vorfax

18 милиона заглавия от всякакви жанрове... с възможност за слушане без връзка с интернет...

http://www.deezer.com/en/

давайте, колеги!

Много българи в пребиващи в чужбина споделят, че бленуват да се върнат в България. Носталгията ги мъчи. Правят планове, представят си прекрасен живот след време връщайки се там, откъдето са избягали. Когато се върнат не се минава много време и си задават въпроса: всъщност аз какво правя тук? Крайният резултат може да бъде разочароващ, пътят до него - не.

В университета решавах такива задачи и ме впечатли подхода им. За съжаление тетрадките ми не са в града и нямам представа кога бих могъл да имам възможност да ги прегледам, защото не помня подробности.

Я да ви разкажа малко смешки... български...
Идва пролет, идва и шефа и казва - Мммомчета, имаме проблем. Идва пролетта, а тия дървета около сградата само пазят сянка и в стаите е мрачно.
Трябва да ги отсечем. И ние докато се сафирясаме, нашият извади една бензинова резачка, раздаде ни по едно брадве и по една тесла и тръгна да реже дърветата. Това бяха стари дървета, не съм им броил пръстените, но над 40 годишни, вероятно от построяването на сградата. И падат ти я ми ти дървета, ние с брадветата и белите престилки сновем, кастрим клони .... а той си реже и разфасова... после мъкнахме цял ден дърва до склада да съхнат лятото и есента да си ги вземе за камината...
Стана лято, стана и жега и ние измряхме без дърветата, щото нямаше сянка никъде... пек!!! Да ти се разтопи мозъка!!!
...
Също така веднъж счупих една мотика, понеже трябваше с нея да... кося тревата. И някакъв камък имаше скрит в тия треволяци, та я счупих. Стана скандал, че съм потрошил инструмента. Шефът купи нови пет мотики.
...
Институтът ни имаше юбилей, а аз тогава, нали бях малко котенце наивно, показах едни мои снимки на една колежка, а то шефът влезе и ни видя... и реши, че ... аз ще направя снимките по случай юбилея на иститута. Снимането ми отне точно 1 месец, понеже ... като отивах при някоя лаборатория, те или не били готови, или нямали прически, или шефката имала пъпка, или били криви и недоволни... Насрочвахме си срещи, а като почнех да снимам, сесиите бяха дълги, щото те все не се харесваха или все искаха нещо, дето няма как да стане. След това те ми споделиха, че отначало ме мислели за фотограф. Някъде след около 3 месеца вече знаеха, че съм "колега". И се чудели защо снимам с толкова обикновено апаратче /това беше апаратчето на дъщерята на шефа, което си купила от Щатите за 100 долара - до този момент в моя живот не бях снимал с нещо толкова просто/.
...
Бачкам аз, трябва да оцветя едни препарати по Грам. Гледам протокола на стената, по който шефъ настоява да работя - нещо не е както го помня... и гледам протокола от училище - тия правеха нещо тяхно си... обаче... тука така се прави и така трябва да бъде - боядисвам. Има лилави бактерии - всичко е наред.
Обаче до този протокол имаше друг - за боядисване на хистологични препарати - също някакъв извънземен... боядисвам по него - йок. Нищо не става. Консултирам се с разни хора, говорим, чета... няма резултат. Виждам, че има разлика между протоколите, ама... нали този протокол трябва да използвам... него ползвам. И накрая, след 6 месечно боядисване, се оказва, че в протокола има фундаментална грешка. Хаха.
Шефът каза, че не съм четял, че не съм се интересувал и ме порица здраво... хахаха.
Това не е толкова важно - има друго важно - някой е закачил протокол на стената, който е набран на компютър неясно кога -
Но става ясно, че този, който е написал протокола, изобщо не е бил наясно какво прави... а вероятно това му е била работата.
Отделно - вероятно този протокол е спазван... по него се е работило... с неясно какви резултати...
...
Трябваше да режа едни препарати, обаче имах един микротом, който на години беше... малко по-млад от дядо ми - роден нейде из Виена преди Втората световна война. И проблемът беше, че нямах нож за него, понеже конструкцията му беше по-различна и руските ножове не ставаха.
Шефът идва и вика - Емиле, моето момче, намерил съм ти лаборатория, където много работят, там ще идеш да нарежеш препаратите. Ето ти номера. И звъня аз - и ми викат - Аааа, Вие ли сте Емил от Льонеберя? Елате, елате, ние с радост ще ви помогнем - само като идвате, не забравяйте да си донесете нож, че ние нямаме.
Ало, вие как режете без нож? С очи?

Съзнанието живее живота, а не го създава. Колкото до смисъла на живота, съзнанието е това, което го придава и намира, и за това въобще не е нужно то да го създава.

