Viva Caselli

Има зависимост и предопределеност относно това какво те влече. Тоест ще потърсиш книгата даваща отговори на въпросите, които те касаят. И защо аз се интересувам от (?)... Въобще защо се стигна дотук, да търся това, а не онова? Това може ли да е предопределено? Въобще въпросите със свободата на волята са много интересни и може би наистина тя е доста ограничена. Това е хубаво да се осъзнае, но същевременно може да послужи и за оправдание, че видиш ли аз обречен да съм (?) и че не мога да променям нищо, едва ли не, че все едно извършвам престъпление спрямо себе си мъчейки се да променям, избирам. Ако има нещо предначертано, планувано от Сила над нас, то нека да допуснем, че идва момент, когато предначертаното спира да съществува и Силата, която по-рано ни е ограничила и докарала това състояние ни дава пълното право на свобода. Вече няма зависимост, а една "безгранична" свобода!

Емил Чоран
„Животът ми бе доминиран от преживяването на скуката. Познавам това чувство още от детинство. Не става въпрос за скуката, която може да се пребори с помощта на забавления, разговори и наслади, а за една бих казал фундаментална досада, която се състои в следното: повече или по-малко ненадейно, у дома или на гости или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от съдържание и смисъл. Чувстваш празнина в себе си и извън теб. Цялата Вселена е засегната от усещането за недействителност. В този миг всичко престава да ни интересува, нищо не заслужава привързаност. Скуката е главозамайване, но спокойно, монотонно замайване.Тя е откровение за световното безмислие, отведено до потрес или до върховна проницателност убеждение за факта, че не можеш, че не бива да правиш нищо нито на тоя, нито на оня свят, че не съществува свят, който да ни допада и задоволява. Благодарение на този опит – не постоянен, а възвратно, тъй като скуката идва на пристъпи, но трае по-дълго от треска, – не успях да направя нищо сериозно в живота си. Ако трябва да съм честен, живях наситено, без обаче да мога да се впиша в битието. Маргиналността ми е не случайна, а същностна. Ако се отегчаваше, Бог щеше да продължи да бъде Бог, но един маргинализиран Бог. Но да оставим Бога намира. Винаги съм мечтал да бъда безполезен и неизползваем. Е добре, именно благодарение на скуката сбъднах мечтата си. Тук се налага едно уточнение: преживяването, което описах току що, не е непременно депремиращо, защото често установявам, че е последвано от екзалтираност, която превръща празнината в пожар, в един желан ад...“

no_self, да допълниш нещо? С подчертаното показвам защо съм се сетил за теб.

Здравей!
Питала ли си се защо хората са нещастни? Отговорът е прост. Хората изпитват потребност да се сравняват с другите хора. Тривиалното е, че винаги правят сравненията си с щастливите хора. Да се научиш да не се сравняваш си е вид изкуство. Проблема идва от там, че ти се сравняваш с усмихнатите лица. И когато видиш уреден живот заключаваш, че твоя е пропаднал, което не е вярно. Препатила си, вижда се ясно. Подлагана си на унижения, явно безпричинно, само защото някой е решил, че си идеалната жертва. Ще се връща с лихвите! Разбирам безизходицата, в която си се намирала. Всеки ще ти каже, че живота е пред теб... То си е така. Но как да ти се помогне? С празнословия, че животът е прекрасен... Аз ще ти кажа, че не съм сигурен дали наистина животът може да бъде наречен прекрасен, но и ще кажа, че твоя не е никак страшен! Съществуват човешки драми, пред които твоята е псевдо. Опитвала ли си да сравниш нещастието си с нечие по-голямо? Май не си, иначе не би нарекла живота си погубен. Онези момичета примамени с работа в чужбина сега искат да се върнат в бедното градче, но нямат този шанс! Твоя случай е от онези, които с времето изчезват. Аз съм сигурен, че ще намериш работа, забавления, смисъл... Ще излезеш от малкото селце и ще вкусиш от светлините на града. Това не е илюзия, въпреки че може да ти прозвучи илюзорно. Била си затворена, подтисната, уплашена. Пробвала ли си някога да изругаеш системата, сложила маската за пред хората? Явно не си, иначе щеше да знаеш, че няма нищо страшно в това да покажеш личността си пред другите. Със всичките й недъзи. Като за начало защо не се опиташ да се сближиш с човек с подобен проблем? Интернет е препълнен от хора намиращи се в твоята позиция. По този начин може би ще намериш сродна душица и заедно ще ви бъде по-лесно да преодолеете мъчещите ви симптоми. Може да си гостувате и да се опознавате. Кой знае? Ако е момче може и нещо по така да излезе.

