vorfax

В един момент си помислих, че тази тема трябва да се слее с тази за вегетарианството, но осъзнах, че тя е много различна, защото не разглежда вегетарианството в духовния път. Всяка религия и учение се опира на догмите, а те по презумпция са неоспорими. Затова и се постарах да се изолирам от границите, които обрисувах с общото понятие морал. Във вярата точно това ме плаши, че е базирана на аксиоми, а тези, които не я подкрепят са невежи. Интересно как някой като мен, който допуска всичко за възможно и подлага всичко под съмнение бива класифициран като ограничен по силата на тези убеждения. Не е ли интересно? Или някак абсурдно? А любовта наистина е отговора на всичко. Само дето всичко е любов и някак става тавтология. Сигурно просто повече трябва да обичаме себе си, а не просто да ни се иска да се обичаме повече...

"Онези" от ИБЕ към БАН варваризират езика, включвайки като книжовни форми такива форми, които нямат нищо общо с книжовния език. Само един пример ще дам (а примерите са много!) с думата воИн. Вече било "правилно" (да, ама НЕ е!) да се изписва и като "воЙн", представете си... И тази дивотия вече е кодифицирана в новите речници. И други дивотии - също. Мъка, мъка мъка...

Колкото до онлайн тълковните речници, те са непълни. А офлайн еквивалентите им - също.

Ето къде можете да видите различните тълковни речници:

http://www.book.store.bg/search?srchstr=%F2%FA%EB%EA%EE%E2%E5%ED%20%F0%E5%F7%ED%E8%EA%20%ED%E0%20%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%FF%20%E5%E7%E8%EA

Имам в къщи, но ще изчакаш да се прибера. Големичък е речникът, та предполагам, че може да я има думата.

В интернет се срещат и двете думи.

- къртачни услуги
- къртачески услуги

Явно народонаселението счита двете форми за дублетни.

Моят съвет е да попиташ в ИБЕ (Институт по бълг. език) на БАН...

Контакти

бул Шипченски проход 52, блок 17
София 1113
Тел. / Факс: + 359 2 72 23 02
И-мейл: ibe@ibl.bas.bg

Повече за неологизмите можете да прочетете тук:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

http://liternet.bg/publish4/igutoranova/radichkov.htm

http://www.neolog.bg/nest/8/1

Абсолютно съм съгласен. Но като си помислиш, че родината ти може да е 60 km2 (Сан Марино), а може да е и 17 100 000 km2 (Русия), разбираш, че човешкото сърце може да поеме доста повече, отколкото национална граница може да обгради. Интересно защо няма дума планетолюбие?

Бе Христо, като вляза тука и заради тебе все се чувствам като на изпит XD

Аз пък си мисля друго.
Идеята на родолюбието е да ощетяваш различните по произход и земя, за да защитиш тези с които имаш връзка. Близките ти носят твоя ген, така че в интерес на подбора е да се сдружаваш с тях, за сметка на различните. Това, разбира се, е несправедливо. Води до дискриминация, а тя рано или късно винаги избуява до конфликти, етнически безредици и прочие.

Идеята на националното самочувствие пък е чисто избиване на комплекси. Не виждам как е възможно да бъдеш горд, за това че някой друг е направил нещо в този живот. Грам не бях по-горд, че съм българин, а не китаец, защото футболисти от български произход стигнаха полуфинал през '94 г. Още и не мога да разбера смисъла на биенето в гърдите заради това. Във всеки случай, когато някой опитва да те/се убеди, че е ценен заради такива аргументи, изглежда просто няма какво да каже за себе си. Железните завеси и обществени строеве са чисто политически директиви. Аз винаги съм си бил дете на Земята и не смятам чуждата земя за неплодороден камънак, чуждото небе за по-малко синьо или чуждите хора за по-глупави, грозни и нам си какво. Защото да обичаш повече родното от чуждото показва тъкмо това - да обичаш по-малко чуждото. И тая ключова дума "чуждо" е изпразнена толкова много от съдържание, че всъщност не е ясно кое точно е чуждото. Защото понякога ми е по-лесно да се разбера с американец, отколкото с българин.
Помня в първи клас една задача която сигурен съм още я пробутват: "Защо се гордееш, че си българин?". И се почва един Паисий, че един Левски, че Иван Асен I, пък при Ахелой, пък при Царевец... Че аз не съм бил роден тогава, как може да се гордея с това??? Сега осъзнавам, че тази задачка има за цел друго - да те убеди, че не си втора ръка човек, че заслужаваш да живееш, да ти даде старт в живота и да се чувстваш пълноправен гражданин на света още преди да си го заслужил с дела. Това е като на дете да дадеш пушка, за да придобие самочувствие. После обаче хората порастват и нямат нужда от тая пушка за да плашат гаргите. А някой имат...

