Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Крайната цел на живота


Roemy
 Share

Recommended Posts

Някой хора имат за цел да трупат богатства и да живеят в разкош,други се задоволяват с това, което имат , но ги интересуват духовните богатства , а трети живеят без цел т.е. вегетират.

"Качеството на живота ти в крайна сметка се свежда до качеството на приноса ти. За да направиш всеки ден свещен, живей, за да даваш. Като издигаш живота на другите, твоят собствен живот достига най- високите си измерения"

Робин Шарма "Монахът който продаде своето ферари"

Скъпи приятели , а вие как мислите? :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 106
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:) Благодаря за темата!

Ако аз имам крайна цел на живота си, няма ли да се втурна да я преследвам и осъществявам? И ако някой и нещо ми попречи, няма ли да го обявя за враг? А дали тази крайна цел наистина е най-доброто за мен? :hmmmmm: Може би има нещо, което аз сега не виждам, не разбирам и което ще открия и разбера в бъдещето...

Ами ако го отмина без внимание, защото не съответства на крайната ми цел?

Ако сега определям крайната цел на моя живот може би се опитвам да пренебрегна всичко което ще се случи и на което ми предстои да се науча?

Може би за мен това не звучи като крайна цел, а като смислообразуващ принцип на целия ми живот - да се уча как да запазвам любовта и свободата - своята и на другите. Или както го е написал един мъдрец преди 2 хилядолетия още

да обичам ближните си както обичам себе си

:feel happy::feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Моята цел в живота е всеки ден да бъда поне с мъничко повече човек от предходния. Разбира се имам и други цели свързани със семейството и близките ми, моята работа и други аспекти на личностния ми живот, но се стремя да ги хармонизирам с целта която считам за водеща.

Колкото до крайната цел - тя е само за тези които виждат края. :thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

"Качеството на живота ти в крайна сметка се свежда до качеството на приноса ти. За да направиш всеки ден свещен, живей, за да даваш. Като издигаш живота на другите, твоят собствен живот достига най- високите си измерения"

Скъпи приятели , а вие как мислите? :rolleyes:

:thumbsup:

Нещо подобно би трябвало да е най-висшата цел в живота.

Нямам представа каква е моята крайна цел :hmmmmm: Само мога да предполагам, като с течение на годините предположенията ми най-вероятно ще се променят. Затова не разчитам на ума, за да разбера накъде да вървя, а на вътрешния си компас, който и досега ме е водил успешно нанякъде...и аз не знам накъде...както е програмиран от Всевишния, нека така да върви...тогава няма нужда да знам накъде отивам, вярата че отивам накъдето трябва е достатъчна. :):smarty:

Link to comment
Share on other sites

Хм, моята цел пък не е толкова да давам. Най-важното ми е да се развия така, по такъв начин, да правя такива неща, че да съв най-щастлива самата аз. И на край на живота ми да се чувствам удовлетворена от това което съм направила. Тоест нещо като да си изживея живота така, че да бъда максимално щастлива от него, и да няма много неща, като се обърна назад, за които да съжалявам, че не съм направила. Искам да прокарам свой път в живота си с моите си истини. ... Това е.

А за крайна цел на живота като цяло, на една душа..... Наистина не знам какво би могла да трябва да постигне една душа, но според мен това може би тя сама си го определя а не разни норми. Може би просто сме пуснати в един огромен свят за да експериментираме и да направим най-доброто от себе си :) Да си избираме цели, да ги следваме, да постигаме, да разбираме, и така, докато намерим онова, което най-добре ни прави щастливи. И докато станем достотъчно преживели, че "да се напълним със съдържание" и да познаваме по-добре живота.... Нещо такова си представям, а не че бог е определил какво трябва да постигнат всички души и ги чака да го направят, а всичко останало счита за лутане....

Да, значи една от целите на живота според мен да експериментираш и да изследваш света. Другата е да търсиш свой собствен път и да знаеш че той си е само твой и е най-правилен за теб. Да го откриеш. И да правиш нещата, които искаш, да даваш най-доброто от себе си и да превръщаш живота в онова, което искаш да бъде, за да не съжаляваш, погледнеш ли назад на преклонна възраст...

Така че според мен имаме пълна свобода да си правим каквото си искаме, стига да си го изберем, целта е да го изживеем пълноценно.

Link to comment
Share on other sites

Може би просто сме пуснати в един огромен свят за да експериментираме и да направим най-доброто от себе си smile.gif Да си избираме цели, да ги следваме, да постигаме, да разбираме, и така, докато намерим онова, което най-добре ни прави щастливи. И докато станем достотъчно преживели, че "да се напълним със съдържание" и да познаваме по-добре живота.... Нещо такова си представям, а не че бог е определил какво трябва да постигнат всички души и ги чака да го направят, а всичко останало счита за лутане....
:thumbsup2:

Така е Крис. Бог ни е дал свободата да избираме, но използва всичко, за да ни накара да се учим и "пълним със съдържание" :):thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

Колкото до крайната цел - тя е само за тези които виждат края. :thumbsup:

