марсин

Тази тема е една от най - ключовите в целия Портал.

Да, много въпроси и наистина важни, и наистина мненията ни са много различни.
Сега ще опитам да дам моите отговори в същия ред.

Свободната воля представлява възможността на хората да реагират по различен начин спрямо хората и събитията в техния живот.

Всеки човек притежава свободна воля и непрекъснато я проявява. Дори и той самия да не е убеден в това. И най-дребното обстоятелство в нашия живот е един миниатюрен изпит - как ще реагираме, каква воля ще проявим? Дори и когато ви се струва, че човека постъпва съвсем по инерция или че волята му е "заробена" от нещо, той на практика проявява СВОЯТА си воля.
Виж за Бог, нещата не стоят точно така. Според мен той поради идеалната си природа винаги би трябвало да реагира съвсем детерминирано.

Изборът си правим съобразно еволюционното си ниво и на теория нищо не би трябвало да го ограничава, но на практика го ограничава именно то. Разбира се, желателно е да се стремим да се издигнем на по-високо ниво (постепенно).

Не намирам съществена разлика между воля и способността да избираме, но е възможно да влагаме различен смисъл в понятията.

Вече между воля и желание разликата е много съществена, но не мога да го изкоментирам с 1-2 изречения.

Вярвам в кармата и свободната воля не само че не противоречи, но ако я нямаше, то никога нямаше да можем да изчистим вече създадената карма. Да поясня - именно проявената воля създава или изчиства кармата. Не бива човек да е фаталист - т.е да вярва, че нищо не може да се промени. Кармата те поставя при точно определени обстоятелства и при точно определени хора, но как ще постъпиш ти - това вече зависи само от теб. И ако си проявил воля в положителна насока (т.е научил си си урока) - точно това ще помогне да се променят тези хора и обстоятелства за в бъдеще (и в сегашния и в следващите животи). Ако упорито не искаш да си научиш урока, е, тогава нещата се повтарят. Това обяснява и защо някои хора проявяват воля в отрицателна насока, а не се сблъскват с негативни обстоятелства и хора. Просто в този живот те са дошли с такава карма, в този живот сценарият е трябвало да бъде благоприятен. Не им завиждам обаче за следващия.

За астрологията какво - подобно е на това което казах по-горе. Човек се ражда с предопределена съдба, написан сценарий (който може да се разчете от наталната карта), но Бог му е разрешил да импровизира на сцената и съответно му пише + за пложителните прояви и - за отрицателните. От натрупаните + и - зависи в какъв сценарий ще бъде включен следващия път. А съвсем простичко казано - да, на човек е предвидено да му се случат определени неща, но неговия избор може да направи и най-неприятните неща да протекат по-меко (хармонично) или напротив и най-хубавите неща - ужасно дисхармонично.

Аз също ще се радвам да чуя други отговори на въпросите ти

"Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж завинаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от ал­кохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкле­ници, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата — неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюда­ват как червеят плува във водата, насочва се към стена­та на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разла­га пред очите на всички присъствуващи. „Така — казва лекторът. — Каква е поуката?" От задните редици един глас отчетливо отговаря: „Ясно! Който пие спирт, нико­га няма да хване глисти."
Съгласна съм с автора, който цитирам, че не само неговата книга, а и по принцип книгите за самопомощ, духовно израстване и т.н. " са пълни с такива „червеи", т. е. ние чуваме и разбираме точно това, което желаем да чуем, като се ръководим от своите ценности, убеж­дения, предразсъдъци и личен опит." Съветите, които ще получиш чрез този форум са няколко идеи по-адекватни, тъй като вземат предвид твоята лична история, но (и това е голямо но) е много трудно отсрещната страна да те "усети" в това пространство (известно е, че при общуването на живо около 80% от информацията се предава през езика на тялото). Сама виждаш колко е тромава комуникацията - и двете пишем предълги постове, само за да уточним кой какво е имал предвид
В този смисъл, смятам че доктор Първанов, ти е дал най-добрия възможен съвет - обърни се към специалист, който ще може да види нещата отстрани (нещо, което ние рядко успяваме да направим сами) и да ти даде техники и съвети, съобразени с твоите разбирания и характер. Доколкото виждам, регистрацията ти в този форум е от 2010 (може и да греша, но да предположим, че оттогава се занимаваш с духовни търсения). Ако за пет години не си успяла да се справиш сама, не мислиш ли, че вече е време да опиташ нещо различно?
И още нещо - моите уважения към Толе, книгата е чудесна, но за мен лично е наивно да се мисли, че мисловни модели и начини на реагиране, градени с години ще се разпаднат от само себе си, с едно "пляскане на крилете". Самият той е страдал доста дълго време от суицидна депресия преди да стигне до "просветление". А от личен опит знам, че там мотивацията да се промениш е съвсем различна поради най-малко две причини. От една страна се сблъскваш челно с това колко чудовищно неефективни са досегашните ти модели на мислене и поведение (щом си се докарал до това състояние, няма какви други да са). И от друга, защото, колкото и драматично да звучи, "залогът" е собствения ти живот.
Така че, независимо дали ще продължиш сама или ще потърсиш професионална помощ, въоръжи се с търпение, постоянство и упоритост - и в двата случая ще са ти необходими. Това е и по повод долното, няма как нещата да се получат от едно-две повторения:
      
