ISTORIK

Беше някъде 1995 година, когато ми попадна една малка книга озаглавена  ,,Смисълът на живота,, от Виктор Франкл издание на Отворено общество. С няколко изречения ще преразкажа какво пише в нея автора, защото то прави така, че тази книга е в първата десетка на книгите оказали най-голямо влияние върху човечеството. Извинявам се предварително, понеже книгата отдавана я подарих, е възможно на допусна някои несъществени грешки в преразказа.
 
 В.Франкл е  не само  известен психиатър, но и основоположник на психотерапевтично направление-логотерапия /от гр логос-смисъл/ и историята, която разказва  е покъртителна.
  Той е евреин, психиатър който заедно с цялата си фамилия е вкаран в лагера на смъртта Освиенцим. По спомен от 17 членно семейство, вкарани в лагера, оцеляват само той и сестра му. За ужаса в Освиенцим няма да пиша. Само ще кажа какво прави като изводи Франкъл от всичко, което вижда и преживява и защо неговите изводи оказват такова голямо влияние върху хората.
  Първото, което разбира той е, че това дали ще живее или ще бъде убит е въпрос на  чиста случайност и той трябва да приеме, че всеки момент може да бъде убит. В подкрепа на горното дава два примера - една сутрин както са строени, германците командват  първите тридесет концлагеристи да се обърната на ляво и ги изпращат направо в газовата камера. Франкл е бил тридесет и първи.
  Другият случай е   когато немците товарят ешелон с концлагеристи, казвайки им, че ще ги предадат на червения кръст. Франкл се качва във вагона, но един германец го разпознава и сваля, казвайки му, че като лекар трябва да се грижи за болните. Разочарованието на Франкл е голямо.  По-късно се разбира, че само на няколко километра от оградата немците са спрели ешелона и са разстреляли всички в него.
Второто, което Франкл проумява е, че германеца не може да влезе в главата му и го командва, какво да мисли и как да се чувства. Както пише Франкл:“ разбрах, че между мен и немеца и всичко което ми се случва има едно мъртво пространство. В това пространство  лежи моят избор, как аз  да реагирам.Тогава видях, как някои избираха да се самоубият, други избираха да полудеят, трети избираха да бъдат сътрудници на германците и т,н,.И тогава аз избрах да живея достойно и се съхраня въпреки всичко.Знаейки, че никой  не може  да влезе в главата ми  и контролира мислите  ми, аз избирах какво да мисля-един ден си представях, че съм сред своите пациенти и цял ден общувах с тях, друг ден си представях как чета лекция на мои студенти, следващ ден бях композитор, който пишеше музика и цял ден си тананиках на ум. Избирах и да съм писател, който пише стихове“
  .Виждайки, че за разлика от тях, Франк се чувства добре, хората от бараката го питат как го прави и той им казва како е открил-че никой не може да му забрани какво да мисли и той прави всичките тези избори, за които писах. Разбира се, част от другарите му му казват, че това са фантазии и че е направо луд. Друга част от концлагеристите  започвали да правят  като него.И както отбелязва Франкл „единствена барака, в която вечер можеше вечер да се чуе песен в Освиенцим, беше нашата“.
След войната Франкл продължава да работи и живее до  92 годишна възраст.
   Третото, което проумява Франкл, е най-важното.То е, че всеки трябва да придаде смисъл на живота си. Едва тогава  може да  се преодолее каквато и да е трудност-както него -  ужаса на концлагера.
Но, ако човек не е предал ясен смисъл на живота си……
 
ПП.  представям си,как някой отива в концлагера и казва на Виктор Франкл-„Господин  Франкл , вашата способност  за задълбочен и цялостен анализ на нещата  и за връзка с действителността е нарушена, моля ви, не мислете така, това може да ви травмира и депресира.“
 Или-„Господин Франкл, не виждате ли ,че това тук е един ад, свалете розовите си очила и се измъкнете от капана на положителното мислене.“
 
Затова казвам, че без дефиниция на понятието ,,позитивно мислене,,  то не може да бъде нито одобрявано, нито осъждано.

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци.    Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това.    Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми. 

Струва ми се, че това интервю разбива на пух и прах теорията на зеландизма (на Вадим Зеланд), по която бе залитнал нашия бивш съфорумник "Системен". А именно - че можеш да си създадеш някаква своя собствена мислена реалност, в която да спечелиш на тото, да ходиш по вода, да летиш, да минаваш през стени... Системния искаше да бъде нещо средно между нинджа, Иисус Христос, Батман, Спайдърмен и други чудотворци.  

