query

Не съм прочела кой, какво е казал в последно време.
Но
Христо е единствения човек тук, който поставя по едно "плюсче" за кураж на хора, пишещи първата си тема за помощ. Разбира се, много хора после пишат в нея, но той дори и да няма, какво да напише като коментар- слага едно плюсче, за да види авторът и, че някой е съпричастен /макар и без реална помощ/, защото знаете, че често първите отговори закъсняват.

Глупости! Не се връзвай на всяка малоумна приказка, много моля! Изключително ми е интересно всеки твой анализ или както искаш го наречи. Гледам- и на сънувалите им е интересно и ти благодарят.

Не ми трябва да изчета толкова книги, колкото ти си изчел Ники_ по тематиката на този форум, за да ти кажа- не можеш да градиш щастието си върху нещастието на "другите", пък било и то "условностите", които ти е предоставил Бог под формата на твои деца...

П.С. И тези "сили" дето примерно ще ми потрябват, за да ги отпиша от живота си какви ще да са.. аз мисля, че те са по-скоро силата на "пълния егоизъм" /здравословен бил, казват/, силата на "живеенето без отговорност към ближния" и най-вече силата на "липсата на мярка и липсата на здрав разум".
Петнадесети път ще се редактирам.. ама много се възмутих. Преди време говореше за "Безлюбовието" и БезБожието" в една тема- та каква е любовта на тази майка, дето с един замах обръща гръб на децата си?!?! Тя да не е някаква висша форма на Любов- към целия свят и към никого конкретно. Упс чакай, не точно към никого точно.. към себе си най-вече... щото нали щастието Си търси тя.

Дали пък да не бъда брутален............Всеки, който ти предлага лесен живот, иска душата ти. Да, знам, че е генерализация......

"Public Photoshoot"
Модели: Камелия Костова, Цвети Спасова, Милена Нинова, Сенестеле, Людмила Христова
фотограф: Ивелина Анчева
грим: Дани
дизайн и концепция: Ина Трифонова
в Антракт, бул. "Княгиня Мария Луиза"17, София 
 

Благодаря на Донка за безкрайно хубавите и насърчителни думи. За всички приятели тук ще публикувам кратка концепция и снимки от последната ми работа, модния пърформанс "Public Photoshoot".
 
Заглавието "Public Photoshoot" e смислов ключ, който говори за моден пърформанс, чиято цел е да пресъздаде идеята и атмосферата на публична фотосесия. Моден спектакъл, който да се разиграе пред очите на публиката с участието на 3 -ма професионални фотографи, които правят бързи снимки на сменящите се модели.
Идеята за публична фотосесия е провокирана от условията на съвременността, в която живеем и непрестанния стремеж на всички хора да следват модата и да наподобяват живота на известните личности, да откраднат своите 15 минути известност всеки ден. 
Всеки един запечатан кадър, ще бъде част от предварително подготвена хореография, която има за цел да подчертае геометрията в човешкото тяло, което пряко кореспондира с чисто визуалната концепция на тази колекция дрехи. Силно геометрични конструкции, решени в черно с ярки цветови акценти, подчинени на общата архитектурност на всяка една дреха.
Колекция, която е пряко отражение на "цайтгайста" на 21 век, мултикултурност, глобализация, инспирация от архитектурната среда и отваряне на нови измерения в дрехата, която действа като архитектура на "глобалното село", в което живеем.
Ето малко снимки от случилото се в арт пространството "Антракт".
https://www.facebook.com/ina.trifonova.1/media_set?set=a.10152328608948836.1073741829.583358835&type=1

Чакайте, защо говорим за Германия, в темата за България?
Между другото аз не съм знаела, че в Германия има минимална работна заплата, даже бях убедена, че няма; попрочетох сега, защото се зачудих кой какво говори наистина, оказа се, че тепърва искат да въвеждат такава. В Германия е доста различно - в източна е евтино, но и заплатите са ниски, в западна някъде е много скъпо като живот (не само в Мюнхен, ами и във Франкфурт, в Кьолн и т.н.), но там и заплатите са по-високи.
Иначе сметките определено са на страната на Veilet - при 1500 евро, както се опитват да направят сега с единната ставка от 8.5 евро на час, при 42% данъци, на човек ще му остане чисто 870 и като извадим наема от 390 евро, който цитира Макс, ще останат едва 480, от които за транспорт колко отиват - не знам, вие ще кажете, да предположим 100, за храна поне 150 (макар че 5 евро на ден дали ще стигнат? - със сигурност ще трябва да се пазарува от най-евтиния супермаркет и всичко да се готви у дома, навън дори едно кафе да си поръча човек и ще наруши този бюджет) и с една дума на човек му остават около 200 евро максимум за дрехи, консумативи (сапун, шампоан, прах за пране, лекарства ...) и др. подобни разходи. Ако не е сам и има примерно дете - не знам как ще се оправя. Та явно и там не тече мед и масло от небето, но все пак определено има много по-малка безработица и съответно по-големи възможности човек да си осигури поне едно сносно съществуване.
 