Имам теория, че обезлюдяването на страната ни ще направи жилищата много евтини. Реално погледнато здравеопазването в България се провали, защото след него оцеляха повечето пенсионери, но при положение, че те ще стигнат 30% от населението, колкото и да им вдигат пенсионната възраст, все някога ще напуснат този свят. Реално по-малко хора ще имат да делят същия брой жилища.

http://ec-media.soundcloud.com/63tyJy2Qjy5k.128.mp3

Аз никъде не видях в пирамидата да има потребност от пари. Има си потребности започващи от физиологични, нужни за оцеляването, следвани от емоционални, интелектуални и накрая духовни. Когато достигнем някакво откровение и разберем, че други нужди преди това бледнеят пред него, не бива да забравяме, че точно те са били нужни за достигането на това откровение, просветление или както там го наричаме. Това е като еволюцията, не може бълха да мутира и да стане слон.

И никъде в пирамидата няма количествени мерки - пари, килограми храна, брой души на които да се харесаме и прочие. Така че няма нищо пренебрегнато да се отчете.

Какво значи "трябва"?? Гладният бездомник е обзет от мисълта за храна и подслон. Ти разсъждаваш от позицията на наяден и осигурен.

Не знам, може би за всеки важи тази стълбица. Понякога при мен стъпалата се разместват, прескачат. Но предполагам е само временно или привидно. Ако продължително пренебрегвам нещата от първото стъпало, няма да съм в състояние за нищо по-нагоре по стълбицата.

Религиите нямат за цел да обединяват хората. Поне не директно. Тяхната цел е да свържат човека с Бог, с единната духовна реалност. Целта на религиите е хората да осъзнаят съществуването й. Когато осъзнаят единното си начало, същностното си единство, хората могат да се почувстват като част от едно семейство с общо бъдеще.

Изнесохме темата малко в тази за спора, но ми се иска да споделя нещо. Именно споделянето на информация, като двуизмерните изражения на цилиндъра позволява да се открие, че това е цилиндър. А гледните точки често взаимно се допълват, а не изключват, затова в спора ключов момент не е да пееш своето като мантра, а да допуснеш, че чуждата теза (също) е вярна.
В един тъп филм, касов холивудски разбивач, беше описано влюбването по най-хубавия начин, който съм срещал. Че любовта те прави едновременно по-слаб и по-силен, и нещастен и щастлив, а май от "Колкото толкова", че любовта те кара да искаш да бъдеш по-добър. Та когато се бориш за нечия любов не съперничиш ли на целия свят? И не те ли стимулира това да си по-добър?
Когато кандидатстваш за работа, не се ли смяташ за по-заслужил от другите, ако това е сферата в която си се развивал?
Когато гласуваш на избори, не приемаш ли себе си за по-разбиращ от тези, които ще гласуват за другиго?
Убежденията ни за правота ни карат да следваме пътищата, чийто резултат искаме да материализираме, а това се нарича побеждаване.

Що парченца? Моето е големи буци самородно злато



Не, загубата и победата не са абстрактни понятия, това е все едно да кажеш, че да си жив или мъртав са размити понятия и е относително. Човешките възприятия само определят кои битки си заслужават, тук е субективизмът.