По повод обидата и пренебрежението - ако имаше стабилна самооценка, нямаше да ги изпитваш.
ПС. Книгата, от която е цитатът, с който започнах е "Вашите слаби места" от Уейн Дайър - може би ще ти е полезна. Има я в тази тема
Успех!

Наистина много моля за доказателство - къде точно и как точно е казано това. Дребнавост или коректност - няма значение как ще се разбере молбата ми, но ме интересува преди всичко контекста на казаното и точната фраза.

По темата - ако вземем израза "собствена значимост" в позитивното му звучене (не гордост, а по-скоро самоуважение), то приемам себе си като малка клетка от огромен сложен организъм. Каквато е собствената значимост на една здрава хармонично функционираща клетка, такава е и моята - т.е. значимостта се ражда и осмисля от хармонията с Цялото, а не в отделеността от него. Когато една клетка започне да храни собствената си значимост и забрави защо се е появила и къде, превръща се в ракова.

Учителят някъде беше казал, че на човек му приляга известна доза гордост. Не мога да цитирам в коя беседа, но съм сигурен в това. В психотерапията се говори за здрав и за болен егоизъм. Здравият егоизъм е инструмента, с който живеем тук, в този свят, личността с нените кусури и кривотийки. Колкото и здраво да е егото (малкото), все си има кривотийките обаче. Според мен дори великите, на които се прекланяме имат от това малко его. И те имат мозък и ранни години и пренатален период, през които са минали, имат си и характер и предпочитания, вкусове за храна и дори навици различни. Но различното при тях е свързаността с онова, голямото АЗ, със сърдечното единство на Вселената. А тази свързаност успокоява малкото его. Наистина голяма част от него дори може да изчезне, като остават само базисните му характерови склонности - но поизчистени и посмекчени. В темата за хипнозата (ак се не лъжа) бях писал,че обикновеният човек първо има нужда от едно здраво, стабилно его. Ако не е такова, първо има нужда да го стабилизира и едва тогава да търси вечното, безсмъртното и космичното. Иначе неустойчивото малко его не издържа присъствието на вечното и се стига до ... шизофрения ... Та, първо стабилно его, а след това и космичност и разтваряне на егото!!!

Юнг й дава най-ясната дефиниция - "нещото, което човек не желае да бъде".
Всеки носи Сянка и колкото по-малко бива приемана в индивидуалния осъзнат живот, толкова по-черна и гъста е тя. Ако малоценността се осъзнава, винаги има шанс човек да я коригира. Още повече, че тя непрекъснато е свързана с други интереси/копнежи, така че постоянно е подложена на модификация.
Но, ако е репресирана/потисната и изолирана от СЪЗНАНИЕТО, Сянката никога не се "поправя" и е способна да ИЗБУХНЕ внезпано в момент, когато най-малко очакваме.
При всички случаи, тя представлява едно несъзнавано препятствие, което осуетява нашите на-добри намерения.
Сянката по своята същност е архетипна, нейните съдържания са мощни, характеризиращи се с АФЕКТ, натрапливи, обсебващи, способни да разтърсят и овладеят добре подредения Аз. Като начало, Сянката се проявява като Проекция и когато Аз-ът е застрашен или е в състояние на съмнение, Сянката се изявява като силна, ирационална проекция.
Пример - личните и необясними и необяснени лични антипатии, но и суровите предсразсъдъци, отричания и омрази.