Но ние да си гледаме България. И да видим как можем да я направим да заприлича на Германия в такъв случай, ако приемем нея за образец. Германия е била в окаяно положение след втората световна война - много жертви, много разрушения, репарации и т.н. Как се е вдигнала от пепелта? Със сигурност не и като да са бягали германците към някоя по-богата и спокойна държава от тяхната тогава.

Ние се променяме. Как? Променя ни самия живот, ситуациите, които преживяваме. Ден след ден биваме поставяни пред различни ситуации, как реагираме на тях, това е същественото. Първосигналната реакция е да се противим, дори борим при неустройващи ни събития и обратно. Ако обаче съумеем да приемем нещото и спокойно да направим най-доброто за всички, засегнати от него, най-доброто, на което сме способни, ситуацията неусетно се разрешава, подобрява и ... ние сме издържали успешно още един изпит; такова нещо едва ли ще ни се случи отново. Ако обаче твърдо не желаем да приемем обстоятелствата - например: отхвърляме ги, правим се, че не ги забелязваме, влагаме всичките си сили и енергия да ги променим на такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, тогава животът дълго ще ни държи в тази неприятна ситуация, а ако продължаваме да упорстваме, може и да спомогнем да прекратим този си живот, за да дойдем пак при сходна, но още по-неприятна ситуация.
В този смисъл - да, влагаме сили и енергия да се смирим, т.е да приемем нещата, но тези сили са всъщност насочени пак към нас, да уравновесят нашето вътрешно първосигнално желание за неприемане. Т.е с това не разходваме нищо навън, всичко остава в нас и затова не ставаме по-слаби. А ако егото ни не ни убеждаваше, че нещата НЕ ТРЯБВА да бъдат такива, а еди какви си, то дори и това усилие нямаше да е нужно. Ако обаче вместо да вложим сили да се смирим, влагаме сили в опити да контролираме нещата според нашите представи и виждания, то тези сили вече са изчерпващи и нахалост.
С това не казвам, че не бива да реагираме никак - напротив. Всеки е добре да дава най-доброто, на което е способен, но не и да се опитва да контролира нещата, да въдворява справедливост наляво и надясно и др.п.

Taka e. Реално ние сме безсилни, 

За представа да .За реализация ?Къде са смирените ?По точно колко са ?Ако бяха достатъчно не бихме ли живяли по различно ?
Ако бях смирен ,нямаше да правя непрестанни опити за направляване на енергията .Щях да я оставя да протича свободно .Само щях да я изучавам ,нея и  правилата и .Нали това казва Дънов ,че смирението е отличителната черта на ученика .
По горе исках да кажа , че обикновено човек няма сили да удържи желанията и те го повличат .
 
#34 Божидар Цендов-БожидарЗим
 
И излиза, че смирението черпи енергия?! Че се смиряваш, един вид, насила?
Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.
Taka e. Реално ние сме безсилни,
Само във смисъл ,че не можем да променим света .А нашата  сила ,(Сбор от желания,възможности и достъпна енергия )е достатъчна  за трансформация  на личността .Да променим себе си .

A, не, не, никак не съм съгласна. Такива твърдения са твърде опасни според мен.
Интересно каква ли ще е тази вяра, щом спокойно можеш да й изневериш и да поемеш в друга посока, въобще партньори ли сте с някого, щом му изневерявате, какъв приятел си, че ще изневериш и няма да ти пука?
 
Интересно ми е как лесно се манипулират нещата. Може би не е за тази тема, но вижте:
Аз държа на някой/нещо. <=> Аз съм зависим от някой/нещо. - еквивалентни ли са според вас? Вече по няколко теми се дадоха от различни хора едни меко казано абсурдни изводи, използвайки подобни методи.