Горе главата, дете!

Здравей!
Питала ли си се защо хората са нещастни? Отговорът е прост. Хората изпитват потребност да се сравняват с другите хора. Тривиалното е, че винаги правят сравненията си с щастливите хора. Да се научиш да не се сравняваш си е вид изкуство. Проблема идва от там, че ти се сравняваш с усмихнатите лица. И когато видиш уреден живот заключаваш, че твоя е пропаднал, което не е вярно. Препатила си, вижда се ясно. Подлагана си на унижения, явно безпричинно, само защото някой е решил, че си идеалната жертва. Ще се връща с лихвите! Разбирам безизходицата, в която си се намирала. Всеки ще ти каже, че живота е пред теб... То си е така. Но как да ти се помогне? С празнословия, че животът е прекрасен... Аз ще ти кажа, че не съм сигурен дали наистина животът може да бъде наречен прекрасен, но и ще кажа, че твоя не е никак страшен! Съществуват човешки драми, пред които твоята е псевдо. Опитвала ли си да сравниш нещастието си с нечие по-голямо? Май не си, иначе не би нарекла живота си погубен. Онези момичета примамени с работа в чужбина сега искат да се върнат в бедното градче, но нямат този шанс! Твоя случай е от онези, които с времето изчезват. Аз съм сигурен, че ще намериш работа, забавления, смисъл... Ще излезеш от малкото селце и ще вкусиш от светлините на града. Това не е илюзия, въпреки че може да ти прозвучи илюзорно. Била си затворена, подтисната, уплашена. Пробвала ли си някога да изругаеш системата, сложила маската за пред хората? Явно не си, иначе щеше да знаеш, че няма нищо страшно в това да покажеш личността си пред другите. Със всичките й недъзи. Като за начало защо не се опиташ да се сближиш с човек с подобен проблем? Интернет е препълнен от хора намиращи се в твоята позиция. По този начин може би ще намериш сродна душица и заедно ще ви бъде по-лесно да преодолеете мъчещите ви симптоми. Може да си гостувате и да се опознавате. Кой знае? Ако е момче може и нещо по така да излезе.

Горе главата, дете!

Здравей!
Питала ли си се защо хората са нещастни? Отговорът е прост. Хората изпитват потребност да се сравняват с другите хора. Тривиалното е, че винаги правят сравненията си с щастливите хора. Да се научиш да не се сравняваш си е вид изкуство. Проблема идва от там, че ти се сравняваш с усмихнатите лица. И когато видиш уреден живот заключаваш, че твоя е пропаднал, което не е вярно. Препатила си, вижда се ясно. Подлагана си на унижения, явно безпричинно, само защото някой е решил, че си идеалната жертва. Ще се връща с лихвите! Разбирам безизходицата, в която си се намирала. Всеки ще ти каже, че живота е пред теб... То си е така. Но как да ти се помогне? С празнословия, че животът е прекрасен... Аз ще ти кажа, че не съм сигурен дали наистина животът може да бъде наречен прекрасен, но и ще кажа, че твоя не е никак страшен! Съществуват човешки драми, пред които твоята е псевдо. Опитвала ли си да сравниш нещастието си с нечие по-голямо? Май не си, иначе не би нарекла живота си погубен. Онези момичета примамени с работа в чужбина сега искат да се върнат в бедното градче, но нямат този шанс! Твоя случай е от онези, които с времето изчезват. Аз съм сигурен, че ще намериш работа, забавления, смисъл... Ще излезеш от малкото селце и ще вкусиш от светлините на града. Това не е илюзия, въпреки че може да ти прозвучи илюзорно. Била си затворена, подтисната, уплашена. Пробвала ли си някога да изругаеш системата, сложила маската за пред хората? Явно не си, иначе щеше да знаеш, че няма нищо страшно в това да покажеш личността си пред другите. Със всичките й недъзи. Като за начало защо не се опиташ да се сближиш с човек с подобен проблем? Интернет е препълнен от хора намиращи се в твоята позиция. По този начин може би ще намериш сродна душица и заедно ще ви бъде по-лесно да преодолеете мъчещите ви симптоми. Може да си гостувате и да се опознавате. Кой знае? Ако е момче може и нещо по така да излезе.