Стремя се към здравословен живот, правя йога всеки ден , сутрин формулки и утвърждения ,които ме държатт "стегната " и ми дават самочувствие  и самоувереност ,
 



 
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, няма да му разрешат да посещава училището.

Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно обучение
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни  той казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."


 

 
но  още в първия контакт с колежка/или с който и да е/  ,като не "отговори" на поздрава /усмивката ми ,   се дръпвам назад и оставам там  до края на деня...Някои ми казват ,че тези неща се случват с мен,защото  се развивам духовно , но според мен причината е в наличието на едно красиво емоционално наситено болково тяло у мен , което не мога да овладея /и което ме кара да се занимавам с духовност , всъщност ,но резултатът спрямо него не ме удовлетворява/ 
 
Самооценката ти е ниска, защо не започнеш ,, обучение ,, с някой психотерапевт?

Здравей,
Не съм специалист, но си позволявам да пиша, защото и аз наскоро прочетох същата книга и ми се видя много смислена. Всъщност, това е единственото "духовно" четиво, на което съм попадала, което сякаш говори на "моя" език. Нищо не казваш за това как ти се е видяла книгата като цяло? И по-конкретно какво мислиш за предложената от автора стратегия за справяне с болковото тяло - а именно да спреш да се отъждествяваш с него (глава 6: Освобождението)?
От поста ти оставам с впечатлението, че ти искаш да продължиш да се идентифицираш с него - поне аз не бих искала да се разделя с нещо, което е толкова "красиво и емоционално наситено"? (Между другото определението на Толе доста се различава - той го нарича "психически паразит").
За финал един цитат от самата книга:
"Някои хора имат плътно болково тяло, което никога не заспива напълно. Възможно е да се усмихват и да водят любезни разговори, но не е нужно да си психотерапевт, за да усетиш нажежената топка от нещастни емоции, която се таи в тях, точно под повърхността, изчакваща следващото събитие, за да реагира, следващия човек, когото да обвини или с когото да се конфронтира, следващото нещо, за което да страда. Техните болкови тела никога не могат да получат достатъчно, винаги са гладни. И умножават потребността на егото от врагове.
Чрез тяхното реагиране незначителни неща се разрастват непропорционално, като с реакциите си те се стремят да привлекат и други хора да участват в драмата им....Поради пълна липса на осъзнатост те не могат да направят разлика между дадено събитие и своята реакция на това събитие. За тях нещастието и дори самата болка се съдържат в събитието или ситуацията."
Примерът, който ти си дала е много показателен според мен за горното:
Ситуация: Колежката не отвръща на поздрава ти
Твоята интерпретация: никой не ме харесва / приема
Действителност (вариант 1, който според мен е по-вероятен): колежката ти се е скарала с мъжа си/детето си, закъсняла е за работа заради кошмарния трафик и т.н. и т.н. и затова просто и е криво
Действителност (вариант 2): колежката ти наистина не те харесва. Но ако ти си вътрешно убедена, че си стойностен човек, тогава какво ти пука?
Тук също има подобен пример: Как действа когнитивно-поведенческата терапия? http://www.psyhoterapevt.info/kognitivno-povedencheska-psihoterapiq.php
И още за формулировките, не че знам как точно действат, но ти си повтаряш положителни послания колко време дневно: половин-един час. А през останалото време- ежеминутно - действа негативната ти нагласа - никой не ме харесва/уважава/приема, всички са ми врагове. По пътя на логиката - кое мислиш, че предопределя мирогледа ти, а оттам и света ти - първото или второто?
Всичко добро!

Ако позволя на нещата, които ме дразнят да съществуват и се примиря с тях, ще си докарам единствено емоционални, а в последствие и физически неразположения.
 
Уменията за общуване са изключително важни, това е една от любимите теми по които работя.
За да постигнеш резултати в общуването с хората и да получиш това, което искаш....... нещо повече да ти го дадат с удоволствие е изключително важно как го заявяваш.
 