По-универсална е безкрайната цел - ако изобщо е цел! :) Тя остава и когато нищо не виждаш, и когато всички други цели пропаднат. Ала тя се нуждае от безкомпромисна искреност. Но освен нея може и трябва да имаме и външна основна цел в живота, или даже няколко основни цели. Целта-Смисъл не бива да се бърка с целите-средства. Едната категория не може да замени другата. Всички хора се намират в съзнателно или неосъзнато търсене на Целта-Смисъл, но тя е неопределяема. Това е много тежко да се понесе от ума, свикнал да разглежда всичко прегледно - като плочки от домино под носа си. Понесе ли го - той се трансформира. Не го ли понесе - връща се към обсебването от целите-средства. Но дори и да излезе над обсебването, тези житейски цели си остават, докато е на Земята, просто няма друг начин! "Живея спонтанно и без цели" - това е просто начин да се каже, че не съм обсебен от целите си. Но без целенасочени действия дори и Учителите не могат да функционират на този свят. Спомням си един учител, мисля, че П. Йогананда, разглеждайки отдаването на Божествената воля, твърди, че средновековното учение за пълната пасивност е особено опасно. Човек употребява целенасочена воля дори когато реши да отвори или затвори клепачите на очите си. Следователно, въпросът по-скоро е дали личната му воля е в хармония с Космичната. :angel:

Edited by Добромир
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Може би крайната цел дори и да не го съзнава човек е да може да прости на всички около себе си, на самия себе си и да се поправи там където има нужда от поправка. .... :)

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Защо животът трябва да има цел, особено крайна цел. Причината да се живее не е ли по-важна от целта?

Link to comment
Share on other sites

Защо животът трябва да има цел, особено крайна цел. Причината да се живее не е ли по-важна от целта?

Може би за мен това не звучи като крайна цел, а като смислообразуващ принцип на целия ми живот - да се уча как да запазвам любовта и свободата - своята и на другите. Или както го е написал един мъдрец преди 2 хилядолетия още

да обичам ближните си както обичам себе си

:feel happy:  :feel happy:

:):angel: Ето че отново е въпрос на терминология и ако думата "цел" е износена и погрешно тълкувана, нямам нищо против и "смислообразуващия принцип"! "Крайна цел" като такава разположена във времето си е нормално да има всеки, докато по отношение на духовната пътека и аз считам, че целта по-скоро следва да е безкрайна и едновременно - в Настоящето... Ако това не означава да имаш цел, и така може да се каже. Но във всички случаи човек да твърди, че няма никаква житейска цел - това според мен не съответства на неговата житейска практика, а дали съответства на определени теории, в които се е вживял, това е вече друг въпрос... :) Както утвърждаващите, така и отрицаващите теории са си абстракции (и няма значение, че отрицаващите на някои им се струват по-освобождаващи!) - всекидневните практически решения и отношения си остават като пробен камък за всичко истинско! :feel happy:

Edited by Добромир
Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

И да, и не. И пожеланието, и намерението и целта - едно и също са. Мога да имам временни цели, защото и аз съм временна. Крайна цел дори и т.нар. Господ няма.

Link to comment
Share on other sites

"Крайна цел" като такава разположена във времето си е нормално да има всеки, докато по отношение на духовната пътека и аз считам, че целта по-скоро следва да е безкрайна и едновременно - в Настоящето...

Амин :angel::feel happy:

всекидневните практически решения и отношения си остават като пробен камък за всичко истинско!  :feel happy:

:thumbsup2::)icon12.gif

"... да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение"

Link to comment
Share on other sites

Може би за мен това не звучи като крайна цел, а като смислообразуващ принцип на целия ми живот - да се уча как да запазвам любовта и свободата - своята и на другите. Или както го е написал един мъдрец преди 2 хилядолетия още да обичам ближните си както обичам себе си
Много ми харесва това мнение на Донка.

По отношение на крайностите и безкрайностите :1eye: си представям нещо като завършване на определени етапи и започване на други, но не окончателност.

Edited by tamin
Link to comment
Share on other sites

За да направиш всеки ден свещен, живей, за да даваш. Като издигаш живота на другите, твоят собствен живот достига най- високите си измерения
Много вярно но много важно също

... е да се развия така, по такъв начин, да правя такива неща, че да съв най-щастлива...

:thumbsup2::sorcerer::angel:

Защото е уникална и незаменима част от Всевишния.

Необходима е отговорност за намирането на тази уникалност.

Концентрацията върху всяко свое действие помага много.

При повечето хора така се задейства лесно интуицията.

Включително за когато е необходима смяна на жизнения път.

По отношение на крайностите и безкрайностите  си представям нещо като завършване на определени етапи и започване на други, но не окончателност.

Да, завършването докрай е важно на материалния план :)

Да кажем решаваме да си направим домашен сапун от отработеното олио.

Правим едно, второ, трето. Накрая сапунът е готов. Кехлибарено жълт куб с който можем да мием и перем.

Или правим вкусна кръгла пита. Топла и готова за ядене.

Подобно е положението и с практическата мъдрост и добродетел. Веднъж изградени, все едно имаме на разположение мощна крепост от солидни каменни блокове, за полза на приятелите ни и на нас самите. Нейното развитие ще доведе до нови храмове, домове и градини със сигурност. Но стените ще стоят :D

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

За да не ти е мъчно никога,

към никого не се привързвай.

Живей във себе си. Там блика

вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира

а преживявай като птица,

която всякъде намира

подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.

Свръх силите ни днес това е.

Но е начало на пленителна,

неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,

от страшна сила озарени,

тогава ще узнаем ние,

че в нас е цялата вселена

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...