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.
 
Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. 
 
 
- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? 

- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.
 
- Развита ли е тази индустрия и у нас?

- Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители.
 
Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава.
 
Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна.
 
Това прониква и във фантазиите на политиците,  и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. 
 
България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи.
 
- Кое всъщност прави позитивното мислене опасно?
 
- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене.
 
Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими.
 
- Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие?
 
- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си.
 
Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.
 
- Доколко са напреднали тези процеси у нас?
 
- Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. 
 
Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. 
 
Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността.
 
- Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре?
 
- И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. 
 
Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.
 
- Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия?
 
- Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората.
 
- Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти?
 
- Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.
 
Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. 
 
Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. 
 
Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. 
 
Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.
 
 
Интервюто взе Лиляна Филипова.
 
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци.    Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това.    Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми. 

Струва ми се, че това интервю разбива на пух и прах теорията на зеландизма (на Вадим Зеланд), по която бе залитнал нашия бивш съфорумник "Системен". А именно - че можеш да си създадеш някаква своя собствена мислена реалност, в която да спечелиш на тото, да ходиш по вода, да летиш, да минаваш през стени... Системния искаше да бъде нещо средно между нинджа, Иисус Христос, Батман, Спайдърмен и други чудотворци.  

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

Мисля си, че затова е дискусията, за да може в нейния ход да бъдат разкрити различните гледни точки към определен въпрос. Според мен понятието "положително мислене" няма нужда от дефиниция за целите на настоящата тема. Това ограничава разговора само до рамките на дефиницията. Вместо това е по-добре всеки да изложи своето виждане и да се опита да вникне в гледната точка на останалите. Мисля, че от интервюто става достатъчно ясно какъв смисъл влага д-р П. Димитров в понятието. Всеки опит за вникване в разбиранията на другия, къде логически, къде интуитивно, е ценен.

Не мисля, че позицията на д-р Пл. Димитров трябва да се приема лично, още по- малко - във връзка с доктрини, доказали стойността си. Не само той се отнася скептично към тоновете книги 
с напътствия, които разглеждат благополучието и щастието като социални норми. Това си е цяла индустрия.  Д-р Димитров е разтревожен по- скоро от това, че розовите облаци от безкритичност и позитивизъм са добра среда за "контрол върху обществените процеси", както той отбелязва. Те нахлуват в значими сфери от социалния живот / медии, политика /, често- за сметка на задълбочен поглед и трезва преценка. Прочетох много внимателно виждането му как тези мисловни стереотипи са завзели територии в телевизиите, дори в политиката. Това се случва около месец след широко обсъжданата от медиите среща на премиера ни и Обама в Овалния кабинет.
                     " Обама казал, че би гласувал за Б. Борисов"   или " Защо Обама цитира черния колан, какъвто всъщност Борисов не притежава- защо американският президент не цитира, че Борисов е доктор на науките, което би било далеч по- престижно и на равнище за една такава среща?"   А какво да кажем за гафа с новогодишната реч на президента?    От тези примерчета до фантастичния  /и вече не толкова / сюжет на "451 градуса по Фаренхайт" остават само няколко крачки......

Само преди месец дискутирахме положителното мислене в друга рубрика на форума. Мисля,че е по - удачно двете теми да се слеят. Конкретно за статията:  Пламен Димитров не дава дефиниция за това какво е положително мислене. А без дефиниция на такова широко понятие, в което буквално всеки внася свой смисъл, обсъждане не може да има. Как може да се дискутира нещо което не е дефинирано какво е?Трябвало е първо да дефинира понятието "положително мислене" и тогава да го критикува.

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци.    Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това.    Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми. 

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.
 
Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. 
 
 
- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? 

- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.
 
- Развита ли е тази индустрия и у нас?

- Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители.
 
Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава.
 
Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна.
 
Това прониква и във фантазиите на политиците,  и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. 
 
България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи.
 
- Кое всъщност прави позитивното мислене опасно?
 
- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене.
 
Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими.
 
- Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие?
 
- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си.
 
Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.
 
- Доколко са напреднали тези процеси у нас?
 
- Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. 
 
Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. 
 
Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността.
 
- Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре?
 
- И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. 
 
Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.
 
- Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия?
 
- Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората.
 
- Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти?
 
- Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.
 
Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. 
 
Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. 
 
Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. 
 
Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.
 
 
Интервюто взе Лиляна Филипова.
 