Преди време ми се появи теч в кухнята, от повреда на съседите от горния етаж. Не ми се занимаваше със съседски разговори и не познавах добре жената и не знайно защо реших, че ще чакам, течът да спре от само себе си Всеки ден ставах, гледах го и се ядосвах. Не исках да поема никаква отговорност и чаках нещата някак си да се оправят от само себе си. Да, ама не. Течът ставаше, все по - голям. 
Знаех, че съседката от горе, ако реши, няма да направи нищо или ще го направи, когато си поиска, затова беше много важно как ще подходя. За целта се посъветвах с възрастната съседка до мен, която познава всички в блока от години, разбира се първото нещо, което ми каза, беше, как тя имала същата авария и колко месеци и скандали със съседите от горе е имала и колко трудно стигнала да поправянето и. Съвета и беше да го ударя на жалба, че съм сама, че не мога да се справя, и т.н., да предизвикам съжаление. Тази стратегия обаче никак не ми хареса. Най - малкото не е в моя стил. След няколко дена размисъл, реших, че тъй като това е мой проблем, но няма как да го поправя, ако не бъда допусната в дома над мен, няма как да го поправя, дори и да искам. 
Да го удрям на жалби, щеше да е жалко за мен, да прехвърлям отговорността щеше да предизвика съпротива, да се опирам на закони за етажната собственост щеше да е загуба на време. Появих се на вратата на съседката с единствената стратегия, която измислих: "Имам теч, знам че не знаете, но при мен се получава изключително неприятно. Тъй като проблема е по - скоро мой, ще съдействам по всички възможни начини, дайте да видим какво можем да направим." От среща ми се отговори с желание и готовност за бързо справяне с проблема. 
Дадох си сметка, колко безсмислено е да чакаме проблемите да се решат от само себе си, или да се съветваме с хора, които ще ни кажат само и единствено собствения си житейски опит ( както правя и аз сега), който не винаги е положителен, или да мисля стратегии, в които да не съм Себе си, да отказвам да поема отговорност за справянето със ситуацията и ежедневно да изпращам лоши мисли на участващите в ситуацията , без дори да съм им казала какво ме тревожи.
 
Марсин, желая ти успех в откриването на новите стратегии.

Има външни и вътрешни усмивки. Какво е погребението? Изпращаме близък човек - да, много ни е тежко, сълзите сами се изливат от очите ни, сърцето ни се разкъсва от болка... НО вътре в себе си, в душата си, ние знаем, че душата на нашия близък се готви да поеме по своя път... И някъде вътре в себе си защо на прощаване да не и се усмихнем и да и кажем без думи колко много сме щастливи, че сме прекарали част от живота си заедно, да и кажем, че ще носим спомена за нея светъл, че и пожелаваме лек път и щастие и любов без нас... Дали ще ни е хубаво на нашата душа един ден, ако заминавайки си от този свят вижда колко мъка и страдание е причинило заминаването на близките и? А вече не можем да се върнем... а искаме толкова много те да са усмихнати и щастливи там - на земята и без нас (като хора).... защото ние пак ще сме с тях, но вече в друга форма...
А когато нещо ни се струва че не е наред... точно усмивката най-много помага... И това не е философстване, а опит натрупан в живота...
Усмивката не пречи и не изключва или замества работата - тя е неин емоционален фон, поне с мен е така....

"Жертва" е позиция, житейска стратегия при която губим връзка с вътрешния си ръководен център и го изнасяме навън , предоставяме го на другите да разполагат с него . Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт.
Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си.
Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика.
Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна)
Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация.
Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? 
Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец".
Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения.
Ако реша да чакам шефката ми да стане по - добра, съседите по - съвестни, някой да се зарадва на успехите ми или колегите ми да решат да ме оценят, за да се промени моето чувстване и живеене, значи съм се предала не на съдбата, а на точно тези хора, които ще направят с мен каквото решат. 
Да се самозаявиш означава ти да определиш посоката, ти да преместиш пешката и да изиграеш следващия ход. А как ще го отстояваш е друг въпрос.

Всичко, което маркирах е типично за житейската позиция "жертва".
Като "Творецът" или "Авторът" , другата житейска позиция, която е много по - приятна , никога няма да си прецакана, ти просто ще имаш възможности за промяна.
 