Горе главата, дете!

Здравей!
Питала ли си се защо хората са нещастни? Отговорът е прост. Хората изпитват потребност да се сравняват с другите хора. Тривиалното е, че винаги правят сравненията си с щастливите хора. Да се научиш да не се сравняваш си е вид изкуство. Проблема идва от там, че ти се сравняваш с усмихнатите лица. И когато видиш уреден живот заключаваш, че твоя е пропаднал, което не е вярно. Препатила си, вижда се ясно. Подлагана си на унижения, явно безпричинно, само защото някой е решил, че си идеалната жертва. Ще се връща с лихвите! Разбирам безизходицата, в която си се намирала. Всеки ще ти каже, че живота е пред теб... То си е така. Но как да ти се помогне? С празнословия, че животът е прекрасен... Аз ще ти кажа, че не съм сигурен дали наистина животът може да бъде наречен прекрасен, но и ще кажа, че твоя не е никак страшен! Съществуват човешки драми, пред които твоята е псевдо. Опитвала ли си да сравниш нещастието си с нечие по-голямо? Май не си, иначе не би нарекла живота си погубен. Онези момичета примамени с работа в чужбина сега искат да се върнат в бедното градче, но нямат този шанс! Твоя случай е от онези, които с времето изчезват. Аз съм сигурен, че ще намериш работа, забавления, смисъл... Ще излезеш от малкото селце и ще вкусиш от светлините на града. Това не е илюзия, въпреки че може да ти прозвучи илюзорно. Била си затворена, подтисната, уплашена. Пробвала ли си някога да изругаеш системата, сложила маската за пред хората? Явно не си, иначе щеше да знаеш, че няма нищо страшно в това да покажеш личността си пред другите. Със всичките й недъзи. Като за начало защо не се опиташ да се сближиш с човек с подобен проблем? Интернет е препълнен от хора намиращи се в твоята позиция. По този начин може би ще намериш сродна душица и заедно ще ви бъде по-лесно да преодолеете мъчещите ви симптоми. Може да си гостувате и да се опознавате. Кой знае? Ако е момче може и нещо по така да излезе.

Горе главата, дете!

Фатализъм

" Природата е безжалостна към живите същества. Тя не се интересува от отделната личност. Нейният интерес е насочен към видовете, към рода. Природата поставя една задача на всеки жив организъм. Не я ли изпълни той умира. Изпълни ли я, все едно - пак умира. Природата е безучастна; много са тези, които й се подчиняват, но вечността е отсъдена само на подчинението, а не на тези, които се подчиняват. Природата бе поставила на живота една задача, беше му изковала един закон. Задачата бе продължението на живота, а законът - смъртта. "