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

Здравей, Турмеон!
 
Според мен, не би било зле да си починеш от мъжа си. И двамата да си починете малко от другия.
 
Какви са възможностите?
 
Ако все още някой от вас е студент, той може да отиде за един семестър в чужбина по програма Erasmus. Ако и двамата сте студенти, най-добре е да сте в различни държави, в различни градове или поне - в два различни университета. 
 
Друга възможност е някой от вас да се върне в родния си дом за малко (примерно - за седмица, най-малко)...
 
Третата възможност е следващият път, когато сте в отпуска, да си починете всеки на различно място. Единият да иде на море, а другият - на планина, например. 
 
Идеята на това "упражнение" е да можете да се срещнете с различни хора, да смените домашната обстановка с по-различна. И най-важното - всеки от вас да има възможността да остане насаме със себе си и да си изясни какво иска от себе си, от живота, от човека до себе си... И каквото още го тормози. 
 
След като отново се съберете, може би, нещата ще тръгнат в някаква (поне малко) по-добра посока.
 
А може да се наложи и да седнете и сериозно да си поговорите, да си изясните взаимно един на друг житейските стратегии. 
 
Пробвайте този вариант и, ако не друго, то поне ще се поразсеете малко и ще си отпочинете един от друг. Тъкмо ще разберете дали единият би липсвал на другия (и обратното). 
 
Разбира се, че каквото и да се случи с вас в бъдеще, е хубаво да си останете приятели. Защото не е толкова важно да имаш до себе си филолог, преводач, икономист, учител, масажист, продавач или каквито там професии имате. По-важното е да имаш до себе си приятел, с когото винаги да имаш какво да си кажеш и с когото винаги да ви бъде приятно да сте заедно.
 
В една сериозна връзка общите преживявания и общите спомени са много важни.
 
Сексът също е (много) важен, но не бива да бъде единственото важно нещо. Той е приоритет до време, като след един момент на преден план минава речевото общуване. Ако вашата заедност и вашето речево общуване не ви доставят удоволствие, надали сексът би оправил нещата. 
 
Преди всичко се обичайте, бъдете приятели, опознайте себе си и другия, пък нататък - каквото сабя покаже!

Чувството на задушаване,мисля може да се обсъди с партньора.Иначе може да се превърне в борба за надмощие

Здравей turmeon
 
Днес имам годишнина. Празнуваме 16 години брачен живот. Заедно сме от 17год. Сега съм на 35, сама можеш да сметнеш, колко "голяма " съм била когато съм казала голямото "ДА".
Ако сега ме попита някой, какво бих казала за него, всичко ще се събере в една дума "Обичам го". 
Тази дума съдържа цял един свят. Свят, в който има всичко, харесване, не харесване, смях и сълзи, радост и мъка, разочаровани и очарование. Много скандали и много прегръдки. Много стегнати куфари и много взети решения.
Много мислени монолози, много въпроси като твоите. Много преминаващи хора, харесвани, очарователни, много съжаление, много размисъл за правилно и неправилно. 
Всичко това е водовъртеж от емоции, страсти, преживелици, падове и възходи. Без това животът нямаше да има динамика.
Какво значи "аз съм с него и няма да бъда с никого повече" ?
Та ти можеш да бъдеш с всички, не е нужно да има вечна страст, легло, влюбване и после пак тривиалнита въпроси - той за мен ли е? Любовта е в приятелството , не в страстта - тя е временна, кратка и заблуждаваща. Хубаво е като я има, тя може да се възобновява отново и отново, но има нужда и от почивка има нужда от размисъл, за да може връзката да се изкачи на следващо стъпало. От там ще видиш живота от височина, която не си владеела до сега.
 
Преди всяка буря, има затишие, след всяка буря, изгрява слънце и природата пее с ново очарование.
 
Сниши се в затишието мисли, слушай, чакай.
Преживей бурята, с цялата гръмовита шумотевица, за да можеш да посрещнеш слънцето и да го видиш по нов начин.
Това е цикъл, един от многото в човешкия живот. Ако го прекъснеш и избягаш по време на затишието, никога няма да видиш слънцето.
Винаги го има изречението, започващо с "Ами ако....... " , никой няма право да го спира. Можеш да го сътвориш с цялото богатство на фантазията си. Само не забравяй, че това е фантазия, никой не може да ти каже как продължава това изречение. 
Има една рутина, която се настанява трайно понякога и поражда водовъртеж от съмнения и много изречения започващи по горния начин. Тя може да бъде премахната, преработена, и превърната в нещо приятно, може би трябва да помислите над това.

