ISTORIK

Благодаря, Вал.
И понеже стана въпрос за Буда, ще напиша пак в този ред на мисли, един мой любим цитат от "Дхаммапада":

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората, които ни мразят, да останем свободни от омраза.
И нека живеем щастливо, свободни от болести сред болните. Сред хората, които са болни, да останем свободни от болести.
И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните. Сред хората, които са алчни, да останем свободни от алчност.
Как има смях? Как има радост? Стрелите на Мара постоянно летят към нас...

Доколкото знам, не е говорил за любов, нито за бог. Говорел е за състрадание и милосърдие.
А като си мисля за въпроса, който поставяш...да, май това е голямото предизвикателство: да се учим да сме внимателни и отговорни към това каква реалност творим за себе си, тъй като и други попадат там

...а когато е бил в пещерата, баща му изпратил един човек да го уговаря да се върне.Човека почнал да го уговаря, и Буда му казал: "Само ми отговори на един въпрос: щастлив ли си? Ако кажеш да, готов съм да те последвам. Но ако кажеш "не", трябва ти да ме последваш...
Историята също разказва и, че Буда, когато постигнал просветлението, бил много смутен и отчаян. Мислел си: "Струва ли си?... Кой ще чуе?.Кой ще разбере? От 100 000 10 ще чуят, 5 ще разберат, 1 ще постигне. Е, струва си, дори и заради този един...

А на твоя въпрос, Вал, за възприемането на света: въпрос на личен избор. Въпрос на вкус, казал дявола, и скочил гол в копривата.
Не, шегата настрана...наистина сами решаваме и си го избираме. Буда е търсил изходен път от страданието, и го е намерил. Ако и ние го търсим, и ние ще намерим. Първия закон в будизма е: не причинявай страдание.В щастлива среда и щастлив свят всеки може, така и баба знае...но героизма на Буда и на хилядите негови последователи, както и на всички нас... стои именно в това, че ние, въпреки лошите условия, се стремим да се развиваме, да се осъзнаваме , да помогнем където можем , и да живеем добре, а не само да създаваме за себе си и около себе си ад.

Ето още малко китайска музика:





http://www.youtube.com/watch?v=3cvGo6H1VSo&feature=related



http://www.youtube.com/watch?v=vSAmQ1mBsa8&feature=related

Онлайн радио за барокова музика:

http://www.1.fm/TuneIn/WM/energyBaroque128k/Listen.aspx

Само за ценители!

Насладете се на бароковата музика!

Светът се променя. Няма как възгледите и разбиранията на представителите на различните поколения да са еднакви, след като условията при които тези поколения растат и биват възпитавани са толкова различни. Иначе самите прераждащи се души са едни и същи. А това противопоставяне на старите срещу младите и обратно идва от навиците. Всеки е сформирал своите възгледи при определени условия и не може да допусне правилността на други възгледи, сформирани при други условия. Всеки си носи своите истини и заблуди.

Много важно е да има мечти, да има цели, да има нещо, към което млади и стари да се стремят... Ние, старите бързо забравяме какви сме били, щото докато сме се учили сме правили бели, а сега не ги позволяваме на младите... Т.е. не сме харесвали себе си, като млади или не сме си простили глупостите... /Помъдрелите трябва да сме приели себе си и от там да приемем другите...

Разумността е в средната възраст, точно, когато вече би трябвало да сме поумнели и да можем да помагаме и разбираме и по-младите и по-старите...

Добронамереност и разбирателство, това е ключът за мирно, съвместно съществуване между различните поколения. Както и свободомислие, зачитане свободата на другите....

Орлине, намерих това, което исках да ти покажа - как (поне - във филма) е изобретен стилът тай чи чуан:

http://www.youtube.com/watch?v=RKG_wZkzZgo&feature=related

Всяко ново поколение е различно от предишните поколения.

Всяко ново поколение усвоява нови технологии, до които старите поколения не са се докосвали, за които не са и чували дори. Днешните деца са обградени с технологии, ние (моето поколение е от 70-те години на миналия век!) не бяхме. Ние бяхме обградени от книги. (Кой колко ги е чел е друга тема.) Днес основният източник на информация за младите е интернет, а за нас бяха книгите, вестниците, списанията, телевизията, радиото. Ние общувахме лице в лице или - по стационарен телефон. Чувал ли си израза: "Бързам да се прибера у дома, понеже ще чакам да ми се обадят по телефона..."? Днес няма нужда да чакаш обаждането - то те намира навсякъде и по всяко време - по джиесема или по скайпа. Днешните деца не сa виждали телефон с шайба, а ние не сме виждали телефон с манивела. По наше време си пишехме писмата на хартия, днес вече почти не го правим - изпращаме електронни писма и електронни поздравителни картички. Държахме книгите, вестниците и списанията, които бяха хартиени, в ръка, а днес те се четат чрез компютъра или чрез специални четци (рийдъри). Някога имахме касетофони и видеоплейъри. Сега тези неща вече са забравени.