Няма да са ти нужни етикети, като низи души и висши души, всички ще бъдат учители и всяка комуникация с тях ще е безценен урок, който носи само положителна вибрация, защото ще сигнализира - променяй се, развивай се , бъди смела, живей. В тази насока ще ти препоръчам горещо да прочетеш няколко пъти прекрасната притча "Малката душа и Слънцето" -  http://lammen.alle.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/
 
Творецът не очаква нищо, нито злонамереност, нито добронамереност, той го създава. Очакването е паразитна реакция, с която доброволно даваме правото на другия да определи какво да ни даде и какво не. Така изпадаме в парадокса, от една страна му даваме това право, а от друга страна после сме недоволни. И....... великото разочарование. Да залагаш някакви предположения е нормално , но да оставиш очакванията да определят емоционалния ти живот вече си е предателство на себе си.
 
На авторът нищо не му вреди, то е основа да сътвори нещо ново, ако е достатъчно креативен и с добър потенциал това може да е ново начало, ако в този момент не е, то може да е поне старт на нов мисловен модел.
 
За "Творецът" и за "Авторът" няма "трябва" има "може" и "не може", като второто не носи негатив, а вариант за нови възможности. Той съобразява това спрямо собствените с емоции и чувстване, а не съобразени с угодата на другия. Това не означава да не уважаваме мнението и потребностите на другите , не. Да ги приемем, но не и да ги одобряваме, ако сме на различно мнение, да уважим правото им на избор , но не и да го примаме за свое, ако тое в разрез с нашите принципи. Да имаме смелостта, ясно , точно и отговорно да изложим позицията си, по ясен и достоен начин. Да чукаме на някого от долния етаж, защото ни е шумно не е заявяване на позиция, а скрито обвинение през един панел.  
 
Всичко това се учи, твоето родителско училище, явно те е научило на друг тип поведение, ти си го усвоила до съвършенство и сега събираш плодове. Но и другото се учи, вече не от родителите, а точно по този начин по който ти се случва, чрез ситуации, които те докарват до безисходен вариант , в който единствения изход е да промениш модела си, себе си, ..... и е много важно това да се случи в твоя полза, а не обратното.
Добре е да посещаваш психолог, започва вече да пробива и в България така наречената "лайф коучинг" консултация, която е много подходяща за този тип проблематика, надявам се да ти помогне.

Напоследък освен от краката във вода с морска сол на кристали (в комбинация с мисъл за изчистване на тялото от токсините и "свалянето" им в солената вода) сме много доволни от старото бабино средство - газ и мас. Знам че сигурно ще предизвикам ирония или неодобрение, но не мога да не призная категоричното им влияние. Ползваме руски препарат Тодикамп (настойка от зелени орехчета с пречистена газ и билки) и също приготвен от нас подобен препарат, но с чист спирт вместо газ (него предпочитаме при пиене на капки). Също понякога капваме капките в малко количество чиста мас или мас и смляна морска сол. Един масаж на гърба, гърдите, ходилата и синусите и забравяте за тръпките и усещането за отпадналост. 

..и ние в къщи  често прилагаме  тази процедура...и сурова храна...сутрин правя смути и добавям джинджифил колкото скилидка чесън и покълнало жито 1-2с.л  , сок от цитруси ,предимно грейпфурт и аюрведичен доста топъл чай ....

Здравейте, дано да не досаждам ..... често  се замислям  над  отношенията между човеците и най-вече в мъжко-женските отношения.....нямам кой знае какъв разнообразен  личен опит  / въпреки  изживените си години /,но  опитът ми ми е дал да разбера ,че за да  вървят  нещата , те  трябва  да  се  случват спонтанно , с лекота и без напъни........налага ли се нещо да се подбутва и напъва,значи нещо  куца и  трябва да  се  променя.....всичко това най-ясно изпъква  в  конфликтна и трудна  ситуация - когато "не забелязвам " проблема , или  искам да направя и правя компромис  с желание , значи нещата са ОК....но когато  ме  дразнят  много  характеристики  в  другия  и  когато  не  искам  да  направя  компромис - тогава вече ... нещата не са ОК....защото когато бих била склонна към компромис , тогава дори не се налага да го правя , защото аз приемам недостатъците на другия и те за мен не са нещо,което да ме впечатлява неприятно....... а и   когато нещата между нас вървят,аз дори изобщо не  бих се запитала дали правя компромиси,защото проблеми няма....лекотата в общуването  идва с общата енергетика между двамата,когато те са "на една вълнА"....тогава е удоволствие и правенето на компромиси......