Това е абсурд! Знаеш ли кога е възникнало обществото? Когато човекът е метнал камък по съблезъб тигър. Ако се беше примирил със загубата и приемаше всичко философски, в момента не вероятно, а със сигурност човешки род нямаше да съществува. Пораженческото мислене е много опасно. Няма защо да се срамуваме, че нашата агресия реализирана с интелекта е причината да доминираме над света.



Ами, че то това е идеята! Ако ми посочиш дете, което не знае какво е стрес, то със сигурност е болно от слабоумие.




Това са погрешни изводи. Аз съм типичен пример за това как не търся клакьорки, когато имам да изложа мислите си.



Спора е неинтелигентна форма на човешко взаимодействие и като такава не бива да се причислява към общуването.



Философския поглед, че когато губим, всъщност печелим, е просто начин да смекчим страданието от загубата. Да, вероятно когато умрем ще наторим почвата, но това не ми действа като утешение за да бързам да умра.



Това не го разбрах.



Аз лично не смятам, че хората се раждат победители. Виж ми примера със сестрите Полгар. Очаквам да стане интересна дискусия, защото мисля, че попаднах на хора, които имат различно мнение от моето

Открих снимките ^^
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=gallery&album=265

LVDI Romani MMXII e възраждане на древната традиция на главния римски празник (Ludi Maximi Romani) особено популярен и наподобявал гръцките такива. Това било тържество, на което се отдавала почит на бог Юпитер Капитолийски. То било следствие от обета, който давал пълководецът преди битка и затова се провежда през есента, когато римската войска се връща от поход.
Участват клубовете и сдруженията САСР-СИЛА - България, Nova Roma - Естония, Dance Club "Swing" - Сърбия, ST GYM, свободни и необвързани реенактори.
Мероприятието се провежда с активното съдействие на Община Пловдив; Област Пловдив; Туристически информационен център Пловдив; Туристическа организация Ниш.

Петък, 7-ми Септември
Римски стадион
17:00 - Шествие по главната улица в Пловдив
17:30 - Откриване на фестивала на Римския стадион
- Ритуал Ауспиция (птицегадание)
- Лустрация (очистителен ритуал)
- Панкратион и антични борби
- Гладиаторски битки
- Античен театър
- Антични танци

Събота, 8-ми Септември
Римски стадион
Начало – 18:00
- Тракийски ритуал
- Антично въоръжение и демонстрации на оръжия
- Ритуал Ауспиция (птицегадание)
- Лустрация (очистителен ритуал)
- Пазар на роби
- Панкратион
- Гладиаторски битки
- Античен театър

Неделя, 9-ми Септември
Римски стадион
Начало – 12:00
- Тракийски ритуал
- Антично въоръжение и демонстрации на оръжия
- Пазар на роби
- Римска мода
- Гладиаторски битки

Точно така. Много е интересно.

Ако имате възможност, посетете ни!

Вижте галерията:

http://www.beinsadou...lery&image=5557

Даже на едната снимка ме има и мен!

Това ми напомни една от индийските приказки по тяхната митология.



Един от принцовете изкачва планина, която е известна с това, че взема за жертва всеки осмелил се да я покори. Обещана му е награда от боговете да получи сила, издръжливост и т.н. Когато се изкачва на върха и пита кога ще му бъде дадена наградата, отговарят му, че няма нужда от нея, защото той вече има тези качества.

Може би нямаш пътека по която да бягаш, нито на финала да се раздават медали, но това освен битка е и състезание, защото твоите представи за добре свършена работа се сравняват с успеха, който други са постигнали. Знаеш, че други семейства водят децата си на море - и ти искаш. Други водят на курсове по английски, пиано, танци - и ти искаш. Когато готвиш, съмнявам се, че целта ти е просто да е ядливо. И това състезание си има явно признание, награда - признанието на околните.
Ето пример: Как би се почувствала, ако тук всеки пишещ ти отговори, че нищо не ти се разбира? Това ще ти бъде безразлично? Нима за вложените години няма проблем да приемеш, че са прахосани? Не мисля.