А вече мисля, че стана въпрос за абсурдността на заглавието. "Крайна цел" на живота предполага, животът да приключи след постигането й.

Примери на обединение, които не са ме устройвали:
Класа ще ходи на бал еди къде си, пък аз исках другаде. Кой ме пита - никой.
Гласувам за една партия, пък тя се вляла в коалиция с друга. Гласува се по директиви на лидери и по списък. Кой ме пита - никой.
В Оклахома на кучетата е забранено да се събират на групи повече от три, ако нямат нарочно разрешение от властите. Кой пита кучетата - никой.
В Западна Вирджиния мъжете имат право да се съвокупляват с любимите си животни. Единственото условие е теглото на любимците да не превишава 18 кг.
България влезе в Европейския съюз. Голямо обединение, големи приказки. Аз не исках. Кой ме пита - никой.

Обединението неправилно се разбира като общи правила и закони, докато същността му е общото да те събира, с други думи от закони няма нужда. Аз съм едно цяло от семейството си, но няма закон да мия чиниите и да изхвърлям боклука. В същото време го правя, без да ме подсещат, а за плащането на данъци никой не ме пита дали искам и ми ги удържат против волята, че и ме заплашват със затвор и нерегламентиран секс. Кое тогава е истинското обединение?

Ето един списък...

1. Нещо отрицателно:
- страхът
- общото нещастие и страдание
- национална катастрофа
- война
- природни катаклизми
- ...

2. Нещо положително:
+ родолюбието, патриотизмът, национализмът
+ общи стремежи (към Истината и др.)
+ политическа идеология
+ религиозно или духовно учение
+ окултизмът
+ общи цели
+ общото национално съзнание
+ промяна на хорското съзнание, смяна/подмяна на "чипа"
+ общото минало, общата територия, общият език, общата култура
+ нов национален идеал и нова национална доктрина
+ знанието, науката, образованието
+ любовта
+ Господ-Бог
+ ...

Списъкът не претендира за изчерпателност.

Положителните възможности са повече от отрицателните. Макар, че някои от предложените като положителни може би са спорни.

Още нещо като допълнение към предишния ми пост.
Заглавието на темата внушава, че хората в България би трябвало да се обединят на основата на националната си принадлежност. Дали осъзнаваме колко опасно е това??/ Историята ни го е показала вече толкова пъти, с цената на толкова жертви.
Бих преформулирала въпроса:

Кое би било в състояние да ни помогне да осъзнаем единството си с всяко живо същество в тази вселена?

Бе, в рима щеше да у по-хубаво. Късно ли е?

Събрали сме се всички тук
да търсиме неща различни
да обогатиме себе си и всички
с богатството наречено познание
и в приказния полет, като птички
с крила извезани от светлина
безстрашно сме се устремили...

- Какво образование имаш, Холмс? - попитал Уотсън.
- Елементарно, драги ми Уотсън…

Войната е онова, което в литературата играе роля дъжда. Тя пречиства, отмива всичко, защото на неговия фон всичко загубва значение. Метафора за катарзис, за прераждане, за живот. Материалното се губи, йерархията се губи, позите и ролите от ежедневието стават излишни. Интересно, че много народи се гордеят с това как са победили някого на война, в това число и българите. Може би положителните черти се проявяват във война. Не това да убиваш, а това да мислиш за близките си. В днешно време леля е по-вероятно да срещна във форума, отколкото на живо. Някой хора се чуват повече по телефона, отколкото на живо, други може да откриеш само на скайпа или пощата.
В начина на мислене на хората е заложена нуждата да се персонализира спасителя или врага. Затова беше измислен Бин Ладен, за да могат да си представят американците лошият чичко, който им мисли лошото от пещерите. Затова бяха измислени и култовете към личността в съвремието по мотиви на римските императори или египетските фараони-богове. Това разбира се е грешно и само показва нуждата ни да се намираме в йерархия, което си е древен инстинкт. Колко пъти сте чували, че първо място се печели от двама души? Или са избрани двама президенти? Нещо в начина ни на мислене не го позволява, защото имаме нужда да персонализираме нашите чувства - този го харесвам, онзи не. Делението и градацията ни позволяват да възприемаме света в по-подреден вид.
И се сещам нещо, което наскоро си мислех. За какво обединение говорим (за да знаем искаме ли го)? В САЩ примерно всеки има самостоятелна учебна програма. Всеки учи различни неща, съобразени с възможностите и интересите им. В България излизат тухли - няма две различни. За да ни обедини нещо, трябва то да заслужава усилията си повече отколкото нашата индивидуалност. Примерно във войната индивидуалност няма, защото на първо място е оцеляването на народа, държавата и т.н. Дали си с прическа, дали си ходил на училище или купил ли си кимион от магазина престават да са важни. Хората са се обединили за да хвърлят заедно камъни по лъвове и да приложат разделение на труда. Време е да се разделят и да вървят по своя път. Съединението е правило силата, когато чупенето на съчки е било на мода. В днешно време имаме медии за масова дезинформация и субкултури с упадъчни ценности, които масата следва в някакъв транс. Когато всеки започне да мисли със собствената си глава, вместо да повтаря чужди думи и моди, тогава собствените му и тези на държавата му интереси ще бъдат най-добре защитени.