Изневярата е тясно свързана с лъжата. Ако няма лъжа и прикритост - всичко е наред. Но ако партньорът ти например не знае за връзките ти с други жени или мъже и ти криеш това от него - тук определено има проблем и той не е в очакванията на въпросния партньор. Щом партньорът ти очаква някакъв вид вярност във една връзка, а ти - нещо друго, това означава, че въпросът трябва да бъде изяснен от двете страни. По принцип, самата брачна церемония и клетва (особено църковните) ангажират двете страни с определени задължения свързани с верността. Това че някой е минал през церемонията без да вникне в смисъла й си е негов проблем. Това, което искам да кажа е, че ако двамата партньори не изяснят помежду си какво очакват от връзката си и до каква степен вярност очакват от партньора си, то очакването партньорът им да бъде верен единствено на тях по отношение на сексуалния живот примерно си е съвсем на място. Това е нормалното положение на нещата. Всичко друго е допустимо, но следва да бъде предварително изяснено между страните. Ама това единият партньор да си мисли, че другият излиза само с него, докато той/тя излиза и с други - това си е чиста проба лъжа.

Тази сутрин се сетих ,какво ме впечатлява в мненията на тази тема .Нали всички знаем светът е такъв ,какъвто го мислим .Със мислите си го създаваме .Тогава защо не направим лесното ,не подредим мислите ,определим приоритетите ?А се борим с него,опитваме с груба сила ?..Ние сме отгледани с идеята че живота е борба и всеки получава завоюваното .Доколкото съм разбрал това са стари схващания от преди 2000 години .Защо вече в 21 век , живеем по инерция ?Когато кажем нещо то е умно,добро.Ръкопляскаме на чудесните , нечий идеи .А когато обстоятелствата го изискват действаме по стария начин .И още , не се стремим да задоволим само нуждите си , а и желанията .
За богатството  ,,Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим."  Та то е само учене .
Не може да служиш на двама господари.Не може да се кланяш едновременно на Бога и мамона .Да ,добре .Но забравяме правилото да изпитваме всичко.Да раздам царството си за да се издигна духовно .Но важно е как ?Само ако изпълня волята  Божия , да го раздам на нуждаещите се .Кои са те?Ако питаш хората всеки е крайно нуждаещ се.  Послушам ли ги  и така го раздам , значи съм го разменил за обещаното духовно ,влизам в грешка .Това значи че от мене се очаква да управлявам това царство (наследство) по най правилния за Духа  начин .Какво конкретно  съм  направил?Накрая св. Петър ще тегли чертата и отвори някоя от двете врати
Какво е значението на тези приказки за младежа не можещ да намери работа.Не можещ да се почувства ценен за обществото .Ами така сме го възпитали .Не  сме му помогнали  сам да се ориентира  ,нахлузили сме му нашия ,, практичен" мироглед .А кой е новия? Дънов казва:„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ ... Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. ..Това значи човек  като определи живота си .Ако ще служи на Бога , то Бог ще уреди  неговите земни работи .Да не обръща глава на другата страна ,това ще го препъне.
Всеки има съдба (заложби).Трябва да ги реаизира. Да не се бори за илюзиите си,независимо колко красив вид имат  .Този практичен урок постепенно достигна до ума ми ,по време на второто пребиваване  в бюрото по труда.Нещата се случваха някак независимо от мен.

Хармония, виж какъв хубав ник си си избрала, на много места говориш за безусловна любов и т.н., а сега виж как зачеркна с лека ръка всички депутати амблок. При депутатите е както навсякъде другаде - има съвестни, има подкупни, има мързеливи, има умни, има некадърни ...
Аз се чудя как някои хора си мислят, че хоп, идва някой доказано компетентен, честен и отговорен човек, милеещ за България и изведнъж всичко рязко тръгва по мед и масло. Ами няма как да стане. Той, колкото и да е вездесъщ, дори и да има екип от все такива хора като него самия, се сблъсква с инерцията и практиките в министерствата, областната и общинска администрации и т.н. Едни хора, които са свикнали да им се предлагат рушвети, едни хора, които също не милеят за родната си община примерно, ами с фирмата на батко ще приберат парите от някой европейски проект за благоустройството на техния град в собствения си джоб. Разбираш ли - не са само депутатите, за съжаление много хора не милеят, много хора се изкушават да облагодетелстват само себе си и своите роднини и приятели, затова сме на този хал.
Аз твърдя, че повече от 50% от българите, попаднали в подходяща позиция да се облагодетелстват незаконно, ще го сторят без никакви скрупули и задръжки.
Законите ... Законите могат да са перфектни, ако обаче няма кой да ги прилага, няма да помогнат.
Единственият възможен и реален начин нещо да се промени е възпитанието, образованието, личния пример ... Да, това е бавен метод, да, това е труден метод, да, това е неблагодарен метод, но това е начина. Няма друг. И в този смисъл в България има много работа, голяма нива е това. На който му е тежко тук, Ок, отива в друга, по-напреднала в това отношение държава. Но който иска да допринесе повече за другите хора, да види как нещата малко по малко помръдват, развиват се, стои тук и прави всичко, каквото е по-силите му, за да се случват тези хубави неща, които всички ние искаме.
Някой казва - "Какъв съм аз, нищо не зависи от мен?". Не е така! Всеки може да прави по нещо, най-малко самият той да бъде честен и коректен към държавата в собствения си живот, да бъде отговорен и да изпълнява коректно задълженията си в собствената си професия, както и да изисква същото от другите и да защитава правата си, когато другите хора не изпълняват коректно своите. Ако пък няколко човека макар се повлияят от личния му пример, още по-добре. Да възпитаме собствените си деца като честни и отговорни хора. Да повлияем, доколкото ни позволява примерно професията или социалните контакти и на други млади и не дотам млади хора да променят отношението си към другите и към държавата.
Ето такива неща.
Не се отчайвайте, работете в тази насока и резултатите ще се усетят. А тогава е много, много приятно. И удовлетворяващо.