Джек Лондон, Законът на живота

Здравей!
Питала ли си се защо хората са нещастни? Отговорът е прост. Хората изпитват потребност да се сравняват с другите хора. Тривиалното е, че винаги правят сравненията си с щастливите хора. Да се научиш да не се сравняваш си е вид изкуство. Проблема идва от там, че ти се сравняваш с усмихнатите лица. И когато видиш уреден живот заключаваш, че твоя е пропаднал, което не е вярно. Препатила си, вижда се ясно. Подлагана си на унижения, явно безпричинно, само защото някой е решил, че си идеалната жертва. Ще се връща с лихвите! Разбирам безизходицата, в която си се намирала. Всеки ще ти каже, че живота е пред теб... То си е така. Но как да ти се помогне? С празнословия, че животът е прекрасен... Аз ще ти кажа, че не съм сигурен дали наистина животът може да бъде наречен прекрасен, но и ще кажа, че твоя не е никак страшен! Съществуват човешки драми, пред които твоята е псевдо. Опитвала ли си да сравниш нещастието си с нечие по-голямо? Май не си, иначе не би нарекла живота си погубен. Онези момичета примамени с работа в чужбина сега искат да се върнат в бедното градче, но нямат този шанс! Твоя случай е от онези, които с времето изчезват. Аз съм сигурен, че ще намериш работа, забавления, смисъл... Ще излезеш от малкото селце и ще вкусиш от светлините на града. Това не е илюзия, въпреки че може да ти прозвучи илюзорно. Била си затворена, подтисната, уплашена. Пробвала ли си някога да изругаеш системата, сложила маската за пред хората? Явно не си, иначе щеше да знаеш, че няма нищо страшно в това да покажеш личността си пред другите. Със всичките й недъзи. Като за начало защо не се опиташ да се сближиш с човек с подобен проблем? Интернет е препълнен от хора намиращи се в твоята позиция. По този начин може би ще намериш сродна душица и заедно ще ви бъде по-лесно да преодолеете мъчещите ви симптоми. Може да си гостувате и да се опознавате. Кой знае? Ако е момче може и нещо по така да излезе.

Горе главата, дете!

Това е нелепица, ама имаше един цитат на един потребител, който видя в чалгата Божи замисъл! Само че го четох преди време, мъча се да го открия, но не успявам. Беше шокиращо!

http://www.vbox7.com/play:14b2c7b5

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

В България пък един съд осъди двама души. Защо? Син на политик бутнал двама пешеходци. Единият пешеходец го осъдили, че се е опитал да проникне в колата през предното стъкло и е нанесъл значителни материални щети, а другият пешеходец го осъдили, че е избягал от местопроизшествието, тъй като го намерили на 25 метра в някакви храсталаци и решили, че е направил опит да се укрие.

Inatari, не го приемай лично, но ти си човекът, който извърта дискусиите в посока осъждане и вменяване на вина. Значи ти си добра, защото приемаш хомосексуалните двойки, а аз съм зъл, когато казвам, че не е приемливо да им се дава подобен статут. Сега знаеш ли какво ще се случи? Ще влезе Vorfax в темата, ще се изкаже по-остро провокиран от теб и темата ще бъде заключена. Аз съм написал по-горния си пост с възможно най-голяма внимателност, само и само да се води мирен спор. Незнам доколко съм успял, но поне съм се опитал да се придържам към това правило. Бих те помолил да премахнеш предрасъдъкът в теб, че несъгласието към група хора и ограничаването на свободата им е осъждане. Не заради друго, а за да може всеки да се включва в темата и да си казва мнението.

Разбира се, че споделям същото мнение и за лесбийките. Няма начин да се създаде семейство с подходяща структура и нормални взаимоотношения в семейства от еднакви полове. Просто подобно съжителство е в разрез с заложените в нас ценности. Дете отрастнало в семейството на хомосексуална двойка неминуемо ще загуби представите си за достоен живот и няма да е способно да се идентифицира и опознае сред обществото. Дори е възможен тотален крах на умствените му способности и изпитване на отвращение към хетеросексуалните двойки. Също толкова силно отвращение, каквото има по-голяма част от населението към хомосексуализмът. Нека не забравяме, че много водещи психиатри, психолози... определят хомосексуализът като вродено разтройство или придобито впоследствие.