Здравейте, дано да не досаждам ..... често  се замислям  над  отношенията между човеците и най-вече в мъжко-женските отношения.....нямам кой знае какъв разнообразен  личен опит  / въпреки  изживените си години /,но  опитът ми ми е дал да разбера ,че за да  вървят  нещата , те  трябва  да  се  случват спонтанно , с лекота и без напъни........налага ли се нещо да се подбутва и напъва,значи нещо  куца и  трябва да  се  променя.....всичко това най-ясно изпъква  в  конфликтна и трудна  ситуация - когато "не забелязвам " проблема , или  искам да направя и правя компромис  с желание , значи нещата са ОК....но когато  ме  дразнят  много  характеристики  в  другия  и  когато  не  искам  да  направя  компромис - тогава вече ... нещата не са ОК....защото когато бих била склонна към компромис , тогава дори не се налага да го правя , защото аз приемам недостатъците на другия и те за мен не са нещо,което да ме впечатлява неприятно....... а и   когато нещата между нас вървят,аз дори изобщо не  бих се запитала дали правя компромиси,защото проблеми няма....лекотата в общуването  идва с общата енергетика между двамата,когато те са "на една вълнА"....тогава е удоволствие и правенето на компромиси......

Здравейте........отдавна не съм влизала тук, но ми се породи въпрос.....напоследък се усещам една такава ревлива,като отправям  
всекидневния си призив към Космоса/Бог...от 6м правя сударшанкрия и винаги плача,но с неосъзната  в момента  причина..усещам как мъката от подсъзнанието ми излиза на повърхността на съзнанието ми и навън..и този процес не спира вече толкова време.....като ни въвеждаха в техниката ,инструкторката ми каза,че е нормално да се чистя  и  по никакъв начин да не стопирам това ,но сега дори се задълбочава този процес- само докато започна "Отче наш" и ми става тъжно и се разплаквам...астрологично съм в сатурнова и уранова опозиции, и прогресивно също имам опозиция на пр Луна към пр Сатурн...подчертано емоционална съм по природа.....
 
........Поздрави от мен с пожелание за светъл ден

О, при фармацевт компании това е подчертано. Да не забравяме за свинския грип м.г.- пандемии, опасности дъра-дъра , психози разни, за да им вървят лекарствата/старите по-евтини като Ремантадин не помагат,естествено, а и как иначе-Тамифлу и Реленца са много по-скъпи и с неубедителен ефект/! Но какво да се прави- политика,за съжаление ,не е грижа за болния...

Христос воскресе !
Во истине воскресе!......за да живеем ние...и дано отворим душите и сърцата си за Неговата Любов!