Аз си настоявам, че да не искаш да печелиш значи, че нещо не ти е наред. Да не искаш да печелиш, значи да нямаш воля и цели.
Има два случая в които мнимо победата не ти доставя удоволствие или победата на отсрещната страна ти доставя щастие:
1. Играеш с детето си и то те побеждава на шах. Ти губиш, а се радваш за детето. На пръв път някой ще се заблуди, че ти си изгубила, но всъщност е точно обратното - постигнала си голям успех в образованието на своето дете, в изграждането на логическата му мисъл, самочувствие и воля.
2. Приемаш загуба, когато състезанието не те влече. Един пример: В училище толкова шестици получих, че не ме вълнуваха. Играта на карти ми е скучна и ако изгубя - пак не ме вълнува. Обаче ме вълнуват други неща. И за да измеря своя успех, трябва да се сравня с другите. Ако аз го направя по-добре от други хора, ето това е успех. Може да е организирано, може и да е стихийно. Ето ти един пример от моето детство: правехме си лодки от клечки и ги пускахме във вадата. Всяко дете искаше неговата "лодка" да бъде най-бърза. И го искаше с цялата си душа, защото това отразяваше неговата стойност, предвидливост и прочие. Виж пирамидата на Маслоу:




Там горе има постижения. Това е доказване пред другите. Няма постижение, което да не засенчва/превъзхожда това, което други са направили. Ето това е победата в състезанието.
И още нещо. Няма как да си победител, без други да са изгубили. Няма как ти да си добра, без да си по-добра от други. Няма как да те бива в нещо отлично, без други в тази област да се представят посредствено или лошо.



В случая "известна" означава "по-известна от 5 милиона писателя". И ти не се съревноваваш с техните възможности? Как би могло да е така?




Да, това ми припомня примера с дипломата - не хартийката те изгражда, а това, което си положила като труд за да я заслужиш. Но победите са точно като потребностите - задоволяването на една отключва друга. Виж Юсеин Болт. Като малък е ритал портокали по улиците, после е искал да бъде голям атлет, после е искал да стане световен шампион, после е искал да счупи световния рекорд, после е искал да направи същото още повече и в още дисциплини, после каза, че иска да стане легенда прижеве, сега иска да играе футбол в Манчестър Юнайтед... знам със сигурност едно, ако той заиграе там, това няма да е последната му мечта.

Ако познаваш и себе си, и противника си, шансът ти да победиш е 100%.
Ако познаваш само себе си или само противника си, шансът ти за победа в 50%.
Ако не познаваш нито себе си, нито противника си, шансът ти за победа клони към 0%.

Ето точните думи на Сун Цзъ (автор на трактата "Изкуството на войната):
"Ако познаваш и себе си, и врага си, не трябва да се страхуваш да встъпиш в хиляди битки. Ако познаваш себе си, но не познаваш врага си, за всяка победа ще претърпиш и по едно поражение. Но ако не познаваш нито себе си, нито врага си, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение след поражение при всяка една своя битка."

Мисля, че се бъркаш с въздействие.
Манипулацията е:
- нечестна
- съзнателна и целенасочена
- средство за лично облагодетелстване

Защо разглеждаш харизмата единствено като средство за манипулация? Всеки, който има такова излъчване длъжен ли е да злоупотребява с нея като използва околните за целите си?

Значи, доколкото разбрах, нещата се свеждат до това:
- да си позитивно настроен (да избягваш неприятните теми за другите, като техните провали)
- да придаваш важност на хората с които общуваш
И... май това е. Донякъде доста се припокрива с малодушие. Не знам защо е изпусната физиката, която за мен е решаваща:
- приятна усмивка и смях
- тяло в което се чувстват добре (в общия случай красиво)
- нещо специфично (като мустачките на Хитлер, бемката на онази манекенка и прочие)
Т.нар. "душа на компанията" трябва да владее и:
- умение да забавлява околните (да пее, да има дар слово, чувство за хумор и др.)

Харизматичните хора са щастливи хора, които ни вдъхновяват с примера си. Те са онова, което искаме да бъдем, но рядко сме, но драмата в техният живот е че често са като клоуна, който разсмива всички, но вътрешно е тъжен.