Освен розовите очила трябва да се махнат и черните такива. 
Защо все още България съществува, защо се е освободила и защо все още сме държава призната като част от Европа. 
 
........
 
Нашите управници са копие на самите нас, ако така ги мразим, мразим самите себе си, мразим и държавата. Който няма усещане за цялост....,

Интересно как всички оставят на заден план най същественото .Може би тя Любовта много често изглежда независима от нас ,нещо като манна небесна.Независимо какво е, без нея живота на робот  наистина не е пълен (интересен) .Когато избираш партньор подай му сърцето си и му гледай сеира от страни .Твоя Човек ще ти отвърне със същото.
 
Относно живота в България ,сте прави .Не е цвете ,даже никак.Но това недоволство го слушам вече 50 години , без промяна .Божидар е прав ,без действие няма промяна .Всички сме недоволни от поведението на другите .А принципа е прост ; какво днес можеше да направя повече за другите ,затворих ли си очите за някоя несправедливост.(да това го има и по горе).За този форум е важно друго да се подчертае .Усети ли човек че е недоволен светва червена  лампа ,значи в грешка си ,не разбираш случващото се .Човек разумен, ще рече  този който работи с това което има .Не да се примирява ,а да работи търпеливо .Аз съм светило на науките ,мечтата ми е космоса да покорявам.Ала в къщи непочистено, кухнята задръстена с неизмити чинии ,тапетите на парцали .Сменям квартирата ,какво ми пука ,нали си имам мечта.
Maksim
В България на хората им е общо взето все едно как изглежда държавата им            не , не са свикнали да се грижат за нея.Още не са разбрали че само от тях зависи това.

Миналата седмица се върнах  от 10 дневна екскурзия  в  Северна Италия - уредена държава, красива природа, пресрасни къщи  , дворове, пътища, магазини и др. В разговор със служителката на фирмата по настаняването ни - много любезна и усмихната жена  владееща няколко езика - френски и английски в т.ч. ,  във Венеция  стана въпрос че сме от България .Тя каза , че не познава други българи, но познава руснаци .Не е възхитена от тях, защото не били любезни. Без повече да говорим на тази тема  на мене ми стана ясно следното : западняка особено от романските народи  / италианец, французин и др./  , знам го и от личен опит защото съм живял 4 години във Франция,   външно е много любезен - винаги ще те упъти, ще отговори на въпросите ти и т.н., но вътрешно не обича / бих казал дори ненавижда / чужденците -  те обичат само себе си. Тяхната външна любезност кореспондира право пропорционално с вътрешното пренебрежение към чужденеца - меко казано. Докато руснаците и българите  каквото  мислят и чувстват  от вътре това показват и в държанието си. Няма как да бъдат любезни "по италиански"  след като усещат  реалното отношение  от вътре на домакините си . Често пъти  се подвеждаме по външното  и забравяме  за това отвътре.

много ви е паднал духа и то трайно. къде остана "да събудите окултните си сили" или пък това, че когато всички врати са затворени пред вас, Господ ще ви направи път... винаги има начин и той ви чака. и на мен ми пада духа често, особено последната година, но паралелно знам, че това е временно и то се оказва дефакто наистина временно. ами защо четете толкова и знаете толкова, като не може да си помогнете с това знание?!

Като хипнотизирани сме българите. Дойде ни малко нанагорно и напускаме кораба. Потъвал бил. Сигурност сме търсили. А нито сигурност има, нито трудностите ще се свършат- това са илюзии.
Въпросът е защо да останем тук. За мен лично тоя въпрос има един единствен отговор- защото тук съм се родила този живот.