Та - така... Сменят се поколенията, а новите поколения са все повече и повече технологично въоръжени.

Друг е въпросът за възпитанието на младите. За ниското им възпитание са виновни и днешните възрастни. Ние сме били възпитани да чукаме на вратата, преди да влезем в някоя стая или кабинет, да си мием ръцете преди ядене, да пускаме водата в тоалетната, след като сме се облекчили там, да поздравяваме познати и непознати, когато се срещнем с тях, да отстъпваме място на възрастните хора в автобуса, да уважаваме и да слушаме родителите и учителите си. Днешните млади правят обратното на всичко това.

Трети е въпросът за грамотността на младите. Ние със сигурност бяхме значително по-грамотни като ученици и студенти, в сравнение с днешните млади. A ниската грамотност и занижената обща интелигентност на днешните млади идват и от смяната на ценностите. Докато за нас беше ценно да учим, днешните младежи гледат да не учат, а - да преписват на изпитите, за да си вземат дипломата. И впрягат новите технологии в тази насока. А знанията, които трябва да стоят в основата на дипломата, за завършеното ниво на образование? Днес все повече младоци завършват училище и университет, без да могат да напишат правилно дори собственото си лично име!

Такива ми ти работи, Христо...

С други думи: Не се подигравайте на старостта, защото тя е и ваше бъдеще!

Мисля,че децата като не владеят книжовните норми/естествено/,неволно ги нарушават.Но така изведнъж езика става по-изразителен,често изненадва
с детските хрумвания,освободен е от стандартното и задължителното.Децата правят нещо,което е допстимо само за поезията - нарушават правилата.
Това е очарованието и едно предимствата като работиш ,да общуваш с деца,с млади хора.

Децата ни напомнят за детството на човечеството.

Става въпрос за въздействие върху творческото мислене, за предаване на идеи, за въздействие върху въображението. Книгите определено го правят. Разбира се не е достатъчно само да четеш хубави книги, да слуша произведения на велики композитори или да гледаш картини от велики художници за да се научиш да пишеш, композираш или рисуваш, но мисленето, усещането за красивото и въображението така се разширяват, а те са основата при творчеството. Да, разбира се е нужно наред със споменатото да откриеш своя индивидуален подход към изкуството, да не се превърнеш просто в имитатор, но точно човек, който се е докоснал до множество разнообразни произведения на изкуството, до различните гледни точки на техните автори ще прояви своята индивидуалност, а не този, който е нямал този контакт. Тук вече става въпрос за гъвкавост и свобода на мисълта.

и двете

Повечето духовни учители говорят същото,но защо тогава самите те са говорили толкова много пред хората,или са писали книги?Нали за да предадат своето знание на хората...
Книгите са полезни,и всеки отсява необходимата информация за себе си,в резонанс с вътрешните му нагласи и потребности.

Лао Дзъ го е казал най-добре:
Всеки ден прибавяй нещо ново ,и всеки ден изхвърляй нещо старо.

И прекаленото натрупване на информация е вредно,както и пълната липса на такава.

Мисля си, че е прекрасно човек да чете, да търси, да се интересува... Така развива и творческото си мислене, въображението си.
Децата започват с приказки например, някои от които са с дълбоко окултно значение...

А, и всички гениални открития са всъщност много простички... Но ги откриват хора, търсещи и успели да допуснат тишината в себе си...

Изобщо всичко има смисъл, само да имаме Вяра и с обич, и ненасилие да правим всичко...

Ако си простоват духом, както казваш, дали ще имаш потребност да се вглеждаш в себе си? Някак ми звучи като парадокс. Ако аз съм простоват духом, и съм приел живота за даденост, защо ми е аджеба да се опитвам да го разбирам?
Поосведомих се за автора, и ми попадна следния цитат от неговата система " Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция."

Питам се, откъде да знам че това е "истината" за Истината. Автора едва ли не проповядва въздържане от съждения, но самия той до колкото видях е философ и "търсач на истината"

Мисля че отговора на твоя въпрос, се крие в индивидуалноста на хората като личности. Това че хората четат книги, не означава че те възприемат еднакво съдържанието на книгите, и съответно то по различен начин ги "докосва" или не.