ВИЗУАЛНИ ТЕСТ-ИГРИ
СПОСОБНОСТИТЕ И АСИМЕТРИЯТА НА МОЗЪКА
,,Този тест за определяне типа личност е основан върху функционалната асимет­рия на главния мозък и се смята за един от най-ефективните.
Както е известно, функциите на лявото и дясното полукълбо на мозъка са раз­лични. Лявото полукълбо например отговаря за използването на знакова информа­ция - четене, смятане, реч. То позволява на човека да анализира предметите и яв­ленията, да ги разчленява на елементи и да съставя логически вериги. Дясното по­лукълбо пък оперира повече с образи, отколкото със знаци. И вместо към анализ е предразположено повече към синтез, т.е. създава възможност за моментално "схва­щане" на взаимовръзката между различните свойства на предмета и тяхното взаи­модействие със свойствата на други предмети. То осигурява целостността на възп­риятие.
Двете полукълба функционират в тясна взаимовръзка. Но в зависимост от кон­кретните условия може да се формира относително доминиране на мисленето с ля­вото или дясното полукълбо. А това в голяма степен определя психологическите особености на човека. Ако се вземе предвид, че лявата половина на тялото се управ­лява от дясното полукълбо на мозъка и обратно - дясната от лявото, то по няколко прости действия може да се определят особеностите на характера на човека.
Извършете следните действия:
1. Сплетете пръстите на ръцете си. Пръстът на коя ръка е отгоре?
(Отбеле­жете си с буква "Л"- ляв или с буква "Д"- десен: по същия начин отбелязвай­те и при другите задачи.)
2. Определете водещото око. За целта вземете лист хартия и пробийте в него отвор. Сега погледнете някой предмет през отвора с двете очи. След това оставайки в същото положение, закривайте последователно лявото и дяс­ното око. Ще видите предмета само с водещото око. (Отбележете го с бук­ва.)
3. Скръстете ръце на гърдите. Коя ръка е отгоре? (Отбележете с буква.)
4. Ръкопляскайте известно време. Коя ръка е отгоре? (Отбележете с буква.)
В зависимост от получената комбинация букви можете да определите психоло­гическия тип на вашата личност.
1. ДДДД - ориентация към общоприетото мнение, към стереотипите. Това е кон­сервативен тип характер с най-стабилното (правилно) поведение.
2. ДДДЛ - неуверен консерватизъм, слаб тип нервна система. Характерна черта - нерешителност.
3. ДДЛД - склонност към кокетство, решителност, чувство за хумор, активност, енергичност, артистизъм. При общуването с такъв човек са необходими ху­мор и решителност, тъй като този силен тип характер не възприема по-слабите.
4. ДДЛЛ - рядък и самостоятелен тип характер. Близък до предходния, но по-мал­ко решителен и енергичен, в известна степен по-мек. Висока контактност.
5. ДЛДД - делови тип характер, съчетаващ аналитичен ум и мекота (основна чер­та). По-често се среща при жените. Общоприет тип делова жена. Бавна адап­тация, предпазливост. Такива хора никога не влизат в конфликти с "челен удар", при тях преобладава пресметливостта, търпимостта, забавеността в развитието на отношенията, известна хладина.
6. ДЛДЛ - най-слабия тип характер, много рядък. Беззащитността и слабостта са свързани както с неспособността да се влиза в конфликти, така и с податли­востта на различни влияния. Среща се само при жените.
7. ДЛЛД - склонност към нови впечатления и способност да не създава конфлик­ти, известно непостоянство. На подобни характери са свойствени емоцио­нална мудност, нега, простота, редки прояви на смелост в общуването, спо­собност да превключва на нов тип поведение. Значително по-често се сре­ща при жените.
8. ДЛЛЛ - непостоянен и независим тип характер. Основна черта - аналитичност в съчетание с останалите леви тестове. Среща се рядко.
9. ЛДДД - един от най-често срещащите се типове характер с добра адаптация към различни условия. Основна черта - емоционалност в съчетание с дос­татъчна настойчивост, която се проявява преди всичко в основните страте­гически въпроси на живота - брак, образование и т.н. Висока степен на по­датливост на чуждо влияние. Лесно установява контакт практически с всич­ки останали типове характер. При мъжете емоционалността е понижена, наблюдава се склонност към флегматичност.
10. ЛДДЛ - мекота, отстъпчивост към предпазващо влияние. Изисква особено грижливо отношение към себе си. Тип "малката кралица".
11. ЛДЛД - най-силния тип характер, трудно се поддава на убеждаване - за целта се изисква силно разнообразно влияние. Способен да проявява настойчивост, но по­някога тя преминава в "зацикляне" при преследването на второстепенни цели. Силна индивидуалност. Притежава способност за преодоляване на трудностите. Известен консерватизъм поради недостатъчно внимание към чуждата гледна точка. Такива хора не обичат инфантилността.
12. ЛДЛЛ - силен, но ненатрапчив характер, практически неподдаващ се на убеж­даване. Основна черта - вътрешна агресивност, прикрита с външна мекота и емоционалност. Бързо взаимодействие, но бавно взаиморазбиране.
13. ЛЛДД - дружелюбие и простота, известна разхвърляност на интересите.
14. ЛЛДЛ - основни черти - простодушие, мекота, доверчивост. Това е много ря­дък тип.
15. ЛЛЛД - емоционалност в съчетание с решителност (основна черта). Енергичността и известната разхвърляност водят до това, че подобни типове могат под вли­яние на емоциите веднага да вземат прибързани решения.
16. ЛЛЛЛ - притежателите на пълен набор "леви" тестове са хора, за които са харак­терни: способността да погледнат на нещата по новому, много голяма емоционал­ност, индивидуализъм, упорство. Стремежът към самозащита понякога преминава в затвореност.''
-------------------------------------------------------------------
Хареса ли ви този невероятно семпъл тест? Резултата, който изкарахте отговаря ли на вашия характер? Моя резултат напълно си пасва с характера ми ))