Като хипнотизирани сме българите. Дойде ни малко нанагорно и напускаме кораба. Потъвал бил. Сигурност сме търсили. А нито сигурност има, нито трудностите ще се свършат- това са илюзии.
Въпросът е защо да останем тук. За мен лично тоя въпрос има един единствен отговор- защото тук съм се родила този живот.

ivena, постът ми не е публикуван цял, не зная защо, може би модераторска намеса, те са си преценили и са го направили, а аз не помня какво още съм писала тогава. Но ще ти отговоря сега - това се получава при хора, които някак не успяват да си съставят свой малък референтен кръг хора, а се влияят от всички около себе си.
И тук във форума има участници, които сами по себе си са много свестни, но който каквото и да каже след тяхно изказване, дори и да не се обръща конкретно към тях, дори и да не е непосредствено след техния пост, те все го приемат като критика именно към себе си, обиждат се, понякога реагират, понякога не, но все са огорчени ... А не бива.
Аз имам само няколко човека, чието мнение е важно за мен. И дори и те, когато са взели силно негативно отношение, не могат ей така от раз да ме разколебаят относно собственото ми мнение или да си помисля, че греша, че съм лоша или под. Всички останали, каквото и да говорят, мислят или правят, нямат никакво значение за мен. Защото, знаеш ли, има най-различни хора. Трябва ли да се "връзваш" на ума на всеки? А има някои дори никак не глупави, но явно сякаш им доставя удоволствие да се държат грубо, критикарски, с превъзходство, раздават присъди или поне етикети наляво и надясно ... Има ли смисъл за теб да ги слушаш и да се огорчаваш? Тези хора не ти помагат по никакъв начин; това не са мъдри хора, от които би могла да се учиш, да имаш полза. Избери си само няколко човека (може по различни въпроси да са дори различни), с чието мнение да се съобразяваш. Някои от тях може би ще са твои роднини (съпругът категорично), някои сигурно ще са близки приятели, може и някои колеги ... толкоз. Да не са много. Да са не просто умни, а ако може мъдри; или поне умни и добронамерени (поне към теб). Тяхното мнение, критики и съвети ще възприемаш сериозно, останалите - никак, или ей така, просто за информация.

"Въпросът е обаче, че аз отново съм несигурна в себе си/ не в предишната голяма степен/, не вярвам в уменията и знанията си, подценявам се на работното място, имам силно желание за контрол на всичко около себе си и ако е възможно, за контрол дори на събитията и хората, които ме засягат. В мен си стои една дори детска неувереност, която неясно как успявам да "замаскирам" успешно. Дайте ми идея и насока как се отработва една вяра в себе си и в собствените си възможности, дори вяра в разума и добрите намерения към мен на самия живот. Мисля, че прекалено много се страхувам, което е дълбоко залегнало в характера ми от дете..."
Ти сама съвсем точно си описала нещата. А ако знаеш само колко много хора се чувстват точно така Почти всички. Ето детето расте и все чака да порасне достатъчно и да започне да се чувства така силно и уверено като възрастните около него. И въобще не разбира, че 90% от "уверените" възрастни просто като теб успяват някак да замаскират своята неувереност. За да изглежда възрастен, поотрасналото дете също започва да прикрива своята неувереност. А тъй като животът така или иначе си тече, в един момент човек започва да си казва, че му е сравнително лесно да поддържа тази маска и с времето маската става навик.
От друга страна, колкото порастваме и ставаме самостоятелни, с толкова повече неща се налага да се справяме, нови и непознати/непривични, а същевременно важни неща. Сещам се за себе си - изправена пред необичайна ситуация, например раждането на първото дете. Много се бях стресирала, дали ще успея да се грижа добре за това малко същество, което разчита изцяло на мен, за да оцелее.
 
Какво искам да кажа - първо, че е нормално да се чувстваме неуверени в някои ситуации, особено такива, които са нови за нас (а за теб например е новост това да се впишеш в трудов колектив, да докажеш знания и способности и т.н.); второ - че никой не може да контролира хората и събитията около себе си и наистина е важно човек да изгради едно доверие към живота и съдбата. В момента, в който започнеш да се тревожиш за нещо, помисли какво най-лошо би могло да се случи, колко вероятно е това и какво би могла да направиш, за да минимизираш щетите, ако се случи наистина. Помисли и с какво (си) помагаш, когато ей така, стоиш и се страхуваш/притесняваш? На мен лично ми помогна книгата на Уейн Дайър "Вашите слаби места".