Ето още една мисъл "Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда - религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека."

Ами прав е, но тук пак се връщам на идеята за индивидуалноста. Кои хора според теб са подвластни на религиозни, политически и личности фактори? Един неук човек, не може ли да бъде по-лесно манипулиран? Ако му бъдат обещани съответните блага (защото човешката природа, по начало е ненаситна)?

Книгите, ако са подходящи, не само че няма да попречат на творческото мислене, но ще го разширят и стимулират. Самите книги са израз на творческото мислене в една или друга степен и чрез тях се обменят творчески идеи. Всичко опира до това какви книги се четат. Всъщност, същото е и с картините, и с музиката. и с киното.

Четейки темата, образно я свързах със следната приказка:

Подай му ръката си


В блато в Северна Персия затънал един човек. Само главата му още се подавала от мочурището. С цяло гърло той викал за помощ. Скоро на мястото на произшествието се събрали хора и един от тях събрал смелост да помогне на нещастника.
"Подай ми ръката си - извикал му той, - ще те извадя от блатото" Но потъващият продължавал да моли за помощ и не правел нищо, за да може другият да го измъкне.
"Подай ми ръката си " - настоявал той многократно
Отговорът бил само жалък вик за помощ.
Тогаво друг човек се приближил и казал:
"Виждаш, че той никога няма да ти подаде ръката си. Подай му ти твоята ръка, тогава ще можеш да го спасиш"
Та, LLL колкото и да ни се иска тук да ти подадем ръка, няма как да стане, ако ти не направиш усилие да извадиш поне едната си ръка от блатото и не направиш връзката.
Казваш, че искаш да промениш всичко в положението си, това е чудесно, но какво си готова да напарвиш за тази промяна?
Да ходиш на психотерапия и да чакаш готови отговори е безсмислено.
Да казваш "не мога" , а да очакваш с теб да се случи промяна, означава, че очакваш чудото някой друг да може вместо теб, няма как да стане това.
Уплашена си, огорчена, обидена, нормално е. Решена ли си да се бориш с това обаче? Как?
Какво си готова да промеш в живота си? Нещо не ти харесва, с какво си готова да го замениш? ТИ, а не някой друг вместо теб.

Аз като филолог бих казала следното :
1. Неграмотно написани учебници - всеки от вас, който има ученик от 1 до 12 клас ще разбере за какво говоря. Учебниците вместо да учат, те дезинформират и детето не може да разбере кое в крайна сметка трябва да запомни;
2. Неграмотни учители - да не казвам колко колеги просто НЕ ПРЕПОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, а залагат на литературата!!! Дори аз самата имах такава учителка по БЕЛ от 8 до 12 клас. Не ми се говори с какви грешки станах студентка, но за мое щастие попаднах на учители и вече мога да пиша правилно - просто, така е като няма кой да те научи!
3. Влиянието на интерактивни среди като интернет, телефон, телевизия. Да не забравяме, че правилният език е КНИЖОВНИЯТ ЕЗИК, А НЕ РАЗГОВОРНАТА РЕЧ. Именно факта, че разговорната реч стана официалният език в Бг, защото на него се говори по Тв и в нета е също важна причина за масовите граматически грешки. Ако хората четяха повече художествена литература, а не само форуми и чат, щяха да разберат кое как се пише, но... кой ще седне да чете, при положение, че може да видиш в нета някой, който вече го е разказал...
Това е според мен - скромно мнение на леко запознат с проблема филолог

Ами по-скоро връзката е обратна.

Човешката психика е склонна да обръща нещата наопаки - защитен механизъм.

Истината е, че колкото по-малко се познаваш, толкова си по-склонен да се мразиш. Понаблюдавай хората наоколо, че и пишещите във форумите и то си личи.

Себепознанието е интересно нещо. Само по себе си не гарантира "духовно" развитие, така че то само по себе си не е никакъв морален критерий. Опознали са се доста и всички черни магьосници, а "Дяволът" е на завидни висоти в себепознанието.

Но пък и белият и черният магьосник се мразят доста по-малко от .....интелектуалеца да кажем

Всеки от тях най-малкото се е отказал от претенции за себе си и куп заблуди, което всъщност означава себеприемане. Е кой се мрази повече? Себеприемащия се или този, който има претенции към себе си, или този, който се заблуждава, че е еди-какъв си някой друг......

Това е песента от филма (трилогия) "Имало едно време в Китай", както - и филма "Майсторът на тай чи", посветени на майстор Уонг Фей Хонг - създателят на тай чи чуан.