Обаче намерих една малка опаковчица от Агаве, която взех с дегустционно-демонстрационно-изследователска цел.
Вчера органолептичният анализ показа, че на вкус е добро, сладко, няма силен специфичен вкус, прилича на рехав мед по консистенция,
а днес извърших модулно тестване на нано-филм от агаве върху крушка. Крушката беше зряла, но не много сладка.
Резултатите от диференциалния анализ са строго положителни.
Стевията я продават на хапчета, това много ме депресира. Открих я без допълнителен подсладител в един магазин, но фактът, че прилича на хапче, ме депресира.

Първият проблем за науката го назовах - незаинтересованост на самите изследователи да изследват дори една тема в нейния цялостен вид.
Това е малкият проблем, понеже се дължи на друго. Дължи се на факта, че тези хора просто нямат въображение... а се и дължи на факта... че тези хора просто нямат интерес. Скучно им е. Вероятно им е скучно с тях самите.
Един искал да бъде бизнесмен с мобифон, друг искал да бъде плейбой, трети иска просто да си живее в меча хралупка и да не го закачат /да си рови в кабинета/... четвърти искал да бъде асистент, ама бил техник, професорът искал да бъде финансист... чистачката искала да бъде генерал, директорът се изживява като фараон и иска да е безсмъртен.
Попаднали са ми едни весели текстове - факти от българската наука... вероятно ще се смеете много, като ги прочетете, щото на мен ми текоха сълзи!

1. Що е наука и научен метод?

Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи.

Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората.

Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници.

Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.

Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а - от априорни постулати.

При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия.

Науката не си измисля “факти”, не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод.

Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността.

Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност.

Всяка наука има свои специфични методи на изследване.

Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите.

Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите.

Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката).

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Науката обикновено ограничава една част от света, опростява един негов модел, за да може да прави частни изводи върху него. Този модел си е правилен, доколкото изкуствено е създаден и в него се работи по определени правила. Но всички изводи са валидни само за този модел, а не за целия свят.

В науката също има екстремисти, фундаменталисти и религиозни манизаци. Те смятат и вярват, че могат да прилагат частните изводи на науката върху целия свят.

Ако погледнете науките, чийто модел на света е по-широк, разчупен и покрива по-голяма част от него, то тези науки стигта до идеите на окултизма, който гледа на света като едно цяло. Пример е квантовата физика. Меду другото повечето идеи там, както и идеята за холографската Вселена са дадени първоначално от окултисти.

Самата наука, въпреки религиозните научни екстремисти, сама доказва своята ограниченост, Доказаната теорема на Гьодел показва, че всяко научно знание е ограничено и извън него има също верни твърдения (истини), които не биха могли да се изведат от науката. Т.е. това е доказателство за невидимото, несъзнаваното и т.н.

Ха ха. Преди два века в Париж била обявена лекция "Използването на математиката при кроенето на дрехи". Имало голям интерес, в публиката били най-известните парижки моделиери. Всички били шумни и възбудени. Изправил се лекторът и почнал: "Нека за простота да приемем, че човешкото тяло представлява идеална сфера".............е това е "чистата" наука

......а иначе е пълно с псевдо-духовност. И научна и езотерична...

Науката е длъжна да се основава единствено на проверени факти, а всяка научна теория да бъде доказана преди да бъде приета. Разбира се, науката допуска и множество хипотези, но това не е научно знание, а нещо подлежащо на доказване. В астрологията, хомеопатията и т.н. също може да се използва научен подход, но само в известна степен. Все пак емпиричните данни, които могат да се съберат са факт. Доколко тези данни могат да получат научно обяснение при сегашното развитие на човечеството е въпрос. За в бъдеще ще могат. При всички случаи чудеса не съществуват. Всичко се основава на едни или други, строго определени принципи и закони. Единственото, което остава е те да бъдат открити, доказани и разбрани. Второто (доказването) е приоритет на науката.