(ако някой от модераторите настоява ще посоча и източника на теста)

Преди време си купих една книжка за възпитание на деца: "Характерът на вашето дете" от Олга Шелопухо. Бях чела за темпераментите и смятам, че имат голямо значение, но с времето това ми излезе от полезрението. Сега бях поразена колко точна е информацията и колко различен трябва да бъде подхода към различните деца. В книгата се посочват и идеи за игри и занимания за всеки темперамент...
Диана, по принцип водните зодии отговарят на меланхоличен темперамент, огнените - на холеричен, въздушните - на сангвиничен, а земните - на флегматичен. Но, най-добре е да се направи тест, защото темпераментите често са смесени. Всъщност и в самия хороскоп на човека основните планети може да са в знаци от различен елемент...Например, при мен основните ми планети са от 4-е различни елемента. И обикновено тестовете, които съм правила за темперамент показват смесен такъв и никога не съвпадат един с друг Но тези неща човек може и интуитивно да ги усети, четейки за темпераментите - т.е да си усети темперамента...

Интересна е информацията от цитатите, не ми е попадала, но така откъсната ....... няма как да се разгледа в дълбочина.
Тестът не е в интернет пространството и няма как да дам линк към него. Самият тест без "ключовете" за отключването му е нищо.
Аз съм сангвиник.(според тестуването), това ще рече емоционално стабилна, екстравертна личност.
Холерикът е екстраверт в емоционална нестабилност , до невротизъм( зависи от вторичните качества и развитието на първичните)
Флегматикът е интроверт, емоционално стабилен.
Меланхоликът е интроверт в емоционална нестабилност до невротизъм.
Това е най,най- общо според психологията.
Мисля, че при терапията се обръща внимание на темперамента и не вярвам терапевт установил че работи с интроверт да се опитва да го превърне в екстраверт. Но вероятно това си зависи от знанията и методите на дадения терапевт.
Хубаво е наистина родителите да имат представа за темперамента на детето си, защото така ще улеснят и неговия и своя живот при съвместното им начално съжителство от около 18 години. Но това изисква доста знания, време и желание за изпълнение. А един холеричен родител, който е винаги на макс в емоциите си, с много познанства, контакти движение, надали ще има психическата, че и физическата възможност да следва определена схема на възпитание към едно дете меланхолик, например. Вероятно в такъв случай ще се стигне до невротичен характер.
Мисля че това разминаване е неизбежно.

И нещо любопитно, в книжката "Мечо пух" са показани четирите темперамента.
Мечо пух - флегматик
Прасчо - сангвиник
Тигър - холерик
Магаренцето Йори - меланхолик

Съвременната психология запознава студентите с различните темпераменти още във втори курс.
Има доста добър и обширен тест( с около 86 въпроса) за определяне на темперамента. По принцип за хората със сангвиничен темперамент, казват, че са с едно рамо напред в живота. Като всеки един типаж си има своите предимства и недостатъци. Един флегматичен темперамент е, например, идеалния работник на конвейр или човек, който може да издържа на големи напрежения и винаги може да се разчита на неговия здрав разум. Холерика е много подходящ за динамична работа, но не прекалено натоварваща като нервно напрежение. Меланхоликът е в най- неизгодна позиция от всички темпераменти според мен, с много мъка общува и трудно работи в колектив, но е прекрасен за индивидуална работа. И т.н.
Вече има работни тестове според които се подбира подходящия персонал за дадена фирма и темперамента е един от определящите.
Смята се, че темпераментът идва със самата личност и не подлежи на промяна, един краен интроверт в никакъв случай не може да се превърне в екстраверт. Или един краен невротик в крайно емоционално стабилен.
По тази причина върху самия темперамент и неговите особеност не може да се работи с цел промяна.
Работи се по- скоро по следствията идващи като проблем от различното възприемане на проблемната ситуация.

Именно!!! И това е най-лошото, че каквото и да си гласуват и да си говорят е вече факт, че в България си се садят ГМО-та! И си се блъскат в храните...и си се продават....без конкретно описание!