Музиката е много бойна и често звучи в главата ми.

http://www.youtube.com/watch?v=I6F98Vpb-00&feature=related

Здравейте,

Музиката влияе много силно върху човека, върху неговото развитие и състояние. Всеки от нас се чувства различно, слушайки определен вид музика.
Както казва Васил ако ти пееш или свириш - влиянието и е много по-силно.
Тя е и прекрасен метод за отпускане и релаксация (всички сме съгласни мисля с Детелина ), но и мощен метод за развиване на качества и черти от нашия характер, за преобразуване на лошо настроение и тежко състояние в много по-добра енергия.
Така че освен за развлечение и отпускане още в древността окултните школи са я използвали като вид духовна работа. Например в Тракийската Култура и Школата на Орфей.
В днешно време, в Школата на Учителя Беинса Дуно също са дадени много музикални упражнения, песни и музика, чието въздействие е много силно.
Но човек е най-добре да опита и сам да прецени)).

Поздрави,
Ради

Нека погледнем нещата от друга гледна точка. Човек е вечен, неизменен, съвършен, безпределен. Той не може да се промени, нито да се развива, а единствено може да разгърне това, което вече присъства в него. Може ли безкрайната, вечна и неизменна природа „на човека“ да се прояви чрез преходните, ограничени и крайни форми? Отговорът е: частично – да, но не и напълно. Проявеният свят става все по-съвършен и по-съвършен с течение на времето, но никога няма да стане напълно съвършен. Непроявеното е съвършено, но то няма как да бъде осъзнато, докато не се прояви...

мисля че човек може да се ъпгрейдва без граници

Това е най-сериозният въпрос на света. Търси! Словото казва - "Който търси - намира"... Само търси... Няма универсална рецепта; търси по своему... Намери Душата си; нататък е лесно...
Учителят казва, че в същия момент, в който откриеш себе си - ти ще откриеш и Бога...

Подкрепям мненията на Орлин и Жул.
Има смисъл да се учи нещо, което ще се работи после. И да се работи с желание.
ДЕйствително Бг е пълна с млади висшисти без работа или работещи не по специалността.
Да не говорим за тези, които записват висше, само за да отидат на бригада в чужбина или да "следват" , а всъщност да работят там. Те поне знаят, какво искат.
Помислете, родители, вашето дете се жени за професията си почти без право на развод до пенсия - за цели 40 - 45 години! Дайте му толеранс няколко години да избира, но през това време да се пробва да си вади хляба, не да лентяйства.

П.П.
Казват, че човек бил щастлив , ако
- с радост отива на работа и
- с радост се връща вкъщи.

Позволявам си да споделя личен опит, който силно резониза с Вашия проблем.
Преди години имах приятел, който пободно на Вашия син се занимаваше с програмиране, правене на сайтове - самоук. Той нямаше намерение да учи висше, защото реално, не му бе необходимо, той го осъзнаваше - той беше по "напред с материала" от немалко преподаватели. Уви, не така смяташе майка му. Тогава бяхме на по 20г., запознахме се май месец и аз бях трън в очите на майка ме, защото тя си реши, че съм го разсеяла и отделила от пътя му, по-точно нейната представа за пътя му. Спря да ни говори, отношенията ни станаха кошмар, вече не можех да ходя у тях, всъщност - разделихме се. Как продължи живота му?
Много успешно! Да, не изкара висше, но се реализира изключително успешно! И не послуша майка си нито нейните притеснения.
А това с лъжите - не го взимайте много присърце. Моят брат направи нещо подобно Той рисува гениално, нямаше нужда от уроци, за да влезе някъде. Родителите ми му даваха, той ги ползваше за друго (защото тогава нямахме достатъчно), а в същото време влезе с отличен в НАТФИЗ - заведението, където е прочуто с това, че без рушвет едва ли не, е трудно да влезеш. Изкара го почти задочно, защото знаеше, че е художник, а вътре се опитваха да смачкат таланта го и да го оформят по калъп. Пропускаше лекции, имаше проблеми...така беше и преди това в техникума - викаха родители ни за фалшив бележник, за много отсъствия, затова, че правил карикатури на учителите и ставали за смях и т.н.
Брат ми сега е един щастливо реализиран човек - талантлив, работещ, има две деца, майка ми и баща ми преживяха онези далеееечни сътресения и се убедиха, че неговата гъвкавост, талант, въображение, способността да общува и изгражда мостове с останалите, както и факта, че приемаше нещата като игра, а не така насериозно, му помагат в живота.

По-добре оставете сина си не само да решава сам, но и да преценява сам какво е добро за него, не се тревожете толкова, не взимайте лъжите му твърде насериозно, той ще намери пътя.