Ако бях администратор, щях да премахна ограничението в подфорума "психотерапия-онлайн"
Ограничението, че всеки пост първо се преглежда от модератор, а след това се публикува.
Модераторите са действащи психолози , и пускат общо взето само техните си мнения
Тук там, много рядко и нечие друго.
Oт друга страна в отговорите си модераторите-психолози, след като дадат насоки
винаги завършват със съвети да се потърси лична среща с психолог. 
Нямам против тяхната работа, сигурно за много хора е полезна,
но не мислят ли, че освен тях и други не-психолози биха дали съвети
Предполагам много хора са се пробвали да посъветват нещо питащия, но мненията им не са видяли бял свят
И как може да реши модераторът-психолог, че нечие непрофесионално мнение никак няма да е полезно за питащия и да не го публикува. Той откъде знае кое би помогнало повече на питащия?

В основата на положителното мислене стои принципът, че всички трудности, изпитания и нещастия пред които сме изправени са крайни. Тук водеща е формулата: И това ще отмине. Това от една страна пренася съзнанието ни към бъдещето, когато трудността ще е преминала или изпитанието взето, дава ни сила и надежда, насочва ни към крайния резултат; от друга страна ни дава устойчивост и готовност да изтърпим трудностите с които се срещаме в тяхната пълна сила. Т.е. ние да имаме готовност за най-лошото, а може и нищо да не се случи. Това може да не изглежда съвсем като положително мислене, но ако човек е готов да се справи с най-лошото възможно стечение на обстоятелствата, то изненади са невъзможни, а мобилизацията е пределна. Обратно: опитът за бягство от трудностите и изпитанията, под каквато и форма да се извършва, води до повторение на въпросните ситуации под една или друга аналогична форма. Това ни поставя в затворен кръг. Когато вземем едно изпитание в духа, то вече липсва необходимостта това изпитание да се проявява в живота ни. Но ако бягаме, ние се страхуваме, а задачата не е решена.

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци.    Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това.    Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми. 

Според мене докторът няма предвид доказалите се през годините и вековете учения
а нашумелите през последните особено 10 години идеи на т.нар. Ню-Ейдж учение, 
които действително стимулират прекалено активно към някакво положително мислене,
което не е много ясно как се постига
и убеждава хората, че точно те са призвани да издигнат Земята и себе си в  други измерения.
Един вид масов преход към по-високи духовни нива, към нова епоха на съществуване,
оттук и името на учението.

Ако под позитивно мислене се разбира " затвори си очите и ушите, спри да осъзнаваш това, което усещаш и чувстваш и си повтаряй само това, което аз ти казвам да си повтаряш", това НЕ  е нито позитивно нито е мислене. Какво от това, че някой му е лепнал етикета. Те и кръстоносците са носили кръста и са се вричали и умирали в името на Христос, но съвсем не са обичали ближните си така, както са обичали себе си.... Ето така според мен би било коректно да обясни на хората един професор по психология.
 
Първо - мислене означава осъзнаване в максимален размер на света около себе си и вътрв в себе си и то - внимание - в НЕУТРАЛЕН план. Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. Ако в ума се появят добрите и лошите страни, това е признак на две "замърсявания" на процесите, които протичат в ума на човека:
1. Емоциите са успели да подчинят интелектуалните процеси и така са ги изопачили в своя полза. 
2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. 
 
Ако човек наистина МИСЛИ,  той ще осъзнава защо в определени моменти изпитва положителни и защо в други моменти изпитва отрицателни емоции. После, ако човек наистина  МИСЛИ, той няма да скрие от ума си своите негативни емоции и да се вкопчи само в положителните, а ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). 
Вече имаме много теми за това и предпочитам да си почина сллед един прекрасен положителен ден, в който негативните емоции ми дадоха огромен урок и материал за мислене и работа над себе си - за което съм им благодарна! 
 
Да! Аз прилагам положителното мислене в живота и в работата си - аз уча своите ученици да виждат доброто във всяко нещо, във всеки човек, във всяко изпитание, в незнанието и в изкачването по стръмнините на познанието, в умората и в почивката, да благодарят на трудностите, на грешките и неуспехите си и да се учат от тях.
 
Нямам титли, не давам интервюта,  но имам 10 -11 учебни часа на ден и ученици, които сами идват да учат заедно с мен ... с любов и вяра.