията на другите.
На земята, за да стане по-добре, първо трябва да стане по-зле, семето трябва да влезе в почвата, да умре, и да възкръсне в нова форма, ако не влезе - все си е семе.



Как ти се радвам само

Началото на духовния живот е вегетарианството.
То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец.
Учителят Дънов

Източник: много един от тях http://www.bialobrat...=3328&Itemid=33

Администраторите са обмисляли подобен вариант на курса и дори приготвихме подфорум Уебинари, който все още предстои да се развива. Основната трудност при този род курс е, че не е възможно всички участници да се съберат в удобно за тях време и да вземат участие в сесията. Наистина е възможно да се остави запис на уебинара за тези, които не са успели да присъстват, но той трудно може да се сравни с удобството, което дава класическата форма на записване на мненията, въпросите и отговорите.
Засега се оформя решение, което предвижда работа в традиционната форумна среда, добре позната и удобна на всички наши потребители, в комбинация с експериментални сесии под формата на уебинари. Ще се учим и преценяме и заедно ще вземаме решения в движение по време на самия курс.
Огромно благодаря на всички приятели, които с много желание и готовност да се учат се включват в курса - без вас нямаше да има курс. Ние всички заедно ще го създаваме.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно със Бога.(3 пъти)

Торвалд Детлефсен в "Болестта като път" дава много добро обяснение за причините. Книгата може да се изтегли:
"Болестта като път - І част"
"Болестта като път - II част"

Аскетизмът си идва закономерно на даден етап на отделяне от суетата на светския живот,
Защото консумацията и свръхпотреблението е приоритетно за материалните хора в ниските вибрации.
а "геройският живот" върви в комплект със силен вътрешен стремеж, а не с воля.

Включвам се и аз.

Присъединявам се към това чудесно мнение! Толкова тежък опит и изстрадана история имаме българите - това е безценно гориво. Все още ни задушава това гориво, но се чувства и засилването на пламъка, идващ точно от усвояването му! Търпеливи сме! Волеви сме - много! Жертвоготовни сме! Имаме много дълбока душевност, с огромен заряд от мъдрост и сила! Дълбоко в колективното си несъзнавано, зад всички характерови наслоения, имаме достойнство и много стабилна основа! Стабилна и психологически и духовно! учителят казва, че сме най-твърдият елемент измежду земното човечество. И това е така. Когато си бил извън България, още щом самолетът навлезе в територията ни и кацне, се чувства една различна , много нагнетена, тежка атмосфера. Тя идва от душите ни - особен елемент сме ние - тежък, твърд, силен елемент!

Някой е писал за отношението на другите нации към нас. То е обобщаващо само докато опознаят теб, конкретния човек. Когато ти си качествен човек, вече градиш различен имидж и на българите като цяло. За гърците - имат известно право за отношението си. Отнели сме им от територията преди 1330 години. Работил съм за гърци и познавам надменното им отношение - но това си е тяхната характеропатия, която не идва от нас, а е проекция на тяхна изсмукана от пръстите болна гордост.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

А според мен, Орли (Здревей между другото :-) ) човек, по принцип, има нужда и от двете - и от практиката, и от философията, която като дума ще заменя с "разяснение". Ти сам в темата, пък и не само тук даваш изобилие от чудесни разяснения. :-)
Да се каже единствено: "Прави така и така." е недостатъчно за човек, за ума, защото той иска да знае защо, иска обоснованост, аргументираност.
Каквото съм счел, това съм дал. Ако е от полза, хубаво. Ако е вредно, също не е зле. ;-)