Войната е онова, което в литературата играе роля дъжда. Тя пречиства, отмива всичко, защото на неговия фон всичко загубва значение. Метафора за катарзис, за прераждане, за живот. Материалното се губи, йерархията се губи, позите и ролите от ежедневието стават излишни. Интересно, че много народи се гордеят с това как са победили някого на война, в това число и българите. Може би положителните черти се проявяват във война. Не това да убиваш, а това да мислиш за близките си. В днешно време леля е по-вероятно да срещна във форума, отколкото на живо. Някой хора се чуват повече по телефона, отколкото на живо, други може да откриеш само на скайпа или пощата.
В начина на мислене на хората е заложена нуждата да се персонализира спасителя или врага. Затова беше измислен Бин Ладен, за да могат да си представят американците лошият чичко, който им мисли лошото от пещерите. Затова бяха измислени и култовете към личността в съвремието по мотиви на римските императори или египетските фараони-богове. Това разбира се е грешно и само показва нуждата ни да се намираме в йерархия, което си е древен инстинкт. Колко пъти сте чували, че първо място се печели от двама души? Или са избрани двама президенти? Нещо в начина ни на мислене не го позволява, защото имаме нужда да персонализираме нашите чувства - този го харесвам, онзи не. Делението и градацията ни позволяват да възприемаме света в по-подреден вид.
И се сещам нещо, което наскоро си мислех. За какво обединение говорим (за да знаем искаме ли го)? В САЩ примерно всеки има самостоятелна учебна програма. Всеки учи различни неща, съобразени с възможностите и интересите им. В България излизат тухли - няма две различни. За да ни обедини нещо, трябва то да заслужава усилията си повече отколкото нашата индивидуалност. Примерно във войната индивидуалност няма, защото на първо място е оцеляването на народа, държавата и т.н. Дали си с прическа, дали си ходил на училище или купил ли си кимион от магазина престават да са важни. Хората са се обединили за да хвърлят заедно камъни по лъвове и да приложат разделение на труда. Време е да се разделят и да вървят по своя път. Съединението е правило силата, когато чупенето на съчки е било на мода. В днешно време имаме медии за масова дезинформация и субкултури с упадъчни ценности, които масата следва в някакъв транс. Когато всеки започне да мисли със собствената си глава, вместо да повтаря чужди думи и моди, тогава собствените му и тези на държавата му интереси ще бъдат най-добре защитени.

Досега си мислех какво в темата ме вкарва в недоумение. Тази сутрин усетих.
Ако зададем въпроса така, както е в заглавието на темата, т.е. Кой или какво БИ обединило българите, това насочва съзнанието директно към презумпцията, че такова обединение не съществува. Всъщност за мен българите сме обединени на едно макар и по-невидимо за окото на претенциозния човек ниво. Не мисля, че ако един народ е строен в редици или е струпан на тълпа около някаква трибуна и възторжено вика "България!!! " наистина е обединен. Личното ми усещане е, че точно тогава той е подчинен и обединението е външно, но вътрешно тече процес на разединение.
Второ - условната форма на глагола съм - БИ - внушава, че съществува някакво конкретно условие за това изисквано по определена формула обединение. Или зад тази условна форма стои нещо като ултиматум - "ако ние (разбирай вие) не направим ..... няма да се обединим..." Олеле ужас, катастрофа, ами сега? няма как - давайте да вървим след някого или нещо, защото иначе.... " Това да ви напомня едни тъжни моменти от историята на всеки народ и на човечеството като цяло?

И върха на сладоледа - въпросителните думи в началото на темата - КОЙ с една дума - трябва да се намери водач на народа, вожд, с други думи. Имахме си вече вождове, видяхме до какъв хал докараха страната и народа.....
И веднага след кой КАКВО - т.е. да се обединим около някаква идея или цел.... Това дали не значи да се научим да мислим като един определен човек или група???


ПП. Благодаря на преждеписалия, че вметна тази дума - война. Тя ми беше като лъч светлина, която ми огря края на пътя, по който може и да ни прелъже някой да тръгнем.


ПП. А разковничето е толкова простичко и винаги е било до нас и с нас. И сигурно синхронично излезе точно днес - Възстановете любовта.

Вчера с изненада установих, че една моя дългокрака приятелка не знаеше един факт -
При подписване на споразумение с МВФ за отпускане на заем, държавата кредитополучател се задължава да намали населението си с някой друг милион - последно такова споразумение бе подписано с Унгария, очаквайте развитие и там.
А за нас е ясно, само не помня цифричките, до които трябваше да се събере нацията...

Моля всички участници в тази тема да се отнасят с уважение към авторите на цитираните от тях мнения. За да се избегне одумването на конкретни личности и техните позиции и мнения, моля при цитирането да изтривате името на потребителя.

За силата на вярата XD

http://vbox7.com/play:0580f522